Литературата при Третия райх

[Shelenberg]

Значи тази тема я пускам защото от доста време се канех да я пусна и все не намирах време :shrug: Дори мисля да пусна теми и за другите изкуства в райха. Темата не е само информативна тука може да обсъждаме всичко с литературата в райха, както и нейните писатели и тяхното творчество.

Та да започвам

Подобно на всички останали изкуства от този период - театър, кино, музика и живопис, поемането на властта от нацистите оказва силно влияние върху литературата. Новия "тон" е даден с изгарянето на книгите през май 1933 г. Много от най-изтъкнатите германски писатели (като международноизвестните: Томас Ман, Емил Лудвиг, Леон Фойхтвангер, Стефан Цвайг и Ерих МАрия Ремарк) отиват в изгнание заедно със също толкова известни драматурзи като Ернтс Толер и Бертолд Брехт. Наличието на голяма читателска аудитория в Германия обаче осигурява добро съществувание за онези автори, които са били готови или да действат като адвокати на нациското мислене, или да останат напълно аполитични.

Сред най-преуспелите автори, получили официално покровителството на партията са: Ханс Грим, чийто бестселър "Народ без пространство" (публикувана за първи път през 1926 г.) е едно измислено оправдание на тезата за жизненото пространство и Ханс Кароса, чийто романи ловко успяват да не повдигат никой от въпросите, стоящи в центъра на вниманието в нациска Германия. Характерни представители на литературното течение Fronterlebnis са Хайнц Щегувайт, Едвин Ерик Двингер и Вермер Боймелбург. Техните романи са изцяло посветени на бойното другарство от ПСВ. Борис фон Мюнхаузен (потомък на авантюристичния героичен лъжец Барон фон Мюнхаузен) пише рицарски произведения в баладичен стил, повечето добили известност в Източна Прусия. Подобно на някои други поддръжници на режима, той се самоубива през 1945 г.

Друга важна и (за партията) ценна литературна форма е битовата новела. Понякога в нея се набляга на забавните елементи в христианската, обикновено католическа набожност на селския живот. Такива автори са Ернст Вайхерт и Х. Кункел. Твърде сходен, но по принцип езически е стилът "кръв и земя", чийто водещ представител е Херберт Боме.

Някои писатели като Ерих Кестнер (авторът на "Емил малкият детектив") остават в Германия, но публикуването на техните книги е забранено. Други като Фридрих Георг Юнгер са поставени извън закона; трети като Албрехт Хаусхофер (чиито добре известни поеми "Moabiter Sonette " са писани в затвора) са екзекутирани като антихитлеристки конспиратори.

Основното заключение за литературата на Третия райх е може би, че независимо от невероятно нарасналия брой обществени библиотеки от 6000 през 1933 г. на 35 000 през 1943 г. и рязко увеличилия се брой издателства и книжарници, бестселърът за целия този период е "Моята борба", от която са продадени повече от 6 милиона екземпляра.

П.С. Изгаряне на книги - Като министър на пропагандата, Гьобелс насърчава студентите от цялата страна да изземат "негерманските" книги от библиотеките и да ги изгорят. През нощта на 11 май 1933 г. в Берлин са изпратени групи от СА и СС, които провеждат факелно шествие в центъра на града, където биват унищожени 20 000 книги. Сред тях са произведенията на евреи, социалисти и либерали като Томас МАн, Айнщайн, Фройд, Пруст и Х. Дж. Уелс.

[gollum]

Интересно изложение, Shelenberg, браво! Рядко се спираме на социокултурните аспекти на нещата.

[подпоручикъ-летецъ]

Един от малкото издавани по времето на Райха автори е Ернст Юнгер ( 1895 - 1998 ). През 1914г. е доброволец на фронта, раняван 14 пъти, носител на високи немски отличия. Служил е във Вермахта, макар и да не е бил нацист. През 1944г. след атентата срещу Хитлер е уволнен. Най-известната му книга е "Стоманените бури" ( 1920 ) сред 60 - те написани от него. В т.н. военен цикъл описва войната като истинско предизвикателство и изпитание за мъжа. Ако не се лъжа, едва през 2002г. Юнгер дебютира пред българската аудитория с новелата "Стъклените пчели" , публикуван в бр. 3/2002г. на сп. Съвременник. Гюнтер Грас в "Моето столетие" пресъздава Войната в главите 1914 -1918г. чрез имагинерната среща на Юнгер и Ремарк.

[Хана]

Това, което се сещам по повод на тази наистина интересна тема, е малко отклонение. Става дума за творците, които са били нацисти по убеждение. Например, Габриеле д'Анунцио, който е бил близък сподвижник на Мусолини, и Кнут Хамсун, чийто "Глад" е много силен. За мен моралният въпрос е: могат ли да бъдат съдени тези писатели САМО въз основа на художествените си произведения и да се забрави дейността им на политически личности, публицисти, сподвижници и т.н.? Или личността на твореца е цялостна и не може да се дели на творческо и социално лице?

Хайдегер, който за мен е най-великият философ на 20 век, също е бил един от нацистките ректори и след войната е бил низвергнат от цялата философска общност, която е била подложена в по-голямат си част на гонения. И сега се питам: може ли лицето Х, което не е написало нищо или и написало нещо незначително да си позволи да съди някого, който е допринесъл за развитието на човечеството? Продължавам в духа на поток на съзнанието: филмът "Пианистът" на Полански разказваше как творецът няма обичайната съдба на хората, него го съдят други закони.

[подпоручикъ-летецъ]

Въпросът за разграничаването на твореца от човека е много деликатен и е предопределен от пристрастията на времето. Навремето ( 50 -те години ) Вазов е бил низвергнат заради стиховете си посветени на победите на Българската армия през войните. Красноречив пример е Вапцаров. Интересно ми е как ще приключи опитът за съдебната му реабилитация 60 години след екзекуцията му. Кой знае как биха изглеждали нещата след 50 или 100 години. Надявам се светът да бъде по-толерантен към човешките слабости и пристрастия.

[gollum]

Проблемът, който повдигаш, Хана, е много интересен и принципно нерешим (макар да е съвсем решим за всеки от нас на практика ). Според мен, творците не трябва да се разглеждат отделно, т.е., фактът, че си сътворил нещо, което по всякакъв стандарт е "шедьовър" не оправдава неморалността на личните ти действия.Би следвало творчеството и личността да се съдят и разглеждат отделно, макар и връзката между тях да е несъмнена - личността би следвало да се съди по същите закони, както и всички останали личности (как можем да определим коя личност е по-ценна, освен относително?). Творчеството - по същия начин. От друга страна, това означава, че не би следвало дадена личност да се съди на основата на неморалност на творчеството й.
Мисля че най-лесно ще разрешим това противоречие, ако преценяваме единствено творчеството им, а когато преценяваме тях самите, то най-много можем да взимаме предвид и творчеството им, но в никакъв случай да не смятаме, че неговата красота може да ги оправдава.

[Хана]

Може би трябва във всеки конкретен случай да се мисли различно. Да се преценява дали писателят (режисьорът, художникът, ученият) е имал някакви възгледи и е вярвал в някаква идея или е извършвал действия: незаконни, неморални, неетични в името на тази идея. Ще дам няколко примера.
Случай първи: Радичков. Това, че е ходил на лов с Тодор Живков, за мен няма абсолютно никакво значение. Радичков е велик и въпреки, че е можел да има много власт, никога не е извършил нищо нередно спрямо България.
Случай втори: Хайдегер. Бил е член на национал-социалистическата партия. Става ректор по време на тотална смяна по върховете на университетите. Не се занимава като ректор с нищо освен с ръководене на университета. Не е извършвал гонения на евреи, но и не е защитил свои колеги-евреи, които са били изгонени.
Случай трети: д'Анунцио. Не си спомням точно, но нещо беше правил като близък съратник на Мусолини.
Случай четвърти и най-интересен: Хайзенберг. Както и всички немски ядрени физици, които са работили (недоработили) върху съзадаването на атомната бомба. Одобрил нахлуването в Полша. Отказал нееднократните покани от Щатите да напусне Германия и да не работи за Райха.
Случаи като Менгеле изобщо няма да ги обсъждам, те са ясни.

[Човек]

Може би въпросните писатели и философи в момента четат от някъде тази тема и ни се усмихват в отговор ...

[gollum]

Е, всъщност без значение дали става въпрос за гениален творец или съвсем обикновен човечец, винаги трябва да се преценява индивидуално, доколкото става въпрос за личност (а личностите винаги се отличават, макар разбира се диапазонът на разликите да е много широк или тесен в отделните случаи).
Това, което се опитах да изкажа по-горе е следното: творчеството и личността би следвало да се разглеждат като самостоятелни явления (още повече, че веднъж излязло от създателя си, творението започва наистина отделен и самостоятелен живот). И когато се обсъжда жизнения път на твореца от етична гледна точка, не би могло при никакви обстоятелства гениалността на творението (или на твореца) да се сочи като оправдание на неморални действия - независимо дали са извършени във връзка или без с творението (макар че когато има връзка това донякъде натоварва морално самото товрение, но това при всички случаи е отделен въпрос).
Сами по себе си убежденията, обаче, са си убеждения и не мисля че могат да се подлагат на сериозна критика от етическа или естетическа гледна точка - на критика се подлежат постъпките, не и разсъжденията (и въобще събитията от духовния свят на личността доколкото са ни достъпни отвън). И естествено, "погрешните" в политически аспект или неморалните според конкретни морални норми убеждения не могат да хвърлят сянка на съмнение върху творчеството (Хайдегер не става по-малко велик философ от това, че е изповядвал национал-социалистически учеждения (именно в това е смисъла на "свободата на съвестта"). Разбира се, на личностно ниво всеки може както желае да преценява безразличието му към съдбата на негови колеги, преследвани заради произхода си (за мен лично това хвърля петно върху личността му, но пък от друга страна аз никога няма да познавам тази личност (или поне извън рамките на биографията, която сама по себе си е творчество), а само творчеството й).

[messire Woland]

Темата определено е интересна. Моята лична преценка се основава горе-долу на следното: сравнявам творчеството и делата на личността и решението ми е в зависимост от това, кое от двете натежи повече. Ако автора е мижав като творец, но активен в личен план, с действията си, това натежава и обратното. Това разбира се, когато творчеството и дейността на индивида влизат в противоречие според моята гледна точка. Спокойно обаче при смяна на гледната точка тия неща могат да изглеждат в хармония, така че, мислия че преценката винаги ще е индивидауална.

[Shelenberg]

Темата определено е интересна. Моята лична преценка се основава горе-долу на следното: сравнявам творчеството и делата на личността и решението ми е в зависимост от това, кое от двете натежи повече. Ако автора е мижав като творец, но активен в личен план, с действията си, това натежава и обратното. Това разбира се, когато творчеството и дейността на индивида влизат в противоречие според моята гледна точка. Спокойно обаче при смяна на гледната точка тия неща могат да изглеждат в хармония, така че, мислия че преценката винаги ще е индивидауална.

Напълно съм съгласен с твоето мнение.

[von Danitz]

Мисля че и звездата на Керам, автора на Богове учени и гробници изгрява в периода, той е бил ранен при Нарвик и, кво да прави...прописва

А във в.Култура имаше преди няколко години подобна статия, естествено преводна, в която ставаше ясно, че Хитлер е четял главно Карл май и е препоръчвал на войниците си в степите на Дон да се бият като Винету! Представям си ги как са подтърчвали на едни крак, щото другия да си почива, нали такъв беше трика или припълзяват на пръсти край огъня на руснаците ,за да не оставят следи и с присвити очи да не им присветват очите. Не знам дали такава заповед е било оформена като директива на ОКВ примерно , но звучи добре!

[трудовак]

Не познавам германската литература от времето на Третия райх, но имам известен поглед върху съветската литература от същия период. Очевидно и в двата случая става дума по-скоро за политика, отколкото за изкуство. Не случайно и в двете империи изкуствата са в разцвет - превърнати са в държавна (партийна) пропагандна индустрия. Неслучайно живописта и киното разработват сходни теми по сходен начин (героичното минало, радостта от свободния труд, светлото бъдеще... и естествено щастието от мъдростта на вожда). Неслучайно архитектурата от това време и в двете империи има сходно излъчване и внушение - грандоманска студенина, излъчваща нечовешко могъщество на властта. В СССР това е наричано (доскоро и у нас!) социалистически реализъм, а в Германия - арийско изкуство. И в двете естетически системи човекът присъства в изкуството, доколкото е част от социалния процес. И двете системи сигурно имат своите големи творци и произведения (нямам предвид официално провъзгласените), но тяхната стойност е постигната по-скоро ВЪПРЕКИ, отколкото ПОРАДИ...

[Гост]

За мен по-интересното е - трябва ли да са достъпни тези произведения, за да се дохарактеризира епохата, или не. Съветските ги видяхме, щем не щем.

[трудовак]

Всички произведения трябва да са достъпни... Започнат ли да се забраняват и горят...
Друг е въпросът как това да става. Едва ли някой издател ще потроши пари, за да мога да прочета на български германския еквивалент на Цимент от Ф. Гладков, например.
От друга страна няма да е пълна характеристиката на епохата, ако не се знае какво е вдъхновявало (или плашело) обикновените хора, па било то и плод на пропаганда.