Позволих си да преведа на български една статия на Гьоберлс, която намерих в един от линковете на Док Холидей (които между другото са безценни!). Интересно как райхсминистърът вижда ситуацията в края на войната и бъдещето на света...
Ще превеждам и други статии, ако потрябват някъде, казвайте да ги сложим!
Двехилядната година
д-р Йозеф Гьобелс
Тримата вражески военни ръководители, както сочат американските доклади, са се съгласили на Ялтенската конференция с предложението на Рузвелт за работна програма, която да унищожи и изтреби германците до 2000-та година. Трябва да се съгласим с грандиозната същност на този план! Той напомня на един от небостъргачите в Ню Йорк, извисяващ се високо в небето, чиито горни етажи се олюляват на вятъра. Как ще изглежда светът през 2000 година? Сталин, Чърчил и Рузвелт са го установили, най-малкото доколкото се отнася до германците. Но може да се усъмним дали те, а и ние, ще действат по предопределения начин.
Никой не може да предскаже бъдещето, но има някои факти и възможности, които са ясни за идващите 50 години. Например, никой от тримата държавници, които развиха този брилянтен план, ще бъде жив, Англия ще има най-много 20 милиона жители, децата на нашите деца ще имат свои деца, а събитията от тази война ще са забулени в митове. Може също да се предвиди с голяма доза сигурност че Европа ще бъде обединен континент в 2000 година. Някои ще пътуват от Берлин до Париж за закуска в рамките на не повече от 15 минути, а нашите най-модерни оръжия ще изглеждат като антики. Германия обаче ще бъде все още под военна окупация според плановете от Ялтенската конференция,а англичаните и американците ще обучават народите си на демокрация. Колко трябва да са празни главите на тези шарлатани най-малкото на двама от тях!
Третият, Сталин, следва много по дългосрочни цели от своите двама другари. Той със сигурност не планира да ги съобщи публично, но заедно с 200-те си милиона роби ще се бори със зъби и нокти за тях. Той вижда света по-различно отколкото онези плутократски мозъци. Той вижда бъдеще, в което целият свят е подчинен на диктатурата на Московския Интернационал, което означава Кремъл. Неговата мечта може да изглежда фантастична и абсурдна, но ако ние, германците, не го спрем, тя несъмнено ще стане реалност. Ще се случи както следва: ако германците оставят оръжията си, Съветите, следвайки споразумението между Рузвелт, Чърчил и Сталин, ще окупират цяла Източна и Югоизточна Европа заедно с голяма част от Райха. Желязна завеса ще се спусне над тази огромна територия, контролирана от Съветския съюз, зад която народите ще бъдат изклани. Еврейската преса в Лондон и Ню Йорк вероятно ще ръкопляска. Всичко, което ще остане, е суров човешки материал; глупава, ферментирала маса от милиони отчаяни пролетаризирани работещи животни, които ще знаят само това, което Кремъл иска да знаят за останалия свят. Без водачество, те ще попаднат безпомощни в ръцете на кървавата съветска диктатура. Остатъкът от Европа ще изпадне в хаотично политическо и социално объркване, което ще подготви пътя към болшевизацията, която ще последва. Животът, съществуването в тези държави ще се превърне в ад, който е преди всичко целта на упражнението.
Настрана от вътрешните проблеми на икономиката, социалната и политическа същност, Англия ще страда от намаляващо население, което ще я остави дори по-неспособна да защитава интересите си в Европа и останалия свят, отколкото е днес. През 1948 година, кампанията на Рузвелт за неговото преизбиране ще пропадне, точно както стана с Уилсън след Първата световна война и президент на САЩ ще стане републикански изолационист. Неговото първо официално дело ще бъде да оттегли американските войски от европейския дяволски котел . Цялото население на САЩ несъмнено ще одобри това. След като няма да има друга военна сила на континента, в най-добрия случай 60 британски дивизии ще се изправят лице в лице с 600 съветски. Болшевизмът сигурно няма да бездейства през това време. Лейбъристко правителство, вероятно дори радикално полу-болшевишко, ще дойде на власт в Англия. Под натиска на общественото мнение, разпалено от еврейската преса и уморените от война хора, скоро ще съобщи загубата си на интереси в Европа. Колко бързо могат да се случат такива неща е видно от примера на Полша в днешни дни.
Така наречената Трета световна война вероятно ще бъде кратка, а нашият континент ще бъде под краката на механизираните роботи от степите. Злощастна ситуация за болшевизма! Той без съмнение ще се прехвърли и в Англия и ще подпали родината на класическата демокрация. Желязната завеса ще падне още веднъж над тази огромна трагедия за народите. През следващите пет години стотици милиони роби ще строят танкове, изтребители и бомбардировачи. Тогава ще започне главното настъпление на САЩ. Западното полукълбо, което въпреки лъжовните твърдения никога не сме заплашвали, ще бъде тогава в смъртна опасност. Един ден онези в САЩ ще проклинат деня в който отдавна забравеният американски президент пусна комюнике на конференцията в Ялта, която отдавна ще се е превърнала в легенда.
Демокрациите не ще успеят да се справят с болшевишката система, докато използват толкова различни методи. Те са толкова безпомощни срещу нея, колкото бяха и буржоазните партии в Германия срещу комунистите преди ние да вземем властта. В контраст с Америка, съветската система не се трогва от общественото мнение или от стандарта на живот на своите граждани. Именно затова тя няма нужда да се опасява от съревнование с американската икономика, нито да споменава военното. Дори войната да завърши според очакванията на Рузвелт и Чърчил, плутократските държави ще бъдат беззащитни пред съревнованието със Съветския съюз на световния пазар, освен ако не решат значително да намалят заплатите и жизнения стандарт. Но ако направят това, те няма да са способни да устоят на болшевишката агитация. Както и да се обърнат нещата, Сталин винаги ще бъде победителят, а Рузвелт и Чърчил- губещите. Англо-американската военна политика достигна задънена улица. Те призоваха духовете, но не могат повече да се отърват от тях. Нашите предсказания, започващи с Полша, започват да се сбъдват със забележителни серии от скорошни случки. Можем само да се смеем, докато англичаните и американците коват планове за 2000 година. Те трябва да са щастливи ако оцелеят до 1950-а.
Няма мислещ англичанин, който да не вижда това и днес. Британският министър-председател носеше руско кожено палто на Ялтенската конференция. Това повдигна коментари на недоволство сред английската общественост. Когато лондонските новинарски агенции по-късно отбелязаха, че това всъщност е било канадско палто, никой не им повярва. Хората видяха в това символ на подчинението на волята на Кремъл. Какво стана с дните, когато Англия имаше важна, дори решаваща дума в световните въпроси! Влиятелен американски сенатор наскоро отбеляза: Англия е само малкият апендикс на Европа! . Неговите приближени се отнасят към нея вече по този начин. А заслужава ли нещо повече? В драматичен момент от Европейската история, тя обяви война на Райха, подпалвайки световен пожар, който не само че излезе извън контрол, но заплашва да остави самата Англия в развалини. Слабо разширение на Германия в чисто германски територии на изток беше достатъчна причина да види заплаха за европейския баланс на силите. В последвалата война Англия сметна за нужно да зареже своята 200-годишна политика на баланс на силите. Сега световна сила е влязла в Европа, започваща на изток от владивосток и няма да спре на запад, докато не включи Великобритания в своя диктат.
Повече от наивно е за британския премиер да планира политическия и социален статус на Райха в 2000-та година. В близките години и десетилетия Англия вероятно ще има други грижи. Тя ще трябва да се бори отчаяно да поддържа малка част от предишната си сила в света. Получила първите си удари по време на Първата световна война, сега, през Втората, тя ще трябва да се изправи срещу последната coup de grace .
Бихме могли да си представим нещата по друг начин, но вече е твърде късно. Фюрерът направи многобройни предложения на Лондон, последният път четири седмици преди да започне войната. Той предложи германската и британската външна политика да действа заедно; Райхът да уважава морската сила на Англия, както тя ще уажава германската; във въздуха да има равенство. Двете сили биха могли да се обединят в гарантиран световен мир и Британската империя щеше да бъде критичен компонент от този мир. Германия би била дори готова да защитава империята с военни средства ако е нужно. При такива условия, болшевизмът би се ограничил до първоначалните си корени. Не би могъл никога да се разпростре по останалия свят. Няма болшевизъм на река Одер! Всичко зависи от твърдостта на германските войници. Ще бъде ли изтласкан болшевизмът обратно на изток, или неговата ярост ще наводни Западна Европа ? Това е военната ситуация. Ялтенското комунике не променя нещата ни най-малко. Те зависят само от кризата в човешката култура. Тя ще бъде разрешена от нас, или никога няма да бъде разрешена! Това са алтернативите.
Ние, германците, не сме единствените, които казват това. Всеки разумен човек знае, че днес, както и често в миналото, германците имат европейска мисия. Може да не изгубим куража си, дори мисията да носи със себе си огромна мъка и страдание. Глупавото многознайство е довеждало света повече от веднъж до ръба на пропастта. В последния момент гледката на ужасяваща мизерия се явява сигналната лампичка, която да алармира човечеството, за да направи то решителната крачка назад. Така ще се случи и този път. Изгубихме много в тази война. Това, което ни остана, са нашите военни сили и нашите идеали. Тях няма да предадем! Те са основата на нашето съществуване и на осъществяването на историческите ни задачи. Трудно и страшно е, но е достойно. Даден ни е този дълг защото самите ние имаме необходимия характер и издръжливост. Всеки друг би се пречупил. Ние обаче, носим като Атлас тежестта на земното кълбо върху раменете си и нямаме съмнение.
Германия няма да бъде окупирана от врага в 2000-та година. Германската нация ще бъде интелектуалния лидер на цивилизованото човечество. Извоювахме това свое право през войната. Тази световна битка с нашите врагове ще остане само като лош сън в спомените на хората. Нашите деца и техните деца ще издигнат паметници на своите бащи и майки за болката, която изживяха,за сотическата издръжливост, с която понесоха всичко, за смелостта, която показаха, за героизма, с който се биха, за верността, с която се държаха за своя фюрер и неговите идеали в трудни времена. Надеждите ни ще се сбъднат в техния свят и нашите идеали ще бъдат реалност. Никога не бива да забравяме това, виждайки бурите на тази дива епоха, отразяващи се в очите на нашите деца. Позволете ни да направим така, че да си спечелим вечните им благословии, а не проклятията им.
Das Reich, 25 February 1945
Ще превеждам и други статии, ако потрябват някъде, казвайте да ги сложим!
Двехилядната година
д-р Йозеф Гьобелс
Тримата вражески военни ръководители, както сочат американските доклади, са се съгласили на Ялтенската конференция с предложението на Рузвелт за работна програма, която да унищожи и изтреби германците до 2000-та година. Трябва да се съгласим с грандиозната същност на този план! Той напомня на един от небостъргачите в Ню Йорк, извисяващ се високо в небето, чиито горни етажи се олюляват на вятъра. Как ще изглежда светът през 2000 година? Сталин, Чърчил и Рузвелт са го установили, най-малкото доколкото се отнася до германците. Но може да се усъмним дали те, а и ние, ще действат по предопределения начин.
Никой не може да предскаже бъдещето, но има някои факти и възможности, които са ясни за идващите 50 години. Например, никой от тримата държавници, които развиха този брилянтен план, ще бъде жив, Англия ще има най-много 20 милиона жители, децата на нашите деца ще имат свои деца, а събитията от тази война ще са забулени в митове. Може също да се предвиди с голяма доза сигурност че Европа ще бъде обединен континент в 2000 година. Някои ще пътуват от Берлин до Париж за закуска в рамките на не повече от 15 минути, а нашите най-модерни оръжия ще изглеждат като антики. Германия обаче ще бъде все още под военна окупация според плановете от Ялтенската конференция,а англичаните и американците ще обучават народите си на демокрация. Колко трябва да са празни главите на тези шарлатани най-малкото на двама от тях!
Третият, Сталин, следва много по дългосрочни цели от своите двама другари. Той със сигурност не планира да ги съобщи публично, но заедно с 200-те си милиона роби ще се бори със зъби и нокти за тях. Той вижда света по-различно отколкото онези плутократски мозъци. Той вижда бъдеще, в което целият свят е подчинен на диктатурата на Московския Интернационал, което означава Кремъл. Неговата мечта може да изглежда фантастична и абсурдна, но ако ние, германците, не го спрем, тя несъмнено ще стане реалност. Ще се случи както следва: ако германците оставят оръжията си, Съветите, следвайки споразумението между Рузвелт, Чърчил и Сталин, ще окупират цяла Източна и Югоизточна Европа заедно с голяма част от Райха. Желязна завеса ще се спусне над тази огромна територия, контролирана от Съветския съюз, зад която народите ще бъдат изклани. Еврейската преса в Лондон и Ню Йорк вероятно ще ръкопляска. Всичко, което ще остане, е суров човешки материал; глупава, ферментирала маса от милиони отчаяни пролетаризирани работещи животни, които ще знаят само това, което Кремъл иска да знаят за останалия свят. Без водачество, те ще попаднат безпомощни в ръцете на кървавата съветска диктатура. Остатъкът от Европа ще изпадне в хаотично политическо и социално объркване, което ще подготви пътя към болшевизацията, която ще последва. Животът, съществуването в тези държави ще се превърне в ад, който е преди всичко целта на упражнението.
Настрана от вътрешните проблеми на икономиката, социалната и политическа същност, Англия ще страда от намаляващо население, което ще я остави дори по-неспособна да защитава интересите си в Европа и останалия свят, отколкото е днес. През 1948 година, кампанията на Рузвелт за неговото преизбиране ще пропадне, точно както стана с Уилсън след Първата световна война и президент на САЩ ще стане републикански изолационист. Неговото първо официално дело ще бъде да оттегли американските войски от европейския дяволски котел . Цялото население на САЩ несъмнено ще одобри това. След като няма да има друга военна сила на континента, в най-добрия случай 60 британски дивизии ще се изправят лице в лице с 600 съветски. Болшевизмът сигурно няма да бездейства през това време. Лейбъристко правителство, вероятно дори радикално полу-болшевишко, ще дойде на власт в Англия. Под натиска на общественото мнение, разпалено от еврейската преса и уморените от война хора, скоро ще съобщи загубата си на интереси в Европа. Колко бързо могат да се случат такива неща е видно от примера на Полша в днешни дни.
Така наречената Трета световна война вероятно ще бъде кратка, а нашият континент ще бъде под краката на механизираните роботи от степите. Злощастна ситуация за болшевизма! Той без съмнение ще се прехвърли и в Англия и ще подпали родината на класическата демокрация. Желязната завеса ще падне още веднъж над тази огромна трагедия за народите. През следващите пет години стотици милиони роби ще строят танкове, изтребители и бомбардировачи. Тогава ще започне главното настъпление на САЩ. Западното полукълбо, което въпреки лъжовните твърдения никога не сме заплашвали, ще бъде тогава в смъртна опасност. Един ден онези в САЩ ще проклинат деня в който отдавна забравеният американски президент пусна комюнике на конференцията в Ялта, която отдавна ще се е превърнала в легенда.
Демокрациите не ще успеят да се справят с болшевишката система, докато използват толкова различни методи. Те са толкова безпомощни срещу нея, колкото бяха и буржоазните партии в Германия срещу комунистите преди ние да вземем властта. В контраст с Америка, съветската система не се трогва от общественото мнение или от стандарта на живот на своите граждани. Именно затова тя няма нужда да се опасява от съревнование с американската икономика, нито да споменава военното. Дори войната да завърши според очакванията на Рузвелт и Чърчил, плутократските държави ще бъдат беззащитни пред съревнованието със Съветския съюз на световния пазар, освен ако не решат значително да намалят заплатите и жизнения стандарт. Но ако направят това, те няма да са способни да устоят на болшевишката агитация. Както и да се обърнат нещата, Сталин винаги ще бъде победителят, а Рузвелт и Чърчил- губещите. Англо-американската военна политика достигна задънена улица. Те призоваха духовете, но не могат повече да се отърват от тях. Нашите предсказания, започващи с Полша, започват да се сбъдват със забележителни серии от скорошни случки. Можем само да се смеем, докато англичаните и американците коват планове за 2000 година. Те трябва да са щастливи ако оцелеят до 1950-а.
Няма мислещ англичанин, който да не вижда това и днес. Британският министър-председател носеше руско кожено палто на Ялтенската конференция. Това повдигна коментари на недоволство сред английската общественост. Когато лондонските новинарски агенции по-късно отбелязаха, че това всъщност е било канадско палто, никой не им повярва. Хората видяха в това символ на подчинението на волята на Кремъл. Какво стана с дните, когато Англия имаше важна, дори решаваща дума в световните въпроси! Влиятелен американски сенатор наскоро отбеляза: Англия е само малкият апендикс на Европа! . Неговите приближени се отнасят към нея вече по този начин. А заслужава ли нещо повече? В драматичен момент от Европейската история, тя обяви война на Райха, подпалвайки световен пожар, който не само че излезе извън контрол, но заплашва да остави самата Англия в развалини. Слабо разширение на Германия в чисто германски територии на изток беше достатъчна причина да види заплаха за европейския баланс на силите. В последвалата война Англия сметна за нужно да зареже своята 200-годишна политика на баланс на силите. Сега световна сила е влязла в Европа, започваща на изток от владивосток и няма да спре на запад, докато не включи Великобритания в своя диктат.
Повече от наивно е за британския премиер да планира политическия и социален статус на Райха в 2000-та година. В близките години и десетилетия Англия вероятно ще има други грижи. Тя ще трябва да се бори отчаяно да поддържа малка част от предишната си сила в света. Получила първите си удари по време на Първата световна война, сега, през Втората, тя ще трябва да се изправи срещу последната coup de grace .
Бихме могли да си представим нещата по друг начин, но вече е твърде късно. Фюрерът направи многобройни предложения на Лондон, последният път четири седмици преди да започне войната. Той предложи германската и британската външна политика да действа заедно; Райхът да уважава морската сила на Англия, както тя ще уажава германската; във въздуха да има равенство. Двете сили биха могли да се обединят в гарантиран световен мир и Британската империя щеше да бъде критичен компонент от този мир. Германия би била дори готова да защитава империята с военни средства ако е нужно. При такива условия, болшевизмът би се ограничил до първоначалните си корени. Не би могъл никога да се разпростре по останалия свят. Няма болшевизъм на река Одер! Всичко зависи от твърдостта на германските войници. Ще бъде ли изтласкан болшевизмът обратно на изток, или неговата ярост ще наводни Западна Европа ? Това е военната ситуация. Ялтенското комунике не променя нещата ни най-малко. Те зависят само от кризата в човешката култура. Тя ще бъде разрешена от нас, или никога няма да бъде разрешена! Това са алтернативите.
Ние, германците, не сме единствените, които казват това. Всеки разумен човек знае, че днес, както и често в миналото, германците имат европейска мисия. Може да не изгубим куража си, дори мисията да носи със себе си огромна мъка и страдание. Глупавото многознайство е довеждало света повече от веднъж до ръба на пропастта. В последния момент гледката на ужасяваща мизерия се явява сигналната лампичка, която да алармира човечеството, за да направи то решителната крачка назад. Така ще се случи и този път. Изгубихме много в тази война. Това, което ни остана, са нашите военни сили и нашите идеали. Тях няма да предадем! Те са основата на нашето съществуване и на осъществяването на историческите ни задачи. Трудно и страшно е, но е достойно. Даден ни е този дълг защото самите ние имаме необходимия характер и издръжливост. Всеки друг би се пречупил. Ние обаче, носим като Атлас тежестта на земното кълбо върху раменете си и нямаме съмнение.
Германия няма да бъде окупирана от врага в 2000-та година. Германската нация ще бъде интелектуалния лидер на цивилизованото човечество. Извоювахме това свое право през войната. Тази световна битка с нашите врагове ще остане само като лош сън в спомените на хората. Нашите деца и техните деца ще издигнат паметници на своите бащи и майки за болката, която изживяха,за сотическата издръжливост, с която понесоха всичко, за смелостта, която показаха, за героизма, с който се биха, за верността, с която се държаха за своя фюрер и неговите идеали в трудни времена. Надеждите ни ще се сбъднат в техния свят и нашите идеали ще бъдат реалност. Никога не бива да забравяме това, виждайки бурите на тази дива епоха, отразяващи се в очите на нашите деца. Позволете ни да направим така, че да си спечелим вечните им благословии, а не проклятията им.
Das Reich, 25 February 1945
Comment