Първи идеи за разделяне на Германия.
Германският въпрос в Европа според Михаел Щюрмер винаги се е свеждал до това чия е Германия и на чии интереси да бъдат подчинени немците. Никога в многовековната им история решението не е зависело по малко от самите немци както през 1945 г. Същевременно с това неразбирателството между СССР и Западните сили от тогава стои в основата на започващата Студена война, един от основните сблъсъци по време на която е на основата на дълго неразрешавания Германски въпрос. Така Германия, или по-точно липсата й като велика сила в Централна Европа, представлява основният проблем за всяко едно следвоенно споразумение в Европа между страните победителки, предмет на което биха били политическото, териториалното и икономическото определяне на бившия немски Райх след капитулацията му от 8 май 1945 г. Решението се свежда в края на 40-те години до образуването на две германски държави (за четири десетилетия), като подобни действия не са били предвиждани открито от трите страни победителки в края на Втората световна война.
Още на конференцията в Ялта (4 11 Февруари 1945 г.) САЩ, Великобритания и СССР решават да си поделят победена Германия на окупационни зони, които да бъдат ръководени от съюзнически контролен орган. Освен това Франция трябва да бъде привлечена като четвърта окупационна сила. Няколко месеца по късно в намиращия се в покрайнините на разрушения Берлин Потсдам (юли 1945 г.) Сталин, Труман и Клемент Атли вземат решение, което по същество е за запазване на единството на германските земи. В спомените на маршал Жуков от конференцията се посочва, че един от основните принципи на взетите решения е да се разглежда Германия като единно икономическо цяло. Този принцип стои в основата на нападките, които си отправят една на друга двете противостоящи си страни по-късно, във връзка с разделянето на Германия. Жуков признава, че още тогава са били подложени на сериозно обсъждане и идеи за разчленяването на бившата велика сила. Конкретният проект е за създаването на три държави: Северно-, Южно и Западногерманска, повдигнат още на Ялтенската конференция на тримата големи. Той е отхвърлен.
По късно в Потсдам е взето окончателно решение, наред с провеждането на мерки по демилитаризация, денацификация, демократизация и децентрализация, територията на Германия да бъде разделена на съветска, английска, американска и френска окупационни зони, а също така и самият Берлин да бъде разделен на сектори, подчинени на четирите държави. Цялата власт в бившия Райх е в ръцете на създадена Контролна комисия, която да осъществява координация на действията на победителите. По отношение на репарациите е решено всяка от страните да изземе своята полагаща се компенсация чрез демонтаж на обекти, намиращи се в нейната окупационна зона.
В решението на Потсдамската конференция е записано също, че трябва да се убеди германския народ, че той е понесъл тотално военно поражение и че не може да избегне отговорността за това, което той сам си причини , т. е. немците трябва да поемат цялата отговорност за войната, в която бяха победени. Понеже Сталин вярва, както някога Ленин, че от войната ще възникне една съветска Германия, той подминава вината в публичните си политически изказвания и подтиква съюзниците си да правят същото като я прехвърля главно на империализма.
Що се отнася до следвоенните цели на съюзниците, то разделяне на Германия не се предвижда непременно, но при по-сериозно вглеждане се забелязват доста големи различия, които поставят под въпрос запазването на нейната цялост. Причините за това се разглеждат от Кисинджър в сблъсъка на интересите. Чърчил желае да възстанови победена Германия, за да може тя заедно със САЩ и Великобритания да представлява надеждна преграда срещу съветското проникване в Централна и Западна Европа.
Рузвелт си представя следвоенния ред, изключвайки от него Германия като военна сила.
Интересни са позициите на Съветския Съюз и Франция. Целта на Сталин е ако може да разпростре влиянието си освен върху цяла Източна Европа, а и върху цяла Германия, ето защо СССР дълго време води двойнствена политика от една страна се обявява за запазването на целостта на Германия като неутрална държава (например: нотата на Сталин от 1952 г.), надявайки се на икономическо и политическо присъствие там. От друга страна чрез предизвикателни действия (като блокадата на Берлин от 1948 1949 г.) провокира затвърждаване на позициите и по ясно ориентиране на западните зони към САЩ.
Като цяло и трите дотук изброени страни желаят единна Германия, но в тяхната сфера на влияние, като същевременно не са готови на отстъпки по отношение на собствените си окупационни зони.
Франция първоначално желае възстановяването на своя статут на Велика сила за сметка на вечния си враг Германия. От политически и икономически причини се определя нейната първостепенна цел едно цялостно омаломощаване на Германия чрез отделянето на Саарска област и поставянето на Рур под международно управление и използването евентуално на немските залежи от въглища за възстановяването на френската икономика. В териториално отношение Франция се надява на реорганизация на германската държава по модел на Немския съюз от 1815 г. или под формата дисоциативен федерализъм .
Общо взето обаче, въпреки неизбежните дискусии и разногласия на Потсдамската конференция, тримата големи все още изразяват желание да се положи основата на политическо сътрудничество между страните победителки за създаване от Германия на една миролюбива и просперираща страна, като не се повтарят грешките на Парижката мирна конференция от 1919 г.
За съжаление тази политическа атмосфера скоро се променя, за което вина до голяма степен носят и двете страни. Противоречията се пренасят и в рамките на Контролния съвет.
Германският въпрос в Европа според Михаел Щюрмер винаги се е свеждал до това чия е Германия и на чии интереси да бъдат подчинени немците. Никога в многовековната им история решението не е зависело по малко от самите немци както през 1945 г. Същевременно с това неразбирателството между СССР и Западните сили от тогава стои в основата на започващата Студена война, един от основните сблъсъци по време на която е на основата на дълго неразрешавания Германски въпрос. Така Германия, или по-точно липсата й като велика сила в Централна Европа, представлява основният проблем за всяко едно следвоенно споразумение в Европа между страните победителки, предмет на което биха били политическото, териториалното и икономическото определяне на бившия немски Райх след капитулацията му от 8 май 1945 г. Решението се свежда в края на 40-те години до образуването на две германски държави (за четири десетилетия), като подобни действия не са били предвиждани открито от трите страни победителки в края на Втората световна война.
Още на конференцията в Ялта (4 11 Февруари 1945 г.) САЩ, Великобритания и СССР решават да си поделят победена Германия на окупационни зони, които да бъдат ръководени от съюзнически контролен орган. Освен това Франция трябва да бъде привлечена като четвърта окупационна сила. Няколко месеца по късно в намиращия се в покрайнините на разрушения Берлин Потсдам (юли 1945 г.) Сталин, Труман и Клемент Атли вземат решение, което по същество е за запазване на единството на германските земи. В спомените на маршал Жуков от конференцията се посочва, че един от основните принципи на взетите решения е да се разглежда Германия като единно икономическо цяло. Този принцип стои в основата на нападките, които си отправят една на друга двете противостоящи си страни по-късно, във връзка с разделянето на Германия. Жуков признава, че още тогава са били подложени на сериозно обсъждане и идеи за разчленяването на бившата велика сила. Конкретният проект е за създаването на три държави: Северно-, Южно и Западногерманска, повдигнат още на Ялтенската конференция на тримата големи. Той е отхвърлен.
По късно в Потсдам е взето окончателно решение, наред с провеждането на мерки по демилитаризация, денацификация, демократизация и децентрализация, територията на Германия да бъде разделена на съветска, английска, американска и френска окупационни зони, а също така и самият Берлин да бъде разделен на сектори, подчинени на четирите държави. Цялата власт в бившия Райх е в ръцете на създадена Контролна комисия, която да осъществява координация на действията на победителите. По отношение на репарациите е решено всяка от страните да изземе своята полагаща се компенсация чрез демонтаж на обекти, намиращи се в нейната окупационна зона.
В решението на Потсдамската конференция е записано също, че трябва да се убеди германския народ, че той е понесъл тотално военно поражение и че не може да избегне отговорността за това, което той сам си причини , т. е. немците трябва да поемат цялата отговорност за войната, в която бяха победени. Понеже Сталин вярва, както някога Ленин, че от войната ще възникне една съветска Германия, той подминава вината в публичните си политически изказвания и подтиква съюзниците си да правят същото като я прехвърля главно на империализма.
Що се отнася до следвоенните цели на съюзниците, то разделяне на Германия не се предвижда непременно, но при по-сериозно вглеждане се забелязват доста големи различия, които поставят под въпрос запазването на нейната цялост. Причините за това се разглеждат от Кисинджър в сблъсъка на интересите. Чърчил желае да възстанови победена Германия, за да може тя заедно със САЩ и Великобритания да представлява надеждна преграда срещу съветското проникване в Централна и Западна Европа.
Рузвелт си представя следвоенния ред, изключвайки от него Германия като военна сила.
Интересни са позициите на Съветския Съюз и Франция. Целта на Сталин е ако може да разпростре влиянието си освен върху цяла Източна Европа, а и върху цяла Германия, ето защо СССР дълго време води двойнствена политика от една страна се обявява за запазването на целостта на Германия като неутрална държава (например: нотата на Сталин от 1952 г.), надявайки се на икономическо и политическо присъствие там. От друга страна чрез предизвикателни действия (като блокадата на Берлин от 1948 1949 г.) провокира затвърждаване на позициите и по ясно ориентиране на западните зони към САЩ.
Като цяло и трите дотук изброени страни желаят единна Германия, но в тяхната сфера на влияние, като същевременно не са готови на отстъпки по отношение на собствените си окупационни зони.
Франция първоначално желае възстановяването на своя статут на Велика сила за сметка на вечния си враг Германия. От политически и икономически причини се определя нейната първостепенна цел едно цялостно омаломощаване на Германия чрез отделянето на Саарска област и поставянето на Рур под международно управление и използването евентуално на немските залежи от въглища за възстановяването на френската икономика. В териториално отношение Франция се надява на реорганизация на германската държава по модел на Немския съюз от 1815 г. или под формата дисоциативен федерализъм .
Общо взето обаче, въпреки неизбежните дискусии и разногласия на Потсдамската конференция, тримата големи все още изразяват желание да се положи основата на политическо сътрудничество между страните победителки за създаване от Германия на една миролюбива и просперираща страна, като не се повтарят грешките на Парижката мирна конференция от 1919 г.
За съжаление тази политическа атмосфера скоро се променя, за което вина до голяма степен носят и двете страни. Противоречията се пренасят и в рамките на Контролния съвет.
Comment