Rudolf Hess

[ENIGMA]

Za syjalenie malko znam za nego. Ako moje da mi preporuchate podhodqshta literatyra ili neshto vie da napishete za nego,kakuv e bil,uchastval li e v 1 Svetovna voina.Izobshto vsqkakvo info shte mi e ot polza. Blagodarq

[ENIGMA]

Rudolf Hess

op, i se izvinqvam za greshkata v imeto,sega zabelqzah :?

[Eisenherz]

Текстът по-долу е мой превод на кратка биография на Хес. И превода, и биографията не са особено добри. Когато намеря повече време, ще напиша по-дълга статия и ще я публикувам направо в сайта за райха, но това няма да е скоро. 8)

Накратко: Рудолф Хес (1894-1987), заместник на Фюрера и смятан за третия по важност човек в Хитлерова Германия след Гьоринг. Той е доста невротичен член на тесния кръг около Хитлер и по-известен с изненадващия си полет до Шотландия на 10 май 1941г. с цел да преговаря за мир с Великобритания, но в крайна сметка опитът довежда до залавянето му и дълъг престой в затвора.

Рудолф Хес е роден в Александрия Египет на 26 април 1894 г. в семейството на търговец на едро и износител. До четиринадесетата си годишнина не живее в Германия. През 1914 година като доброволец от германските войски се включва в Първата световна война, за да избяга от контрола на баща си, който отказва записването му в университет, желаейки синът му да продължи семейния бизнес.

По време на Първата световна война Хес е раняван два пъти като по-късно става и пилот. След войната се записва във Freikorps, дясна организация от бивши наемни войници, която с оръжие от Първата световна война се бори срещу възхода на комунистите в Германия.

В мюнхенския университет Хес следва политология и попада под влиянието на Thule-оществото, тайна антисемитска политическа организация, целяща върховенство на Севера. Върху възгледите на Хес по това време оказва и професор Карл Хаусхофер, бивш генерал, чиито теории за експанзионистична политика и расите заляга в основите на идеята за “Лебенсраума” (разширяването на жизненото пространство на германския народ за сметка на другите нации).

След като чува реч на Адолф Хитлер в малка бирария в Мюнхен (1 юли 1920 г.), Хес се включва в нацистката партия, ставайки неин шестнайсти член. След първата му среща с Хитлер казва, че се почувствал “сякаш го е сполетяло видение”.

През ранните митинги и събрания на нацистката партия Хес е лют боец срещу войнствените марксисти, които често се опитват с насилие да попречат на речите на Хитлер.

1923 г. Хес взима участие в провалилия се Хитлеров Бирен пуч за завземането на властта в Германия. Арестуван е и е изпратен заедно с Хитлер в затвора Ландсберг. Там Хитлер му диктува книгата си “Моята борба” и Хес прави няколко редакционни предложения относно Лебенсраума, историческата роля на Британската империя и организацията на нацистката партия.

След освобождаването му от затвора през 1925 г. работи като личен секретар на Хитлер въпреки че няма официален ранг в партията. 1932 г. Хитлер го назначава за председател на централната политическа комисия на нацистката партия и SS генерал като възнаграждение за вярната му служба. На 21 април 1933 е обявен за заместник на фюрера, но тази му длъжност е формална и има най-вече церемониални функции.

Хес е срамежлив, неуверен мъж, който проявява почти религиозна преданост, фанатична лоялност и абсолютно сляпо подчинение към Хитлер. През 1934 Хес прави следното изявление: “С гордост виждаме, че един мъж остава отвъд всякаква критика и това е фюрерът. Това е така, защото всеки чувства и знае, че той е винаги прав и винаги ще бъде прав. Националсоциализмът за всички нас означва безпрекословена вярност, пълно отдаване на фюрера и безропотно изпълнение на заповедите му. Ние вярваме, че той се подчинява на могъщия призив на Германската история. А такава вяра не търпи критика.”

Както се вижда от нацисткия документален филм “Триумф на волята” една от явните задачи на Хес е да обявява появата на фюрера по време на масови събрания, ревейки с пълно гърло и с фанатичен поглед.

Макар и често награждаван за упоритата си вярност, Хес никога не получава влияние върху държавните дела поради липста у него на разбиране на механизмите на властта и неспособността му да предприема каквито и да било действия по собствена инициатива. Той е напълно подчинен на фюрера си.

Дарен е с титли като министър на Райха без портфейл, член на Тайния министерски съвет и член на Министерския съвет за защита на Райха. В 1939 г. дори е обявен за втори по ред наследник на Хитлер след Гьоринг.

С времето обаче властта му е ограничавана от политическите интриги на останалите нацисти около Хитлер, които постоянно кроят планове за разширяване на личната си власт. С единственото си желание да служи на фюрера, Хес се отстранява от борбата за лични изгоди и власт и започва да губи позиции за сметка най-вече на подчинения му непосредствено Мартин Борман. В резултат на това Хитлер постепенно започва да се дистанцира от Хес.

Надявайки се да възвърне значимостта си и да се издигне в очите на фюрера си, Хес облича униформата на Луфтвафе и сам се качва на изтребител с “миротворна” мисия към Шотландия на 10 май 1941 г., точно преди нацистката инвазия в Съветския съюз. Хес възнамерява да се срещне с херцогът на Хамилтън, с който вече за кратко са се виждали по време на Олимпийските игри в Берлин в 1936.

С резервоари с допълнително гориво на Месершмита си ME-110, опитният летец Хес прави петчасов полет, прелетявайки 900 мили над Северно море, и се приближава на 30 мили до резиденцията на херцога близо до Глазгоу. На височина 6 000 фута скача с парашут от самолета и се приземява благополучно, попада на шотландски фермер и на английски му казва: “Имам важно съобщение за херцога на Хамилтън.”

Хес иска да убеди британското правителство, че Хитлер желае единствено жизнено пространство за немския народ, без да има намерение да унищожи “Северната” приятелска нация. Той знае е за плановете на Хитлер за нападение на Съветския съюз и цели да предотврати въвличането на Германия във война на два фронта – на изток със Съветския съюз, а на запад с Великобритания и съюзниците.

По време на разпити в британска казарма, той заявява, че ако Великобритания не се противопостави на волята на нацистка Германия за доминиране в Европа, то за в бъдеще Британската империя няма да има проблеми в отношенията си с Хитлер. Хес е сигурен в неизбежната германска победа и дори заплашва, че британския народ чрез блокада ще бъде доведен до гладна смърт в случай, че бъде отхвърлено мирното му предложение.

Обаче Хес показва някои признаци на умствена нестабилност пред пленилите го британци и те заключават, че той е на половина обезумял и представлява единствено себе си. Съобразявайки това, Чърчил, до известна степен вбесен от изявленията му, нарежда Хес да бъде задържан за известно време и да бъде третиран като военнопленник от важна величина.

Хес е обявен за луд от объркания Хитлер и нацистите се отричат от него. Полетът му създава значителни затруднения на нацистите в опитите им да обяснят действията му.

През годините си на пленничество Хес демонстрира извънредно неустойчиво поведение и развива параноична мания, че се опитват да го отровят с храна. През 1945 г. е върнат в Германия, за да бъде изправен на съд пред Международния военен трибунал в Нюрнберг.

В съдебната зала като резултат от огромно объркване получава затруднения в говора, понякога напълно губи ориентация и заявява, че страда от амнистия. В моменти на проясняване продължава да проявява лоялност към Хитлер, завършвайки с финалната си реч: “Беше ми отредено много години да живея и да работя за най-великия син, раждан някога от моята нация в хилядолетната й история. Дори и да можех, нямаше да зачеркна този период от моето съществуване. Не съжалявам за нищо. Ако можех да започна всичко от начало, пак бих постъпил по същия начин, дори и да знам, че накрая ще бъда изгорен жив за това...”

Въпреки умственото му състояние, Хес е осъден на доживотен затвор. Съветският съюз блокира всички опити за това да бъде освободен. Самоубива се през 1987 г. на 92-годишна възраст като последен от подсъдимите в Нюрнберг.

[Shelenberg]

Мога да добавя само, че Хес участва в ПСВ в полка на Хитлер и другото, което е че англичаните не се възползват от пропагандна гледна точка , от това че държат в ръцете си вторият по важност след фюрера, който моли за премирие.

[messire Woland]

Originally posted by "Shelenberg"

Мога да добавя само, че Хес участва в ПСВ в полка на Хитлер и другото, което е че англичаните не се възползват от пропагандна гледна точка , от това че държат в ръцете си вторият по важност след фюрера, който моли за премирие.

Май защото дори само присъствието на Хес там е нож с две остриета за тях. А и Чърчил вече се е прехвърлил за постоянно в лодката на Рузвелт, а по това време Великобритания е зависима и от американските доставки и от факта, че основните усилия на Вермахта са насочени към СССР. А и какво биха могли да направят, което да е по-добро от загадъчно и неясно мълчание, точно в техен стил?

[Shelenberg]

Имам предвид че биха могли да свалят духа на немците (като кажат че втория по ранг в Тр. райх моли за мир) и да разколебаят малко обстановката в Германия до колкото това е било възможно през 1941 г. Макар че и ти си прав.

[Док Холидей]

Въпреки умственото му състояние, Хес е осъден на доживотен затвор. Съветският съюз блокира всички опити за това да бъде освободен

СССР са искали да го обесят... Ако се сещате "Особено мнение на члена на международния трибунал от СССР генерал-майор Никитченко(справка "Нито давност, нито забрава"1985)

[Док Холидей]

За да раздвижа нещата - Хес се е обесил на чаршаф мисля.

Синът му и разни "поддръжници" са събрали към 200 000 подписа за освобождаването му, но както става ясно това не е повлияло.

[подпоручикъ-летецъ]

Едно от първите дела на Европейския съд за правата на човека в Страсбург е това на Р. Хес !!!

[mellisa]

,

[Avatarx]

През годините си на пленничество Хес демонстрира извънредно неустойчиво поведение и развива параноична мания, че се опитват да го отровят с храна.

Което не е особенно трудно, при положение, че мисията му се проваля. Очевидно условията се оказват неприемливи и за двете страни. Въпреки големите думи на Алианса те нямат нищо против войната, особенно от икономическа гледна точка. От друга страна немците напълно естественно след проваляне на преговорите отказват всичко. Нормална практика, прилага се и днес. Така че Хес се оказва адски неудобен за всички, което означава, че той съвсем правилно си прави извода, че поради това, че случая е широко известен, то той няма да бъде просто убит. Т.е. най-удобно е да бъде 'самоубит'. Е както виждаме не е сбъркал. В замяна на оставянето му жив за известно време започва да страда изведнъж от амнезия и става набързо 'психическинеустойчив'. Всички са добре, никой не е пострадал, можем да продължим спокойно да си воюваме.

В съдебната зала като резултат от огромно объркване получава затруднения в говора, понякога напълно губи ориентация и заявява, че страда от амнистия.

Амнезия!

Съветският съюз блокира всички опити за това да бъде освободен. Самоубива се през 1987 г. на 92-годишна възраст като последен от подсъдимите в Нюрнберг.

:sm113:

[HELLCAT]

През 1975г. в Европейския съд за правата на човека в Страсбург се е гледало делото "Хес срещу Великобритания". Съдът е приел, че британското правителство не е отговорно по смисъла на Конвенцията за твърдяните нарушения в Шпандау, тъй като отговорността за затвора се носи от четирите Велики сили.