За Сталиновите чистки в РККА и техните последици

[gollum]

Струва ми се, че насоката на някои дискусии в последно време (както и на определени ревизионистични книги) налага да проведем една дискусия и на тази тема. Идеята е всеки да изкаже мнението си (или оценката си) за смисъла, предназначението и последствията на Сатлиновите читски от 30-те години. Разбира се, акценътт е върху читските в РККА и в този смисъл темата има пряка връзка с темата за съветското офицерство между двете войни (но ако тази е чисто дискусионна, другата е по-скоро информативна).

Ще започна с едно картко изложение, във връзк с последните спорове:

Да, без съмнение ръцете на много военни от онова време са оцапани с кръв - както и на целия политически състав (особено на самия Сталин). Но тогава на това се е гледало по съвсем друг начин, особено като се има предвид нивото на индоктринация в съветското общество. Самият Тухачевски е безспорно един от най-популярните лидери в армията, като популярността му сред населението също е много голяма. Определено той е движещата сила на промените и реформите в армията (както и до голяма степен - заедно с Триандафилов - въобще за създаването и развиването на РККА). Доколкото мога да преценя благодарение на личните му усилия РККА започва бързо да се насища с бронетехника, както и въобще се прави много за създаването и поддръжката на този род въоръжени сили. Също така, той създава и започва да изпитва на практика първите бронирани съединения, като дори се замисля създаването на цели мобилни обединения.
От същото време горе-долу датира и небивал подем в съветската военно-теоретична мисъл - хора като Свечин, Галактионов, Исерсон, Шапошников, Триандафилов (приносът в това отношене на самия Тухачевски е много малък) се опитват да обощят досегашния военен опит в световен план (особено от последният век и Голямата война), като се стремят да формулират изводи, както и да намерят изход от проявилите се през ПСВ признаци за крах на аналитичната стратегия. Благодарение на техните усилия се формира теорията за оперативното изкуство, която без съмнение е най-добрия продукт на съветската военна мисъл и бих казал, че няма аналог в нито една друга държава.

Т.е., ако трябва да се обобщи поне малко - между двете войни започва бавен процес на създаване от нулата на армията на СССР. Твърде много хора, заблуждавайки се виждат в този процес само натрупването на техника и въоръжение, както и на икономически мощности за производство и възстановяване. В действителност, армията се създава чрез измисляне и практическа проверка на доктрини, чрез създаване на офицерски корпус, особено на генерал-щабен офицерски корпус. След това идва ред на организационните структури и тяхната проверка. И чак накрая идва създаването и обучението на подразделенията, частите, съединенията и обединенията.
Този процес в която и да е държава е много бавен и противоречив, защото армията винаги се опира на бавно натрупване на опит и качество, на създаването на определени традиции, над които да се гради. Може би един от основните недостатъци при създаването на РККА е в отказа и отхвърлянето на всяка връзка с царската армия и съответно - на нейните традиции. Всичко това, съчетано с гибелта или емигрирането на почти целия царски офицерски корпус означава, че всичко трябва да се гради от нулата. А този процес изисква непрекъснатост и разчитане на много бавно натрупване най-вече качествено, но и количествено (поне три-четири десетилетия са нужни за да се натрупа нужният резерв от обучени нисши и средно ниво офицери - за висшите е необхоми дори по-дълъг срок).
Най-същественото ми възражение към Стлаиновите чистки сред военния апарат е именно в това отношение - те напълно прекъсват този процес и почти напълно унищожават натрупванията към този момент (натрупвания от около 10-15 години темп на развитие), с което връщат РККА по отношение на кадрите почти към началото на създаването й.
Вторият, но не по-малък проблем е в абсолютната доминация на политическото начало в армията, която се установява след чистките и започва да се измества под давление на реалните военни събития чак към средата на 1942 г.
Всичко това напълно сковава инициативността на военните, което е много-много сериозен проблем както по време на война, така и при мирното развитие на армията, защото в нея започва все по-явно да зарува дух на формализъм и сляпо подчинение на заповедите (което е едниствената възможност за прогрес и оцеляване в кариерата).

Връщайки се към Тухачевски и кръгът от офицери около него (макар че би било погрешно да ги разглеждаме като едно цяло, защото в офицерския корпус също има интригантство) - той, според мен, се опитва да направи от армията едно цяло, като включи неизбежно присъстващия политически апарат в нейните редици и под нейната "шапка". Горе-долу в този период политическите офицери започват да се разглеждат като част от армията, а не като политически партиен апарат спуснат в средите на армията за да я контролира. Т.е., той се опитва да ги приобщи към военната каста, както и да създаде самата каста и нейното самосъзнание (процес неизбежен в хода на създаването на една армия, който започва все по-силно да се усеща от един момента на натрупване насетне). Дали зад това се е криело желанието му за политическа кариера, т.е., политическо заговорничество, е трудно да се прецени. Но несъмнено в това Сталин вижда основната заплаха и това е и основният мотив за читските във военният апарат - военните, които сякаш са се самозабравили (макар нещата да не стоят точно така, а и това да е обективен процес от развитието на въоръжените сили), трябва да бъдат накарани да осъзнаят кое е главното - а именно партията и нейната пирамидална структура и авторитета на вожда. Този процес се извъшва независимо от цената му и последтвията за въоръжените сили (които са катастрофални).
Следва втора вълна от чистки, насочени срещу репресивния апарат, който извършва прочистването сред военните - мотивът за тях е същият (в процеса на читските репресивният апарат започва да се чувства победител в съперничеството си с армията и да се опиянява от властта си да докопа почти всекиго, независимо от наличието или не на основание).
Като цяло, чистките имат положителен политически ефект, ако гледаме от вероятната позиция на Сталин - те утвърждават с желязна ръка авторитета на вожда и преклонението пред неговата непогрешимост (която оттук-насетне е единственият критерий за правота). Но имат много негативен ефект върху ефикасността на структурите, които спохождат, както и върху целия социум (или по-точно - способността му за иновативност).

И последно - някой хора си падат по ревизионизма, естествено, съществува многопосочен ревизионизъм. Далеч съм от мисълта да се съгласявам с твърдения, че ако чистките не са били проведени, то РККА е щяла да се справи с Вермахта и "БАрбароса" не би се развила така, както в текущата реалност. Проблемите, пред които е и зправена РККА са проблеми на растежа и на специфичната политическо-социална среда и те не могат да бъдат преодолени като с магическа пръчка. Дори и тези 5-6 години на допълнително неспирано развитие (ако ги нямаше читските) не биха били достатъчни за да се отстранят основните проблеми (а между другото, те се заключават не толкова в неспособността на ивсшия команден ешелон, колкото в пълната непригодност като се започне от най-нисшия ешелон и се стигне до висшия ешелон на средните командни звена - именно тази част, която остава непипната след чистките и дори получава възможност да се издигне нагоре (което е забавано, като се има предвид енпригодността й дори за ниските звена, които е заемала - поне към онзи исторически момент (защото всичко е въпрос на натрупване))). Вероятно без читските РККА би била способна малко по-бързо да организира отбраната, генералният щаб би работил малко по-правилно и чисто, не малка част от началните загуби биха могли да бъдат избегнати. НО в никакъв случай не би могло да се постигне каквото и да е решаващо развитие в рамките на 1941 г. и пак Вермахтът щеше да бъде спрян някъде вътре в страната. Но положителната страна би била във възможността много по-бързо да се обобщи опитът от военните действия и съответно много по-бързо да се въведе в практиката, да се направят съответните помени в организационната структура, инициативността на командирите би се повишила много по-бързо (а и поначало би била малко по-висока). Т.е., РККА би могла много по-бързо да се съвземе, защото в ТР и е необходимо много време за да преодолее загубата на стратегически темп, причинена от Читските.

[виталий]

По поводу кадровых чисток.
Тухачевский заслужил то, что заслужил.
Он был одаренный начальник, но...
Да за одно то, что он потерпел поражение от поляков 16 лет он жил только по доброй воли партийного руководства. Только за то, что в 1921 году он проявлял беспощадность при подавлении антисоветских выступлений ему разрешили жить, да и вообще в боях с регулярной армией он не очень проявлял свой талант.
А пресловутая « Красная папка», которую передал Советскому руководству чешский президент Э.Бенеш не могла остаться без внимания. На суде Тухачевский подтвердил
выводы следствия (даже если он не был виноват, то это показывает его малодушие которое не достойно высшего командира).
Чистки были нужны, наверное ошибка в том, что их надо было проводить раньше.
Во всем винить Сталина, не интересно… Каждый человек кует свою судьбу сам.
У Тухачевского было столько грехов, что и Болгары в то время не оставили бы своего командира на посту за это. Может только, что не расстреляли, но командовать армиями его не оставили бы после получения такого количества компрамата. Я думаю, что и в Болгарии есть поговорка «Дыма без огня не бывает…»

[gollum]

Виталий, ще си позволя да не се съглася с Вас по няколко точки.
Първо, че си е заслужил съдбата в принципно отношение съм напълно съгласен - и то заради Тамбовската губерния, а не за нещо друго (потушаването на Кронщадските бунтове си е изцяло по нареждане отгоре, че ги потушава жестоко няма никакво съмнение, но доколкото ми е известно и бонтуващите се матроси хич не са си поплювали преди това, така че и те по-принцип са си заслужили съдбата). Въобще, от целия тогавашен ешелон всички принципно са си заслужили да бъдат разстреляни (барабар със Сталин начело).
Но въобще не съм съгласен с това:

Да за одно то, что он потерпел поражение от поляков 16 лет он жил только по доброй воли партийного руководства.

Според това, което аз знам за тази кампания то първо Тухачевски разбива и изгонва поляците, които са завзели почти цяла Украйна и доста победоносно се движат напред. Преследва ги почти до Варшава, което едва ли може да се брои като поражение, поне според мен. Вярно, замислената от него Варшавска операция се проваля, но не бих възлагал изцяло на него вината за това. Причините за това мое мнение са следните - тогава той не командва изцяло армията, а трябва да лавира между хора със сходно с неговото положене (които формално са му подчинени, но всъщност плетат интриги) и тези над него - особено Ленин, който доста му с бърка. Второ, той няма и как да си осигури каквито и да е резерви (просто няма откъде), за което го обвиняват. А тройцата Сталин, Будьони, Ворошилов, които командват 1-ва конна въобще игнорират заповедите му и остават край Лвов, вместо да заемат положеното им според плана на операцията място. Така че провалът съвсем не се дължи само на Тухачевски.
Както и да е - далеч съм от мисълта да го възвеличавам като гениален пълководец - по-скоро той се проявява като много находчив инициативен военначалник и много способен организатор (и през гражданската война и през Полско-Съветската война успява много бързо да реорганизира разбитите и демобилизирани части и да им върне бойния дух).
Самата представа, че за един неуспех на иначе кадърен човек той трябва да бъде убит ми се вижда малко крайна, не знам за Вас Виталий.

Както и да е - добре че го оставят жив още 16 години, защото той взема много дейно участие в реформирането и разширяването на РККА и без него се съмнявам, че това би ставало с тези темпове. Друга негова заслуга е създаването на първите механизирани корпуси (които впрочем са много по-добре балансирани и преценени в организационно отношение от последващите предвоенни варианти). Той отбелязва и основният недостатък в подготовката на РККА и се опитва да се бори с него. Вярно, не постига достатъчен успех в тези си усилия, но тук действат и достатъчно обективни причини, за които споменах в горния си пост.
Така че бихме могли да кажем, че Сталин го пази жив докато смята, че му е нужен (изгражда въоръжените сили). В един момент явно решава, че този процес може спокойно да продължава и без Тухачевски и голяма част от висшите военни, които съставляват общо взето едно поколение и са обвързани от общи идеи за армията и се отървава от тях. Но може би парви това твърде рано, поне според мен.

Що се отнася до "повтвърждаването" на следствените данни, моля Ви се Виталий - та сякаш не знаете как са получавали тези потвърждения. Да, всички след това потвърждават, но вероятно хората, които биха издържали на методите на разпит на НКВД са много-много малко (ако въобще има такива, аз поне не знам за подобни примери). Та в крайна сметка и от нашите медици в Либия чрез мъчения са изтръгнали "самопризнания" - това не ги прави виновни. Въобще, при тогавашните следствени и съдебни методи въобще не може да се говори за каквото и да е доказване на вината.

Далеч съм от мисълта да виня за всичко самият Сталин - без съмнение сред тогавашните съветски командири (пък и не само там) е царяла атмосфера, която едва ли е достойна за уважение. Тези хора са пишели доноси един срещу друг и сравнително малко са тези, които са имали достойнството да защитят себе си и колегите си в хода на читските. Без съмнение, много са се радвали на възможността да се издигнат по служебната стълбица в резултат на репресиите (макар често и те след това да са следвали съдбата на предходниците си на съответния пост). В крайна сметка, социум в който Павлик Морозов е
светъл пример за подражание едва ли буди особено възхищение.
Без съмнение, целият държавен апарат е бил наситен с хора, породени от самата система (която вече е имала време да роди собствено поколение следовници), както и от хората, които я създават. Сред тях всички са в една или друга степен виновни за случващото се.
Но от друга страна, в хода на чистките са репресирани и много хора, които са били полезни или пък не са били виновни за нищо (най-малкото репресиите срещу военните теоретици са били напълно излишни - Свечин, Исерсон, Галактионов (Триандафилов загива в самолетна катастрофа през 1931 г., но без съмнение е щял да влезе в числото на репресираните), пък и не малко от репресираните през ВСВ се завръщат в редовете на РККА и се показват като умели командири - особено това важи за Рокосовски, който поне за мен е най-умелия съветски командир (ако не бяха репресиите вероятно той би изпълнявал ролята, паднала се на Жуков и мисля, че би се справил по-добре).
А и както отбелязах - самите чистки се отразяват много зле на изграждането на РККА, както и на атмосферата в нея.

Чистки были нужны, наверное ошибка в том, что их надо было проводить раньше.

Последно, иска ми се това си утвърждение да го придружите с някакво обяснение. Защо според Вас са били нужни читските? Освен от гледна точка на самият Сталин, който е смятал, че въпросните хора застрашават управлението му (според мен, донякъде или напълно неоснователно).

[виталий]

После этого одного неуспеха, советское руководство надолго отказалось от экспорта революции, что было для них крайне болезненно. В то время ( после первой мировой)
складывалась на взгляд большевиков благоприятная ситуация для пролетарской революции в Европейском масштабе. И получив по зубам в результате польской компании РСФСР была в дальнейшем вынуждена надеется только на свои силы. А планы по индустриализации страны пришлось притворять в жизнь за счет трагедии для своих миллионов крестьян. Ведь Большевики надеялись, что революция вспыхнет и в Германии,
с е¸ прекрасной промышленной базой и квалифицированными рабочими, тем самым
вопрос о скорейшем строительстве своих промышленных предприятий не стоял бы так остро. Тухачевский поторопился (или сознательно ошибся) с наступлением на Варшаву.
Появление механизированных корпусов – это не всецело заслуга Тухачевского. В этом направлении начали развиваться все страны по мере возможности. С ростом промышленной базы и был предусмотрен такой путь.
Что по поводу необходимости чисток, могу сказать, что очищение время от времени необходимо, особенно на таких постах, Тухачевский был не пролетарского происхождения, и его услугами пользовались, лишь до того момента, пока не появились
проверенные, преданные делу революции и партии люди. ( Ну кто может с уверенностью
сказать, что Тухачевскому были близки взгляды высшего партийного руководства? А если у него были другие взгляды, то тогда извините…)
Gollum, я например в законности способах добычи показаний в Российской современной милиции тоже не до конца уверен, но факт есть факт, он признался, причем на суде.

[gollum]

Добре, поне стигнахме до горе-долу уравновесена оценка на способностите на Тухачевски, а това като начало е достатъчно (поне за мен). Що се отнася до "износа на революция", прав сте, но пък и самата война започва като отбранителна и до голяма степен заслуга на Тухачевски е, че въобще я превръща в настъпателна и създава някаква възможност за въпосния "износ на революция". От нещата които съм чел от и за него, оставам с впечатлението, че е бил доста убеден комунист, може и да греша, разбира се (но във всеки случай, не по-малко убеден от самият Сталин, ако става на въпрос). Що се отнася до тогавашното следствие, е... каквото и да правят във вашата милиция все ще са много далеч от тогавашните методи. Та те всички си признават, че са немски, английски и какви ли не шпиони - близо 20-30 хиляди души. Та нима мислите, че е имално нещо вярно в тези обвинения? Моля Ви се, ако не друго поне е ясно, че са фабрикувни, при това по схема (не че това има значение, така или иначе не ги обвиняват в некадърност, а в липса на лоялност).

Но както отбелязах, читските уви не опират само до Тухачевски (който е останал някак емблематичен), но до почти 3/4 от висшия и среден команден състав. И сред тези хора със сигурност както и да погледнем на нещата, е имало множество кадърни и предани на делото хора. Споменах няколко имена - та те са цветът на съветската военна мисъл. Но далеч не са само те. А същевременно запазват главите и постовете си множество хора, които със сигурност са по-некадърни от Тухачевски, а за убедеността им в делото на световната революция... не знам, съмнявам се.

[Политкомиссар]

Изтрити мнения от темата за Резун

Ми тука можеш да прочетеш нещо по твоя въпрос http://www.stalinism.narod.ru/army.htm#t11

[gollum]

Рамазай, това не дава какъвто и да е отговор на моят въпрос, а именно "защо да са нужни читските в армията?" (извън евентуалната политическа необходимост, от гледна точка на Сталин).
Самите материали са ми известни, но интересното е, че в приведения източник са много фино манипулирани, така че да навеждат на определени изводи - например, привеждайки процентните съотношения, те са спрямо целия команден състав (а според съветските устави там се броят всички подофицери и всички нива офицери), което дава невярна представа за положението. Ако обаче се разгледат по нива, веднага ще се види, че тезата за "обезглавяването" на армията си е съвсем на място, защото кажи-речи всички репресирани (знам, че относително малко от тях са разстреляни (но да речем, създателят на теорията за оперативното изкуство, Свечин, е сред тях), но това не е от значение, за което ще напиша малко по-долу) са от висшия и средно-висш команден състав (до ниво командири на бригади и малка част от командирите на полкове). Като колкото по-нагоре се изкачваме по пирамидата, толкова по-голям процент са репресираните. Съответно, сред средния и нисш команден състав почти няма репресирани (или по-скоро има само отделни изключения).
Така че тезата си е съвсем на място, отделен въпрос е доколко гениални са били реперсираните - масата от тях не са били нищо особено като професионални качества, отделни единици сред тях, обаче, са били (особено сред теоретиците, чието репресиране според мен е било напълно излишно - особено за хора като Исерсон, които се занимават с анализиране на военният опит на Вермахта, които анализи биха били много полезни за РККА (но именно заради тях Исерсон е репресиран през 1940 г.)). Но както вече отбелязах, проблемите с чистките са няколко:

1. на мястото на отстранените идват хора, които в никакъв случай не са по-кадърни, а определено са по-слабо образовани във военно отношение. И без това много ниското ниво на образованост въобще и в частност - военно-професионална, в РККА, след чистките става съвсем катастрофално.

2. Както показват големите маневри в средата на 30-те години (точно преди чистките), основните проблеми на РККА идват не толкова от висшия команден ешелон, а от най-нисшия и средния - там хората масово нямат никакво военно образование и почти никакви умения. Съответно, в педагогочиско отношение са напълно неспособни, което пряко се отразява на подготовката на най-нисшия команден ешелон (подофицерсия корпус в останалите армии) и на войнишкия състав. Разбира се, проблеми има и сред висшите военни, но те са пренебрежими пред основният проблем - който впрочем с пълна сила се проявява и през целият първи период на войната.

3. В резултат на читските се освобождават огромни празни пространства във висшия команден ешелон, а те могат да бъдат заети единствено за сметка на бързото издигане на нисшите командири (именно тези, които според анализите на маневрите не се справят добре дори и на нивото, на което се намират). Това означава, че нито има достатъчно време тези хора да получат необходимото образование и подготовка, за командното ниво, на което се намират, нито пък дори се задържат достатъчно дълго на поста си, за да получат съответните умения и рутина (за този период е характерно, че повечето висши командири много бързо растат в йерархията и средно заемат един пост по няколко месеца - всичко това е резултат от освободените с читските празнини).
Именно затова по-голямата част от комнадирите в началния период на войната, особено през 1941, се оказват неспособни да контролират и командват на нивото, на което се намират, въпреки че ако ги нямаше чистките за съответното време (около 5 години) те биха имали шансът да се подготвят добре поне за мястото, което тогава са заемали (обикновено 4-5 ранга по-ниско).

4. Чистките прекъсват процеса на естествено натрупване в армията, в резултат на който се създава както необходимият резерв от офицери, така и необходимите за поддържане на педагогическия континуитет в армията традиции. В този смисъл, чистките връщат армията назад в развитието й, вместо както смята Резун, да я пращат напред, "обнояввайки кръвта й".
Факт е, че СССР се опитва ускорено да изгради армия (процес прилаган и в почти всички останали социални сфери), но чиските според мен задържат този процес (отделен въпрос е доколко въобще е смислен - но доколкото това е тема (опитите за ускорено развитие на определена социална реалия, в рамките на догонващ или изпреварващ социален проект), с която професионално съм се занимавал, може да й посветим отделна дискусия).

5. Наистина, част от репресираните преди войната или по време на нея са върнати в редиците на РККА. И там те показват качествата си - някои се развиват много добре, други се оказват достатъчно посредствени (т.е., принципно положението не е много различно спрямо наблюдаваното и в армията след читските). Но проблемът е, че кадърните от тях (като Рокосовски, да речем) се оказват с две нива по-ниско от това положение, което биха заемали ако не бяха читските. А това определено е проблем в конкретни случаи.

6. Читските установяват една много неприятна психическа атмосфера в армията, която напълно сковава иницативността и способностите на командирите. Мисля че тази теза едва ли се нуждае от доказване, но ако е необходимо можем да я обсъдим допълнително.

[messire Woland]

Количеството на унищожените в чистките офицери е над 40 000. Дори и самия Ворошилов навремето споменава:
"Когда в прошлом году была раскрыта и судом революции уничтожена группа презренных изменников нашей Родины и РККА во главе с Тухачевским, - заявил он, - никому из нас и в голову не могло прийти, не приходило, к сожалению, что эта мерзость, эта гниль, это предательство так широко и глубоко засело в рядах нашей армии. Весь 1937 и 1938 годы мы должны были беспощадно чистить свои ряды, безжалостно отсекая зараж¸нные части организма до живого, здорового мяса, очищаясь от мерзостной предательской гнили... Чистка была проведена радикальная и всесторонняя... с самых верхов и кончая низами... Поэтому и количество вычищенных оказалось весьма и весьма внушительным. Достаточно сказать, что за вс¸ время мы вычистили больше 4 десятков тысяч человек"
Въпросът е, че тази чистка премахва практически болшинството висши офицери, след което се налага да се предприемат спешни мерки - лейтенантите да командват батальони и полкове и т.н. Друг проблем на РККА от онова време е много ниската теоретична подготовка на командния състав, а "изчистването" на малкото хора с образование не спомага за повишаването на броя на образованите кадри. За останалите след чистката командири типичен пример е Жуков.
Ето и линк, а този, който си приложил Рамазай ти предлагам да изтриеш:

http://trst.narod.ru/t5/xxiv.htm

Аз обаче не мога да разбера следното - хайде, да речем, че руснаците са свикнали с човешките жертвоприношения от сорта на чистките от 30те години. И да речем, те могат някак си да оправдаят безобразията на Сталин, защото явно за тях са по-разбираеми, а и са част от тяхната история. Не мога да разбера обаче, откъде се появяват българи, които защитават репресиите? Като Рамазай, Рокосовски, а имаше и други ... не ми е ясно, как могат да приемат такава политика за нормална и да я оправдават.

[Политкомиссар]

Ако ми цитираш къде точно съм казал или намекнал че ми харсва геноцида върху руския народ ще се ОТРЕКА ОТ СЛАВЯНСКИЯ СИ ПРОИЗХОД. :evil:

[gollum]

Възможно е да е имал предвид, че всеки човек, подкрепящ всички действия на Сталин във вътрешнополитически план, естествено, приема и геноцида, който се извършва в резултат от някои от тези действия върху части от населението (колкото за пример - колективизацията в Украйна).
Но ще е добре подобна дискусия да се пренесе в темата "За Сталин и сталинизма", тук все пак обсъждаме малко по-конкретен проблем.

[messire Woland]

Това е от материалите от съвещание в СССР, което е част от оценките на ефективността на РККА след финландската война. Части от него сме разглеждали и преди, а това е за ефекта от чистките в РККА. Частите от изказвания, които са на Проскуров, съм ги давал в темата за разузнаването но и за тази тема пасват.

"Павлов: У нас врагов народа оказалось столько, что я сомневаюсь в том, что вряд ли они были все врагами. И тут надо сказать, что операция 1937—1938 г., до прихода т. Берия, так нас подсидела, и, по-моему, мы очень легко отделались с таким противником, как финны.
(...) У нас привыкли писать на командира батальона, прямо в особый отдел, и бывает часто, что без суда и без следствия этот командир ходит оплеванным. Я считаю, по части произведения этих следствий, у нас есть определенные законы и их нужно беспрекословно выполнять. В отношении нашего командира, по-моему, должно существовать такое право, что его не может никто судить, кроме армии.

Савченко: Я должен прямо сказать, что у нас не принято говорить о положительных качествах противника. Если я соберу своих помощников и отзовусь о формах работы иностранной армии положительно, то заранее знаю, что из 10 присутствующих 9 будут писать донесение. ... Мне раньше представлялось, что раз офицер, то он шатается по кабакам и пьянствует. Неверное это представление. Немецкий офицер очень большую работу проводит. Он сидит до часу ночи — работает. У него один день отдыха был в неделю — в воскресенье, и он нигде не шатается. ...

Мехлис: Вы здесь преувеличили, но человека 2—3 напишут.

Проскуров: ...Обвинили работника нашего представительства в Германии т. Герасимова, что он присутствовал там на параде и после высказался о том, что парад прошел хорошо. После, когда его вызывали, спрашивали, что вы действительно были на параде и сказали, что они хорошо выглядят. Тов. Герасимов подтвердил, что это мнение он выражал, и его обвинили, что, якобы, антисоветский гражданин и поддерживает фашистов.

Смушкевич: Когда мы говорили об Особом отделе, прокуратуре, это вопросы больные, но не главные. Главный вопрос состоит в том, чтобы у нас был бы полноправный командир... Нужно создать положение, в котором было бы написано, что командует частью один командир, и никто не имеет права его критиковать, кроме вышестоящих начальников. Главная роль комиссара должна сводиться к тому, чтобы он обеспечил проведение приказов командиров в жизнь.

Дьяков: ...правильно заметил т. Павлов, что очень хорошо, что нам пришлось воевать с финнами, а ни с кем-либо еще."
Със синьо съм оцветил по-съществения текст.

[Kramer]

От участниците по-горе май никой не е бил нерепресиран след това.

[messire Woland]

От участниците по-горе май никой не е бил нерепресиран след това.

Всъщност - били са. Павлов е обвинен за краха на Западния фронт и разстрелян. Проскуров, Савченко и Смушкевич са арестувани в рамките на последните предвоенни чистки (май-юни 1941 г.). За Дяков не съм сигурен, има някакви данни, че нещо се случва с него през 1942 г. и е разстрелян по-късно, но няма ясност. Мехлис, да, той не е разстрелян, все пак е от личните изпълнители на Сталин.

[messire Woland]

Всъщност, като гледам, май не сме слагали времевите рамки на чистките в армията. Началото може спокойно да се сложи с ареста на Тухачевски и въобще обезглавяването на командването на РККА. След това има някакво намаляване, в края на 1938 или през 1939 г., макар че май е по-точно да се каже, че чистките се прехвърлят повече от военните командири, към военните инженери и въобще полуцивилния персонал на министерства, заводи и т.н. Има и още една изразена вълна, която започва 1941 г., като началото е някъде през април, а основната сила чистките набират някъде през юни и чак началото на войната слага края им, макар и не веднага. Тогава са арестувани преди всичко ветерани от войната в Испания, главно - в авиацията, където се събират хора като Проскуров и Ричагов. Там има един конфликт, който не е много известен и касае различията във вижданията между военните и Сталин, относно разрешаването на практически проблеми, като подготовката не летците и броя аварии в авиацията (които били достигали до 2-3 на ден през 1941 г.).

[Kramer]

Воланд, не ме разбра, написах "никой не е бил нерепресиран след това". Даже и Мехлис го е отнесъл после...