Лучшие бойцы и командиры СССР

[messire Woland]

РОКОССОВСКИЙ Константин Константинович (9/21.12.1896-3.08.1968)
Участва в ПСВ, стига до подофицер, получава Георгиевски кръст. След това се бие и в гражданската война в Русия, от страна на РККА, там също получава награди, три ордена "Красное Знамя". И в двете войни е в състава на кавалерията. Завършва командирски курсове през 1925 и 1929 години, през 1926-1928 е инструктор в армията на Монголия, а след 1930 командва последователно полк, бригада и дивизия. През 1937 г. командва кавалерийски корпус, когато е арестуван и обвинен във връзки с японското и полското разузнавания и е пратен в затвора в Норилск. През 1940 година делото му е прекратено и е пратен под командването на Жуков в Киевския военен окръг. В началото на войната е командир на 9ти механизиран корпус (в състава на ЮЗФ). Но както и останалите корпуси, този също е практически невъзможно за управление струпване на разнородни войски и се разпада под ударите на немците за около 2 седмици. След това Рокосовски е прехвърлен в състава на Западния фронт (ЗФ), на Смоленското направление. Прехвърлен е край Ярцево, като задачата му е да създаде "група на генерал Рокосовски" от каквито войски намери в района. Командването на ЗФ си няма и представа обаче какво може да се намери там. В негово подчинение попадат 38ма стрелкова дивизия, която е загубила връзката с 19та армия, в чиито състав е била. След това към неговите сили се добява 101 танкова дивизия, разполагаща със 80 танка от старите и 7 танка от новите модели (най-вероятно Т-34ки). С течение на времето той лека-полека поема офицери и части от явно разбитата вече 19та армия и с тях комплектова своята. След юли под негово комаднване са прехвърлени и остатъците от 16та армия. По това време фронта малко или много се стабилизира, тъй като основните немски усилия са прехвърлени на юг. Но в началото на месец октомври армията на Рокосовски се оказва на пътя на немското настъпление. Обстановката става напечена, но още преди фронтът на армията да бъде пробит, Конев заповядва на целия щаб на 16та армия да я остави под командата на съседната 20та армия, а той самия да отиде във Вязма и да поеме каквито войски има там и да организира отбрана. Поради странността на заповедта, Рокосовски иска писмено потвърждение (практиката тогава е била да се дават заповеди без подпис и без документални следи), коята вече писмена заповед пристига още същата нощ, донесена със самолет.
По пътя към Вязма Рокосовски вижда лоши предзнаменования - изоставени позиции, бягащи войници, липса на щабове и каквато и да е организирана отбрана, но и никаква следа от немски части. При пристигането им в града на 6ти октомври се оказва, че там няма никакви войски и никакви сигурни данни за разположението на немските части. Настъпва и известно объркване, тъй като на градския комитет на партията и военния комендант е било казано, чеето - идва Рокосовски с пет дивизии, а на самия Рокосовски - че във Вязма той ще има какво да комаднва. Вместо това се оказва, че в свое разположение той има единствено щабм с който трябва да отбранява града. Но още вечерта на 6ти октомври във Вязма навлизат немски танкове. Щабът на Рокосовски с труд се измъква от града и на щабните си автомобили започва да се придвижва на изток. По пътя попадат на офицери от щаба на фронта, които също не знаят нито какво става, нито къде е самия щаб и на кавалерийски ескадрон от войските на НКВД, който също се е "загубил". Променят посоката на отстъпление на северо-изток и по пътя събират всякакви остатъци от армията - няколко танка, остатъци от 18та опълченска дивизия. Сред ред перипетии, на 10ти или 11ти октомври Рокосовски стига до командването на фронта в Можайск. Там веднага става скандал, тъй като Конев отрича да е давал заповед на Рокосовски да остави 16та армия. Затова и Ворошилов, намиращ се в щаба по това време задава съвсем резонния въпрос: "Защо командващия 16та армия се е оказал без войски във Вязма, а армията му без комаднване е обкръжена на друго място". Единствено това, че е изискал писмена заповед го спасява от разстрел. На 11ти октомври Жуков поема командването на фронта и Рокосовски получава назначение и заповед - да отиде в района на Волоколамск и да поеме каквито войски намери в района. Този път обаче с него се движат и останките от 18та опълченска дивизия.
Следва продължение ...

[messire Woland]

Във Волоколамск 16та армия се създава отново, въз основа на щаба си, остатъците от 18та опълченска дивизия и съветските части, които по пътя на отстъплението си попадат в района й. Първата по-голяма група, която Рокосовски включва в силите си е 3ти кавалерийски корпус под командването на Л.М.Доватор, включваш 2 конни дивизии, като това става на 13ти октомври. След това в състава на армията се включва и един сборен курсантски полк. На река Руза заема позиция 316та дивизия, сформирана неотдавна в Казахстан, под командването на генерал Панфилов. Именно за нея е написана книгата на Александър Бек "Волоколамското шосе". В резерв на армията отива един стрелкови полк от 126та дивизия, също излязъл от обкръжение. Разбира се, тези части получават попълнения в хора и техника от Москва, включително и един отряд от московската милиция, който се използва за разузнаване и диверсии в тила на германците.
Немското настъпление започва на 16ти октомври, а на 27ми Волоколамск е изоставен от 16та армия. Веднага се появява комисия, пратена от Жуков, за да установи кой е виновен за оставянето на Волоколамск. За нея Рокосовски пише в спомените си:
И несмотря на это, к нам в штаб прибыла специальная комиссия, назначенная комфронта Г.К. Жуковым для расследования и привлечения к ответственности виновных, допустивших овладение противником Волоколамском
Жест недоверия к подчиненным со стороны такого большого начальника и в такой обстановке возмутил меня до глубины души. Мы оценили этот жест как попытку заручиться документом на всякий случай для оправдания себя, так как комфронтом не мог не знать, в какой обстановке и при каких условиях противник овладел Волоколамском. Комиссия сделала оправдательный вывод, но нам с членом военного совета пришлось подписать составленный ею документ. (ВИЖ 1989 ¹6).
Междувременно, армията получава подкрепления в състав 4 кавалерийски дивизии, 78ма пехотна дивизия от Сибир, 1 танкова дивизия и 2 танкови бригади (едната от които се ръководи от бъдещия танков генерал Е. Катуков). Армията получава и подкрепления в артилерия и пехотни попълнения. Рокосовски укрепява фронта си с тези части и започва да се готви за отбиване на готвещото се ново немско настъпление, когато от команването на фронта идва заповед на Жуков да се направи една демонстрационна атака, в която да се използват коннити и танковите части, които са получени като попълнения в 16та армия. Срок за подготовка на настъплението се определя - и това е една нощ. Настъплението се провежда между 11 и14 октомври. Естествено, резултатите са трагични, тъй като за такъв кратък срок нищо не може да се организира както трябва. Наистина, в началото на настъплението групата на Доватор има някакъв малък успех и успява да се вклини на 3 километра в немската отбрана. Обаче с това късмета и успехите й приключват и кавалеристите едвам успяват да се измъкнат с големи загуби от тази авантюра на Жуков. Малко след това в настъпление минава Вермахтът и положението на 16та армия веднага става крайно тежко. Немските войски обаче успяват да реализират среднодневен темп на настъплението си от 3-4 километра. Генерал Рокосовски се обръща към командването на фронта с молбата да подготви тилови позиции, които да са на река Истра и водохранилището, заемайки които армията му би могла да отбие немските атаки и да спре настъплението. Ето какво се случва обаче на практика:
Командующий не принял во внимание всей целесообразности моей просьбы и приказал не отходить ни на шаг… Такое выражение, между прочим, стало модным в то время. Причем чаще всего оно произносилось теми лицами, которые, находясь вдали от событий, не видели и не знали, как они развиваются, где и в каких условиях происходит то или иное сражение. Стоять насмерть и умереть нужно с умом, только тогда, когда этим достигается важная цель, лишь в том случае, если она, смерть немногих, предотвращает гибель большинства, обеспечивает общий успех. Но в данном случае такая необходимость не существовала, и командующий фронтом генерал армии Г.К. Жуков был не прав(ВИЖ 1989 ¹6).
Привожу дословно содержание короткой, но грозной шифровки Жукова: «Войсками фронта командую я! Приказ об отводе войск за Истринское водохранилище отменяю. Приказываю обороняться на занимаемом рубеже и ни шагу назад не отступать».
На Жукова это было похоже. В этом его распоряжении чувствовалось: я – Жуков. Его личное «я» очень часто превалировало над общими интересами. (ВИЖ 1989 ¹6)
И един друг момент, на който Рокосовски особено много подчертава в спомените си:
Не могу умолчать о том, что как в начале войны, так и в Московской битве вышестоящие инстанции не ток уж редко не считались ни со временем, ни с силами, которым они отдавали распоряжения и приказы. Часто такие приказы и распоряжения не соответствовали сложившейся на фронте к моменту получения их войсками обстановке, нередко в них излагалось желание, не подкрепленное возможностями войск.
Походило это на стремление обеспечить себя (кто давал такой приказ) от возможных неприятностей свыше. В случае чего обвинялись войска, не сумевшие якобы выполнить приказ, а «волевой» документ оставался для оправдательной справки у начальника или его штаба. Сколько приносили войскам эти «волевые» приказы, сколько неоправданных потерь было понесено!
Тук вместо заповед за отбрана, отново се дава заповед за настъпление, което се отразява крайно негативно върху 16та армия и в резултат тя отстъпва още и не може да се задържи на каквито и да е укрепени позиции. В морален план нещата стават съвсем груби - висшите щабове приемат като стандарт крясъците и заплахите с лична разправа в заповедите към подчинените им звена, а командващия щаба на Рокосовски, генерал Малинин съвсем сериозно предлага да направят командния си пункт в гората, за да се избавят от постоянните ругатни на Жуков по телефона.
В края на ноември и началото на декември немските войски са съвършено изтощени и спират настъплението си по фронта на 16та армия, но същото важи и за съветските войски. И въпреки това, без никаква подготовка, пак е дадена заповед за настъпление! Този път обаче, тъй като се полуачават подкрепления (3 стрелкови бригади, артилерийски полкове), ударите са по-успешни и на 8ми декември, след тежки боеве е освободен град Крюково. След това участъкът на армията се стеснява значително, тъй като между 16та армия и съседната й 30та армия биват въведени две резервни армии.