Струва ми се, че насоката на някои дискусии в последно време (както и на определени ревизионистични книги) налага да проведем една дискусия и на тази тема. Идеята е всеки да изкаже мнението си (или оценката си) за смисъла, предназначението и последствията на Сатлиновите читски от 30-те години. Разбира се, акценътт е върху читските в РККА и в този смисъл темата има пряка връзка с темата за съветското офицерство между двете войни (но ако тази е чисто дискусионна, другата е по-скоро информативна).
Ще започна с едно картко изложение, във връзк с последните спорове:
Да, без съмнение ръцете на много военни от онова време са оцапани с кръв - както и на целия политически състав (особено на самия Сталин). Но тогава на това се е гледало по съвсем друг начин, особено като се има предвид нивото на индоктринация в съветското общество. Самият Тухачевски е безспорно един от най-популярните лидери в армията, като популярността му сред населението също е много голяма. Определено той е движещата сила на промените и реформите в армията (както и до голяма степен - заедно с Триандафилов - въобще за създаването и развиването на РККА). Доколкото мога да преценя благодарение на личните му усилия РККА започва бързо да се насища с бронетехника, както и въобще се прави много за създаването и поддръжката на този род въоръжени сили. Също така, той създава и започва да изпитва на практика първите бронирани съединения, като дори се замисля създаването на цели мобилни обединения.
От същото време горе-долу датира и небивал подем в съветската военно-теоретична мисъл - хора като Свечин, Галактионов, Исерсон, Шапошников, Триандафилов (приносът в това отношене на самия Тухачевски е много малък) се опитват да обощят досегашния военен опит в световен план (особено от последният век и Голямата война), като се стремят да формулират изводи, както и да намерят изход от проявилите се през ПСВ признаци за крах на аналитичната стратегия. Благодарение на техните усилия се формира теорията за оперативното изкуство, която без съмнение е най-добрия продукт на съветската военна мисъл и бих казал, че няма аналог в нито една друга държава.
Т.е., ако трябва да се обобщи поне малко - между двете войни започва бавен процес на създаване от нулата на армията на СССР. Твърде много хора, заблуждавайки се виждат в този процес само натрупването на техника и въоръжение, както и на икономически мощности за производство и възстановяване. В действителност, армията се създава чрез измисляне и практическа проверка на доктрини, чрез създаване на офицерски корпус, особено на генерал-щабен офицерски корпус. След това идва ред на организационните структури и тяхната проверка. И чак накрая идва създаването и обучението на подразделенията, частите, съединенията и обединенията.
Този процес в която и да е държава е много бавен и противоречив, защото армията винаги се опира на бавно натрупване на опит и качество, на създаването на определени традиции, над които да се гради. Може би един от основните недостатъци при създаването на РККА е в отказа и отхвърлянето на всяка връзка с царската армия и съответно - на нейните традиции. Всичко това, съчетано с гибелта или емигрирането на почти целия царски офицерски корпус означава, че всичко трябва да се гради от нулата. А този процес изисква непрекъснатост и разчитане на много бавно натрупване най-вече качествено, но и количествено (поне три-четири десетилетия са нужни за да се натрупа нужният резерв от обучени нисши и средно ниво офицери - за висшите е необхоми дори по-дълъг срок).
Най-същественото ми възражение към Стлаиновите чистки сред военния апарат е именно в това отношение - те напълно прекъсват този процес и почти напълно унищожават натрупванията към този момент (натрупвания от около 10-15 години темп на развитие), с което връщат РККА по отношение на кадрите почти към началото на създаването й.
Вторият, но не по-малък проблем е в абсолютната доминация на политическото начало в армията, която се установява след чистките и започва да се измества под давление на реалните военни събития чак към средата на 1942 г.
Всичко това напълно сковава инициативността на военните, което е много-много сериозен проблем както по време на война, така и при мирното развитие на армията, защото в нея започва все по-явно да зарува дух на формализъм и сляпо подчинение на заповедите (което е едниствената възможност за прогрес и оцеляване в кариерата).
Връщайки се към Тухачевски и кръгът от офицери около него (макар че би било погрешно да ги разглеждаме като едно цяло, защото в офицерския корпус също има интригантство) - той, според мен, се опитва да направи от армията едно цяло, като включи неизбежно присъстващия политически апарат в нейните редици и под нейната "шапка". Горе-долу в този период политическите офицери започват да се разглеждат като част от армията, а не като политически партиен апарат спуснат в средите на армията за да я контролира. Т.е., той се опитва да ги приобщи към военната каста, както и да създаде самата каста и нейното самосъзнание (процес неизбежен в хода на създаването на една армия, който започва все по-силно да се усеща от един момента на натрупване насетне). Дали зад това се е криело желанието му за политическа кариера, т.е., политическо заговорничество, е трудно да се прецени. Но несъмнено в това Сталин вижда основната заплаха и това е и основният мотив за читските във военният апарат - военните, които сякаш са се самозабравили (макар нещата да не стоят точно така, а и това да е обективен процес от развитието на въоръжените сили), трябва да бъдат накарани да осъзнаят кое е главното - а именно партията и нейната пирамидална структура и авторитета на вожда. Този процес се извъшва независимо от цената му и последтвията за въоръжените сили (които са катастрофални).
Следва втора вълна от чистки, насочени срещу репресивния апарат, който извършва прочистването сред военните - мотивът за тях е същият (в процеса на читските репресивният апарат започва да се чувства победител в съперничеството си с армията и да се опиянява от властта си да докопа почти всекиго, независимо от наличието или не на основание).
Като цяло, чистките имат положителен политически ефект, ако гледаме от вероятната позиция на Сталин - те утвърждават с желязна ръка авторитета на вожда и преклонението пред неговата непогрешимост (която оттук-насетне е единственият критерий за правота). Но имат много негативен ефект върху ефикасността на структурите, които спохождат, както и върху целия социум (или по-точно - способността му за иновативност).
И последно - някой хора си падат по ревизионизма, естествено, съществува многопосочен ревизионизъм. Далеч съм от мисълта да се съгласявам с твърдения, че ако чистките не са били проведени, то РККА е щяла да се справи с Вермахта и "БАрбароса" не би се развила така, както в текущата реалност. Проблемите, пред които е и зправена РККА са проблеми на растежа и на специфичната политическо-социална среда и те не могат да бъдат преодолени като с магическа пръчка. Дори и тези 5-6 години на допълнително неспирано развитие (ако ги нямаше читските) не биха били достатъчни за да се отстранят основните проблеми (а между другото, те се заключават не толкова в неспособността на ивсшия команден ешелон, колкото в пълната непригодност като се започне от най-нисшия ешелон и се стигне до висшия ешелон на средните командни звена - именно тази част, която остава непипната след чистките и дори получава възможност да се издигне нагоре (което е забавано, като се има предвид енпригодността й дори за ниските звена, които е заемала - поне към онзи исторически момент (защото всичко е въпрос на натрупване))). Вероятно без читските РККА би била способна малко по-бързо да организира отбраната, генералният щаб би работил малко по-правилно и чисто, не малка част от началните загуби биха могли да бъдат избегнати. НО в никакъв случай не би могло да се постигне каквото и да е решаващо развитие в рамките на 1941 г. и пак Вермахтът щеше да бъде спрян някъде вътре в страната. Но положителната страна би била във възможността много по-бързо да се обобщи опитът от военните действия и съответно много по-бързо да се въведе в практиката, да се направят съответните помени в организационната структура, инициативността на командирите би се повишила много по-бързо (а и поначало би била малко по-висока). Т.е., РККА би могла много по-бързо да се съвземе, защото в ТР и е необходимо много време за да преодолее загубата на стратегически темп, причинена от Читските.
Ще започна с едно картко изложение, във връзк с последните спорове:
Да, без съмнение ръцете на много военни от онова време са оцапани с кръв - както и на целия политически състав (особено на самия Сталин). Но тогава на това се е гледало по съвсем друг начин, особено като се има предвид нивото на индоктринация в съветското общество. Самият Тухачевски е безспорно един от най-популярните лидери в армията, като популярността му сред населението също е много голяма. Определено той е движещата сила на промените и реформите в армията (както и до голяма степен - заедно с Триандафилов - въобще за създаването и развиването на РККА). Доколкото мога да преценя благодарение на личните му усилия РККА започва бързо да се насища с бронетехника, както и въобще се прави много за създаването и поддръжката на този род въоръжени сили. Също така, той създава и започва да изпитва на практика първите бронирани съединения, като дори се замисля създаването на цели мобилни обединения.
От същото време горе-долу датира и небивал подем в съветската военно-теоретична мисъл - хора като Свечин, Галактионов, Исерсон, Шапошников, Триандафилов (приносът в това отношене на самия Тухачевски е много малък) се опитват да обощят досегашния военен опит в световен план (особено от последният век и Голямата война), като се стремят да формулират изводи, както и да намерят изход от проявилите се през ПСВ признаци за крах на аналитичната стратегия. Благодарение на техните усилия се формира теорията за оперативното изкуство, която без съмнение е най-добрия продукт на съветската военна мисъл и бих казал, че няма аналог в нито една друга държава.
Т.е., ако трябва да се обобщи поне малко - между двете войни започва бавен процес на създаване от нулата на армията на СССР. Твърде много хора, заблуждавайки се виждат в този процес само натрупването на техника и въоръжение, както и на икономически мощности за производство и възстановяване. В действителност, армията се създава чрез измисляне и практическа проверка на доктрини, чрез създаване на офицерски корпус, особено на генерал-щабен офицерски корпус. След това идва ред на организационните структури и тяхната проверка. И чак накрая идва създаването и обучението на подразделенията, частите, съединенията и обединенията.
Този процес в която и да е държава е много бавен и противоречив, защото армията винаги се опира на бавно натрупване на опит и качество, на създаването на определени традиции, над които да се гради. Може би един от основните недостатъци при създаването на РККА е в отказа и отхвърлянето на всяка връзка с царската армия и съответно - на нейните традиции. Всичко това, съчетано с гибелта или емигрирането на почти целия царски офицерски корпус означава, че всичко трябва да се гради от нулата. А този процес изисква непрекъснатост и разчитане на много бавно натрупване най-вече качествено, но и количествено (поне три-четири десетилетия са нужни за да се натрупа нужният резерв от обучени нисши и средно ниво офицери - за висшите е необхоми дори по-дълъг срок).
Най-същественото ми възражение към Стлаиновите чистки сред военния апарат е именно в това отношение - те напълно прекъсват този процес и почти напълно унищожават натрупванията към този момент (натрупвания от около 10-15 години темп на развитие), с което връщат РККА по отношение на кадрите почти към началото на създаването й.
Вторият, но не по-малък проблем е в абсолютната доминация на политическото начало в армията, която се установява след чистките и започва да се измества под давление на реалните военни събития чак към средата на 1942 г.
Всичко това напълно сковава инициативността на военните, което е много-много сериозен проблем както по време на война, така и при мирното развитие на армията, защото в нея започва все по-явно да зарува дух на формализъм и сляпо подчинение на заповедите (което е едниствената възможност за прогрес и оцеляване в кариерата).
Връщайки се към Тухачевски и кръгът от офицери около него (макар че би било погрешно да ги разглеждаме като едно цяло, защото в офицерския корпус също има интригантство) - той, според мен, се опитва да направи от армията едно цяло, като включи неизбежно присъстващия политически апарат в нейните редици и под нейната "шапка". Горе-долу в този период политическите офицери започват да се разглеждат като част от армията, а не като политически партиен апарат спуснат в средите на армията за да я контролира. Т.е., той се опитва да ги приобщи към военната каста, както и да създаде самата каста и нейното самосъзнание (процес неизбежен в хода на създаването на една армия, който започва все по-силно да се усеща от един момента на натрупване насетне). Дали зад това се е криело желанието му за политическа кариера, т.е., политическо заговорничество, е трудно да се прецени. Но несъмнено в това Сталин вижда основната заплаха и това е и основният мотив за читските във военният апарат - военните, които сякаш са се самозабравили (макар нещата да не стоят точно така, а и това да е обективен процес от развитието на въоръжените сили), трябва да бъдат накарани да осъзнаят кое е главното - а именно партията и нейната пирамидална структура и авторитета на вожда. Този процес се извъшва независимо от цената му и последтвията за въоръжените сили (които са катастрофални).
Следва втора вълна от чистки, насочени срещу репресивния апарат, който извършва прочистването сред военните - мотивът за тях е същият (в процеса на читските репресивният апарат започва да се чувства победител в съперничеството си с армията и да се опиянява от властта си да докопа почти всекиго, независимо от наличието или не на основание).
Като цяло, чистките имат положителен политически ефект, ако гледаме от вероятната позиция на Сталин - те утвърждават с желязна ръка авторитета на вожда и преклонението пред неговата непогрешимост (която оттук-насетне е единственият критерий за правота). Но имат много негативен ефект върху ефикасността на структурите, които спохождат, както и върху целия социум (или по-точно - способността му за иновативност).
И последно - някой хора си падат по ревизионизма, естествено, съществува многопосочен ревизионизъм. Далеч съм от мисълта да се съгласявам с твърдения, че ако чистките не са били проведени, то РККА е щяла да се справи с Вермахта и "БАрбароса" не би се развила така, както в текущата реалност. Проблемите, пред които е и зправена РККА са проблеми на растежа и на специфичната политическо-социална среда и те не могат да бъдат преодолени като с магическа пръчка. Дори и тези 5-6 години на допълнително неспирано развитие (ако ги нямаше читските) не биха били достатъчни за да се отстранят основните проблеми (а между другото, те се заключават не толкова в неспособността на ивсшия команден ешелон, колкото в пълната непригодност като се започне от най-нисшия ешелон и се стигне до висшия ешелон на средните командни звена - именно тази част, която остава непипната след чистките и дори получава възможност да се издигне нагоре (което е забавано, като се има предвид енпригодността й дори за ниските звена, които е заемала - поне към онзи исторически момент (защото всичко е въпрос на натрупване))). Вероятно без читските РККА би била способна малко по-бързо да организира отбраната, генералният щаб би работил малко по-правилно и чисто, не малка част от началните загуби биха могли да бъдат избегнати. НО в никакъв случай не би могло да се постигне каквото и да е решаващо развитие в рамките на 1941 г. и пак Вермахтът щеше да бъде спрян някъде вътре в страната. Но положителната страна би била във възможността много по-бързо да се обобщи опитът от военните действия и съответно много по-бързо да се въведе в практиката, да се направят съответните помени в организационната структура, инициативността на командирите би се повишила много по-бързо (а и поначало би била малко по-висока). Т.е., РККА би могла много по-бързо да се съвземе, защото в ТР и е необходимо много време за да преодолее загубата на стратегически темп, причинена от Читските.
Comment