Участието на Япония в войната

[Iron_Cross]

И все пак Япония ко направи в тая война освен да викне Америка ???!?!?!??!

[gollum]

Участието на Япония в войната

А все пак Германия какво направи в тая война освен да се изрепчи на СССР и ние да сърбаме попарата после?
Това изречение с нищо не е по-съдържателно от темата, Iron Cross...
Ако ниастина се интересуваш от ролята и участието на някоя държава във ВСВ се опитай да го направиш малко по-смислено и аргументирано. Като например, да се замислиш защо участва в конфликта, какви са целите й и доколко адекватно подбира средствата си и води политическия си курс. А подобни подмятания само задръстват информационния канал и аз поне не ги толерирам.

[messire Woland]

Въпросът е явно провокативен, но все пак и аз ще дам отговор.
Какво е участието на Япония? За да се даде отговор на този въпрос, трябва да се разгеда не фрагментирано, само втората й част, а Голямата Война, като цяло. Предполагам, всички ще се съгласят, че всъщност, Първата и Втората Световни Войни са всъщност една война в тъй да се каже две части. Та, какво е участието на Япония, от какво е продиктувано и какви са целите й?
След насилственото отваряне на Япония към света (епохата Мейдзи), тя започва да следва примера на Великите Сили и започва външна експанзия, първо към о-в Тайван (1874 г.), а след това и към континента. Започва да си търси съюзници, да си създава врагове - също. Следва съюзния договор с Великобритания (30.011902 г.). Успешно воюва с Руската Империя.
Завладява Корея (22.08.1910 г., официално). И съответно се насочва към единствената територия, която все още не е завладяна на континента - Китай. Там обаче има голяма конкуренция - кажи-речи всички велики и не дотам сили също се стремят да си откъснат парче или да си гарантират влияние там.
Началото на голямата война за Япония настъпва на 23.08.1914 г., след молбата на Великобритания за помощ срещу немския флот в далекоизточните води. Япония се намесва бързо и реително и докрая на 1914 г. всички немски владения в района са вече японски. Веднага след това (януари, 1915 г.) Япония предявява на Китай прочутия ултиматум с "21 искания", следва кратка дипломатическа борба, в която освен двете страни се включват Великобритания и САЩ и в крайна сметка, макар и малко посъкратени, на 25.05.1915 г., китайците са принудени да приемат японските искания. Оттук нататък японската политика на разширение в Азия (Китай) започва да влиза във все по-голям конфликт с "другия закъснял", но също жаден за влияние и завоевания - САЩ. Голяма победа за американската дипломация е разтрогването на Англо-Японския съюз на Вашингтонската конференция (1921-1922 г.). След това събитие и продължаващата експанзия в Китай, Япония трябва да разчита само на своите сили, без да има съюзници. Следват договорите със силите от Оста, втората японо-китайска война (1937-1945 г.), анексацията на френски Индокитай. Всички тези събития (част от които са отражение на съответните събития в Европа), изострят почти до война отношенията между Япония и САЩ, а стъпката на САЩ за замразяване на търговията и японските авоари (последвана от Англия, Холандия) изправят Японските политици пред избор. Или незабавна война със САЩ, или отказ от всички, завоявани в течение на последните 70 години територии и позиции на Япония.

следва продължение (дано да имам време) ...

[Odzava]

Съгласен съм с Воланд, но да продължим:
Войната с Китай и Русия всъщност е първата стъпка за геополитическата експанзия на Япония. В края на 19 век страната се развива изключително интензивно, и няма да сгреша ако добавя-скокообразно. Само за няколко десетилетия е изградена промишлена и научна база съизмерима и конкурентноспособна (но не и равна) с тази на другите Велики сили. За нея обаче са били необходими ресурси. И именно стремежа за тяхното набавяне е довел до споменатите войни, а също и участието на Япония в ПСВ, а след това и във Втората. За да се осигури не само потока, но и относително ниската цена на доставяните суровини е било задължително условие Япония (четете флота й) да доминира отначало в Източнокитайско (въглища и желязна руда) и Южнокитайско море и Индонезийския архипелаг (нефт и добавки за черната промишленост). На първия етап главен геополитически противник е била Русия. Но след елеминирането й при Цушима задачата е решена. Германия сама по себе си е влизала в полезрението на Токийските стратези само от гледна точка на тихоокеанските си владения. Те са давали на страната необходимите бази за оспорването на Южния пасифик и контрол над необходимите ресурси. Тук са се преплели и интересите със САЩ.
В края на краищата Империята е имала две неравностойни възможности през 1940 г. :
1. Да се откаже от геополитическата си експанзия и да се примири със статуса си на държава втора категория.
2. Война със непредвидим изход.
Още тогава и мин-председателя Енаи и Тодзио, а заедно с тях и Ямамото под една или друга форма са заявили че войната със САЩ е рискована. Но не е било невъзможно тя да се спечели. И така се стига до Пърл Харбор.
В края на краищата Япония просто е търсела своето място под слънцето.