Власовците

[Обикновен лаик]

Една руска статия, в която се прави сбит, но достатъчно информативен преглед на явлението, наречено „власовци” през ВСВ. Преведена е от тук: http://www.volk59.narod.ru/vlasovtsy.html. На времето, преди години, когато за пръв попаднах на нея, я прочетох с голям интерес. Надявам се и с вас да е така.

През есента на 1941 г. генерал-фелдмаршал Федор фон Бок изпраща в щаба на Хитлер подробен проект за създаване на Освободителна армия от 200 000 руски доброволци, а също за сформиране на местно руско правителство в Смоленск. Проектът е върнат през ноември 1941 г. с резолюция: „такива идеи не могат да бъдат обсъждани с фюрера”. Това е написано от генерал-фелдмаршал Кайтел, който дори не показва проекта на Хитлер.

Хиви
По същото време, есента на 1941 г., много немски командири на Остфронта започват по своя инициатива да вземат в спомагателните части или на помощни длъжности съветски пребежчици, пленници или доброволци от местното население. Отначало те са наричани „нашите Ивани”, а по-късно официално Hilfswillige, или съкратено Хиви – в превод от немски „желаещи да помагат”.

Използвани са като охрана на тилови обекти, шофьори, коняри, готвачи, магазинери, хамали и прочие. Експериментът дава резултати, които надминават всички немски очаквания. През пролетта на 1942 г. в тиловите подразделения на германската армия служат не по-малко от 200 хиляди хиви, а към края на 1942 г., по някои оценки, те са вече към милион.

По такъв начин, хиви в края на 1942 г. са почти една четвърт от личния състав на Вермахта на Остфронта. По време на Сталинградската битка, например, в 6-та армия на Паулус, те са почти 52 хиляди (през ноември 1942 г.). В три от немските дивизии (71-а, 76-а и 297-а пехотни) в Сталинград, „руснаците” (както немците наричат всички съветски граждани) са около половината от личния състав.

Даже в такива елитни дивизии на СС-войските като „Лейбщандарт Адолф Хитлер”, „Тотенкопф” и „Райх” през юли 1943 г. (Курската битка) съветските граждани са 5-8% от личния състав.

Между другото – скоро след войната класикът на съветската литература и Нобелов лауреат Михаил Шолохов пише повестта „Съдбата на човека”, която в СССР се издава в огромни тиражи и е включена в задължителната учебна програма в СССР. Главният герой на тази повест – Андрей Соколов – е хиви*. При това той е положителен персонаж в повестта.
-----
* Разбира се, това никъде в повестта не се споменава, дори всякакъв намек за "сътрудничество" е грижливо завоалиран и прикрит.

Следва продължение

[Обикновен лаик]

Власовците - част 2

РОНА, Дружина, РННА
Едно от първите отделни крупни формирования от руски доброволци е била РОНА – Руска освободителна народна армия, създадена през зимата на 1941-42 г. от Бронислав Камински. (Между другото, в този период прословутия ген. Власов доблестно се сражава срещу немците под Москва).

Основа на РОНА става „гражданското опълчение”, създадено от бургмистъра на град Локот (Брянска област) Иван Воскобойников. През януари 1942 г. той е убит от съветските партизани, но преди това е успял вече да създаде отряд от 400-500 боеца за защита на своя град и район от тях.

След смъртта на Воскобойников отрядът се възглавява Бронислав Владиславович Камински, роден през 1903 г. в Петербург от майка немкиня и баща поляк. Бил е инженер химик и лежи 5 години в ГУЛАГ по 58-и член.*
------
*ГУЛАГ – Главно управление на лагерите, общо название на лагерната система в СССР.
58-и член – член в Наказателния кодекс на РСФСР (от 1922 г.), с множество алинеи, предвиждащ наказания за „контрареволюционна дейност”, включително измяна. Формулировката на контрареволюционната дейност е била изключително широка, неясна и неопределена, под действието му е можел да попадне практически всеки. Аналогичен член е имало в НК на всички съюзни републики.

Към средата на 1943 г. опълчението под командването на Камински включва 5 полка с обща численост 10 хиляди бойци, той има 24 танка Т-34 и 36 трофейни оръдия. Тогава немците наричат тази част „бригада Камински”. През юли 1944 г. тя е официално подчинена на СС-войските под името „щурмова бригада – РОНА”. Едновременно с това Камински получава званието бригадефюрер към СС-войските.

Скоро бригадата е преименувана в „29-та гренадирска дивизия към СС-войските” (1-а руска). Уточнението „към СС-войските” (der Waffen SS) означава, че това не е „истинска” част от СС-войската (също и Камински не е бил „истински” бригадефюрер от СС). През юли 1944 г. бригадата участва в потушаването на Варшавското въстание, като проявява голяма жестокост. На 19 август Камински и щаба му са разстреляни от немците без съд и следствие. Повод е това, че войниците от руската дивизия изнасилват, а след това убиват две немски момичета. После немците, опасявайки се от бунт на руските „есесовци”, обявяват, че Камински е убит от полски партизани.

Горе-долу едновременно с РОНА в Белорусия е създадена така наречената Дружина на Гил-Родионов, а около Смоленск, в края на 1941 г., Руската национална народна армия (РННА).

„Дружината” е разформирована от немците през 1943 г., след като Гил-Родионов (бивш съветски подполковник, началник щаб на дивизия) преминава отново на страната на съветската власт. РННА, известна още като бригадата на Боярски (бивш съветски полковник, командир на дивизия) също е разформирована от немците в края на 1943 г.

ОСТЛЕГИОНИТЕ
Далеч по-благосклонно висшата немска власт се отнася към формирането на така наречените Източни легиони от неруски доброволци, граждани на СССР.

Още на 30 декември 1941 г. Върховното командване заповядва да се сформира Туркестански легион (от доброволци туркмени, узбеки, казахи, киргизи, каракалпаки и таджики), Кавказко-Мохамедански легион (от азербейджанци, дагестанци, ингуши и чеченци), Грузински легион (освен от грузинци, също от осетинци и абхазци), Арменски легион. През януари 1942 г. е създаден Волго-татарски легион. Имало e и Калмицки корпус, някои от подразделенията на който действуват в съветския тил.

Това изглежда повече от странно - Хитлер с лекота и бързо одобрява формирането на войски от тюрки-неарийци, и даже от калмики-монголоиди, постоянно и категорично възразявайки срещу създаването на съюзни на Германия войски от руснаци-арийци. Мнозина считат, че тази патологична омраза на фюрера към руснаците, голям брой от които желаят да воюват срещу съветската власт, става една от причините за поражението му във войната със СССР.

При това подразделенията на Легионите, батальоните и ротите винаги са използвани като отделни части. Изключение е създадената през май 1943 г. 162-а Тюркска пехотна дивизия, в която редовият състав е от туркмени и азербейджанци, но офицерският и частично унтерофицерският състав е от немци и която, по думите на нейния немски командир, „е толкова добра, колкото и всяка друга обикновена немска дивизия”.

Следва продължение

[Обикновен лаик]

Власовците - част 3

КАЗАЦИТЕ
Но най-много немците симпатизират на казаците (считайки ги не за славяни, а за потомци на готите), въпреки че не подкрепят стремежа им към създаване на собствена държава.

Казаци служат в немската армия още в 18-и век при Фридрих Велики. По време на Първата световна война немците планират създаването на васална държава на донските казаци – даже помагат с оръжие на групировката на казашките сепаратисти, но това така и си остава само епизод.

През Втората световна война всичко е далеч по-мащабно. През лятото на 1942 г. немците заемат цялата бивша Област на Донската войска* и веднага при тях идват и първите доброволци-казаци.
------
* Област на Донската войска (Область Войска Донского) – административна единица в Руската империя, с център Новочеркаск, която се е ползвала със специални привилегии. Съществува до 1920 г.

Отначало казаците охраняват пленени червеноармейци. След това казашкият ескадрон е включен в състава на 40-и танков корпус на Вермахта, ескадронът се командва от капитан Завгородни (в последствие получил Железен кръст първа степен). След няколко седмици охрана на червеноармейци, ескадронът е изпратен на фронта.

Обаче още на 22 август 1941 г. в района на Смоленск на страната на немците преминава майор Кононов, заедно с няколкостотин бойци от полка, който той командва (436-и стрелкови полк от 155-а стрелкова дивизия). Казакът Кононов е ветеран от Финската война, кавалер на ордена „Червено знаме”, завършил Академията „Фрунзе” и член на партията на болшевиките от 1927 г.

Немското фронтово командване му разрешава да формира казашки ескадрон от пребежчици и доброволци от пленниците, който да бъде използван за диверсионни и разузнавателни цели. След като получава разрешението на ген. Шенкендорф, Кононов на осмият ден от преминаването си при немците посещава пленническия лагер край Могильов. Там на призива му за борба със сталинизма положително откликват повече от четири хиляди пленени. Обаче в частта са зачислени само 500 от тях (80% казаци), а на останалите е казано да чакат. След това Кононов посещава лагерите в Бобруйск, Орша, Смоленск, Пропойск и Гомел - навсякъде със същия успех.

Към 19 август 1941 г. казашкият полк наброява 77 офицера и 1799 бойци (60% казаци). Полкът се нарича 120-и казашки. Но през януари 1943 г. полкът е преименуван в 600-ен казашки батальон, въпреки че по това време се състои от две хиляди бойци и чака пристигането на още хиляда. От това попълнение създават 17-и казашки батальон, който в състава на немската 3-а армия воюва на фронта.

През април 1942 г. Хитлер официално разрешава създаването на казашки части в състава на Вермахта. Такива са създадени доста бързо. Обаче по-голямата част от офицерите там не са казаци, а немци и в болшинството случаи казашките части се придават към немските охранителни дивизии за борба с партизаните на окупираните територии.

През лятото на 1943 г. германското Върховно командване формира 1-а казашка дивизия под командването на немския полковник фон Панвиц. Тя се състои от 7 полка – два полка донски казаци, два кубански, един терски, един сибирски и един смесен резервен. Оборудвани са и са облечени като германци, но се отличават по наръкавните нашивки.

През септември 1943 г. немското командване изпраща казашката дивизия в Югославия за борба с партизаните. Там, впрочем, вече се сражава срещу партизаните-комунисти Руския Охранителен корпус, наброяващ около 15 хиляди бойци и съставен от белоемигранти и техните синове.

През декември 1944 г. 1-а казашка дивизия на фон Панвиц е преобразувана в 15-и казашки корпус, състоящ се от две кавалерийски дивизии – около 25 хиляди бойци, който формално е придаден към СС-войските. По това време казаците се сдобиват с правото да носят униформа, по-близка до казашката и при това нито казаците, нито немските офицери от казашкия корпус не носят есесовски отличителни знаци.

На 26 декември 1944 г., в района на хърватско-унгарската граница, бойците от 15-и казашки кавалерийски корпус към СС-войските встъпват за първи път в бой със съветски части.

Към края на войната числеността на казашкия корпус (две кавалерийски дивизии, пластунска бригада* и корпусни части) е около 35 хиляди човека.
-------
* пластуни (пластуны) – разузнавателна, диверсионна и охранителна част, характерно казашка. Класическите пластуни са били особена казашка каста, умеещи да се промъкват безшумно, да устройват засади, да проникват в укрепления, самостоятелно да лекуват раните си и прочие; нещо като казашки „нинджи”.

От 1943 г. съществуват също и казашки части от така нареченият Казашки стан, които в средата на 1944 г. са разположени в Северна Италия – две казашки пеши дивизии и два конни полка. Числеността им към края на войната е около 18 хиляди човека.

Освен тях, редица казашки части (от ескадрони до полкове) са дислоцирани през 1943-45 г. в Белорусия, Украйна и Франция.

Общо на страната на немците в различни части воюват или служат около 250 хиляди човека, наричащи себе си казаци.

Следва продължение

[Обикновен лаик]

Власовците - част 4

OSTTRUPPEN
На 13 декември 1942 г. германското Главно командване на сухопътните войски учредява длъжността Инспектор на Източните войски (Osttruppen). В неговата юрисдикция се намират и всички войскови части, съставени от граждани на СССР. Към май 1943 г. в Източните войски има:

– 10 полка, от тях:
6 казашки,
2 калмицки,
1 туркестански,
1 източен;
– 170 батальона, от тях:
63 източни,
30 туркестански,
21 казашки,
12 азербайджански,
12 грузински,
10 украински,
9 арменски,
5 севернокавказски,
4 волго-татарски,
4 естонски;
– 221 роти, от тях:
104 източни,
45 туркестански,
18 грузински,
12 азербайджански,
11 арменски,
11 казашки,
9 украински,
6 северокавказски,
4 волго-татарски,
2 латвийски,
1 естонска,
1 литовска.

Общо в тези части през май 1943 г. служат около 200 хиляди граждани на СССР. При това хиви, служещи във войските на Вермахта, СС-войските и частите на помощната полиция, не са се отнасяли към Osttruppen и не влизат в това число.

Що се отнася до наименованието „източен” (полк, батальон, рота и т.н.), така през 1943 г. са се наричали подразделенията, съставени от руснаци и белоруси. Очевидно името е избрано за да не бъде дразнен лично Хитлер.

РУСНАЦИ, УКРАИНЦИ, БЕЛОРУСИ И БАЛТИЙЦИ ВЪВ WAFFEN SS
Само да напомня, че към СС-войските е имало украинска, белоруска, естонска и две латвийски дивизии.

Следва продължение

[Обикновен лаик]

Власовците - част 5

И НАКРАЯ - КОНКРЕТНО ВЛАСОВЦИТЕ
След като попада в немски плен през лятото на 1942 г., генерал Власов упорито се стреми да създаде Руска освободителна армия за борба с болшевиките за независима Русия. Именно заради това последното немците не му позволяват да създаде такава армия.

Така например, през април 1943 г. фелдмаршал Кайтел издава заповед, в която се изисква Власов да бъде върнат в лагера за военнопленници заради неговите „нагли изказвания”. А ако се повторят – да бъде предаден на гестапо. В заповедта Кайтел пише: ..”фюрерът не желае да чува името Власов при никакви обстоятелства, освен може би във връзка с чисто пропагандни операции, при провеждането на които може да потрябва името на Власов, но не и личността му.”

Т.е. от името на ген. Власов нацистите призовават бойците и командирите на Червената армия да преминават към немците и да се записват в Руската освободителна армия, каквато нацистите изобщо не се канят да създават. Единственото, което немците разрешават е от 1943 г. руснаците, служещи във Вермахта, да носят на ръкава си Андреевския флаг (военно-морския флаг на Руската империя) – бял правоъгълен щит с диагонален син кръст (бяло-синьо-червеното знаме на Русия немците забраняват). При това другите чуждестранни доброволци във войските на Вермахта и към СС-войските носят наръкавни нашивки с националните флагове (украинци, азербайджанци, грузинци, арменци и др.)

На нашивките с Андреевския флаг стоят и буквите РОА – но ген. Власов не командва тогава нито един войник с такива нашивки.

Трябва да се добави, че Хитлер, комуто в 1943 г. долагат за многочислени случаи на преминаване на бойци от „източните части” на страната на Съветите, заповядва всички източни доброволци да бъдат прехвърлени във Франция, Дания, Норвегия и Италия, като преди това националните офицери се заменят с немски (но тази заповед не е изцяло изпълнена).

Когато Съюзниците дебаркират в Нормандия, много бойци от Осттрупен (включително цели батальони) веднага се предават в плен. Макар че някои от тях се сражават яростно, напълно резонно предполагайки, че ако бъдат пленени, ще ги предадат на Сталин.

Към този момент – средата на 1944 г. – нацистките ръководители започват да разбират, че работите на фронта далеч не вървят блестящо. На 16 септември 1944 г. райхсфюрерът от СС Химлер кани ген. Власов на аудиенция. След срещата Власов казва на своето обкръжение, че Химлер му е позволил да сформира 10 руски дивизии. Не след дълго обаче, Власов получава телеграма от Химлер, в която се говори за създаването на само три дивизии.

Формирането на тези дивизии на РОА започва през НОЕМВРИ 1944 г. – половин година преди края на войната. Реално успяват да формират две моторизирани дивизии, резервна бригада, инженерен батальон и няколко офицерски школи – около 50 хиляди бойци.

1-а дивизия на РОА (тя и 600-а панцер-гренадирска руска дивизия) под командването на ген. Буняченко, достига боеготовност към средата на февруари 1945 г. На фронта дивизията е изпратена през АПРИЛ 1945 г.

2-а дивизия на РОА (тя и 650-а панцер-гренадирска руска дивизия) започва формирането си през януари 1945 г. и към края на войната не успява да достигне боеготовност.

Формално в РОА са включени и 15-и казашки корпус на фон Панвиц, и Руския Охранителен корпус, но те де факто не са в състава на армията. По-точно – не успяват да влязат в нейния състав.

И така, реално действията на ИСТИНСКИТЕ ВЛАСОВЦИ изглеждат така:

Дивизията на Буняченко получава заповед да ликвидира съветския плацдарм на река Одер, в района на Франкфурт на Одер. След неуспешна атака на 13 април 1945 г., Буняченко заповядва на своята дивизия да отстъпи и след няколко дни тя предприема марш към чешката граница. По пътя към дивизията се присъединяват руснаци от пленниците и работниците и когато дивизията излиза на границата, тя наброява не 12, а 20 хиляди.

На 5 май 1945 г. започва Пражкото въстание. По радиото чехите се обръщат с призив към американците и СССР да им дойдат на помощ. Обаче, тъй като съгласно договорката на западните съюзници с Кремъл, Чехословакия попада в сферата на СССР, американците не тръгват към Прага. Що се отнася до съветските войски, те още са твърде далеч – на 140-200 км.

Затова в крайна сметка чехите се обръщат към Буняченко. Сутринта на 6 май РОА встъпва в бой в Прага и привечер градът вече е очистен от есесовците. На 7 май власовците отблъскват опита на есесовците отново да заемат Прага. Вечерта дивизията напуска Прага и поема на запад, защото не желае да се срещне със съветските войски.

На 9 май дивизията на Буняченко слага оръжие в чешко село, заето от американците. На 12 май американските офицери информират Буняченко, че всички чешки територии се предават на съветските войски и че на дивизията на РОА няма да бъде позволено да премине в американската окупационна зона. Буняченко разпуска дивизията и предлага на бойците да опитат късмета си поединично да преминат в американската зона. Но по време на бягството по-голямата част от власовците са хванати или убити от съветските войници, други пък са предадени на съветската страна от американците.

И така, срещу Сталин или пък на страната на немците по други фронтове, воюват (или помагат) общо между 1.5 и 2 милиона съветски граждани – в Осттрупен, към Вафен СС, казашките части, като хиви и във помощната полиция. Но истинските ВЛАСОВЦИ, тези под командването на Власов, участват практически само в един бой срещу съветските войски.

Край

[Walker]

Тези, които се интересуват от темата, може да прочетат и тази книга. http://royallib.com/book/yurado_karl...1941_1945.html