Японски танкове през периода 1937-1945
Япония произвежда първия си танк през 1927 г. ,който представлява среден клас . По-късно японците се сдобиват с няколко "Викер" 6 тонни танка и "Кардън-Лойд" ,въз основа на които разработват следващите си модели като модел 89 Чи Ро.
Япония следва френската школа в бронираната техника. На танковете не се предоставяла възможност да участват в самостоятелни операции и били често свързани с различни пехотни части. Дори след успеха в Китай, японците не виждат в танка средство за постигане на победа. Той бил оставен като поддръжка на пехотата, транспортно средство но не и за бой срещу други танкове. Поради тази причина танкове, които били тежко бронирани с тежкокалибрени оръжия и бързи, били отречени от командващите в контраст със Западните сили. По-късно разбира се, се установява че техните танкове не са ефективни срещу американските, английските и съветските бронирани сили през Втората Световна война.
Първи доставки на танкове
След Първата Световна война Япония изразила интерес към танковете и придобила различни модели. В тях влизали английският тежък ''МК 5'' и средният ''А''. Япония също притежавала френският "Рено – ФТ-17", който бил наричан от войниците Ко – Гата Сенша. През 1925 г. японската армия решава да изгради танково подразделение. Планирано било да се създадат леки танкови батальони и един тежко брониран. Проблемът бил в това как да се доставят танкове за тези части. По това време в цяла Япония имало само 16 танка. Японската страна изпраща делегация в Европа, с цел да внесе английски или френски танкове. Те проявили интереси към нови модели танкове, но европейските страни не били склонни да продават заради недостига им. Единственият достъпен модел бил "Рено ФТ -17", който бил внесен за да се формират съответните танкови подразделения. През 1927 г. японците се сдобиват с наследника на този танк, а именно "Рено НК-1" който наричали Отсу-Гата Сенша (Сенша – "боен вагон"). И двата модела били на въоръжение в японската армия през 1940 г. Допълнителни части и единици били пленени при завземането на френските владения в Индокитай.
Японски дизайн
Много японски инженери от Техническото бюро на японската армия били ядосани от факта че се използват вносни танкове и настояли танковете да бъдат произвеждани в Япония и че те могат да ги конструират. Ген. Сузуки, главнокомандуващия на инженерния отдел протестирал също срещу вноса на танкове, в резултат на което решението за същия било отхвърлено. На инженерите било разрешено да проектират танк, но това било трудно начинание, поради липсата на опит. Допреди това военните инженери били заети в проектирането на много малко превозни средства; няколко вида камиони и един трактор. Още повече моделът трябвало да бъде завършен за две години.
Ако това не станело, отпуснатият бюджет щял да бъде спрян.
Модел 87
Разработката на танка започнала през юни 1925 г. Четирима инженери от групата за моторни превозни средства към инженерния отдел на японската армия също участвали. Един от тях бил младия Майор Томио Хара, по-късно той се издигнал до главен разработчик на танкове. Всички започнали усърдна работа по проекта. Тъй-като това бил първия прототип на танк в Япония, те трябвало да започнат работа от основните елементи. Начертали планове с до 10 000 компонента на чертежите.
Майор Хара проектирал кръстосано окачване, в което двата чифта колела били свързани чрез пружина извън корпуса на машината. Това окачване се превърнало в стандартно за много модели, включително и средния модел 89 танк.
През май 1926 г. проекта бил завършен и било стартирано производството му в Осака Арсенал. През това време в Япония имало малко военно-индустриални комплекси, затова не било лесно да се произведе прототипа. През февруари 1927 г. първият японски танк бил изцяло завършен в отпуснатия срок. Много генерали се събрали на изпитанията на 21 юни; танкът се движел плавно. Следващия ден танкът изпълнил изискванията за движение по трудни пътища и насечен планински терен. Първият японски танк бил истински успех. Той доказал че Япония може сама да произвежда танкове. По-късно било решено производството на танкове да се извършва единствено в Япония. Друг център за военна индустрия - Сагами Арсенал бил натоварен със задачата да започне производство на специални превозни средства и танкове.
Модел 89
Било решено че модел 87 е прекалено тежък (18 тона) и прекалено бавен за да бъде използван от армията. Модел 89 бил разработен за да превъзмогне тези недостатъци. Слабата желязна броня била заменена от стоманена такава и тежка картечница 65 мм и оръдие 57 мм.
При това масата му била само 9.8 тона. През април 1929 г. проектът бил завършен, производството започнало през 1931 г. Модел 89 бил първият произвеждан масово в страната. Той се състоял от два варианта; 89А "Чи –Ро Ко" с бензинов двигател и 89Б "Чи-Ро – Оцу" с дизелов двигател и по-силна предна броня. В началото на войната моделът бил изместен от модел 97.
Характеристики :
Тегло - 12.7 тона
Дължина - 4.38 м.
Ширина – 2.18 м.
Клиренс – 4 м .
Екипаж – 4
Броня – 10 до 17 мм
Въоръжение – 1 х 57 мм модел 90, 2 х 65 мм модел 91 тежки картечници
Муниции – 100 изстрела ( 47 мм ) ,2745 изстрела ( 7.7 мм )
Скорост – 24.75 м/ч
Обхват – 99 мили
Двигател – 120 конски сили с водно охлаждане Мицубиши бензинов
Модел 95 лек "Ха Го"
Модела трябвало да замести модел 89, който бил окачествен като прекалено бавен за механизирано нападение. Прототипите били изготвени от Мицубиши и производството стартирало през 1935 г. с повече от 2000 бройки до края на войната. Танкът разполагал 37 мм оръдие и две 7.7 мм картечници едната в страни а другата отгоре. Модел 95 тежал 7.4 тона и разполагал с екипаж от трима души. Той бил на въоръжение през цялата война за Пасифика и участвал в кампанията в Китай и битките при Гуадалканал, Марианските о-ви и Иво джима. Били произведени няколко варианта, включително и модел "3 Кей Ри ", който притежавал 57 мм оръдие, модел "Та-Се" с 20 мм противовъздушно оръдие и модел "Хо-Ру".
Характеристики :
Тегло – 10 тона
Дължина – 14 инча
Ширина – 6 инча
Клиренс – 15 инча
Екипаж – 3
Броня – 6 – 12 мм
Въоръжение – 37 мм оръдие и 2 х тежки картечници
Обхват – 99 мили
Двигател 110 конски сили
Модел 97
Около 3000 модела "97 Чи – Ха" били произведени от Мицубиши по време на масовото му производство. Долуописаните негови подвидове били следните :
- поддържащи и инженерни, противоминни, поставящи мостове и самоходни 20 мм и 75 мм противовъздушни оръдия. В края на войната флота монтира 120 мм оръдия на някои модели. От 1942 година модел 97 бил снабден със скорострелно 47 мм оръдие. Той е останал известен още като "Шинхото Чи –Ха" .Поставянето му изисквало и повече място за картечници. Този модел е може би най-добрия танк, който Япония произвежда до 1945 г.
През 1942 г. нов средно тежък танк бил разработен – "Чи- Хе". Той бил–по добър от "Чи-Ха" по броня и огнева мощ, но армията проявила слаб интерес към него. 47 мм оръдие на "Чи-Хе" било монтирано и на "Чи- Ха", който бил в масово производство. Близо две години след разработката му той бил произвеждан масово. Въпреки това производството не продължило повече от година заради новия модел "Чи–Ну".
Модел 3 среден танк
Модел 3 среднотежък танк "Чи-Ну" бил разработен изключително заради американския "М 4 Шърман". Според първоначалния замисъл следващия поред танк след "Чи-Хе" трябвало да бъде модел "4 Чи-То". Въпреки това производството на "Чи-То" и "Чи–Ри" се забавили и бил нужен танк заместител. Разработката на "Чи-Ну" стартирала през май 1944 г. и била завършена през октомври същата година. Това отнело само половин година заради факта че японските инженери ускорили темпото . "Чи–Ну" бил произвеждан до края на войната, той бил и последният танк, изпратен в японските танкови сили.
"О-И" Супер тежък танк
Експерименталният "О–И" разполагал с три картечници и тежал 120 тона. Бил 10 метра на дължина и 4 в ширина. Височината му била 4 метра. Бронята му - 200 мм максимумът за танкова броня. Най-високата му скорост достигала 25 км/ч. Излязъл в две версии със съответно дизелови двигатели с различна кубатура. "О-И" разполагал със 105 мм оръдие, 37 мм (в предната част ) и три 7.7 мм картечници. Според документите се знае че е бил произведен един единствен прототип, който в края на войната бил изпратен в Манджурия, според инженер участвал в проекта,"О-И" изисквал екипаж от 11 души. Няма открити снимки на машината, само няколко рисунки .
Други модели
Модел 5 Среден танк "Чи – Ре".
Този танк не слиза от чертожната дъска. Произведен е само един прототип.
Модел 3 среден танк "Чи–Ни"
Среднотежък танк,разработен на базата на "Чи–Ха". Само 66 са произведени и не се знае дали са участвали в битка.
Заключение
В периода от 1931 г. до 1931 г. японците построяват близо 1700 танка, което ги прави четвъртият по големина строител за времето си. Пиковият момент за японската танкова индустрия бил през 1942 г., но по-късно се забавил заради липсата на материали. До 1937 г. Япония праща в бой 1060 танка. През войната били разработени и други видове бронирани коли и всъдеходни превозни средства.
Япония произвежда първия си танк през 1927 г. ,който представлява среден клас . По-късно японците се сдобиват с няколко "Викер" 6 тонни танка и "Кардън-Лойд" ,въз основа на които разработват следващите си модели като модел 89 Чи Ро.
Япония следва френската школа в бронираната техника. На танковете не се предоставяла възможност да участват в самостоятелни операции и били често свързани с различни пехотни части. Дори след успеха в Китай, японците не виждат в танка средство за постигане на победа. Той бил оставен като поддръжка на пехотата, транспортно средство но не и за бой срещу други танкове. Поради тази причина танкове, които били тежко бронирани с тежкокалибрени оръжия и бързи, били отречени от командващите в контраст със Западните сили. По-късно разбира се, се установява че техните танкове не са ефективни срещу американските, английските и съветските бронирани сили през Втората Световна война.
Първи доставки на танкове
След Първата Световна война Япония изразила интерес към танковете и придобила различни модели. В тях влизали английският тежък ''МК 5'' и средният ''А''. Япония също притежавала френският "Рено – ФТ-17", който бил наричан от войниците Ко – Гата Сенша. През 1925 г. японската армия решава да изгради танково подразделение. Планирано било да се създадат леки танкови батальони и един тежко брониран. Проблемът бил в това как да се доставят танкове за тези части. По това време в цяла Япония имало само 16 танка. Японската страна изпраща делегация в Европа, с цел да внесе английски или френски танкове. Те проявили интереси към нови модели танкове, но европейските страни не били склонни да продават заради недостига им. Единственият достъпен модел бил "Рено ФТ -17", който бил внесен за да се формират съответните танкови подразделения. През 1927 г. японците се сдобиват с наследника на този танк, а именно "Рено НК-1" който наричали Отсу-Гата Сенша (Сенша – "боен вагон"). И двата модела били на въоръжение в японската армия през 1940 г. Допълнителни части и единици били пленени при завземането на френските владения в Индокитай.
Японски дизайн
Много японски инженери от Техническото бюро на японската армия били ядосани от факта че се използват вносни танкове и настояли танковете да бъдат произвеждани в Япония и че те могат да ги конструират. Ген. Сузуки, главнокомандуващия на инженерния отдел протестирал също срещу вноса на танкове, в резултат на което решението за същия било отхвърлено. На инженерите било разрешено да проектират танк, но това било трудно начинание, поради липсата на опит. Допреди това военните инженери били заети в проектирането на много малко превозни средства; няколко вида камиони и един трактор. Още повече моделът трябвало да бъде завършен за две години.
Ако това не станело, отпуснатият бюджет щял да бъде спрян.
Модел 87
Разработката на танка започнала през юни 1925 г. Четирима инженери от групата за моторни превозни средства към инженерния отдел на японската армия също участвали. Един от тях бил младия Майор Томио Хара, по-късно той се издигнал до главен разработчик на танкове. Всички започнали усърдна работа по проекта. Тъй-като това бил първия прототип на танк в Япония, те трябвало да започнат работа от основните елементи. Начертали планове с до 10 000 компонента на чертежите.
Майор Хара проектирал кръстосано окачване, в което двата чифта колела били свързани чрез пружина извън корпуса на машината. Това окачване се превърнало в стандартно за много модели, включително и средния модел 89 танк.
През май 1926 г. проекта бил завършен и било стартирано производството му в Осака Арсенал. През това време в Япония имало малко военно-индустриални комплекси, затова не било лесно да се произведе прототипа. През февруари 1927 г. първият японски танк бил изцяло завършен в отпуснатия срок. Много генерали се събрали на изпитанията на 21 юни; танкът се движел плавно. Следващия ден танкът изпълнил изискванията за движение по трудни пътища и насечен планински терен. Първият японски танк бил истински успех. Той доказал че Япония може сама да произвежда танкове. По-късно било решено производството на танкове да се извършва единствено в Япония. Друг център за военна индустрия - Сагами Арсенал бил натоварен със задачата да започне производство на специални превозни средства и танкове.
Модел 89
Било решено че модел 87 е прекалено тежък (18 тона) и прекалено бавен за да бъде използван от армията. Модел 89 бил разработен за да превъзмогне тези недостатъци. Слабата желязна броня била заменена от стоманена такава и тежка картечница 65 мм и оръдие 57 мм.
При това масата му била само 9.8 тона. През април 1929 г. проектът бил завършен, производството започнало през 1931 г. Модел 89 бил първият произвеждан масово в страната. Той се състоял от два варианта; 89А "Чи –Ро Ко" с бензинов двигател и 89Б "Чи-Ро – Оцу" с дизелов двигател и по-силна предна броня. В началото на войната моделът бил изместен от модел 97.
Характеристики :
Тегло - 12.7 тона
Дължина - 4.38 м.
Ширина – 2.18 м.
Клиренс – 4 м .
Екипаж – 4
Броня – 10 до 17 мм
Въоръжение – 1 х 57 мм модел 90, 2 х 65 мм модел 91 тежки картечници
Муниции – 100 изстрела ( 47 мм ) ,2745 изстрела ( 7.7 мм )
Скорост – 24.75 м/ч
Обхват – 99 мили
Двигател – 120 конски сили с водно охлаждане Мицубиши бензинов
Модел 95 лек "Ха Го"
Модела трябвало да замести модел 89, който бил окачествен като прекалено бавен за механизирано нападение. Прототипите били изготвени от Мицубиши и производството стартирало през 1935 г. с повече от 2000 бройки до края на войната. Танкът разполагал 37 мм оръдие и две 7.7 мм картечници едната в страни а другата отгоре. Модел 95 тежал 7.4 тона и разполагал с екипаж от трима души. Той бил на въоръжение през цялата война за Пасифика и участвал в кампанията в Китай и битките при Гуадалканал, Марианските о-ви и Иво джима. Били произведени няколко варианта, включително и модел "3 Кей Ри ", който притежавал 57 мм оръдие, модел "Та-Се" с 20 мм противовъздушно оръдие и модел "Хо-Ру".
Характеристики :
Тегло – 10 тона
Дължина – 14 инча
Ширина – 6 инча
Клиренс – 15 инча
Екипаж – 3
Броня – 6 – 12 мм
Въоръжение – 37 мм оръдие и 2 х тежки картечници
Обхват – 99 мили
Двигател 110 конски сили
Модел 97
Около 3000 модела "97 Чи – Ха" били произведени от Мицубиши по време на масовото му производство. Долуописаните негови подвидове били следните :
- поддържащи и инженерни, противоминни, поставящи мостове и самоходни 20 мм и 75 мм противовъздушни оръдия. В края на войната флота монтира 120 мм оръдия на някои модели. От 1942 година модел 97 бил снабден със скорострелно 47 мм оръдие. Той е останал известен още като "Шинхото Чи –Ха" .Поставянето му изисквало и повече място за картечници. Този модел е може би най-добрия танк, който Япония произвежда до 1945 г.
През 1942 г. нов средно тежък танк бил разработен – "Чи- Хе". Той бил–по добър от "Чи-Ха" по броня и огнева мощ, но армията проявила слаб интерес към него. 47 мм оръдие на "Чи-Хе" било монтирано и на "Чи- Ха", който бил в масово производство. Близо две години след разработката му той бил произвеждан масово. Въпреки това производството не продължило повече от година заради новия модел "Чи–Ну".
Модел 3 среден танк
Модел 3 среднотежък танк "Чи-Ну" бил разработен изключително заради американския "М 4 Шърман". Според първоначалния замисъл следващия поред танк след "Чи-Хе" трябвало да бъде модел "4 Чи-То". Въпреки това производството на "Чи-То" и "Чи–Ри" се забавили и бил нужен танк заместител. Разработката на "Чи-Ну" стартирала през май 1944 г. и била завършена през октомври същата година. Това отнело само половин година заради факта че японските инженери ускорили темпото . "Чи–Ну" бил произвеждан до края на войната, той бил и последният танк, изпратен в японските танкови сили.
"О-И" Супер тежък танк
Експерименталният "О–И" разполагал с три картечници и тежал 120 тона. Бил 10 метра на дължина и 4 в ширина. Височината му била 4 метра. Бронята му - 200 мм максимумът за танкова броня. Най-високата му скорост достигала 25 км/ч. Излязъл в две версии със съответно дизелови двигатели с различна кубатура. "О-И" разполагал със 105 мм оръдие, 37 мм (в предната част ) и три 7.7 мм картечници. Според документите се знае че е бил произведен един единствен прототип, който в края на войната бил изпратен в Манджурия, според инженер участвал в проекта,"О-И" изисквал екипаж от 11 души. Няма открити снимки на машината, само няколко рисунки .
Други модели
Модел 5 Среден танк "Чи – Ре".
Този танк не слиза от чертожната дъска. Произведен е само един прототип.
Модел 3 среден танк "Чи–Ни"
Среднотежък танк,разработен на базата на "Чи–Ха". Само 66 са произведени и не се знае дали са участвали в битка.
Заключение
В периода от 1931 г. до 1931 г. японците построяват близо 1700 танка, което ги прави четвъртият по големина строител за времето си. Пиковият момент за японската танкова индустрия бил през 1942 г., но по-късно се забавил заради липсата на материали. До 1937 г. Япония праща в бой 1060 танка. През войната били разработени и други видове бронирани коли и всъдеходни превозни средства.