Политическият характер на Вермахта

[SizarieldoR]

Напоследък си мислех до каква степен немската армия е била нацистка и до каква - немска. По-точно, до каква степен е била политизирана. (Нацизмът на NSDAP има силни националистки елементи и първото изречение е донякъде тавтология).

Например, далеч не целият състав на вермахта е членувал в партията. Ромел е първият пример, за който се сещам. Освен това, някои офицери са поддържали наследството си от времето на Германската империя, като имам мътни спомени за поне един майор на източния фронт, който се е писал "Граф" между чина и името си. И най-важното, немците са имали изцяло политически съединения на фронта - Waffen SS - които са изпълнявали и политически роли, като екзекуции на съветски комисари. Което предполага, че останалите подразделения не са се занимавали с това а само със охрана и чисто военни операции.

Ако ви се дават източници, също така, бих погледнал.

[messire Woland]

Веднага, като първи пример, се сещам за прословутата "заповед за комисарите", издадена от Хитлер преди Източния поход на Вермахта и как се приема в армията. Ред генерали (поне в мемоарите си) твърдят, че са против нея и не я пускат в подчинените им съединения (заповедта е на ОКВ и отива в армията малко преди началото на кампанията). Най-удобно ми е да цитирам от руската версия на мемоарите му в Милитерата: "За несколько дней до начала наступления мы получили приказ ОКВ, который позже стал известен под названием «приказа о комиссарах». Суть его заключалась в том, что в нем предписывался немедленный расстрел всех попавших в плен политических комиссаров Красной Армии — носителей большевистской идеологии.

С точки зрения международного права политические комиссары вряд ли могли пользоваться привилегиями, распространяющимися на военнослужащих. Они, конечно, не были солдатами. Я вряд ли стал бы рассматривать как солдата, например, гаулейтера, приставленного ко мне в качестве политического надзирателя. Но равным образом нельзя было причислить этих комиссаров к не участвующим в бою, как, например, медицинский персонал, военных священников или корреспондентов. Напротив, не будучи солдатами, они были фанатическими борцами, а именно, борцами, деятельность [183] которых по традиционным военным понятиям могла лишь считаться нелегальной. В их задачу входило не только осуществлять политический контроль над командирами, но и придать войне самый жестокий характер, который полностью противоречил прежнему пониманию ведения войны. Комиссары были как раз теми людьми, которые в первую очередь ввели те методы ведения войны и обращения с военнопленными, которые находились в явном противоречии с положениями Гаагской конвенции о ведении сухопутной войны.

Но какого бы мнения мы ни придерживались относительно статуса комиссаров с точки зрения международного права, их расстрел после взятия в плен в бою противоречил всяким представлениям о солдатской морали. Такой приказ, как приказ о комиссарах, по своему существу противоречил ей. Выполнение этого приказа угрожало не только чести войск, но и их моральному духу. Я был, поэтому вынужден доложить моему начальнику, что в моих войсках этот приказ не будет выполняться. Я действовал при этом с согласия командиров частей и в своем корпусе так и поступал. Впрочем, естественно, мои начальники были полностью согласны с моим мнением. Попытки отменить этот приказ привели к успеху только много позднее, когда стало ясно, что единственным результатом приказа о комиссарах было то, что комиссары самыми жестокими способами заставляли войска сражаться до последнего"

Разбира се, Вермахтът не е един и същ в началото на войната и в края й. Има определена еволюция и влиянието на партията и Хитлер се засилва. От другата страна, т.е. от гледна точка на Хитлер, армията се смята за ненадеждна, тъй като не е "пропита" от нацитския дух, за разлика от СС или силите на Луфтвафе. Имаше един момент, със сформирането на полевите дивизии на Луфтвафе, който е точно аргумент в тази посока - Хитлер не дава този военен персонал да попълни сухопътните сили (които имат остра нужда от още хора), а вместо това "за да не се губи духа на обученото от Гьоринг в национал-социалистическа посока Луфтвафе", се приема много по-неиздържаното решение да се сформират дивизии от тези кадри, които дивизии са неопитни и с неопитен относно сухопътната война състав.
Сигурен съм, че с ровене може много примери да се намерят.

В исторически план, армията е последното гнездо ... последната голяма организация, която Хитлер подчинява, а тъй като точно офицерите го карат да разчисти неформалната армия на СА, предвождана от Рьом (там е дълга история, но ролята на армията е лесно проследима), струва ми се, че може определено да се каже, че Хитлер от началото, та чак до края, се отнася с определено недоверие и пренебрежение към офицерския корпус.

[Historiker]

Така е, все пак именно военните от Вермахта са в центъра на съпротивата срещу режима като Лудвиг Бек, Щауфенберг, Ханс Шпайдел и т.н. Нали още в края на 30-те има техни заговори срещу Хитлер ...

[gollum]

И аз като Воланд да отбележа - трябва да се различава за кой момент става въпрос. Да, формално политически структури липсват (поне аз не се сещам за такива), но реално от един момент нататък това не е и кой знае колко необходимо: самото общество постепенно се индоктринира и на първо място (чрез редица организации): младежта. В момента, в който не само редовия състав и подофицерите, но и офицерите (вярно, предимно на по-ниските нива) започват масово да идват от тези вече индоктринирани среди (до известна степен, фанатични), нещата се променят (т.е. старите офицери от аполитичната армия командват фанатични войници, подофицери и офицери).

[Imperial]

Изтрих страничните постове.