Временна: Биографии на Луфтвафе асове от German

[Док Холидей]

Тези биографии заедно с още много ще се появят след известно време в сайта за Третия Райх. Предупреждавам, че темата ще бъде изтрита веднага щом това стане. Сложените тук материали са само част и ако искате да видите всичко ще трябва да посетите сайта. Тук са без снимките и допълнителна информация: Те са дело на German от форума на Криле. Ето началото:

[Док Холидей]

Постижения на Луфтвафе асовете през Втората Световна война


Най-велик ас за Втората Световна война— майор Ерих Хартман - 352 победи

Най-велик нощен ас във Втората Световна война — майор Хайнц Волфганг Шнауфер - 121 победи

Най-добър германски ас в Гражданската война в Испания — лейтенант Вернер
Мьолдерс - 14 победи

Първи германски ас във Втората Световна война — майор Ханес Хенцен

Пръв ас, надскочил постижението на Манфред фон Рихтхофен от 80 победи - капитан Вернер Мьолдерс

Пръв ас, постигнал 100 въздушни победи — майор Вернер Мьолдерс на 15 юли 1942

Пръв ас, постигнал 150 победи — майор Гордон М. Голоб на 29 август 1942

Пръв ас, постигнал 200 победи — капитан Херман Граф 2 октомври 1942

Пръв ас, постигнал 250 победи — майор Валтер Новотни 14 октомври 1943

Пръв ас, постигнал 300 победи — капитан Ерих Хартман 24 август 1944

Пръв ас, постигнал 350 победи — майор Ерих Хартман 4 април 1945

Най-много самолети, унищожени за един ден — майор Емил Ланг - 18 победи

Най-много унищожени самолети за един полет — майор Ерих Рудорфер - 6 ноември 1943 - 13 победи

Най-много унищожени самолети само на Западния фронт - капитан Ханс-Йоахим Марсей, 158 победи

Най-много унищожени само на Източния фронт - майор Ерих Хартман 352 победи

Най-много разбити четиримоторни бомбардировачи (дневен) — лейтенант Херберт Ролваге, 102 победи, от тях 44 четиримоторни бомбардировачи

Най-много разбити четиримоторни бомбардировачи (нощен) — майор Хайнц Волфганг
Шнауфер, 121 победи, повечето срещу четиримоторни бомбардировачи

Най-голям ас на реактивните изтребители – майор Хайнц Бер – 16 победи


НАГРАДИ НА ГЕРМАНСКИТЕ АСОВЕ

Рицарски Кръст с Дъбови Листа, Мечове и Брилянти

Галанд, Адолф - 104 победи
Голоб, Гордон М. - 150 победи
Граф, Херман - 212 победи
Хартман, Ерих - 352 победи
Лент, Хелмут - 110 победи (102 нощни)
Марсей, Ханс-Йоахим - 158 победи
Мьолдерс, Вернер - 101 победи (плюс 14 в Испания)
Новотни, Валтер - 258 победи
Шнауфер, Хайнц - 121 победи (всички през нощта)

Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове

Бер, Хайнц - 220 победи (16 на реактивен Ме-262)
Баркгорн, Герхард - 301 победи
Бац, Вилхелм - 237 победи
Бюхлинген, Курт - 112 победи
Хакл, Антон. - 192 победи
Херман, Хайо - 9 победи
Илефелд, Херберт - 130 победи (от тях 9 в Испания)
Кител, Ото - 267 победи
Лютцов, Гюнтер - 108 победи (от тях 5 в Испании)
Майер, Егон - 102 победи
Мюнхеберг, Йоахим - 135 победи
Йозау, Валтер - 123 победи (от тях 6 в Испания)
Остерман, Макс-Хелмут - 102 победи
Филип, Ханс - 206 победи
Прилер, Йозеф - 101 победи
Рал, Гюнтер - 275 победи
Рейнерт, Ернст-Вилхелм - 174 победи
Рудорфер, Ерих - 222 победи
Зайн-Витгенщайн, княз цу - 83 победи (нощен)
Шроер, Вернер - 114 победи
Щайнбац, Леополд - 99 победи
Щайнхоф, Йоханес - 176 победи
Щрайб, Вернер - 66 победи (нощен)
Вилке, Волф-Дитрих - 162 победи
Вюрмелер, Йозеф - 102 победи

[Док Холидей]

Антон Хафнер

Anton Hafner
(1918-1944)

__________________________________________________ _______________
Най-добрият ас в JG 51 с 204 официално зачетени въздушни победи.
__________________________________________________ _______________
Антон Хафнер е роден на 2 юни 1918 г. в Ербах край Улм. През юни 1941 г. постъпва в 6./JG 51 на Източния фронт като унтерофицер. До август 1942 г. вече има 60 въздушни победи, поради което на 23 август е награден с Рицарски Кръст. През ноември в
състава на II./JG 51 Хафнер заминава за Северна Африка за да воюва срещу
американците на Туниския участък от фронта. На 18 декември 1942 г. фелдфебел Хафнер е включен в група изтребители, които трябва да прехванат US-бомбери. Близо до Тунис, на височина около 10000 метра ескадрилата е пресрещната от ескортни изтребители "Лайтнинг". Непосредствено зад един от другарите на Хафнер се намества един американец и Антон веднага се притичва на помощ. Трите машини се въртят надолу към земята до 5000 метра височина. Хафнер успява да нанесе няколко точни попадения в левия мотор на P-38 и той се подпалва. Американецът скача с парашут. Докато той се люшка под купола Хафнер прави около него няколко виража. Беззащитния янки си мисли, че германецът иска да го разстреля незнаейки, че Хафнер се придържа стриктно към рицарския кодекс на Ягдвафе. Пилотът на Р-38 се приземява в една мочурлива местност близо до немския аеродрум и е откаран от наземните
части в казиното на II-ри полк. Хафнер се представя като негов победител. Американският пилот е л-т Нормън Л. Уайден от Оналаска, Уисконсин. Двамата вечерят заедно и разговарят приятелски. Уайден подарява на Хафнер сребърните си пилотски отличителни знаци и фирмената табелка на своя Р-38. Преди да го отведат във военнопленнически лагер, двамата си обещават да се видят отново след войната. Л-т Уайден е 82-рата победа на Хафнер. Антон изпраща на своя брат Алфонс в Германия пилотските знаци и табелката със задължението, ако той загине в бой, то Алфонс да
се помъчи да открие след войната американския пилот и да му предаде един от ордените на Антон, платно с маслени бои, рисувано от Хафнер и подарените от самия него отличителни знаци и табелка. След като постига над Тунис 20 въздушни победи Антон Хафнер се завръща с III./JG 51 обратно на Източния фронт през август 1943 в JG 51, която е въоръжена с Focke-Wulf 190 A. На 15 октомври той сваля три руски самолета (98-100). На 20 октомври още пет (102-106) и нови пет на 28 октомври 1943 г. (107-111). Той сваля 7 руски самолета на 22 февруари 1944 г. (126-132), а 134ят на 27 март. Лейтенант Хафнер е награден с Дъбовите Листа (452 носител) на 11 април за своите 134 победи.
Личната му сметка расте бързо и постоянно, така, че през зимата е произведен в офицерско звание лейтенант. След 134 -тата си победа, на 11 април 1944 г. получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. Месец след това става щафелкапитен на 8./JG 51. На 28 юни постига 150-тата си победа, а до 17 октомври 1944 г. вече е победил 204 въздушни противника. На 17 октомври 1944 г. Хафнер лети на бойно задание за 795-ти път, когато е въвлечен в бой на нищожна височина от един Як-9. В един момент вниманието му отслабва, неговия Ме-109 се плъзга, губи височина и се удря в дърветата. Антон Хафнер, най-бързо трупащият точки пилот от JG 51 “Мьолдерс” загива.
През 1960 г. Алфонс Хафнер се обръща с молба към US-Air Force да открие Уайден, който по това време е майор, за да изпълни желанието на загиналия си брат. Майор Уайден бива уведомен. С жена си и двете си деца той излита за Германия за да се срещне с Алфонс Хафнер и да приеме твърде необичайното наследство. Някои казват, че войната изкарва на бял свят или най-добрите или най-лошите черти у човека. В този случай това се нарича легенда за противниците-приятели!
Aнтон Хафнер има в сметката си 204 победи в 795 бойни мисии. Той записва 184 победи на Източния фронт. От 20 на Западния фронт осем са P-38, а в общия брой има и 55 ИЛ-2 “Щурмовик”.


Награди и декорации:
Ehrenpokal: 27 април 1942
Златен Германски Кръст: 22 май 1942
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 23 август 1942
Дъбови Листа (452 награден): 11 април 1944


Егон Майер

Egon Mayer
(1917-1944)

__________________________________________________ _______________
Първият пилот, достигнал 100 победи на Западния фронт. Носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския Кръст.
__________________________________________________ _______________

Егон Майер е един от най-известните пилоти тясно свързани с ескадрата "Рихтхофен", тъй като цялата му кариера преминава в нея.
Майер е роден на 19 август 1917 г. в Констанц.На летището в Баленберг, където цари авиационно оживление той се проявява като усърден юноша и въодушевен летец-безмоторник. Както и при повечето прочути изтребители, Майер също се развива по-късно, но редовно постига победи. През декември 1939 г. той постъпва в JG 2. Първата си победа постига в кампанията срещу Франция. Едва в края на юли 1941 г., един доста дълъг период, печели и 20-тата победа, за което е награден с Рицарския кръст. По време на Битката за Англия е свалян четири пъти, а и доста често каца принудително. След едно въздушно сражение л-т Майер пада в Ла Манш престоявайки повече от 1 час във водата в очакване на спасителите от бреговата служба. През лятото на 1942 г. количеството на победите му нараства след като в продължение на 21 дни успява да свали 16 английски и американски самолета. На 19 август 1942 г. постига 50-тата си победа. През ноември Майер е произведен в к-н и натоварен с командуването на III./JG 2.След 63-тата си въздушна победа е отличен с Дъбовите листа към Рицарския кръст (16 април 1943 г.).Около това време Майер се занимава със задачата как по-добре да се воюва срещу тежковъоръжените "Летящи крепости" Б-17. Заедно с Георг-Петер Едер той развива атаката откъм предната полусфера като тактически похват. Този метод се оправдава и то твърде успешно на 6 септември 1943 г., когато той сваля три US-бомбера в продължение на 19 минути. Едновременно с повишението си в чин подполковник, на 2 юли 1943 г. Майер наследява Валтер Йозау като комодор на ескадрата "Рихтхофен". Майер изразходва много време и усилия за да въведе в особеностите на фронталната атака пилотите от JG 2 и други съединения. Нужни са голяма смелост и сърцатост за да се атакуват по този начин страховитите, въоръжени до зъби бомбардировъчни вълни, а това именно комодорът поставя като изключително изискване.
Един летец-изтребител трябва да знае във всеки един момент точно колко самолета се намират около него във въздуха и кой от тях е свой, кой – чужд. За да постига това той е принуден непрекъснато да върти глава наляво, надясно, нагоре и надолу. Ако не прави това, пилотът много бързо ще бъде изненадан от противниковите изтребители и безславно ще премине в графа загуби. Тези продължителни движения на врата обаче, причиняват пришки и дразнене по кожата, тъй като е налице непрекъснато търкане в яката на комбинезона. Летците от Първата Световна война почти винаги са изобразявани в откритите си кабини с копринени шалчета веещи се във въздушния поток. Този реквизит очевидно не е рожба на романтиката, а за да действува компенсиращо и обезопасяващо между шията и яката. В затворените кабини на машините от Втората Световна война, тъмните шалове на летците не придобиват особена известност, тъкмо защото не се веят в насрещния поток. Егон Майер, както и много други негови другари носи шал и то бял на цвят. Но неговият шал доста излиза над яката му, поради това, че е прекалено дълъг или пък той го носи по особен начин. Английските и американски летци забелязват това и го наричат “Летецът с белия шал”. Името му им е неизвестно, но те са респектирани от бойните му способности.
На 5 февруари 1944 г. Егон Майер става първият пилот достигнал 100 победи на Запад. Един месец по-късно, на 2 март 1944 г., той повежда летците си срещу една бомбардировъчна формация от В-17 с ескорт от тежките Р-47 “Thunderbolt”. Когато Майер заема позиция за атака отпред, е атакуван от няколко звена “тъндърболти”. Най-близкият от тях успява да простреля машината на 26-годишния германски пилот и той загива. Погребват го в гробището Beamont le Reger. В 353 бойни полета Егон Майер сваля 102 противникови самолета. Към момента на гибелта си той е най-резултативният изтребител в боевете срещу 4-моторните US-бомбери. Негови жертви стават 25 от тези “фургони за мебели”.


Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен :
Рицарски Кръст: 1 август 1941
Дъбови Листа (232 награден): 16 април 1943
Мечове (51 награден): 2 март 1944
Златен Германски Кръст: 16 юли 1942

Георг-Петер Едер

Georg Peter-Eder
(1921-)

__________________________________________________ _______________
Пилот-изтребител със 78 въздушни победи и 3 унищожени танка, носител на Дъбовите Листа към Рицарския Кръст
__________________________________________________ _______________
Георг-Петер Едер е най-близък съратник на Егон Майер в развитието на бойната тактика срещу бомбардировъчните групи включваща челната атака. В периода от 1941 до 1945 г. той е свалян 17 и раняван 12 пъти, а 9 пъти е принуждаван да се спасява с парашут. Въпреки всичките ранявания и травми той винаги успява да се върне обратно в частта си, изпълнен с още по-висок боен дух и енергия за да постигне в крайна сметка 78 победи!
Роден на 8 март 1921 г. в Обердахщетен, област Франкен, още 17-годишен Едер постъпва като фаненюнкер в Луфтвафе. На 1 април 1939 г. той започва полетната си подготовка във военновъздушното у-ще Берлин-Гатов. След приключването й е прехвърлен в 1-ва изтребителна школа Вернойхен, а след това постъпва на служба в I/JG 51 действаща по това време на Ла Манш. Като пилот-изтребител Едер също се развива късно. В Битката за Англия не постига нито една победа. Частта му е прехвърлена на Източния фронт, където взема участие в започването на кампанията срещу Русия. Още през първия ден, 22 юни 1941 г., Едер постига две победи. Едва спечелил 10-тата, на 24 юли той е свален и ранен тежко за първи път, така че се налага да лежи в лазарет три месеца.
След оздравяването си Едер постъпва в изтребителната школа в Зербст, където остава докато напълно се възстанови до състояние годно за фронта. През декември 1942 г. е прехвърлен в 7/JG 2, разположена на брега на Ла Манш. През март 1943 г. става щафелкапитен на 12/JG 2. По това време к-н Едер се занимава с челната атака срещу US-бомберите, една тактика, която скоро завоюва признание. През февруари 1944 г. той става щафелкапитен на 6/JG 1. До юни постига 49 въздушни победи. Рицарския Кръст получава на 22 февруари 1944 г. Произведен през септември в майор, Едер поема командуването на II/JG 26. Войната завършва като пилот-изтребител в JG 7, в която на въоръжение са реактивните Ме 262.
Георг-Петер Едер е известен с рицарското си поведение. Често се говори, че той е най-доблестният пилот на Луфтвафе, тъй като никога за 4-годишната си кариера не е убил умишлено вражески летец. Едер се цели обикновено в двигателя или други важни възли на противниковата машина, но не и в кабината на пилота. Нещо повече, той се отказва често и от довършващ изстрел срещу сваления или падащ самолет на врага. Един подобен случай разказва Майк Гладич, поляк, на служба като изтребител в RAF по това време. Той и Едер се срещат след войната за да разменят мисли и спомени като някогашни противници. Двамата установят, че по време на въздушен бой над Лил, Едер подбива тежко машината на Гладич. Вместо да разстреля напълно беззащитния си противник, както навярно щяха да направят повечето летци. Едер се приближава до Гладич и поклащайки крила го поздравява по военному, след което отлита. Известно време след това двамата отново се срещат във въздушен бой, който Едер отново решава в своя полза. Този път той се мъчи да принуди противника си да се приземи за да бъде пленен. С помощта на красноречиви жестикулации Едер дава да се разбере за намерението си летейки плътно ту до, ту зад “тъндърболта”. Гладич обаче, е достатъчно умен за да примами нищо неподозиращия Едер директно в обсега на една зенитна батарея, която веднага открива огън и германецът е принуден да се отклони по най-бързия начин. Така загубва от очи своя “пленник”. Гладич с пълна газ офейква обратно в Англия.
От 78-те победи на Едер, 36 са срещу 4-моторни бомбардировача. Освен това той унищожава и три танка “Шермън”. Други 18 победи, за които докладва, не са му зачетени. По време на боен полет с Ме 262, Едер тарани един “Лайтнинг”, с което дава възможност на един от другарите си да свали “летяща крепост”!


Награди и декорации:
Ehrenpokal: 16 юни 1943
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Златен Германски Кръст: 31 август 1943
Рицарски Кръст: 24 юни 1944
Дъбови Листа (663 награден): 25 ноември 1944

Ханс-Йоахим Марсей

Hans-Joachim Marseille
(1919-1942)
__________________________________________________ _______________
Най-големият пилот-изтребител в Африка със своите 158 победи, носител на Брилянтите към Мечовете и Дъбовите Листа на Рицарския Кръст, наречен “Звездата на Африка”.
__________________________________________________ _______________
Ханс-Йоахим Марсей носи много прозвища: “Звездата на Африка”, “Младият орел”, “Жълтата 14-ка”, “Орелът от Африка” или “Пустинната звезда”. Само за една година той се превръща в най-способния изтребител с най-високи успехи срещу RAF. Той покрива името си със слава и почести в небето на Североафриканската пустиня. 18-годишен Марсей постъпва на служба в Луфтвафе, а четири години по-късно среща гибелта. Ражда се една легенда.
Марсей е роден на 13 декември 1919 г. в Берлин-Шарлотенбург. Неговият баща, 3игфрид Марсей, участвува като летец по време на I световна война, става генерал-майор от Луфтвафе и през 1943 г. заминава на Източния Фронт.
Йохен, както го наричат приятелите му се въодушевява от авиацията от най-ранна възраст. Веднага след завършване на училище, той постъпва в Луфтвафе. Летателната си подготовка започва на 7 ноември 1938 г. Въпреки показания отличен успех в летателното обучение, той не може да привикне към военната дисциплина. Отнася се с пренебрежение към формалната служба, но държи много на индивидуалните качества. Нерядко е наказван за непозволен бръснещ полет или фигурен пилотаж.
През август 1940 г. той е назначен в 4./JG 52 под командуването на щафелкапитен Йоханес Щайнхоф, чиято ескадрила вече взема участие във въздушната битка за Англия. При третия си боен полет, Йохен сваля един "Спитфайър", който е първата му победа. По време на службата си в JG 52 Марсей сваля 7 "Спитфайъра", но и сам е свалян 4 пъти! И всеки път успява да приземи машината си върху плажа на френския бряг при Гриз-Нец. С чин оберфенрих Марсей лети по това време като воден.
В началото на. 1941 г. Ханс-Йоахим Марсей пристига в Дьобериц в I / JG 27, която на 22 април е прехвърлена в Северна Африка за да подкрепи сражаващата се там срещу Британските сили Реджия Аеронаутика /итал. ВВС/ Марсей постъпва в 3./JG 27, в която цари сурова дисциплина, наложена от оберл-т Герхард Хомут и която не остава незабелязана от него. Още на следващия ден след пристигането си в Африка З-та ескадрила прави три бойни изпитания в пустинята. При първия полет, сваляйки един "Хърикейн" , Марсей постига първата си победа за ескадрилата, но сам е улучен тежко от французина л-т Жаме Денис и е принуден да кацне по корем. Въпреки че наземният персонал преброява повече от 30 пробойни в неговия Ме 109, от главата му не е паднал и косъм!
Пет дни по-късно, летейки с ескадрилата си в небето над Тобрук, забелязва няколко летящи над самата земя Бристол "Бленхайм"'. Преди някой от неговите другари да успее да забележи врага, той вече пикира, стреляйки по моторите на противника. Естествено, самоволникът е наказан след това, че не е докладвал за противника и е изоставил ескадрилния строй без позволение.
Проблемите на Марсей се дължат на неговия отявлен индивидуализъм, който затруднява съгласуваните действия на ескадрилата. Той си остава необуздан и се хвърля сляпо срещу неприятеля, затова неговия Ме 109 често се завръща от полети надупчен от вражески куршуми. Командирът на Марсей е достатъчно опитен обаче, за да забележи дарованието му на изтребител. Едуард Нойман се заема да възпита "'младия лъв"', без обаче да го обезсърчава. Той залага на неговата схватливост и в същото време добре знае, че Марсей трудно ще свикне с понятието "взаимодействие в боя".
През май 1941 г. Марсей е произведен в чин лейтенант. По това време има вече 13 въздушни победи. Като офицер вече му се полага чирак от местното население. Нарича се Матиас и е негър от Трансваал. Те се разбират много добре, отношенията им са по-скоро приятелски, отколкото служебни.
Първият бой, в който Марсей постига няколко победи, става на 22 ноември 1941 г., когато 3-та ескадрила се среща с 16 Хаукер "Хърикейн"'. Въпреки че англичаните имат количествено превъзходство, те летят ниско и изчакват Ме 109 първи да атакуват. За по-сигурно Хърикейните образуват отбранителен кръг, така че да си осигурят взаимна огнева защита. Но сметките им не се оправдават. Немците не нападат, а продължават пътя си покрай "игралното колело". Изведнаж от тяхната група светкавично се отделя Марсей, толкова бързо, че воденият му не успява да го последва! С издърпан до край лост към себе си и присвити очи той се устремява право към слънцето.След това бързо обръща машината си така, че слънчевият диск остава зад гърба му и се хвърля върху английския отбранителен кръг. От далечна дистанция разстрелва най-близкия "Хърикейн", който се сгромолясва горящ в пустинята. После настъпва педалите на крачното кормило и в дълбок вираж стреля и обръща в пламъци втори "Хърикейн". Последва ново изкачване към слънцето.
Противниковото колело продължава да се държи неразкъсано, а 3-та ескадрила все още се бави с атаката си, когато Марсел за втори път се спуска откъм слънцето. Неприятелския кръг се разтваря и 14-те "Хърикейна" въоръжени а по 8 картечници се устремяват срещо безумно смелия нападател. Постигайки трети успех, Марсей подтиква най-сетне своята ескадрила, коята се хвърля в атака. В последвалия безпорядъчен въздушен бой, той сваля още два английски изтребителя. Другарите му свалят други три машини без да понесат собствени загуби.
Към 2 декември Йохен Марсей има вече 33 победи, за което получава лично от маршал Кеселринг Златния немски кръст.
След като Марсей намира своя боен стил, окуражен от това, започва бързо да увеличава бойната си сметка. Две седмици по-късно той вече има 48 победи! После се разболява от треска, която го държи извън бойните действия 4 седмици. След оздравяването си Марсей започва да лети по 5 да 6 пъти дневно. От сутрин до вечер се намира в небето. Но след полетите умората се отразява. Във въздуха Марсей действува като човек-компютър: отлично зрение, пространствена ориентировка и точно око. Всичко това го прави изключително опасен противник. Изразходваните от него муниции винаги са нищожни. Средно за една свалена неприятелска машина се нуждае от 15 изстрела. Има случай, при който изразходва за свалянето на 6 "Хърикейна" 10 снаряда и 180 куршума от картечниците!!! Нерядко Марсей постига втората си победа преди първата машина да се е разбила в земята. Доста тежко е било положението на неговия воден Райнерт Рьотген при следването му, защото Марсей буквално скача от жертва на жертва. Понеже Рьотген трябва да описва и брои победите на водещия си, в ескадрилата го наричат "сметачната машина".
По повод на 50-тата си победа на 22 февруари 1942 г. Марсей получава Рицарския кръст, а през април е повишен в чин оберлейтенант. “Еду” Нойман приема командуването на JG 27, Хомут става командир на I Gruppe, а Марсей - на З-та ескадрила/щафелкапитен/.
По това време загива сестрата на Марсей - Инге. Това трагично събитие потриса пилота. Той се затваря в себе си, става зъл и мрачен. Живее само с полетите и сраженията. Явно обичта му към нея е била твърде голяма и в скръбта си, извън полетите, загубва интерес към всичко.
На 3 юни в продължение на 11 минути сваля 6 Къртис "Китихаук” от 5-та южноафриканска изтребителна ескадрила. Три дена по-късно Марсей получава Дъбовите листа към Рицарския кръст за 75-ата си въздушна победа. На 17 юни постига 100-та си въздушна победа, като сваля 10 противникови самолета, 6 от които в продължение на седем минути! За това е произведен в чин капитан и отличен с Мечовете към Рицарския кръст. Междувременно Ханс-Йоахим Марсей става национален герой в Германия, благодарение на подвизите си във въздуха, като се прочува особено сред дамските кръгове.
По време на отпуската си в Германия през лятото на 1942 г. Марсей се запознава с Ханелизе Бахар, обиква я и се сгодява с нея. Сватбата е насрочена за Коледните празници. В Рим Марсей е отличен с италианския Златен Медал за храброст. По време на Втората Световна война това високо отличие получават само още двама души: Йоахим Мюнхеберг и херцогът на Аоста. Даже Ервин Ромел получава само сребърната степен на това отличие!
При завръщането на Марсей в Северна Африка Луфтвафе вече са превъзхождани от противника шест пъти. При все това още в първия си боен полет героят успява да постигне 10 победи. Това става на 31 август 1942 г. На следващия ден предиобед 3-та ескадрила излита за съпровождане на група Щуки южно от Имаид. От височина 3000 м ги атакуват 10 "Китихаука"' точно в момента, когато Щуките се готвят за пикиране. Без да губи време Марсей контраатакува. В 08.28 часа сваля първия самолет, улучен от 30 метра дистанция с къс ред от картечниците. Две минути след тава го последва втори, избухнал още във въздуха. Тогава шест английски изтребителя се нахвърлят върху "жълтата 14-ка", опитвайки се да се разправят а кошмарния си противник. Марсей ги оставя да се приближат и приема боя. След серия неотразими атаки, в 08.39 часа разстрелва последната машина от атакувалата го група. След по-малко от два часа, в 10.20 часа, Марсей повежда звено в прикритие на Щуки, летящи към Алам ел Халфа. Отдалеч забелязва бомбардировъчна група на съюзниците ескортирана от "Китихауки”. Три от тях го нападат и всичките са свалени в скоротечен бой до 10.55 часа! В 11.02 часа заедно със звеното си влиза във въздушен бой и сваля още два самолета. След това се насочва към друга вражеска група и сваля още две машини! Към 17.00 часа 3-та ескадрила отново е вдигната във въздуха за съпровождане на Ю-87 от LG 1. Групата e прехваната от 15 "Китихаук". Между 17.47 часа и 17.53 часа Марсей сваля 5 "Китихаук", с което постига за този единствен ден, 1 септември 1942 г. 17 победи! На следващия ден му връчват Брилянтите към Рицарския кръст.
Една от най-тежките му победи става и негова последна победа. На 28 септември 1942 г. високо над пустинята Марсей среща 5 "Спитфайъра". Той сваля два от тях, но други два го атакуват от голяма височина с пикиране. Тъй като няма достатъчно гориво, Марсей се опитва да ги примами над своя територия. Само единия от англичаните го последва и открива огън по Ме 109. Марсей опитва всички трикове за да се откъсне, но противника му го следва неотлъчно. С опасно намалелия остатък гориво и с притворени очи летецът се устремява към слънцето. Но за да го следва в новия му курс, пилотът на "Спитфайъра" трябва да държи очите си отворени. Марсей завърта самолета си и пикирайки отвесно с едновременен завой се отзовава зад противника си. Къс добре прицелен ред обозначава края на английския нападател. С последни капки гориво и с големи усилия Йохен успява да се приземи на своето летище.
Обаче започват да се проявяват последиците от преумората от продължителното претоварване в боевете.
На 30 септември 1942 г. Ханс-Йоахим Марсей се качва в своя Ме 109 (нов G-2, с които току-що е превъоръжена ескадрилата) и излита с ескадрилата си към Кайро на прехват на британска авиогрупа. След като не открива противник Марсей повежда ескадрилата си обратно. Над Ел Аламейн, около 11.20 часа другарите му забелязват,, че от двигателя на неговия Ме 109 излиза гъст синьочерен дим. По радиото той съобщава, че има пушек в кабината, липсва му въздух и не може да вижда, тъй като и вентилацията не помага. Райнер Рьотген, неговия воден, го направлява по радиото. Над немските линии Марсей решава да напусне машината си. Съгласно предписаната методика обръща самолета по гръб и се оставя да изпадне от седалката. Неуправляваната машина обаче рязко загубва височина, преди Марсей да избегне опашния стабилизатор. Той се удря в него и е отхвърлен настрани, а парашута му не се отваря. Марсей загива на няколко километра южно от Сиди ел Аман на 30 септември 1942 г. в 11.26 часа.
Победителят на 158 противника е погребан във военното гробище край Дерна. Германци и италианци не се съобразяват с дългия път, за да му отдадат последна почит. Матиас поставя върху ковчега на приятеля си, като последно сбогом, една огърлица от 158 раковини. Италианците издигат край гроба метална пирамида, върху която на бронзова плоча е гравирано: "Тук почива непобеденият капитан Марсей".
За малко повече от 1 година Марсей извършва 388 бойни полета. Генерал Адолф Галанд го нарича “Недостижимия виртуоз на изтребителите”.

Награди и декорации:
Италиански златен медал за храброст
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 22 февруари 1942
Дъбови Листа (97 награден): 6 юни 1942
Мечове (12 награден): 18 юни 1942
Брилянти (4 награден): 3 септември 1942

[Док Холидей]

Хелмут Вик

Helmut Wick
(1915-1940)

__________________________________________________ _______________
Един от големите Луфтвафе асове в Битката за Англия и една от жертвите й...
__________________________________________________ _______________

Хелмут Вик става след Шелман комодор на JG 2 "Рихтхофен".Той се проявява като един от най-добрите немски пилоти на II св.война. В него са концентрирани всички личностни качества характеризиращи големия изтребител: Преди всичко обича въздушния бой,добър стрелец е, притежава нападателен дух, но също така и хладна пресметливост дори и в най-тежките ситуации на боя.В същото време може да бъде и твърде импулсивен.
Роден на 5 август 1915 г. в Манхайм в семейството на строителен инженер, той израства с братята и сестрите си на различни места, понеже професията на баща му често налага това.Своята младост Хелмут прекарва в Хайделберг, Хановер, Данциг и Кьонигсберг. Тук той живее в близост до едно летище и живо се интересува от летенето особено след като баща му го взема със себе си в един полет. Въпреки, че започва да учи за помощник-лесничей, Хелмут Вик веднага улавя шанса да постъпи в Луфтвафе, които са започнали изграждането си в 1935 година. През април 1936 г. той е фанеюнкер, през юли 1937 г. - фенрих, а през ноември 1938 г. е повишен в лейтенант. По време на подготовката му като летец-изтребител инструктор му е Вернер Мьолдерс.Двамата стават близки при ятели. Първата част, в която е зачислен на служба е II./JG 134, където под командуването на подполковник Макс Ибел, Вик лети на двуплощника Арадо 68. След това е прехвърлен в I./JG 53 където през януари 1939 г. за първи път се качва на Ме 109. През март Мьолдерс му е ескадрилен командир. През септември Вик преминава в I./JG 2. Войната срещу Полша вече е започнала, но JG 2 е оставена в защита на Берлин и все още няма допир с противник. Когато на 10 май 1940 г. започва настъплението във Франция комодор на JG 2 е фон Бюлов. През първия ден обаче Вик не успява да извърши боен полет, тъй като моторът на неговия Ме 109 се нуждае от доста продължителен и сложен ремонт. Въпреки, че неговият първи техник, унтерофице Зауербрай работи с механиците ден и нощ, това продължава до 21 май когато Вик най-сетне може да облети машината си. Заедно с пет други летци той излита като прикритие на един Хеншел 126, провеждащ разузнаване. Дори когато няколко френски изтребителя Моран 406 се приближават за да огледат Хш 126 и да предизвикат сражение, Вик не се отклонява от задачата си на прикритие и не се впуска след тях. След този полет той каца разочарован на площадката на I.JG 2. На 22 май 1940 г. ескадрилата, в която лети и Вик, среща 24 френски бомбардировача и изтребители. Ме 109 нападат изненадващо нищо неподозиращите французи и свалят 8 машини, две от които са на сметката на Вик. В края на месеца при един полет Хелмут, който се е отделил от групата си открива два английски торпедоносеца Фейри "Суордфиш". Без да размисля дълго той се хвърля в атака, но забелязва кърмовият стрелец на една от машините да размахва бяло шалче. Вик възприема това като знак, че се предават. Когато англичаните насочват машината си за кацане, той ги последва, но изведнъж стрелецът открива огън мислейки, че германецът не е приел сигнала за отказ от съпротива. По време на рулирането обаче
"Суордфишът" се прекатурва в една нива. Вик бързо настига и другия торпедоносец и го обръща в пламъци. Нито една от двете победи не му е призната, защото наоколо няма свидетели пък и машините падат на съюзническа територия. Като повечето големи изтребители и Вик се проявява като такъв по-късно. Въпреки това, кометоподобното му възкачване към славата започва бързо. На 5 юни 1940 г. Вик сваля четири Блох 152, а де н след това два други. На 9 юни той постига 12-тата си победа - един Бристол "Бленхайм",
и с това става пилотът с най-много успехи в ескадрата "Рихтхофен".Награ-
ден е с Железния кръст I степен и назначен за ескадрилен командир на
3./JG 2. Когато започва въздушната Битка за Англия нападателният дух на Вик се повишава, което противниците му веднага почувстват. На 17 юли 1940 г. противно на задачата си той се насочва към остров Уайт за да прехване
по възможност някой и друг "Бленхайм". Вместо това среща 14 Спитфайcра, които не обръщат внимание на единичния Ме 109. Вик се прицелва в задната машина и постига 14-тата си победа. След това си плюе на петите, за да се присъедини по-късно към групата си. С 20-тата си и 21-вата победа, които постига на 27 август, той довежда сметката на JG 2 до 250. В същия ден безстрашния летец е награден с Рицарски Кръст.
На 9 септември 1940 г. Вик е произведен в капитан и едновременно е
назначен за командир на I./JG 2. Малко след това фелдмаршал Хуго Шперл прави посещение в полка на Вик, след приключването на което Шперл се изказва остро за недоброто състояние на наземния персонал. Импулсивният Вик не може да мълчи след тази несправедлива критика. Върху командуващия 3-ти въздушен флот се изсипват изблици на яд. Капитанът изброява многобройните задачи и дългия работен ден на наземния персонал, който се труди неуморно за да поддържа машините в бойна готовност. Хората нямат време за "проклетото подстригване". Монокълът пада от окото на Шперл, той е зяпнал от смайване. Тъй като знае много добре, че Хелмут Вик е прав, фелдмаршалът се задоволява само да прехапе мълчаливо устни. С дубъл от два Спитфайра на 2 октомври и пет други победи в следващите три дни Вик довежда личната си сметка до 41. Той получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. На 19 октомври 1940 г. Вик е произведен в майор. Със своите 25 години става най-младия майор в Луфтвафе. Едновременно с това го назначават на мястото на Шелман като комодор на ескадрата "Рихтхофен". Върху така наречената "пръчка на комодора" той изрязва своите победи подобно на дръжките на пистолетите на американските каубои. Личната му емблема върху самолета се състои от червен вимпел, украсен с широк меч, над който е изписана думата "Horrido". Победите на Вик се увеличават. Най-честите му жертви са Спитфайъри и Хърикейни. На 5 ноември сваля трима, а на другия ден над Саутхямптън и о-в Уайт в продъължение на 13 минути - пет противника. При един полет в ранното утро на 28 ноември над Канала, младият комодор постига 55-тата си въздушна победа. С това, в този период Вик застава на върха на изтребителите, следван от Мьолдерс с 54 и Галанд с 52 победи.
В късния следобед на същия ден щабното звено на ескадрата е вдигна то на свободен лов над Канала. В това звено летят едни от най-добрите пи лоти-изтребители във Въздушната битка за Англия: к-н Рудолф Пфланц, ескадрен - Т/О; ст.л-т Ерих Лайе, ескадрен адютант и л-т Фиби. При приближаването на остров Уайт звеното се натъква на група Спитфайъри летящи в направление на Бърнемъч. Германците веднага атакуват. Не минава много време и Вик вече постига 56-тата си победа. Затова пък Пфланц и Лайе нямат успех. По време на боя звеното изгубва близост с Вик. Преди Лайе, Фиби и Пфланц да успеят да го потърсят, са атакувани от височина от друга група Спитфайъри. С цената на големи усилия те успяват да се измъкнат от неравния
бой. Тъй като горивото е на свършване Лайе и Фиби вземат курс към бреговата ивица. Капитан Пфланц, излязал от боя на височина 3000 метра, оглеждайки се вижда на дистанция няколко километра два самолета отдалечаващи се по посока на френския бряг. Като приема, че това са Фиби и Лайе, той предприема широк вираж продължавайки да се оглежда за звеновия си командир. Изведнъж забелязва, че задният самолет от откритата от него преди малко двойка открива огън по първия. Без да губи повече нито секунда капитанът се насочва към двойката и установява, че преследваният и преследвачът са съответно Месершмит и Спитфайър. Англичанинът е точен и Ме 109Е се понася стремглаво към водата. Немският летец скача с парашут. Пфланц
забелязва маркировката на падащата машина и разбира, че това е Хелмут. Руди се прицелва в Спитфайъра и с една единствена серия праща врага горящ във водата в близост до неговата одевешна жертва. Пфланц прави няколко кръга над повърхността на морето, но не забелязва признаци на живот. Тогава извиква помощ по радиото като изрично споменава и за сваления англичанин, съобразявайки, че английската спасителна служба също може да помогне. След това остава над мястото на падането докато горивото му почти привършва. Не му остава нищо друго освен да поеме обратния курс към дома. Точно над френския бряг двигателят му спира и той каца принудително в една ливада.
Майор Вик не е намерен. Последната отметка под неговото име в дневни ка на ескадрата гласи: "28.11.1940 - свален един Спитфайър над Бърнемъч в
17.30 часа". Английския летец, който сваля младия комодор е л-т (Флайт л-т) Джон "Дъгс" Дъндас, един от най-отличилите се в Битката за Англия летци на 609.RAF-ескадрила за когото Вик става 13-та и последна победа. До 16 февруари 1941 г. задълженията на комодор изпълнява к-н Карл-Хайнц Грайзерт. След това за комодор и наследник на Вик е назначен Вилхелм Балтазар. Животоводещото правило на Хелмут Вик е типично със своята неподправеност за един летец и патриот: "Докато свалям противниците си и допринасям за славата на ескадрата "Рихтхофен" и за победата на моето Отечество аз ще бъда щастлив човек. Искам да се боря и да умра сражавайки се, при което да завлека със себе си колкото е възможно повече врагове."
И наистина, Хелмут Вик загива сражавайки се.
Близките му до последно са се надяват, че е попаднал в плен у англичаните, а след това е прехвърлен в Канада. Дори са правени запитвания чрез Червения кръст, но се оказва, че е съвпадение на фамилии на двама различни пилоти.

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 27 август 1940 като Oberleutnant и Staffelkapitän 3./JG 2 "Richthofen”
Дъбови Листа (4 награден): 6 октомври 1940 като капитан и Kommandeur I./JG 2 "Richthofen"


Карл Шньорер

Каrl Schnoerer
(1919-)

Антон Дьобеле

Anton Doebele
(1910-1943)

Рудолф Радемахер

Rudolf Rademacher
(1913-1953)


Карл Шньорер е воден в двойката на Валтер Новотни през най-добрите му фронтови прояви. Той принадлежи към прочутото изтребително звено на Новотни. На Шньорер се дължи това, че през 1943 г, Новотни постига такава поредица от изключителни победи, тъй като му осигурява необходимото прикритие откъм тила. Роден на 3 март 1919 г. в Нюрнберг, през лятото на 1941 г. Шньорер постъпва като унтерофицер в 1/JG 54. Първата от 46-те си победи той постига в последния ден на 1941 г. Прякора си "Quах" той дължи на лошия си късмет, който има при кацане с Ме-109, чиито колесник е твърде крехък и неудачен. Три машини тежат на съвестта на "Quах", der Bruchpilot /”пилот, който чупи”/. Така това име пасва идеално на Карл.
На 12 ноември 1943 г. Шньорер е тежко ранен. Звеното на Новотни към това време се разтуря. Когато няколко месеца по-късно "Quах" е отново готов за фронта, той е изпратен в Е-групата Лехфелд, ко-ято произлиза от Kommando Nowotny, за да лети на Ме 262. След известно време става щафелкапитен на 2/ JG 7. На 22 март 1945 г. получава Рицарски Кръст. Осем дни по-късно той трябва да напусне простреляната си машина при един полет на прехват над Хамбург. Въпреки, че оживява, раните му са толкова тежки, че се налага да ампутират единия му крак.
Антон Дьобеле и Рудолф Радемахер са третия и четвъртия летци в звеното на Новотни. Повечето от своите общо 220 победи те реализират, летейки в прочутото звено. Антон дьобеле е роден на 16 ноември 1910 г. в Еренсберг. Той постъпва в JG 54 като фелдфебел в средата на 1941 г. След една година на фронта той има едва четири победи.
В началото на 1943 г. сметката му започва бързо да расте, след като преминава в звеното на Новотни, за да достигне в края на годината цифрата 94 победи. Лейтенант Дьобеле загива на 11 ноември 1943 г. над Смоленск., когато се сблъсква с друг германски изтребител. На 26 март 1944 г., посмъртно е награден с Рицарски Кръст.
Рудолф Радемахер е роден на 19 юни 1913 г. Той пристига в JG 54 в края на 1941 г. като унтерофицер. Първата си победа печели на 9 януари 1942 г. Една година след това, през март 1943 г., той влиза в състава на звеното Новотни. Както и останалите от него, през 1943 г. той постига удивителна поредица от победи. При полет на прехват на американски "Летящи крепости" на 9 септември 1944 г. той е тежко ранен. На 30 септември е награден с Рицарски Кръст. След оздравяването си, през януари 1945 г. се завръща на фронта.
Воюва в 11/JG 7, където в продължение на месец лети на Ме 262 и постига 8 въздушни победи. Радемахер преживява войната със 126 победи. Радостта от летенето продължава да усеща при безмоторни полети. Загива на 13 юни 1953 г. над родния си град Люнебург при полет с безмоторен самолет.


Валтер Новотни

Walther Nowotny
(1920-1944)

__________________________________________________ _______________
Един от най-големите изтребители на всички времена, носител на Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете на Рицарския Кръст за 258 признати въздушни победи
__________________________________________________ _______________

Валтер Новотни е млад, импулсивен изтребител – индивидуалист. Той е замесен от същото тесто, от което и Ханс-Йоахим Марсей. Стоящият на пето място в ранглистата по количество победи Новотни, се ражда на 7 декември 1920 г. в Гмюнд, Австрия. В Луфтвафе постъпва в началото на войната. На 1 декември 1940 г. пристига в резервната ескадрила на JG 54, разположена във Виена-Швехат. След приключване на изтре-бителната подготовка получава назначение: в 9/JG 54 “Teufelsstaffel” (“Дяволската ескадрила”).
Новотни започва да воюва като редови летец, който рядко съблюдава мястото си в двойката или звеното. Неговият пламтящ боен дух го подтиква към атака преди да е получил заповед. Това му носи нерядко предупредителни забележки.
Първите си три победи младият лейтенант спечелва на 19 юли 1941 г., когато над остров Йозел сваля три руски биплана И-15. Вследствие на ожесточения огън на ПВО обаче, двигателят на самолета му получава попадение и той започва да губи височина над вражеска територия. Новотни променя веднага курса си към Балтийско море, предпочитайки приводняването пред руския плен. Изпращайки по радиото вик за помощ, той пада във студената вода. След като гребе в надувната си лодка три дена и три нощи към сушата, в крайна сметка я достига, но е напълно изтощен. Когато поискват да го откарат в лазарета настоява сам да шофира автомобила. Придружаващия го унтерофицер протестира, но младият лейтенант обръща внимание на военния си чин и подкарва колата сам. Но вследствие умората загубва съзнание, отклонява се от пътя и се удря в дърво, при което получава мозъчно сътресение. Тази случка подействува върху младия и буен пилот твърде отрезвително. На 4 август 1942 г. Новотни постига 7 въздушни победи, с което общата им сума възлиза на 54. Един месец по-късно е удостоен с Рицарския кръст. На 25 октомври поема командуването на "Дяволската ескадрила" и избира за свой воден добрия си приятел Карл Шньорер. Двамата се обръщат един към друг по прякори "Нови" и "Куакс", които скоро стават употребявани и в цялата ескадрила.
На 1 февруари 1943 г. Новотни е произведен в чин майор. Сега той се заема с формирането на звено, което се развива като най-известното и успешно звено в Ягдвафе. 66-ата си победа Новотни постига на 7 март 1943 г., 82-рата на 20 май. През юни успехите му растат фантастично, като само през този месец печели 41 победи, десет от които само на 24 юни. 100-та победа докладва на 15 юни. През август сваля още 49 противника. Цифрата 150 е достигната на 18 август. На 14 септември има вече 200 въздушни победи, за което на следващия ден е удостоен с Дъбовите листа към Рицарския кръст. Мечовете получава на 22 септември 1943 г. За времето от 5 до 15 ок-томври Новотни сваля 32 руски самолета. С това той достига цифрата 250 и застава на върха на класацията в Ягдвафе по това време. На 19 октомври 1943 г. к-н Новотни, осми поред във Вермахта, е награден с Брилянтите към Рицарския кръст. По това време "Нови" има по-дадени за признаване още 50 победи, които обаче не биват зачетени.
През 1943 г. звеното на Новотни, състоящо се от четирима летци, постига почти 500 победи! Новотни, Карл Шньорер, Антон Дьобеле и Рудолф Радемахер стават един обигран тим, опериращ с най-висока прецизност, от когото руснаците изпадат в страх и ужас щом само разберат, че е във въздуха.
Продължителното натоварване в полетите явно се отразява на "Нови", започват да го измъчват кошмарни съновидения. Например как при атака срещу гигантски самолет му се изпречва една ръка, която му показва, че при 281 победи той ще трябва да загине. Неговите другари се надсмиват над тези сънища, с изключение на Шньорер, който твърде ясно разбира какво преживява приятеля му. Комодор фон Бонин, забелязал симптомите на бойно изтощение, изпраща Новотни в отпуск в родината през ноември 1943 г. за да му даде възможност да си почине и съвземе. След като Новотни, отдъхнал и възстановен, се връща на фронта, става комодор на учебната ескадра 101, намираща се в Южна Франция. Възложено му е да “произвежда” за отбраната на Отечеството добре подготвени летци от младото попълнение. През юли 1944 г. Новотни е натоварен с: командуването на Kommando Nowotny, провеждащ фронтови изпитания на Ме 262 като изтребител в Ахмер. Въпреки, че вече няма работа с ескадра "Зеленото сърце", Новотни нарежда да изрисуват на машината му зелено сърце, за да му напомня за гордите дни на JG 54 под командата на Траутлофт. На 8 ноември 1944 г. Новотни излита от Ахмер на прехват. След като сваля три Б-17 "Летяща крепост", той се впуска в бой с няколко изтребителя "Мустанг" от ескорта, при което единият от двигателите на неговия Ме 262 прегрява. Новотни се отклонява от боя и прикривайки се зад облаците се насочва към Ахмер за кацане . По това време американските изтребители обикновено дебнат над летищата, където се базират реактивни изтребители, изчаквайки ги да се насочат за кацане, при което германските изтребители са уязвими и безпомощни. Американците нападат именно в този момент и победата им почти винаги е сигурна. Когато Новотни се насочва за кацане върху него пикира дебнещ "Мустанг" и го сваля. Новотни има 258 официално зачетени победи. Ако към тях се прибавят и 23-те непризнати ще се получи точно числото 281, което изиграва такава съдбоносна роля в неговите съновидения!
Kommando Nowotny образува сърцевината на новата JG 7, въоръжена с. реактивни изтребители, чието командуване поема Йоханес Щайнхоф.

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 4 септември 1942
Дъбови Листа (293 носител): 5 септември 1943
Мечове (37 носител): 22 септември 1943
Брилянти (8 носител): 19 октомври 1943
Златен Германски Кръст
Frontflugspange für Jäger in Gold mit Anhänger Einsatzzahl "400"
Sechsmalige Nennung im Wehrmachtsbericht
Finnisches Freiheitskreuz 1. Klasse
Ehrenabzeichen der finnischen Luftwaffe
Flugzeugführer- und Beobachterabzeichen
Ehrenpokal der Luftwaffe
Verwundetenabzeichen in Bronze


Валтер Йозау

Walter Oesau
(1913-1944)

__________________________________________________ _______________
Един от най-големите асове на Луфтвафе със 123 въздушни победи и носител на Мечовете към Дъбовите Листа на рицарския Кръст
__________________________________________________ _______________

Валтер Йозау приема длъжността комодор на JG 2 след гибелта на Вилхелм Балтазар. Най-напред Йозау е артилерист в земните войски, но скоро постъпва
на служба в Луфтвафе. Физически и душевно як юноша, "Гуле", както често
го наричат, скоро изпъква като една от най-изтъкнатите персони в Луфтвафе.
Йозау е роден на 28 юни 1913 г. във Фарневинкел, Холщайн. Първите си
осем победи постига с "Легион Кондор" в Испания. Към началото на Втората Световна война "Гуле" е комеск на 7./JG 51. От август 1940 г. командва III./JG
51. На 20 август Йозау получава Рицарски Кръст, след като пети подред
постига 20 победи срещу френски и английски машини. На 2 февруари 1941 г.
той вече е удвоил личната си сметка на 40, с което е четвъртият летец
достигнал тази цифра. При подготовката за войната срещу Русия, през юни 1941 г. майор Йозау е прехвърлен на поста командир на III./JG 3 "Удет". До юли той ос-
тава на Източния фронт, след което става комодор на JG 2 "Рихтхофен". На Източния фронт Йозау сваля 44 руски самолета. За 80-тата си победа на 15 юли 1941 г. е награден с Мечовете към Рицарския кръст. На 26 октомври 1941 г. полковник Валтер Йозау постига 100-та си въздушна победа, с което става третият достигнал този рубеж след Вернер Мьолдерс и Гюнтер Лютцов. В продължение на две години Йозау ръководи JG 2, след което става Jafu Бретон. Когато натискът на съюзническите бомбардировки се усилва в Луфтвафе изпитват нужда от комодор като Йозау. Така през октомври 1943 г. той се завръща за да поеме водачеството на JG 1 в отбраната срещу бомбардировъчните вълни и изтребителите за съпровождение.
Въпреки твърдостта и бойния си дух Йозау започва да показва признаци на изтощение.Нищо чудно като се има предвид, че още от Испания и от 1939 г. той воюва неуморно без прекъсване.
След около 300 бойни полета той има 123 победи. На 11 май 1944 г. Йозау повежда ескадрата си срещу група от "Летящи крепости" ескортирани от Мустанги и Лайтнинги. Над Аахен комодорът се опитва да отвлече вниманието на американските изтребители, за да успеят хората му безпрепятствено да атакуват четиримоторните бомбардировачи. При поредната маневра срещу звено Мустанги той е изненадан от летяща по-високо група Лайтнинги и попада в капан. Не му остават никакви шансове, а също и на другарите му, които се опитват да му се притекат на помощ. С горящият си
самолет комодорът се разбива в платото Айфел. С признание за отличните му командирски качества и изключителни успехи, JG 1 получава името "Йозау".

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 20 август 1940 като капитан и Staffelkapitаеn 7./JG 51
Дъбови Листа (9 награден): 6 февруари 1941 като капитан и Kommandeur III./JG 3
Мечове (3 награден): 15 юли 1941 като капитан и Kommandeur III./JG 3

[Док Холидей]

Вернер Мьолдерс

Werner Moelders
(1913-1941)

__________________________________________________ ______________
Един от най-великите изтребители на всички времена, носител на Брилянтите към Мечовете и Дъбовите Листа на Рицарския Кръст и пръв достигнал 100 въздушни победи.
__________________________________________________ ______________

Вернер Мьолдерс става комодор на JG 51 след Остеркамп, а по-късно същата ескадра носи неговото име.
Роден на 18 март 1913 г. В Гелзенкирхен, той се превръща в образец за всички млади немски летци-изтребители, които в благоговението си го издигат в свой идол. Въпреки младостта му неговите подчинени го наричат "тати Мьолдерс". Той е четвъртият пилот надминал 80-те победи на Рихтхофен и първи постига заветната цифра 100 въздушни победи.
Баща му е учител и загива през Първата Световна война при Аргоните. От най-ранните си години Вернер Мьолдерс е уверен, че ще стане войник. В 1932 г. постъпва във военното училище в Дрезден, което завършва 2 години по-късно като лейтенант. В края на 1934 г. Мьолдерс кандидатствува за пилот във все още тайните по това време Луфтвафе. Въпреки, че вече е преминал и издържал писмените и медицинските изпити, той се проваля на т.нар. въртящ стол, на който се тестват реакциите в динамична обстановка. Мьолдерс не успява да понесе този уред. Става му лошо, пребледнява, започва да трепери и е принуден да повърне. След това се чувствува толкова зле, че авиационният лекар го обявява за негоден за полети и му препоръчва да си остане в наземните части., където винаги ще чувствува под краката си здрава почва. Мьолдерс обаче е луд по авиацията. Той не се поддава на отчаянието. Започва да се упражнява и упражнява, докато най-сетне преминава през ситото на всички изпити. Това обаче, не означава, че въздушната болест го изоставя завинаги. Това продължава да му се случва понякога по време на учебните полети с He 45 и Junkers W 34 в германското въздушно-транспортно училище в Брауншвайг, чийто началник е старият пилот-бомбардировач Алфред Келер. Даже и по-късно в школата за бомбардировачи Вернер е измъчван от симптомите на въздушната болест - виене на свят, главоболие, гадене и повръщане. След подготовката си като летец на "щука" в Шлайсхайм, той е прехвърлен в Шверин, в St.G. "Immelman" и там започва бавно да превъзмогва и овладява физическите си слабости.
През март 1936 г . Мьолдерс, заедно с пет други летци-изтребители е изпратен в Дюселдорф за да осъществява въздушна поддръжка при окупацията на Рейнската област от Германия. Следва прехвърлянето му в ²-ва изтребителна школа(Остеркамп). Там той поема командуването на 1-ва ескадрила, в която подготвя много от бъдещите "експерти", в това число Хелмут Вик, Валтер Йозау и Хаан.
В хода на тежки сражения, в които "Легион Кондор" взима участие на страната на испанските националисти, се търси заместник на Адолф Галанд като командир на 3./J 88. Ръководството на кадровия отдел към Луфтвафе избира за тази длъжност Мьолдерс. През април 1938 г. Той пристига в Испания. След като преминава един месец стаж под критичното око на Галанд, Мьолдерс е признат за подготвен за този пост. През юли ескадрилата получав нови машини от типа "Messerschmitt Bf 109B"(тук авторът греши - ескадрилата на Мьолдерс преминава от He 51 направо на Bf 109D-1, макар че в някои източници се посочва и Bf 109C-1, бел.Т.Д.). На 15-ти същия месец Мьолдерс постига първата си победа при сражение на ескадрилата му с няколко Поликарпов И-16 "Rata". В първата атака Вернер открива огън, но куршумите му минават далеч от целта. Ядосан от неуспеха си той бързо взима на мушка друг "Rata" и натиска спусъците едва когато противниковата машина изпълва цялата площ на витлото му. Този път има попадения и И-16 избухва в пламъци и дим. Сета вече Мьолдерс знае, че първата победа е винаги най-трудна. С разтуптяно сърце и свит от напрежение стомах за начинаещия е почти невъзможно да запази хладнокръвие при първото си стремително сближение с противника. Оттогава Вернер се залавя енергично със задачата да оказва морална подкрепа на младите новопристигнали летци в ескадрилата и то не само до първата им победа, а най-вече след нея, за да превъзмогнат по-леко шока, в който изпадат повечето от пилотите при вида на пръвия свален противник. Този тих, скромен и саможив убеден католик преживява и изключителното напрежение преди постигането на победата и шоковото състояние след това. Затова той най-добре умее да се отнася към новите летци, помагайки им в преодоляването на тези проблеми.
Мьолдерс бързо забелязва, че въздушната тактика на бавните биплани е напълно остаряла за 1938 г. И се нуждае от основни проблеми с оглед на изискванията на новите модерни едноместни изтребители. Той развива широко напредничава и новаторска за времето си изтребителна тактика в Испания - маневрената двойка като съставна част на лесноподвижното звено от четири самолета.
На 31 октомври 1938 г. Мьолдерс постига 14-тата си победа, която е същевременно и последна за него в Испания. В началото на ноември той се завръща в Германия като най-добрия изтребител на "Легион Кондор". В последвалите зимни месеци Мьолдерс подготвя частите на Луфтвафе, запознавайки ги основно с новата тактика за въздушен бой. На 15 март 1939 г. едновременно с произвеждането му в капитан е назначен за командир на 1/JG 53. През август в ескадрилата пристига бившият ученик на Мьолдерс, Хелмут Вик, а през октомври комодор на JG 53 става кавалерът на Pour le merite Ханс Клайн. В първите дни на кампанията против Франция Мьолдерс поема командуването на III/JG 53.
Първата си победа във Втората Световна война Мьолдерс постига на 20 септември 1939 г. когато в периода на т. нар. "седяща война" сваля един Къртис "Хок" 75А пилотиран от френски летец. На 28 май 1940 г. Вернер Мьолдерс първи в Ягдвафе достига 20 въздуши победи, за което на следващия ден е награден с Рицарски Кръст. Тактиката му се състои в това, да се приближи колкото е възможно повече до противника и от къса дистанция да открие огън, при което да повиши ефективността на картечния огън до тази на оръдейния.
Сутринта на 5 юни 1940 г., над Компиен, Мьолдерс постига 24-тата и 25-тата си вьздушни поведи. Следобед той повежда 15 Ме 109 в пространството над Брей-сур-Сом край гората Шантили в рамките на "свободен лов". Германците са пресрещнати от няколко звена (тройки) на ескадрилата "Франция" ("Fгаnсе") от 2/7 изтребителен полк летящи на разузнаване с машини тип Dewoitine D 520 и Morane MS 406.
Френската група води к-н Хуго. Той е изпратил звеното на л-т Рене Помие-Лайрарж като прикритие на височина 7000 метра. Тази мярка заварва Мьолдерс неподготвен, така, че още в началото на боя немците загубват два "месершмита". Докато Мьолдерс се концентрира за да подпомогне младия си воден да спечели първата си поведа, Помие-Лайрарж пикира със своя "дьовоатин" върху машината му като прострелва кабината и подпалва мотора. Мьолдерс напуска веднага горящия си самолет и се приземява с парашута си в близост до Вилерсо, където е пленен от французите. Групенкомандьора е откаран в замъка Блинкур, където е подложен на разпит от к-н Друа и л-т Бассо с помощта на преводача Цимерман. Мьолдерс обаче не остава дълго в плен, тъй като след две седмици Франция капитулира. Когато на 19 юли 1940 г. той се завръща в Германия, е произведен в майор.
Осем дни по-късно Вернер Мьолдерс е назначен за приемник на Остеркамп на поста Комодор на JG 1. Точно в този ден преди обяд, намирайки се в полет на свободен лов над Англия, той е изненадан от прочутия английски пилот-изтребител, командирът на ескадрила Адолф "Сейлър" Мельн. Мьолдерсовата машина получава толкова много пробойни, че само с цената на огромни мъки и усилия пилотът успява да я довлече до френския бряг. В боя Мьолдерс е ранен в коляното, но успява да се приземи по корем при Висант в близост до Кале. Настаняват го в лазарет, а Остеркаип е принуден да поеме отново командуването на ескадрата за четири седмици. Едва оздравял, Мьолдерс се завръща в частта си и на 29 септември 1940 г. сваля 40-тия си противник, с което става първия изтребител достигнал тази цифра. Затова е удостоен с Дъбовите листа към Рицарския Кръст като по този начин става втория офицер в Луфтвафе носител на това високо отличие. Същевременно е произведен в чин подполковник. "Тати " Мьолдерс (както го наричат - на немски "Vati") е сериозен и спокоен човек, който се налага с изключителната си и съзнателна отговорност. Присъщата му твърдост на характера, трудолюбивото усърдие, неговата самопожертвувателност, качествата му на командир в административно и тактическо отношение, а също и бойните му качества го отличават особено от останалите. Той е напълно убеден в това, че във войната трябва да се спазва войнишкия и рицарския кодекс. Така, няколко дни по-късно, той изпада в депресия ставайки свидетел как командира на I/JG 51 разстрелва с бордното си оръжие една жп-композиция. След завръщането от полета, винаги спокойния Мьолдерс, хващайки к-н Йопиен за реверите, започва да го тресе и му прочита едно служебно "конско" за разликата между военни и цивилни цели. 60-тата си въздушна победа Вернер Мьолдерс постига на 26 февруари 1941 г. С това той застава на второ място в класацията след Херман-Фридрих Йопиен. Когато се прехвърля с ескадрата си на Източния фронт той има вече на сметката си 68 победи. В първия ден от настъплението срещу СССР той сваля четири руски машини. Не след дълго постига в един ден пет победи. На 22 юни 1941 г. Мьолдерс е награден с Мечовете към Рицарския кръст. Осем дни по-късно JG 51 e първата ескадра достигнала 1000-та си победа. Веднъж летците от JG 51 успяват да свалят за един ден 96 руски самолета, 11 от които - сам Мьолдерс! Неговият воден, Ервин Флайг, преживява трудни моменти, стремейки се да не изпусне от очите си водещия. На 15 юли Мьолдерс, първи в Луфтвафе достига 100-та и 101-та си победи. За тези си успехи той става първия войник на Вермахта награден с Брилянтите към Рицарския Кръст. В края на юли Мьолдерс достига 115-тата си въздушна победа. Междувременно, тъй като той е много ценен за Командуването на Луфтвафе, не искайки да рискуват и да го загубят в бой, му налагат забрана за полети Той е преместен в Главното командуване на Луфтвафе и едновременно с това произведен в полковник, с което става най-младият полковник в Луфтвафе.
28-годишният Мьолдерс така добре оправдава надеждите в щабната работа, че през септември 1941 г. е назначен за инспектор на изтребителните сили. На новата си служба той рядко може да бъде намерен в кабинета си. Пътува продължително по Източния фронт, където винаги се нуждаят от съветите му. Деловата си равота ръководи направо от служебния си автомобил. В средата на ноември Мьолдерс непрекъснато е натоварен провлемите около ръководството на щука-частите и изтребителите при Крим. Боевете стават много тежки, така че скоро се появяват сериозни проблеми с доставките. Липсва гориво, муниции и продоволствие - състояние, от което Лутвафе страда почти постоянно.
Когато Мьолдерс решава да замине за Берлин за да разнищи лично този казус, до него достига вестта за самоубийството на Ернст Удет и покана да присъствува в Берлин на тържественото погребение. Без да губи време той се приготвя за път.
Въпреки лошото време Мьолдерс излита на борда на един He 111 от Херсон към Лемберг, където трябва да се остави намиращата се на борда служебна поща. След излитането си от Лемберг машината попада в още по-тежки метереологични условия. Пилотът поисква да се върне, но Мьолдерс настоява да продължат по-нататък. Времето между Лемберг и Берлин става все по-лошо, появява се силен насрещен вятър. В близост до Бреслау един от двигателите спира и въпреки усилията екипажа не успява го запусне отново. Мьолдерс заповядва на пилотите да извършат приземяване на най-близкото летище, Шьонгартен или Гандау край Бреслау. При насочването за кацане отказва и вторият двигател. He 111 се разбива в земята, при което Мъолдерс, седящ до пилотите намира гибелта си получавайки счупване на гръбначния стълб.
Цялата нация се покрива със скръб поради загубата на този човек, чиито характер и високи летателни успехи оставят незалечима следа в сърцето на народа. JG 51 получава почетното име "Мьолдерс". Вернер Мьолдерс не остава забравен и след войната. През 1969 г. есминецът DDG-29 от германската Бундесмарина е наречен "Мьолдерс" в чест на падналия герой. (Изтребителна ескадра 74 на Бундеслуфтвафе също получава неговото име на 22 ноември 1973 г.)

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 29 май 1940
Дъбови Листа (2 награден): 21 септември 1940
Мечове (2 награден): 22 юни 1941
Брилянти (1 награден): 15 юли 1941


Вилхелм Балтазар

Wilhelm Balthasar
(1914-1941)

__________________________________________________ _______________
Пилот-изтребител с 40 победи, носител на Дъбовите Листа към Рицарския Кръст
__________________________________________________ _______________

Вилхелм Балтазар наследява Хелмут Вик като комодор на JG 2 "Рихтхо-
фен". Той е роден на 2 февруари 1914 г. във Фулда, а 10 месеца по-късно загубва баща си, който загива като капитан на френския фронт.
Балтазар съчетава във въздушния бой изключително техническо майсторство и рицарство в необичайни размери. Той винаги разгорещено се застъпва за това да бъдат запазени места в офицерското казино за английските летци, които jой е свалил и са скочили с парашут или кацнали принудително на немска територия, и с които той разговаря на маса с вечеря и вино преди да ги изпратят във военнопленнически лагер. Друг показател за характера му е стремежът сам да води и учи в суровите и безмилостни перипетии на въздушния бой своите млади летци. Както много други Балтазар събира първите часове от своя опит на фронта в Испанската гражданска война, където служи в различни ескадрили. С Хе 51 лети като изтребител-бомбардировач, с Хе 70 - на разузнаване, а с Ме 109Б - като изтребител. В състава на 3./J 88 на 20 януари 1938 г. той постига първата си въздушна победа срещу един руски И-16 "Рата", която става същевременно и 103-та победа за J 88. По време на голяма операция на 7 февруари, в рамките на "свободен лов", в продължение на 6 минути Балтазар сваля четири противника, с което победите на J 88 нарастват от 115 на 119. След завръщането си в Германия известно време лейтенантът е комеск в JG 131, а след това, през юни 1938 г. е прехвърлен в JG 2 "Рихтхофен" Балтазар става известен и в интернационалния въздушен спорт когато през февруари \ март 1939 г. с двумоторен "Зибел" Фх 104 извършва 40000 км полет около Африка. През декември е произведен в к-н и преместен в JG 27, където е назначен за командир на 7./JG 27. По време на Френската кампания в 1940 г. JG 27 участвува в продължителни боеве, където Балтазар се отличава многократно. Най-успешния му ден е 6 юни 1940 г. когато сваля 9 френски самолета. На 14 юни, денят в който германският Вермахт влиза в Париж, Балтазар става втория офицер от Луфтвафе награден с Рицарски кръст. След приключване на кампанията
Вилхелм Балтазар е най-резултатния пилот в нея с 23 въздушни победи.
Унищожените от него 13 самолета на земята естествено не се включват в тази сметка. Когато започва да се готви за Битката за Англия, Балтазар е преместен в JG 3. След като приема командирския пост на III./JG 3 неговата отговорност нараства. На 4 септември получава тежко раняване, което така и не успява да преодолее психически. Шокът засяда дълбоко в него. До 16 февруари 1941 г. той има 29 победи и е назначен за комодор на JG 2 "Рихтхофен". Към 5 май 1941 г. му се удава да постигне нови победи, така че на 27 юни постига 39-тата и 40-тата си победи. За постиженията си на 2 юли 1941 г. е отличен с Дъбовите листа към Рицарския кръст. Ден по-късно Балтазар се заема да изпробва в полет един от новите Ме 109Ф-4, изпратени в частта му да заменят старите Ме 109Е. Струва му се, че новият модел крие някакви коварства, например слаби носещи плоскости и стремеж към флатер у елероните. Комодорът иска да използува техническите си знания и пилотски опит за да изпита в интензивен режим машината преди тя да е взела възможни жертви при злополуки. Докато описва леки завои и кръгове над Хазебрук, Балтазар е атакуван от Спитфайър. Маньовърът за изплъзване изпод удара така натоварва машината, че крилата се счупват. Комодорът загива при удара в земята. Разследванията на останките показват липса на огнестрелни попадения. Този трагичен случай влиза в паралел с друг подобен от Първата Световна война, когато носителят на Pour Le Merite Хайнрих Гонтерман загива, изпробвайки един Фокер Драйдекер преди да поиска неоспорими доказателства от наземния персонал за годността на апарата. Балтазар винаги е желаел да бъде погребан до баща си, в случай че загине във въздушен бой. Другарите му от JG 2 намират бащиния гроб в едно военно гробище от Първата Световна война и погребват Вилхелм Балтазар до него. Рамо до рамо лежат баща и син в гробницата за герои близо до Абелвил, далеч от Родината, за която отдават живота си.

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен:
Железен Кръст ² степен:
Рицарски Кръст: 14 юни 1940 като капитан и Staffelkapitaen 7./JG 27
Дъбови Листа (17 награден): 2 юли 1941 като капитан и Kommodore JG 2 "Richthofen"

[Parabellum]

Слушай ако можеш сложи и цветните профили на самолетите на тези асове.
Аз знам че Герман в Криле го е направил , но сървърът на който ги е качил не се отваря от САЩ.

[Док Холидей]

Става. Сега тръгвам за даскало като се прибера ще ги сложа.

[Shelenberg]

Манщайн супер си :nworthy: Таман сега чета за нашите орли от ВСВ и съм на такава вълна че ей сега скачам от 8-ия етаж да полетя. Това е много ценна информация за мен. Още един път ти благодаря :nworthy:

[Док Холидей]

Тук са на Антон Хафнер Хелмут Вик Валтер Новотни Вернер Мьолдерс и Вилхелм Балтазар

[German]

Здравейте!
Първо искам да изкажа дълбока благодарност на Erich Von Manstein за инициативата и труда, който полага за да направи тези материали по-широко достояние за българските фенове!
Съжалявам, че аз досега не успявах да се включа, но си имах ред причини затова. Живот и здраве, надявам се за в бъдеще да работим с него съвместно за да обогатяваме тази част от историческото познание за Втората световна война. Пък и защо не и за други периоди.
В тази връзка, отсега искам да се застраховам пред по-изкушените от вас, че четейки тези биографии може да им се случи да открият доста пропуски и неточности. Имайте предвид, че това са неща писани от мен преди повече от 13 години. А за този относително малък период от време(по стандартите на бившия соц-режим ) в тази наука излязоха наяве много нови факти, а някои се и промениха. Така че бъдете милостиви, а аз се надявам, че с Erich ще бъдем благодарни за всяка една градивна критика. А в новите материали, които бъдат качвани(живот и здраве!) ще се стремя да бъда максимално актуален.
Бъдете здрави!

German

[Док Холидей]

Едно голямо "Здравей" на German от мен!
Трудът, който е положил той е много голям и реших, че няма смисъл да остава в една тема, която е разгледана от определен брой хора като може да заинтересува още повече. Ние с Eisenherz от Луфтвафе не разбираме, а преводите и нещата на German са както виждате изключително интересни и нещо подобно нямаше смисъл да се прави втори път. Пък и източниците в интернет не дават чак толкова подробна и поднесена по такъв интересен начин информация.

Приятно бъдещо четене! :tup: