Хитлер?

[anastas7147]

1864 Deutsch-Dдnischen Krieg,
1866 Krieg, zwischen PreuЯen und Цsterreich
1870/71 Deutsch-Franzцsischer Krieg,
1. Weltkrieg.
2. Weltkrieg
Справка с Encarta Enzyklopaedie,
естествено нямам никакви претенции за толкова назад в историята т.е. колко всички те са били “нападателни”

[Ханс]

...а не с пълната подкрепа и ентусиазъм на германския народ...

Аз поне се удивлявам на подобни обобщения. Какво значи подкрепа на един народ? Още по-странно е понятието ентусиазъм на народа. Наистина се чудя на тези обобщения. Но нека оставим този въпрос настрана.
Една война винаги се води от два или повече участника. Една война не се води само от един участник. Тоест колкото е виновен един народ, толкова са виновни и всички останали. Все пак войната си остава акт на политиката и вината за започването и е не в отделната личност, а обществото, което както знаем поне в Европа към този момент е доста интегрирано.
Тоест германският народ има толкова вина за войната между Германия и Полша колкото полският, и дели вината за разрастването с народите на Франция и Англия, а по-късно и на СССР.

Но нека обърнем внимание на другите въпроси:

Трябваше да се изтръгне войственият инстинкт от душата на нация, която е водила най-малко пет нападетелни войни за период от 75 години след 1864 год.

Това твърдение е толкова погрешно, колкото и всичките изводи, които се правят от него.
Ето като пример ПСВ и ВСВ, произхода и на двете е съвършенно сходен. Ако в единият случай(ПСВ) се явява отбранителна война за Германия, то в другият(ВСВ) тя има същият характер за Франция.
Всъщност точно тези 75 години, които очертава Робъртс са толкова свързани, че спокойно могат да се обединят като войни за обединението на Германия(разбира се само ако гледаме от строго европейска гледна точка). Съвсем естествено или пълното обединение или унищожаването на идеята за обединение са единственият изход от тази ситуация. Резултата е очевиден и честно казано естествен, едно пълно обединение на Германия може да се сравнява по значение само с възхода на Рим.

[anastas7147]

"Войнствен инстинкт"? Това демонизиране на немската нация ли е?

сигурно е поне опит за такова...нали все пак трябва по някакъв начин да бъдат оправдани абсолютно излишните съюзнически бомбардировки над Хамбург, Дрезден и пр.цивилно население

[Ханс]

сигурно е поне опит за такова...нали все пак трябва по някакъв начин да бъдат оправдани абсолютно излишните съюзнически бомбардировки над Хамбург, Дрезден и пр.цивилно население

Излишността е въпрос на гледна точка и в този аспект нищо или много малко неща са излишни.
Иначе ми е интересно как точно може да се впише ПСВ като нападателна война от немска страна.

Впрочем сетих се и за нещо дето бях забравил. Автора споменава ли какъв е този митичен мир дето Европа не била виждала от 500 години?

"Войнствен инстинкт"? Това демонизиране на немската нация ли е?

Това е просто удобна формулировка(защото няма никакъв смисъл) благодарение, на която можеш да дрънкаш какво ли не.
Така се дават обяснения във посредствените книги и филми - един от персонажите е отрицателен, такъв е защото е природно зъл/луд/болен/педофил и е късал крилцата на мухите. Неговата мотивация е страста към злосторство. Като имаш този персонаж можеш да направиш каквото си искаш и както си искаш, никой няма да те пита защо е така.
Същото е и тук, ако обясниш мотивацията за нещо с естественият порив към войната защо да обясяваш каквото и да е било друго.

[anastas7147]

Аз поне се удивлявам на подобни обобщения. Какво значи подкрепа на един народ? Още по-странно е понятието ентусиазъм на народа..

За да дойде Хитлер на власт 13 милиона германци гласуват за него.Как другояче да се нарече това освен подкрепа?
Ентусиазъм?- виж документалните кадри от онова време.Много неща могат да се режисират, но грейналите физиономии не могат.

Все пак войната си остава акт на политиката и вината за започването и е не в отделната личност, а обществото,

Анджак, в обществото!А разликата между общество и народ колко е?

Тоест германският народ има толкова вина за войната между Германия и Полша колкото полският, и дели вината за разрастването с народите на Франция и Англия, а по-късно и на СССР..

извинявай, ама това звучи направо смешно....къде е сега Империал да си пусне смеховката!4-5 ей такива емотикона :lol:

[anastas7147]

Автора споменава ли какъв е този митичен мир дето Европа не била виждала от 500 години?

подразбира се- това е мирът в Европа от 1945-та насам

Позволете ми един въпрос, г-н Модератор:
- до скоро под ника ми стоеше "новак" а сега стои "редовен".Ама как така?- Динайн няколко пъти вече твърди тук че съм бил "нередовен"... :x

Как да го разбирам това? Повишен съм в звание?
Пък аз си мислех, че ще ме пъдите.....

[Ханс]

За да дойде Хитлер на власт 13 милиона германци гласуват за него.Как другояче да се нарече това освен подкрепа?

Интересно какво точно доказва това? За Чембърлайн например гласуват над 10 милиона британци. А Леон Блум се радва на подкрепа от повече от полвината френски гласоподаватели. Какви изводи можем да направим от това? Ами, че всички те са били демократично избрани и това е всичко.

Ентусиазъм?- виж документалните кадри от онова време.Много неща могат да се режисират, но грейналите физиономии не могат.

Като оставим настрана режисурата ентусиазъм можеш да откриеш в документалните кадри на всички участници, а не само при един.

Анджак, в обществото!А разликата между общество и народ колко е?

Ами колкото е между народ и общество.

извинявай, ама това звучи направо смешно....къде е сега Империал да си пусне смеховката!4-5 ей такива емотикона

Ами аз обикновенно не се смея на войните. Само един въпрос, кога Германия обявява война на Англия и Франция?

подразбира се- това е мирът в Европа от 1945-та насам

Абе и това е относително, само погледни бивша Югославия или си спомни Унгарските събития от '56, няма значение, не визирах този, а онзи митологичният мир от преди 500 години, което е нещо като 1450-1550.
Ето едно малко списъче:
1. Тринадесет годишната война
2. Войната на розите
3. Бургундските войни
4. Швабската война
5. Англо-Шотландска война
6. Англо-Френска
7. още една Англо-Шотландска и още 2 Англо-Фреснки
8. Поне 10 Италиански войни
9. Сигурно още поне 20-30 войни - Турско-Хабсбургски, Отоманско-Венециански, Унгарска гражданска и един господ знае още какви

Но нека не издребняваме и да се съгласим, че Европа е била мирна към преди 500 години. А защо трябва да сме убедени, че причината Европа да е мирна сега е точно в безусловната капитулация(и последствията от нея)?

[Sir Gray]

Хм, не виждам защо се хаби толкова енергия да се дискутира с очевидно необективни и пронацистки мнения. Положителната роля на Хитлер е очертавана на много места из форума, отрицателната всеки може да я види. Опитите да се изкара един вманиачен диктатор чиста вода ненапита не заслужават внимание.

[D3BEP]

* взето е предвид - модератор

Моето мнение е, че Хитлер е гениален политик, но лош военен стратег. Поне за втората част от мнението ми виждам, че тук имаме съгласие. Във военната стратегия най - много му пречи според мен едно негово психологическо качество от политиката: той умее да си поставя изпълними цели, които в последствие преследва на всяка цена. Не се притеснява да пожертва приятели или партньори, стига да постигне това, което иска.
Другото, което според мен му е пречка, е високото му самомнение и явното му съзнание, че всички сфери, с които се захване са сходни като система и се подчиняват на подообни закони, т.е. успехът в едно неизбежно създава предпоставки за успех и в друго поприще - ограниченията са само в ума на човека. Казано с други думи, добрият политик е, или ще стане и добър стратег. Пренебрегнати са знанията и опита.
И не на последно място, ако не беше такъв самодържец, мисля, че друга щеше да бъде политическата карта на Европа.
Ясно ми е, че в момента градя психопортрет на господин Хитлер, който може да бъде консултиран само с личния му лекар и има доста условности, дали съм прав. Въпреки това, от литературата, която съм чел, съм останал с такова впечатление - той никак не е луд, определено е много умен и изобретателен, комбинативен, но прекалено самонадеян и дори бих казал, че през цялото време на войната той няма около себе си екип, на който да разчита и да се доверява напълно. Той е сам с немската нация Отборите си сам ги руши.
Но не съм съгласен с изказаната от Ханс - мисля беше - теза, че поведението към унищожаване на тези "отбори" е иманентна характеристика на такива режими - да ги наречем условно "диктаторски".
Общо взето нека охарактеризираме другият такъв известен режим - Сталинският. Сталин също умело унищожава набиращите скорост политици, многократно "подменя" отбора си, както и ловко го управлява посредством интриги и вътрешни единоборства.
Но Сталин съумява и да се ползва от качествата и уменията на обкръжаващите го в трудни моменти, докато при Хитлер това го няма - за Сталин потенциала на даден политик е възможност и опасност, докато за Хитлер - само опасност.
Значително повече са - да не казвам добрите - но прославилите се руски Генерали по времето на Сталин. Е, в мирно време се отървава от някои от тях - безспорно. Но къде са те през войната при Хитлер? Уволнени, набедени, някои и осъдени, други пък попиляни по по - маловажни фронтове или в помощ на съюзници.
И не само това. Хитлер показва ясна тенденция сам той да управлява и да движи стратегически войната по фронтовете. Противопоставя се на общи решения на командния състав и накрая се и самоназначава негов ръководещ. Всички действия се съобразяват с него. Има всеобщи и отговарящи на характера му заповеди, като например да не се отстъпва при никакви обстоятелства.
Къде са тези тенденции при Сталин? Макар и главнокомандващ, той не се старае да се меси в стратегията на войната, оставя инициативата на генералите си. Безспорно е колил и бесил отстъпилите от фронта, както и военнопленниците - руснаци даже, но навсякъде ли е спазвал това условие "на всяка цена"? Според мен примерите за отстъпление на руския фронт са много повече, даже и с напредването на кампанията, докато на немския стои една публично изразена заповед на фюрера, ограничаваща тактическите ходове на армията.
Кой от двамата може да има по - сериозни претенции да бъде пълководец въз основа на миналото си? Според мен - Сталин. И въпреки това не го прави. Единственото, което прави, са мотивиращи актове, подкрепа на военните на фронта - лично или чрез свои представители, както и това, че остава - един вид като пример - в обсадената Москва.
Може би малко по - малко праволинейност повече би била от полза на Хитлер.
По въпросът за нацията - тук пак се заформя един щур спор на приказки.
Естествено, че Хитлер е имал подкрепата на нацията.
Както и Сталин.
Ами нациите им са били възпитавани така. И двамата се качват на върха на стъпалата на някакви общественоважни идеи и се задържат там благодарение на контрола, който имат върху нацията си.
Нацията им ли е виновна? Аз мисля, че не. Или ако обвиним нацията - немска, пък и полска, френска и всякаква друга, следва да обвиним през ПСВ и конете, които пренасят муниции.
Човекът не е чак толкова съвършенно по генотипа си същество.
Тълпата хора - още по - малко.
Той винаги ще действа според информацията, която му подадеш, и начина, по който му я подадеш.
Плюс това той е егоистично същество. КОето малко противоречи на социалната му същност, но той не се замисля толкова за другите. Гледа себе си - ако на него му е добре, значи и другите са добре. Ако на него му е малко по - добре, значи работата се оправя. Ако пък се намери някой да му каже, че и другите са добре, той ще повярва. Даже и да вижда, че са зле, като не са му близки, му е просто интересно защо ли.
Кой от нас е плакал за гладните дечица в Африка и за вечните граждански войни? Кой им помага? Предимно сме склонни на дискусии.
Така е било и тка ще бъде.
И оттук нататък нещата са прости. Хващаш децата о училище, слагаш им един портрет и ги почваш - ХитлерЧО(респ. СталинЧО) е велик.
Продължаваш ги в гимназията.
В кръжоци.
По телевизията.
По радиото.
По вестниците.
По учебниците.
По общи мероприятия.
В младежките организации.
В партията. Като разбира се всички други партии са надлежно премахната или съществуват само проформа.
И от време на време може да им подхвърляш от името на Х по някоя троха.
Доде се мине някоя година и поне 90% от хората действително са убедени, че едикой си е велик.
И дори сами унищожават другомислието. Вече ясно, че като усещат войната, убедеността им намалява, щото вчера са разбрали, че мъжа, а утре и сина им няма да се върне. ТОгава вече ги удря тях, но номерът е да се докара до този момент. Тогава вече войната действително става и тяхна - както явно вижда нещата Ханс, напред те печелят, назад изгарят собствените си домашни огнища. И противник на войната да си, вече си в кюпа. За другата страна си враг. И плячка.
Така че подкрепата е ясна. Без обединение на нацията с ясна цел Хитлер никога нямаше да бъде такъв велик политик и да постигне толкова много победи с мирни средства. Именно съзнанието на другите за единението на немската нация и страхът от възможностите й са факторът, който кара противниците му да правят отстъпки. Друг е въпросът дали тази подкрепа е защото нацията му е много умна и е прозряла идеалите му, или защото е била успешно зомбирана, или пък поради нещо друго. Факт е, че такава организация не се гради, без да си популярен сред народа. Самата структура е силова и непопулярна - всеки иска да си живее живота, не да ходи да тропа на плаца, нито да се страхува от казармите в отпуска или като чуе полицейска сирена.

По отношение на "войнственият инстинкт". Може би понятието не е достатъчно добро. Във всеки случай аз също заставам зад подобна идея, с уточнението, че войнственият инстинкт или подтикът към взаимоунищожение е характерен не за германската нация, а за човечеството като цяло.
Това, което иска да каже Анастас, лично аз, а мисля и вие добре разбирате какво точно е.
Това, коеот казвам, е не само мнение от чутото и прочетеното, но и от личен опит, аз и семейството ми познаваме доста германци, имаме и бол приятели в германия.
На повечето германци може да се прикачи следната характеристика:
Високо национално самосъзнание, дисциплинираност, организираност и ясно уважение към йерархията и закона.
Нещо подобно съм чувал, че се наблюдава и в Япония.
Е откъде идва това? От училищния хор?
Това идва от културата на една силно военно ориентирана нация. И естествено, другите нации гледат с недобро око на тези порядки и се стараят да ги унищожат.

[Sir Gray]

Високо национално самосъзнание, дисциплинираност, организираност и ясно уважение към йерархията и закона.

100% пасващо и на швейцарците. Хм, я да погледнем колко световни войни са запалили в последно време те?
Като оставим майтапа настрана искам да кажа, че подобни обобщения са абсолютно безпредметни - всяка група хора, като например един цял народ, никога не е толкова хомогенна. Понятието "народностни черти" е всъщност измислица, популярен шаблон, наложен именно от грубо и неточно обобщение. Точно като например "всички българи са много работливи и умни".
Затова най-добре е да се въздържаме от подобни обобщения, ами да разглеждаме процесите в тяхната дълбочина. Подкрепата от немския народ за Хитлер не идва от това, че "немците обичат дисциплината" или "защото са зли", ами е резултат от цял калейдоскоп различни процеси и настроения, повечето от които са доста различаващи се помежду си и само на повръхността изглежда като че да водят в една посока. Специално в случая на Хитлер на широка подкрепа се радва през 30те години и то главно защото тираничните черти на режима му са още скрити. Но дори и тогава има протести от най-различни страни, но те разбира се са бързо потушени със заминаването на интелектуалци и противниците на режима в концлагерите (там съвсем не са отивали само евреите). Софи Шол и брат и са показателен пример как се процедира в "прекрасния нов ред" със свободомислещите. А с годините промиването на мозъците и полицейщината си казват думата, както отбеляза и ДЗВЕР. И въпреки всичко Хитлер пак не се радва на пълна подкрепа, ако погледнем само генералитета, ще видим, че съпротивата даже нараства, въпреки децимацията.

А относно политическия гений на Хитлер бих искал също да добавя няколко думи. Неговото не може да се нарече гений - освен ако не е политически гениално да оставиш накрая поверената ти държава в пълна разруха. Това не е "гениално", това е престъпно. Едно дори повръхностно сравнение с Бисмарк онагледява разликата прекрасно.
Каквото обаче се визира под "гениално" при Хитлер са успехите му до 39г. Нека да се вгледаме по-внимателно в тези процеси:
1. Външнополитическите. Тук се казва вижте колко силна прави Германия. Това е така, но:
- икономическия подем хич не е негова заслуга и подемът започва още преди идването му на власт.
- политическата му игра носи успехи. Но на какво се базира тя? По същество неговото е постоянна игра на покер и то позицията на по-слабите карти, разчитайки на блъф. Познавайки противниците си и царящите у тях настроения той може да се възползва до един момент от блъфирането си. Но всеки успех го кара да се самозабравя все повече, увеличавайки непрекъснато залога и все по-малко обръщайки внимание на противниците си. Това не е политика, това е опортюнизъм. Един истински политик не играе покер и то блъфирайки постоянно, а разиграва максимално добре картите си в партията бридж (ще извинявате за аналогията). РАзвитието е напълно очаквано и предсказуемо - Хитлер все повече се замозабравя и самозаблуждава в собствената си измислена реалност и решенията стават все по-трагични, дори напълно идиотски. Накратко - ранните успехи на Хитлер се дължат на начина му на политиканстване, този начин обаче е такъв, че неминуемо рано или късно ще доведе до трагедия.
2. Вътрешнополитически. Тук той наистина е блестящ, ако приемем критериите на Макиавели. Хитлер се възползва умело от всякакви законни, незаконни и манипулаторски методи, само и само за да се докопа до властта. В това наистина е майстор. Но поне за мен това не е "добър политик" от морална гледна точка, това е умел манипулатор с престъпни намерения.

[Ханс]

Но поне за мен това не е "добър политик" от морална гледна точка, това е умел манипулатор с престъпни намерения.

Абе Грей, това откъде го измисли. Политиката няма морално измерение, морала е присъщ на личността, не на функцията. Тази глупост която Кисинджер набива за морал политика е доста добре опровергана в последно време. Политиката не може да бъде моралана или неморална и винаги е реална(освен в клиничните случаи когато очевидно е виртуална).
Иначе и аз съм съгласен, че геният на Хитлер се преувеличава, ясно е, че той притежава определени качества, но тези качества са само предпоставка за действията, които от своя страна(при Хитлер) съвсем не винаги са правилни, да не говорим за гениални.(Брей, най-сетне да затворя безсмисленото изречение.)

[Sir Gray]

Ама аз съвсем нямам предвид някакви обективни морални критерии, които е ясно, че ще са ефимерни . Това е оценка за мене си - един вид не ща такъв да ме управлява. Или другояче казано, за да призная някоя личност за "добър политик", тая личност трябва да притежава и нужния морал.

[gollum]

Не, anastas7147, не съм ни най-малко съгласен с написаното в пост #42 (и по-точно с цитираният от теб там откъс). Аргументацията ми за това несъгласие до голяма степен се покрива с вече изложеното от други преди мен, та няма смисъл да повтарям каквото е писано. По същество това е пропагандно клише, което няма нищо реално под себе си (да не говорим, че по сходен начин можем да обявим почти вяска нация за "войнолюбска" (и съвсем между другото, трудно можеш да искараш Германия като фактически агресор в която и да е от споменатите войни))

[D3BEP]

Грей, няколко забележки само:

1. Не съм използвал понятието "народностни черти" никъде. Казах, че изброените качества могат да се прикачат на повечето познати ми германци. Както и на тези, за които съм чувал. Не на всички - в стадото не всички овце са бели
2. След като такива народностни черти не съществуват, липсва последователност в това да ги лепваме на швейцарците.
3. Изключая че швейцарците в голяма част са етнически германци, следва да отбележа, че:
- не отричам възможността такива черти да има и у тях, не ги познавам толкова добре
- въобще не съм твърдял, че тия качества "предизвикват световни войни". Нито че това им е идеята, това си е твоя интерпретация, тези качества може да са подпалени от много фактори, например отбрана или стремеж към обединение на подтиснатите територии и т.н. Аз казвам че тези качества ги има, ти сам си си заключил какви са им целите. Според мен не са такива, но както и да е.
- общо взето такива характеристики подхождат на историята им, не считам редът и дисциплината за признак на агресивно поведение, към каквото явно го приравняваш. За съжаление обаче такива "народностни черти" както ти ги наричаш, безспорно има и те са продукт на култура, възпитание и политика. Нашите не са особено бляскави.

Икономическата политика на Хитлер според мен е пример. Той по всякакъв начин стимулира родното производство .Започва от земеделието, създава стройна кредитна система в тази насока и бързо увеличава производството.
Прехвърля се в индустрията и другите отрасли, като успява да задържи държавен монопол върху ключовите отрасли и ресурси.
Банковата система при него бележи едва ли не върха си. Съзнавайки нежната важност, бих казал дори че и в неин интерес той ликвидира някои групировки.
Социалната полтика е номер едно. Германецът може изцяло да се чувства сигурен в бъдещето. Заплатите са високи. Даже по време на войната в Русия е имало хора, замислящи се дали да не работят за немците, които даже на тях - на "неарийците" плащали доста добре.
И крайната цел е ясна. Силна механизация и индустриализация.
Кое е посредствено като политика?
Умението да завладееш 1/4 от континента без война и без реакция от съюзниците?
Да прекрачиш всички граници на сигурността и доминирането, които са ти наложили?
Да успееш майсторски да лавираш с чуждите интереси?
Защото в точка А страхът е предимно откъм пехота, механизирана и бронирана техника, докато в точка Б страхът е към флот - воден и въздушен.
А точка А и точка Б заедно се страхуват от точка С, която пък концентрира твърде много власт и могъщество.
И вместо да обединят страховете си и да смажат всяка заплаха да ги накараш умело да те използват като буфер между себе си и тези, които считат за опоненти, пропускайки растящата заплаха?
Но колкото и да лавираш, винаги ще дойде един момент, в който всички ще ревнат "стига". И какво правиш тогава?
Тогава ти трябва сигурна икономика и бързо производство, за да компенсираш бързо необходимото ти количество за възможно най - малко кратко време.
Е Хитлер успява във всичко това! До последно изцежда растеж на войската и въоръжението с легални средства - гарантирайки някоя простотия или пък редуцирайки ставащи и без това излишни в политиката му структури. До последно присъединява територии в името на ставащия все по въздушен Мир и в името на немския народ. Блъф ли е това? Аз мисля, че е политика. Дипломацията е най - големият блъф! Успява! Даже тук мисля, че имаше един уволнен банкер на националната банка, противопоставил се на Хитлер с довода, че Германия не ще издържи темповете на въоръжение, които Хитлер и налага! И е видно кой е бил прав - Германия не само ги издържа, но ги и удържа, поне докато удържа победи във войните.
Чудно ми е Сър Грей, какв оспоред теб е политиката?
Лично моят скромен опит там ми говори, че политиката е именно това - манипулиране на общественото мнение и умение за справяне с опонентите, умение да постигнеш целта си, пък макар и по обиколни пътища.
Спроед това, което улавям в думите ти, политиката е морално занимание, чуждо на всякакви манипулации.
Ха!
Мисля, че никога, освен по книгите не е било такова. Та в края на краищата каква е целта? Да управляваш себеподобните си. Т.е. да ги караш да правят, каквото искаш. Да управляваш съдбата, дори животът им. Да черпиш чудовищни парични потоци от техния труд, които да разпределяш по свое осмотрение.
Че къде е моралът във това? Обясни се, защото аз не го виждам даже в крайната цел, а камо ли в средствата за постигането й.

[Sir Gray]

2. След като такива народностни черти не съществуват, липсва последователност в това да ги лепваме на швейцарците.

Именно де, непоследователно е да ги лепваме и на германците
Но относно "народностните черти" просто исках да подчертая, че това е груб шаблон. Съгласен съм, че даден социум може да проявява повече или по-малко дадени характеристики, обаче тези характеристики, "народностни черти" не могат да се използват като причина за даден процес в нашия анализ. Те може да са фактор, влияещ по някакъв начин, но да се прескача внимателното и подробно разглеждане на процесите, с простото оправдание "те еди кои си са такива" е очевидно погрешно. Не визирах точно твоето мнение всъщност, мисля, че нямаме много разлики, а някой пост по-рано, дето се казваше, че немците били склонни към насилие и към подчинение, та затова подкрепяли Хитлер. Което е пълна глупост.

Икономическата политика на Хитлер според мен е пример. + ...

Каква част от целия икономически подем е негово дели всъщност е въпроса? Възходът е започнал още преди него, до каква степен Хитлер има заслуги? Мисля, Империал може по-адекватно да се изкаже, аз имам само общи сведения.

Но между другото специално във военно-промишления отрасъл Хитлер хич не се проявява. Индустрията не е подготвена за война (показателно е, че чак 44г се мобилизират пълно мощностите), а катастрофалното управление на научния ресурс и новите разработки е добре известно (едно на ръка глупавите директиви "нищо, което няма да е готово до 1 година", второ прекаленото разпиляване в най-различни посоки).

Относно политиката:

Но колкото и да лавираш, винаги ще дойде един момент, в който всички ще ревнат "стига". И какво правиш тогава?

Може би малко поорязваш агресивните си намерения??! И не започваш война, която очевидно ще загубиш????
Но това за Хитлер разбира се е невъзможно - той вярва в инстинкта си. Това е проблема при него - той не агира според рационална преценка на ситуацията, а по чисто емоционални настроения. Тъкмо в тоя аспект обаче е много талантлив, не може да му се отрече - тъкмо в лавирането, описано от тебе точно над горния цитат. Но това лавиране, този "инстинкт" е преопределен да се провали някога, ако не е базиран и на трезва, рационална преценка. Успехите на "емоционалния подход" в началния период дотолкова завъртат главата на Хитлер, че "разионалното" бива напълно задраскано. И дори когато трезвия поглед противоречи на вътрешното убеждение на Хитлер, то този поглед просто бива пренебрегнат. Очевидно е, че някой, който живее в собствен измислен свят не може да е добър политик и в реалния. Може да е късметлия до един момент.
Между другото, ако наистина Хитлер все още мислеше рационално като човек и политик, то той определено би дръпнал спирачка след падането на Франция и би потърсил договорен мир в посока връщане от страна на Германия на всички окупирани територии на запад и някаква договореност по Полша. Такова са били настроенията и сред генералитета. Но за вътрешното му его подобно решение не съществува - спиралата на хипнотичната самоувереност го кара да започне с Барбароса, окончателно обричайки себе си и Германия на погром. Интересно как Бисмарк успява да лавира между много по-превъзхождащи противници, да постига компромиси и в крайна сметка да остави една обединена Германия. А Хитлер една такава в руини. Толкова по "политическия гений".

Даже тук мисля, че имаше един уволнен банкер на националната банка, противопоставил се на Хитлер с довода, че Германия не ще издържи темповете на въоръжение, които Хитлер и налага! И е видно кой е бил прав - Германия не само ги издържа, но ги и удържа, поне докато удържа победи във войните.

Да бе, издържа... Като толкова издържа що губи войната? Аз пък все си мислех, че Германия бива смазана ресурсно...
Горното ти изказване е абсурдно, ще го припиша на внезапен ораторски плам

Спроед това, което улавям в думите ти, политиката е морално занимание, чуждо на всякакви манипулации.

Нтц, грешно си уловил. И язък за цялото ораторстване по тоя случай. Политиката е морално занимание за самия мен, което най-вероятно ще рече, че от мен никога няма да стане добър политик . Обективно моралът няма място в политиката, тоя въпрос вече сме го отметнали отдавна.