Любопитно-как Сталин е станал генералисимус

[gollum]

Да, права си, от Окуджава е първото стихотворение. А за Римската империя - не знам, сигурно има нещо, но сега не се сещам. За награда пускам още едно стихотворение на Окуджава, които са по-скоро в тон с носталгията по войните от началото на Х²Х век :

Батальное полотно

Сумерки. Природа. Флейты голос нервный. Позднее катанье.
На передней лошади едет император в голубом кафтане.
Белая кобыла с карими глазами, с челкой вороною.
Красная попона. Крылья за спиною, как перед войною.

Вслед за императором едут генералы, генералы свиты,
славою увиты, шрамами покрыты, только не убиты.
Следом -- дуэлянты, флигель-адъютанты. Блещут эполеты.
Все они красавцы, все они таланты, все они поэты.

Все слабее звуки прежних клавесинов, голоса былые.
Только топот мерный, флейты голос нервный да надежды злые.
Все слабее запах очага и дыма, молока и хлеба.
Где-то под ногами и над головами -- лишь земля и небо.

Сумерки погасли. Флейта вдруг умолкла. Потускнели краски.
Медленно и чинно входят в ночь, как в море, кивера и каски.
Не видать, кто главный, кто -- слуга, кто -- барин, из дворца ль, из хаты,
все они солдаты, вечностью богаты, бедны ли, богаты.

[Хана]

Първото не знам от кого е.
Второте е на Осип Манделщам и е доста известно. Бил е интерниран заради него. Като хубавото тук е "Мы живем, под собою не чуя страны", една нечувствителност към страната, в която живееш, не можеш да я почувстваш - това е тоталитаризмът.
Между другото дайте да направим една тема за диктаторите, ако вече не сте имали такава.

[gollum]

Първото го позна Мелиса - от Булат Окуджава е. авторото, разбира се, е на Менделщам . Браво, много бързо ми разкрихте малката загадка (то повече заради посветеността им на личността на Сталин ги пуснах, да ). И, да, стиховете на Манделщам са много силни и точни.

Между другото дайте да направим една тема за диктаторите, ако вече не сте имали такава.

Ами, да, може да направим тема за диктаторите - само трябва да помислим как да я формулираме. Ако искаш, Хана, пусни такава тема.

[messire Woland]

Може, защо не. Само ще трябва да сложим някакви граници на дискусията (времеви например). Можем да започнем примерно така:
- Само ХХ век, че ако отидем назад - стават твърде много
- Има личности и режими, които са твърде деспотични, има и по-"меки", въпроса е къде ще поставим границата.
Начало на списъка:
Царска Русия / СССР - НиколайII, Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, ...
Германия - Хитлер
Испания - Франко
Италия - Мусолини
има и един куп такива в по-малките европейски държави.

[Хана]

Ами не знам дали да има времеви отрязък, може и по-глобално да се погледне. Примерно Калигула, Нерон, изобщо римските диктатори... Може да се спори кой е по-по-найл
Освен това така може да се установят историческите причини за появата на диктаторите. Психологическият аспект също е интересен в случая, тъй като става въпрос за личности. Дали историята и ситуацията ги е направила такива или са си били предразположени? Също така кой исторически период е по-благоприятен за развитието на това явление. Границите между диктаторите и по-авторитарен тип управление (примерно Тодор Живков може ли да бъде наречен диктатор). Както и терминилогично разликите между диктаторство, авторитаризъм и тоталитаризъм.

[Гост]

Каква е разликата между един часовник и немската армия ?
На будилника му трябва да тиктака за да напредва, докато немската армия и трябва тактика за да отстъпва... :twisted:

My lady, немската армия е и настъпвала, и отстъпвала (като цяло организирано), но не французите и френската позиция е тази, от която немците могат да бъдат иронизирани. След Наполеон, уви, само красивите възгласи и шарените униформи са им останали

Ами не знам дали да има времеви отрязък, може и по-глобално да се погледне. Примерно Калигула, Нерон, изобщо римските диктатори... Може да се спори кой е по-по-найл
Освен това така може да се установят историческите причини за появата на диктаторите. Психологическият аспект също е интересен в случая, тъй като става въпрос за личности. Дали историята и ситуацията ги е направила такива или са си били предразположени? Също така кой исторически период е по-благоприятен за развитието на това явление. Границите между диктаторите и по-авторитарен тип управление (примерно Тодор Живков може ли да бъде наречен диктатор). Както и терминилогично разликите между диктаторство, авторитаризъм и тоталитаризъм.

Психологически те си ходят между хората във всички времена и места, както и други психопатологични или хайде социопатологични персонажи. (Макар, че понякога диктаторите укрепват нещата). Проявяват се като "им дойде времето", т.е. когато вятърът на политиката довее някой идиотски тип обществено устройство.
Разликите между диктатура, авторитаризъм и тоталитаризъм според мен са, че второто и третото са две форми на първото, погледнато конкретно в историята. Например, властта на Борис Трети е авторитарна, а на Г.Димитров/Червенков/Живков - тоталитарна (щото мачка и командва всичко, а не само части от живота).

[Imperial]

Аз лично намирам всякакви подобни национални категоризации обобщения за индикация за нежелание за обективен поглед върху историята или просто за невежество.

[mellisa]

,

[Елемаг]

Също така, Чан Кай Ши има прилично военно образование, докато простия Сталин не е служил дори като войник.

Е да ама Чан Кайши беше разгромен от не особенно грамотния Мао а Сталин беше на лидера на държавата която разгроми най-силната армия през ВСВ. В светлината горе казаното народите на СССР имат пълното право да имат генералисимуст. И имам основание да смятам че това е било повод за национална гордост а и още е.

[gollum]

И имам основание да смятам че това е било повод за национална гордост а и още е.

Когато си абсолютен сатрап да наградиш сам себе си с подобно "повишение" или по-скоро почест, някак трудно може да бъде разгледано като нещо сериозно (освен като израз на известна грандомания). Още повече като повод за национална гордост - все пак "най-силната армия" я разгромяват народите, влизащи в състава на СССР (т.е., "съветските хора", както имаше един израз), а не само техният абсолютен ръководител или пък висшия генералитет. А почестта очевидно е оказана само на сатрапа, не и на тези, които реално свършват цялата работа и я заплащат с кръвта и живота си.

[Елемаг]

Очевидно руснаците не смятат Сталин сатрап. И награди през войната са давали много и на много хора. Естествено е генералисимуст да е лидера на войската в случая Сталин.

[gollum]

Очевидно много руснаци и тогава и още повече сега, смятат Сталин за сатрап. Ако щеш - виж приведените по-горе стихотворения, но далеч не са само те. А и той е точно такъв - абсолютен диктатор. Или според теб не е?

И награди през войната са давали много и на много хора.

Да, това е вярно, но висшите награди обкновено са давани на "свои хора", тъй да се рече.

Естествено е генералисимуст да е лидера на войската в случая Сталин.

Не знам доколко е "естествено", но на мен винаги ми се е виждало неестествено когато някой награждава сам себе си с някаква почест. Неудобно е някак - като да се хвалиш сам.

[messire Woland]

Да, разбира се, има много хора, за които той все още е "вожда на народите". Но не бива да се забравя, че има много хора, за които Хитлер е идеал, или които вярвар в Сатаната или в други откачени работи. И какво от това?
Всеки трябва да мисли с главата си.

[Елемаг]

Те разните дисиденски стихотворения са затова и са далеч от мнението на народа. Всъщност те и затова се наричат дисиденски.
Най-висшата воинска награда "Герой на Съветския Съюз" е давана на хора наистина имащи съответните заслуги. Има и изключения но те не са повече от която и да било друга държава.
Че на кой ако на бойния вожд се пада да бъде и с най-висш чин. По-скоро обратното би било неестествено.

[gollum]

Че на кой ако на бойния вожд се пада да бъде и с най-висш чин. По-скоро обратното би било неестествено.

Какъв ти "боен вожд" - вече си представих Сталин по набедрена препаска и нарисуван с цветовете на войната, как подскача около огъня с копие в ръка . Той е диктатор с абсолютна власт в страната си и е главнокомандващ на армията. Но все пак именно той сам си присвоява титла, пир това след като събитията са приключили. Не знам какво освен суета показва това - не и оценката на "народа", защото не той му присвоява съответната титла.

Те разните дисиденски стихотворения са затова и са далеч от мнението на народа.

Това пък как го определи? Освен по себе си. По това време, когато стихотворението на Манделщам е писано, поне 20-30 милиона души са на това мнение. Ако не и много повече. А и няма как да определиш колко хора са "харесвали" Сталин в общество, в окето никой няма право да изказва личното си мнение свободно и съществува огромен репресивен апарат, който кажи-речи се занимава само с това - да преследва всеки, който не одобрява вожда. Така наистина можеш да получиш огрома доза "одобрение" за абсолютният сатрап, но не знам дали то ще означава нещо. Впрчем, Хитлер също толкова са го харесвали и одобрявали в Германия и то по сходни причини и начини.