За мнозина руснаци генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов е символ на едно от най-големите предателства през Втората световна война. Галеникът на Сталин, както го наричат мнозина, през лятото на 1942 година неочаквано преминава на страната на Вермахта. Командирът на Втора Ударна Армия попада в плен и се съгласява да сътрудничи на германците. Малко по-късно генерал Власов поставя основите на така наречената Руска Освободителна Армия .
Как един от любимците на Сталин става генерал от Вермахта и до днес е загадка за мнозина. Доскоро в бившия СССР думата власовец беше нарицателно на предател и двуличник. След намесата на Виктор Суворов, се достигна до другата крайност някои руски журналисти обявиха Власов за борец срещу болшевишката диктатура, който неоправдано е бил очернен от съветската историография. А истината е може би някъде по средата...
И така, кой е генерал Власов.
Андрей Андреевич Власов е роден през 1901 година в обикновено селско семейство някъде в Нижнегородска губерния. Едва навършил 20 години, се записва в редовете на Червената армия и участва в щурма срещу Перкоп. По-късно завършва академията Фрунзе". През 1937 1938 е член на военните съдилища в ленинградския и киевския военни окръзи. Малко след това е командирован в Китай като военен съветник на Чан Кайши, където е отличен с орден Златен дракон . През 1940-та година е произведен в чин генерал-майор и командва дивизия. По време на масовите чистки сред висшите военни в Червената армия Андрей Андреевич Власов арестува командива на 99-та стрелкова дивизия заради изучаване на бойната тактика на Вермахта . Накратко, до юни 1942-ра година нищо не говори за това, че Власов е бил анти-сталинист, а още по-малко анти-болшевик.
В началото на войната Власов командва механизиран корпус край Лвов. Началството го забелязва и го назначава за командир на 37-ма армия край Киев. Там попада в обкръжение, но успява да се измъкне. През ноември 1941-ва година командваната от Власов 20-та армия спира немците край Красна поляна, само на 28 км от Кремъл. Тогава генералът си спечелва прозвището спасителят на Москва , въпреки че според някои изследователи по време на немската офанзива се лекувал в болницата от възпаление на ухото.
1942 година започва многообещаващо за генерал Власов. Може би шедьовърът на неговата кариера в Червената армия е операцията при река Лама. Там той проявява истински талант в оперативно отношение и отново бива забелязан от Сталин. Пикантна подробност е , че край река Лама Власов си взаимодейства с бъдещите маршали Рокосовски и Говоров.
През март 1942 година е назначен за заместник-командващ на Волховския фронт. След поредица от злощастни събития, през юни 1942 година Власов се оказва начело на вече обкръжената Втора Ударна армия /някои изследователи смятат, че за това му е помогнал колегата Мерецков командващ на Волховския фронт, който се страхувал от изгряващата звезда на Власов/. В крайна сметка, през юли 1942 година Власов отказва да се качи на изпратения му от Ставката самолет и да остави войските си на произвола на съдбата. Малко след това, с предателство от страна на местното население, е пленен от немците.
От този момент нататък генерал Власов става може би най-мразения човек в СССР....
Няма да изпадам в подробности как всъщност се стига до идеята за създаване на РОА, нито колко и какви хора са влезли в редовете й. Интересно е, че Вермахтът настоява за създаването на Руската Освободителна Армия, а нацистите от Гестапо са против. Трите ненапълно окомплектовани дивизии на РОА участват в бойни действия частично едва в самия край на войната първо на Западния фронт, после на Одер. Любопитна подробност е, че през април 1945 година, когато никой вече не си е правил илюзии за неизбежната победа на Червената армия, няколко съветски подразделения преминават на страната на Власовците.
Андрей Андреевич Власов и сподвижниците му се обявяват за запазване на териториалната цялост на Русия, за възстановяване на свободите, извоювани от Февруарската революция през 1917-та година и за изгонване на болшевиките. Въпреки твърденията на съветските историци, че власовците имали незначителна подкрепа в окупираните области, истината е, че в първите месеци след обявяването на РОА, мнозина сред пленените червеноармейци и местни хора са искали да се запишат като доброволци. Друг е въпросът, че нацистката идеология всячески се опитвала да ограничи всякакви опити за формирането на руска анти-болшевишка армия. След войната някои от власовците избягват в Западна Европа, а мнозина други умират в Сибир.
Ще се радвам да се включите с мнение по темата
Как един от любимците на Сталин става генерал от Вермахта и до днес е загадка за мнозина. Доскоро в бившия СССР думата власовец беше нарицателно на предател и двуличник. След намесата на Виктор Суворов, се достигна до другата крайност някои руски журналисти обявиха Власов за борец срещу болшевишката диктатура, който неоправдано е бил очернен от съветската историография. А истината е може би някъде по средата...
И така, кой е генерал Власов.
Андрей Андреевич Власов е роден през 1901 година в обикновено селско семейство някъде в Нижнегородска губерния. Едва навършил 20 години, се записва в редовете на Червената армия и участва в щурма срещу Перкоп. По-късно завършва академията Фрунзе". През 1937 1938 е член на военните съдилища в ленинградския и киевския военни окръзи. Малко след това е командирован в Китай като военен съветник на Чан Кайши, където е отличен с орден Златен дракон . През 1940-та година е произведен в чин генерал-майор и командва дивизия. По време на масовите чистки сред висшите военни в Червената армия Андрей Андреевич Власов арестува командива на 99-та стрелкова дивизия заради изучаване на бойната тактика на Вермахта . Накратко, до юни 1942-ра година нищо не говори за това, че Власов е бил анти-сталинист, а още по-малко анти-болшевик.
В началото на войната Власов командва механизиран корпус край Лвов. Началството го забелязва и го назначава за командир на 37-ма армия край Киев. Там попада в обкръжение, но успява да се измъкне. През ноември 1941-ва година командваната от Власов 20-та армия спира немците край Красна поляна, само на 28 км от Кремъл. Тогава генералът си спечелва прозвището спасителят на Москва , въпреки че според някои изследователи по време на немската офанзива се лекувал в болницата от възпаление на ухото.
1942 година започва многообещаващо за генерал Власов. Може би шедьовърът на неговата кариера в Червената армия е операцията при река Лама. Там той проявява истински талант в оперативно отношение и отново бива забелязан от Сталин. Пикантна подробност е , че край река Лама Власов си взаимодейства с бъдещите маршали Рокосовски и Говоров.
През март 1942 година е назначен за заместник-командващ на Волховския фронт. След поредица от злощастни събития, през юни 1942 година Власов се оказва начело на вече обкръжената Втора Ударна армия /някои изследователи смятат, че за това му е помогнал колегата Мерецков командващ на Волховския фронт, който се страхувал от изгряващата звезда на Власов/. В крайна сметка, през юли 1942 година Власов отказва да се качи на изпратения му от Ставката самолет и да остави войските си на произвола на съдбата. Малко след това, с предателство от страна на местното население, е пленен от немците.
От този момент нататък генерал Власов става може би най-мразения човек в СССР....
Няма да изпадам в подробности как всъщност се стига до идеята за създаване на РОА, нито колко и какви хора са влезли в редовете й. Интересно е, че Вермахтът настоява за създаването на Руската Освободителна Армия, а нацистите от Гестапо са против. Трите ненапълно окомплектовани дивизии на РОА участват в бойни действия частично едва в самия край на войната първо на Западния фронт, после на Одер. Любопитна подробност е, че през април 1945 година, когато никой вече не си е правил илюзии за неизбежната победа на Червената армия, няколко съветски подразделения преминават на страната на Власовците.
Андрей Андреевич Власов и сподвижниците му се обявяват за запазване на териториалната цялост на Русия, за възстановяване на свободите, извоювани от Февруарската революция през 1917-та година и за изгонване на болшевиките. Въпреки твърденията на съветските историци, че власовците имали незначителна подкрепа в окупираните области, истината е, че в първите месеци след обявяването на РОА, мнозина сред пленените червеноармейци и местни хора са искали да се запишат като доброволци. Друг е въпросът, че нацистката идеология всячески се опитвала да ограничи всякакви опити за формирането на руска анти-болшевишка армия. След войната някои от власовците избягват в Западна Европа, а мнозина други умират в Сибир.
Ще се радвам да се включите с мнение по темата
Comment