Японската авиация

[lutrissmo]

тъи японското е малко грозно особено реактивното

[Parabellum]

Тази тема е за японските самолети, а не за японците. Плюс това имам двама японци приятелчета-авиомоделисти-разкошни хора са.

[Parabellum]

Йокосука D4Y Сусей( Комета)

По времето когато първият D3A преминава изпитания, имперският флот пуска ново задание 13-Си за следващо поколение пикиращ бомбардировач. Първоначлно японският морски щаб планира да пусне в серийно производство модифицираният вариант на He-118, като закупува от фирмата Ернст Хейнкел АД опитният Нe-118 V4 и лиценза за неговото производство. Под обозначението ОХНе1 морски експериментален щурмовик тип Не, самолетът е изпитан през пролетта на 1938 година в Япония. Той обаче се оказва много тежък за използването му от самолетонасач, а плановете за неговото серийно производство били прекратени след разрушаване на самолета във въздуха по време на изпитанията му. Тактико-техническите характеристики на Не-118 оставят в японският морски щаб голямо впечатление и в резлутат на това се появява спецификация 13-Си за двуместен пикиращ бомбардировач с максимална скорост 515 км/ч, крайсерска 425 км/ч. далечина на полета 1450 км с 250 кг. бомби и 2200км. без бомби. Конкурс за това заданеие не е провеждан : поръчката е дадена на I морско-технически арсенал в Йокосука, който е бил длъжен да разработи умален вариант на Не-118 за използване от самолетоносачи.

.Под ръководството на главният инжинер Масао Ямана конструкторите от арсенала проектирали един от най-естетичните едномоторни бомбардировачи през Втората световна Война.Общото с Хе-118 бил 12 цилиндровият двигател с водно охлаждане Айчи Ацута, който представлявал лицензно копие на Даймлер –Бенц 601А стоящ на немската машина. Самолетът имал разпереност на крилата 11.5 метра. Независимо от малките размери D4Y1 носи толкова гориво, колкото неговият по-голям предшественик D3A1 , и имал бомбоотсек за за 500кг. Бомба. За използването му като пикиращ бомбардировач самолета е имал и три въздушни спирачки под крилата. Горивната система включвала 5 непротектирани резервоара с обща вместимост 1070 литра-едни под седалката на пилота и четири между надлъжниците в крилата. Под самите крила е имало възможност допълнително да се сложат два 330 л. Резервоара. Зад самият двигател се е намирал и един 73 л. Резервоар за масло.Въоръжението на самолета било две синхронни 7.7 мм. Картечници Тип 97 и една подвижна 7.92мм. картечница в задната част на кабината.

Разработването на D4Y1 твърде бавно. На малкото Констуркторско бюро от Йокосука било тежко да се справя с големите количества технически новости изпозвани в самолета.

Тъй като двигателят Ацута не бил още готов на прототипа поставили купеният от Германия Даймлер-Бенц DB 600G. Първият полет на прототипа бил извършен в Йокосука през декември 1940 г. Полетите преминават много успешно, характеристиките на самолета били отлични, управлението приятно.Това било достатъчно за да се вземе решение за серийно производство на D4Y1. Следващите четири прототипа също били внесени немски двигатели DB 600G.В момента на завършването на изпитанията на тези машини през 1941г., било взето решение производството на самолета да се прехвърли в завода на фирмата Аичи, тъй като морският арсенал не е имал необходимите мощности за пускането на този самолет в серия.По същото време на предсерийните машини вече са сложени двигателите н Ацута. Самолетът с тях показва отлични характеристики, но по време на пикиране крилото се оказва много слабо ето защо, докато бъде решен този проблем било решено първите предсерийни машини да бъдат приети във фолта, като разузнавачи. На тях са били сложени фотокамери К 8 с 250мм или 500 мм обективи. С двигатели Аичи АЕ1А Ацута с мощност 1200 к.с. самолетът е бил приет на въоръжение във флота под обозначението Палубен разузнавателен самолет морски тип 2 модел 11(Аичи D4Y1-C).

По времето когато D3A2 вече започват да изнемогват под жестоките удари на противниковите изтребители в района на Соломоновите острови, констуркторите на Аичи и Йокосука полагат всички усилия за препроектирането на крилото на D4Y1. Самото крило получава допълнителен надлъжник и нови въздушни спирачки. С тези нововъведения самолета бил приет за производство през март 1942 г. под обозначението морски бомбардировач Сусей модел 11. В този вид производството на самолета дълго било ограничавано: били пуснати само два самолета през Октомври и ноември 1942, пет през декември , шест през февруари и седем през март 1943 година. През април започва серийното производство , като през декември същата година достига 76 машини . Паралелно със серийното производство били подготвени и първите модификации на самолета. През пролетта на 1944 година в серия влиза D4Y2 с двигател АЕ1Р Ацута 32 с мощност 1400к.с. в пет модификации:

· Модел 12 с тялото на Модели 11

· Сусей модел 22 (D4Y2 КАИ) с устройство на стартиране с катапулт

· Сусей модел 12А и Модел 22А, различаващи се от 12 и 22 с 13.1 мм картечница в задната част на кабината Тип 2 вместо стандартната 7,92 мм Тип 1

· Морски разузнавач тип 2 модел 12 D4Y2

За разширяването на производството бил включен и IХ военно-морски арсенал в Хиро предаваки от април 1944 до края на войната 215 самолета. Малка част от тези самолети била преправена на нощни изтребители Сусей-Е D4Y2-S.На тях цялото бомбардировачно оборудване е махнато , като в задната част на тялото било добавено 20мм оръдие Тип 99 стрелящо напред и нагоре . тази модификация на самолета не се е ползвала с голям успех сред нощните изтребители, защото дори и да засече вражеската цел, пилотът почити нищо не е можел да направи заради слабата скороподемност на машината

С усиленото крило Сусей става доста ефективен пикиращ бомбардировча с характеристики значително по-високи от американският къртис SB2C Хелдайвър. Главният проблем на самолета се явява неговата силова установка .Двигателят Ацута не показва необходимата надежност .В резултат на това в началото на 1944 година един от серийните самолети е преработен за 14-цилиндровият двигател с въздушно охлаждане Мицубиши МК8Р кенсей 62 с мощност 1560 к.с. Първият самолет с този двигател и обзначението D4Y3 е бил пуснат през май. Независимо, че новият двигател е с по-голямо челно съпротивление, благодарение на подходящо проектираният въздушен обтекател, самолетът запазва скоростните си характеристики.

Тази модификация се пуска в заводите на Аичи и в I арсенал в два варианта :Морски бомбардировач Сусей 33 D4Y3 и Модел 33А D4Y3а-като последният вариант е имал 13.1 мм картечница за защита на задната полусфера.Последните серйни самолети били снабдени и с три ракетни ускорителя, които са са били използвани за оперирането им от малки самолетоносачи

Поражениета на японците при Марианските осторви и Филипините , където били загубени почити всички самолетонасача, заставили морското командване да внесе нови изисквания в конструкцията на Сусей.По време на боевете на Филипините, значително количество от тези самолети било използвано в качеството на камикадзе.Тъй като японският флот остава без самолетоносачи фирмата Аичи разработва специална едноместна версия на самолета за камикдзе –D4Y4. Мястото на радиста било премахнато и благодарение на това самолета е могъл да носи 800кг. Бомба .

Също така било планирано да се пуска подобрена вресия на самолета D4Y5 с двигател с въздушно охлаждане Накадзима NK9C Хомаре с мощност 1825 к.с., но края на войната заварил този проект на чертожната дъска.

За цялта война били построени 2038 D4Y:

· I арсенал в Йокосука - 5 опитни машини

· Айчи - 6 D4Y1 за войскови испитания, 660 D4Y1 и D4Y1-С; 320 D4Y2 и D4Y2-С, 536 D4Y3, 296 D4Y4

· завод XI арсенал в Хиро - 215 D4Y1, D4Y2 и D4Y3.

Тактико-технически характеристики D4Y2

· Тип - двуместен пикиращ бомбардировач

· Двигател - 12-цилиндров с воздушно охлаждане АЕ1Р Ацута с 3,2 м трилопатно витло изменяема стъпка , мощност 1400 кс. при излитане , 1340 кс на височина 1700 м, и 1280 кс на височина 5000 м

· Въоръжение:

o 1*7,92 мм картечница тип 1 или 1*13 мм тип 2 на подвижна установка в задната част на кабинната

o 1*500 кг бомба в бомбоотсека

o 2*30 кг бомби под крилото

· Максимална скорост - 575 км/ч на 5250 м

· Крейсерска скорост - 425 км/ч на 2000 м

· Времето за което достига височина 3000 м - 4,5 мин

· Таван - 10 700 м

· Далечина на полета - 3600 км

· Тегло :

o Празен - 2640 кг

o Полетно - 3840 кг

· Размери:

o Разпереност на крилата - 11,5 м

o Дължина - 10,2 м

o височина - 3,75 м

o крилна площ - 22,8 кв.м

[Han Solo]

Абе вие да не сте се наговорили с ретроманиаците в форума на Криле... там също върви интересна тема за японците:

http://krile.net/viewtopic.php?t=2168

[Parabellum]

Аз тази тема я бях започнал, преди година и нещо, но 40 мои поста изчезнаха навремето, когато и форумът на Криле се скапа. Та започнах я отново и лека-полека възстановявам загубената информация.
Хубаво е че в Криле правят същата тема. тъкмо ще има повече инфо по въпросната тема.

[Han Solo]

Тъй, тъй... даже е интересно да се правят сравнения защото в тази тема се дават данни за самолетите , а там се дават бойните биографии на пилотите... интересно е да се чета какви чудеса от храброст са правили японците с далеч по-слабо въоръжените си самолети

[Parabellum]

... интересно е да се чете какви чудеса от храброст са правили японците с далеч по-слабо въоръжените си самолети

Ааа тук можем да поспорим
Още при самото си залагане на хартия Зерото е бил две 20мм оръдия.
По това време от Американска страна само П-39 и П-38 са имали оръдейно въоръжение. Първите нещо не са долюбвани от американските пилоти и много бързо са закарани на втора линия, докато П-38 си остава основен воюващ самолет в Пасифика.Не случайно най-големиет американски асове летят именно на него.

[Han Solo]

Ааа тук можем да поспорим
Още при самото си залагане на хартия Зерото е бил две 20мм оръдия........

Май не се изразих съвсем точно пък и не съм се ровил много но основния калибър на картечниците на японците е 7,7 и броя е по-малък , докато на щатските самолети е 12,7 и те залагат на количеството F6F е с 6 такива Р-47 с 8 Р39 с 4 и 20мм оръдие... а това помага и на сравнително по-неопитни летци при подходяща настройка на въоръжението - четох че са така настройвани че да запълват по-голямо пространство и се получава ефекта като от ловджийски патрон със сачми - "облак от олово" а доколкото знам японските изтребители в началото страдат от недостатъчна бронировка

[gollum]

ТО аз съм много бос в тая тема, но не пречи да се намеся . Доколкото си спомням, идеята на "Зеро" е точно такава - неброниран, лек, свръхманеврен и тежко въоръжен (за времето си 2 х 20 мм оръдия е достатъчно стабилно въоръжение за изтребител и му дава известни предимства пред батарея от 4-6 12,7 мм картечници (естествено, зависи от ролята, в която се използва)). Т.е., той не толкова "страда" от небронираност, колкото така е замислен - идеята е, че най-добрата му защита е маневреността (и като се замисля, в ръцете на обучен пилот ще да е било точно така, както и показват въздушните боеве натамошния ТВД - друг е въпросът, че това не му помага достатъчно срещу зенитен огън). Та съответно се налага сащианците да създадат специален анти-"ЗЕРО" изтребител, за да компенсират предимствата му (което принципно е интересно, защото доколкото знам е доста рядка практика - да се планира и създава тясно специализиран самолет срещу съвсем конкретен модел изтребител на противника).

[Imperial]

Аз пък съм чел друго - американците просто се научават, че силата на Зерото е в хоризонталния бой (виражен ли се казваше) и просто започват да използват енергийното си превъзходство по вертикалата, което прави Зерото безполезно.

[gollum]

Е, аз бях чел (не твърдя, че това, което съм чел е непременно истинно - няма как да преценя - мисля че беше в "Тихоокеанская премыера" на Переслегин), че те не успяват почти никак да се справят с него, докато не успяват да пленят един цял и запазен (май някъде на Алеутските острови, където един японски пилот каца и загива, но самолета му остава почти непокътнат). След което внимателного разучават и изпитват и правят нова модификация (или модел, не помня точно) на свой изтребител, който да се възползва максимално от слабите страни на "Зеро".
Инак като се има предвид ресурсната закъсалост на японците, която не им дава възможност да развиват нормално самолетосторителнатаси програма, то е ясно, че "Зеро" към 1942 г. вече започва морално да остарява - същото се случва с всяка предвоенна машина, колкото и прекрасна да е тя. В момента, в който загубва основното си защитно и офанзивно преимущество - маневреността, естествено и бойната му ценност започва да пада. Впрочем, съществен тук е и човешкият фактор - прио. Мидуей японската палучна авиация губи повечето си елитни екипажи (а поради специфичният им подход към подготовката на нови екипажи това става още по-фатално), което означава, че внезапно те се лишават не само от "технологичното" си превъзходство, но и от превъзходството си в човешкият фактор.
Получава се кумулативен ефект.

[Parabellum]

Точно така всички сте прави.
Японците залагат твърде много на маневреността на своите самолети за сметка на бронираността и скоростта..
Всички изтребители след Зеро-то са въоръжени с по две 20мм или 30 мм оръдия, което дава предимство на японските машини относно огневата мощ.
Американците залагат на многото картечници . Явно в началният период на войната те са страдали от необучен персонал и плюс това не са имали свестни 20мм оръдия. Вярно те вземат и копират лиценза на 20мм Хиспано-Сюиза, заедно с британците, но това оръдие обича топлината-то е моторно оръдие . Горе на високото то често отказва да сработи. Е през средата на 42 година когато успяват да го пригодят , то автоматически се появява на Корсар-а- 4 броя при това.

[Odzava]

А някой да има инфо за първите самолети с морско базиране?

[Thunderchief]

А някой да има инфо за първите самолети с морско базиране?

Японски или по принцип? Иначе първия палубен моноплан в света по принцип е японски и се казва А5М(1935 г.)

Те ти малко инфо

http://www.airwar.ru/enc/fww2/a5m.html

[Odzava]

Японските. Първите колесни самолети са М1N изтребителите ако не бъркам. Ама никъде нямам инфо за тях. Сега съм се захванал да довърша японските самолетоносачи и мислех да постна и малко за палубната авиация.