От известно време ми се върти в главата един въпрос, които ми се струва подходящ за обсъждане в този раздел на форума. Чуденето ми е достатъчно конкретно: става въпрос за причините за реформата в немските ТД, която се прави след края на Френската кампания (1940 г.). За нея зная отдавна и сме я обсъждали мимоходом в една или друга тема. Но от известно време се замислих над следното - и това е и отправната точка за темата: доколкото ми е известно (макар и да не съм попадал на материал, който да се занимава строго с този въпрос), причините за реформата се посочват три:
1) Нуждата от увеличаване на броя ТД, коте може да се случи бързо и сравнително лесно само по този път, т.е. чрез заемане на танкови полкове от съществуващите дивизии и изграждане на нови около тях. Танковите полкове са донякъде най-трудният за "намиране" елемент на ТД. Останалите могат да се вземат от пехотни дивизии и да се преоборудват и преобучат сравнително бързо, но за танковите полкове освен техника, трябва и персонал, който да може да работи с нея на няколко различни нива, а това иска доста време. Второто (персоналът) е по-сложно от първото (танковете). Реално вземат (ако помня правилно) 7-8 от съществуващите ТП от "сатрите" ТД, а 2 или 3 са формирани отново на базата на съществуващите от началото на войната резервни танкови батальони (част от армията на резерва), като заедно с това разширяват резервната база (която да служи като база за нови увеличения), а останалите подразделения и части се взема от конкретни ПД (т.е. новите ТД се създават на базата на съществуващи ПД).
2) Основната подбуда за реформата обаче изглежда да е друга (удвояването на броя ТД по-скоро ми се струва следствие, т.е. допълнителен бонус): опитът от Френската кампания. Поне аз така съм срещал обяснението (ще се радвам да бъда поправен) и точно около тази причина се завъртя в един момент обмислянето на "дългосрочните последици" от това решение. В хода на Френската кампания и по-специално въз основа на опита от действията на танковата армия ("групата" на Клайст) се установява, че често вторият танков полк бездейства, т.е. "навърта километри" в тила (във втори ешелон).
3) Третата причина, която понякога се посочва е облекчаването на структурата, т.е. управлението на ТД. На мен ми се струва, че тази причина е допълнителна и няма такова значение за решението. Да, час тот ТД имат усложнена структура, която вероятно създава проблеми и води до нерационално използване на персонал - двата моторизирани пехотни полка и двата танкови полка са обединени в бригадна структура - танкова бригада и мотопехотна бригада. Това въвежда едно реално ненужно (предимно административно) ниво, което вероятно води до усложняване на управлението. Но това допълнително ниво лесно може да се премахне без да се променя броя полкове (и това е видимо на някои места - не всички ТД са с тази организация).
Разбира се, определено "облекчаване" ще се постигне и ако се намалят броя контролирани елементи (полкови управления, батальони), така че тази причина си остава в сила, но засега я намирам за второстепенна.
Първата причина има стратегическо значение, макар и то да е донякъде моментно (еднократно увеличаване на броя - няма как впоследствие да се повтори операцията), но може да се изтъкне, че има и траен стратегически ефект - ТД са по-"евтини" за "създаване" и поддръжка.
Втората причина има оперативно значение и ефект. Третата има тактически ефект и "приглася" на втората в оперативния. На мен ми изглежда логично, че основната причина е първата (стратегическата) т.е. нуждата от рязко увеличаване на броя ТД.
Та, в какво се състои питането в темата?
Първо, разговор за причините за тази промяна, защото е напълно възможно да греша в описаните по-горе "точки" и основанията да са други. аз си представям, че основната причина е стратегическата (трябват повече танкови дивизии), а допълнителната е оперативната/практическата, т.е. опростяване на управлението (може би посочвано като "допълнителен плюс") и улесняване на действието на ТД, когато се използват в състава на армия и оперират на сравнително тесен фронт, ограничен откъм логистични възможности. Първата причина е ясна и очевидна, втората обаче ми се струва, че е свързана с характера на танковите операции във Френската кампания, по-специално групата на Клайст (реално първата танкова армия, използвана във войната) и ХV-ти ТК - т.е. операции на тесен фронт, при малко пътища и в много сложен планински терен, при които ТД и ТК често настъпват на много тесен участък с един или най-много два основни пътя, т.е. в тесни формации и при много дълги колони. За отбелязване е, че три от петте ТД, влизащи в състава на танковата армия на Клайст са с по 2 ТП в състава си (другите две, отделени в самостоятелен корпус, са само с по 1 ТП всяка (съответно, по 12 роти в първите три и по 9 в другите две)), т.е. са били достатъчно "стеснени" и в резултат на това може да е имало изводи в симсъла, изложен в точка 2. Разбира се, без използването на този план едва ли би се стигнало до подобна концентрация на ТД в сравнително неудобен терен при малко пътища и до изводите за "излишък" на танкове (особено в по-"големите" ТД, които имат ТБр в състава си (или по 2 ТП)).
Така или иначе, каквито и да са причините (а ще е интересно те да се обсъдят), факт е, че немските ТД след реформата най-често имат 2 до 3 ТБн в състава си (1 ТП), като по-нататък стандартът е по-скоро по два, отколкото по три.
Моят въпрос и втората част от темата, която за мен ще е също толкова интересна е да се обсъди какво влияние оказва това върху възможностите на ТД, когато се сменя ТВД, т.е. започва войната срещу СССР. Условията характерни за Ардените не се повтарят, макар че се формират дори повече танкови армии (т.е. практиката се оказва успешна - това е допълнителен въпрос, който ще е интересен в темата за "Блицкриг"), а съветският ТВД е много по-широк и с тенденцията допълнително да се "разширява" във времето. Разбира се, пътната мрежа остава да се желае много и проблемите със снабдяването са налице, макар и по-различни причини.
Моето чудене е дали за условията на войната със СССР ТД с по 4 батальона (12 танкови роти), организирани в два танкови полка не биха били доста по-ефективни от тези, които фактически се използват (1 ТД, 2 или 3 ТБн, 6-9 ТР)? Дали подобни ТД не биха съхранявали доста по-дълго устойчивостта си (т.е. оперативната ефективност или устойчивост)? И да дадат възможност за по-ефективни действия на всяка отделна ТД?
Разбира се, цената на запазване на стария формат би била по-малко ТД, така че това е балансиращият въпрос, който също трябва да се обсъди.
1) Нуждата от увеличаване на броя ТД, коте може да се случи бързо и сравнително лесно само по този път, т.е. чрез заемане на танкови полкове от съществуващите дивизии и изграждане на нови около тях. Танковите полкове са донякъде най-трудният за "намиране" елемент на ТД. Останалите могат да се вземат от пехотни дивизии и да се преоборудват и преобучат сравнително бързо, но за танковите полкове освен техника, трябва и персонал, който да може да работи с нея на няколко различни нива, а това иска доста време. Второто (персоналът) е по-сложно от първото (танковете). Реално вземат (ако помня правилно) 7-8 от съществуващите ТП от "сатрите" ТД, а 2 или 3 са формирани отново на базата на съществуващите от началото на войната резервни танкови батальони (част от армията на резерва), като заедно с това разширяват резервната база (която да служи като база за нови увеличения), а останалите подразделения и части се взема от конкретни ПД (т.е. новите ТД се създават на базата на съществуващи ПД).
2) Основната подбуда за реформата обаче изглежда да е друга (удвояването на броя ТД по-скоро ми се струва следствие, т.е. допълнителен бонус): опитът от Френската кампания. Поне аз така съм срещал обяснението (ще се радвам да бъда поправен) и точно около тази причина се завъртя в един момент обмислянето на "дългосрочните последици" от това решение. В хода на Френската кампания и по-специално въз основа на опита от действията на танковата армия ("групата" на Клайст) се установява, че често вторият танков полк бездейства, т.е. "навърта километри" в тила (във втори ешелон).
3) Третата причина, която понякога се посочва е облекчаването на структурата, т.е. управлението на ТД. На мен ми се струва, че тази причина е допълнителна и няма такова значение за решението. Да, час тот ТД имат усложнена структура, която вероятно създава проблеми и води до нерационално използване на персонал - двата моторизирани пехотни полка и двата танкови полка са обединени в бригадна структура - танкова бригада и мотопехотна бригада. Това въвежда едно реално ненужно (предимно административно) ниво, което вероятно води до усложняване на управлението. Но това допълнително ниво лесно може да се премахне без да се променя броя полкове (и това е видимо на някои места - не всички ТД са с тази организация).
Разбира се, определено "облекчаване" ще се постигне и ако се намалят броя контролирани елементи (полкови управления, батальони), така че тази причина си остава в сила, но засега я намирам за второстепенна.
Първата причина има стратегическо значение, макар и то да е донякъде моментно (еднократно увеличаване на броя - няма как впоследствие да се повтори операцията), но може да се изтъкне, че има и траен стратегически ефект - ТД са по-"евтини" за "създаване" и поддръжка.
Втората причина има оперативно значение и ефект. Третата има тактически ефект и "приглася" на втората в оперативния. На мен ми изглежда логично, че основната причина е първата (стратегическата) т.е. нуждата от рязко увеличаване на броя ТД.
Та, в какво се състои питането в темата?
Първо, разговор за причините за тази промяна, защото е напълно възможно да греша в описаните по-горе "точки" и основанията да са други. аз си представям, че основната причина е стратегическата (трябват повече танкови дивизии), а допълнителната е оперативната/практическата, т.е. опростяване на управлението (може би посочвано като "допълнителен плюс") и улесняване на действието на ТД, когато се използват в състава на армия и оперират на сравнително тесен фронт, ограничен откъм логистични възможности. Първата причина е ясна и очевидна, втората обаче ми се струва, че е свързана с характера на танковите операции във Френската кампания, по-специално групата на Клайст (реално първата танкова армия, използвана във войната) и ХV-ти ТК - т.е. операции на тесен фронт, при малко пътища и в много сложен планински терен, при които ТД и ТК често настъпват на много тесен участък с един или най-много два основни пътя, т.е. в тесни формации и при много дълги колони. За отбелязване е, че три от петте ТД, влизащи в състава на танковата армия на Клайст са с по 2 ТП в състава си (другите две, отделени в самостоятелен корпус, са само с по 1 ТП всяка (съответно, по 12 роти в първите три и по 9 в другите две)), т.е. са били достатъчно "стеснени" и в резултат на това може да е имало изводи в симсъла, изложен в точка 2. Разбира се, без използването на този план едва ли би се стигнало до подобна концентрация на ТД в сравнително неудобен терен при малко пътища и до изводите за "излишък" на танкове (особено в по-"големите" ТД, които имат ТБр в състава си (или по 2 ТП)).
Така или иначе, каквито и да са причините (а ще е интересно те да се обсъдят), факт е, че немските ТД след реформата най-често имат 2 до 3 ТБн в състава си (1 ТП), като по-нататък стандартът е по-скоро по два, отколкото по три.
Моят въпрос и втората част от темата, която за мен ще е също толкова интересна е да се обсъди какво влияние оказва това върху възможностите на ТД, когато се сменя ТВД, т.е. започва войната срещу СССР. Условията характерни за Ардените не се повтарят, макар че се формират дори повече танкови армии (т.е. практиката се оказва успешна - това е допълнителен въпрос, който ще е интересен в темата за "Блицкриг"), а съветският ТВД е много по-широк и с тенденцията допълнително да се "разширява" във времето. Разбира се, пътната мрежа остава да се желае много и проблемите със снабдяването са налице, макар и по-различни причини.
Моето чудене е дали за условията на войната със СССР ТД с по 4 батальона (12 танкови роти), организирани в два танкови полка не биха били доста по-ефективни от тези, които фактически се използват (1 ТД, 2 или 3 ТБн, 6-9 ТР)? Дали подобни ТД не биха съхранявали доста по-дълго устойчивостта си (т.е. оперативната ефективност или устойчивост)? И да дадат възможност за по-ефективни действия на всяка отделна ТД?
Разбира се, цената на запазване на стария формат би била по-малко ТД, така че това е балансиращият въпрос, който също трябва да се обсъди.
Comment