Местонахождение:
Остров Корегидор в Манила Бей ,Остров Лузон ,Филипините
Сили:
13 000 американски и филипински войници срещу 75 000 японски войници
Командващи:
САЩ : Джонатан Уейнрайт, Джонатан Мейхю ,Джордж Ф. Мур , Самуел Л. Хауърд
Японската Империя : Масахару Хома , Курео Танагучи , Кизон Миками
Жертви:
САЩ : 800 убити ,1 000 ранени , 11 000 военнопленници
Японската Империя : 900 убити , 1200 ранени
Резултат: победа на Японската Империя
Битката за Корегидор е кулминацията в японската кампания за завладяване на Филипините .Падането на Батаан на 9 април 1942 г. сложило края на всякаква организирана съпротива от страна на американските военни сили в далечния изток (АВСДИ) срещу японската инвазия на Лузон в северните Филипини.Бастиона на острова с неговата мрежа от тунели и отлични защитни линии с въоръжение ,заедно с укрепленията при входа на Манила Бей била последното оставащо препятствие пред 14-та Императорска армия на ген. лейтенант Масахаро Хома .Японците трябвало да превземат Корегидор ,докато той оставал в американски ръце нямало възможност да се използва Манила Бей, най-хубавото естествено пристанище в Ориента.
Гибралтар в Далечния Изток
Корегидор ,официално под названието Форт Милс е най-големият от четирите острова ,защитаващи устието на Манила Бей от евентуални атаки .Крепостта била започната по време на Първата световна война и притежавала силна артилерия около бреговете.Само 3.5 мили дълъг и 1.5 мили широк при най-широката си част ,островът имал форма на попова лъжичка и се намирал на 2 мили от Батаан .
Неговата най-широка част ,но и най –висока била оборудвана с 56 брегови артилерийски оръдия и други инсталации.Средната част била ниско плато с още артилерийски позиции и казарми .При най- ниската част имало докове и се намирал град Сан Хосе .Американските военнослужещи наричали базата „Гибралтар в Далечния Изток” на името на полуостровната крепост охраняваща входа към Средиземно море между Европа и Африка .
Системата от тунели била най-обширната инсталация на Корегидор.Тя се състояла от главен източно-западен тунел ,1 400 фута дълъг и 3 ярда широк ,както и още 25 странични тунели всеки дълъг 400 фута, които се разклонявали на равни интервали от главния тунел .Отделна тунелна система се намирала на север от тази първа тунелна система ,където се помещавала болница и още 12 отделни разклонени по-малки тунели.
До укреплението можело да се достигне през централния тунел или през отделен вход северно от Малинта Хил .Тунелната система ,която се намирала срещу болницата в южната страна на Малинта била свързана с главния тунел чрез частично завършен проход през страничните складове.
На изток се намирал тунела Малинта ,местоположението на щаба на Мак Картър.Укрепен с бетонни колони ,стени ,покрив и под и няколко вентилационни системи за доставка на чист въздух и двойна електро линия с колички за транспорт по протежение на източно-западния проход ,тунела Малинта с неговите бомбоустойчиви стени подслонявал болницата,щаба , магазини както и множество складове.
Защитата на Корегидор
Отбранителният арсенал на Корегидор бил внушителен – 45 брегови оръдия и минохвъргачки, организирани в 23 батареи и 72 противовъздушни оръдия, разпределени в 13 батареи .2-те 12 инчови оръдия от батареи „Смит” и „Хърн” с хоризонтален обхват от 29 000 ярда при пълно завъртане били най-далекобойните на острова.
Остров Кабало (форт Хъгс) на юг от Корегидор бил вторият по големина в региона .Само една четвърт квадратна миля островът се издига на 380 фута от залива до най-високата му точка на запад.Командир Франсис ДЖ. Бриджет командвал бреговите оръдия с всичко 800 мъже от които 93 морски пехотинци 443 на служба във флота до края на април 1942 г.Бреговата артилерия наброявала 13 артилерийски оръдия с противовъздушни такива зависещи от тези в Корегидор.
Форт Дръм ,намиращ се на около 4 мили от форт Хъгс бил най-необичайният от заливните защитни укрепления .
Военните инженери отрязали цялата горна част от о-в Ел Фреийл до морското равнище и го използвали за да построят укрепен циментов кораб ,350 фута дълъг ,144 фута широк с външни бетонни и стоманени стени дебели от 26 до 35 фута.Главната палуба на този своеобразен кораб била на 40 фута над морското равнище и имала 20 фута дебели стени .Екипирана с 4 14 инчови оръдия в защитни кули гледащи към морето ,втора батарея от 4 6 инчови оръдия и противовъздушна защита ,фортът с неговите 200 души персонал бил определен като непревземаем дори през 1941 г.
Накрая бил остров Карабао на 500 ярда от бреговете на провинция Кавите .С изключение на една точка по протежение на източния му бряг островът се издигал хълмисто над морето на повече от 100 фута .Американците поставили Форт Франк ,като по-късно през 1941 г там били зачислени около 400 души от Филипинските скаути .Въоръжението му включвало 2 14 инчови оръдия, 8 12 инчови миномета ,4 155 мм оръдия ,както и противовъздушни такива и брегови защитни съоръжения .
Всички четири порта в Манила Бей ,заедно с Форт Уинт и Субик Бей били сформирани преди войната и се наричали Пристанищни защити на Манила и Субик Бей като през август 1941 година били преименувани на Филипинско брегово артилерийско командване.И двете били под командването на ген . майор Джордж Ф. Мур който командвал и гарнизона на Корегидор.5 700 зачислени към пристанищните сили били организирани в три брегови и едно противовъздушно подразделение ,щаба и сервизни части.Трите брегови подразделения включвали американските 59-ти ,филипинските 91-ви и 92 –ри скаутски подразделения.60-та брегова артилерия ,противовъздушният гарнизон бил съставен от американци .Около 500 филипинци били обучени и организирани в 1-ви и 2-ри брегови артилерийски подразделения но действали под командването на двата скаутски полка.Ген. Мур организирал своите сили в четири главни командвания за да тренират тактически контрол:
брегова охрана,Северни и Южни канали ,под командването на полковник Пол. Д. Бънкър ,всички противовъздушни защити от 60 брегова артилерия под командването на полковник Теодор .М .Чейс и капитан Кенет .М. Хефел .
След евакуацията на Олонгапо в Замбалес близо до морската база Субик на 26 декември 4 корпус от пехотинци под командването на полковник Самуел Л. Хауърд се превръща в главната военна сила на острова. Корегидор получил най-голям брой подкрепления след падането на Батаан които включвали 72 офицери и 1173 записани мъже от повече от 50 различни части които в последствие били зачислени към 4 пехотен корпус.За съжаление много малко от хората били тренирани и екипирани за сухопътни битки .До 30 април 1942 г. 4 пехотен корпус наброявал 229 офицери и 3 770 войници , като от тях 1 500 били морски пехотинци.
Съюзническото командване в тунела Малинта
Обсадата
На 29 декември 1941 г. защитниците изпитали първите бомбардировки над Корегидор .Атаката продължила 2 часа ,като японците частично разрушават казармите ,болницата складовете за гориво на флота и частта на офицерите.Три дни по-късно островният гарнизон бил бомбардиран повече от три часа.Периодичните бомбардировки продължили в следващите четири дни но само още два пъти до края на Януари ,което дало възможност на защитниците да засилят позициите си забележително.За голямо учудване на бреговите защитници японците пуснали само пропагандни листовки от 29 януари до 12 март 1942 г. От 29 декември до края на април 1942 г. въпреки непрестанните въздушни и артилерийски бомбардировки гарнизона в Корегидор съставен главно от 4 –ти пехотен полк ,комбиниран с американски и филипински войници удържал позициите си и нанесъл тежки загуби на врага в хора и самолети .Над бомбардировките бил и острия недостиг на храна .Защитниците преживявали на 30 унции храна на ден .Питейна вода се раздавала само 2 пъти на ден ,но постоянните бомбардировки често прекъсвали дажбите.След като всички магарета от кавалерията били избите войниците ги завлекли в укрепленията и ги сготвили .Заради недостига на храна гарнизона отслабвал и му липсвала нощна ориентация .
Бомбардировките продължавали .Японските самолети извършили 614 мисии, пускайки ч 701 бомби ,съдържащи общо 65 тона експлозиви .Към бомбардировката по въздух се присъединили и 9 240 мм гаубици ,34 149 мм гаубици и 32 други артилерийски оръдия ,които стреляли ден и нощ.Било изчислено че на 4 май повече от 16 000 снаряда ударили Корегидор.
Падането
На 5 май японските сили водени от ген . майор Курео Танагучи били стоварени със самолети и баржи и се подготвили за последната атака над Корегидор.Преди полунощ били обстрелвани средните точки на острова .Атаката на 790 –те японски войници бързо удря на камък след яростната съпротива на американските и филипински войници ,чиято 37 мм артилерия нанася тежки поражения на транспортния японски флот. Японците се били яростно ,заради силните течения между Батаан и Корегидор и разливите от гориво ,останали от по-рано потопени кораби тяхното снабдяване било затруднено.Въпреки това, превъзхождащи по численост и екипирани с 50 мм гранато мети и мортири те успяват са изтласкат защитниците от брега.
Вторият изпратен батальон не бил така успешен .Атакуващите сили не напреднали много заради силното морско течение .Затова били стоварени на изток от северната точка на острова ,където позициите на 4 –та пехота били по-силни.Повечето японски офицери били убити още на плажа .Някои от лодките все пак стигат до първоначалното местоположение и напредват достатъчно за да превземат батарея „Денвър” в 1 : 30 часа на 6 май.
Японски войници пред пленената батарея "Денвър"
Карта на военните действия
Защитниците организирали контраатака за да изтласкат японците от батарея „Денвър” .Това била и точката на най-тежки сражения лице в лице .Малко подкрепления успешно стигнали до 4 –ти пехотен полк но битката се превърнала в дуел между гранати от първата световна война и точните японски гранатомети .Без други подкрепления битката бързо се обърнала в полза на атакуващите.
До 4: 30 полковник Хауърд разпределил последните си подкрепления от около 500 пехотинци ,моряци и войници към 4 пехотен батальон.Те се опитали да преминат бързо напред ,но няколко японски снайперисти се придвижили зад фронтовата линия и затруднявали движението им .Допълнително подкрепление от 880 войници пристигнало към японците в 5:30 часа.4 пехотен батальон удържал позициите си като същевременно губел земя на други места.Японците също имали проблеми - няколко сандъка с муниции не достигнали до брега .Няколко атаки и контраатаки били водени само с щикове.
Последният удар за защитниците дошъл когато три японски танка слизат на брега и влизат в действие .Войниците около батарея „Денвър” отстъпили на няколко ярда до разрушен циментов окоп тъкмо когато японците започнали нова бомбардировка .Страхувайки се от тежките последствия ако японците превземат тунела където се намирали 100 ранени и безпомощни мъже и осъзнавайки че укрепленията няма да издържат дълго ,очаквайки още японски бомбардировки ген .Уейнрайт решил да пожертва още един ден в замяна на няколко хиляди човешки живота .В радио предаване до президента Рузвелт ,Уейрайт казва :
„Има граница на човешката издръжливост и тази граница отдавана беше премината”
Полковник Хауърд изгорил националния флаг за да предотврати неговото превземане .Ген. лейтенант Джонатан Уейнрайт най –накрая капитулирал с гарнизона от Корегидор в 1:30 на 6 май 1942 като изпратил двама офицери с бяло знаме при японските позиции.
Последствия
Японските загуби от 1 януари до 30 април и от десанта на острова от 5 до 6 май се изчислявали на 900 убити, ,1 200 ранени ,докато защитниците имали 800 убити и 1000 ранени .
Загубата при Корегидор ознаменувало падането на Филипините и Азия но плана на Японската Империя за завладяване на останалата част от Тихия Океан и Австралия бил нарушен .
Около 4000 от 11 000 американски и филипински войници били преведени през улиците на Манила до Форт Сантияго и затвора Билибид ,които били преустроени в военнопленнически лагери .Останалите били откарани чрез влак до други японски лагери .Ген. Уейнрайт бил депортиран в Манджурия.С продължаващата война ,много били откарани на главните японски острови за да работят като роби .Някои били освободени при Кабанауан и битката за освобождение на Манила .
Ген Мак Картър бил признат за герой сред своите съграждани с изключение на мъжете гладували пр и Батаан и Корегидор като в същото време ген. Масахару Хома който трябвало да завладее Филипините за два вместо за 5 месеца бил привикан в щаба и освободен от задължения.
Американски и филипински войници предаващи се пред тунела Малинта
Японски войници свалят американския флаг при Корегидор
Остров Корегидор в Манила Бей ,Остров Лузон ,Филипините
Сили:
13 000 американски и филипински войници срещу 75 000 японски войници
Командващи:
САЩ : Джонатан Уейнрайт, Джонатан Мейхю ,Джордж Ф. Мур , Самуел Л. Хауърд
Японската Империя : Масахару Хома , Курео Танагучи , Кизон Миками
Жертви:
САЩ : 800 убити ,1 000 ранени , 11 000 военнопленници
Японската Империя : 900 убити , 1200 ранени
Резултат: победа на Японската Империя
Битката за Корегидор е кулминацията в японската кампания за завладяване на Филипините .Падането на Батаан на 9 април 1942 г. сложило края на всякаква организирана съпротива от страна на американските военни сили в далечния изток (АВСДИ) срещу японската инвазия на Лузон в северните Филипини.Бастиона на острова с неговата мрежа от тунели и отлични защитни линии с въоръжение ,заедно с укрепленията при входа на Манила Бей била последното оставащо препятствие пред 14-та Императорска армия на ген. лейтенант Масахаро Хома .Японците трябвало да превземат Корегидор ,докато той оставал в американски ръце нямало възможност да се използва Манила Бей, най-хубавото естествено пристанище в Ориента.
Гибралтар в Далечния Изток
Корегидор ,официално под названието Форт Милс е най-големият от четирите острова ,защитаващи устието на Манила Бей от евентуални атаки .Крепостта била започната по време на Първата световна война и притежавала силна артилерия около бреговете.Само 3.5 мили дълъг и 1.5 мили широк при най-широката си част ,островът имал форма на попова лъжичка и се намирал на 2 мили от Батаан .
Неговата най-широка част ,но и най –висока била оборудвана с 56 брегови артилерийски оръдия и други инсталации.Средната част била ниско плато с още артилерийски позиции и казарми .При най- ниската част имало докове и се намирал град Сан Хосе .Американските военнослужещи наричали базата „Гибралтар в Далечния Изток” на името на полуостровната крепост охраняваща входа към Средиземно море между Европа и Африка .
Системата от тунели била най-обширната инсталация на Корегидор.Тя се състояла от главен източно-западен тунел ,1 400 фута дълъг и 3 ярда широк ,както и още 25 странични тунели всеки дълъг 400 фута, които се разклонявали на равни интервали от главния тунел .Отделна тунелна система се намирала на север от тази първа тунелна система ,където се помещавала болница и още 12 отделни разклонени по-малки тунели.
До укреплението можело да се достигне през централния тунел или през отделен вход северно от Малинта Хил .Тунелната система ,която се намирала срещу болницата в южната страна на Малинта била свързана с главния тунел чрез частично завършен проход през страничните складове.
На изток се намирал тунела Малинта ,местоположението на щаба на Мак Картър.Укрепен с бетонни колони ,стени ,покрив и под и няколко вентилационни системи за доставка на чист въздух и двойна електро линия с колички за транспорт по протежение на източно-западния проход ,тунела Малинта с неговите бомбоустойчиви стени подслонявал болницата,щаба , магазини както и множество складове.
Защитата на Корегидор
Отбранителният арсенал на Корегидор бил внушителен – 45 брегови оръдия и минохвъргачки, организирани в 23 батареи и 72 противовъздушни оръдия, разпределени в 13 батареи .2-те 12 инчови оръдия от батареи „Смит” и „Хърн” с хоризонтален обхват от 29 000 ярда при пълно завъртане били най-далекобойните на острова.
Остров Кабало (форт Хъгс) на юг от Корегидор бил вторият по големина в региона .Само една четвърт квадратна миля островът се издига на 380 фута от залива до най-високата му точка на запад.Командир Франсис ДЖ. Бриджет командвал бреговите оръдия с всичко 800 мъже от които 93 морски пехотинци 443 на служба във флота до края на април 1942 г.Бреговата артилерия наброявала 13 артилерийски оръдия с противовъздушни такива зависещи от тези в Корегидор.
Форт Дръм ,намиращ се на около 4 мили от форт Хъгс бил най-необичайният от заливните защитни укрепления .
Военните инженери отрязали цялата горна част от о-в Ел Фреийл до морското равнище и го използвали за да построят укрепен циментов кораб ,350 фута дълъг ,144 фута широк с външни бетонни и стоманени стени дебели от 26 до 35 фута.Главната палуба на този своеобразен кораб била на 40 фута над морското равнище и имала 20 фута дебели стени .Екипирана с 4 14 инчови оръдия в защитни кули гледащи към морето ,втора батарея от 4 6 инчови оръдия и противовъздушна защита ,фортът с неговите 200 души персонал бил определен като непревземаем дори през 1941 г.
Накрая бил остров Карабао на 500 ярда от бреговете на провинция Кавите .С изключение на една точка по протежение на източния му бряг островът се издигал хълмисто над морето на повече от 100 фута .Американците поставили Форт Франк ,като по-късно през 1941 г там били зачислени около 400 души от Филипинските скаути .Въоръжението му включвало 2 14 инчови оръдия, 8 12 инчови миномета ,4 155 мм оръдия ,както и противовъздушни такива и брегови защитни съоръжения .
Всички четири порта в Манила Бей ,заедно с Форт Уинт и Субик Бей били сформирани преди войната и се наричали Пристанищни защити на Манила и Субик Бей като през август 1941 година били преименувани на Филипинско брегово артилерийско командване.И двете били под командването на ген . майор Джордж Ф. Мур който командвал и гарнизона на Корегидор.5 700 зачислени към пристанищните сили били организирани в три брегови и едно противовъздушно подразделение ,щаба и сервизни части.Трите брегови подразделения включвали американските 59-ти ,филипинските 91-ви и 92 –ри скаутски подразделения.60-та брегова артилерия ,противовъздушният гарнизон бил съставен от американци .Около 500 филипинци били обучени и организирани в 1-ви и 2-ри брегови артилерийски подразделения но действали под командването на двата скаутски полка.Ген. Мур организирал своите сили в четири главни командвания за да тренират тактически контрол:
брегова охрана,Северни и Южни канали ,под командването на полковник Пол. Д. Бънкър ,всички противовъздушни защити от 60 брегова артилерия под командването на полковник Теодор .М .Чейс и капитан Кенет .М. Хефел .
След евакуацията на Олонгапо в Замбалес близо до морската база Субик на 26 декември 4 корпус от пехотинци под командването на полковник Самуел Л. Хауърд се превръща в главната военна сила на острова. Корегидор получил най-голям брой подкрепления след падането на Батаан които включвали 72 офицери и 1173 записани мъже от повече от 50 различни части които в последствие били зачислени към 4 пехотен корпус.За съжаление много малко от хората били тренирани и екипирани за сухопътни битки .До 30 април 1942 г. 4 пехотен корпус наброявал 229 офицери и 3 770 войници , като от тях 1 500 били морски пехотинци.
Съюзническото командване в тунела Малинта
Обсадата
На 29 декември 1941 г. защитниците изпитали първите бомбардировки над Корегидор .Атаката продължила 2 часа ,като японците частично разрушават казармите ,болницата складовете за гориво на флота и частта на офицерите.Три дни по-късно островният гарнизон бил бомбардиран повече от три часа.Периодичните бомбардировки продължили в следващите четири дни но само още два пъти до края на Януари ,което дало възможност на защитниците да засилят позициите си забележително.За голямо учудване на бреговите защитници японците пуснали само пропагандни листовки от 29 януари до 12 март 1942 г. От 29 декември до края на април 1942 г. въпреки непрестанните въздушни и артилерийски бомбардировки гарнизона в Корегидор съставен главно от 4 –ти пехотен полк ,комбиниран с американски и филипински войници удържал позициите си и нанесъл тежки загуби на врага в хора и самолети .Над бомбардировките бил и острия недостиг на храна .Защитниците преживявали на 30 унции храна на ден .Питейна вода се раздавала само 2 пъти на ден ,но постоянните бомбардировки често прекъсвали дажбите.След като всички магарета от кавалерията били избите войниците ги завлекли в укрепленията и ги сготвили .Заради недостига на храна гарнизона отслабвал и му липсвала нощна ориентация .
Бомбардировките продължавали .Японските самолети извършили 614 мисии, пускайки ч 701 бомби ,съдържащи общо 65 тона експлозиви .Към бомбардировката по въздух се присъединили и 9 240 мм гаубици ,34 149 мм гаубици и 32 други артилерийски оръдия ,които стреляли ден и нощ.Било изчислено че на 4 май повече от 16 000 снаряда ударили Корегидор.
Падането
На 5 май японските сили водени от ген . майор Курео Танагучи били стоварени със самолети и баржи и се подготвили за последната атака над Корегидор.Преди полунощ били обстрелвани средните точки на острова .Атаката на 790 –те японски войници бързо удря на камък след яростната съпротива на американските и филипински войници ,чиято 37 мм артилерия нанася тежки поражения на транспортния японски флот. Японците се били яростно ,заради силните течения между Батаан и Корегидор и разливите от гориво ,останали от по-рано потопени кораби тяхното снабдяване било затруднено.Въпреки това, превъзхождащи по численост и екипирани с 50 мм гранато мети и мортири те успяват са изтласкат защитниците от брега.
Вторият изпратен батальон не бил така успешен .Атакуващите сили не напреднали много заради силното морско течение .Затова били стоварени на изток от северната точка на острова ,където позициите на 4 –та пехота били по-силни.Повечето японски офицери били убити още на плажа .Някои от лодките все пак стигат до първоначалното местоположение и напредват достатъчно за да превземат батарея „Денвър” в 1 : 30 часа на 6 май.
Японски войници пред пленената батарея "Денвър"
Карта на военните действия
Защитниците организирали контраатака за да изтласкат японците от батарея „Денвър” .Това била и точката на най-тежки сражения лице в лице .Малко подкрепления успешно стигнали до 4 –ти пехотен полк но битката се превърнала в дуел между гранати от първата световна война и точните японски гранатомети .Без други подкрепления битката бързо се обърнала в полза на атакуващите.
До 4: 30 полковник Хауърд разпределил последните си подкрепления от около 500 пехотинци ,моряци и войници към 4 пехотен батальон.Те се опитали да преминат бързо напред ,но няколко японски снайперисти се придвижили зад фронтовата линия и затруднявали движението им .Допълнително подкрепление от 880 войници пристигнало към японците в 5:30 часа.4 пехотен батальон удържал позициите си като същевременно губел земя на други места.Японците също имали проблеми - няколко сандъка с муниции не достигнали до брега .Няколко атаки и контраатаки били водени само с щикове.
Последният удар за защитниците дошъл когато три японски танка слизат на брега и влизат в действие .Войниците около батарея „Денвър” отстъпили на няколко ярда до разрушен циментов окоп тъкмо когато японците започнали нова бомбардировка .Страхувайки се от тежките последствия ако японците превземат тунела където се намирали 100 ранени и безпомощни мъже и осъзнавайки че укрепленията няма да издържат дълго ,очаквайки още японски бомбардировки ген .Уейнрайт решил да пожертва още един ден в замяна на няколко хиляди човешки живота .В радио предаване до президента Рузвелт ,Уейрайт казва :
„Има граница на човешката издръжливост и тази граница отдавана беше премината”
Полковник Хауърд изгорил националния флаг за да предотврати неговото превземане .Ген. лейтенант Джонатан Уейнрайт най –накрая капитулирал с гарнизона от Корегидор в 1:30 на 6 май 1942 като изпратил двама офицери с бяло знаме при японските позиции.
Последствия
Японските загуби от 1 януари до 30 април и от десанта на острова от 5 до 6 май се изчислявали на 900 убити, ,1 200 ранени ,докато защитниците имали 800 убити и 1000 ранени .
Загубата при Корегидор ознаменувало падането на Филипините и Азия но плана на Японската Империя за завладяване на останалата част от Тихия Океан и Австралия бил нарушен .
Около 4000 от 11 000 американски и филипински войници били преведени през улиците на Манила до Форт Сантияго и затвора Билибид ,които били преустроени в военнопленнически лагери .Останалите били откарани чрез влак до други японски лагери .Ген. Уейнрайт бил депортиран в Манджурия.С продължаващата война ,много били откарани на главните японски острови за да работят като роби .Някои били освободени при Кабанауан и битката за освобождение на Манила .
Ген Мак Картър бил признат за герой сред своите съграждани с изключение на мъжете гладували пр и Батаан и Корегидор като в същото време ген. Масахару Хома който трябвало да завладее Филипините за два вместо за 5 месеца бил привикан в щаба и освободен от задължения.
Американски и филипински войници предаващи се пред тунела Малинта
Японски войници свалят американския флаг при Корегидор
Comment