Биографични бележки за войници и офицери от РККА

[Biso]

Уау! Мнението ми по-долу бе отговор на едно мнение на "Чаркчи", мисля, но то вече е затрито...
Е нейсе, нека се види мнението ми все пак!
*******

Въпреки че аз не съм привърженик на комунизма, напротив, си мисля че не може да се слагат под общ знаменател и истинските герои от 2СВ и тези които са "направени" такива с пропагандна цел. Ясно ми е че за да се повдигне духа на една смазана армия, е имало и преувеличения, но не съм склонен да пропускам толкова много бойци, които наистина са правили смели постъпи, или просто са били войни до мозъка на костите.....

Да сме живи и здрави, по нататък да срещаме често тук, ще разберете че в моите теми и статии аз се интересувам и съм запленен много повече от неща свързани с Вермахта, Германската империя и Ваймарската република, отколкото гражданската война в Русия, Окт. революция и Червената армия, но това не ми пречи да се възхищавам от множеството доблестни съветски войни.

PS А относно името на темата, ще кажа само че остава такова..... ...Естествено ако друг не реши да се казва по друг начин!

[resavsky]

темата става, но подкрепям док за заглавието. иначе имам забележка към текста:



мисля, че нещата не стоят точно така. Минин, който почина преди два дни, първи развява знаме над Райхстага в нощта на 30-ти, ако не се лъжа. Егоров и Кантария са заснети за кинохрониката, но вече след като съпротивата е напълно сломена. Май се получава нещо като историята с прочутата снимка на Иво Джима.

Интересно е че самата снимка се е наложило да я пооправят малко - Егоров се е оказал с часовници и на двете ръце /немски разбира се/.Единия часовник е бил заличен за да не остане някой недобросъвестен с впечатление че руснаците са мародерствали в Берлин.

[Biso]

Нима това те учудва!?!?


......сещам се за втори епизод на сериала на Спилбърг и Хенкс "Братя по оръжие" и оня пич от Леката рота с часовниците или в предпоследната серия, когато влачеха от домовете на нацистите в Бавария сервизи, лъжици, чаши и т.н., които са дошли по-същия начин най-вероятно от Полша, Холандия и т.н.

[Imperial]

Нима това те учудва!?!?

Предполагам че не си такъв наивник, че да си мислиш че 2СВ или която и да е война от Похода на Александър Македонски до Войната в залива е нещо като пейнтбол....

Точно на този форум такива коментари са просто неуместни.

[Biso]

Александър Йосифовивич Халаменюк

Александър Халаменюк е съветски офицер, старши-лейтенант, командир на танкова рота по време на Втората световна война, Герой на Съветския съюз, украинец.

Роден на 23 септември 1918 година в град Кременчуг, Полтавска област, днешна Украйна, в работническо семейство. Завършва основно и заводско училище в град Харков.

През 1939 година е призован в редиците на Червената армия. Участник в Съветско-финландската война (1939-1940). През 1941 година завършва Харковското бронетанково училище. Служи в учебен танков полк. В боевете през Втората световна война участва от лятото на 1941 година. Воюва на Югозападния, Западния, Калиниски, 1-ви и 2-ри Прибалтийски и 1-ви Украински фронтове.

През януари 1945 година, след ожесточени боеве в района на Сандомирск, 39-ти танков полк, в състава на който действа ротата на старши-лейтенант Xаламеню, пробивайки фронтовата линия, настъпва към полския град Ченстохова. На 11 януари Халаменюк, унищожава 6 огневи точки на противника.

Със своите действия танковата група, под командването на Xаламенюк, помага за пробива на вражеската отбрана и успешното настъпление на 95-та гвардейска стрелкова дивизия, част от 32-ри стрелкови корпус. Опитвайки контраатака, на 12 януари 1945 година, Вермахта атакува със значителни танкови сили и пехота предимно от състава на СС. На разсъмване започва схватка между съветските Т-34 и немските Тигър, край Янино, Полша. Танка на Александър Халеменюк унищожава три немски Тигъра, преди да бъде разрушен от пряко попадение.

Халеменюк и екипажа на машината загиват. Погребан е близо до Янино.

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 10 април 1945 година, за проявено мъжество и героизъм, на старши-лейтент Александър Йосифович Халеменюк е присъдено званието Герой на Съветския съюз - посмъртно.

Награждаван е с орден „Ленин“ и ордени „Отечествена война“ 1-ва степен.

[Biso]

Амет-хан Султан

Амет-хан Султан (Amet-han Sultan) е съветски военнен пилот, гвардейски майор, летец-изпитател, два пъти Герой на Съветския Съюз (1943,1945).

Биография
Амет-Хан Султан е роден на 20 октомври 1920 година в градчето Алупка, република Крим, в семейство на работници. Бащата е от народността лакци (родом от аула Цовкра Дагестан), майката е от етноса кримски татари. През 1937 година завършва 7-ми клас и се записва да учи в железопътното училище в град Симферопол. След завършване на училище започва работа като шлосер в жп-депо в града. Едновременно с работата в депото, се записва на курсове за летец в местния авиоклуб, които завършва през 1938 година.

През 1939 година е призован в редиците на Червената армия. В началото на 1940 година завършва 1-ва „Качинска Краснознаменна военна авиационна школа А. Ф. Мясников“, и е произведен в чин младши лейтенант. По разпределение е изпратен в 4-ти изтребителен авиационнен полк, в Одеския военнен окръг, дислоциран под град Кишинев. Лети на самолети И-15 и И-153.


Втора световна война
Началото на Великата Отечествена война го заварва на служба в Молдавия.

Още от 22 юни 1941 година младият летец Амет-Хан Султан изпълнява няколко бойни полета на изтребител И-153. От есента на 1941 година защитава небето над Ростов на Дон. През зимата на 1942 година полка преминава на изтребители Хърикейн.

От март 1942 година 4-ти изтребителен авиационнен полк е част от ПВО на град Ярославъл. Тук Амет-Хан Султан завоюва своята първа въздушна победа. На 31 май 1942 година, изразходвал всичките си боеприпаси в боя, сваля с таран вражески бомбардировач „Юнкерс-88“, удряйки в полет неговото ляво крило и повреждайки фатално своя и немския самолет. Амет-хан успява да скочи с парашут от кабината на своя самолет и се спасява. За своя подвиг Амет-Хан е награден и избран за „Почетен гражданин на град Ярославъл“.

През лятото на 1942 година Амет-Хан воюва под Воронеж, летейки на самолет Як-1, а от август с.г. на Як-7Б, като участва в Сталинградската битка. В тази епична част от Втората световна война, Амет-хан се утвърждава като въздушен ас, и е включен в състава на 9-ти Гвардейски изтребителен полк, подразделение, в което са събрани едни от най-добрите съветски летци-изтребители, с цел противопоставяне на Луфтвафе. В битката за Сталинград Амет-хан е свален за втори път, успявайки отново да се спаси скачайки с парашут.

През октомври 1942 година Амет-Хан Султан е назначен за командир на 3-та авиоескадрила от 9-ти гвардейски ИП, в състава на който воюва до края на войната.

След крато обучение, Амет-хан започва да лети на P-39, с който участва в освобождението на Ростов на Дон, в ожесточените бойни действия край Кубан, в освобождението на Таганрог, Мелитопол и Крим.

През януари 1944 година в бойна двойка със своя водач, Героя на Съветския Съюз Иван Борисов, Амет-Хан принуждава да кацне на съветско летище, немски куриерски самолет Fi-156 „Щорх“. Веднага след кацането, Амет-хан прави кратко проучване на кабината, на напълно непознатия за него самолет, след което прави кратък полет на трофейната машина.

След кратък отпуск, през 1944 година се качва на нова машина - Ла-7, с която воюва в Източна Прусия и участва в превземането на Берлин.

Последния си въздушен бой, гвардейски майор Амет-Хан Султан провежда на 29 април 1945 година над летище Темпелхоф, сваляйки един „Фокке-Волф-190“.

В годините на Втората световна война извършва 603 бойни полета (от тях 70 в атаки срещужива сила и наземна техника), провежда 150 въздушни боеве, в които има доказани 30 свои победи и още 19 колективно свалени самолети.

Званието Герой на Съветския Съюз идва заедно с медали „Ленин“ и „Златна Звезда“ (¹ 1136), с които е награден на 24 август 1943 година. Получава повторно „Златна Звезда“ на 26 юли 1945 година.

След края на войната, по разпореждане на Върховният Главнокомандващ Йосиф Сталин, всички летци-асове са изпратени да учат във Военновъздушната Академия. От 1945 година Амет-Хан е слушател във Военновъздушната академия в Монино. Учението му върви трудно, напомняйки за недостатъчното му образование. Затова в началото на 1946 година Амет-хан подава рапорт, в който честно пише: „Трезво преценявайки нивото на своите знания, не виждам възможност да завърша. Затова моля да бъда отчислен, защото не съм уверен, че ще издържа пет години в академията“.

Неговият рапорт бил удовлетворен, и през април 1946 година, подполковник Амет-Хан Султан е уволен в запас.


Летец-изпитател
Амет-хан Султан се опитва да живее като цивилен, но летенето започва да му липсва. Започва всячески да се стреми да се върне към професията на легец. Дълго време това не му се отдава. За това има вина основно неговият етнически произход (във всички анкети записва, че е татарин), само че по това време кримските татари са изселени от родните им места и обвинени в подпоматане на немците, по време на окупазията на Кримския полуостров. Благодарение на своите бойни другари и заслугите към родината, през февруари 1947 година започва работа като летец-изпитател в Авио-изследователски институт.

През 1956 година Амет-хан, заедно с бивши партийни и съветски работници в Кримска АССР, подписват молба до ЦК на Комунистическатапартия на Украйна, в която искат реабилитирането на кримските татари. (ЦГАООУ. Ф.1. Оп. 24. Д. 4248. Л. 287—294. Заверено копие).

За кратко време става един от най-добрите летци-изпитател в СССР. През 1949 година получава трети клас летец-изпитател, през януари 1950 година — втори клас, а от септември 1952 година Амет-Хан Султан получава първи-клас летец-изпитател.

Амет-сан с успех провежда сложни мероприятия, давайки точна информация на авио конструкторите. През юни 1949 година съвместно с И. Шелестом, на борда на самолет Ту-2, прави първото автоматично презареждане във въздуха.

В края на 1949 година Я. Верников и Амет-Хан Султан изпълняват първия полет на всесезонен двуместен изтребител-прехващач И-320, производство на Авиоконструкторско бюро А. И. Микоян. В периода 1949—1950 година провеждат заводските изпитания на новата машина.

От 1951 до 1953 година Амет-хан, съвместно със С. Анохин, Ф. Бурцев и В. Павлов правят пълни изпитания на управляемия аналог на ракетата „Комета-3“. Самолетен аналог (наричан „К“) бил предназначен за атакуваща ракета тип "въздух-кораб" в пилотиран режим. Аналога бил подвесен на крилата на машина „Ту-4КС“, самолета-носитель набирал 3000 метра, след което откача ракетата. В процес на свободно падане, автоматиката включва двигателя и ракетата политала към целта. Множество полети изпълнени от Амет-хан, са за отработка на системата за катапултиране, на различни видове самолети.

На 12 ноември 1958 година, по време на изпитанията на седалка-катапулт за самолети Су-7 и Су-9, парашутиста-изпитател В. Головин, който лети в двойка с Амет-хан, на самолет „МиГ-15УТИ“, задейства системата за катапултиране, но патрона който истрелва катапулта се взривява, повреждайки самият катапулт и пробивайки резервоара с гориво. Цялата кабина започва да пълни с гориво, В. И. Головин не можел да напусне самолета заради деформациите от взрива на пиро-патрона. Амет-хан Султан рещава да приземи самолета, въпреки че кабината била пълна сгориво, което можело да избухне всеки момент. Приземяването става без проблеми, спасявайки по този начин живота на другаря.

На 23 септември 1961 година Амет-хан Султан получава званието „Заслужил летец-изпитател на СССР“ (знака ¹ 38). За времето в което работи като изпитател той усвоява над 100 типа летателни апарати, а нальота му достига огромните 4237 часа.

На 1 февруари 1971 година Амет-хан Султан загива при изпитателен полет на летяща лаборатория Ту-16, предназначенна за испытание на новия реактивен двигател. Погребан е в Новодевическото гробище в Москва.


Награди
2 Герой на Съветския съюз
2 медала „Златна звезда“
3 ордена „Ленин“
4 ордена „Червено знаме“
орден „Александър Невски“
орден „Отечествена война“ 1 степен
орден „Червена звезда“


Източници
Авиация: Енциклопедия: Голяма Руска енциклопедия, 1994.
Бутаев Б. Б. Амет-Хан Султан. — М.: Политиздат, 1990.
Васин В. П.,Симонов А. А. Испытатели ЛИИ. Жуковский, Авиац. печат. двор, 2001
Великата Отечествена война 1941—1945: Събития. Хора. Документи. Политиздат. 1990
Герои и подвизи. — Том 4. Воениздат, 1966.
Герои Советского Союза: Кратък биографичен речник. Т.1. М.:Воениздат. 1987.
Двукратни Герои на Съветския Съюз. Воениздат, 1973.
Хора на безсмъртния подвиг. Москва «ПЛ» том 1 1975.
Путерброт А. Т. Бойната слава на Дагестан. Махачкала: Дагестанское книго издателство, 1988.
Симонов А. Амет-Хан Султан. / Крилата на Родината, 2001.
Съветски асове. — М.: «Източен фронт», 1996.

[Гост]

Точно на този форум такива коментари са просто неуместни.

Ами и човека си има мнение. Аз също лично не мисля че която и да е война е като пейнтбола - тва от личен опит го казвам. Тук за съжаление някои от иначе уважаваните потребители и хора които са направили много за форума, се държат като брадати професори от БАН

[albireo]

Да имаш мнение само по себе си не е достатъчно. И съвсем не означава, че това е достатъчна причина въпросното мнение да бъде споделено тук.

Тнякои от иначе уважаваните потребители и хора които са направили много за форума, се държат като брадати професори от БАН

Тука е така. Свиквай . Пък и някак си не е много гот да си прописал има няма преди 2 седмици, направил 20 мнения и номер 21 вече е мрънкане по форума.

[gollum]

Ако има нещо неуместно, то е да отговаряш на процедурен пост от преди пет години. При това, процедурен пост, който си е съвсем на мястото като критика на бележка, съвсем несвързана с разговора.
Що се отнася до критика към форума или потребителите - да е по същество и на съответното място (когато е към форума или някой модератор).

[VeskoD]

bobich8 пуска тема, веднага се появява Воланд, който му казва че " вече има 2 такива теми". Естествено " новака" се съобразява с това и се извинява. Отива в тези теми които се оказва че са пуснати 2004-та . Някои от хората поствали тогава вероятно отдавна не посещават форума. Междувременно нашия нов потребител има мнение което пуска там. След което се появавя gollum който му заявява че е неуместно да се отговаря на процедурен въпрос опреди ...пет или 9 години ?!!?

[messire Woland]

bobich8 пуска тема, веднага се появява Воланд, който му казва че " вече има 2 такива теми". Естествено " новака" се съобразява с това и се извинява. Отива в тези теми които се оказва че са пуснати 2004-та . Някои от хората поствали тогава вероятно отдавна не посещават форума. Междувременно нашия нов потребител има мнение което пуска там. След което се появавя gollum който му заявява че е неуместно да се отговаря на процедурен въпрос опреди ...пет или 9 години ?!!?

Точно така. Темите няма смисъл да се множат, спокойно може да се поства в старите, иначе те стават наистина много и търсенето на информация след това си е жива мъка. Освен това е ясно, че към този тип теми има интерес и те ще се развиват, ако и да е бавно. Уви, те са донякъде дублирани с многобройните теми из форума в стил "Кой е еди-кой си", примерно "Кой е Тухачевски". Но това е неизбежно - на по-големите личности са посветени често отделни теми.
На процедурен въпрос отправен от един потребител към друг и приключил преди около 5 години (2008ма е, тогава е бил актуален, сега сме 2013та) - естествено е, че няма смисъл.

[gollum]

VeskoD, кое точно в тази част на поста ми (адресиран към bobich.8)

Що се отнася до критика към форума или потребителите - да е по същество и на съответното място (когато е към форума или някой модератор).

не е разбираемо за теб (защото важи с пълна сила за твоята реплика)?

Второ, въпросният "новак" може и да има "мнение", но във въпросната тема не го е написал. Напротив, написал е нещо общо и безсмислено, което няма връзка с темата, а като основание е взел цитат от процедурна забележка на друг потребител, писана преди почти 9 години. Ти не виждаш нищо странно в това?