Отношението на Хитлер към Великобритания преди и по време на войната

[Lulchev]

Спрямо британците обаче Хитлер е имал известни задръжки и дори е изпитвал известни симпатии към тях. Той просто е искал те да капитулират.

Едва ли симпатии е точната дума, известни са думите, с които Хитлер нарича Англия - "Страна, управлявана от тъпи вождове". По скоро Хитлер си е давал сметка за няколко фактора при една продължителна война с англичаните - реакцията на САЩ с техният огромен потенциал, близостта на британските брегове и превъзходството на британския флот, суровинната ограниченост на Германия . Войната с Англия е рискувала да се проточи твърде дълго, което е било неудачен вариант за фюрера, свикнал на бързи победи. А и той, доколкото си спомням, не е искал британците да капитулират, а само да сключат "мир без победа" и "да допуснат немското господство в (континентална) Европа".Докато обаче на континента има противник, способен да се опре на Вермахта (имам предвид РККА) за Хитлер е ясно,че Англия няма да направи това.

Разделих мненията от темата за бомбардировките над Варшава.
gollum

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Да, "капитулира" може би не е най-точната дума, особено когато говорим за времето преди да започне "ковънтрирането" на британските градове. Тогава Хитлер е искал по-скоро "споразумение", което се вижда от по-долните цитати. Затова и не е имало смисъл да дразни излишно британския лъв, нанасяйки му големи опустошения, защото той е смятал британците за корав противник, готов на всичко за да брани Империята си и достойнството си (вж пак цитатите по-долу). И вероятно е разбирал добре, че ако започне тотална война с Британия, ще последва ответна реакция и това няма да донесе нищо добро на двете нации. И в крайна сметка, точно това е станало.
А срещу Полша е можел да си позволи повече волности, защото намеренията му спрямо Полша са били съвсем други. Когато е бомбардирал Варшава, целта му е била ликвидирането на Полската държава, а полската авиация не е представлявала реална заплаха за Германия, за да се бои от нея. Пък и поляците не са били от толкова висша раса, от каквато са били англичаните. За Хитлер Полша и СССР са били безлюдни територии (славяните не са били хора в истинския смисъл на думата), които е трябвало да се колонизират от хора. Но фюрерът е обичал животните. Тази негова любов личи от проблясъците на "човечност", проявявани преди битката за Варшава. Но за съжаление, това са си останали само едни проблясъци и нищо повече. Но пък поляците не са били и точно животни. Те са били полухора. А по-русите и синеоките от тях дори са минавали за представители на човешката раса.
А когато се е биел с британците, целта на Хитлер е била всъщност СССР. Но тия проклети британци не са искали мир и това си е. А той само това е искал от тях, а не да ги унищожава.

Едва ли симпатии е точната дума, известни са думите, с които Хитлер нарича Англия - "Страна, управлявана от тъпи вождове".

Дори Хитлер да е смятал нейните вождове за тъпи, това не означава, че той не е изпитвал известни симпатии към англичаните и Британската империя (срвн. "симпатиите" му към евреи, славяни и комунисти). За отношението на Хитлер към Британската империя можем да съдим от някои негови изказвания. Може би чувствата му не са се изчерпвали само до "симпатии". Към тях може би трябва да добавим "уважение", известен "респект", а може би и известна доза "омраза". Т. е. чувствата му може и да са били смесени. Отношението на Хитлер към ОК личи от думите му в "Моята борба":
"Трябва абсолютно да забравиш всички уроци от световната война, трябва абсолютно да не разбираш истинския характер на англосаксонската нация, та поне за миг да предположиш, че Англия ще изпусне от ръцете си Индия, без да приложи най-крайни средства, за да удържи господството си... Ние, германците, струва ми се, можахме и сами достатъчно да се убедим, че никак не е лесно да се справиш с Англия. А освен всичко друго ще кажа за себе си, че аз като германец все пак винаги ще предпочета да виждам Индия под владичеството на Англия, отколкото под някаква друга власт."
"... знам каква огромна роля играе расата и само поради това няма да повярвам, че така наречените "угнетени нации", принадлежащи към низките раси, могат да победят Англия."
"... действително полезен и откриващ ни големи перспективи може да бъде само съюзът с Англия и Италия." (А. Хитлер, 2001: 643-644, 650)

Но да видим и нещо по-прясно. Ето какво пише Блументрит, началника на оперативния отдел в щаба на Рундщет за времето преди "загадъчната" заповед на Хитлер преди Дюнкерк: "... изразявайки пред нас мнението, че войната ще свърши за шест седмици. След това изрази желание да сключи разумен мир с Франция, а това според него би открило път за споразумение с Великобритания.
В следващия момент той ни изуми, като започна да говори с възхищение за Британската империя, за необходимостта от нейното съществуване (Срвн. с думите му в "Моята борба" по отношение на Индия - бел. ². С. А.) и за цивилизацията, която Великобритания е донесла на света."
С това може да се обясни и решението му за Дюнкерк. То вероятно е плод на някаква смесица от чувства, прагматизъм, нежелание да воюва с ОК и нежелание да изумява чак толкова немското командване, оставяйки британците да се измъкнат съвсем безпрепятствено. Но разбира се, истинската причина е останала запечатана завинаги в главата на Хитлер, или в това, което е останало от главата му.

[resavsky]

Хитлер е смятал англичаните и германците за родствени народи - нещо като първи братовчеди.Затова е виждал войната между тях за братоубийствена подпалена разбира се от световното еврейство.Колкото и странно да звучи той явно е изпитвал определени симпатии към Англия / говорим все пак за психически неособено устойчив човек/.Дали тези симпатии са повлияли да речем на решението за Дюнкерк - това е доста спорен въпрос.Има разбира се и обективни фактори - липсата на гориво,влизането в обсега на британската палубна артилерия,откъсването на танковите дивизии пред основните сили,твърдата британска съпротива.Един Гудериан който не може да бъде обвинен в излишни симпатии към Англия приема и изпълнява заповедта за спиране на настъплението / по принцип Гудериан не зачита особено много субординацията особено за заповеди с които е несъгласен/.

[Lulchev]

Да, наистина, ако за Дюнкерк има някакви обяснения, какво да кажем за Африка? Дали Ромел умишлено не е подкрепян от Хитлер срещу англичаните(дали поради симпатии или поради обективни фактори, фюрерът, доколкото си спомням от една статистика държи по малко от 2% от войските си там) или пък просто германците нямат опит за война в пустинята. Ромел често е заявявал на италианците,че те като "латинска" раса трябва по лесно да понасят горещините, отколкото германците, които били "нордическа раса".Паулус, който през април 1941 посещава Африканския корпус, разказва следната случка.Немците успяват да свалят английски самолет, чийто пилот се спасява като скача с парашут. Той, казва Паулус, беше пленник, но се държеше толкова надменно, сякаш като сме го пленили ни е оказал огромна услуга.Британският пилот е отведен в щаба, където се оплаква, че с пристигането си Ромел е развалил начинът на "воюване" на британците с италианците- бойни действия се водели от сутрин до обед, после почивка до 5 часа, и отново "бойни" действия до 19.30, след което фронтът се закривал до следващата сутрин.На това Ромел реагира като казва, че ще спазва предишната "джентълменска" договорка между ген. Гариболди и ген. Уейвъл- да не се закача противникът, докато се къпе в морето или се пече на плажа.Но прави следната хаплива забележка- "за вас, англичаните, партия бридж или тенис е по важна от победата в битка". Британецът отговаря, че Англия винаги печели накрая с едно "мощно Ватерло". Да, но не виждам в Англия сега херцог Уелингтън, отговаря Паулус.
Такива "джентълменски споразумения" са невъзможни на Източния фронт.В края на юни 1942 Ромел излиза на рубежа (извинявам се за русизма) на Ел Аламейн едва с 13(!) танка, докато по същото време Паулус настъпва към Сталинград с танкови и пехотни дивизии в почти пълен състав.

[Panzerjaeger]

„Взели решение да придобием нови земи в Европа, ние можем да ги получим общо взето само за сметка на Русия..."
„За такава политика можем да намерим в Европа един единствен съюзник – Англия. Само в съюз с Англия, прикриваща тила ни, можем да постигнем нов велик германски поход...”
„Никакви жертви не бива да ни се струват твърде големи за да постигнем благосклонността на Англия. Трябва да се откажем от колониите и от позициите на морска държава и по такъв начин да избегнем английската промишленост от възможността да се конкурира с нас...”
„Някога Англия беше напълно готова за такова споразумение. Тя много добре разбираше поради бързия прираст на населението си, Германия ще трябва да търси някакъв изход и ще бъде принудена или да сключи спогодба с Англия за съвместна политика в Европа или без Англия да концентрира силите си за участие в световната политика...”
„На прага на XX век Лондон се опитваше да започне политика на сближаване с Германия...”
„А такъв съюз с Англия тогава действително беше възможен. Британската дипломация беше достатъчно умна за да разбере, че всяко споразумение е възможно само на основата на взаимни отстъпки...”

(А. Хитлер, „Моята борба” Издателство Нова Европа 2006г. стр.82-83)

Въпреки, че с времето и промяната на политическата обстановка идеите търпят развитие може да се приеме, че поне до началото на войната Хитлер като цяло поддържа това си разбиране за Великобритания. (Сравни с речите му в навечерието на войната - „Борба за Нова Европа” Издателство Жар птица 2002г.)

[messire Woland]

Дали Ромел умишлено не е подкрепян от Хитлер срещу англичаните(дали поради симпатии или поради обективни фактори, фюрерът, доколкото си спомням от една статистика държи по малко от 2% от войските си там) или пък просто германците нямат опит за война в пустинята.

По-сложно е да се снабдява и поддържа една армия в Африка - снабдяването среща значителни трудности, поради ред причини - прихващане на транспорти, лоша пътна и въобще снабдителна инфраструктура, значително по-големи отколкото на Източния фронт разстояния и т.н. Затова и немските сили в Африка не могат да са кой знае колко. Има и други ограничителни фактори, като британските бази в района (Малта) и т.н. Този род проблеми ги няма, или присъстват в значително по-малка степен на Източния фронт.

В края на юни 1942 Ромел излиза на рубежа (извинявам се за русизма) на Ел Аламейн едва с 13(!) танка, докато по същото време Паулус настъпва към Сталинград с танкови и пехотни дивизии в почти пълен състав.

Е, в края на всяко настъпление, било то на Източния или на Западния фронтове, танковите части имат в наличност само някакви мизерни проценти от нормалния си състав. Но при сраженията в пустинята количеството танкове, взето като средна стойност, за отделно сражение, е по-високо от това на Източния фронт, което се обуславя от спецификата там.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Да, наистина, ако за Дюнкерк има някакви обяснения, какво да кажем за Африка?

През 1941 г. ситуацията е коренно различна от тази, през 1940 г. През 1941 г. Германия е вече във война с ОК, СССР и САЩ. А през 1940 г. - само с ОК (След капитулацията на Франция). Нормално е вече немците да не могат да отделят ресурси за странични бойни театри, като Северна Африка. Те и без друго през 1942 г. вече са започнали да я закъсват и на изток. Но въпреки това, до 1943 г. успяват да удържат съюзниците да не завземат цяла Африка. Така че са успявали да балансират между двата фронта, доколкото са им позволявали възможностите.

[Гост]

Panzerjager ,"Моята борба" на Хитлер едва ли са най-точното място от което да се съди за намеренията му по отношение на Англия...Справка-втора част на "Моята борба" в която той споделя вижданията си и за последващ неизбежен конфликт на Райха срещу САЩ и Великобритания,както и споделя приблизителна дата за това-около средата на 80те години на века.
Не знам защо битува едно такова мнение че едва ли не всичко,което е казал или писал Хитлер го е вярвал и може да се счита за някаква насока за водене на дискусии и да се съди за разбиранията му.Хитлер е на първо място политик,при това политик със доста популистка риторика и това че днес е приказвал едно не значи че утре не може да обърне лопатата на 180 градуса и да почне да гребе наопъки.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Но дневникът на Блументрит показва, че той не си е променил съществено отношението и надеждите, свързани с ОК поне до към май 1940 г. Но няколко бомби върху Берлин през август същата година са били достатъчни за да им се ядоса на англичаните. А може да им се е ядосал и малко преди това, а бомбардирането на Берлин да е послужило само като повод да започне опустошително бомбардиране на острова. Но за пред кого ли му е трябвал повод?:sm186: Може и за пред него самия.:sm186:

[gollum]

За Северна Африка ще се съглася с ИЦА - това за Хитлер е второстепенен ТВД, който само ненужно отвлича сили от основния в онзи момент - източния. Може да се каже, че в стратегически смисъл Хитлер смята да принуди Великобритания да седне на масата за преговори, побеждавайки СССР (с което постига и една от основните си стратегически цели, затвърждавайки континенталната хегемония на Райха). Хитлер се чувства "въвлечен" в тази чисто италианска борба, където изпраща сили само колкото да помогне на съюзника си да не се срути. Впоследствие този ТВД започва да привлича повече сили и средства, както поради неизбежната инерция - това, което първоначално изглежда като една странична отвличаща намеса, благодарение на енергичността и успехите, постигнати от немските сили и техния пълководец - Ромел, постепенно започва да изглежда като евтина (откъм сили и средства) възможност да се нанесе чувствителен удар по Великобритания покрай спасяването на италианските колониални амбиции, а в перспектива и като възможност срещу СССР. Така и защото постепенно с нарастването на съюзническите сили и особено сащианския десант, този ТВД започва да заплашва Италия, а чрез нея и собствено европейските територии, окупирани от Райха.
Мисля че няма да сгреша, ако напиша, че Хитлер изцяло мисли в рамките на континенталната стратегия, т.е. за него Средиземноморският ТВД не предоставя заобиколна стратегическа възможност за разправяне с Великобритания, а само отвлича сили и средства от основната точка на усилие. Редер така и не успява да го "запали" за идеите си, чрез Средиземно море да се удари "смъртоносно" Великобритания и да се приключи с основния проблем.

По самата тема - ще се съглася, че Хитлер разглежда Великобритания като противник, с когото засега не е нужно да се воюва. Както бе посочено вече, той мотивира това с разбиранията си за качествата на "англосаксонците", но ми се струва, че все пак по-голямо значение за него имат стратегическите въпроси - както нееднократно отбелязва, Германия не може да обере плодовете от разпадането на британската империя, така че предизвиквайки това събитие само ще усили своите потенциални противници. Така че Хитлер се изказва за възможен сблъсък с Великобритания по-скоро в по-неопределено време, но само в рамките на мисълта, че Великобритания вероятно ще застане на пътя на германските намерения, а не защото последните лежат в сферата на интересите на самата Великобритания (според него).
Мисля си, че той се заблуждава за интересите на империята в Европа, макар че вероятно добре усеща нейната умора и преситеност в чисто имперските въпроси (колониите и доминионите). Заблуждава се, че британското правителство (което и да е то в дадения момент) не би разглеждало германска хегемония в Европа и изчезване на основните континентални съюзници на Великобритания, като смъртна опасност за сигурността си. Да напомня, че през 30-те години и поне до 1940 г. нито Великобритания, нито Франция придават особено значение на СССР като континентална сила или възможен съюзник срещу Германия. Промяната в това виждане е свързана както (донякъде) със смяната на лидерството (Чърчил), така и с промяната в стратегическата обстановка (изчезването на Полша от картата, а след това и на Франция не оставя възможни съюзници на континента, освен някаква надежда на "чудо" - Хитлер да се скара със Сталин). Впрочем, както отбеляза в една друга тема Воланд - Германия на Хитлер тогава изглежда също толкова "зла", колкото и СССР на Сталин - двете държави съвместно или самостоятелно сякаш се състезават да "поглъщат" независими държавици или откъсват територии от тях.
Та мисълта ми е, че мнението на Хитлер за война с Великобритания и въобще за населението на имперската метрополия може да се обясни и със стратегическите му виждания. Още повече, че, според мен, не е нужно за да обясним случилото се при Дюнкерк, нито пък Северна Африка, ни е необходимо това "особено приятелско отношение" на Хитлер към британците.
Мисля си, че с времето това мнение малко се променя, а по-късно и много. Както посочи и ИЦА. Както виждаме, това "особено отношение" очевидно се променя - факт, маркиран от решенията на Хитлер в хода на "Битката за Англия".

ПП Ще се съглася донякъде с Божилов, че не можем да приемаме нито речите, нито публичните текстове, написани от Хитлер (а по същество и о т който и да е политик) като "чиста монета". В речите-обръщения на Хитлер към Англия и британците могат да се открият и прагматични политически мотиви - надежда, че там ще разберат неговото "нежелание за продължаване на войната" (според мен, той желае да я продължи, но засега не с тях).

Ето какво казва (сбито, в преразказ) Хитлер пред офицерите от ОКХ в навечерието на войната с Полша (по дневника на Халдер).

Обяснение на позицията на Англия, изхождайки от вътрешното й положение:

- Взимането на решение за обявяване на война през 1914 г. - Англия не би взела това решение, ако можеше да предвиди последстивята от него.

- Нито една държава принципно не желае продължителна война.

- Англия неизбежно ще загуби войната.

От времето на световната война, условията са се променили. Стана ясно, че богатите държави от войната могат да спечелят малко, но да загубят твърде много и че всяка държава ще понесе загуби, че даже при успех във войната, силите на победителя се изтощават.

Необходим е ключ, за разбиране на действията на хората, които не са настроени достатъчно войнствено.

Англия е претрупана със задължения из целия свят:
[изводи от това]

- ще водили борба срещу Германия - да

- дали ще воюва заради интересите на съюзниците си - ?

- борба за интересите на "трети държави" - не.

Нашите противници, отчитайки опита от 1914 - 1918 г., няма да рискуват да започнат голяма война. Известно им е, че днес ще си имат работа с различна Германия [тук има споменаване, че през 1914 г. отрицателно виляние са оказвали църквата и социалистите]

АНАЛИЗ НА РЕАЛНАТА ОБСТАНОВКА

Главни политически моменти

Врагове: Полша, Англия (активен), Франция.

(със зелено и в квадратни скоби са моите пояснения по текста)

Т.е. от стратегическа гледна точка Хитлер възприема Англия като свой "основен противник" - поне в края на лятото на 1939 г. Но не разбира добре мотивите на нейните лидери (вероятно затова ги смята за "глупаци"). Особено забавно е разсъждението за "разбирането на недостатъчната войнственост".

[von Danitz]

Според мен много добра формулировка на темата.

Първо, защото поради твърде неустановените виждания на германския лидер в областта на стратегията, и пълновластието му във външната политика и отбраната, той е основният фактор от едната страна в отношенията между Берлин и Лондон, в онази епоха. Обещественото мнение на германците, направо можем да го прескочим, особено след избухването на войната.

Второ, темата е интересна, от гледна точка на изясняване поне за вътрешно-форумни нужди на това, кой е основният противник на Хитлер през войната. И кого той смята за основен противник, което не е едно и също.

Често сравняват Наполеон с Хитлер, особено заради паралелните морски опити, паралелите в кампанията в Русия и Египет. Разликите са очевидни, накратко те са:
Наполеон сочи за свой противник Англия, поражението на която е условие за съществуването на неговата империя. При Хитлер такова нещо няма.

Хитлер сочи за свой основен противник Болшевишка Русия и свързаните с нея, в неподредените му концепции, еврейство и славянство, а Великобритания, е страната, която упорито, следвайки дребнобуржузните си страхове, не го подкрепя във великите му планове.

Наполеон рискува всичко за да нанесе смъртен удар на Британия, и срещу Египет, и в Русия. Хитлер е склонен на компромис. Уви, този компромис, се обсъжда и в британските командни структури през септември 1940, факт, който докарва Чърчил до бяс. Наполеон от 1804 не е бил и на околосветска обиколка от преговорите.

Хитлер има непосредствен боен опит от първо лице срещу британците, Наполеон дори не толкова близък.

Хитлер по-скоро уважава британците, Наполеон, по-скоро, не.

Реториката на нацистите срещу Англия и нейния капитализъм се засилва в края на войната, от 42 година нататък. Там можем да не търсим хитлеровия почерк, по-скоро гьобелсовия.

Хитлер знае кой му е враг. Но мюнхенския успех и компромиса на Чембърлейн, който е следствие от демократичната система и сложната дилема през 30-те години пред Лондон, поне за мен, макар и в началото да са добре дошли за фюрера, после му изиграват лоша шега. И до края на войната той мисли, че може да преметне Лондон. Което са си дръжки-таркалети.

Но, вижте, в Африка и в Гърция войната си е сериозна. Хитлер не е пратил Ромел на разходка. Там политика и съображения, "правя нещо, ама само привидно", не мисля че има. Това си е все старата, добра стратегия да срежеш хранителния канал на Британия през Средиземноморието. Суец е основна цел, както пред Вилхелмовата армия, така и пред Хитлеровата. Чува ли ли сте за DAK, ама първия. Абревиатурата е същата, само че се чете Deutsche Asia Korps? Просто, освен Хитлер в Германия е имало и други стратези, но не с неговата власт. Те са помнели други правила и повече ред, но накрая художникът е надделял. Той си иска война с Русия и си я получава. А в Африка трохите, щото той не че е искал да отреже и тая възможност, но за главна цел не е и чувал.

[SRH]

Между другото вижте това. Има доста отношение към темата. За съжаление не съм чел книгата, но ревюто е яко На мен силно впечатление ми направи този пасаж, ама май си отива към ОТ :p

The book even points to an exact day when policy began to alter. On the morning of 17 March 1939 Henderson met his German counterpart to discuss the best way of excusing Germany's action in Czechoslovakia. Yet, by the evening, Chamberlain declared Germany's action illegal! What changed? Britain heard that the Nazis had agreed to cede the former Czech province of Ruthenia to Hungary. This signalled that Hitler had put on hold plans to attack the Soviet Union and was most likely looking West.

А между другото Хитлер е имал някаква идея за работа в британските колонии. Например след бъркотиите породени от договора за трансфер на евреи в Палестина (Haavara Agreement), дори забранява всякаква помощ за арабите. Това е в голямо противоречие с политиката му спрямо евреите, но уязвява британците и икономически и политически. Като цяло обаче Германия няма потенциал да поеме контрола върху британските владения.

[gollum]

Е, радвам се, че темата се получава (аз имах своите съмнения, да си призная), така че и друг път ще следвам съветите на ИЦА . Макар това да е многократно обсъждан и споменаван въпрос, наистина досега това не е ставало в нарочна тема.

А конкретно по темата - ще се съглася общо взето с Даниц. Наистина покрай случая с Полша Англия се споменава като "основен противник", но това е по-скоро моментно работно определение на ситуацията, не става въпрос за част от цялостното стратегическо виждане на Хитлер.
Съгласявам се и за действията в Средиземноморието - определено в Германия има хора, които възприемат много по-различно нещата, но в повечето случай Хитлер се налага. Най-малкото висшите флотски офицери неизбежно клонят към едно по-различно виждане за Англия, а и за възможностите за "справяне" с нея. Войната в Северна Африка е сериозна, но Хитлер определено проявява нежелание (или може би известно непостоянство) по отношение на този ТВД и общо взето приоритетът му е нисък, което добре се вижда от отделените сили и ресурси и попълненията. Виждането му започва неизбежно да се променя под влияние на събитията когато вече никакво съсредоточаване на сили не може да подобри нещата, та се стига до безсмислен преразход, но това е вече друга тема.
За Хитлер войната с Англия е неизбежно зло, но (тук съм съвсем съгласен с Даниц) неизбежността на ситуацията се корени в неразбирането на мотивите на английските лидери. Хитлер вероятно се подвежда по това, че сякаш първоначално много добре ги преценява (макар че предвижда как ще постъпят, не разбира добре мотивите им), впоследствие постоянно ги подценява или недооценява, а това води до сериозни политически грешки.