Съобщение

Collapse
No announcement yet.

"Вертер" и съветските шпиони в Германия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    "Вертер" и съветските шпиони в Германия

    В България отворихме дума с Воланд на тая тема, но предвид разсейващите обстоятелства като бира и кебапчета на масата не стигнахме далече Та сега ще напиша какво прочетох в книжлето на Паул Карел Verbrannte Erde - Schlacht zwischen Wolga und Weichsel
    Та историята се върти предимно около операция Цитадела, но започва по-рано. Още от началото на Барбароса руското военно разузнаване разполага с внедрени агенти от средите на бившите комунисти и Коминтерна почти насвякъде в Европа. Историята със Зорге я знаем всички. Но и в чисто военното разузнаване агентите се активизират бързо и още през пролетта/лятото на 42 съветския генщаб получава смайваща по пълнотата си информация. За пример могат да служат двама полски офицери, хвърлени с парашут есента 41 южно от Варшава. За една година създадената от тях мрежа праща над 500 радиограми към Москва, които съдържат пълна информация за плануваната немска офанзива лятото 42 - дислокация на частите, целите, оперативни планове и транспортирането на корпуси и дори дивизии, всичко от което се нуждае генщаба в Москва да определи целта на предстоящата офанзива само от информацията на тези двамата агенти.
    Но да премина към Вертер. Първо това име се среща в радиограми от "Директора", шефа на военното разузнаване в Москва, към "Дора", шефа на съветската шпионска мрежа в Швейцария, по време на контраудара при Сталинград. "Директора" пита на 9 ноември къде се намират задните позиции на немците югозападно от Сталинград и по протежение на Дон. На 2 декември поставя като най-важна задача установяването на немските резерви зад източния фронт. И на 25 декември "Вертер да каже точно колко нови дивизии са създадени като попълнения до 1 януари. Спешно". На 16.01.43 -- "За Дора - изпращайте ни дословно и незабавно информацията на Луси и Вертер относно кавказкия фронт и източния фронт като цяло, както и изпращането на нови дивизии на изток. Последните сведения на Вертер бяха особено важни - Директор"
    Под "Дора" се крие Александер Радо, шеф на швейцарската мрежа. Към неговата група принадлежи и немския емигрант Рудолф Рьослер, с прякора "Луси". Рьослер е много важна клечка в руското разузнаване, сравним със Зорге. През периода 30-34г той притежава издателство в Берлин и влиза в контакт както с левите движения, така и с нацистките кръгове. Сред неговите познати е и Шулце-Бойсен, по-късния предводител на "Rote Kapelle" в Берлин. Друг познат от това време е Ксавиер Шнипер, който ще ни трябва по-натам.
    В 34г. Рьослер емигрира в Швейцария, основава там издателство и стои кротко до началото на войната. Тогава обаче идва неговия час и той задвижва своите контакти. Най-важния му източник е в Оберкомандо дер Вермахт, генералния щаб, така наречения Вертер.
    Вертер е най-голямата тайна на съветското разузнаване, доставящ информация директно от ОКВ и от квартирата на Хитлер. Когато Москва се нуждае от конкретни и сигурни сведения молбата се отпраща на Вертер.
    На 16 февруари 43 "Веднага чрез Луси питайте Вертер дали Виязма и Ршев биват евакуирани"
    На 22 февруари "Веднага Вертер да набави плановете на ОКВ за целите на армейска група Клуге"
    И Вертер изпълнява...


    to be continued (така де, нали е шпионски роман, трябва тръпка да има :lol: има още доста, та ще го допиша по-натам 8) )
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

    #2
    "Вертер" и съветските шпиони в Германия

    Sir_Gray tova, s koeto si se zael e velikolepno i s neturpenie o4akvam produljenieto. :tup: Edna ot bolnite mi temi e razuznavaneto.
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    Comment


      #3
      Малко се забавих, ама задачките не ми оставиха време

      Началото на март 43г. започва преразполагането на група армии Mitte (среда звучи малко смотано ) в подготовка за офензивата при Курск. 10 дивизии биват пренасочени към 2ра танкова армия в района на Орел. Заедно с други подготвителни транспортни операции се оказва, че 320 влака трябва да пристигнат в целта си за 14 дена. Както и при всяка военна операция от това зависи до голяма степен успеха и винаги врагът е особено заинтересован от узнаване и по възможност нарушаване на транспортните движения. Полковник (Oberst ??) Херман Теске, "General des Transportwesens Mitte", най-информираният човек по въпроса, утановява в един доклад че: "Руснаците са узнали доста рано за немските предислоцирания. И двете основни линии на транспорта са цел на засилени саботажни действия от средата на март, при които действия се използват възможно най-ефективните части, което показва високата оперативна стойност на тези операции за руснаците" С други думи руското командване разполага с достатъчно детайлирана информация за да провежда ефективни спрямо цялата операция Цитадела саботажи.
      На 15 април 43г. подписва Хитлер директива 6 за Цитадела и слага като най-ранен начален ден 3 май. Пет дни по-късно, на 20 април съобщава "Дора" на "Директора" "Началната дата за немската атака, първоначално за първата седмица на май предвидена, се отлага"
      На 29 април допълнението " Новата стартова дата е 12 юни" С тази информация по това време разполагат десетина човека от обкръжението на Хитлер.
      На 7 май "Директора" праща на "Дора" искането "Установете чрез Луси при Вертер всичко възможно за плановете и намеренията на ОКВ и ни съобщете срочно" Още на 9 май "Дора" отговаря с една много дълга шифрограма "Дора към Директор - От Вертер ... ОКВ е убедено, че ...."
      На 13 май "Вертер" предава чрез "Дора" най-новите разузнавателни данни на немците за разположението на руснаците в Курската дъга.
      На 30 май изисква Москва точни данни за офензивата: "Директор към Дора - Предайте срочно следните задачи на Луси и Вертер 1. На кое точно място на южния фронт трябва да започне немската офензива? 2. С какви сили и в каква посока ще бъде проведен ударът? 3. Къде и кога освен на южния участък е планирана немска офензива на Източния фронт"
      На 10 юни "Дора" изпраща точна информация относно детайлираните заповеди на Манщайн от 28 май към моторизираните части на 4та танкова армия.
      На 12 юни - още никой не е чувал на фронта за новите танкове, върху които Хитлер крепи надеждата си - "Директора" иска вече конкретна информация за тях: "Директор към Дора - Поръчайте на Луси и колеги: всички данни относно тежък танк, наречен Пантер. Важни са: конструкция и технически характеристики, дебелина на бронята. Местонахождение и заводи, които произвеждат този танк. Колко е месечната производимост." С една дума подробни данни за военна тайна, която дори при немците е известна само на пряко засегнатите.
      Като погледнем тази поредица от шифрограми си личи колко добре е информирано руското командване. И това далеч не са всички, голяма част от радиосъобщенията минава без да бъде прехваната от немците.В Москва знаят всичко - точния състав на немските части, броя и състоянието на танковите дивизии, планът, Schwerpunkt и първите оперативни цели, които са идентифицирани абсолютно правилно в шифрограми като Обоян и Малоархангелск.
      Но кой в крайна сметка е "Вертер"? Всички други големи агенти от войната са известни. От "Rote Kapelle" в Швейцария са известни "Дора", "Луси", "Сиси", "Пакбо" и "Джим", само "Вертер" не е точно разкрит.
      Както е обикновено при шпионите, началото на неговата работа не може да се определи точно. Известно е само, че той започва да действа средата на 42г. Това е времето, когато бива разкрит берлинския клон на "Rote Kapelle". " Коро", Oberleutnant от Луфтвафето Харо Шулце-Бойсен и неговите връзки в много министерства и военни постове биват прихванати от немския Абвер. Но само няколко седмици след това на негово място идва "Вертер". И неговите съобщения идват по-бързо и са по-пълни дори от тези на "Коро". Александер Радо ги препраща с предимство към Москва. Рейчъл Дюбендорф в Женева, наречена "Сиси", борави с предавателя. Но контактът с "Вертер" е Рудолф Рьослер, алиас "Луси", немския емигрант и издател в швейцарския Луцерн.
      XV mile the sea brode is
      From Turkey to the Ile of Rodez...

      Comment


        #4
        Ами Sir_Gray отново те приканвам да продължаваш, защото ми стана още по-интересно.Сега и ако ми кажеш от къде намираш тези материали няма да е лошо
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment


          #5
          Sir_Gray какво стана с продължението на разказа за "Вертер" и кажи, ако не е тайна от къде намираш тези материали?
          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

          Comment


            #6
            Извинявайте за мълчанието. Аз нещо сума теми съм започнал и оставил недовършени. Ще се постарая да допиша повечето, въпреки че сега ме чака нова работа.

            За източника -- най-горе на първия пост съм написал книжката, откъдето го превеждам.

            Значи стана дума за Рьослер, контактът на "Вертер".
            След годините безпрепятствана работа Радо бива разобличен октомври месец 43г от швейцарската полиция и той трябва да търси скривалище при швейцарските комунисти. Заместникът на Радо, англичанина Александер Фоот (Foote) също бива разкрит няколко седмици по-късно. След това полицията прихваща и Рейчъл Дюбендорф и Рудолф Рьослер средата на май. Съветските шпиони обаче не остават дълго в ареста. Един след друг те биват освободени и чак след войната срещу тях биват проведени процеси за шпионаж. Но името на Рьослер не се споменава никъде в тези процеси. Швейцарския ГЩ удостоверява, че той по време на войната е работил за техните разузнавателни служби, с големи заслуги при това, и така той не подлежи на разследване от военния съд. Това удостоверение показва, че Рьослер всъщност е бил двоен агент - работил е за швейцарското разузнаване и същевременно за съветското.
            Рьослер продължава и след войната своята кариера, като изпраща сведения относно западна германия. Накрая в един нов обвинителен акт на швейцарците срещу него и приятелят му Ксавиер Шнипер от 14 юли 53г. стои следното: "Пролетта на 1939г. Шнипер установява контакт с майор Хаусаман от швейцарското разузнаване. Есента на същата година Шнипер свързва и Рьослер с майора. В следствие доставя Рьослер чрез куриер много ценни информации чак до 44г. От есента на 42г. доставя Рьослер голяма част от съобщенията си и на Рейчъл Дюбендорф, чрез която те попадат в съветското разузнаване. .... " Едно нещо обаче не се споменава - Рьослер отива в Швейцария вече като завършен съветски агент със собствени източници в Германия. Неговата връзка с тамошното разузнаване е хитра маневра за осигуряването на свобода на действие. Доколко тя е успешна говори и факта, че той поддържа отлични отношения и с анализаторите в швейцарските служби, които обработват цялата събрана информация от Германия за нуждите на ГЩ. Така той има достъп освен до собствените си информации от Германия и до цялата информация, събрана от швейцарските служби!
            Това, че Рьослер си е позимвал информация от швейцарските източници, доказват два документа:
            На 17 април 1943г. изпраща Александер Радо съобщение към Москва, където подробно са описани числеността на Вермахт-изток - "От Дора за Директор. - Резултати от въвеждането на тотална мобилизация за Вермахта от 1 януари 43г.: Новобранци на разположение за военна служба 286 000 души. Освен това ....... (неясно) 290 000 души. На разположени доброволци и преместени от други части на Вермахта над 95 000 души. За момента върнати 57 000 младежи доброволци. От резервите (Ersatzheer) са представени на разположение на Луфтвафето и на организажията Тодт гарнисонни и строителни части. Номално персонал на разположение за военна служба само 190 000." ( тук превода ме измъчи, ще го напиша и на немски> Auswirkung totaler Mobilmachung im Mannschaftsbestand der Wehrmacht seit dem 1. Januar 1943: Zugang an kriegsverwendungsfaehigen Mannschaften durch Neueinberufung 286 000 Mann. Ausserdem ....... 290 000 Mann. Zugang durch Versetznug aus anderen Wehrmachtteilen und Freiwilligenmeldungen ueber 95 000 Mann. Vorerst zurueckgestellt weitere 57 000 Mann kriegsfreiwillige Jugendliche. Vom Ersatzheer wurden garnisonverwendungsfaehige und arbeitsverwendungsfaehige Wacht- und Bau-Batallione der Luftwaffe und der OT ueberwiesen. Normaler Zugang an kriegsverwendungsfaehigen Mannschaften, genesenen Heeresangehoerigen usw. nur 190 000 Mann.)
            Една случайност ни показва, че тази информация идва от швейцарските източници. На 14 април, три дена преди горната радиограма, докладва майор Хаусаманн на швейцарския ГЩ: (не го превеждам, защото е бая трудно с тоя изкривен "докладен" немски) "Auswirkung der totalen Mobilmachung im Mannschaftsbestand der deutschen Werhmacht seit 1. Januar 1943.
            1. Heer: Zuwachs an k.v. (kriegsverwendungsfaehig) Mannschaften durch Neueinberufung : 286 000 Mann, vorerst zurueckgestellt sind weitere rund 290 000 Mann
            , die Aprel bis Juni einberufen werden sollen. Zuwachs an k.v. Mannschaften durch ausserordentliche Musterung: 108 000 Mann. Zuwachs an g.v. und a.v. Mannschaften durch ausserordentliche Musterung: 62 000 Mann. Zuwachs durch Versetzung aus anderen Wehrmachtszweigen und durch Freiwilligenmeldung: ueber 95 000 Mann; vorerst zurueckgestellt wurden weitere 57 000 Mann. Die g.v. und a.v. Manschaften sind und werden zum Teil vom deutschen Ersatzheer solchen Verbaenden ueberwiesen, die nicht zum Heer gehoeren. z. B. Wacht- und Bauverbaenden der Luftwaffe und der OT. Der normale Zugang an k.v. Mannschaften, genesenen Heeresangehoerigen, war in den ersten drei Monaten dieses Jahres nur 190 000 Mann...."

            Уф, засега толкова
            XV mile the sea brode is
            From Turkey to the Ile of Rodez...

            Comment


              #7
              Специално за Шеленберг
              Цитат от Ю.Королков
              "На Швейцарското гробище в Кринс край Люцерн е погребан разузнавача Рудолф Рьослер известен през войната като Люци (Луси).Дълги години се считало че Люци е отнесъл със себе си в гроба тайната - без да назове имената на нито един от хората, които са му помагали в нацистка Германия.След дълги години истината започва да излиза наяве по малко.В книгата на Бернд Руланд, бивш офицер от главния възел за свръзка на Вермахта на Бендлерщрасе:"Две момичета срещу Хитлер".Бернд дал на момичетата и другите герои измислени имена другото било истина Анжелика фон Пархим, Мария Калуси, Вернер Кемпер...Анжелика и Мария работели на шифровъчни машини.Бащата на Мария бил комунист и на Бендлерщрасе в щаба на управлението на сухопътните войски служил синът на един от приятелите на баща й - капитан Вернер Кемпер.След атентата на 20 юли 1944г. чистките не засегнали Кемпер, но го изпратили в действуващата армия и загинал на Зееловските височини край Одер.
              Именно Кемпер е бил свързващото звено между Рьослер и неговите информатори в райха.Сред тях са били и свързочничките Анжелика и Мария.Било невероятно че разузнаването на райха не е надушило шпионите под носа си.
              Чрез главния свързочен възел на Бендлерщрасе минавала връзката на главната квартира на Хитлер с ОКВ, с всички командващи на фронтовете, специалните военни учреждения, министерствата, Париж, Рим, Осло, Букурещ...Мария и Анжелика като оператори на машините за шифриране, печатали копия на телеграфните ленти и най-важнвите съобщения предавали на Кемпер.За годините момичетата са предали повече от 7000 копия радиограми.Някои по-важни съобщения шифровани с друг шифър отивали направи при Рьослер.Рьослер е получавал по радиото само незначителна част от информацията другата най-важна Кемпер му я пращал със свои хора - железничари, пощаджии придружаващи пощенски вагони или по телефон в Милано, където имало негови хора ефрейтор и фелдфебел.Голяма част от информацията която постъпвала при Кемпер идвала от други източници.Шандор Радо ги наричал с имена на различни хора, които не съществували.Тези имена обозначавали учрежденията от където идвала информацията: Вернер - командването на Вермахта; Олга - щаба на ВВС и т.н.
              Канала за обратна връзка действал безотказно.Понякога Рьослер искал допълнителни материали от Москва като запитванията идвали чрез Дора.Рьослер не знаел истинскато име на Шандор Радо.Никога не се срещал с него и името му научил след войната.Запитванията на Кемпер му придавал известният радист "Клаус" с шифъра на немското МВнР чрез предавател на немското посолство в Берн.
              Анжелика предала на Руланд адреса на Рьослер.Той знаел за срещата на момичетата с Рьослер в Цюрих, станала 2 години след войната.Той помагал да се организира тази среща и разказвал за нея като че бил там.
              До срещата си с Рьослер момичетата не подозирали че работят за Москва, предполагали, че предавали секретната информация за съюзниците, но останалите в организацията прекрасно знаели къде отива информацията.
              Рьослер казал на момичетата имената на информаторите.Между тях имало един офицер от ОКВ, дипломат от МВнР, човек от щаба на ВВС, двама сътрудници от Министерството на въоръженията.
              Мария и Анжелика узнали имената и на други хора помагали на Кемпер.Срещата станала в края на май 1947г.
              По настояване на Рьослер момичетата обещали, че ще запазят тайната, която им доверил.Поръчал им да запишат всичко, което чули от него и тези записки да предадат на съхранение в някоя сигурна нотариална кантора със завещание да бъдат публикувани след смъртта им.
              "Сега Анжелика, Мария и аз 0- пише в книгата си Руланд знаем тайната на Рьослер.След 25 години светът ще научи кой му е помагал в нацистка Германия."
              Тази среща станала много години преди смъртта на Рьослер, дълго преди той да сподели своята тайна с още един човек - сина на своя приятел Ксевер Шнайпер.
              За автора на книгата "Две момичета срещу Хитлер" имало трагични последици. Към унгарското издание на книгата предговора написал проф. Шандор Радо, който заявил че Бернд Руланд починал скоропостижно "при неизяснсени бстоятелства."

              Comment


                #8
                Пак ще тупна прахта на тази тема.
                Ще се разбере ли някога кой е бил тайнственият информатор на Рудолф Рьослер?
                Ще се разкрие ли кой е снабдявал разузнавача с най-секретната информация през войната?Както знаем Рьослер докато е бил жив е мълчал за това и на никого не казал от кого е получавал свръх поверителните сведения. Дълги години наред, пък и досега този въпрос не дава мира на историци и публицисти, стремили се да открият името на този човек.На мен, а предполагам и за доста хора тук, също е интересно тайната да бъде разгадана.
                Отговор, или максимално приближаване до истината за това, кои са действителните информатори на Рьослер и установяване на начина, по който са били предавани свръх секретните сведения, може да се търси в следните направления:
                - безжично предаване на съобщенията от таен агент, който пряко участва в съвещанията на щаба за положението по фронтовете, провеждани в главната квартира на Хитлер.В този случай би трябвало веднага след края на съвещанията той да отива при предавателя и незабавно да изпраща съобщения.Тук въпроса е колко дълго един такъв агент би могъл да работи без да бъде разкрит;
                - разузнавателната служба на Ватикана.Подкрепата на това твърдение е че някои висши офицери от швейцарския ген. щаб били дълбоко вярващи католици и поддържали близки отношения с духовниците от църквата.Швейцарското разузнаване имала активни контакти с разузнавателната служба на Ватикана, чието седалище се намирало в един манастир близо до немския град Фрайбург.През войната Швейцария се ползвала с извънреден статут.Нейните духовници можели да пътуват и по време на най-изостреното международно напрежение и да посещават страни, чиито войски воюват една срещу друга по фронтовете.
                - висш офицер от Вермахта предавал сведенията от Берлин по служебен телфон до Милано, от където ги изпращали чрез куриер до Люцерн на Рьослер.
                - сведенията да са били изпращани от официален германски телеграф, може би телеграфа на абвера, Вермахта илби МВнР и ги е приемала също германска станция, вероятно на германското консулство в Берн или другаде.Тук би трябвало да са посветени твърде много хора и продължителност във времето.
                - Тайните сведения да са били предавани от "MI-6", посредством операция "Ултра" и разгадаването на тайната на германските шифровъчни машини "Енигма".
                - Началника на свързочната служба ген. Ерих Фьолгибел и неговия заместник генерал-лейтенант Фриц Тиле.
                - през годините след войната са правени и твърде абсурдните предположения, че информатори на групата "Дора" може да са били и Канарис, Борман, като самия Шандор Радо, на когото Рьослер също нищо не казал, въпреки, че много ценял и уважавал, бил привърженик на обяснението, че между територията на Германия и Швейцария през войната имало голямо движение на хора.В Швейцария живеели и много немци, като в разговори с такива хора би могло да се получава информация.Това твърдение на пръв поглед е абсолютно несериозно. От прослушването на тези хора може да се получат сведения от най-общ характер, но не и строго секретните стратегически планове на ОКВ.
                -Може би най-логични и правдоподобни биха били твърденията, че тайнствените информатори биха могли да са англичаните от MI-6 или свързочната служба начело с ген.Фьолгибел.

                Comment

                Working...
                X