Биографични бележки за войници и офицери от РККА

[Biso]

По-долу предлагам да добавим биографии на героите на Червената армия, в годините на Великата отечествена война 1941-1945 година.
************************************************** ****
************************************************** ****
Михаил Егоров (на руски - Михаил Алексеевич Егоров) е съветски червеноармеец, разузнавач от 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия, част от 3-та ударна армия на 1-ви Белоруски фронт, сержант.

Роден е на 5 май 1923 година в село Ермошенка, Смоленска област в семейство на селскостопански работници. Руснак. Придобива начално образование в районното училище. Започва работа в местният колхоз. В периода на немско-фашистската окупация на региона е партизанин. В редовната армия е приет през декември 1944 година.
Знамето на победата На 30 април 1945 година М. Егоров, младши сержант Мелитон Кантария и заместник командира на батальона по политическата част лейтенант Алексей Берест било връчено Червеното знаме на Военния съвет на 3-та ударна армия от 1-ви Белоруски фронт и получават заповед да го закачат над Райхстага.

В райсхтага се били укрепили голяма част немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци, които се отбранявали ожесточено.

Когато превземането на Райхстага оставали 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. В 21 и 30 часа, Червеното знаме е поставено на купола на зданието.

Интересно е че при навлизането на съветските войски в Берлин, в 3-та армия са били ушити 9 знамена при полеви условия, които са били раздадени в различни дивизии с цел който стигне пръв да постави този символ на победата на парламента. На 150-та дивизия се удало да влезе в историята с победното действие.

В настоящия момент знамето, което след развяването му се нарича "Знаме на победата", се съхранява като реликва в Централния музей на Въоръжените Сили на Русия.

Следвоенни години
Михаил Егоров е награждаван с ордени Ленин , ордени Червено знаме , Отечествена война 2-ра степен, Червена звезда , Слава 3-та степен, медали, чуждестранни ордени.

Званието Герой на Съветския Съюз получава заедно с орден Ленин и медал "Златна Звезда" с решение на Върховният съвет на СССР на 8 май 1946 година (№ 6972 Михаилу Алексеевичу Егорову присвоено Указом Президиума Верховного Совета СССР от 8 мая 1946 года.)

До 1947 година М. Егоров продолжава да служи в армията. Завършва политическо училище в град Смоленск. Работи в Руднянcки консервен комбинат .

Загива на 20 юни 1975 година в автомобилна катастрофа. Погребан в Смоленск.

Почетен гражданин на Смоленск и Берлин.

[messire Woland]

http://www.forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6140 - тук също имаше някаква такава тема, но май доста се поразводни.

[Док Холидей]

По-коректно е леко да се промени заглавието на темата на нещо от сорта на "Биографичти бележки за войници и офицери от РККА".

[кало]

темата става, но подкрепям док за заглавието. иначе имам забележка към текста:

пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в райхстага.

мисля, че нещата не стоят точно така. Минин, който почина преди два дни, първи развява знаме над Райхстага в нощта на 30-ти, ако не се лъжа. Егоров и Кантария са заснети за кинохрониката, но вече след като съпротивата е напълно сломена. Май се получава нещо като историята с прочутата снимка на Иво Джима.

[von Danitz]

След поздравленията, имай предвид, без да се засягаш, че ще има и критики. На места преводът куца или страда от неточности.

На 150-та дивизия се удало да влезе в историята с победното действие.

Пример за дървен превод.

бойна група Фрундсбърг

Пример за превод от английски, с несъществуващия и на ънглийски, звук ъ

антихитлеристките войски

и

тежкотанков батальон

, това са твои нововъведения, но стават Внимавай общо взето, посоката е правилна, но ще те изловим, ако нещо кривнеш. И една лична молба, избягвай деепричастията - айки, ейки - по добре е да слагаш като пред глагола.

Гледам, второ някаква Операция Краткотрайност, то така, операция Главнокомандващ и операция Червена брада...но това от портала. В резерв остава 6-та планинска дивизия, дислоцирана в района на Афин. ??? Това Атина ли е? Айде тия работи не са твои, но общия дух явно е да се превежда от английски.

[Сержант Алексей Воронин]

избягвай деепричастията

за кой ли път го чувам... абе защо толкова много хора са против деепричастията? Ако човек знае как да ги ползва, са адски полезни.

Извинявам се за отклонението.

[von Danitz]

Дървена работа, не говорим така, писмени са, от древен език, сега е по лесно и спретнато без тях.

[кало]

ааа, аз съм свикнал с тях, от древен език...

[Сержант Алексей Воронин]

Не знам дали са древни или не, но с тях е далеч по-разнообразно. Ако човек ползва само тях звучи изтъркано, ако се използва само глагола с предлози се утежнява изказа. Трябва да има разнообразие... абе въпрос на усет е, ако е на място употребено не се усеща и не дразни :p

[Biso]

Иван Константинович Макаров

Иван Константинович Макаров (р. 1907 - † 27 януари 1944) е съветски сержант, участник във Втората световна война, Герой на Съветския съюз.

Роден е през 1907 год. в село Волосовка, Михайловски район, Рязанска област в семейство на колхозници. Руснак. В предвоенните години работи като бригадир в колхоз.

В началото на инвазията на Нацистка Германия в СССР през юни 1941 година е мобилизиран в Червената армия. През юни 1942 година е изпратен на фронта. Командир е на взвод в 615-ти стрелкови полк, част от 167-ми Сумско-Киевска стрелкова дивизия, от 38-ма армия на 1-ви Украински фронт.

На 28 юни 1942 година Вермахта, согласно план „Блау“, предприема мощен удар в участъка на 13-та и 40-та армии от Брянски и Юго-Западния фронт. Танковите сили на Вермахта напредват към Воронеж и Дон. Съветската отборана била пробита, но на отделни рубежи някои подразделения и съединения героично се сражават, отстоявайки атаките на немците.

В състава на 615-ти стрелкови полк от 167-ма стрелкова дивизия на 40-та армия, заема отбрана на воронежкото направление, сред поле засято с пшеница. В това време в полка пристига подкрепление от новопристигнали на фронта бойци. В това число бил и редник Макаров.

Тук той за първи път участва в бойни действия, водейки огън с картечница по настъпващата пехота, пресича пътя им към танковете, в същото време артилеристите обстрелвайки с право мерене вражеските танкове неим позволяват да превземат рубежа. Врагът бил три пъти по-многочислен, но червеноармейците удържат противника цели три дни. При сражението е ранен командира на полка, когото Макаров изнася от бойното поле, за което е повишен в чин младши сержант, и е назначен за командир на стрелково отделение.

През 1943 година съветската армия започва общо настъпление. 38-ма армия, в която вече влиза 167-ма стрелкова дивизия, водейки ожесточени боеве през зимата на 1943 год., с тежки боеве достига до границата с Украйна. Макаров със своето отделение освобождава много села в Курска област. През август с.г. участва в сраженията при Курск и в превземането на град Сума. Произведен е в длъжност сержант.

Участва в битката за Киев. В утрото на 6 ноември 1943 година Червената армия напълно овладява Киев, където Иван Макаров се отличава в сраженията по улиците на града. На 12 ноември командира на 167-ма стрелкова дивизия майор Морозов пише в наградния лист:

"Участвайки в боевете по освобождаването на град Киев, командира на 5-та рота сержант Иван Константинович Макаров се прояви като образец на героизма. Въпреки силния автоматичен обстрел и артиллерийско-минометния огън, нееднократно със своя взвод навлизаха в окопите на противника, всявайки паника и обръщайки врага в бягство. На 6 ноември 1943 година, въодушевени от личния пример на командира, бойците от взвода унищожиха и плениха 30 войници и офицери, пленявайки четири картечници и противотанкова пушка, разчиствайки пътя за придвижване на нашите части напред.
Предлагам сержант Иван Константинович Макаров за най-високото звание - Герой на Съветския съюз".

С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 10 януари 1944 година, "за образцово изпълнение на бойните задания и командване на фронта, в борбата с немско-фашистките завоеватели и проявена при това смелост и геройство, се награждава сержант Иван Константинович Макаров със званието Герой на Советския Съюз".

На 27 януари 1944 година, при евакуиране на ранени съветски бойци от бойното поле, след края на битката при село Лисянка, сержант Макаров е застрелян от ранен германски войник. Умира на място.

Погребан е в обща могила край село Лисянка, Черкаска област.

Посмъртно е награден с орден „Ленин“ и орден „Слава“ 3-та степен.

[muzicantini]

Пример за превод от английски, с несъществуващия и на ънглийски, звук ъ

Може би е по-правилно да се каже Фрундсберг, но в английският език звукът "Ъ" същуствува и е много разпространен.

[Док Холидей]

брей )
тъй ли било
Я провери има ли такова животно Георг фон Фрундсберг или няма. Фрундсбърг ще е ако е завършил Уест Пойнт.

[кало]

да поясня:

10 января 2008 года на 86-ом году жизни умер Михаил Петрович Минин, Герой Советского Союза, водрузивший Красное знамя Победы над Рейхстагом.

Долгое время первыми знаменосцами официально считали сержанта М. Егорова и младшего сержанта М. Кантарию. Именно им приписывалось водружение Красного знамени над поверженным Рейхстагом. Институт военной истории Министерства обороны РФ в результате исследований архивных документов установил, что первой вс¸ же была группа капитана Макова, в которую входил и сержант Минин. Эту же информацию подтвердили Егоров и Кантария в своей брошюре, вышедшей небольшим тиражом в Воениздате. В ней они признавали, что группа капитана Макова первой штурмовала Рейхстаг и водрузила знамя Победы на несколько часов раньше их.

Михаил Петрович Минин ушел на фронт добровольцем в 19 лет в 1941 году, пополнив ряды ленинградского ополчения. Был ранен. После возвращения в строй был направлен в артиллерийский разведывательный дивизион и прошел славный боевой путь до Берлина.

За свой подвиг Минин 1 мая 1945 года был представлен к званию Героя Советского Союза. Под наградным листом 7 мая свои подписи поставили командующий войсками 3-ей Ударной армии генерал-полковник Кузнецов и член Военного совета генерал-майор Литвинов. Документы были отправлены по инстанции, но сержант Минин был награжд¸н только орденом «Красного знамени». Золотая звезда Героя ему была вручена уже много позже, уже в 1997 году…

[виталий]

Да, тема - герои великой отечественной войны, т.е. подразумеваются, что герои СССР.
Но хотелось бы узнать и о героях из других стран, даже о нацистах и их союзниках (кроме М .Витамана , про него уже вс¸ известно).
Наверное и в школах США есть портреты героев ВМВ...

[Biso]

Николай Титович Берия

Николай Титович Берия (Дитоевич) е автоматчик от 6-ти гвардейски стрелкови полк на 2-ра гвардейска стрелкова дивизия, част от 56-та армия на Северо-Кавказския фронт, по време на Втората световна война, редник.

Роден през 1925 година в село Одиши, Сухумски район, Абхазия, в селско семейство. Грузинец. Учи в началното училище. Още в ранни години започва да работи в местния колхоз.

В Червената армия бил призован през януари 1943 года и е изпратен веднага на фронта. Николай Берия се отличил в хода на Керченско-Елтигенската операция. На 2 ноември 1943 год. той унищожава с гранати картечно гнездо на Вермахта. На следващия ден заедно с трима бойци отблъсква четири контратаки на противника и удържа плацдарм край близкото село Маяк (сега част от град Керч, Крим, Украйна).

С Указ на Президиума на Върховният Съвет на СССР от 17 ноември 1943 година му е присвоено звание Герой на Съветския Съюз и е награден с орден „Ленин“ и медал „Златна Звезда“ (¹ 1160).

След войната Н. Берия живее и работи в град Сухуми. Умира на 17 ноември 1948 година.