Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересни документи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Интересни документи

    Отварям тази тема, за да пускаме в нея връзки или текстове на различни любопитни документи, на които всеки попада. Може и да се коментира (дори е желателно - най-малкото като се пуска документа да се посочи какво е любопитното в него), но основната идея е споделянето на информацията в тях (запазването). Пускам я в раздела за СССР така че, логично, става въпрос за съветски документи или документи, които се отнасят към СССР.

    #2
    Исаев е изровил доста любопитен документ и го е споделил в блога си, директно ще го копирам тук като текст (за всеки случай):
    Начальник оперативного отдела штаба 33-й армии полковник Толконюк Илларион Авксентьевич. Действующая армия 30 марта 1944 года.
    Верховному главнокомандующему Маршалу Советского Союза товарищу Сталину.

    Анализируя неудачно проведенные операции 33 армией за последние месяцы и учитывая, что целый ряд причин неуспеха и бесполезного расходования сил и средств до Вас не доходит, считаю своим долгом поделиться с Вами своими наблюдениями и выводами и внести ряд предложений, если они окажутся полезными для нашего великого дела в нынешней войне.
    Я обращаюсь к Вам исключительно потому, что убедился непосредственно на поле боя и в практике длительной работы в армейском аппарате, что некоторые из наших руководящих генералов Западного фронта и 33 армии, от которых зависит буквально все при подготовке и проведения операции, не могут или не хотят понять, что на успех неподготовленной операции рассчитывать нельзя, что к проведению операции следует подходить исключительно серьезно, что здесь нужен разумный расчет потребных сил и средств, которые могу быть израсходованы безо всякой пользы и в течение длительного времени не восстановлены, что проигранный бой или сражение надолго и намного уменьшает силы армии, что одним желанием бить врага, немцев победить нельзя. Не могут понять того, что мы стали не настолько богаты, чтобы расходовать свои войск и материальные средства по мелочам, не подумав заранее о возможных тяжелых последствиях. Наконец, некоторые наши руководящие товарищи не могут понять, что подготовка войск то есть реальных исполнителей боя, является одним из главных и основных предпосылок успеха и что умение подготовить подчиненные войск к предстоящим боям есть одно из важнейших качеств полководца.
    Кроме того, следует отметить, что за плечами наших больших артиллерийских начальников творится множество вопиющих безобразий в боевом применении артиллерии, прикрываемых ничем не обоснованным авторитетом этих начальников и заслуженно созданной славой нашей артиллерии в целом.
    Чтобы не быть голословным, я приведу ряд фактов и примеров, невольно наталкивающих на такие выводы.
    Во второй половине 1943 и в начале 1944 года ( с сентября 1943 по март 1944 года) 33 армия во взаимодействии с другими армиями Западного фронта, провела пять основных наступательных операций (и много промежуточных операций) с задачей прорвать оборону противника и овладеть сначала Оршей (при действии восточнее Орша), а затем городом Витебск (при действиях юго-восточнее Витебск).
    С большим рвением и желанием подавляющее большинство генералов и офицеров армии взяли на себя эту миссию, но понеся колоссальные потери, желаемых результатов не добились. За этот период 33 армия потеряла только убитыми 20975 человек, а всего потеряла убитыми, ранеными и пропавшими без вести 103 011 человек, в том числе убито 3 и ранен 1 командиров дивизий, убито и ранено 8 заместителей командиров и начальников штабов дивизий, 38 командиров полков и их заместителей, 174 командира батальонов, за этот же период армия потеряла 419 танков и 60 самоходных орудий сожженными и разбитыми артиллерией и авиацией противника непосредственно на поле боя; при неудачном вводе для развития успеха понес большие потери и приведен в небоеспособное состояние 2-й гв. Тацинский танковый корпус.
    На подготовку каждой из указанных операций отводилось от 5 до 10 суток, длительность операций была от 5 до 22 суток.
    Оборона противника прорывалась на фронте от 4,8 км до 9 км, каждой наступающей в первом эшелоне дивизии давалась полоса от 1 до 2 км по фронту.
    Плотность артиллерии в каждой из проведенных операций составляла от 126 до 206 орудий на 1 км фронта (без учета 45-мм орудий, орудий ПА и 82-мм минометов).
    Израсходовано всего 1 801 600 снарядов и мин.
    В результате тяжелых и длительных боев, сопровождаемых большими потерями, армия имела продвижение от 2 до 13 км в глубину обороны противника, а в некоторых операциях продвижения совсем не имела.
    За все это время армия заняла 148 кв. км территории и освободила 82 населенных пункта.
    Учитывая большое количество затраченных сил и средств и совершенно незначительные успехи при этом, многие из нас угнетены неудачами, некоторые мечутся, «рвут на себе волосы», нервничая и волнуясь, не получая удовлетворения в бою, с огорчением и разочарованием проклинают сложившуюся на нашем участе фронта обстановку, часто употребляя роковое слово «невезет».
    В чем же основные причины неуспехов, приведших к срыву неплохо задуманных операций и к большим потерям в живой силе и технике и желаемых результатов.
    1) Первой и основной причиной являлось то, что силы и средства расходовались по мелочам, вместо серьезного и сокрушительного удара противнику наносились «булавочные уколы», от которых он очень быстро оправлялся, материальные средства расходовались также по мелочам, частями и серьезного результата дать не могли.
    Если ударить человека бревном, то он безусловно будет убит, но если это бревно расчленить на щепки и бить этого же человека в разное время этими щепками, то он легко вынесет эти удары и нисколько не потеряет своей жизнеспособности. Так образно можно выразить удары п врагу нашей 33-й армией.
    Если на самый прочный блиндаж сбросить в разное время одна за другой тысячу килограммовых бомб, то они не причины этому блиндажу никакого ущерба, если же на указанный блиндаж бросить одну тысячекилограммовую бомбу, то блиндаж будет разрушен до основания.
    Этими сравнениями я хочу подчеркнуть, что одни и те же силы и средства, при различных способах их применения, могут дать резко различные результаты.
    2) Недостатки в планировании, подготовке и проведении операций. При планировании предстоящих операций фронт указывал армии состав привлекаемых сил и участок прорыва. Место прорыва определялось лишь исходя из конфигурации фронта без учета условий местности. Полоса армии и участок прорыва определялись Командующим фронтом и были настолько узки, что исключали всякий выбор удобной для прорыва местности Командармом. Кроме того, узкий фронт прорыва (4-6 км) ставил под перекрестный и фланкирующий прицельный огонь всех видов оружия врага вклинившиеся в его оборону наши наступающие части. Это одна из важных причин неуспеха и больших потерь. Ширина полосы наступления дивизиям главного удара давалась от 1 до 2 км, боевой порядок дивизии, как правило, глубоко эшелонировался и дивизии почти всегда атаковали вначале двумя батальонами, а затем последовательно вводились в бой остальные подразделения, то есть дивизии вводились в бой по-батальонно. При этих условиях ни мощь огня, ни ударная сила дивизии одновременно не использовалась, а расходовалась по частям. В большинстве случаев в бою фактически принимали участие лишь передовые батальоны, а остальные части дивизии, эшелонированные в глубину, рассеивались артогнем противника еще до подхода к переднему краю его обороны, нес большие потери они полностью теряли свою боевую способность.
    Ваш приказ ¹ 306 о новых боевых порядках в армии не выполнялся и командующий армии его значения и выгодности новых боевых порядков или не понимал, или не признавал (речь идет о бывшем Командарме Генерал-полковнике Гордове).
    Операции, как правило, готовились поспешно, разведать оборону противника как следует никогда не удавалось (фотосхемы часто получались да 1-2 суток до начала операции, а часто и в день начала операции).
    Войска вводились в бой с неосвоенным и необученным пополнением составляющим основную массу состава боевых подразделений. Офицерский состав принимал подразделения на ходу и шел с ним в бой, не зная подчиненных ему людей, которые также не знали своих офицеров.
    Дивизии вступали в бой полувооруженными: автоматического оружия имели мало, станковых пулеметов каждая дивизия имела от 16 до 30 штук, к ручным пулеметам и автоматам имелось по одному магазину.
    Если учесть, что большинство бойцов было вооружено винтовками и этим, и без того малым количеством автоматики, люди владели плохо, то станет ясно, что огнавая мощь дивизии была крайне низка.
    Эти обстоятельства и неразумное боевое использование артилллерии, как мы укажем ниже, создавали условия, при которых взаимодействие родов войск на поле боя совершенно отсутствовало. Стреляла артиллерия — пехота лежала, пехота поднималась в атаку — артиллерия прекращала огонь и молчала.
    Необученные подразделения и офицеры никаких маневров на поле боя не предпринимали, а ложились под огнем противника и давали себя истреблять, [неразб] тем самым врага, который получал удовлетворение, безнаказанно расстреливая нашу лежащую пехоту, которая ко всему про чему, даже не имела лопат для окапывания. За один-два дня боя наступающая дивизия теряла почти всю свою пехоту и результатов не добивалась. В полках оставалось пехоты по 10-15 человек, а высокие начальники все требовали наступления и с нетерпением ждали результатов. Потери в живой силе были главным образом от артминометного огня противника. Это подтверждается тем, что из всего числа раненных, на осколочные ранения приходится от 70 до 90 %.
    С физическими свойствами человека у нас никто не считался и люди до оцепенения лежали под огнем противника на поле боя и становились совсем недеятельными и безразличными.
    3) В нашей практике боевого применения артиллерии существует вредная и неграмотная тенденцяи — считать плотность артиллерийских средств по количеству орудий (стволов) на километр фронта, а не пол количеству предназначенных для расхода боеприпасов.
    Ради этого к фронту прорыва стягивалось большое количество артиллерийских частей и соединений, ради этого до предела суживались фронт прорыва и полосы наступления дивизий. Снарядов же отпускалось в начальный период операции от 1 до 1,5 б/к, которые могли быть эффективно выпущены в четыре-пять раз меньшим количеством артиллерии. Сокращение же количества поддерживающих дивизию артиллерийских частей и сих сложными средствами управления, за счет увеличения расхода боеприпасов на каждое орудие, гораздо упростило бы организацию взаимодействия и управления войсками в динамике боя и повысило бы эффективность огня.
    Продолжительность и порядок артиллерийской подготовки определялись не по какому-либо обоснованному расчету, исходя из характера обороны противника, количества имеющихся артиллерийских средств и отпускаемого лимита боеприпасов, а просто случайно, по избитому и изученному противником шаблону (начало артподготовки, как правило, обозначалось залпом «РС», затем от нескольких десятков минут, до часа-полтора проводился так называемый период «разрушения», хотя никто из артиллеристов не знал, что он собственно, должен разрушить и есть ли что разрушать. Затем проводился 10-20 минутный огневой налет по переднему краю обороны противника и артиллерия стрельбу, как правило, прекращала, а пехота начинала атаковать).
    Работа артиллерии строилась так, что наша артиллерия, на нашем участке фронта, никогда не могла подавить артиллерию противника, а последняя, выбрав удобный момент обрушивалась на нашу пехоту на заранее пристрелянных рубежах и почти полностью истребляла ее. В самые ответственные периоды на поле боя господствовал огонь противника (обороняющегося), а не наш (наступавших). Борться с танками и самоходными орудиями противника артиллерия нашей армии оказалась почти неспособной. Делались попытки с наступающими ротами тянуть на руках орудия прямой наводки, но они всегда отставали, часто выводились из строя огнем противника и эффекта не давали.
    4) Практическая подготовка предстоящих операций проводилась очень неумело, на виду у противника: за несколько дней до начала операции на передний край (на участке прорыва) ставились предназначенные для прорыва войска, а затем, в течение нескольких дней, накапливались материальные средства. Следовало бы делать как раз наоборот: сначала накопить материальные средства, разведать оборону противника, разведать оборону противника, поставить на позиции и подготовить артиллерию, а войска вывести в исходное положение не ранее как за сутки до начала атаки. Это одна из важных гарантий внезапности.
    Можно было бы привести очень много фактов, подтверждающих изложенные выше положения, но я считаю, что этом письме делать это не целесообразно.
    Цель моего письма доложить Вам некоторые важные причины, являющиеся основным препятствием к успешному выполнению проводимых 33 армией операций.
    Среди некоторых руководящих работников нашей армии существует мнение, что на фоне общей стратегической обстановки мы не могли иметь времени и возможности для серьезной подготовки и достаточного материального обеспечения проводимых операций и что мы вполне добились цели, которая перед нами ставилась, сковывая противника перед нашим фронтом, не допуская переброски его сил на юг, где ведутся операции широкого масштаба. Такое мнение мне кажется неправильным и я с ним не согласен.
    Простой подсчет показывает, что с затраченными в течение описанного периода на Западном фронте силами и средствами можно было провести одну или две серьезных и хорошо подготовленных операции, прорвать фронт обороны противника по крайней мере на 20-30 км фронта, развить успех и не только сковать противника, а освободить большу территорию и, или притянуть значительную часть сил противника с других направлений, или вследствие больших поражений вынудить его к оперативному отходу.
    Неуспехи же проведенных операций можно объяснить исключительно неумелым и примитивным их планированием, подготовкой и практическим проведением. Ни масштаб операций, ни способ их подготовки и проведения не соответствовали целям, которые ставились.
    В настоящем письме я не задаюсь целью обвинить кого бы то ни было и не имею в виду собрать все плохое в один котел, чтобы предъявить кому-либо обвинения (хотя это тое сделать было-бы необходимо), я считаю своим долгом отметить основное, что являлось плохим и нецелесообразным в проведенных боевых действиях 33 армией, для того, чтобы в будущем не допускать подобных недочетов. А все отмеченные выше недочеты у нас вольно или невольно повторяются и сейчас: дивизии, доведенные до трехтысячного состава, упорно толкаются в атаку почти безо всякого артиллерийского обеспечения.

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Считаю целесообразным:
    1) Запретить попытки прорыва обороны противника меньше чем на 12-ти километровом фронте, то-есть на таком фронте, который позволяет подвергать прострелу фланкирующим и косоприцельным огнем противника всю полосу прорыва.
    2) Дивизии, доведенные до 4,5 тысячной численности и меньше, из боя выводить на доукомплектование, как небоеспособные.
    3) Дивизиям, получившие пополнение более 50 % общего состава боевых подразделений, на обучение и сколачивание давать не менее 30 суток.
    4) С целью экономии нашей пехоты, боев, которые не обеспечиваются достаточным количеством боеприпасов для подавления артиллерии и минометов противника, в светлое время не проводить.
    5) Намеченную для проведения операцию подробно планировать не ниже как в штабе фронта, что даст возможность большего выбора удобной местности, участка прорыва и сосредоточения тех средств, которые необходимы (в масштабе армии часто этого сделать нельзя).
    6) Боевые порядки пехоты, при прорыве полевой обороны противника, строить в строгом соответствии с Вашим приказом ¹ 306 о новых боевых порядках. Запретить (в первую очередь командармам и командирам корпусов, которые являются главными нарушителями указанного приказа, прикрывающих нарушение приказа ¹306 и боевого устава пехоты термином «глубокие боевые порядки».), путем эшелонирования боевых порядков дивизий в глубину, расходовать эти дивизии по частям, не используя их полной ударной силы.
    7) При планировании и проведении артиллерийского обеспечения операции, в первую очередь учитывать возможности полного подавления на необходимое время и частичного уничтожения артиллерийских и минометных батарей противника, как главных истребителей нашей пехоты. При господстве на поле боя артминометного огня противника атаку пехоты и танков запретить.
    8) Для борьбы с самоходными орудиями и танками противника, являющимися пока что у нас основным «пугалом» нашей пехоты в глубине обороны противника, необходимо создать специальные части, вооруженные самоходными орудиями и танками, которые бы сопровождали наступающую пехоту, с задачей уничтожения танков и самоходных орудий противника, действующих небольшими группами против нашей пехоты. Противотанковую артиллерию стрелковых дивизий передвигать малыми танками или специальными бронетранспортерами, чтобы обеспечить движение орудий ПТО в боевых порядках пехоты.
    9) Использование танковых соединений в лесисто-болотистой местности (белорусские леса и болота) запретить.
    10) За каждую из проведенных операций требовать специальный письменный отчет командарма с заключением лично не заинтересованных (нейтральных) лиц. Это повысит ответственность, расширит оперативно тактический кругозор высшего командного состава и поможет своевременно вскрывать допущенные недочеты и ошибки, а также учитывать их в дальнейших боевых действиях

    С искренним приветом,
    Полковник Илл. Толконюк.
    Любопитно е, че става въпрос за анализ на неуспехите на армията, в която служи автора на доклада (33-та), периода е 43-та/44-та. Повечето неща сме ги срещали и другаде или поне се досещаме за тях (нормални неща, като се замислим, макар че най-често ги отнасяме само към първия период на войната между Германия и СССР), но при всички случаи е интересен подобен поглед "отвътре".

    Comment


      #3
      Темата не се ли припокрива с другите, в които пускаме документи?
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        174 командира батальонов
        Извинявам се за отклонението, но това не са ли общо-взето ВСИЧКИ батальонни командити в армията?!
        Друго което поне на мен ми направи впечатление, е жестокото доказателство за ефективността на артилерията и минохвъргачките. Дивизии останали практически без пехота, като 70-80% от пехотинците избити/ранени от минометен и артилерийски огън.
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #5
          Не, Империал, дотолкова сме се вторачили в 41-ва, че темите ни за документи са отнасят само до нея. Затова реших да не смесвам нещата и да направя отделна тема, която да се отнася до следващите години от войната (те са не по-малко, а може би дори и по-интересни).

          Амазон написа
          Извинявам се за отклонението, но това не са ли общо-взето ВСИЧКИ батальонни командити в армията?!
          Едва ли не повече от всички, но периода е дълъг, т.е. тук има и замени.

          Амазон написа
          Друго което поне на мен ми направи впечатление, е жестокото доказателство за ефективността на артилерията и минохвъргачките. Дивизии останали практически без пехота, като 70-80% от пехотинците избити/ранени от минометен и артилерийски огън.
          Да, това се покрива с общите статистики за разпределението на загубите, като основния дял се пада на артилерията и като се има предвид коя е най-достъпна - на минометите. Но тук ситуацията е донякъде специфична и е свързана с (както посочва автора на писмото) тактическите "методи". При по-нормално използване загубите следва да са доста по-малки (поне на 1-2 порядъка; вероятно и разпределението следва да е малко по-различно).
          Между другото, реално дивизиите губят почти цялата си пехота (като се има предвид, че на моменти в полковете остават по 20-30 пехотинци). Това е и една от критиките му: безсмислено е да се чака дивизията да загуби 90-95% от пехотата си, преди да я изведат за преформиране. Точно толкова безсмислено е след това да я попълнят до 40-50% от щата и веднага да я върнат обратно на предните линии.

          Документът е интересен, защото някак приемаме, че този тип проблеми се отнасят най-много до 42-ра, а след това "всичко се оправя". Но нещата не са толкова прости и подобни практики създават проблеми и по-късно, като дори през 44-та се борят с тях и търсят методи за подобряване. Донякъде за късмет, Вермахтът деградира достатъчно бързо тогава.

          Comment


            #6
            И знае ли се има ли някакви последици това писмо?

            Comment


              #7
              Исаев пише, че не са запазени никакви резолюции, но писмото е стигнало до Сталин (за автора му няма негативни последици, дори по-скоро напротив. Самият той е писал и мемоари след войната, но не съм попадал на тях). От друга страна, Исаев е успял да го намери само като микрофилм правен по съветско време, т.е. може и просто да не е запазено останалото (някакви реакции, да речем). Пишеше, че в архивите имали практиката в случаите, когато има микрофилми от съветско време да не дават достъп до оригиналите. Той си го е написал там, аз дадох връзка към поста.
              В обсъждането след това се споменава, че подобни писма не са единични, т.е. и други хора са пращали подобни писма. Впрочем, въпросният командарм е свален, но после е върнат другаде, отново командва армия. Така че не е много ясно. От 43-та и 44-та има примери и където се действа много по-грамотно, т.е. прогрес определено има. Но за някакви конкретни действия или генерални изводи - засега не е известно. Ще се надяваме на неколцината руснаци, котио подобно на Исаев ровят все още из архивите им.

              Comment


                #8
                Не знам дали това е мястото за въпроса ми, ще се опитам да бъда кратък. Между приятели възникна спор по темата - Каква част от РСФСР е засегната пряко от сраженията през 1941-44г. и какво е цифровото изражение в кв.км или поне процентното съотношение между засегнатите територии на всички останали републики на западната граница (сещайте се, че спорът е заради Украйна, която е изцяло обхваната от сраженията). С две думи някаква териториална статистика. Благодаря!
                "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                Comment


                  #9
                  Иосиф Сталин (Московское радио, 31 января 1943 года)

                  «Мне очень жаль, что в связи со старостью мне ещ¸ недолго осталось жить, чтобы поблагодарить греков, сопротивление которых сыграло решающую роль во Второй мировой войне».
                  ****
                  Адольф Гитлер в своей речи, произнесенной им в Рейхстаге 4 мая 1941 года, сказал: «Во имя исторической правды необходимо отметить, что из всех противостоящих нам стран, только греки сразились с небывалой храбростью, не боясь смерти».
                  http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

                  Comment


                    #10
                    Щом горчивият критски "опит" му е държал влага за да не разрешава използването на фалширмягерс до края на войната по предназначение , явно го е вярвал . Друг въпрос е , че самите критяни се самоопределят като по-различен сой гърци .

                    Тъй-като чак сега попаднах на тази тема , и прочетох писмото на полковник Толконюк до Сталин , се изумих . И аз явно съм един от многото вярвал на клишето ,че вече след 43- та Червената Армия е воювала грамотно . Значи до края е било "завалили их трупами "

                    Comment


                      #11
                      Centurionus написа Виж мнение
                      Щом горчивият критски "опит" му е държал влага за да не разрешава използването на фалширмягерс до края на войната по предназначение , явно го е вярвал . Друг въпрос е , че самите критяни се самоопределят като по-различен сой гърци .

                      Тъй-като чак сега попаднах на тази тема , и прочетох писмото на полковник Толконюк до Сталин , се изумих . И аз явно съм един от многото вярвал на клишето ,че вече след 43- та Червената Армия е воювала грамотно . Значи до края е било "завалили их трупами "
                      Трупов хватало с обеих сторон.
                      Но в целом потери СССР после с 1943 года были значительно меньше (относительно потерь немцев и их союзников), чем в начальный период войны.

                      По поводу письма Толконюк - интересны не только его наблюдения, в конце концов он был обыкновенным генералом, одним из многих, и нет причин верить ему больше чем другим, а то, что он мог писать напрямую Сталину. Видимо, что то было в той системе взаимоотношений немного не так, как мы привыкли думать. (тем более это негативно не сказалось на его карьере )
                      http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

                      Comment


                        #12
                        4 мая 1941 года
                        Десантът в Крит започва на 20 май 1941 г., т.е. това ще да е казано преди операцията. Загубите на немците са били твърде преувеличени, вероятно поради наистина тежките загуби от първия ден (една рота например е 90% избита за няколко часа). Но това е само първия ден. Тогава съюзниците са смятали, че немците са загубили 15-20,000 души и дори повече, но по-късни оценки поставят реалистичните им загуби само на 6-7,000 души. А гърците са били по-малко от половината защитници, останалите - британци, австралийци и новозеландци. И са страдали от силна липса на муниции, но въпреки това са се сражавали много яростно, както и местното население.

                        Между другото, от 800 британски командоси, които десантират на острова на 27-и май, 600 са убити в сраженията. Това са 75% загуби.
                        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                        "But I know none, and therefore am no beast."

                        (Richard III - William Shakespeare)

                        Comment


                          #13
                          Centurionus написа
                          Тъй-като чак сега попаднах на тази тема , и прочетох писмото на полковник Толконюк до Сталин , се изумих . И аз явно съм един от многото вярвал на клишето ,че вече след 43- та Червената Армия е воювала грамотно . Значи до края е било "завалили их трупами "
                          Само да поясня нещо, защото не веднъж съм попадал на този въпрос: поначало е неправилно да говорим за "те се научих да воюват" или нещо подобно. Замисли се за процеса на "научаване" и в какво се състои. Той има най-малкото три страни: придобиване на лични умения въз основа на опит (това ниво е важна първа стъпка, но реално няма как да се отрази на бойните действия, ако е изолирано - самотен умел войник не може да постигне почти нищо, ако е сред дузини необучени; същото се запазва и на следващите нива - самотен умел и талантлив командир не може да постигне кой знае какво, ако работи със зле обучен и неумел персонал); сплотяване и сработване на подразделенията пак по същия път и обобщаване на натрупания опит и отразяването му в доктрината на въоръжените сили, а следователно и в програмите, по които се подготвят новите военнослужещи (това е най-ефективния инструмент).
                          Първата страна е личният опит на войниците, подофицерите и офицерите(командирите) и той се трупа основно чрез едно нещо - воюване. Проблемът е, че воюването е свързано с висок риск от раняване или смърт, т.е. излизане от цикъла на натрупване на умение и опит за воюване. Като имаме някаква идея за средната продължителност на активно воюване (живот на бойната линия) мисля че сравнително лесно ще достигнем до идеята, че в процеса на войната още от първите седмици и месеци се появяват военнослужещи с опит/умение, но сравнително бързо "изпадат" от въоръжените сили (особено в началото).
                          Това ниво на придобиване и отпадане се задържа много високо поне през първите две години на войната, когато рисковете са много по-големи, а това води до липса на възможност за натрупване на опит и умение (а те могат да се отразят на оперативно и стратегическо ниво само ако се достигне високо ниво на насищане, ако мога така да се изразя). Т.е. отначало се срещат отделни войници и командири, съответно, отделни подразделения, които показват висока ефективност и умение, които се учат и воюват добре, но обикновено това трае кратко. И естественото набиране на опит не успява да се отрази върху ситуацията или да се превърне в нещо повече от местно явление.
                          Втората страна е свързана с първата, но е още по-уязвима. Бойното натоварване и загубите минават като "гребен" през личния състав на подразделенията, но е донякъде логично хората с повече опит поне на първо време да имат по-висок шанс да оцелеят, т.е. с времето в състава на подразделението да остават повече такива хора. Но въпросът е, че всеки човек има някакъв праг над който се "изхабява" (т.е. пречупва), а когато командването няма възможност да оттегля подразделенията си за почивка, той ще бъде достигнат и опитните хора също ще се губят. Но по-неприятно е друго нещо: особеностите на първите две години от войната са такива, че много често до дивизия военните единици имат много кратък живот, преди а попаднат в обкръжение или да получат такива загуби, че да бъдат разформировани. Т.е. изцяло ново формиране или разформироване и преформиране. И двата процеса означават пълна загуба на постигнатото ниво на сработване и сплотеност на бойните подразделения, т.е. всеки път този процес започва отново и обикновено в рамките на седмици и месеци се рестартира пак, защото преминава през същия цикъл на задействане и унищожаване.
                          Да обобщя: макар че опит се трупа постоянно, а дори чисто статистически от масата военнослужещи се появяват талантливи и способни в това дело хора, те също толкова бързо се губят и няма как да се "натрупат", за да имат особен ефект. Ако някъде нещо все пак може да се натрупа, то това е по висшите ешелони, т.е. сред командния състав, а от един момент нататък с намаляването на броя обкръжения и "разтегляне" на цикъла от унищожаване и преформиране - което общо взето е факт към средата на 42-ра подобно натрупване се случва и в онези родове войски, които са подложени на по-нисък риск (тилови, артилерия и прочее поддържащи). Естествено, най-зле е положението там, където рисковете са най-високи, т.е. пехотните роти, бойните ескадрили, танковите взводове и роти (там средният активен живот рядко надхвърля няколко седмици).
                          Т.е. общата стратегическа промяна на силите и измяната в характера на войната постепенно способстват за поява на условия, които позволяват някакво натрупване - общо взето, тази промяна е донякъде видима вече през 43-та година. Но след това е нужно време за да се получи някакво натрупване и то да се отрази върху ефективността на Червената армия.
                          Що се отнася до третият фактор, за него е също така нужно ситуацията да не е толкова критична и да има време както да се отделят време и ресурси за събиране, обобщаване и обмисляне на опита (новите устави започват да се появяват от 42-ра), но и условия реално да се обучават по нови програми новите военнослужещи на различните нива. Но сам разбираш, че първо тези условия се появяват бавно и трудно (някъде от 43-та вече е възможно да се отделя някакво по-смислено време за период на обучение и да се създава някаква армия на резерва), но което е по-неприятно, колкото е по-високо командното ниво, толкова повече време е необходимо. Дори само на базовото ниво (където впрочем може да се постигне сериозен скок в ефективността), т.е. взводни, ротни и батальонни командири са нужни от година, до две-три за да има реален ефект. Естествено, те в повечето случаи нямат нужното време, затова е ефекта се постига трудно и то чак към края на войната.
                          Та, ако обобщя: опит има, подобряване има, но те са "неравни" и почти незабележими (защото се отнасят до локални сражения и боеве), ако гледаме въоръжените сили като цяло. И към 44-та все още има цял куп проблеми и не са намерени най-добрите форми дори по отношение на организацията (свидетелство за това са честите реорганизации и промени). Но бавно подобряване има. И, което е по-важно, то се съчетава с противоположен процес при Вермахта т.е. там, по същите причини, които са в сила и за ЧА - впрочем, за всички, защото това е въпрос на обстоятелства, в които се воюва, качеството постепенно пада до степен през последната година на войната нивото най-често да е сходно с това на РККА през първата година на войната. Разбира се, това ако гледаме глобално - иначе ако подбираме, лесно можем да намерим елитни подразделения и части, дори съединения от ветерани, които знаят какво правят и се сражават ефективно. Но новосформираните или реорганизирани подразделения все по-често се попълват със зле обучен персонал. Също така както (в много по-малки количества) можем да ги намерим и сред кадровата армия на СССР през 41-ва.
                          Та, въпросното писмо показва как стоят нещата на определено локално ниво, не отразява цялостната ситуация (за това най-малкото ще трябва да се съберат много свидетелства, за да се състави обща картина).

                          Щом горчивият критски "опит" му е държал влага за да не разрешава използването на фалширмягерс до края на войната по предназначение , явно го е вярвал
                          Тук става въпрос за друго: малобройна елитна част, която при използване понася високи загуби. Нещо, което е предварително известно и се случва общо взето винаги (от първото им използване, а това не е Крит, се вижда, че операциите са рискови и предполагат високо ниво на загуби в началната фаза, които се компенсират с високия ефект от постигането на поставените цели). Тук гърците не виждам какво общо имат. По-скоро става въпрос за определен тип "пропагандно" виждане на нещата (едно са всекидневните фронтови загуби от "безлични" военнослужещи, друго са загубите за един или два дни сред елитни подбрани хора). Заключението е по-скоро, че трудно се намират подходящи цели, които да си струват риска. Впрочем, това не пречи по-късно да ги ползват като стандартна пехота, което хем не си струва, хем в дългосрочен план води до по-високо ниво на загуби.

                          Comment


                            #14
                            Съгласен съм с анализа ти . И с риск съвсем да подменим темата да допълня за едни съществени (според мен) разлики в начина ,обстоятелствата и условията за натрупване на опит . Доколкото съм чел , във Вермахта още преди войната всеки чин се е обучавал да може да замени при нужда два чина над своя . Това е безценно при загуба на низш командващ състав на фронта , освен това нисшите чинове имат поглед върху решението на чисто тактическите задачи и не им изглежда ,че командирите ги хабят безсмислено . Не съм чел за подобен почин в РККА .
                            Въпреки приликите си , двата политически строя ,респективно партийните апарати се държат различно по отношение намесата в командването на частите . Във Вермахта няма изградена партийна организация по частите , има офицери членове на НСДАП , членове сред сержантския състав както и редници и ефрейтори ,но няма партийна йерархия . СС частите могат да се разглеждат като вид "партийна армия " ,тя е под подчинението на Химлер ,но фактически частите са разхвърляни по армиите и са под пряко командване на Вермахта . Докато във всяка част на РККА има "политрук" или "политком" като по власт той е бил равен на замкома или дори повече . Известни са случаи когато командира и комисаря не са "мелели заедно " тогава се получава двувластие . За да се напредне по йерархията е било задължително комисаря да е съгласен , а кандидата да е политически надежден и верен . Така се поставя още едно препятствие за излъчване на командири ,които после могат да обучат рекрутите да воюват грамотно . Всеизвестна е огромната вреда от "сталинската чистка" сред командването и оттам страхът и неинициативността на всички нива . Този страх е карал командирите да хабят с лека ръка личния състав само и само да показват инициатива пред висшестоящите . И това продължава до края на войната .
                            Относно нивото на опит у двете армии към края на войната , правят впечатление загубите на ЧА във битката за Берлин , след целия опит натрупан би трябвало да е много по-лесно и безкръвно , все пак е армия почти само от ветерани срещу хлапета от Хитлерюгенд и демотивирани старци , откъм техника съветското превъзходство също е подавляващо .

                            Comment


                              #15
                              Centurionius написа
                              Доколкото съм чел , във Вермахта още преди войната всеки чин се е обучавал да може да замени при нужда два чина над своя
                              Признавам си, че аз не съм попадал на подобна информация. Донякъде се съмнявам, защото и Вермахтът, подобно на РККА, нараства сравнително бързо и в кратък срок, поради което имат огромен недостиг на обучен персонал, както подофицери, така и офицери (и въобще специалисти). Може би това, което си чел, се отнася до Райхсфера - за там е така или по-точно съм чел подобни неща, но причината е друга (и това "изчезва" по обясними причини с превръщането му във Вермахт, т.е. щом бързо започва да нараства числеността). За да се "справят" с ограничението от 100 000, наложено след края на ПСВ, в Райхсфера събират общо взето само подофицери и офицери и там важи обучението с нива нагоре (поначало имат възможност да избират от огромен резерв от хора с опит от ПСВ), като идеята е на тази база да може бързо да се утрои състави при нужда от мобилизация. Но във Вермахта изпитват постоянен недостиг, които с времето се засилва значително, особено след загубите, които няма как да се попълват (системата за набор и обучение все повече изостава от темпа на загуби).
                              По-скоро основната разлика следва да се търси в началното превъзходство по отношение на доктрината и традициите - цялата работа е свършена още когато въоръжените сили на Германия се наричат Райхсфер и то на основата на хора с опит и подготовка. Нататък традициите се запазват, развиват и предават (е, по време на войната Хитлер променя това в негативна насока, но това е друг въпрос). Докато РККА се изгражда почти от нулата и върху нищожна база, без някакъв здрав фундамент. Чистките влошават нещата.
                              Има и друг съществен момент - Вермахтт има лукса да воюва в няколко кратки кампании, следвани от мирни периоди. Идеална ситуация за събиране и обобщаване на опит, който след това да бъде въведен в практиката и обучението в нормална обстановка. РККА не успява в достатъчна степен да се възползва от същия подход по ред причини (макар че има опити), а след това, вече по време на войната - просто няма как да стане и всичко се извършва в условията на страхотен хаос и натиск. Не е чудно, че не постигат бързи резултати.

                              За политическите офицери (такива на практика се появяват и във Вермахта към края на войната) съм съгласен, но има нюанси и в СССР, т.е. в началото нещата стоят по един начин, след това се променят и двувластието изчезва, поне на ниско и средно ниво. Има цял куп мерки, които водят до повишаване на авторитета ан командирите (т..е военните офицери).

                              Centurionius написа
                              правят впечатление загубите на ЧА във битката за Берлин , след целия опит натрупан би трябвало да е много по-лесно и безкръвно , все пак е армия почти само от ветерани срещу хлапета от Хитлерюгенд и демотивирани старци , откъм техника съветското превъзходство също е подавляващо .
                              Загубите им не са кой знае колко изключително, а с битката се справят сравнително бързо. Можем да направим сравнение със Сталинград (много по-малък град, по-зле защитен, особено в началото). Има и друг важен момент: идеята, че в този момент ЧА е съставена от ветерани не мисля, че е особено правилна. Затова написах предходния си пост: с оглед на средния живот на един пехотинец (пилот или танкист), подофицер или командир от ниско ниво (т.е. собствено бойните подразделения, които изнасят основната тежест на операциите) на бойната линия, няма и как бойните подразделени яда са съставени основно от ветерани. Напротив, хората, които имат значителен опит ще са сравнително малко във всеки един момент, освен може би преди началото на голяма операция.
                              Обратното, срещу тях наистина най-често са по-зле обучени хора с по-малък опит и възможности (особено когато говорим за фолксщурма), но пък в една не малка част са доста силно мотивирани (пропагандната машина работи добре) и сравнително добре екипирани. особено това важи за наситеността с пехотни противотанкови оръжия (макар че качеството отдавна вече е проблем, логистиката също).
                              Нещата допълнително се усложняват от проблемите на моторизираните съветски сили по отношения на организация и снаряжение, от които страдат през цялата война, в края и включително - липса на достатъчно тежка артилерия (много важна в градски боеве) и достатъчно "бронирана" пехота (т.е. достатъчно пехота с добри и защитени моторизирани средства за придвижване). Това също води до по-високи загуби.

                              Comment

                              Working...
                              X