Карл Дьониц

[rambler]

Първи доводи

Голъм, с две ръце се подписвам под горното ти изявление, но я ми кажи в коя държава или даже ако щеш, фирма, хората не се подбират точно по тези критерии "....не преценка на характера или уменията на човека, а на това доколко е предан, не противоречи, послушен и дали е "свой човек"...." Така че тази неспособност да се огради с подходящите хора в никакъв случай не е прерогатива единствено на Хитлер. та вижте Кобурготски!!!
Що се отнася за Дьониц - разбира се , че е избран не за друго, а за послушанието си или лоялността си, това е съвсем естествено, вие кого бихте избрали в подобна ситуация? Химлер?:lol: Хубавото е, че свърша войната все пак с някакво достойнство или поне така изглежда на пръв поглед.

[gollum]

Да, така е. Но когато имаш подобни грандиозни цели и смяташ да ги осъществяваш с очевидно недостатъчни средства да си позволиш подобно нехайство към хората ми се вижда недалновидно. Защото държава с твърде големи ресурси може да покрие некадърността за сметка на тях.
Инак си напълно прав, за съжаление - толкова много примери има, че чак ще е трудно да намерим изключенията, за да потвърдим правилото .

[Док Холидей]

---

Малко информация за Карл Дьониц

Гросадмирал Карл Дьониц загубва и двамата си синове по време на Втората Световна война. По-младият - Петер Дьониц загива при потопяването на U-954 на 19 май 1943 в Северния Атлантик. Той бил офицер-наблюдател.

After that loss the older brother, Klaus, was permitted to withdraw from combat duties and started his education as a naval doctor. Klaus however kept in touch with his former comrades and on his 24th birthday on 13 May, 1944 he convinced his friends to take him along on the fast boat S-141 for an attack on the Selsey on the English coast. The S-141 was destroyed and although 6 of its crew were rescued Klaus Donitz was not among them.

[Historiker]

Кратка биография на Дьониц :


1891
На 16 септември Карл Дьониц е роден в Берлин като син на инженер

1910
Завършва реална гимназия във Ваймар
Постъпва във флота , където служи две години като морски кадет

1912
Като прапоршчик е разположен на крайцера,, Бреслау "

1913
Повишен е в лейтанант

1914
В Първата световна война ,, Бреслау " е под турско командване и се бие в Черно море

1916
С повишаването му в оберлейтанат Дьониц е призован във подводния флот

1918
Като командир на германска подводница попада в британски плен

1920
След своето освобождаване остава във военния флот и получава командването над 1 съединение на торпедна лодка

1923
Начало на обучението му за адмиралщабофицер

1924
Дьониц става референт за служебните предписания при ръководството на флота в Берлин

1930
След различни повишения и няколко командвания в Северно и Балтийско море той става Първи адмиралщабофицер на станцията на флотата в Северно море във Вилхелмсхафен

1934
Като капитан на фрегата получава командването на на крайцера ,, Емден "

1935
След сключване на флотското споразумение , в което Германският райх се споразумява с Великобритания за ограничаване на въоръженията , Дьониц като убеден привърженик на Адолф Хитлер поема новоизграждането на подводния флот

1936
Като новоназначен ,, Водач на подводниците " - ,, Fuehrer der U - Boote " , той концентрира своето обучение преди всичко върху презморски нападения и върху целени нападения на подводници , т.н. Тактика на вълчата глутница -на английски Wolfpack

1939
Назначен е за контраадмирал . Със назначаването си за ,, Главнокомандващ на подводниците " Дьониц поема както организацията , така и оперативното ръководство на подводните оръжия ...

http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/DoenitzKarl/index.html

[Nikola Bathory]

Препоръчвам да прочетете автобиографията на Дьониц "10 години и двадесет дни" - на български език издадена от АТИКА, интересно четиво!

[Panzerjaeger]

Откъс от стенограмата от разпита на гросадм. Дьониц от съветските военни власти. Мисля, че откъса дава отговори на някои въпроси поставени по-горе:

ВОПРОС: Одобрялась ли вами партийно-фашистская политика Гитлера?
ОТВЕТ: Как солдат, я должен был выполнять приказы фюрера. Я получал от него только те приказы, которые относились к роду моей деятельности. Остальные вопросы меня не интересовали.
Гитлер был выдающейся личностью. Кроме того, он был главой государства и все солдаты были обязаны ему присягой.
ВОПРОС: Чем об'яснить, что вы не были членом «НСДАП»?
ОТВЕТ: Я не принадлежал к «НСДАП», потому что был солдатом. Армия национальна и стоит вне партии. «НСДАП» пришла извне, она возникла в среде ремесленных и рабочих кругов, а не в среде военных.

[KOCMOHABT]

Според повечето източници найстина Дьониц е запазил етика и достойнство по време на и след войната. Според мен обаче доколко е бил нацист в съзнанието си е доста спорно и съм чел и слушал и за двете крайности. Аз си мисля, че не е бил фанатично следващ национал-социализма. Че е бил имидж-мейкър на фюрера е документирано и няма как да не е било така предвид обстоятелствата. Имам си някаква моя теория, че повечето оцелели след войната "големи" неслучайно са оставени да доизживеят старините си. Може да звучи конспиративно и въздухарски, но Манщайн също оцелява и дори има ключова роля като организатор и военен консултант след войната. Едва ли е било проблем да бъде зачислен към "престъпниците" и премахнат - в крайна сметка под неговото командване и идеи съюзниците са видели леко казано "сериозни нанагорнища". За Ромел също по филми и четива твърдят, че бил фанатизиран, а самия му край говори, че съвсем не е било така. В крайна сметка това е световен конфликт, в който има също и космически по мащаби финансови интереси. Може ли да знае човек в наше време кой на кой какъв е бил и какво всъщност е отстоявал тогава?

Колкото до това кой е бил "талантлив" и кой "послушен" сред "придворните" на Хитлер - няма принцип, защото има и от двата чешита. Дьониц определено е бил много гъвкав и дипломатичен с фюрера, но това не го определя като "послушен". Най-малко пък е бил послушен Манщайн, но е бил с огромен престиж и блестящ в работата си. Според четивата Кайтел и Паулус са били от "послушните" уж.

В крайна сметка знае ли човек какъв е бил филма в главата на всеки един от тях...