Битката при п-ов Батаан (1 Януари – 9 Април 1942 г )
Местонахождение:
Полуостров Батаан, близо да Манила Бей на остров Лузон – Филипините.
Сили:
30 000 американски войници, 120 000 филипински войници срещу 75 000 японски войници
Командващи:
САЩ: Дъглас Мак Картър, Джонатан Уейнрайт, Джордж М.Паркър, Едуард П. Кинг
Японската Империя: Масахару Хома,Сусуму Мориока, Кинео Китаджима, Камеичиро Нагано
Жертви : САЩ: 10 000 убити, 20 000 ранени , 75 000 военнопленници
Японската Империя: 7 000 убити, 12 000 ранени, 10 000 разболели се
Резултат :
победа на Японската Империя
Битката при Батаан представлява най-интензивната точка от войната на Императорска Япония срещу Филипините в ранна фаза на Тихоокеанската война.
Пленяването на Филипинските острови е решаващо за японската военна кампания, чиято цел е да се установи контрол над югозападния Тихи океан ,да се окупират богатите на ресурси Холандски индий ,и да се подсигури флангът откъм югоизточна Азия.
Японската стратегия включва едновременни атаки към Малайзия,Тайланд,американските острови Уейк и Гуам, Хонк Конг,Сингапур ,Филипините и Хавай. Въпреки че целта на въздушния удар при Пърл Харбър ( Хавай ) на 7 декември 1941 г. е да се извади от строя американския тихоокеански флот в собственото му пристанище ,то останалите атаки се разглеждат като прелюдия до нашествие и пълна окупация.Числено превъзхождайки всички американски сили в Далечния Изток под командването на ген. Дъглас Мак Картър задачата на японците е да ги накарат да капитулират.
Настъплението
След като японските самолети бомбардират американския флот при Пърл Харбър в ранното утро на 7 декември 1941 г.,японските въздушните сили стационирани на о.Тайван едновременно нападат главните бази на американските далекоизточни военновъздушни сили при Кларк Фийлд в Пампана (Филипините) ,Иба Фийлд в Замбалес и Николс Фийлд близо до Манила ,както и щаба на Американската Азиатска флота на Филипините в Кавите.От 8 до 10 декември разпокъсаната съпротива отстрана на сухопътните сили както и част от морските и военновъздушните сили не успява да се справи с десантните кацания на японските войски при о-в Батаан,Апари ,Виган,Легаспи,Давао и Джоло.
Бомбардировачи B-17 често с ескорт изтребители осъществяват удари срещу японски кораби при Гонзага и десантите при Виган (о-в Лузон).Единици от Азиатския флот също подпомагат операциите.Трети моторизиран ескадрон под командването на командир лейтенант Джон Дънкан Бълкли който оперирал във Филипински води от 7 декември до 10 април показва изключителни баланс ,вещина и стратегическа мисъл и успява да повреди или унищожи голям брой вражески самолети,търговски кораби ,сухопътни сили дебаркирали на сушата без да се възползва от поправки ,презареждане или преглед на съдовете си в продължение на четири месеца.Той получава Медал на Честта,Армейски Кръст,Кръст за изключителна служба и други отличия.
В последните координирани операции от страна на американските далекоизточни военновъздушни сили биват повредени два японски транспортни кораба, флагманския кораб „Нага” , унищожител и потопен един миноносец.Въпреки това тези атаки не успяват да забавят съществено японското настъпление.
Главния десант се осъществява на 21 декември 1941 г. в залива Лингайен в Пангасинян и Ламон Бей провинция Тайабас от 14 –та Японска Императорска Армия водена от генерал лейтенант Масахару Хома.
След като ефективно неутрализират американските военновъздушни и морски сили в региона още в началото на войната, японците печелят стратегическата инициатива .Сега защитата на островите зависела от съюзническите сухопътни войски, които нямали възможност за отстъпление нито били снабдявани.
Боен план „Ориндж – 3”
След като си подсигуряват плажовете,японските сили организират атаки и успяват да изтласкат цялата част от американските далекоизточни военновъздушни сили . Ген. Мак Картър осъзнава че плана за защита се е провалил.На 26 декември той уведомява своите командващи че бойният план „Ориндж -3 „ може да бъде задействан посредством стария предвоенен план за защита само на Батаан и Корегидор.
Всички войски трябвало да отстъпят на полуостров Батаан ,където да се прегрупират и да организират защитна линия.Вярвало се че тази нова стратегия би променила и японските планове.
Стратегията била да се забави японското настъпление докато Тихоокеанския флот бъде в пълна изправност и си пробие път до Филипините.На полуостров Батаан с неговия защитен терен и подкрепа от артилерията на Манила Бей ,както и близката островна крепост Корегидор защитниците очаквали да издържат докато пристигнат подкрепления.Но след като при Пърл Харбър Тихоокеанския флот бил частично потопен нямало кой да ги спаси.
Междувременно Мануел Л. Кезон ,президентът на филипинската общност ,неговото семейство и администрация били евакуирани заедно с щаба на американските далекоизточни военновъздушни сили през нощта на 24 декември.По същото време Манила бил обявен за свободен град и японската армия го окупира на 2 януари 1942 г.
Отстъплението
Ген. Мак Картър имал намерение да прегрупира силите си, и те да отстъпят до защитните си позиции.Той дава заповед на ген. майор Джонатан Уейнрайт да задържи главната японска атака като остави пътя към Батаан свободен за южното Лузонско подразделение под командването на ген . майор Джордж Паркър, който отстъпил бързо в забележително добро военно състояние въпреки хаотичната ситуация.За да осъществи заповедта Уейнрайт разполага войниците си по протежение на няколко защитни линии.
Линията Пурак – Гуагуа
От 1 до 5 януари 1942г. цялата част на далекоизточните военновъздушни сили отстъпва от север и юг към Батаан след серия от сблъсъци.Най- кървавият се случва на линията Пурак – Гуагуа където 11-та и 21-ва дивизии съответно под командването на бригадните генерали Уилиям Е. Бругър и Матео Капинпин заедно с 26 кавалерийски полк на полковник Клинтън А .Пиърс удържат линията главно на отворен терен срещу масивни артилерийски бомбардировки ,танкови нападения, и пехотни „ банзай” (на щик) атаки от страна на подразделенията на Танака и Такахаши.И двете страни претърпяват големи загуби.
Съединението при Диналупиян- Лайак
На 6 януари при първата голяма защитна линия от Диналупиян до Лайак (единственият път към Батаан) 31-ви пехотен полк на полковник Чарлз А . Стийл ,71-ва дивизия водена от бригаден генерал Клайд А .Селек и 25-ти кавалерийски полк удържат позициите си срещу тежък артилерийски огън и атаки от страна на подразделението на Имай.По време на тази битка ,награденият с Медал на Честта сержант Хосе Калгуас от Филипинските скаути доброволно и без заповеди се придвижва около 1000 ярда напред през бомбардировки и организира доброволчески отряд за да поправят и използват 75 мм повредено оръдие срещу настъпващия враг.
Линията Абукай – Маубан
Планът при Батаан се състоял от две защитни линии.Първата била по протежение на полуострова от Маубан на запад до Мабатан, Абукай на изток.Северните Лузонски сили на ген .Уейнрайт преименувани на 1 Филипински корпус трябвало да удържат източния сектор.Под негово командване се намирали 1- ва ,31-ва и 91 –ва пехотни дивизии, 26 кавалерийски полк , артилерийска батарея и самоходни оръдия.Бившите Южни Лузонски сили на ген. Паркър ,преименувани на 2 Филипински корпус включвали 11-та ,21-ва и 51-ва пехотни дивизии както и 57-ма пехота общо наброявали 25 000 войници командвали западния сектор.Филипинската дивизия била оставена като резерви .Високия 4,222 фута вр.Натиб бил своеобразна граница между двете армии.Командващите разположили дефанзивно своите сили по планината но срещайки непроходим терен не се разгърнали по –далеч от склоновете.Двете армии нямали пряка връзка,оставяйки сериозна празнина помежду си .С отстъплението финалното разположение на защитниците било завършено.
Защитата
Карта на японското нападение
На 9 януари ,врагът командван от ген.лейтенант Сусуму Мориока нападнал източния фланг на линията Абукай Маубан но бил отблъснат от командващия 91-ва дивизия бригаден генерал Лутър Стивънс и полковник Джордж С. Кларк и неговата 57-ма пехота ,които удържали здраво линията си .На 12 януари след ожесточени боеве 2-ри лейтенант Александър Ниниджър младши показва изключително геройство и жертва живота си за което получава Медал на Честта ,когато въоръжен само с карабината си и няколко гранати си проправя път между вражеските укрепления чрез ръкопашен бой като по този начин позволява на частта си да си възвърне Хасиендата Абукай.Друг геройски акт бил извършен от филипинеца Нарциско Салбадин .Той бил на тежка картечница с водно охлаждане когато японците организират атака на щик.Успява да повали десетки от тях , когато картечницата прегряла той извадил своя Колт 45 и убива още петима японци .Когато един японски войник го засича с байонета си той грабва оръжието му но губи пръста си ,обръщайки го срещу врага .Когато друг го напада в гръб успява да извърти оръжието и го застрелва от упор.За това Нарциско получава Сребърен кръст.Друга атака на 14 януари на границата държана от 41-ва и 51-ва дивизия под командването на бригадни генерали Висенте Лим и Албърт М. Джоунс подпомагани от 43-та и 23-та пехота удържат атаките по фланга си .Японците напреднали през долината на река Салиан заради празнината оставена при отстъплението на 51 –ва пехота.Патрул забелязва атакуващите и след тежки битки ги отблъсква обратно.
При друго сражение на запад японски сили изненадват и обкръжават 53 пехота на полковник Джон Р. Боутрайт.Тези войски също навлизат дълбоко зад линията Абукай-Маубан по протежение на долината на река Або Або .Настъплението им бива спряно от 21-ва и 51-ва дивизии ,31-ва дивизия на бригаден генерал Клифърд Блумел и 92-ра пехота на полковник Джон Х .Родман при Бани Гуирол .31 –ва и45-та пехота както и Филипинските скаути на полковник Томас У. Дойл ,които частично възстановяват изоставената линия от 51 пехотна дивизия.
На 15 януари подкрепената 1 ва дивизия на бригаден генерал Фидел Сегундо защитаваща северния сектор попада под тежък артилерийски огън , но отстоява позициите си .Японците настъпват през широка празнина в областта Силанган – Натиб ,блокират пътя при хълм Маубан заплашвайки да отрежат пътя за бягство на дивизията.Продължителни атаки от страна на 91-ва и 71 –ва дивизии не успяват да разпръснат японците.Нощните атаки се увеличили значително.По-рано, воденият от бригаден генерал Паркър корпус се справя с подобно обкръжаване при битката за река Салиан но местоположението на 1 –ви корпус под командването на ген.Уейнрайт било незащитено и линията Абукай –Маубан трябвало да бъде изоставена на 22 януари.
Втората линия
За четири дни била сформирана линията Орион-Багак . Защитниците трябвало да завършат отстъплението си когато японците нападат отново през празнина, оставена от 1 корпус на ген. Блумел .Той удържал защитата при втората линия заедно с 32-ра пехота, 41 –ва пехота и подкрепленията на 51 –ва пехотна, навреме за да спре настъплението и да запълни празнината.
„Джобни битки”
Оставащите японски войски успяват да преминат и да удържат някои крайни сектори на линията Орион-Багак при долината на река Туол зад 11-та дивизия ,както и при река Гого-Котар зад 1 ва дивизия.От 23 януари до 17 февруари координирани контраатаки на защитниците имащи за цел да се справят с тази съпротива стават известни като „Джобни битки” .На 3-ти февруари 1942 г. 1-ви лейтенант Уилибал Бианчи от 45-та пехота и доброволци от Филипинските скаути настъпват срещу две вражески картечни гнезда ,унищожават ги с гранати , пленяват противовъздушно оръжие и го използват докато повредите му не го изваждат от строя.Лейтенант Уилибал Бианчи получава Медал на Честта посмъртно .От 2000 японски войници са докладвани само 377 оцелели.
„Битки за точките”
В опита си да обградят 1 –ви корпус и да изолират командната зона на бригаден генерал Алън К.Макбрайт японски пехотинци били стоварени на западния бряг на южен Батаан.Боевете при точките Лапай – Лонгоскауайан били ожесточени и продължили от 23 до 29 януари ,при Кинауан –Аглалома от 22 януари до 8 февруари и при Силалим-Анайасан от 27 януари до 18 февруари .От 2000 докладвани японски войници само 34 ранени се завръщат .Тези боеве остават в историята като „Битки за точките”.
Обсадата
След като всички атаки срещу съюзниците били отблъснати ген.Хома заповядва масирано отстъпление от фронтовата линия за прегрупиране и чакане на подкрепления.
След „Битките за точките”,Джобните битки” и Втората линия в които американските далекоизточни военновъздушни сили са победители те се окопават на широка линия и използват интервалите между битките за да подобрят и тренират позициите си .
Не били организирани никакви контраатаки с цел да се запазят ценни муниции и храна.
Имало остра липса на лекарства и провизии но не пристигали никакви .Междувременно американците и филипинците насочили всичките си сили в окопаването и посрещането на следващата японска атака.
Падането
През нощта на 12 март ген. Мак Картър ,семейството му и някои командващи на американските далекоизточни военновъздушни сили напуснали о-в Корегидор на 4 моторни лодки и отпътували за Минданао откъдето евентуално се прехвърлили в Австралия .От там ген.Мак Картър произнася своята знаменита реч „Аз ще се завърна” до филипинския народ.Отпътуването на Мак Картър сложило края на американските далекоизточни военновъздушни сили и те били преименувани на американски военни сили във Филипините под командването на ген . Джонатан Уейнрайт .
След пораженията в първите атаки срещу Батаан японското командване изпраща многобройни артилерийски сили на Филипините с цел да разруши американските укрепления.Те наброявали 190 артилерийски оръдия които включвали по-големи оръдия като 150 мм и редкия „Тип 96” 240 мм полева гаубица (това била единствената кампания в която се използвали този вид въоръжение).1 –во артилерийско командване под заповедите на ген.майор Кинео Китаджима, известен и уважаван военачалник също се придвижил към Филипините заедно с неговите сили.Също главното командване изпратило подкрепления на 14-та армия под командването на ген.Хома и той се подготвил за последната атака на полуострова.
На 3 април цялата линия Орион-Багак била набелязана за непрестанни бомбардировки от 100 самолета и 300 артилерийски оръдия от 9: 00 до 15: 00 часа които превърнали крепостта на вр. Самат в ад.След това японските 4-та дивизия и 65 –та бригада застанали на чело на атаката на левия фланг на 2-ри корпус.Навсякъде по линията останалите американски и филипински защитници били отблъснати от превъзхождащи ги японска пехота и танкове.Врагът организирал атака централно по фланговете на 22-ри и 23- ти взводове на 21-ва дивизия и на 6 април вр. Самат бива превзет.
По цялата дължина на фронта войски от 1-ви корпус заедно с остатъците от 2-ри корпус се сражавали ожесточено.Пътищата за бягство намалели значително и много избягали в джунглата след което от тях нямало вести.През последните два дни на обсадата защитниците и техните сили били тотално съборени .На 8 април най-висшият в американското командване ген.майор Едуард П. Кинг прозрял безполезността на съпротивата и започнал преговори за капитулация.
На другата сутрин, 9 април ген. Кинг се срещнал с ген.майор Камеичиро Нагано и след няколкочасови преговори уредил капитулацията на изгладнелите и изморени американски и филипински войници
Радио предаване – „Гласът на свободата” – Тунела Малинта – Корегидор 9 април 1942 г.
Батаан падна !
Американско-филипинските сили на пропития с кръв полуостров Батаан сложиха оръжия .С кървави но високо вдигнати глави те удържаха позициите си срещу многочисления враг .
Светът дълго ще помни боевете на американските и филипински войници сред джунглите и изораните брегове на Батаан.Те издържаха безкомпромисно пред напора на врага цели три месеца.Обсадени по суша и отрязани по вода, без никаква помощ от Филипините и Америка бойците направиха всичко, което позволяват човешките възможности .Това което ,ги скрепи през всички тези месеци на неспирни битки беше сила ,много по-висша от физическата.Това беше несломимата сила на вярата – нещо,което е в душата и сърцето и физическото насилие не може да унищожи .Това беше мисълта за родната земя и всичко мило ,за достойнството и свободата в тези най-безценни моменти на човешкия живот.
Противника ще припише не по-малко кураж и сила на нашите войници отколкото на неговите собствени които влязоха в бой..Нашите мъже водиха тежка и горчива битка.Светът им е свидетел на показаните свръхчовешки качества, изправени пред почти никакъв шанс .Но решението трябваше да бъде взето .Хора,борещи се под знака на дълбока вяра са направени от нещо повече от плът,но не и от непробиваема стомана .Плътта поддава най-после ,издръжливостта се стопява ,и края на битката трябва да настъпи.Батаан падна ,но духът заради който той издържа – знак на всички обичащи свободата народи не може да падне !
Резултат и историческа оценка
Падането на Батаан се превръща в прелюдия на падането на Корегидор месец по-късно.
Въпреки това без това забавяне японците биха превзели по-бързо всички бази на САЩ в Тихия океан.Заради Батаан те изгубват време ,което съюзниците печелят в подготовката на битките за Коралово море и Мидуей които последвали скоро.15 000 американци и 60 филипински военнопленници били заставени да участват в „Батаанския марш на смъртта „.
Американските войски си възвръщат окончателно Батаан на 8 февруари 1945 г.
Американски противотанкови заграждения близо до Маубан
Японски войски окупират Манила 2 януари 1942 г.
Филипински скаути в отстъпление
Японска огнехвъргачка срещу бункер при линията Орион Багак
Първата страница на ''The Tribune'' с новини за Батаан
Ген. Паркър обсъжда капитулацията
Японски войници охраняват американски военнопленници
Местонахождение:
Полуостров Батаан, близо да Манила Бей на остров Лузон – Филипините.
Сили:
30 000 американски войници, 120 000 филипински войници срещу 75 000 японски войници
Командващи:
САЩ: Дъглас Мак Картър, Джонатан Уейнрайт, Джордж М.Паркър, Едуард П. Кинг
Японската Империя: Масахару Хома,Сусуму Мориока, Кинео Китаджима, Камеичиро Нагано
Жертви : САЩ: 10 000 убити, 20 000 ранени , 75 000 военнопленници
Японската Империя: 7 000 убити, 12 000 ранени, 10 000 разболели се
Резултат :
победа на Японската Империя
Битката при Батаан представлява най-интензивната точка от войната на Императорска Япония срещу Филипините в ранна фаза на Тихоокеанската война.
Пленяването на Филипинските острови е решаващо за японската военна кампания, чиято цел е да се установи контрол над югозападния Тихи океан ,да се окупират богатите на ресурси Холандски индий ,и да се подсигури флангът откъм югоизточна Азия.
Японската стратегия включва едновременни атаки към Малайзия,Тайланд,американските острови Уейк и Гуам, Хонк Конг,Сингапур ,Филипините и Хавай. Въпреки че целта на въздушния удар при Пърл Харбър ( Хавай ) на 7 декември 1941 г. е да се извади от строя американския тихоокеански флот в собственото му пристанище ,то останалите атаки се разглеждат като прелюдия до нашествие и пълна окупация.Числено превъзхождайки всички американски сили в Далечния Изток под командването на ген. Дъглас Мак Картър задачата на японците е да ги накарат да капитулират.
Настъплението
След като японските самолети бомбардират американския флот при Пърл Харбър в ранното утро на 7 декември 1941 г.,японските въздушните сили стационирани на о.Тайван едновременно нападат главните бази на американските далекоизточни военновъздушни сили при Кларк Фийлд в Пампана (Филипините) ,Иба Фийлд в Замбалес и Николс Фийлд близо до Манила ,както и щаба на Американската Азиатска флота на Филипините в Кавите.От 8 до 10 декември разпокъсаната съпротива отстрана на сухопътните сили както и част от морските и военновъздушните сили не успява да се справи с десантните кацания на японските войски при о-в Батаан,Апари ,Виган,Легаспи,Давао и Джоло.
Бомбардировачи B-17 често с ескорт изтребители осъществяват удари срещу японски кораби при Гонзага и десантите при Виган (о-в Лузон).Единици от Азиатския флот също подпомагат операциите.Трети моторизиран ескадрон под командването на командир лейтенант Джон Дънкан Бълкли който оперирал във Филипински води от 7 декември до 10 април показва изключителни баланс ,вещина и стратегическа мисъл и успява да повреди или унищожи голям брой вражески самолети,търговски кораби ,сухопътни сили дебаркирали на сушата без да се възползва от поправки ,презареждане или преглед на съдовете си в продължение на четири месеца.Той получава Медал на Честта,Армейски Кръст,Кръст за изключителна служба и други отличия.
В последните координирани операции от страна на американските далекоизточни военновъздушни сили биват повредени два японски транспортни кораба, флагманския кораб „Нага” , унищожител и потопен един миноносец.Въпреки това тези атаки не успяват да забавят съществено японското настъпление.
Главния десант се осъществява на 21 декември 1941 г. в залива Лингайен в Пангасинян и Ламон Бей провинция Тайабас от 14 –та Японска Императорска Армия водена от генерал лейтенант Масахару Хома.
След като ефективно неутрализират американските военновъздушни и морски сили в региона още в началото на войната, японците печелят стратегическата инициатива .Сега защитата на островите зависела от съюзническите сухопътни войски, които нямали възможност за отстъпление нито били снабдявани.
Боен план „Ориндж – 3”
След като си подсигуряват плажовете,японските сили организират атаки и успяват да изтласкат цялата част от американските далекоизточни военновъздушни сили . Ген. Мак Картър осъзнава че плана за защита се е провалил.На 26 декември той уведомява своите командващи че бойният план „Ориндж -3 „ може да бъде задействан посредством стария предвоенен план за защита само на Батаан и Корегидор.
Всички войски трябвало да отстъпят на полуостров Батаан ,където да се прегрупират и да организират защитна линия.Вярвало се че тази нова стратегия би променила и японските планове.
Стратегията била да се забави японското настъпление докато Тихоокеанския флот бъде в пълна изправност и си пробие път до Филипините.На полуостров Батаан с неговия защитен терен и подкрепа от артилерията на Манила Бей ,както и близката островна крепост Корегидор защитниците очаквали да издържат докато пристигнат подкрепления.Но след като при Пърл Харбър Тихоокеанския флот бил частично потопен нямало кой да ги спаси.
Междувременно Мануел Л. Кезон ,президентът на филипинската общност ,неговото семейство и администрация били евакуирани заедно с щаба на американските далекоизточни военновъздушни сили през нощта на 24 декември.По същото време Манила бил обявен за свободен град и японската армия го окупира на 2 януари 1942 г.
Отстъплението
Ген. Мак Картър имал намерение да прегрупира силите си, и те да отстъпят до защитните си позиции.Той дава заповед на ген. майор Джонатан Уейнрайт да задържи главната японска атака като остави пътя към Батаан свободен за южното Лузонско подразделение под командването на ген . майор Джордж Паркър, който отстъпил бързо в забележително добро военно състояние въпреки хаотичната ситуация.За да осъществи заповедта Уейнрайт разполага войниците си по протежение на няколко защитни линии.
Линията Пурак – Гуагуа
От 1 до 5 януари 1942г. цялата част на далекоизточните военновъздушни сили отстъпва от север и юг към Батаан след серия от сблъсъци.Най- кървавият се случва на линията Пурак – Гуагуа където 11-та и 21-ва дивизии съответно под командването на бригадните генерали Уилиям Е. Бругър и Матео Капинпин заедно с 26 кавалерийски полк на полковник Клинтън А .Пиърс удържат линията главно на отворен терен срещу масивни артилерийски бомбардировки ,танкови нападения, и пехотни „ банзай” (на щик) атаки от страна на подразделенията на Танака и Такахаши.И двете страни претърпяват големи загуби.
Съединението при Диналупиян- Лайак
На 6 януари при първата голяма защитна линия от Диналупиян до Лайак (единственият път към Батаан) 31-ви пехотен полк на полковник Чарлз А . Стийл ,71-ва дивизия водена от бригаден генерал Клайд А .Селек и 25-ти кавалерийски полк удържат позициите си срещу тежък артилерийски огън и атаки от страна на подразделението на Имай.По време на тази битка ,награденият с Медал на Честта сержант Хосе Калгуас от Филипинските скаути доброволно и без заповеди се придвижва около 1000 ярда напред през бомбардировки и организира доброволчески отряд за да поправят и използват 75 мм повредено оръдие срещу настъпващия враг.
Линията Абукай – Маубан
Планът при Батаан се състоял от две защитни линии.Първата била по протежение на полуострова от Маубан на запад до Мабатан, Абукай на изток.Северните Лузонски сили на ген .Уейнрайт преименувани на 1 Филипински корпус трябвало да удържат източния сектор.Под негово командване се намирали 1- ва ,31-ва и 91 –ва пехотни дивизии, 26 кавалерийски полк , артилерийска батарея и самоходни оръдия.Бившите Южни Лузонски сили на ген. Паркър ,преименувани на 2 Филипински корпус включвали 11-та ,21-ва и 51-ва пехотни дивизии както и 57-ма пехота общо наброявали 25 000 войници командвали западния сектор.Филипинската дивизия била оставена като резерви .Високия 4,222 фута вр.Натиб бил своеобразна граница между двете армии.Командващите разположили дефанзивно своите сили по планината но срещайки непроходим терен не се разгърнали по –далеч от склоновете.Двете армии нямали пряка връзка,оставяйки сериозна празнина помежду си .С отстъплението финалното разположение на защитниците било завършено.
Защитата
Карта на японското нападение
На 9 януари ,врагът командван от ген.лейтенант Сусуму Мориока нападнал източния фланг на линията Абукай Маубан но бил отблъснат от командващия 91-ва дивизия бригаден генерал Лутър Стивънс и полковник Джордж С. Кларк и неговата 57-ма пехота ,които удържали здраво линията си .На 12 януари след ожесточени боеве 2-ри лейтенант Александър Ниниджър младши показва изключително геройство и жертва живота си за което получава Медал на Честта ,когато въоръжен само с карабината си и няколко гранати си проправя път между вражеските укрепления чрез ръкопашен бой като по този начин позволява на частта си да си възвърне Хасиендата Абукай.Друг геройски акт бил извършен от филипинеца Нарциско Салбадин .Той бил на тежка картечница с водно охлаждане когато японците организират атака на щик.Успява да повали десетки от тях , когато картечницата прегряла той извадил своя Колт 45 и убива още петима японци .Когато един японски войник го засича с байонета си той грабва оръжието му но губи пръста си ,обръщайки го срещу врага .Когато друг го напада в гръб успява да извърти оръжието и го застрелва от упор.За това Нарциско получава Сребърен кръст.Друга атака на 14 януари на границата държана от 41-ва и 51-ва дивизия под командването на бригадни генерали Висенте Лим и Албърт М. Джоунс подпомагани от 43-та и 23-та пехота удържат атаките по фланга си .Японците напреднали през долината на река Салиан заради празнината оставена при отстъплението на 51 –ва пехота.Патрул забелязва атакуващите и след тежки битки ги отблъсква обратно.
При друго сражение на запад японски сили изненадват и обкръжават 53 пехота на полковник Джон Р. Боутрайт.Тези войски също навлизат дълбоко зад линията Абукай-Маубан по протежение на долината на река Або Або .Настъплението им бива спряно от 21-ва и 51-ва дивизии ,31-ва дивизия на бригаден генерал Клифърд Блумел и 92-ра пехота на полковник Джон Х .Родман при Бани Гуирол .31 –ва и45-та пехота както и Филипинските скаути на полковник Томас У. Дойл ,които частично възстановяват изоставената линия от 51 пехотна дивизия.
На 15 януари подкрепената 1 ва дивизия на бригаден генерал Фидел Сегундо защитаваща северния сектор попада под тежък артилерийски огън , но отстоява позициите си .Японците настъпват през широка празнина в областта Силанган – Натиб ,блокират пътя при хълм Маубан заплашвайки да отрежат пътя за бягство на дивизията.Продължителни атаки от страна на 91-ва и 71 –ва дивизии не успяват да разпръснат японците.Нощните атаки се увеличили значително.По-рано, воденият от бригаден генерал Паркър корпус се справя с подобно обкръжаване при битката за река Салиан но местоположението на 1 –ви корпус под командването на ген.Уейнрайт било незащитено и линията Абукай –Маубан трябвало да бъде изоставена на 22 януари.
Втората линия
За четири дни била сформирана линията Орион-Багак . Защитниците трябвало да завършат отстъплението си когато японците нападат отново през празнина, оставена от 1 корпус на ген. Блумел .Той удържал защитата при втората линия заедно с 32-ра пехота, 41 –ва пехота и подкрепленията на 51 –ва пехотна, навреме за да спре настъплението и да запълни празнината.
„Джобни битки”
Оставащите японски войски успяват да преминат и да удържат някои крайни сектори на линията Орион-Багак при долината на река Туол зад 11-та дивизия ,както и при река Гого-Котар зад 1 ва дивизия.От 23 януари до 17 февруари координирани контраатаки на защитниците имащи за цел да се справят с тази съпротива стават известни като „Джобни битки” .На 3-ти февруари 1942 г. 1-ви лейтенант Уилибал Бианчи от 45-та пехота и доброволци от Филипинските скаути настъпват срещу две вражески картечни гнезда ,унищожават ги с гранати , пленяват противовъздушно оръжие и го използват докато повредите му не го изваждат от строя.Лейтенант Уилибал Бианчи получава Медал на Честта посмъртно .От 2000 японски войници са докладвани само 377 оцелели.
„Битки за точките”
В опита си да обградят 1 –ви корпус и да изолират командната зона на бригаден генерал Алън К.Макбрайт японски пехотинци били стоварени на западния бряг на южен Батаан.Боевете при точките Лапай – Лонгоскауайан били ожесточени и продължили от 23 до 29 януари ,при Кинауан –Аглалома от 22 януари до 8 февруари и при Силалим-Анайасан от 27 януари до 18 февруари .От 2000 докладвани японски войници само 34 ранени се завръщат .Тези боеве остават в историята като „Битки за точките”.
Обсадата
След като всички атаки срещу съюзниците били отблъснати ген.Хома заповядва масирано отстъпление от фронтовата линия за прегрупиране и чакане на подкрепления.
След „Битките за точките”,Джобните битки” и Втората линия в които американските далекоизточни военновъздушни сили са победители те се окопават на широка линия и използват интервалите между битките за да подобрят и тренират позициите си .
Не били организирани никакви контраатаки с цел да се запазят ценни муниции и храна.
Имало остра липса на лекарства и провизии но не пристигали никакви .Междувременно американците и филипинците насочили всичките си сили в окопаването и посрещането на следващата японска атака.
Падането
През нощта на 12 март ген. Мак Картър ,семейството му и някои командващи на американските далекоизточни военновъздушни сили напуснали о-в Корегидор на 4 моторни лодки и отпътували за Минданао откъдето евентуално се прехвърлили в Австралия .От там ген.Мак Картър произнася своята знаменита реч „Аз ще се завърна” до филипинския народ.Отпътуването на Мак Картър сложило края на американските далекоизточни военновъздушни сили и те били преименувани на американски военни сили във Филипините под командването на ген . Джонатан Уейнрайт .
След пораженията в първите атаки срещу Батаан японското командване изпраща многобройни артилерийски сили на Филипините с цел да разруши американските укрепления.Те наброявали 190 артилерийски оръдия които включвали по-големи оръдия като 150 мм и редкия „Тип 96” 240 мм полева гаубица (това била единствената кампания в която се използвали този вид въоръжение).1 –во артилерийско командване под заповедите на ген.майор Кинео Китаджима, известен и уважаван военачалник също се придвижил към Филипините заедно с неговите сили.Също главното командване изпратило подкрепления на 14-та армия под командването на ген.Хома и той се подготвил за последната атака на полуострова.
На 3 април цялата линия Орион-Багак била набелязана за непрестанни бомбардировки от 100 самолета и 300 артилерийски оръдия от 9: 00 до 15: 00 часа които превърнали крепостта на вр. Самат в ад.След това японските 4-та дивизия и 65 –та бригада застанали на чело на атаката на левия фланг на 2-ри корпус.Навсякъде по линията останалите американски и филипински защитници били отблъснати от превъзхождащи ги японска пехота и танкове.Врагът организирал атака централно по фланговете на 22-ри и 23- ти взводове на 21-ва дивизия и на 6 април вр. Самат бива превзет.
По цялата дължина на фронта войски от 1-ви корпус заедно с остатъците от 2-ри корпус се сражавали ожесточено.Пътищата за бягство намалели значително и много избягали в джунглата след което от тях нямало вести.През последните два дни на обсадата защитниците и техните сили били тотално съборени .На 8 април най-висшият в американското командване ген.майор Едуард П. Кинг прозрял безполезността на съпротивата и започнал преговори за капитулация.
На другата сутрин, 9 април ген. Кинг се срещнал с ген.майор Камеичиро Нагано и след няколкочасови преговори уредил капитулацията на изгладнелите и изморени американски и филипински войници
Радио предаване – „Гласът на свободата” – Тунела Малинта – Корегидор 9 април 1942 г.
Батаан падна !
Американско-филипинските сили на пропития с кръв полуостров Батаан сложиха оръжия .С кървави но високо вдигнати глави те удържаха позициите си срещу многочисления враг .
Светът дълго ще помни боевете на американските и филипински войници сред джунглите и изораните брегове на Батаан.Те издържаха безкомпромисно пред напора на врага цели три месеца.Обсадени по суша и отрязани по вода, без никаква помощ от Филипините и Америка бойците направиха всичко, което позволяват човешките възможности .Това което ,ги скрепи през всички тези месеци на неспирни битки беше сила ,много по-висша от физическата.Това беше несломимата сила на вярата – нещо,което е в душата и сърцето и физическото насилие не може да унищожи .Това беше мисълта за родната земя и всичко мило ,за достойнството и свободата в тези най-безценни моменти на човешкия живот.
Противника ще припише не по-малко кураж и сила на нашите войници отколкото на неговите собствени които влязоха в бой..Нашите мъже водиха тежка и горчива битка.Светът им е свидетел на показаните свръхчовешки качества, изправени пред почти никакъв шанс .Но решението трябваше да бъде взето .Хора,борещи се под знака на дълбока вяра са направени от нещо повече от плът,но не и от непробиваема стомана .Плътта поддава най-после ,издръжливостта се стопява ,и края на битката трябва да настъпи.Батаан падна ,но духът заради който той издържа – знак на всички обичащи свободата народи не може да падне !
Резултат и историческа оценка
Падането на Батаан се превръща в прелюдия на падането на Корегидор месец по-късно.
Въпреки това без това забавяне японците биха превзели по-бързо всички бази на САЩ в Тихия океан.Заради Батаан те изгубват време ,което съюзниците печелят в подготовката на битките за Коралово море и Мидуей които последвали скоро.15 000 американци и 60 филипински военнопленници били заставени да участват в „Батаанския марш на смъртта „.
Американските войски си възвръщат окончателно Батаан на 8 февруари 1945 г.
Американски противотанкови заграждения близо до Маубан
Японски войски окупират Манила 2 януари 1942 г.
Филипински скаути в отстъпление
Японска огнехвъргачка срещу бункер при линията Орион Багак
Първата страница на ''The Tribune'' с новини за Батаан
Ген. Паркър обсъжда капитулацията
Японски войници охраняват американски военнопленници
Comment