Карл Емил Густав Манерхайм е финландски военен , политик и държавник . Произхожда от влиятелно семейство от шведскоговорящото малцинство във Финландия . Роден е през 1867 г. във двореца Вилнес в Аскаинен . След като завършва средното си образование в Хелзинки , е приет в Николаевското кавалерийско училище в Петербург и през 1889 г. го завършва с отличие .През същата година заема първия си офицерски пост като прапоршчик в 15 драгунски полк в Калиш . След 1 година в Калиш е преместен в кавалерийската гвардия в Санкт Петербург , където установява важни контакти с царския двор . По време на коронацията на цар Николай II през 1896 г. Манерхайм е 1 от телохранителите на монарха .След кратък престой в двора през 1903 г. той се връща към активна служба , участва в Руско-японската война и по това време е повишен в чин полковник . През 1906 г. получава поръчка от руския генерален щаб да изучи неизследваните области на руско-китайската граница и се отправя на пътешествие на 6000 километра . Научава китайски език . През 1909 г. става командир на 13 владимирски улански полк в Новоминск и преди избухването на Първата световна война прекарва 2 години в този град . Тук през 1911 г. е повишен в майор и бива преместен във Варшава , където поема Лейбгвардейския улански полк , като отбелязва , че този полк ,, беше един от най -добрите кавалерийски полкове на армията ." По време на Световната война Манерхайм е командващ на различни съединения . През 1917 г. става генерал -лейтанант и командва кавалерийски корпус . През септември с.г. е преместен в резерва , след Октомврийската революция излиза от руската армия и се завръща в родината си . Той има намерението да започне цивилна кариера . Като бежанец обаче не получава нито финландски паспорт , нито карта за жизнено необходими средства . Но като единствения висш генерал от финландски произход на 15 януари 1918 г. получава командването на намиращата се в процес на възникване финландска армия . Аристократечният елегантен генерал със своите шведски и руски симпатии , който говори зле фински и е чужд на отношенията в страната се превръща в национален герой на бяла Финландия . Неговата първа мярка е разоръжаването на руския гарнизон от 5000 души в провинция Йостерботен . Същевременно в Южна Финландия властта взимат финландските социалдемократи . Във Финландската гражданска война буржоазните бели под командването на Манерхайм побеждават червените през пролетта на 1918 г. в Битката за Тампере . В боевете загиват 5200 войници и общо около 30 000 финландци от двете страни ... Следва ...
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Фелдмаршал Манерхайм
Collapse
X
-
Фелдмаршал Манерхайм
Last edited by Historiker; 19-06-2012, 00:30."Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард ШоуМаркери: Никакви
-
Следва
След рухването на червена Финландия 70 000 симпатизанти на болшевиките са изпратени в концентрационни лагери , сред тях жени и деца , като в следващите 6 месеца 12 000 от тях умират . В лагерите върлува испански грип , срещу който белите пазачи не предприемат нищо докато населението гладува . Въпреки че Манерхайм лично не е обвиняван в никакви жестокости , трудно представимо е , че той не е бил информиран за ставащото в най-големия концентрационен лагер крепостта Суоменлина . Тук 3000 червени са били разстреляни , обесени , убити със щикове и пребити . Явно той не нарежда убийствата , но и не предприема нищо срещу тях . По това време получава прозвището ,, кървавият барон " . Манерхайм е монархист и е убеден , че е достатъчно да разстреля червените водачи и да вкара отново работниците във фабриките . Следва ...Last edited by Historiker; 18-06-2012, 05:14."Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу
-
Следва ...
Манерхайм се оттегля , тъй като не споделя прогерманското настроение на финландския Сенат , който иска да защити страната срещу Съветска Русия .След поражението на Централните сили през 1919 г. той е назначен за имперски наместник на страната - на финландски valtionhoitaja и се застъпва за международното признание на независима Финландия . На президентските избори през юли 1919 г. , които се състоят по новата републиканска конституция , Манерхайм губи от либерала Каарло Юхо Щалберг и отново се оттегля в частния живот . След поемането на президентския пост от Пер Евинд Свинхуд през 1933 г. той е назначен за фелдмаршал . Следва ...Last edited by Historiker; 18-06-2012, 13:00."Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу
Comment
-
Следва ...
През Втората световна война Манерхайм ръководи финландската армия като върховен главнокомандващ през Зимната война в 1939 /1940 , въпреки че се застъпва за известни отстъпки към СССР. След нападението на германския вермахт над СССР през 1941 г. той отново ръководи финландските войски във Войната продължение , но винаги се старае да не провокира твърде много Съветския съюз -между другото той отказва да изпрати войски за Обсадата на Ленинград и да нападне Мурманската железница към арктическото пристанище на Мурманск . През 1941 г . е учреден в негова чест орденът за храброст на Манерхаймския кръст . През 1942 г. по случай 75 -я му рожден ден е повишен във маршал на Финландия .
Посещението на Хитлер във Финландия през 1942 г.
Адолф Хитлер използва юбилея на Манерхайм , за да дойде на 1 краткосрочно посещение във Финландия на 4 юни 1942 г. По време на престоя на фюрера , който , за да се избегне появата на 1 държавно посещение , протича в близост до 1 железопътна гара на Имолското летище , възниква единственият частен запис на разговор на Хитлер . От Тор Дамен , 1 финландски тонтехник , тайно са записани 11 минути от разговор с Манерхайм . Хитлер искал според някои сведения на финландците да изиска по-силно военно участие срещу Русия , но не прави никакви забележки по въпроса . Според 1 анекдот по време на разговора Манерхайм запалва пура , за да проучи според реакцията на известния с отвращението си към пушачите Хитлер позицията му за преговори . Противно на очакванията на придружителите няма реакция , финландският лидер обаче знае за слабата позиция на немците . Следва ..."Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу
Comment
-
За грешките на съветското командване в Зимната война Манерхайм пише следното в своите мемоари : ,, Характерной ошибкой верховного командования русских было то, что русское военное руководство не сообразило, что организация войск слишком тяжела для действий на северной местности в условиях зимы. Как могли войска равнинных районов, хотя и привыкшие к суровым зимам, вести военные действия в лесной местности, которой они и в глаза не видели? В Ленинградском, Калининском и Московском округах у русских имелась возможность обучения войск в условиях, похожих на те, с которыми им пришлось встретиться в Финляндии. Ошибка в оценке сил нашего сопротивления показывает, сколь легкомысленно был разработан план войны и как слепо русские верили в неограниченные возможности современной техники. В этой области их военные теоретики раньше других разработали теории, которые впоследствии применили немцы на равнинах Польши. Но Финляндия — страна лесов, а не Польша!
Естественно, трудно сказать, в какой степени ответственно политическое руководство на вершине советской иерархии за те чисто военные ошибки, которые были допущены в плане войны, операциях и организации. Однако все же можно утверждать, что его влияние было огромно, как и влияние политруков, действовавших в войсках. То, что каждый приказ сначала должен был получить одобрение политического органа, конечно, вызывало задержку и путаницу, а также ослабление инициативности и желания нести ответственность. Такая организация, конечно, не ограничивалась только военными кругами, но борьба за власть с 1935 года была особенно ожесточенной в вооруженных силах, которые во время чистки потеряли своих опытнейших руководителей. Офицерский корпус стал от этого однороднее, но уровень образования кадров и их компетентность значительно снизились. Из офицеров царского периода остались лишь единицы.
Несомненно, политическое руководство следует принять во внимание как фактор, воодушевлявший солдат. Это особенно [310] было заметно на первоначальном этапе войны, когда политрукам приходилось восстанавливать порядок в подразделениях и когда необходимо было всеми средствами заставить не желавшие того части идти в атаку. То обстоятельство, что окруженные подразделения не сдавались, несмотря на холод и голод, тоже в основном результат работы политруков, которые вдалбливали солдатам в голову, что их родных ждет месть, а сами они умрут от пыток, если попадут в руки врага. Во многих случаях, как офицеры, так и рядовые решали лучше застрелиться, чем сдаться в плен. Политруки вмешивались в разработку всех тактических приказов, отдаваемых на основе первых неудач, что приводило к поразительному смешению тактики и пропаганды. "
"Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу
Comment
Comment