Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Въпрос за немците от Втората световна война?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Въпрос за немците от Втората световна война?

    Въпрос за немците от Втората световна война?

    Как са успявали да ги навият да нападат СССР, как един войник заминава натам, (на .... много далече) от тяхната държава, без никакво основание, и какво са правили с немци които са отказвали да се сражават в СССР, имало ли е такива случаи?
    Last edited by messire Woland; 11-01-2012, 17:54. Причина: малко пооправяне ...

    #2
    Хитлер едвам ги е навил с обещания за братвурстчета и бира на корем

    Comment


      #3
      а) за населението (и войниците) - пропаганда: т.е. обясняват на населението, че войната със СССР е наложителна за защита на Европа от "варварите", "червената заплаха" и прочее. Т.е. по същите методи, които се ползват малко или повече от всички в такива ситуации. Т.е. едва ли са смятали, че е "безц никакво основание". Напротив, това е за да опазят родината си (пропагандата прави такива трикове, че и по-големи). Освен това, към тогавашния момент не е "много далече от тяхната си държава" - Германия и СССР формално са съседи.

      б) контекстът е благоприятен за подобно нещо, защото почти цялото население е грамотно (т.е. податливо на пропаганда във вестниците); широко разпространени са радио-апаратите, както и радио-точките, т.е. населението може да бъде индоктринирано по този канал. Същевременно национализмът е достатъчно силен, т.е. населението (поне основната маса) е склонно да гледа по този начин на нещата.

      в) за военнослужещите нещата са ясни: отказ от изпълнение на заповед подлежи на съответните репресии както във всяка армия без изключение. Вариантът е да дезертират със съответните последствия. Такива неща, предполагам, са се случвали през цялата война, но особено през втората половина и към края й.

      Comment


        #4
        Рамщайн, следвай девиза си и наблягай на лимонадата или кажи на сина ти да не ти ползва от твое име акаунта тук, за да му пишем колективно домашните!
        Като се оправиш с тези проблеми можеш да прочетеш обилната литература за възхода на хитлеризма в Германия през 30-те години на ХХ в. и там ще видиш как Хитлер е убедил немците, че похода в СССР ще е разходка в парка. А иначе малцината пацифисти, които не са искали да ходят в армията, са били наградени с платени от държавата дългосрочни екскурзии до амюзмент паркове като Аушвиц, Треблинка, Бухенвалд, Освиенцим и други по-малки атракциони, където единственото неудобство е било, че е трябвало да пращат за билета с живота и здравето си.
        Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

        Гюстав Льо Бон

        Comment


          #5
          така ли пише в обилната литература за възхода на хитлеризма , че нежелаещите да се сражават срещу СССР са били пращани да се трудят в лагери, или си го съчиняваш , а така ли е било наистина има ли статии по тая тема , колко хора не са отивали срещу СССР

          Comment


            #6
            Да те призоват в армията по време на война, а ти да откажеш да се явиш е престъпление. Така е във всяка държава - въпрос на закони. Щом веднъж станеш военнослужещ и се закълнеш, оттам-насетне всяко неподчинение на заповед има сходни последствия - т.е. процес под военна юрисдикция и затвор или разстрел. Какво точно сигурно зависи от случая и нуждите.
            Не съм попадал на данни точно колко хора са отказвали да се явят при призоваване в армията или пък са дезертирали от нея преди да се отправят към фронта през 1941 г. Но се съмнявам да са били много. Първо, в общият случай преди да те привикат в армията вече си минал през последните 2-4 години през поне две различни военнизирани организации (първо младежки, след това - трудови). След като те призоват отново в общия случай ще прекараш между 6 и 18 месеца преди да попаднеш на фронта.
            През цялото това време те индоктринират, учат да се подчиняваш на заповеди и да не мислиш върху нещата, а да вярваш в информацията за нещата, която получаваш от кажи-речи единствените ти достъпни информационни източници. Доколко вероятно е след това да не вярваш или да откажеш? При това, да откажеш да изпълниш дълга си? Ясно е, че трябва да е имало и такива случаи, но не ми се вярва да са били много.
            Сигурно някъде има и конкретно изследване, но поне аз не съм попадал на такова. Може би имаше нещо по въпроса в сборниците със статии от немски специалисти, писани след края на войната (издавани са на руски език), но не са ми под ръка и ще ми е трудно да проверя. Имаше нещо и върху тези неща.

            Comment


              #7
              Няма точни данни. На война дето гинат милиони кой ти води такава статистика! А това как Хитлер е убедил немците да го следват в СССР наистина литература има много.
              Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

              Гюстав Льо Бон

              Comment


                #8
                gollum мерси за отговора

                щото много не ми е ясно как са навивали немците , японците може би са били много по замбирани и по-лесно навивани , но немците ми е направо мъгла как са се навивали

                Comment


                  #9
                  Пропаганда по няколко направления: - избиване на комплекси,реваншизъм,страх,социален статус,материално облагодетелстване,анти-коминтерн идеология и още и още.Не е било нужно "да се навият".Те са си били навити по мироглед.Просто е трябвало някой аморален използвач да се вклини, без задръжки към емоционалните им пристрастия.След годините последвали краха на обществото,след първата световна,са били особено уязвими.По-скоро ми е чудно как са устискали толкова години,без да изригнат спонтанно в тази насока.

                  Comment


                    #10
                    Sula написа Виж мнение
                    Рамщайн, следвай девиза си и наблягай на лимонадата или кажи на сина ти да не ти ползва от твое име акаунта тук, за да му пишем колективно домашните!
                    Като се оправиш с тези проблеми можеш да прочетеш обилната литература за възхода на хитлеризма в Германия през 30-те години на ХХ в. и там ще видиш как Хитлер е убедил немците, че похода в СССР ще е разходка в парка. А иначе малцината пацифисти, които не са искали да ходят в армията, са били наградени с платени от държавата дългосрочни екскурзии до амюзмент паркове като Аушвиц, Треблинка, Бухенвалд, Освиенцим и други по-малки атракциони, където единственото неудобство е било, че е трябвало да пращат за билета с живота и здравето си.
                    Простете ако греша но , Освиенцим не е ли австрийското име на Аушвиц ?
                    Загива само онзи който се е примирил с поражението !
                    Ханс Улрих Рудел

                    Comment


                      #11
                      Twolf написа Виж мнение
                      Простете ако греша но , Освиенцим не е ли австрийското име на Аушвиц ?
                      По-скоро полското.

                      Comment


                        #12
                        Както беше казано Пропагандата (с главно П). Става въпрос за времена без независима преса (в Райха), радиото е контролирано от държавата, кинематографията е контролирана от държавата, много отрицателна енергия е натрупана в населението след първата световна война, национализмът е много силен, тъй като точно Голямата Война две деситилетия преди това превръща Германия от съюз от сходни по език и етнография области в държава и народ. Държава и народ споделящи нищета (инфлацията) на която не са свикнали и за която те са убедени, че виновниците са извън техните граници.
                        Хитлериската пропаганда използва всичко това в максимална степен. Ако се абстрахираме от чудовищността на последствията, това е ненадминат шедьовър в това отношение, едва ли не феномен. Още повече, че ръководителят на цирка е ненедаминат демагог, който наистина си вярва (справка "Моята Борба") и се е обградил с подобни хора.

                        0. Хората много лесно приемат твърдения, че са велики, единствени и превъзхождащи останалите генетично. Примери има дори и днес и то в съседна на нас държава. Явно това си е вид наркотик.
                        1. Хитлер е бил много убедителен и вдъхновяващ когато е говорил по радиото. Той просто е летял на вълната на натрупаното омерзение в немците. Тези виждали го наживо са съзнавали, че е доста луд, но не са били мнозинството а и инерцията повлича всички.
                        2. За времето си киното е било чудо! Немците са подбирали пленени руснаци с малформации, странно изглеждащи и т.н. включително съм виждал снимки на очевидно болни от олигофрения, или синдрома на Даун хора облечени в руски униформи и са ги показвали, като пример колко утерменши са "източните народи".

                        Според мен отровата на пропагандата е както двигател за започването на войната, така и основен психологически фактор за военният крах на източният фронт.
                        Немските войници отиват подготвени да се бият срещу полу-човеци командвани от "злите евреи" а се сблъскват с хора като самите тях. Все едно да те пратят да се биеш срещу орките в Мордор, а ти изведнъж да откриеш, че се биеш срещу Рохан.
                        Шока от това се вижда в писмата на немски войници до дома.
                        Както писах в темата за съдбата на 6-та армия на Паулус, обикновените воиници накрая са толкова отвратени от пропаганда, че след пленяването им в котела на Сталинград удудшават хитлериските пропагандатори сред собствените си офицери.
                        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                        Comment


                          #13
                          Не, полското е. Лагерът и градът със същото име днес се намират в полска Силезия, между Вроцлав и Катовице. Повторението е неволно, простете.
                          Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

                          Гюстав Льо Бон

                          Comment


                            #14
                            Освен това да не забравяме, че войната срещу СССР не започва ей така, от нищото. Преди това има серия военни успехи (като цяло - войната срещу Англия е горе-долу на кантар към този момент), голяма част от които са под флага на поправяне на исторически несправедливости към немския народ, реални или въображаеми.

                            Comment


                              #15
                              Между другото, това за което пише Bsb определено трябва да се вземе предвид. Сега се сещам, че от спомени на немски офицери, които съм чел, има едно подобно развитие. Когато започва войната с Полша настроенията са несигурни сред населението - веднага се възражда спомена за ПСВ. Но след бързия и сравнително безкръвен успех войната приключва (поне за населението). Следва също бърз (макар и далеч не толкова безкръвен или лесен) разгром на Франция, след това още две-три успешни кампании и всичко това създава сред населението увереност, че "този път сме на прав път", т.е. че няма защо да се страхуват от войната. За разлика от "Голямата война" този път всичко се развива много по-добре. Това създава база и трябва бая време, бомбардировки, неуспехи и влошаване на условията на живот, за да започнат да се появяват по-масови съмнения.
                              И пак, до края на войната пропагандата остава достатъчно силна, особено сред най-младите. Спомням си, че съм чел резултати от анкети сред немски военнопленници при съюзниците през последната година и половина от войната и процентът вярващи в победата на Германия е много висок. Нещата що-годе се променят едва през последните 2-3 месеца.

                              Амазон, съгласен съм с всичко само да добавя едно уточнение (че ако човек не е добре запознат, може да се заблуди). Всичко това повече или по-малко важи за всяка една държава тогава, т.е. пропагандата е също толкова силна и сред съюзниците (да не говорим за ПСВ). Тя е едно много мощно "оръжие" за мотивиране, имахме такава тема. т.е. нещата не опират толкова до тоталитарната държава, а до определено състояние на обществото, каквото силните национализми от първата половина на ХХ век осигуряват в достатъчна степен (а заради разликата в развитието подобни неща се случват при други народи по-късно).

                              RAMMSTEIN написа
                              много не ми е ясно как са навивали немците , японците може би са били много по замбирани и по-лесно навивани , но немците ми е направо мъгла как са се навивали
                              Само да уточня: японското население едва ли е било по-"зомбирано" от немското. Въпросната "зомбираност" сред населението е въпрос както на пропаганда (силна навсякъде по време на война), така и на степен на развитие на обществото (ако ми позволите да използвам понятието донякъде относително) по отношение на национализма като държавна идеология и прочее. Вероятно най-голяма е силата ум за индустриалните или индустриализиращите се държави през ПСВ (тогава има много по-ярки примери), но и през ВСВ за повечето държави остава достатъчно силен фактор (не само за реваншистките, между другото).
                              Вероятно е трудно да си представи човек всичко това днес, но тогава нещата са изглеждали съвсем различно.

                              Съвсем отделен въпрос са военните, между другото, защото щом веднъж попаднеш в армията съществуваш в съвсем различен психологически и идеен климат и това променя всекиго. А щом веднъж започне реалната война, едва ли е нужна допълнителна мотивация - грубо казано, между страха от наказание за неподчинение, омразата към врага и разнообразните чувства за защита (на Родината, на семейството, на другарите и прочее, и прочее). Тези неща "работят" при всички, не само при конкретен народ или система.

                              Comment

                              Working...
                              X