Механизираните корпуси на РККА

[gollum]

Bsb, за скоростта - говорим за МК, а не за пехотата. Предполага се, че те ще извършват интензивни преходи, в които артилерията трябва да ги следва. В първата седмица на войната част от МК правят от 500 до над 1 000 км преход. След това, не става въпрос за лека артилерия, защото такава в МК няма много. Леката артилерия е представена от 36 х 45 мм ПТ оръдия, които наистина са мобилни с този тип влекачи, 16 х 76,2 мм полкови и 8 х 67,2 мм дивизионни оръдия (без да смятаме 82 мм миномети, които обаче са по-леки и на по-ниско ниво и се превозват с камиони). Т.е. 60 оръдия с общ минутен залп около 2,5 тона.
освен тях в МК има 36 х 152 мм гаубици и 40 х 122 мм гаубици, т.е. 76 гаубици общо с минутен залп 8,6 тона. Масата зависи от това какви гаубици реално са ползвани, защото има няколко модела на въоръжение, но в походно състояние това са поне 2,5 тона за 122 гаубици и 3 - 4,5 тона за 152 мм гаубици.
Точно тази дивизионна артилерия е била слабо подвижна и е изостанала още в началото.
Между другото, точно това се отбелязва в анализите на ситуацията, на които попаднах, извършени тогава (юли и август 1941 г.). Част от документите приведох в съответната тема. В резултат на тези изводи е взето решение значително да се облекчи дивизионната артилерия (причини има и други за това решение) като се премахнат от нея 152 мм гаубици (12-16 преди това) и се намалят 122 мм от 36 на 12-18 в зависимост от съединението.
А като резултат от тези изводи и въз основа на новия боен опит въобще се премахва тежката артилерия от състава на танковите съединения и обединения, когато последните се "завръщат" през 1942 г. Тежка артилерия в тях се включва чак с появата на тежки САУ. А прицепна - едва през 1944 г. като и тогава правят извод, че няма достатъчно надеждни тежки влекачи, така че мощни оръдия почти няма (въпреки че говорим за танкови армии).

И в крайна сметка неведнъж се е посочвало, че немците не са били по-механизирани. Така че надали точно бавните трактори и влекачи са били причината за проблемите с артилерията.

Във Вермахта се отнасят другояче към проблема и техният подход се оказва по-продуктивен. Тъй-като нямат достатъчно средства, за да моторизират армията, те са съсредоточени основно в мобилните съединения, а в пехотата (70-80% от армията) цялата артилерия е на конна тяга (не съм съвсем сигурен за 50 мм дивизионни гаубици - те може и да са моторизирани), както и голяма част от обозите (пак във всяка пехотна дивизия има по няколко стотици автомобила и камиона, но не и влекачи). Така или иначе, в пехотата това е достатъчно, тъй-като висока скорост за артилерията или тиловете не е нужна, защото самата пехота се движи така да се каже, на крак.
Затова пък в танковите и моторизираните дивизии, както и в корпусните и РГК части моторизацията е почти на 100%, при това, с ефективни машини. Те имат доста добри влекачи в достатъчни количества, в резултат на което артилерията им е добре подвижна и няма проблем да следва танковете и мотопехотата и да се използва заедно с тях. Това е една от разликите със съветските МК в началото на войната: МК почти никъде не използват артилерия или мотопехота заедно с танковете, защото първите два елемента нямат подвижността на последния. Във Вермахтът това не е така: те имат близка подвижност, а с въвеждането на самоходни гаубици в танковите дивизии - еднаква (като цяло в тази област РККА също отстъпва, предпочитайки щурмовите самоходни установки и въобще тези, предназначени основно за директен обстрел пред самоходните гаубици).
Ако във Вермахта имат сериозен проблем в моторизираните съединения, то е в недостига на бронетранспортьори в МД и ТД. Такива има само за разузнавателните батальони (една-две роти в тях са мотопехота) и максимум по един батальон в мотопехотния полк.

Ето и няколко немски влекача за пример - те имат по-мощни двигатели, но и самите машини са по-тежки (долу обяснявам защо):

1. Sd.Kfz.6 - 9 т./115 к.с. - 12,8 съотношение; за артилерия между 37 и 75 мм (зенитна, ПТ, полева)

2. Sd.Kfz.7 - 9,7 т./140 к.с. - 14,4 съотношение; за тежка артилерия: 105 и 150 мм гаубици

3. Sd.Kfz.8 - 14,4 т./185 к.с. - 12,8 съотношение; за корпусни и тежки зенитни оръдия

4. Sd.Kfz.9 - 18 т./230 к.с. - 12,8 съотношение; за всякаква тежка артилерия

5. Sd.Kfz.10 - 4,5 т./100 к.с. - 22,2 съотношение; за лека и някои типове средна артилерия

6. Sd.Kfz.11 - 7,2 т./100 к.с. - 13,9 съотношение; за средна и тежка артилерия

Между другото, всеки от тези влекачи е предназначен да влачи заедно цялото оръдие в походен вариант плюс целия разчет и екипажа на машината (т.е. 8 -12 души общо). Тези и други машини са се използвали и за превоз на боеприпаси, но в товарен, а не "пътнически" вариант. Част от тях се ползват и за превоз на пехота.

Като гледам, явно съотношение около 12-15 се е смятало за "добро" за влекач (във Германия). Но, от друга страна, няма особено значение за това дали е среден, тежък или лек, т.е. какво оръдие ще превозва.
Не съм търсил много внимателно, но от всички тези типове трябва да е имало над 10 000 единици към 1941 г. във Вермахта.
За РККА проблем е, че няма достатъчно влекачи за артилерията и това при положение, че почти цялата гаубична артилерия трябва да е моторизирана (и тази в СД), защото всички нови модели гаубици са доста тежки.

Данни за съветските влекачи / трактори (каквото намерих) събрах в едно файлче и го прикачам към поста. Както може да се види, имат около (доста приблизително, за съжаление) 17 000 или повече влекачи от всички типове (вероятно малко повече). От тях над 7 500 леки, над 5 000 средни и около 3 000 и нещо тежки.
Като гледам, съотношението (маса към мощност) се движи от 6 до 24 (последното при общо взето несполучливия "Ворошиловец") като средното е около 8 - 10 (особено за тежките). При "Комсомолец" е 15, това е лек влекач (над 7 000 бройки), а при тежкият влекач "Коминтерн" - 12 - около 1 500 в армията.
РККА е имала нужда от над 40 000 влекача (само сухопътните сили, при това не изцяло проверени, по щат имат нужда от около 30 000 влекача, като от тях поне 20 000 средни и тежки)

[gollum]

Връщайки се пак към артилерията на МК, не може да не забележим един принципен проблем - зенитната артилерия. И това при положение, че в корпуса по щат има почти 1 400 единици бронетехника, над 5 500 автомобила, камиона и влекача и над 1 500 мотоциклета, а целият корпус с всичките му подразделения се предполага да се движи по пътища, те.. да се разтегля в огромни (по няколкостотин километра) колони, което го прави крайно уязвим за въздушни нападения.
На фона на това, в корпуса има 8 счетворени зенитни картечници, 24 х 12,7 мм, 32 х 37 мм зенитки (ако ги има, както отбелязах в другата тема, наблюдава се много сериозен (над 60%) недостиг на този среден зенитен калибър) и само 4 тежки зенитки (76,2 мм). Т.е. зенитното въоръжение е меко казано слабо. Това е отбелязано в първите изводи на генералния щаб - МК са твърде уязвими от въздуха.
Преди войната се е предполагало всеки МК да действа заедно с три авиобригади - две бомбардировъчни и една изтребителна (за прикритие на бомбардировачите, да не с и помисли някой нещо друго). На практика обаче не е направено нищо нито да се осигурят тези бригади, нито да се организира някак взаимодействие с тях.

Ще сравним с други съветски съединения:

1. кавалерийска дивизия: 9 счетворени картечници, 12 х 37 мм, 8 х 76,2 мм оръдия.
С други думи един КК може да има малко по-мощна зенитна артилерия от един МК.

2. мотострелкова дивизия: 24 зенитни картечници (сдвоени и счетворени), 9 х 12,7 мм, 12 х 76,2 мм зенитки

3. стрелкова дивизия: 24 х зенитни картечници, 9 х 12,7 мм, 8 х 37 мм, 4 х 76,2 мм
Един СК ще има 2-3 СД, плюс зенитен дивизион или дори полк на корпусно ниво, т.е. поне 48 - 72 х 7,62 (сдвоени и счетворени), 18 - 27 х 12,7 мм, 28 - 34 х 37 мм, 20 - 24 х 76,2 мм и 12 х 85 мм