Финландия подобно на България е една от държавите , които през Втората световна война воюват на страната на германците . През 1944 г. тя също като България ,,сменя влака " - сключва примирие и минава на страната на съюзниците , като във т.н. Лапландска война воюва срещу Германия . Но за разлика от България и другите страни съюзници на Хитлер , тя не е окупирана от съветската армия и в нея нея не е установен комунистически режим , макар и да губи територии . А фелдмаршал Манерхайм не е съден за военни престъпления в сравнение с ръководителите на другите германски сателити . Според вас на какво се дължи това ? Може би на личното отношение на Сталин към барона и генерал от царската армия Манерхайм ? Или има и други причини ? Как мислите ? Поздрави !!!
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Защо Финландия излиза от ВСВ при сравнително благоприятни условия ?
Collapse
X
-
Днес попаднах на рецензия на една книга (самата книга не съм я чел), която явно дава един вариант на отговор на този въпрос. Този вариант, впрочем, съм го срещал не веднъж и по-рано в различни редакции. На мен ми звучи общо взето логичен и най-вероятно затова се стига до тези благоприятни мирни условия. Не мисляч, е въпрос на лични отношения, а на съчетание от международен политически контекст и интереси на държавите.
-
Нищо "джентълменско" няма в цялата история, по-скоро игра с няколко страни едновременно (нещо трудно, но единственият възможен път за малка държава между големите) и опит да се извлече максималното. Те са в донякъде специфична ситуация заради войната със СССР през 40-та и отношението покрай тази работа към тях на Запад, затова и могат да прокарат нещо подобно. Да не говорим, че е възможно и Сталин да е предпочел да спести малко сили по този начин. Във всеки случай, обяснението е добро или поне аз не се сещам за по-добро.
Comment
-
Според мен към '44г. за Сталин има далеч по важни въпроси от Финландия - СССР е взел каквото иска още '40та, а ако искаше да налага комунистически режим, щеше да го направи, както прави с Прибалтийските републики същата година.Финландия остава под значително съветско влияние през Студената война така или иначеПолитикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало
Comment
-
Според мен към '44г. за Сталин има далеч по важни въпроси от Финландия - СССР е взел каквото иска още '40та, а ако искаше да налага комунистически режим, щеше да го направи, както прави с Прибалтийските републики същата година.
Доколко все още има подобни намерения към 44-та няма как да знаем, но е факт, че нещата се случват както се случват.
Comment
-
Ами САЩ като цяло не ръкопляскат и за анексирането на Прибалтика ( http://en.wikipedia.org/wiki/Stimson_Doctrine ), нито пък Англия и Франция.Просто Финландия единствена оказва въоръжена съпротива, за това и подкрепата се канализира към нея.Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало
Comment
-
Разбира се, че не ръкопляскат. Но след като няма съпротива, нещата са различни. Покрай Финландия почти се стига до война между СССР и Великобритания и Франция. Т.е. най-лошите кошмари на Сталин. Вероятно е запомнил нещо покрай цялата история.
Аз бих обобщил нещата така:
1) или Сталин вече няма нужда от цяла Финландия, защото:
1.1) му е дошло до гуша от цялата работа и разправиите покрай нея или
1.2) така или иначе е постигнал, каквото му е било нужно (определени територии).
2) Борбата срещу Германия все още не е докрай ясна, той вижда (след историята със Сталинград), че дори и армията му вече да е в състояние да извършва решителни операции успешно, довършването им отнема много време, сили и средства. Т.е. при преговорите предпочита това, дето вече го има пред хипотетичното, дето дали ще го хване или не не е ясно.
Като вариант на 2) може да се приеме, че все пак е имало някаква уговорка между Финландия и СССР още, да речем, от 42-ра или 43-та. Но пък няма никакви сведения за нещо такова, така че е малко вероятно.
Ако приемем, че наистина силно желае да направи Финландия част от сателитите си, то формален повод и възможност има. Въпросът е дали не му е изглеждало твърде натоварващо (допълнително), след като му се е предоставила възможност чисто дипломатически да постигне целта си (спрямо немските сили там), спрямо ползата от цялата работа. Т.е. независимо дали е имало някакви тайни уговорки или просто нещата са се наредили така, видно е, че целта - изгонване на немските войски оттам му се е видяла по-смислена, от допълнителните усилия по завладяване на Финландия и налагане на "червен" режим там.
Трябва да се види дали няма уговорки някакви и със западните лидери по този въпрос. За момента не се сещам за такива, но пък не съм се и интересувал специално.
Comment
-
Аз мисля, че освен тези неща, дето Голъм е казал, на Сталин не му се рискуват отношенията със съюзниците заради Финландия. Затова и приключва случая максимално бързо и лесно.
Относно темповете на операцията при Сталинград, като допълнение: за съжаление не мога да се сетя къде го бях чел, но си спомням, че поне Жуков и още един генерал (вероятно Рокосовски) споменават, че за Сталин тази операция, макар и успешна, е доста отрицателен пример - той постоянно я посочва като как военните го били излъгали, че всичко ще свърши бързо, а то се забавило с месеци. И съответно от тогава не обича да обгражда, а предпочита да изтласква противника (което се вижда във всички съветски операции). От наша гледна точка е странно, защото така армията му понася значителни загуби, но Сталин си е Сталин.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Хм. За мен причините са две, и то доста очевидни:
1. Финландците са се доказали вече като корав противник. Сталин едва ли не е помислил затова, че дори и окупирани, много финландци няма да сложат оръжие и ще продължат да водят партизанска война срещу окупаторите, която ще им струва значителни време и жертви.
2. Епопеята Тали-Ихантала. Настъплението на съветската армия през юни-юли 1944 в крайна сметка е спряно от финландците след упорита съпротива, причинявайки нови загуби, добавящи се към вече непропорционално големите жертви, които СССР е дал в сражения с тази страна през последните 5 години. Финландската армия най-сетне е получила модерни противотанкови оръжия и бронирани машини от Германия, и макар и малко, те се използват страшно ефективно (СССР губи над 300 танка в офанзивата, при положение че единствената финландска бронетанкова бригада има около 30 StuG III, всичко останало е трофейни руски машини или антики от преди войната; друго важно са доставките на Панцерфауст от Германия). Тук има интересна информация по въпроса. После, финландците успяват да постигнат за пръв път висока плътност на артилерията по фронта (за сравнение, през Зимната война 1939-1940 най-масовото им оръдия е 76мм модел от 1902 г.). И най-вече, съветската офанзива е спряна преди да достигне дори отбранителната линия "Салпа", построена в периода 1941-1944 . Тази линия се е считала за по-добре укрепена от линията "Манерхайм", макар че в ТР Сталин не успява да провери това твърдение.
В заключение, това е становището на повечето историци - Финландия всячески показва, че няма да се остави да бъде окупирана току-така, и след като Сталин е "запазил лице", връщайки си територите, загубени през 1941 г., решава да не се занимава повече с този страничен театър, а с основния - настъплението към Берлин. Малобройните немски части на финландска територия по никакъв начин не биха имали ефект върху по-нататъшния ход на войната, затова според мен изгонването им в последващата "Лапландска война" между тях и финландците, е по-скоро жест към СССР, отколкото някаква военна необходимост.
According to historians Jowett & Snodgrass, Mcateer, Lunde, and Alanen & Moisala, the Battle of Tali-Ihantala, along with other Finnish victories (Battle of Vyborg Bay (1944), Battle of Vuosalmi, Battle of Nietjärvi, and Battle of Ilomantsi) achieved during the period, finally convinced the Soviet leadership that conquering Finland was proving difficult, and not worth the cost;[16][30][1][2] the battle was possibly the single most important battle fought in the Continuation War, as it largely determined the final outcome of the war, allowing Finland to conclude the war with relatively favorable terms[16][31] and continue its existence as an autonomous, democratic and independent nation.[16][32] Finnish researchers state that Soviet sources – like POW interviews – prove that the Soviets intended on advancing all the way to Helsinki.[33] There also existed an order from Stavka to advance far beyond the borders of 1940.[17]
According to Lunde, one of the reasons leading to the Soviet failure was that the Finns were able to intercept the Soviet radio messages and to forewarn and prompt the Finnish Army to put up a firmly resolved defense.[12] Also, the existence of the Finnish Salpa Defence Line was an important factor in the peace negotiations in the autumn of 1944.[34]
The cease-fire between the Soviet Union and Finland began at 07:00, September 4, 1944, although for the following 24 hours the Red Army failed to comply with it.[31][35]
Russian historian Nikolai Baryshnikov argues that such views exaggerate the significance and misrepresent the outcome of the Finnish defensive battles of 1944, including the Battle of Tali-Ihantala. Conquering Finland was not one of the known goals of the Soviet offensive[14][24][25] and there is no solid documentary evidence, like military orders, that the Soviet high command intended to advance to Helsinki and occupy the country,[36] but the Soviets did intend to advance beyond the borders of 1940.[17] According to Marshall Vasilevsky, already on June 17 it was decided that after taking Viipuri and the Viipuri Bay islands, the offensive would stop at the line Elisenvaara-Imatra-Virojoki, Soviet forces would switch to defense, and the main forces of the Leningrad Front would be concentrated on fighting the German forces in Estonia[14][18] On June 21 a Stavka order was issued for the Leningrad Front to advance to the line mentioned by Vasilevsky, however it also instructed to then advance further to the line Kouvola-Kotka-Kymi River.[17] There were no orders to advance further to Helsinki.[36] It is also known that Stalin reminded Marshall Govorov that the goal was Berlin not Helsinki.[36] According to General Shtemenko the goal was to create a threat to Helsinki and other major political and economic centers in Finland, not conquer the country.[14] After transferring most of its available forces to the Karelian Isthmus and receiving significant aid from Germany, the Finns managed to slow down and stop the Soviet offensive on the Isthmus before it reached the Finnish border.[14] This boosted the morale of the Finnish troops, who were previously constantly retreating.[14] According to Baryshnikov, Finnish propaganda soon started talking about a victory, and after the war this claim of achieving a victory in stopping the Soviets from conquering Finland became an official theme in Finnish historiography;[14] many non-Finnish historians have accepted this view of a Finnish victory.[2][12][19]"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Финландците в никакъв случай не се измъкват сухи, особено ако я сравним с една Австрия, която след окупацията се развива абсолютно независимо.
Първо, финландците подписват договор за дружба и взаимопомощ, който хем казва, че страната е неутрална, хем я задължава да воюва със западните съюзници ако те решат да нагазят СССР през нея, хем има клауза, че Финландия ще помоли за помощ СССР, ако бъде нападната. Въобще Финландия има почти враждебни отношения с НАТО с цел да държи СССР настрани.
Второ, Финландия остава в страна от всички европейски икономически съюз, не получава и помощ по линия на Плана Маршъл. А икономиката на страната е доста вързана с тази на Съюза.
Трето, страната до голяма степен съобразява външната си и вътрешна политика с руснаците. Разбира се, не говорим за съобразяване от типа на България, но съобразяване е имало. Да не говорим, че официалната политическа линия в страната не просто е избягвала да критикува СССР, но е и заемала леки про съветски позиции. Имаме и налагане на цензора по отношения антисъветските прояви.
Въобще Финландия изживява едни 46 - 47 години скована в това да не би случайно да провокира с нещо СССР, което не е било весело време, а на пълна независимост са могли да се радват след 1991 г.Peace Through Strength -- Victory Through Devastation
Comment
-
Което си е направо подарък, предвид двете им войни с СССР, съюза с Хитлер и географското им разположение.
Австрия си е чисто и просто анексирана към Райха и не води никаква собствена политика през този период, за разлика от Финландия."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
В случая напълно съм съгласен с Динайн: смелостта, добрата тактика и "коравостта" на финландците през зимната война се "кешират" след края на ВСВ. Такава е човешката психика - доказали са че струват "скъпо".
Към 1951
Второ, Финландия остава в страна от всички европейски икономически съюз, не получава и помощ по линия на Плана Маршъл.
Малък но интересен ОТ - през една особено студена година през периода на Малката Ледникова Епоха, Финландия губи над една трета от населението си само за една зима. Рекорд, който дори чумата не успява да подобри.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеНо все пак Нокиа е създадена с безвъзмездна помощ от САЩ макар и доста по-късно.
А и компанията е основата още по времето на Царска Русия и е произвеждала какво ли не - от хартия, през кабели до противогази.Peace Through Strength -- Victory Through Devastation
Comment
Comment