Док, имам проблеми с мейла и не мога да ти пратя по него нищо за момента. Тъй като Модел ми е фаворит, искам да ти драсна нещо ей тука във форума и да си прецениш какво може да се използва за биото му.
Ото Мориц Валтер Модел е роден на 24.01.1891г. в Хайнхайм, близо до Магдебург в лутерантско семейство от средния клас. В действителност в семейството му няма военни и никога не е било с някакви военни традиции, както например Манщайн и другите аристократи от Вермахта. Баща му е бил преподавател по логика в женската гимназия и е бил регент в църковния хор. Предците на Модел по майчина линия са главно земеделци, които цял живот са си изкарвали прехраната със селско стопанство.
Интересно е, че в края на войната, малко преди да се самоубие Модел е наредил на един от адютантите си да изгори всички негови лични документи и поради това днес за детството и юношеските му години се знае твърде малко.
Известно е, че в училище Модел е бил прилежен ученик. Учил е в гимназията в Ерфурт, където любими предмети му станали историята, и изучаването на гръцки и латински езици.
През 1906г. по време на обучението си в църковната гиманзия в Наумбург, където бил разквартируван армейски батальон, Модел за 1-ви път се срещнал с военните. Само две години по-късно, когато е на 17г. Модел се записва доброволец/с помоща на връзките на свой влиятелен дядо/ в 6-ти Бранденбургски пехотен полк. В течение на 18 месеца Модел се обучава във военното училище в Нейс, и този период коренно променя начина му на мислене. През 1910г. получил звание лейтенант и започнал курсове по езда. През същия период започнали и влеченията му към лова. Скоро Модел до такава степен усъвършенствал техниката на яздене, че станал един от най-добрите ездачи сред своите колеги от учлището.
Модел извоювал репутация на амбициозен и честен офицер. Той не се боял да каже това, което мисли, и странното е, че нито в младостта си, нито в по-късна възраст е имал близки приятели.
Когато избухва Първата световна война Модел е зачилсен към 1-ви батальон на 52-ри полк, дислоциран на Западния фронт. През май 1915г. в боевете при Седан Модел бил тежко ранен от шрапнел и прекарал в болница 1 месец. За тежкото нараняване получил ЖК 1-ви клас. Енергичността и безрасъдната смелост, която често Модел демонстрирал в боевете направило силно впечатление на командира на неговата дивизия Оскар фон Прюсен/един от 6-те синове на кайзера/. Прюсен повикал лично Модел и му предложил служба в щаба на дивизията.
Кратко след това Модел решил да се върне отново на фронтовата линия и станал командир на рота. В хода на поредната дръзка контраатака отново е тежко ранен и награден с РК. След възстановяването си през 1917г., по заповед на Генералния щаб Модел е изпратен с чин капитан в Турция.
По време на ПСВ Модел представил себе си като способен, трудолюбив, енергичен и смел офицер.
След войната Модел е зачислен към Райхсвера и за разлика от доста немски офицери избягвал да се занимава с политика. Отдава се на литературна дейност и скоро написва книга за живота на ген.фелдмаршал А.Гнайзенау. По време на подавяне на комунистическото въстание в Рур, Модел се запознава с бъдещата си съпруга Герда Хусен, с която сключва брак година по-късно.
Една от отличителните черти на характера на Модел през този период е силната му привързаност към християнската религия и предаността му към Германия. Известно е, че е чел много на военно-историческа тематика и може да се каже, че в този период силно му повлияват трудовете на гения на отбраната ген. л-т Фридрих фон Лосберг.
Фон Зект и други високо поставени немски офицери считали Модел за образцов пруски офицер - изпълнителен и предан на войнския дълг. Наред с това обаче Модел бил лишен от чувство за такт. Безжалостно санкционирал подчинените си за допуснати грешки и открито критикувал своите началници, когато не е съгласен с тях. Това, което го отличава най-много обаче от истинския пруски офицер е липсата му на изтънченост и кавалерство. Модел се държал грубо и нормите на етикета сред висшите среди му били абсолютно чужди.
През 30-те години изпълянва различни поръчения на генщаба, а за кратко командва и батальон в Изт.Прусия. През 1934г. получава звание полковник и е назначенза командир на 2-ри пехотен полк. През 1935г. е назначен за началник на 8-ми отдел на ГЩ, отговарящ за техническата снаряженост на армията и разработване на доктрината на бъдещия Вермахт. Модел бил пехотинец и почти нищо не разбирал от техника, но бил категорично за изграждане на съвременни моторизирани части и авиация. През този период Гудериан се ползвал с пълната подръжка на Модел.
През 1938г. Модел става генерал, а през ноември същата година е назначен за началник щаб на 4-ти АК в Дрезден.
През 1939г. корпуса на Модел участва в няколко тежки битки и въпреки, че прилагал изцяло неортодоксални методи на воюване Модел не навредил на кариерата си.
За 1-ви път Модел се запознава с Хитлер в Берлин малко след войната с Полша. Запознава ги Гьобелс, с когото Модел се е запознал съвсем скоро и то случайно.
Както и много други немски генерали Модел изпитвал отвращение към болшевизма и бил убеден, че в Германия е задължително да има железен ред, гарантиран от една силна армия и полиция.
Сред офицерските среди мненията за Модел били различни. Някои го считали за краен нацист, предвид членството му в SS и голямата му преданост към фюрера. Други считали Модел за умен и пресметлив опуртюнист, който използвал Хитлер и режима за по-лесно и бързо издигане в служебната йерархия.
При все това едно било несъмнено. В хода на тежките боеве на Изт.фронт Модел нито веднъж, дори и в най-безнадеждните ситуации не изпадал в песимизъм и често рискувал живота си, стоейки отпред на фронтовата линия.
Известно е, че Хитлер не се чувствал много комфортно в присъствието на Модел, въпреки, че му е имал пълно доверие. Веднъж фюрера споделил на Кайтел и Йодл: "Видяхте ли погледа му? Убеден съм, че този човек ще направи всичко, което се изисква от него, но аз не искам в никакъв случай да му бъда подчинен"
През ноември 1940г. Модел командва 3-та танкова дивизия, като негов непосредствен началник бил Лео Гайр фон Швапенбург. Лео считал Модел за блестящ офицер, но сравнително ограничен във военно мислене. В дивизията му много от подчинените му офицери не му симпатизирали, тъй като се отнасял с тях студено и говорел само по служебни въпроси. Наред с това войниците му се възхищавали, за личното му присъствие на фронтовата линия и умението му да ръководи боя без да се намира постоянно в щаба.
През октомври 1941г. Модел получава звание генерал от бронетанковите войски и поема командването на 41-ви корпус. Огромна част от подчинените му офицери подали оплакване заради това, че Модел изисквал от тях невъзможното и не приемла никакви оправдания, каквото и да стане. През юни 1944г. когато станал командващ на ГА "Център" Модел заплашил всички командири на части със трибунал, ако отстъпят от позициите си.
Желязната му воля намира отражение и в неговото основно житейско правило: "Този, който води след себе си войници, няма право да мисли за себе си."
По време на операция "Брабароса" Модел показал,че е добър ученик на Гудериан, след като дивизията му минава като лавина през Украйна и участва в обкръжението на Киев.
Модел е един от малкото немски генерали, които се осмеляват да говорят на Хитлер открито без заобикалки. През януари 1942г. когато командваната от него 9-та армия попада в обкръжение под Ржев, Модел лично отлита за Берлин за да убеди Хитлер да изпрати подкрепления. Хитлер приема Модел и предлага свой план за излизане от обкръжението. Модел търпеливо изслушва фюрера и накрая казва:" Мой фюрер кой командва 9-та армия, вие, или аз?" Странно и малко рядко срещано но Хитлер отстъпил и дал пълна свобода на действие на Модел. Последвалите събития показали, че Модел бил прав и доказали, че е командващ, който може да взема тактически грамотни решения. Мантойфел по-късно отбелязва: "Модел често спореше с Хитлер и си позволяваше да говори неща, които другите не се осмеляваха да му кажат."
Модел завоюва репутацията си на гений на отбраната именно на Източния фронт. С феноменална точност, той преминал пътя от полковник до ген.фелдмаршал.
Неговата наклоност да проявява черен хумор в най-критичните ситуации се показала ярко, когато през зимата на 1942г. един от приближените му го запитал: "А какво ще ни предложите Вие за да се разреши трудната ситуация?" Модел без да се замисля му отговорил: "Себе си".
Командвайки 12-ти корпус Модел приел и започнал масово да прилага тактиката за използване на мобилни части за активна отбрана.
Когато през 1942г. Паулус се предал в плен, Модел осъдил постъпката му и добавил: "Един фелдмаршал не може да бъде военнопленик".
Пред хода на операция "Цитадела" Модел активно подкрепял Гудериан и се опитал да убеди Хитлер, че операцията не е обмислена детайлно, че е безсмислена и ще доведе до големи загуби. Хитлер е непреклонен и немците търпят поражение. Армията на Модел, която първа тръгва в атака среща ожесточена съветска съпротива и дълбоко ешелонирана отбрана. Загубите и в личен състав са потресаващи.
Док съжалявам, но спирам до тук, утре обещавам да довърша. Дай някакви препоръки и съвети, ако има нужда от такива.
Ото Мориц Валтер Модел е роден на 24.01.1891г. в Хайнхайм, близо до Магдебург в лутерантско семейство от средния клас. В действителност в семейството му няма военни и никога не е било с някакви военни традиции, както например Манщайн и другите аристократи от Вермахта. Баща му е бил преподавател по логика в женската гимназия и е бил регент в църковния хор. Предците на Модел по майчина линия са главно земеделци, които цял живот са си изкарвали прехраната със селско стопанство.
Интересно е, че в края на войната, малко преди да се самоубие Модел е наредил на един от адютантите си да изгори всички негови лични документи и поради това днес за детството и юношеските му години се знае твърде малко.
Известно е, че в училище Модел е бил прилежен ученик. Учил е в гимназията в Ерфурт, където любими предмети му станали историята, и изучаването на гръцки и латински езици.
През 1906г. по време на обучението си в църковната гиманзия в Наумбург, където бил разквартируван армейски батальон, Модел за 1-ви път се срещнал с военните. Само две години по-късно, когато е на 17г. Модел се записва доброволец/с помоща на връзките на свой влиятелен дядо/ в 6-ти Бранденбургски пехотен полк. В течение на 18 месеца Модел се обучава във военното училище в Нейс, и този период коренно променя начина му на мислене. През 1910г. получил звание лейтенант и започнал курсове по езда. През същия период започнали и влеченията му към лова. Скоро Модел до такава степен усъвършенствал техниката на яздене, че станал един от най-добрите ездачи сред своите колеги от учлището.
Модел извоювал репутация на амбициозен и честен офицер. Той не се боял да каже това, което мисли, и странното е, че нито в младостта си, нито в по-късна възраст е имал близки приятели.
Когато избухва Първата световна война Модел е зачилсен към 1-ви батальон на 52-ри полк, дислоциран на Западния фронт. През май 1915г. в боевете при Седан Модел бил тежко ранен от шрапнел и прекарал в болница 1 месец. За тежкото нараняване получил ЖК 1-ви клас. Енергичността и безрасъдната смелост, която често Модел демонстрирал в боевете направило силно впечатление на командира на неговата дивизия Оскар фон Прюсен/един от 6-те синове на кайзера/. Прюсен повикал лично Модел и му предложил служба в щаба на дивизията.
Кратко след това Модел решил да се върне отново на фронтовата линия и станал командир на рота. В хода на поредната дръзка контраатака отново е тежко ранен и награден с РК. След възстановяването си през 1917г., по заповед на Генералния щаб Модел е изпратен с чин капитан в Турция.
По време на ПСВ Модел представил себе си като способен, трудолюбив, енергичен и смел офицер.
След войната Модел е зачислен към Райхсвера и за разлика от доста немски офицери избягвал да се занимава с политика. Отдава се на литературна дейност и скоро написва книга за живота на ген.фелдмаршал А.Гнайзенау. По време на подавяне на комунистическото въстание в Рур, Модел се запознава с бъдещата си съпруга Герда Хусен, с която сключва брак година по-късно.
Една от отличителните черти на характера на Модел през този период е силната му привързаност към християнската религия и предаността му към Германия. Известно е, че е чел много на военно-историческа тематика и може да се каже, че в този период силно му повлияват трудовете на гения на отбраната ген. л-т Фридрих фон Лосберг.
Фон Зект и други високо поставени немски офицери считали Модел за образцов пруски офицер - изпълнителен и предан на войнския дълг. Наред с това обаче Модел бил лишен от чувство за такт. Безжалостно санкционирал подчинените си за допуснати грешки и открито критикувал своите началници, когато не е съгласен с тях. Това, което го отличава най-много обаче от истинския пруски офицер е липсата му на изтънченост и кавалерство. Модел се държал грубо и нормите на етикета сред висшите среди му били абсолютно чужди.
През 30-те години изпълянва различни поръчения на генщаба, а за кратко командва и батальон в Изт.Прусия. През 1934г. получава звание полковник и е назначенза командир на 2-ри пехотен полк. През 1935г. е назначен за началник на 8-ми отдел на ГЩ, отговарящ за техническата снаряженост на армията и разработване на доктрината на бъдещия Вермахт. Модел бил пехотинец и почти нищо не разбирал от техника, но бил категорично за изграждане на съвременни моторизирани части и авиация. През този период Гудериан се ползвал с пълната подръжка на Модел.
През 1938г. Модел става генерал, а през ноември същата година е назначен за началник щаб на 4-ти АК в Дрезден.
През 1939г. корпуса на Модел участва в няколко тежки битки и въпреки, че прилагал изцяло неортодоксални методи на воюване Модел не навредил на кариерата си.
За 1-ви път Модел се запознава с Хитлер в Берлин малко след войната с Полша. Запознава ги Гьобелс, с когото Модел се е запознал съвсем скоро и то случайно.
Както и много други немски генерали Модел изпитвал отвращение към болшевизма и бил убеден, че в Германия е задължително да има железен ред, гарантиран от една силна армия и полиция.
Сред офицерските среди мненията за Модел били различни. Някои го считали за краен нацист, предвид членството му в SS и голямата му преданост към фюрера. Други считали Модел за умен и пресметлив опуртюнист, който използвал Хитлер и режима за по-лесно и бързо издигане в служебната йерархия.
При все това едно било несъмнено. В хода на тежките боеве на Изт.фронт Модел нито веднъж, дори и в най-безнадеждните ситуации не изпадал в песимизъм и често рискувал живота си, стоейки отпред на фронтовата линия.
Известно е, че Хитлер не се чувствал много комфортно в присъствието на Модел, въпреки, че му е имал пълно доверие. Веднъж фюрера споделил на Кайтел и Йодл: "Видяхте ли погледа му? Убеден съм, че този човек ще направи всичко, което се изисква от него, но аз не искам в никакъв случай да му бъда подчинен"
През ноември 1940г. Модел командва 3-та танкова дивизия, като негов непосредствен началник бил Лео Гайр фон Швапенбург. Лео считал Модел за блестящ офицер, но сравнително ограничен във военно мислене. В дивизията му много от подчинените му офицери не му симпатизирали, тъй като се отнасял с тях студено и говорел само по служебни въпроси. Наред с това войниците му се възхищавали, за личното му присъствие на фронтовата линия и умението му да ръководи боя без да се намира постоянно в щаба.
През октомври 1941г. Модел получава звание генерал от бронетанковите войски и поема командването на 41-ви корпус. Огромна част от подчинените му офицери подали оплакване заради това, че Модел изисквал от тях невъзможното и не приемла никакви оправдания, каквото и да стане. През юни 1944г. когато станал командващ на ГА "Център" Модел заплашил всички командири на части със трибунал, ако отстъпят от позициите си.
Желязната му воля намира отражение и в неговото основно житейско правило: "Този, който води след себе си войници, няма право да мисли за себе си."
По време на операция "Брабароса" Модел показал,че е добър ученик на Гудериан, след като дивизията му минава като лавина през Украйна и участва в обкръжението на Киев.
Модел е един от малкото немски генерали, които се осмеляват да говорят на Хитлер открито без заобикалки. През януари 1942г. когато командваната от него 9-та армия попада в обкръжение под Ржев, Модел лично отлита за Берлин за да убеди Хитлер да изпрати подкрепления. Хитлер приема Модел и предлага свой план за излизане от обкръжението. Модел търпеливо изслушва фюрера и накрая казва:" Мой фюрер кой командва 9-та армия, вие, или аз?" Странно и малко рядко срещано но Хитлер отстъпил и дал пълна свобода на действие на Модел. Последвалите събития показали, че Модел бил прав и доказали, че е командващ, който може да взема тактически грамотни решения. Мантойфел по-късно отбелязва: "Модел често спореше с Хитлер и си позволяваше да говори неща, които другите не се осмеляваха да му кажат."
Модел завоюва репутацията си на гений на отбраната именно на Източния фронт. С феноменална точност, той преминал пътя от полковник до ген.фелдмаршал.
Неговата наклоност да проявява черен хумор в най-критичните ситуации се показала ярко, когато през зимата на 1942г. един от приближените му го запитал: "А какво ще ни предложите Вие за да се разреши трудната ситуация?" Модел без да се замисля му отговорил: "Себе си".
Командвайки 12-ти корпус Модел приел и започнал масово да прилага тактиката за използване на мобилни части за активна отбрана.
Когато през 1942г. Паулус се предал в плен, Модел осъдил постъпката му и добавил: "Един фелдмаршал не може да бъде военнопленик".
Пред хода на операция "Цитадела" Модел активно подкрепял Гудериан и се опитал да убеди Хитлер, че операцията не е обмислена детайлно, че е безсмислена и ще доведе до големи загуби. Хитлер е непреклонен и немците търпят поражение. Армията на Модел, която първа тръгва в атака среща ожесточена съветска съпротива и дълбоко ешелонирана отбрана. Загубите и в личен състав са потресаващи.
Док съжалявам, но спирам до тук, утре обещавам да довърша. Дай някакви препоръки и съвети, ако има нужда от такива.
Пиши ми ако ти трябва нещо за Waffen-SS, ще се радвам, ако мога да съм полезен с нещо. 
Comment