Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бодигардът на фюрера Рохус Миш

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Бодигардът на фюрера Рохус Миш

    Тука ще сложа интервюто на Рохус Миш публикувано във вестник "24 часа" на 30 април 2005 г. от авторка - Капка Тодорова.

    На тази дата се навършват 60 г. от самоубийството на Хитлер в бункера му в центъра на Берлин. Единствения жив свидетел, който е бил в най-близкото обкръжение на фюрера и го е видял минути преди смъртта му, е бодигардът му Рохус Миш.

    Днес той живее в къща в един от уютните квартали в покрайнините на Западен Берлин. Заради годишнината от смъртта на Хитлер домът бе обсаден от журналисти от цял свят.

    -България бе съюзник на Германия по време на войната, помните ли?
    - Да, даже си спомням и за срещата на българския цар с Хитлер. Аз направих няколко снимки с моя фотоапарат. Борис III дойде в Германия с влака си и го караше сам. Той бе машинистът. Това много силно впечатли Хитлер.
    -Къде бе срещата им?
    - Във Волфшанце, резиденцията в Източна Прусия.
    -В България все още витаят подозрения, че след тази среща с фюрера Бприс III е умрял, защото е бил отровен от него.
    - А, не няма такова нещо. Хитлер не беше такъв човек. Няма как да се занимава с такива неща. Сигурно българите са направили нещо. Те не бяха доволни от царя си,така че... Но аз не знам, аз бях само бодигард.
    -Колко време бяхте заедно с Хитлер?
    - 5 години, от 1940 г. насегне му бях телефонист и бодигард. Придружавах го навсякъде денем и нощем. Бяхме винаги край него аз и секретарката му. Бях с него до последния му миг. Аз съм последния жив свидетел, който го е видял преди смъртта му. Чух го как се сбогува с Мартин Борман и другите. После го видях мъртъв.
    -Той отрови ли се, или се застреля?
    - Аз не чух изстрели, ама мисля, че и двете.
    -Ева Браун беше ли с него?
    - Да, тя беше винаги с него. Беше хубава и мила.
    -Хитлер страхуваше ли се накрая?
    - Не, беше спокоен. Но последните два дни всички знаехме, че идва краят. Тях прекарахме в бункера. Не е вярно, че Хитлер непрекъснато се криеше там. Преди това винаги спеше извън бункера.
    -Той как реши да се самоубие?
    - Това беше решено много преди това. Когато разбра, че руснаците са навсякъде в Берлин вече, се сбогува с всички и се затвори в стаята си с Ева Браун.
    -С вас сбогува ли се?
    - Не, аз бях бодигард.
    -Какъв шеф беше Хитлер?
    - Беше добър шеф, възпитан, говореше ми на "вие". Всичко, което се говори и пише за него сега, е пълна измислица. Това са художествени измислици. Той не беше чудовище, нито свръхчовек. Беше съвсем нормален човек. Никога не съм чувал например за концлагерите. Той не мразеше руснаците, но тогава беше война.
    -Вие след войната къде бяхте?
    - Мен ме плениха руснаците. 3 години бях затворен на Люблянка. Измъчваха ме. Разпитваха ме всеки ден. Искаха да напиша всичко. Питаха като вас всичко за Хитлер.
    -А след това какво стана с вас?
    - После ме откараха в Нюрнберг, за да съм главен свидетел. Съдиите обаче решиха, че не им трябват свидетели. Върнаха ме отново в Москва.
    -Как живеете сега?
    - Добре, сега светът е различен.
    -Хитлер накрая наистина ли бе изгорен?
    - Той сам поиска да го изгорят. Ама ако сега говорим за това, няма да ни стигне цял ден. Когато разбра, че Мусолини е мъртъв и тълпата е обесила тялото му надолу с главата, плюе го и го замерва с камъни, Хитлер каза, че него трябва да го изгорим, за да не се случи същото.
    -Очакваше ли, че ще го победят?
    - 2 дни преди смъртта той поиска от мен за последен път да му осигуря телеграфна връзка. Търсеше всички части на армията около Берлин. Чакахме часове за отговор. Час след час ставаше все по-ясном, че няма да дойде отговор. Ние всъщност знаехме, че армията вече не съществува, но Хитлер още не го осъзнаваше.
    -Колко пъти се срещнаха Борис III и Хитлер?
    - Аз видях една среща.
    -А двамата караха ли се?
    - Не, атмосферата бе приятелска. Аз снимах как царят идва.
    Last edited by Shelenberg; 07-05-2005, 16:29.
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    #2
    Този Миш напълно е изперкал. Мерси, че си си дал зор да препишеш интервюто от вестника (предполагам го няма в нета). Трябва да пиша на някой от "Труд" да ни позволят да го качим на сайта. Все пак това е интервю с някаква перка от антуража на Долфи.

    Comment


      #3
      Erich Von Manstein написа
      Този Миш напълно е изперкал. Мерси, че си си дал зор да препишеш интервюто от вестника (предполагам го няма в нета). Трябва да пиша на някой от "Труд" да ни позволят да го качим на сайта. Все пак това е интервю с някаква перка от антуража на Долфи.

      И аз си мисля че е изперкал. Някои от отговорите му ми се струват малко тъпи. Иначе вестника е "24 часа"
      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

      Comment

      Working...
      X