Наистина си прав че тези деца ги сполетява тежка съдба и за това както казах по-рано съдят държавата че се е отнесла така с тях.
Иначе ето малко информация за жените в Третия райх.
През първите години на Третия райх икономическото положение на жените се подобрява. Възможностите им за работа се разширяват, а между 1933 и 1940 г. броят на приети жени в университетите нараства, но това несъмнено се дължи на нуждите на икономиката и става въпреки нациските теории.
Характерно за нациската държава е, че изключва жените от политиката, армията и правораздаването. Оргиналната партийна програма (25-те точки) отрежда на жената ролята на майка и съпруга и след като партията идва на власт, тя остранява жените от трудовата борса. Надеждите са за четери години да бъдат отстранени от работа 800 000 жени. Ето защо през август 1933 г. на новобрачните предлагат заеми, за да могат да си създадат дом и семейство. На големите семейства се отпускат помощи, а ергените и семействата без деца се облагат с по-големи данъци. Предвижда се мъжете да заемат работните места, освободени от жените, а с нарастването на жилищното строителство и на търсенето на стоки за домакинството ще се увеличи допълнително трудовата заетост на мъжете.
След 1927 г. в "Хитлерюгенд" се създава секция за момичета, а със Закона за "Хитлерюгенд" от 1936 г. момичетата от 14 до 21 години се организират и в Bund Deutcher Madel. След 1939 г. отбиването на едногодишната трудова служба за всички неомъжени жени под 25 г. става задължително; в повечето случаи тази служба се изразява в работа във фермите. През 1938 г. на трудова служба са едва 25 000 жени (докато мъжете са 300 000), но към края на войната са мобилизирани на такава служба 7,5 милиона момичета и предишните идеали за "вярност и красота" угасват. Срокът на нормалната служба става 6 месеца през 1941 г., но тъй като много момичета са включени в спомагателни военни части, свързочни, противовъздушни единици или работа в щаба, този срок става неопределен.
През 1932 г. преди идването на нацистите на власт в университетите има 18 315 студентки; приемът в университетите обаче се ограничава и не облагодетелства жените, а изискванията за трудова служба преди влизане в университета намаляват през 1939 г. броя на студентките на 5447. Освободените места от студенти, призовани за участие във войната и жени, отбиващи трудовата си служба обаче стигат до прецедентното число 28 378 през 1944 г., което е един неочакван резултат от политиката на Третия райх.
Малко са жените, станали известни като филмовата режисьорка Лени Рифенщал и авиаторката Ханна Райч. Лидерката на Женския фронт (резултат от Gleichschaltung на различни дружества) Гертруд Шолц-Клинк балансира между ролята си на жена и политически характер на поста си. По върховете на нациската администрация има ключово важни секретарки; по-известни сред тях са тези от щаба на Хитлер, които са в бункера при края на Третия райх - Герда Дарановски, Кристиян и Гертруд Хумп Юнге.
Нацистите полагат големи усилия за спечелване вота на жените и го правят независимо от открития си антифеминизъм, както и от жестоките си кампании срещу лесбийките и дори срещу неомъжените жени. Тяхната политика "деца, църква и кухня" изглежда дава по-голяма сигорност, отколкото политиката на социалистите "еднакво заплащане и еднакви възможности" в момент на жестока безработица. Към октомври 1933 г. обаче в Моринген се открива първият женски концлагер и там са изпратени хиляди жени, обвинени че са комунистки, социалистки, членове на неразрешени младежки организации, сектата "Свидетели на Йехова", еврейки или счетени за расово неподходящи. През 1938 г. обаче Моринген не е в състояние да поеме потока от затворнички и лагерът Лихтенбург в Саксония става втория лагер за жени, а през май 1939 г. е последван от лагера в Равенсбрюк в Макленбург, който придобива международна известност.
Иначе ето малко информация за жените в Третия райх.
През първите години на Третия райх икономическото положение на жените се подобрява. Възможностите им за работа се разширяват, а между 1933 и 1940 г. броят на приети жени в университетите нараства, но това несъмнено се дължи на нуждите на икономиката и става въпреки нациските теории.
Характерно за нациската държава е, че изключва жените от политиката, армията и правораздаването. Оргиналната партийна програма (25-те точки) отрежда на жената ролята на майка и съпруга и след като партията идва на власт, тя остранява жените от трудовата борса. Надеждите са за четери години да бъдат отстранени от работа 800 000 жени. Ето защо през август 1933 г. на новобрачните предлагат заеми, за да могат да си създадат дом и семейство. На големите семейства се отпускат помощи, а ергените и семействата без деца се облагат с по-големи данъци. Предвижда се мъжете да заемат работните места, освободени от жените, а с нарастването на жилищното строителство и на търсенето на стоки за домакинството ще се увеличи допълнително трудовата заетост на мъжете.
След 1927 г. в "Хитлерюгенд" се създава секция за момичета, а със Закона за "Хитлерюгенд" от 1936 г. момичетата от 14 до 21 години се организират и в Bund Deutcher Madel. След 1939 г. отбиването на едногодишната трудова служба за всички неомъжени жени под 25 г. става задължително; в повечето случаи тази служба се изразява в работа във фермите. През 1938 г. на трудова служба са едва 25 000 жени (докато мъжете са 300 000), но към края на войната са мобилизирани на такава служба 7,5 милиона момичета и предишните идеали за "вярност и красота" угасват. Срокът на нормалната служба става 6 месеца през 1941 г., но тъй като много момичета са включени в спомагателни военни части, свързочни, противовъздушни единици или работа в щаба, този срок става неопределен.
През 1932 г. преди идването на нацистите на власт в университетите има 18 315 студентки; приемът в университетите обаче се ограничава и не облагодетелства жените, а изискванията за трудова служба преди влизане в университета намаляват през 1939 г. броя на студентките на 5447. Освободените места от студенти, призовани за участие във войната и жени, отбиващи трудовата си служба обаче стигат до прецедентното число 28 378 през 1944 г., което е един неочакван резултат от политиката на Третия райх.
Малко са жените, станали известни като филмовата режисьорка Лени Рифенщал и авиаторката Ханна Райч. Лидерката на Женския фронт (резултат от Gleichschaltung на различни дружества) Гертруд Шолц-Клинк балансира между ролята си на жена и политически характер на поста си. По върховете на нациската администрация има ключово важни секретарки; по-известни сред тях са тези от щаба на Хитлер, които са в бункера при края на Третия райх - Герда Дарановски, Кристиян и Гертруд Хумп Юнге.
Нацистите полагат големи усилия за спечелване вота на жените и го правят независимо от открития си антифеминизъм, както и от жестоките си кампании срещу лесбийките и дори срещу неомъжените жени. Тяхната политика "деца, църква и кухня" изглежда дава по-голяма сигорност, отколкото политиката на социалистите "еднакво заплащане и еднакви възможности" в момент на жестока безработица. Към октомври 1933 г. обаче в Моринген се открива първият женски концлагер и там са изпратени хиляди жени, обвинени че са комунистки, социалистки, членове на неразрешени младежки организации, сектата "Свидетели на Йехова", еврейки или счетени за расово неподходящи. През 1938 г. обаче Моринген не е в състояние да поеме потока от затворнички и лагерът Лихтенбург в Саксония става втория лагер за жени, а през май 1939 г. е последван от лагера в Равенсбрюк в Макленбург, който придобива международна известност.
Comment