Структура на Третия райх

[NORDLAND]

здравейте на всички! необходима ми е структурата на третия райх - ако може във вид на таблица. има ли я някой? ще ми е от полза, а и ми трябва за другата седмица... благодаря ви предварително!!!!

[shadowsong]

Какво имаш предвид пред стуктура приятел? На какво по-точно правителството,армията,части от армията (луфтвафето например)
Ако е за правителството, чисто юридически, тоест само на хартия сигурно има някаква стуктура, но на практика хитлер е абсолютен господар, а пък колкото поваче продалжава войната, толкова по-малко някой друг освен хитлер и кръгчето му от любимци (те се сменят де, като някой се провали, накрая остава само с няколко блюдолизци и два-трима фанатика) има реална власт.
Ако говориш за структурата на Германия, то коя по-точно? На Ваймар, тази която Хитлер заварва или когато в Германия се включват и Полша, част от Литва, от Франция, Белгия, цяла Словения и Чехия?

[albireo]

Първо ще напишеш 5 пъти с големи букви размер 24, шрифт Monotype Corsiva, цвят navy blue следното: "Обещавам следващия път, когато задавам въпрос в БС, да уточнявам по-подробно какво точно имам предвид, така че да не оставям неясноти."
След това ще напишеш 10 пъти (размер, цвят, шрифт произволен) : "Когато пиша, обещавам да започвам изреченията с главна буква."
Трето ще си преформулираш въпроса, за да можем да разберем какво имаш предвид.
После ще си помислим...

[gollum]

Горе вдясно има връзка към един сайт, "Третият Райх". Там ще намериш информация за основните организации и част от институциите на Третия Райх. Мисля че като начало това ще ти е достатъчно.

ПП Тук ще се съглася с Албирео, макар че не вярвам подобен метод да даде резултати .

[kiosev]

Eто карта на териториалната структура:

http://en.wikipedia.org/wiki/Image:GDR.png

[Panzerjaeger]

Тук е по-интересно да се спомене въвеждането на дублирани партийни и държавни структури, като границите между компетенциите се размиват. Тази система на управление в Третия райх се нарича с различни имена: „Полицентризъм”, „Организиран хаос”, „Институционална анархия”, „Тоталитарна поликрация” и др.

Ето пример: По отношение на външната политика няколко държавни и партийни органи са със сходни компетенции и се борят за надмощие. Това са Външното министерство, „Бюро Рибентроп”, „НСДАП в чужбина”, „Външнополитическият отдел на СС”... По такъв начин между ведомствата възниква конкуренция, интриги и борба за надмощие. Плюс това Хитлер запазва и безпартийната бюрокрация, която си гони своите интереси.

Защо се прави това? Тези борби между институциите (държавни и партийни) не създават ли дефекти в системата?

Тъкмо напротив, прави се съзнателно - това са принципите на Социалдарвинизма приложени в държавното управление - „Институционален дарвинизъм”. Това води до борба за надмощие, конкуренция и динамика в управлението (по-добрият кадър се бори и измества негодния).

Та в заключение: в Райха има монократична власт с поликратични структури на управление надолу.

[Imperial]

[еМГето]

Панцерйегер, от къде е информацията ти? Мирише ми на онзи мушмул Желю Желев!

[albireo]

Мда, форумът става съвсем забавен. 'Фани единия, удАрай другия...

[Panzerjaeger]

........

Неееее, изобщо! И защо трябва да се допитвам до един самопризнал се марксист по тези въпроси?

Малко от Иоахим Фест, Алан Бълок, Клод Давид....

И за да обобщя:

"Триенето" между хората е топлина, топлината е енергия, а енергията е динамика"....

няма да цитирам автора на тази мисъл...

[messire Woland]

"Триенето" между хората е топлина, топлината е енергия, а енергията е динамика"....

Най-често този тип "топлина" представлява единствено увеличаване на ентропията на системата. Тоест - хаоса и безсмисления разход на енергия. Винаги, когато има дублирани властови структури, единственото, което се получава като резултат, е че те престават да отделят много време и средства за справянето си с непосредствените си задачи, а вместо това се заемат с пряка конкуренция помежду си, водеща до голяма загуба на ограничените ресурси, времето на хората и т.н. Предполагам затова немците нямат нито свястно разузнаване през войната, нито дипломатически успехи.
За останалата част от дискусията - темата в този си вид е безсмислена.

[Panzerjaeger]

Напротив, линията е ясна - има ли противоречия то те се решават от върховния арбитър. Хитлер умишлено създава паралелни структури, когато позициите му в някоя институция се отслабят. Функционерите от паралелните ведомства се борят за надмощие и се допитват до него и той с желание играе ролята на арбитър между тях. Това е умишлено и създава динамична структура. А противоречията между институциите се засилват при наближаването на поражението - това е логично. Пораженията по фронтовете водят до началото на края на разпада на държавността, а не някакви мними деформации вътре в системата. Това е стремеж за самосъхранение на ведомствата в кризата, което е неизбежно.

Колкото до противоборствата в секретните служби – Шеленберг – Мюлер - Хайдрих- Калтенбрунер - Канарис, това е тема за съвсем друг разговор. Задължителни в този случай са мемоарите на Шеленберг – “Лабиринт”. И там кризата неизбежно се задълбочава след пораженията по фронтовете. Появявят се различни властови центрове, които имат различни идеи за справянето с проблемите.

[messire Woland]

Подобна е и системата в СССР, а като ги разгледаш заедно, нещата стават съвсем ясни Властта, Хитлер в случая, създава структури, чиито функции се припокриват. Всеки конфликт изисква разрешаване от страна на единствения авторитет, тоест - пак Хитлер. Същевременно е ясно, че със задълбочаване на антагонизма между структурите и конфликтите ще прогресират - и като дълбочина и като размах и като пилеене на средства. В крайна сметка получаваме резултатите, които виждаме в реалността: лидерът бързо се претоварва, поради, от една страна информационна претовареност, а от друга - времева. Разбира се, така се укрепва неговата власт, но затова пък страдат всички надолу по веригата. В крайна сметка това засилва именно ентропията, или с други думи - хаоса по веригата, загубите на социална енергия и т.н. Освен това конкуренцията между структурите създава затворени инфомрационни вериги и пречи в много значителна степен на хоризонталното, а понякога и на вертикалното разпространение на информацията.
Немското разузнаване например, успява да пропусне, проспи, ако искате, ред много съществени неща, като съветските индустрия и танкове (Т-34ките и КВ-тата са в голяма степен изненада за Халдер, което говори за пълна неефективност на разузнаването или за висока степен на ентропия на системата). Инвазията в Нормандия, истинският размер на РККА, проблемите с разчитането на шифрите ... разбира се, след това този и онзи може да пише книги, в които да обяснява колко е велик, лабиринти там разни да строи и да се оправдава с "обективни трудности", а даже има и хора, които да се връзват на това, но нека погледнем фактите в очите - такива системи, като описната по-горе, няма как да са ефективни по подразбиране. Всяка система, която харчи значителна част от времевите и информационните си ресурси във вътрешно триене, имащо за резултат значително увеличаване на ентропията й, няма как да бъде ефективна, когато я съпоставим с една значително по-рационална система, в която основите са по-различни.

[gollum]

Така като гледам насоката на темата (и това май е единствената смислена такава), ще обсъждаме организационни стратегии и по-точно една конкретна такава, която се опира на създаването на дублиращи се служби, т.е. институции, които имат напълно или частично припокриващи се отговорности и сфери на действие, като тази стратегия се разгръща в рамките на строго йерархично организирана пирамидална структура на властта.
На мен нещата ми изглежда така: много бързо вътрешната енергия на тези служби се насочва от сферата на пряка дейност към борба с конкурентната служба. Както посочи Панцерегер, това изисква наличието на арбитър, а в този случай той може да е само върха на пирамидата. Положителната страна се изразява в това, че се пренасочва енергията от стремеж към движение нагоре, което може да се изрази в опит за отстраняване или промяна на върха на пирамидата, към борба със себеподобните, пребиваващи на същото ниво на пирамидата.
Ако се изразя екологично: можем да приемем, че всяка конкретна област на отговорност и действие представлява екологична ниша, за чието овладяване са пуснати да се борят няколко институции. Усилията им автоматично ще се насочват от екологичната ниша към екологичните противници. Борбата с тях ще се разгръща по начин коренно различен от характерния за биологичния свят и то точно заради избраната организационна стратегия: критерият за успеваемост не е в това доколко добре всеки усвоява екологичнта ниша, а доколко успява да попречи на противника си да стори това. Като борбата се разгръща не толкова един срещу друг, като единоборство, колкото като опит за привличане на арбитъра на своя страна чрез очерняне или злепоставяне на съперника.
Тъй като това е единствената печеливша стратегия - няма и как да е иначе в система, където оценката идва от върха и тя е решаваща за оцеляването, - то вместо "дарвинистки" агентите да се борят за овладяване на екологичната ниша и да оцелее най-добре приспособения, те ще се борят за вниманието на арбитъра и по идея ще оцелее този, който най-добре може да отговори на очакванията и вкуса на арбитъра. Пиша "по идея", защото целта на въведената от арбитъра система е друга: чрез дублирането на институциите той измества тяхната борба и стремежи от себе си - в пирамидалната структура е важно движението отдолу нагоре и борбата по хоризонтала е само средство за тази цел, следователно естественото влечение на агентите е да се движат нагоре, измествайки тези, който стоят над тях (това е единствения начин да се освободи място). Чрез дублиращите се служби се повишава сигурността на върха, защото тази тяхна естествена енергия се измества по посока на конкуренцията в движението нагоре, а арбитърът от цел става средство в тази борба. Като взаимната борба гарантира властта му, защото всеки заговор и действие, насочено нагоре най-вероятно ще бъде разкрито от конкуренцията и използвано като средство за подавяне на конкурентната служба. В такива условия, т.е. в система, основана на параноично недоверие и взаимна борба няма как да се стигне до съюз с цел пробив нагоре.
Та поради всичко това на върха му е нужно не институциите да се изядат една друга, докато остане най-приспособената, а напротив - всяка институция трябва да остане жива и да се поддържа динамично равновесие между тях. Защото в противен случай излязлата от борбата една институция, почувствала се сама, неизбежно ще тръгне нагоре и ще бъде още по-страшен противник.
Да обобщя: единствената положителна страна на тази стратегия и организация е, че тя повишава сигурността на властовата позиция на човека на върха. Това обаче става за сметка на ефективността на институциите и на ефикасността на използваните ресурси: те се губят и хабят в хаос.
Това е следва пак от изложеното по-горе: тъй-като ефективността на институциите няма значение - те не се развиват и оцеляват за сметка на успехите си в работата си, т.е. в пряката си сфера на действие, а за сметка на способността си да унищожат или уязвят конкурента, то ефективността на работата им не само не е важна, но дори е пречка, тъй като всяко действие, насочено в тази посока, означава хабене на ресурси, които могат да се използват за борба с конкурентите и дори нещо повече, възможност за атака от страна на конкуренцията.
Така вместо институциите да вършат пряката си работа, те създават едно пространство на взаимен конфликт и постепенно то се превръща в основна сфера на дейност за тях. То е паралелно спрямо основната им функция.
След това, всяко действие в посока на осъществяване на пряката функция неизбежно води до контра-действие от страна на конкурентите, насочено към унищожаване на ефективността на това действие, т.е. взаимните действия се контрират, създават хаос и неефективност, в полза на разширяване на пространството на вътрешната война.
Качественият резултат е хабене на повече ресурси (за едно и също нещо се изразходват повече от нормалното ресурси, защото се създават дублиращи се системи на организация и управление), при постоянно нарастваща неефективност на действията. При това, във взаимната си борба институциите ще се опитват да привличат нови и нови средства, насочени срещу конкурента, което ще се изразява в опит да се привлекат ресурси от съседни сфери на дейност (екологични ниши), като се опитва да се обезсмисли тяхното съществуване в този им вид. А получените ресурси ще се използват за борба срещу конкурента.
Не случайно Третият Райх напълно се проваля в организационно отношение и то като се има предвид високата степен на организация и ефективност на нацията.
Ако преминем към конкретни примери, можем да разгледаме съдбата на научно-технологичните търсения, а те показват безкрайно пилеене на ресурси при крайно незадоволителен резултат.
Ако обобщя, а на тази тема съм писал и другаде във форума, - подобна стратегия е ефективна единствено от гледан точка на запазване на властта, крайно неефективна е що се отнася до организацията и управлението на ресурсите и неизбежно води до крах, дори и без война.

[Panzerjaeger]

С този си пост очевидно доказваш, че си привърженик на течението на “интенционалистите”, които вярват, че подобна държавна система, рекламирана от пропагандата като самоотвержена и ефикасна, основана на жестока конкуренция и хаотично законодателство е създадена от Хитлер с единствената цел да осигури верността и отдадеността на последователите му, както и да се пресече всяка възможност за конспирации. Това очевидно не е така, защото тази система не предугажда заговорите срещу държавния глава - атентата в Мюнхен 8 ноември 1939 г. в бирария "Бюргербрау" и атентата съобразно операция „Валкирия“ през 1944г. Както и ред други нереализирани атентати. Хитлер и поняние си няма какво му се готви.

Другото течение – на “структуристите” счита, че такава разкъсана структура, сериозно е ограничавала тоталитарната власт на Фюрера.