За икономиката на Райха през войната

[gollum]

Предполагам, почти всички знаете (или сигурно всички), че Хитлер не "прехвърля" икономиката на Райха изцяло на военни релси дори когато започва войната срещу СССР. Как смятате - каква е причината за това му решение?
(лично аз подхвърлям един свой вариант на разтерзание) Една от причините за "грохването" на икономиката на Германия през ПСВ е изцяло военния характер, който добива цялата промишленост на страната. В резултата - никакво гражданско производство и съответно страшна криза за всички видове продукти (вкл. от първа необходимост, както обичат да ги наричат), която се отразява на населениетопо лесно предвидим начин. Германия излиза победена, почти без реално да бъде победена на бойното поле, докато сраженията все още се водят на територията на Франция.
Дали осъзнал това Хитлер не е решил умишлено да запази мирновременната икономика, за да предпази населението на Райха от подобна участ? Или просто лошо си прави сметката, разчитайки на серия от кратки войни, които не изискват пълна мобилизация на промишлеността?

[Fasho]

За икономиката на Райха през войната

gollum, както разбирам ти отваряш тема за дилемата "широко" или "дълбоко" въоражаване.
Проблемите, които срещаме още в навечерието на Войната са в три основни пункта: поликтатичния модел за взимане на решния във военностопанския механизъм, ограничената суровинна база и последно дефицита на свежа, квалифицирана работна ръка в следствие мобилизиране на трудовите ресурси в армията. Самата икономика не се поставя на военни релси. Към 1939г. военната индустрия разходва: стомана - 30%, мед - 20%, дървени материали - 24%, горива - 14%, цимент - 45%, от потребяването в гражданския сектор.
Голям проблем е недостига на амуниции. През 1939г. се поставя изискване за импорт на прозиводствени мощности за муниции, но това не се изпълнява. В хода на кампаниите с/у Полша и Франция той е особено тревожен, но няма сериозни мерки в тази посока. Дори през 1938 Гьоринг разпорежда съкращаване броя на заводите заети с военната промишленост (Мюлер-Хилебрант, Geschihte der deutschen Kriegswirdschaft 1933-1945, Berlin 1969)..
Към края на 1940г. месечния разход на черни метали е около 1'700'000т., като от тях 900'000 отиват за военните. В края на 1941г. месечния разход нараства до 2'000'000, като за военните отиват 1'000'000т. Поради недостиг на танкове, загубите в танковите дивизии се попълват за сметка на трофейни машини.
На 3.09.1939г. когато Войната се разраства Гьоринг нарежда мобилизация на икономиката и и разгръщане на прозиводството във военно време. Но мерките са частични и засягат главно онези отрасли, които произвеждат военноморско оборудване. Няма общ план за развръщане на производството. На 30.08.1939г. със заповед на Хитлер се учредява "Съвет на министрите по отбрана на империята", с което се изземват много от правомощията на военните, които контролират стария "Съвета за държавна отбрана". Новия орган се председателства от Херман Гьоринг. Е, Началника на ген. щаба участва и в новата институция, но не е същото.
През ноември 1940г. "Военнопромишления щаб" е преименуван на "Управлвние на военната икономика и въораженията", ръководено от генерал Томас. На 17.03.1940г. за министър на въораженията и боерприпасите е назначен д-р Тод. Съгласно директива на ОКВ от 23.11.1949г. се прави опит да се разграничат пълномощията и задачите на военното и гражданското икономическо ведомство. Съгласно нея ОКВ трябва да определя нуждите в областта на въораженията, на чиято база "Управлението на военната икономика и въораженията" заедно с министерството на Тод разработват параметрите на производствените програми. В тях се определят количеството на суровините необходими за военната индустрия, разпределението им, мерките за подготовката на военната сила, както и реда за прозиводството на следващия вид продукция според нейната важност. В случай на разминаване м/у становищата на ОКВ и тези на Томас и Тод, проблемите се арбитрират от Хитлер. Тази тромавост е премахната през 1942г. когато цялата икономическа власт се концентрира в ръцете на Алберт Шпеер. Причините за това развитие на нещата следва да се търсят в стремежа да се запазят на сранително еисоко за военно време жизнено рвнище на населението както и в нвпоколебимата уверност в успеха на блицкрига.
Доктрината на широкото въоражаване е напълно в духа на блицкрига. То предполага простото натрупванена сили и средства за война исключително в довоенния период, които да се задействат в началото на конфликта и по този начин осигурявайки надмощие да гарантират бързо прикючване на военното усилие. Но дори един поглед на картата с всички съветски с-ия по нея е достатъчен да ни убеди в пълната обреченост на такъв един подход що се отнася за Източния поход. С/у този подход се обявява "Управлението на военната икономика и въораженията" към ОКВ, които се обяват в подкрепа на "дълбокото въоражаване". Хитлер отколнява идеята като казва, че един първоначален успех с/у СССР ще даде нужните р-си за пълния му разгром. За управление на руската промишленост, работна сила и природни богатства още през ноември 1940г. се създава "работнически щаб - Русия", под командването на генерал-лейтенант Шуберт. На 11.03.1941г. ведомството е преименувано на "Икономически щаб със специално предназначение Олденбург", под ръководството на Гьоринг. А през 06.1941г. се сменя на - "Военноикономически щаб Ост".

Следва продължение...

[виталий]

http://www.inosmi.ru/translation/226686.html

"La Vanguardia", Испания

"Дело не в том, что Гитлер был экономическим гением, просто он ограбил половину Европы..."