Главни квартири на Фюрера

[Shelenberg]

Felsenest (Скално гнездо) - се намира в Бад Мюнстерайфел на около 50 км. от белгийската граница (1940)

Adlerhorst (Орлово гнездо) - се намира в Зайгенберг близо до Ардените (1940). Хитлер изоставя тази щабквартира под предлог, че е твърде луксозна. По-късно по време на войната Шпеер пристроява към нея бомбоубежища и тя се използва за главна квартира на Рундщед при Арденската офанзива от 1944 до средата на януари 1945 г.

Wolfsschlucht (Вълчата долина) - се намира в Брюли-ле-Пеш, Франция (6-25 юни 1940). Твърди се, че я е напуснал, когато открил че гъмжи от комари.

Tannenberg (наречена на победата на Германия над руснаците през 1914) - се намира близо до Фройденщад в Черната гора. Използвана в края на френската кампания, 1940 г.

Wolfsschanze (Вълчата бърлога) - се намира в Растенбург в Източна Прусия (1941-1944). Сцена на бомбения заговор от юли 1944 г.

Werwolf (вълкодак, върколак) - това е щабквартирата му във Виница в Украйна (юли 1942)

Главната квартира, която Хитлер никога не е напускал от средата на януари 1945 до смъртта си през април 1945 г. е бункерът на Фюрера (Fuhrerbunker), построен в основите на бомбардираното Райхсканцеларство в Берлин.

Че въпросите ми са какво става с квартирите му след войната и има ли и други освен тези, които съм изброил? И също така може да кажета и повече подробности около тези които съм споменал.

[Док Холидей]

SETI@HOME (The search for extraterrestrial intelligence)

До 20.11.1944 Волфшанце
От 20.11.1944 до 10.12.1944 в Берлин
От 11.12.1944 до 12.01.1945 в Адлерхорст в Бад Наухайм сред възвишенията на Таунус откъдето командва Арденското настъпление
И от 16.01.1945 до края на Берлин е в своя бункер

Данните са от книгата "Последните дни на Хитлер" от Хю Тревър Роупър"

[Shelenberg]

Бункерът на Сталин

Вижте каква статия от сп. "Командос" ми даде един приятел явно този брой съм го пропуснал.

Шейсет години след края на ВСВ личността на Йосиф Сталин остава все така противоречива, но и магнетична. Личност еднакво хулена и възхвалявана, която все още крие много тайни. За едни той е светец, за друг - тиранин. Може би трябва да минат още много години, за да си каже тежката дума историята.


В някогашния град Куйбишев има много стратегически предприятия, чието съществуване се пази в тайна почти 50 г. През 1991 г. когато Куйбишев се преименува в Самара в центъра на града е открит за посетители обект, за който в продължение на половин век са знаели само няколко души. Днес т.нар. бункер на Сталин, който се смята за най-дълбокото съоръжение от времето на ВСВ, предизвиква интереса на чуждестранните туристи на Самара. Интересното е, че жителите на Самара нищо не знаят за съществуването на бункера.

Подземните апартаменти на Сталин са проектирани от архитект Юлиан Островски. Те са доказателство, че главнокомандващият съветските войски е имал намерение да напусне столицата, в случай че бъде завзета от немците. Строежът на секретния бункер започва в края на февруари 1942 г. По това време в Куйбишев е евакуирано съветското правителство, апаратът на ЦК на БКП и 22 чуждестранни мисии. Така градът се явява нещо като резервна столица на СССР. При условие че Москва падне в ръцете на врага, се предвижда ръководенето на военните действия да става от волжките брегове, може би точно от този бункер.

Обектът е разположен под днешната Академия за култура и изкуство, в чиято сграда по-рано се е намирал куйбишевският обком. Отляво до парадното стълбище в залата за гости на обкома се намира незабележима врата, край която целодневно дежури служител на НКВД. Веднага зад нея има желязно крило, зад което се намира една от главните тайни на онова време. Дълбочината му е 37 метра, това е височината на една 12-етажна сграда. За сравнение дълбочината на бункера на Хитлер е само 16 метра, убежището на Чърчил в Лондон е в дълбочина два етажа, на Рузвелт - също два. Подобни аналози на такова строителство още не съществуват, особено що се отнася до сроковете. Бункерът на Сталин е изкопан за не по-малко от девет месеца непрестанен труд.

Бункерът има автономна система за регенерация на въздуха и своя електростанция. И днес тези системи работят. Съоръжението е запазило херметизма си и е готово да разчита на пълна автономност пет дни. Някога секретното подземие представлява многоетажно съоръжение, снабдено с асансьори. На най-долния етаж се намира заседателната зала - за 115 души. До нея има стая за почивка за Сталин. На горните етажи има помещения за охрана, складове, служби за техническо осигуряване.

Бункерът може да издържи и на най-голямата авиационна бомба по това време - над цялото съоръжение има монолитен блок с дебелина три метра, пясъчен слой и още един метър бетонен "дюшек".

Бункерът е изграден от най-добрите специалисти на страната - московските метростроители, донбаските шахтьори и обикновенни работници. Подземното съоръжение е умалено копие на московската метростанция Аеропорт. Строителите изкопават около 20 хиляди кубически метра пръст и влагат 10 хиляди кубически метра бетон. Чудното е, че местните жители, които живеят близо до секретния обект, не помнят през 1942 г. да е имало някакви признаци на строителство. По какъв начин се е извозвала пръстта и как незабележимо за другите се появявали в шахтата на бункера строителните материали - това и до днес си остава тайна.

Посетителите днес се интерисуват какво се е случило със строителите. Мнозина вярват, че след изграждането на бункера са разстреляни. Но засега това твърдение няма документални потвърждения. Според уредника на музея строителите не са репресирани, някои са доживели до наши дни, но мълчат - дали са пожизнена клетва да не разгласят тайната.

Неотдавна беше публикувано интервю с човек, който е взел участие в един от секретните строежи по време на ВСВ. Оповестено е дори името му. Според него след строителството на бункер номер 1 са ликвидирани 843 строители. Смята се информацията за недостоверна. Но се знае, че в строителството на свръхсекретния обект са взели участие 597 души.

Бил ли е там Сталин? Това е въпрос, който вълнува посетителите в бункера. По официални данни по време на войната той не е бил тук. Може би това е само част от легендата, която гласи, че вождът никога не е напускал Москва. Много историци днес обаче опровергават това твърдение. Днес вече не е тайна, че в няколко квартала от бункера по време на евакуацията живеела дъщерята на Сталин - Светлана. По някои информации по време на бомбардировките тя няколко пъти се криела в бункера.

Бункерът в Самара не е единственият, който е вкопан за "бащата на народите". В Москва в Измайлово още през 30-те години на миналия век е построен цял подземен град - запасен команден пункт на върховния главнокомандващ. За разлика от самарския бункер в този има истински вещи, използвани от Сталин, освен това има и малък ресторант, концертна зала и дори зала за конференции.

Славата на самарския бункер не дава покой на волжките съседи на бившата запасна столица. В Саратово също има активно търсене на бункер. Губернаторът на града твърди, че е виждал документи под грифа "строго секретно" с подписите на Сталин и Берия за това, че в Соколовата планина е построен секретен бункер за ръководителите на СССР. Днес на мястото на предполагаемото съоръжение се извършват разкопки.

Ярославци също смятат, че според постановление на Държавния комитет за отбрана от 1941 г. с подписа на самия Сталин в списъка с градове, където се разпорежда да се построят "специални убежища", Ярославъл е първи. Предполага се, че подземието се намира на 20 км. от града край санатотиума "Червен хълм". Засега никой още не е открил входа на бункера - по разкази на очевидци след войната сапьори са го взривили. Възможно е скоро търсенето на секретни обекти от военно време да започнат и в други градове.