Командващите Групи Армии на Вермахта

[Евгени]

По време на войната , Хитлер 16 пъти сменя Командващите Групи Армии на Вермахта , което неминуемо се отразява на бойните действия . В началото на Барбароса , трима от най-изявените генерал-фелдмаршали са начело на Групи Армии :

1.Ритер фон Лееб - Командващ Група Армии "Север" . След началото на войната , фон Лееб за два месеца стига до Ленинград и го обсажда . Въпреки това , на 17.01.1942 г. е сменен от Кюхлер .

2.Феодор фон Бок - Командващ Група Армии "Център" . Прави феноменален пробив на Центалното направление - За по малко от месец целия Западен фронт на руснаците е разбит и обкръжен при Минск - 320000 войника , 3332 танка и 1809 оръдия . След това при Смоленск обкръжава нови три армии и хваща в плен 310000 . Следват успехите на ГА "Център " при Брянск и Вязма - пленени са 580000 руски войници , включително и двама генерала . Единственно глупоста на Хитлер да забави настъплението към Москва , като отклонява 2 ра танкова група на Гудериан на юг към Киев , попречва на фон Бок да влезе в руската столица . След неуспеха при Москва , декември 1941 , Феодор фон Бок е сменен като командващ "Група Армии "Център" от Гюнтер фон Клуге .

3.Герд фон Рундщедт - Командващ Група Армии "Юг" . Още на втория месец от войната обкръжава две армии на руснаците при Уман - в плен попадат 103000 войника плюс двамата генерали командващи армии . Следва превземането на Киев - целия Югозападен фронт попада в немски плен - 665000 съветски войника . Въпреки че до средата на ноември Група Армии "Юг" в завзела цяла Украйна , Донбас , по голямата част от Крим , фон Рундщед е заменен от Райхенау на 01.12.1941 г.

На по късен етап смените на комадващи стават все по безсмислени , с изключение назначаването на Модел и Майнщайн разбира се . Стига се дотам че за Командващ на Група армии "Горен Рейн" а след това и на Група армии "Висла" е назначен "птицевъда" Хайнрих Химлер .

[Евгени]

В началото на войната Сталин също сменя доста командващи фронтове, което е логично при положение, че немците им унищожават цели армии, та дори и фронтове. Доказали се некадърни маршали като Будьони, Ворошилов и Кулик след катастрофалното им командване на поверените им фронтове биват свалени едва когато поврените им съединения са нацяло разбити или пленени. На Ерьоменко, въпреки провала на Южния и Югозападния фронт, му се дава втори шанс и той командва 4ти Украински фронт в края на войната. Толбухин също, след катастрофата при Керч и Севастопол, на по-късен етап командва 3 ти Украински фронт.

[Sula]

Добро начало, Евгени, но каква е тамата на дискусията, която искаш да предложиш? Защо например считаш, че следващите замени са несполучливи, като изключим Модел и Майнщаин? Аз мисля, че на запада Ромел е добър избор. Преди него фон Арним, който го заменя в Африка, също.
Според мен проблемът не трябва да се търси сред висшите военни на вермахта, защото повечето от тях са добре подготвени и компетентни войни, кучето е заровено в цялостния начин, по който Хитлер организира командването и вземането на решения от една старана, а от друга начина, по който въпросните висши офицери му позволяват да прави това. А че всички те са послушни, лоялни или дисциплинирани /определението е по избор и според разбиранията на всеки/ е безспорно. Дори и най-надарените сред тях, обаче, предпочитат да си траят и да търпят онзи болнав невръстеник да ги мести като пьонки и да жертва живота на сънародниците им безогледно. В този смисъл сред тях герои няма и те напълно заслужават съдбата си.
Но това са мои интерпретации върху възможен развой на темата. Не искам да ти отнемам правото да си я развиеш сам, тъй като тя е твоя, така че успех! Аз обещавам да я следя и да участвам.

[Евгени]

Да започнем поред :
1. Група армии "Север" - след фон Лееб идва Кюхлер - команващ в периода 17.01.1942 - 09.01.1944 - разбита е 2-ра ударна армия на РККА - пленен е Власов . Отбива атаката на Северозападния фронт - март 1943 . Горе-доло се справя добре . След него идва Линдеман - Хитлер му нарежда на направи пробив на югоизток за да облекчи Група армии "Център" , Линдеман не успява с наличните ресурси и е свален като командващ само след четири месеца .

[Евгени]

След Линдеман за кратко е назначен Валтер Модел - пожарникаря , както го наричат . След него се сменят няколко командващи , но резултата е налице - Група армии "Север" е почти унищожена след 1944 и е прегрупирана под името
Група армии "Курландия"

[Евгени]

Според мен проблемът не трябва да се търси сред висшите военни на вермахта, защото повечето от тях са добре подготвени и компетентни войни, кучето е заровено в цялостния начин, по който Хитлер организира командването и вземането на решения от една старана, а от друга начина, по който въпросните висши офицери му позволяват да прави това. А че всички те са послушни, лоялни или дисциплинирани /определението е по избор и според разбиранията на всеки/ е безспорно. Дори и най-надарените сред тях, обаче, предпочитат да си траят и да търпят онзи болнав невръстеник да ги мести като пьонки и да жертва живота на сънародниците им безогледно. В този смисъл сред тях герои няма и те напълно заслужават съдбата си.

Имало е няколко висши командири от Вермахта които наистина са опонирали на Хитлер . До болка е познато натякването на Майнщан в мемоарите му че постоянно е спорел с Хитлер , но всъщност първия който е опонирал на фюрера е гросадмирал Редер и то по много въпроси . Валтер Модел също много остро е отстоявал позицията си .

[gollum]

но всъщност първия който е опонирал на фюрера е гросадмирал Редер и то по много въпроси .

Е, хайде сега, ако търсим "кой първи", то ще трябва първо да изброим хора като Фрич, Браухич (очевидни противници на национал-социализма и Хитлер в частност) и чак тогава да стигнем до Халдер, Редер и прочее (висшето командване). Естествено, недоволни или повече или по-малко скрити противници се намират и сред офицерите на по-ниско ниво, но като цяло Сула е прав - основната част от старите офицери независимо от това как се отнасят политически към Хитлер и национал-социализма, изпълняват задълженията си съвестно (единици са тези, които постъпват иначе и лесно можем да ги "изчислим" по заговорите срещу Хитлер (напомням, че първите са още от 37-ма, 38-ма)). В това, впрочем, няма нищо чудно. Да не забравяме, че от един момент всички те полагат лична клетва за вярност към Хитлер.
Що се отнася до "младото офицерство", т.е. всички тези, които стават такива вече в хода на войната, то при тях нещата са ясни - почти до един те идват вече надъхани и фанатизирани, преминали през младежките идеологически организации. Там няма и какво да търсим някаква особена съпротива.

Сега, собствено по темата. Смяната на командирите на тези нива (групи армии) е нещо нормално дори ако оставим настрана различни допълнителни съображения ("този не се справя", "онзи е страхливец и предател", "този е нерешителен" и прочее, т.е. професионалните съображения), защото натоварването е огромно и това бързо започва да се отразява на психическите и физически сили на човека, за когото става въпрос. Подобно изтощение не води до нищо хубаво. Единственият начин да се избегне е ротацията, т.е. през определено време командващите трябва да напускат постовете си, за да могат да се възстановят. Естесвено, това съображение повече или по-малко важи за всички йерархични нива в армията.
В повечето армии има въведени принципи за подобно "въртене", но не навсякъде и, още повече, не навсякъде могат да се спазват заради различни текущи фактори. Особено засегнати в това отношение са въоръжените сили на Япония, Германия, СССР.
Така че дори да няма подобна процедура, тези смени реално се налагат и ще се случват, защото хората постепенно ще губят ефективността си и това ще се забележи по резултатите и, естествено, ще доведе до това, което иначе е трябвало да се случи по-рано въз основа на въведено правило. Разликата е, че при организирана ротация хората се "запазват", докато при другия случай най-често се похабяват.
Да обобщя: смяната на командващите е нещо нормално дори и без съмнения в професионалната им пригодност, когато такива има, разбира се, смяната е нещо наложително, но също толкова важно е и когато съмненията са, че човекът е на границата на възможностите си).

[Евгени]

Не така стоят нещата със смените на командвщи при американците . Например Дъглас Маккартър , който е и фелдмаршал на филипинската армия , въпреки капитулацията на Филипинския гарнизон през 1942 и позорното му бягство на моторна лодка , става командващ на Тихоокеанските сили на САЩ .

[messire Woland]

В случая с Макартър - да, защото е добра за пропагандата фигура. Даже твърде подходяща, все едно измислена от медиите

[gollum]

Всъщност, при сащианците стоят точно така: те използват ротация (така че да разполагат с щабове и командири в добро състояние).

Например Дъглас Маккартър , който е и фелдмаршал на филипинската армия , въпреки капитулацията на Филипинския гарнизон през 1942 и позорното му бягство на моторна лодка , става командващ на Тихоокеанските сили на САЩ.

Всъщност, "бягството" (подобно нещо има, просто за да дам пример, при Сталинград - измъкване на определени перспективни офицери от 6-та армия по въздуха (да не говорим за бягства и опити за измъкване, които не са организирани отгоре)) му е представено от пропагандата по точно обратния начин, т.е. в никакъв случай не е разглеждано като "позорно". Напротив, "героят" се измъква само за да може след това да се върне и да разгроми японците.
Т.е. той е много подходящ от психологическа и пропагандна гледна точка за тази позиция и е нормално, че я получава. След това като главнокомандващ се справя много добре. Очевидно е, че има талант за медийни изяви и харизма - иначе е малко вероятно да стане дотолкова популярен сред японците докато командва окупационните сили в Япония.
Общо взето, тук имаме една съществена разлика между следните неща, ще се опитам да ги изброя и "свържа" едно с друго:

1) професионални качества на командира;

2) лични качества (харизматичност, умение да създава подходящ образ и прочее);

3) популярност или пропагандна представа за командващия сред населението;

4) мнение на върховното командване за качествата му (своеобразна обща оценка);

5) реално моментно състояние на човека (психически и физически сили);

6) принципно отношение към кадрите / начин на управление на персонала в съответните въоръжени сили (или между върховното ръководство и командващите);

7) реална военна ситуация.

Грубо казано, би трябвало да се назначават командващите според 1) и 2) (най-вече 1) ), но в реалността често 1) и 4) или не съвпадат или могат да претърпят рязка промяна под влияние на външни фактори ( 7), 5), 3) ). Ако ръководството е разумно, а по отношение на 6) нещата са адекватни, то отстраняването на командващ от ръководство следва да става само в случай, че той е непригоден по 1). Ако има проблем с 5) (както отбелязах, всеки се изчерпва, т.е. това са неща, които трябва да се следят) то по-скоро трябва да има ротация, т.е. някаква форма на отпуска. Естествено, това предполага наличие на повече подготвен персонал (или ротационни щабове), т.е. повече ресурси спрямо сравнително ниско ниво на общ военен стрес (диктат на ситуацията).
В САЩ, да речем, общо взето действат адекватно в това отношение. В Япония, Германия и СССР като цяло нещата не са особено адекватни. Почти не се отдава значение на 5), в резултат на това хората се използват до края на възможностите им (което обикновено означава, че след това са сменени поради погрешна преценка по линията 1) => 4) или заради 7) ), а назначенията често се правят по политически признак (т.е. без реална преценка по 1) и 2) (като 2) обикновено има по-голямо значение).
Допълнителен съществен фактор е смяната на командващ заради голям провал, т.е. като пропагандно средство да се замаже ефекта или пък да се прехвърли отговорността (в много случаи реалният проблем идва по линията на 5) или 7) ). Т.е. жертват се реално качествени хора, чието отсъствие след това създава проблеми.