Японската авиация

[Parabellum]

:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

Аз на Гото да ми го таковам.40 мои поста ги нямааааааааа :cry:
Сега да си избърша сълзите и да започна отново.
Та тук за радост на Одзава се местим на Изток,малко саке,малко гейши и мнооооооооооооооого самолети с емблемата на изгряващото слънце.

[Heinz W. Guderian]

Японската авиация

Ако не за друго то за гейшите съм напълно съгласен :twisted: :tup:

[Imperial]

я верно малко повече гейши

уф айде сериозно вече...

[Kelly]

Малеййй... кво е станало тука бе?
Добре, че си запазих последните писания.

[Kelly]

Към началото на бойните действия в Тихия океан, независимо, че
японците вече 4 години воюват в Китай, тяхната авиация е била съвършвно непозната на запад. Най-разпространеното мнение е било, че японците са способни да правят само копия на остарели западни машини. Истината е, че японците наистина са купували западни машини, но не остарели, а съвсем нови и дори понякога експериментални машини, които са им служили като трамплин в развитието на собствената си авиация.
След стремителното настъплени на японците в първите 6 месеца на войната в Тихия океан, съюзниците (САЩ главно) е трябвало да преоценят потенциала на новия си противник и чувството за бевусловно превъзходство се сменило с уважение към японската бойна авиация и японските пилоти. Това продължило съвсем кратко – колкото щатите да разгърнат своя икономически потенциал и да достигнат пълно числено и качествено превъзходство над японците. Това от своя страна довело до ново подценяване на японската авиация – смятало се. Че японските самолети се подпалвали или взривявали от първата пробойна, а това далеч не било така.

Голямата тройка на японската авио-индустрия – Мицубиши, Кавазаки и Накаджима започват своята авиационна дейност през 1910 г , първите две били вече съществуващи (занимава ли се с тежко машиностроене), а третата била създадена като самолетосртоителна. До към средата на 20-те години те строяли самолети изключително по лиценз – основно френски, английски и немски образци. В началото на 30-те японската армия и флот да приенат на въоражение само самолети собствена разработка. През 1936 г се появяват първите японски самолети, които могли да се конкуриррат със западните образци - двумоторните бомбардировачи Мицубиши Кi 21 и G3М1


Ki 21


G3М1
разузнавателния Кi 15


палубния бомбардираовач Накаджима В5N1


и палубния изтребител Мицубиши А5М1/М2 (любезно показан от колегата Parabellum). Това били самолети напълно равностойни на западните образци по това време.
Оттам насетне японската бойна авиация започнала да се развива стремглаво – през 1936 г са били произведени 1181 самолета, през 1941 г 5088 бройки (от които 1080 изтребителя и 1461 бомбардировача), през 1944 г 28180 самолета (13811 изтребителя и 5100 бомбардировача). Никак не е зле – за 8 години производството на самолети е нараснало 20 пъти. Въпреки това производството на самолети в Япония е оставало под нивото на САЩ, СССР и Германия, и това е било недостатъчно японската аврия да се противопостави на огромната мощ на САЩ. В годините 1941-1945 САЩ са произвеждали повече самолети от Германия и Япония взети заедно.

През годините на войната основен производител на бойни самолети е бил Накаджима с 37%, следван от Мицубиши с 23% и Кавазаки с 15%. В двигателостроенето нещата са били обратно – лидер р бил Мицубиши с 36%, следван от Накаджима с 31%.
Интересна е номенклатурата на японските бойни самолети. Използвали са се едновременно няколко системи за обозначаване, което е докарвало до полуда чуждестранните разузнавания. Имало е номер на конструкцията (“китай” на японски, като йероглифът е бил заместван от буквите Ki само в западните документи), номер на типа самолет и съответния модел – “армейски тип 3 модел 1А” примерно (това е бил Кi 61-Ia). Номера на типа самолет се е получавал от годината на приемане на въоражение според японското летоброене. Ако е приет през 1939 г (2599 г според японския календар) самолетът е бил тип 99, приетите през 1943 (2603 г) пък били тип 3. И накрая е имало и собствено име на всеки самолет. При даването на собствени имена съсщо имало правила – имената означавали природни явления - палубните самолети завършвали на –фу (вятър), ПВО изтребителите завършвали на –ден (мълния), нощните изтребители на –ко (светлина), щурмовите самолети са кръщавали на планини, бомбардировачите се кръщавали на звезди (-ей) или съзвездия (-зан) и т.н.
Американците използвали своя собствена буквено-цифрова номенклатура – първата буква означавала типа самолет (А - палубен изтребител, В - бомбардировач-торпедоносец, С – палубен разузнавателен самолет, D – палубен пикиращ бомбардировач и т.н.), след това е имало цифра показваща порядъка на приемане на въоражение, следвала е буква указваща производителя на машината, следвала пак цифра указваща модела (модификациите се отбелязвали с малка латинска буква) и накрая можел да следва индекс, ако самолета имал специално предназначение.

[Kelly]

Тук мислех да се разпростирам нашироко относно структурата на японската бойна авиация, но нещо ме домързя, пък и едва ли ще е толкова интересно. Затова само ще нахвърлям по няколко реда за самолетите, които са били гръбнака на японските ВВС по това време, както и за някои по-интересни разработки.
Да започнем с бомбардировачите.
Основните бомбардировачи на армейската авиация били Мицубиши Ki 21 и Кавазаки Ki 48. И двата самолета били конструкция от края на 30-те години и дори в първите години на войната вече не били способни да изпълняват задачите си при бързото завоюване на въздушно превузходство от съюзниците. Те имали сравнително малък бомбов товар, слабо въоражение и почти пълна липса на бронезащита за екипажа и протектиране на резервоарите.


Ki 48

ТТ данните накратко са: Ki 21-II (снимката от предния постинг) – макс. маса 10600 кг, двигатели 2 х 1500 кс, 14 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 486 км/ч на 4700 м, радиус 1500 км, таван 10000 м, въоражение 12,7 мм картечница в кула + 4 х 7,7 мм картечници на корема и отстрани + 1000 кг бомби.

Ki 48-IIb: макс. маса 6500 кг, двигатели 2 х 1130 кс, 14 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 503 км/ч на 5600 м, радиус 2050 км, таван 10100 м, въоражение 3 х 7,7 мм картечници на корема, отгоре и отстрани + 800 кг бомби.

Едва с появата на Мицубиши Ki 67

[img]http://www.republika.pl/awiacja/Foto/mitsubishiKi-67.jpg
[/img] макс. маса 13765 кг, двигатели 2 х 1900 кс, 18 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 537 км/ч на 6000 м, радиус 2800 км, таван 9500 м, въоражение 4 х 12,7 мм картечници + 20 мм оръдие + 1250 кг бомби

японските ВВС получават самолет с характеристики, дори изпреварващи западните му аналози, но това става към края на 1944 г, когато е вече твърде късно за японците да се противопоставят на настъплението на съюзниците.

Други интересни машини са били “далечните” бомбардировачи Мицубиши G3M3 и G4M2


G3M3
макс. маса 8000 кг, двигатели 2 х 1300 кс, 14 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 415 км/ч на 5900 м, радиус 6200 км, таван 10300 м, въоражение 4 х 7,7 мм картечници + 20 мм оръдие + 800 кг бомби (или торпеда)


G4M2 (трофеен самолет с опознавателните знаци на USAF)
макс. маса 12500 кг, двигатели 2 х 1800 кс, 14 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 430 км/ч на 4600 м, радиус 6000 км, таван 9000 м, въоражение 4 х 7,7 мм картечници + 2 х 20 мм оръдия (на опашката и отгоре) + 2200 кг бомби

Интересното за G4M е било, че в началото на кариерата си той бързо се е сдобил с ппрякора “летящата запалка” – дори при сравнително леко попадение той се е запалвал, а не рядко се е и взривявал. Конструкторите на Мицубиши извършват огромна работа (най-вече върху крилото, защитата на екипажа, резервоарите и двигателите и задното оперение) и към началото на 1945 самолета е можел да понася сериозни поражения без тежки последствия. Свидетлство за това са спомените на американския летец Марвин Новак от ескадрила VF 14 по време на боевете за Марианските острови:
“Аз и още 3 Hellcat-а прихванахме един G4M летящ на не повече от 3 метра височина над вълните. Ние го заливахме с олово от нашите големокалибрени картечници, японците не отговаряха на огъня и ние можехме да подхождаме отпред, отстрани и отгоре необезпокоявани и да се прицелваме спокойно. Изстреляхме по него огромно количество муниции – практически целия ни боезапас, останаха ни патрони само за 1 или 2 картечници. След около 20-ина минути (преследването продължава около 100 км), най-вероятно поради тежеста на оловото, с което го напълнихме, япоския самолет бавно се снижи и докосна една вълна, вдигайки фонтан от вода и огън”.

Въпреки, че японците са наблягали на двумоторните бомбардировачи, ето една отлична четиримоторна конструкция.

Накаджима G8N Рензан (Червена планина)
макс. маса 32500 кг, двигатели 4 х 2000 кс, 18 цилиндрови с въздушно охлаждане. Максимална скорост 590 км/ч на 5000 м, радиус 7200 км, таван 10200 м, въоражение 4 х 12,7 мм картечници + 6 х 20 мм оръдия (на опашката и отгоре) + 4000 кг бомби

Един наистина страхотен самолет с отлично въоражение, който не е бил произвеждан серийно поради липса на стратегически суровини, както и поради проблеми с турбокомпресорите на двигателите (между другото Накаджима упорито са разработвали двигатели с турбокомпресори, въпреки трудностите и проблемите с тях и това е погубило не един и два отлични проекта).

Няколко думи набързо за палубните бомбардировачи. Най-масовия е бил Накаджима B5N2


макс. маса 3800 кг, двигател 1 х 1000 кс, 14 цилиндров с въздушно охлаждане. Максимална скорост 378 км/ч на 3600 м, радиус 7200 км, таван 8300 м, въоражение 1 х 7,7 мм картечници + 800 кг бомби

Доста посредстван самолет, слабо въоражен. Трябва да се има предвид, че е приет на въоражение 1940 г и все пак ако го сравним с един Суордфиш или един Дъглас TBD, то япоснкия самолет е изпъквал с едни гърди напред. И накрая една любопитна любопитна машина - Айчи M6A Сейран (Планинска мъгла). Това е бил бомбардировач-торпедоносец предназначен за въоражение на подводници-самолетоносачи. Първото и единствено стратегическо оръжие на имперска Япония. Става дума за подводните самолетоносачи клас I 400 (водоизместване 4738 т) способни да носят по 4 самолета (било е предвидено да се построят 18 такива кораба общо), успоредно с това се е предвиждало и построяването на 10 по малки подводници клас I 13 способни да носят само по 2 самолета. Самолетите са стартирали от катапулт и са били предназначени да атакуват цели директно на територията на САЩ.

това е една от по-малките подводници - I 14, на никоя от големите неможах да намеря прилична снимка. Ако някой има повече подробности по въпроса ще ми е интересно да прочета нещо.

В хангара на подводницата самолетите са били със сгънати крила, стабилизатор и кил. Старта на сомолета се подготвал от 4 души и е започвал още под водата, 4,5 минути след изплаването на подводницата първия самолет еможел да стартира.


Айчи M6A Сейран
макс. маса 4445 кг, двигател 1 х 1400 кс, 12 цилиндров с течно охлаждане (по лиценз на DB 601). Максимална скорост 475 км/ч на 5200 м, радиус 1200 км, таван 9900 м, въоражение 1 х 13 мм картечници + 800 кг бомба или 850 кг торпедо или 2 х 250 кг бомби.


Следва продължение...

[Odzava]

Аматерасу и Хилядата Буди да ви поживят! :tup:
Най-после нещо с жълт цвят.
А как стои въпроса с щурмовата авиация? А, и имаше някакво "сухоземно " Ki (мисля Ki-64), което в края на войната се появява на самолетоносачите като противолодъчен самолет
По отношение на подводниците няма повече информация отколкото за авиацията. Япония взема като изходна точка немската доктрина за океанския подводен рейдер способен да се бори с противниковите бойни кораби. През ВСВ Хитлер "дарява" 2 подводници от типа IXC и IXD, но според началник щаба на Обединения флот те не представляват особен интерес и ценност за тях. Първите японски модели от 20 и началото на 30-те години са разработвани от немски и японски инженери и са наследници на кайзеровите подводници, но по-късно японците конструират уникални модели-първите свръхмалки подводници и подводниците с щурмови самолети. С японския си мироглед подводничарите на микадото игнорират не един "цивилен" кораб извън зоната на бойните действия, и то когато американците потапят всичко с японски флаг или в японски води (например съветски кораби :lol: ). Свясни снимки и аз не съм срещал. Когато някой сканира спомените на Локуд и Хашимото, там има нещо макар и малко.

[Kelly]

Kawasaki Ki 64 е бил експериментален изтребител. Никога не е бил произвеждан серийно, но е бил много интересна конструкция и си заслужава да се спомене.



макс. маса 5100 кг, двигатели 1 х 2350 кс, 24 цилиндрови с течно охлаждане, максимална скорост 690 км/ч на 5000 м, скороподемност 15 м/с, радиус 1000 км, таван 12000 м, въоражение 2 х 20 мм синхронни оръдия + 2 х 20 мм оръдия в крилата.


Бил е замислен като скоростен самолет и всичко в конструкцията му е било подчинено на думата "скорост". На проекта е дадено начало през 1940 г, като заданието е било за самолет способен да развива скорост от 700 км/ч. Поради липсата на достатъчно мощен двигател конструкторите на Кавазаки използвали два 12 цилиндрови Kawasaki Ha 40, които сдвоили и така се получил двигателя Ha 201. Решението двигателите да не се разполагат на крилата, а в корпуса било продиктувано отстремежа да се ограничи челното съпротивление. Любопитното били, че единя двигател бил разположен пред кокпита, а другия зад кокпита и били свързани с карданов вал. Те задвижвали две срещуположно въртящи се трилопатни витла - предния двигател задвижвал задното витло (с постоянна стъпка), а задния двигател предниото витло (с променлива стъпка).
Поради същата причина решили да използват изпарителна охладителна система вместо обичайните радиатори. Кондензаторите на охладителната система били разположени в крилата и имали полощ по 24 кв.м. Във всяко крило имало и резервоар с 70 л охлаждаща течност. Лявото крило охлаждало предния двигател, а дясното задния. Самото крило било с ламинарен профил (което си е било почти революция за онова време). Освен това в крилото имало две 20 мм оръдия и горивни резервоари. НАд предния двигател имало още две 20 мм синхронни оръдия и конструкторите видели доста зор докато ги синхронизират и с двете витла, тъй като те не били синхронизирани и работели независимо едно от друго (единсвен случай в практиката).
Първите изпитания били през 1943 г. Самолета показак скорост от 690 км/ч, което било доста добро постижение (40-50 км/ч повече от японските самолети "класическа" конструкция по това време). Основните проблеми при изпитанията били с охладителната система (както и германците преди войната). Друг неин недостатук била уязвимоста и при иначе безобидни попадения в крилото. Планирало се е да се форсира двигателя до 2800 кс и се очаквали скорости около 800 км/ч но края на войната погребал проекта. Смериканците все пак успели да пленят един от форсираните двигатели и го закарали в САЩ за изпитания заедно с изпарителната система.

[Odzava]

За Бога :? Това корито все пак е някоя от подводниците от типа Sen Toku. По-точно I-400 която отива да се предава. От тях са построени само 3 (I-400, 401, 402) други три не са довършени, а 13 са отказани от флота.
I-14 (Тип А модифициран) не е толкова известна. Тя носи два самолета "Сейран" и е замислена като малък подводен самолетоносач. Построени са само две подводници - I-13 и I-14.

[Parabellum]

Винаги съм се интересувам живо от японската авиация.Навремето руснаците пускаха нещо и само толкова.След падането на Желязната завеса разбрах,че самураите са били много добри бойци в небето.

КИ-27 Халхин Гол 1939-та




А5М2 Китай 1938



Легендарният А6М-Прословутото Зеро

[Kelly]

Мда-а-а-а.... легендарния Зеро-сен, японците го кръстили Рейзен.


"Реизен" за мен беше това, което е мечът за самурая. Чувствах го като собственото си тяло", - така писал един от пилотите, летял на този самолет.


Мицубиши А6М5 Рейзен (името му идва от съкращението на рейсики зентоки, което ще рече изтребител нула, от там и американския му прякор)
макс. маса 2796 кг, двигатели 1 х 1100 кс, 14 цилиндров с въздушно охлаждане, максимална скорост 555 км/ч на 6000 м, скороподемност 15 м/с, радиус 1900 км, таван 11740 м, въоражение 2 х 7,7 мм синхронни картечници + 2 х 20 мм оръдия в крилата + 60 кг бомби (250 кг във вариант "камикадзе").

Историята на А6М започва през 1937 г, тогава имперския флот обявява конкурс за палубен изтребител, който да замени току-що приетия на въоражние А5М. Заложените в проекта изисквания били доста високи - скорост 500 км/ч, продължителност на полета 6-8 ч, разбег 70 м при насрещен вятър 50 км/ч, пълно радиооборудване (вкл, и радиокомпас) и т.н. Скоро Накаджима (една от двете фирми хагърбили се с проекта) се отказали и само Мицубиши продължили да развиват своята конструкция с двигател Мицубиши Цусей 13 (780 кс). Първите изпитания били през март 1939 г и самолета показал ТТ данни надвишаваюи проектните с изключение на макс. скорост и било решено да се използва по-мощния двигател Накаджима Сакае 12 (NК1С) с мощност 950 кс. През декември 1939 г провели изпитания с новия двигател и самолета надминал всички заложени в проекта параметри. На 21 юли 1940 г флота изпратил 15 А6М2 за изпитания в бойни условия в Китай. В края на същия месец самолета бил приет на въоражение под обозначението морски палубен изтребител тип 0 модел 11. При "изпитанията" в Китай японските пилоти свалили 99 вражески самолета и загубили 2 А6М от зенитен огън. През септември 1941г самолетитте били изтеглени от Китай, за да се включат в подготвящата се тихоокеанска война. В началото на войната в Тихия океан японците имали 382 А6М2 и в първите месеци те удържали впечетляваши победи над съюзниците при Пърл Харбър и при Филипинската операция, на отделни участъци ящонската авиация печелела тотално превъзходство и нанасяла тежки поражения на противника. Но заедно с това дошли загубите на самолети и най-вече на опитни пилоти, които неможели да бъдат компенсирани бързо. Още повече, че ъсюзниците вкарали в играта модерни самолети като F4U Корсар. Към май 1942 баланса на силите започнал да се обръща в полза на съюзниците и на Рейзен-ите все по често им се налагало да водят отбранителни боеве, където си проличали и основните недостатъци на констрикцията - висока уязвимост на пилота и на планера на смолета. При ниски скорости самолета продължавал да е достоен съперник в маневрения бой, но на средни и високи скорости той неможел да се противопостави на Корсар-ите, Хелкат-ите и Лайтнинг-ите. Конструктурите на Мицубиши правели отчаяни опити да подобрят самолета си - използвали нов, по-мощен двигател Накаджима Сакае 21 (1130 кс), усилили обшивката на крилото, което довело до увеличение на скоростта на пикиране от 660 км/ч до 735 км/ч, и което позволило да се изравбят до някъде маневрените възможности на самолета с тези на съюзническите машини, но това не помогнало особено на японската авиация - те губели почти всяко сражение. Тъй като разработката на новите А7М и J2М се бавели чпонците направили последно усили с решението да използват още по-мощен двигател - Мицубиши Кинсей 62 (1560 кс), това трябвало да е модификацията А6М8 и командването на японския флот смятало, че този самолет ще може да се противопостави на американските Хелкат, но нито един от поръчаните 6300 самолета не бил произведен от почти разпадналата се по това време японска авио индустрия.

[Parabellum]

J2M



Ки-84 "Хаяте"-Най-добрият изтребител на Японската авиация през ВС за мен

[Odzava]

Моля да бъда извинен на японските самолетоносачи се е подвизавал Ki 76. Да знаете нещо за него?

[Parabellum]

Значи това е щабен самолет.Конструкцията му прилича на немският Физелер Щорх

Ето го Кокусай Ки76

[Kelly]

Само да допълня, че въпросния самолет все пак е сериозно модифициран от Козо Масахура (главен конструктор на Нипон Кокусан Коку Коге по това време) - използван е по-мощен японски двигател Хитачи Ха 42 (310 кс), променена е конструкцията на крилото и задкрилките. През юни 1941 г правят сравнителни изпитания с Физлер Fi 156 и японския самолет показва превъзходство по всички параметри с изкл. на пробег при кацане.


На самолетоносач (Акицу Мару) се появвява в края на 1943 г като лек противолодъчен самолет. Бил е оборудван с кука за кацане и бомбодържатели за две 60 кг дълбочинни бомби. На Акицу Мару е имало 7 такива самолета, но тяхното използване е било безрезултатно.


Кокусай Ки 76
макс. маса 1620 кг, двигатели 1 х 310 кс, 9 цилиндров с въздушно охлаждане, максимална скорост 178 км/ч, радиус 750 км, таван 5630 м, въоражение 1 х 7,7 мм подвижна картечница + 2 х 60 кг бомби