Войната на радарите

[piston]

КАК СЕ СТИГНА ДО МХ – РАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Когато немските радиоинженери осъзнават, че РЕБ на Съюзниците може сериозно да снижи ефективността на тяхната въздушна отбрана, те започват да разработват т. Нар. ЕССМ или „electronic counter-counter measures”. Историята на “Малкият Хайлделберг” започва с осъзнаването на този проблем и с откриването и изследването на британските радари формиращи прословутата Chain Home.


Chain Home


Всеизвестно е, че Chain Home (CH) е гръбнакът на защитата на британското небе и се счита за основен фактор в победата в „Битката за Англия”, защото позволява МАКСИМАЛНО ЕФЕКТИВНО насочване на британските изтребители там, където е нужно.
Ръководител на проекта Chain Home е Sir Robert Watson-Watt, след като успява да осигури финансиране стъпвайки на резултатите от т.нар. „Daventry Experiment‟ на 26 Февруари 1935 (http://www.andrewphotographic.co.uk/g8gmu9a.htm).

В крайна сметка СН започва да работи на честота до 30 MHz, предавтелят и приемникът са разделени за да не се генерира излишен радиошум и неподвижна, широка диаграма на излъчването. Мощността (пиковата мощност) на излъчвателя е 350 kW, по-късно и до 750 kW), импулс с продължителност от 20 микросекунди и изключително ниска честота на повторенията на импулсите (25 или 12.5 Hz), която всъщност се определя от честотата на ел. ток по тогавашната мрежа.

Приемната антена се състои от ортогонално разположени диполи, монтирани на дървени кули с височина 215 ft. Определянето на азимут и височина става с помощта на гониометър.

Макар че технологията е доста базова, успехът на СН е недвусмислен и се дължи както на техн. му възможности, така и на уменията на радиооператорите (много от тях жени).

МАЛКИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ

В ноща на 2 срещу 5 август 1939, само месец преди избухването на ВСВ дирижабълът LZ-130 (по известен като „Graf Zeppelin II” извършва своя 24 полет, със специално радиооборудване на борда , като въпреки някои затруднения причинени от интерфериращи експериментални излъчвания от страна на GEMA (Gesellschaft für Electroakustische und Mechanische Apparate),все пак са идентифицирани някои от параметрите на СН. Заключението на германските инженери е, че СН е всъщност система за радионавигация (вероятно заблудата на германците е в резултат на ниската честота и PRF на СН).
Само година по-късно – през август 1940, разузнавателните възможности на СН са идентифицирани и Луфтвафе започва да нанася бомбени удари по инсталациите и да се опитва да ги заглушава (с почти нулева ефективност).

Може да се каже, че това едногодишно закъснение ще се окаже ключово за оценката на нуждата от инсталация като „Малкият Хайделберг” в системата на Kammhuber Line.

Наблюденията върху СН и особено фактът, че излъчването от тези радари не променя своята посока в пространството както и нуждата от създаване на радар за ранно предупреждение, който да не се влияе от съюзническите противомерки водят инж. Wаchter от „Телефункен” до идеята за конструирането на напълно пасивен радарен приемник, използващ сигналите на СН (Chaine Home) като източник на излъчване. Понеже подобен радар няма никакво излъчване, той не може да бъде засечен от вражеското радиоелектронно разузнаване, нещо повече, дори неговото съществуване да бъде разкрито, използването на РЕБ срещу него би засегнало и британските СН радари!

Разработката на принципа, на който работи МХ е развита от Телефункен и изследователският център на германските пощенски служби. Няколко варианта са пробвани, включително в района на станцията за РЕБ NACHTFALTER между Кале и Булон (на същото място е инсталирана апаратурата за смущения, прикриваща Scharnhorst, Gneisenau и Prinz Eugen по време на операция CERBERUS). Част от експериментите се провеждат в района на Шербург

До 1980 почти нищо не се знае за „Малкият Хайделберг”. През 90-те и след двехилядната година, благодарение на публикациите на Goebel, Brown, Svejgaard и поредица британски
Разузнавателни сводки от края на 1944 от разпитите на двама немски оператори на МХ, беше хвърлена нова светлина върху оборудването, работата, възможностите и разположението на МХ радарите. Вече е известно, че германците успяват да развърнат 6 МХ радара по крайбрежието на Франция, Белгия и Холандия, както и че обхватът на откриване на цели е надхвърлял 300 км, като при определени условия дори 400 км.

Първият МХ е разположен до Булон (Stellung BULLDOGGE) и се сичта за оперативно готов в края на 1943. С помощта на „Булдог” британските бомбардировачи са откривани още над Англия и проследявани по целия път до Германия. Втора система е разположена в Oostvoorne, Холандия (BIBER) през пролета на 1944, след което още четири са разположени както следва - Vaudricourt (SKORPION), Oostende в Белгия (BREMSE), Cap d‟Antifer (AUERHAHN) и Cherbourg (TAUSENDFUSSLER).



Разсекретените британски документи показват, че в разкодираните германски съобщения, кодовата дума „Хайделберг” започва да се среща през 1942, но в началото британците не разбират значението на тази програма. Едва след десанта в Нормандия, когато през есента на 1944 година съюзниците залавят германски радиооператор на МХ във Vaudricourt, картината започва да се изяснява. The Air Scientific Intelligence Interim Report, Heidelberg напълно подробно описва доказателствата и изводите, както и възможностите, и принципите на работа на МХ. Докладът дава географски координати на седем* радарни инсталации, с характерната антена на МХ. В списъка с адресати на този доклад има и няколко американски имена. До момента няма доказателства, че идеята за бистатичен радар е доразвита в САЩ след войната.

* - седмият радар всъщност е ELEFANT, който е разглеждан като копие на СН радарите, приемната антена е като на МХ

[piston]

ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ

Принципът на действие на МХ е достатъчно ясен за електроинженерите както сега, така и преди 70 години. Докладът Air Scientific Intelligence Interim Report, Heidelberg дава следното описание:

Принципът е прост. Показанията на индикатора за разстояние показват разликата между (а) -излъчвателя на Chain Home и приемника на Хайделберг и (б) – разстоянието излъчвател на Chain Home – цел - приемника на Хайделберг. Тъй като (а) е известно, то определя и (б). Целта лежи на елипса, с точки по главната ос CH и МХ. Мястото на целта на конкретната елипса се определя с определяне на азимута. ПРинципът е показан по-долу:





Разликата между разстоянията до целта (RT + RR - L) определят една от 40 елипси. Това измерване се определя от базовата линия между за всяка отделна двойка CH – MX и сумата на разстоянията (RT + RR) е отбелязана на картата с CH and МХ като фокуси. След като фокусите за известни и неподвижни a priori, очертаването на 40 елипси направено еднократно за всяка двойка предавател (Chain Home) и приемник (Малък Хайделберг). Така локализирането на целта се редуцира до определянето на номера на елипсата от екрана на приемника, избирането на конкретната елипса на картата и очертаването на радиална линия от приемника, кореспондираща с азимута на наблюдение на антената. Точното положение на целта е пресечната точка между радиалната линия и съответната елипса.



Съществуват твърде малко фотографии на МХ, както и техн. Данни за него, които позволяват да се възстановят някои технически детайли и параметри на това съоръжение:

АНТЕНАТА НА МАЛКИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ

Чертеж на антенната решетка е представен в Air Scientific Intelligence Interim Report, Heidelberg с отбелязани ключови размери – 30 м височина х 22 м ширина, съставена от 18 λ/2 дипола в 3 свързани групи по 6 броя, на разстояние една четвърт от дължината на вълната пред металната мрежа, служеща за рефлектор. Азимуталната ширина на лъча е около 45 градуса с два по-слаби странични лепестока. Смята се, че МХ не е имал техн. Възможност за измерване на височината на целта.




В доклада от разпитите на заловени оператори от 1944 е отбелязано, че антената на МХ обичайно търси цели в сектор от около 100 градуса, но при нужда цели могат да бъдат проследявани и извън тези лимити, като е забранено да се надвишават 360 градуса с цел скъсване на кабелните свръзки.

По-малка неподвижна антена (Hilfsantenne) е необходима за приемане на директният сигнал от CH. Спомената е проста антена с един хоризонтален дипол на 15 метров дървен стълб или кула, свързана с екраниран кабел към бункера. Разстоянието между основната и помощната приемни антени е не по-малко от 60 метра.

Приемна система и операции

Известни са следните данни относно работата и устройството на приемника на МХ.
Два идентични приемника един над друг са разположени в бункера. Горният приемник получава сигнал от главната антена на МХ, долният или „заключващият” приемник обработва директният сигнал от СН (чрез помощната антена). Двата приемника са настроени (естествено) на честотата на една и съща кула от СН (местоположението и точната честота на последните е отбелязана на работните карти).

„Сърцето” на приемника на МХ е т.нар. WAchter Gerat, (в чест на Dipl.-Ing Wachter). То представлява кутия 80 х 60 см с 2 катодни електронни кинескопа с диаметър 12 см., изобразяващи измерването на разстоянието до целите
Von Gregor описва функциите на дисплеите:




Мястото на оператора включва и два кинексопа с кръгово проследяване. Единият дава информация за целия интервал на повторение на импулсите (1/25 сек. Или 40 микросекунди). На този екран могат да бъдат наблюдавани всички активни предаватели за избраната базова честота, както и относителните им фази един спрямо друг. Втората електронно-лъчева тръба е за същинско измерване. Времево той покрива 2 микросекунди (отговарящи на дистанция от 300 км, като по-късно са направени промени за покриване на дистанция до 600 км
Операцията по измерването на дистанцията и азимута на целите:
[i] Операторът първоначално започва работа с електронно-лъчевата тръба (ЕЛТ) показваща излъчванията от различните предаватели на СН, сигналите от които флуктуират (обичайно обратно на часовниковата стрелка). След това с въртене на потенциометъра „StArke‟ („Прием”) се избира само един предавател, който при достигане на сигнала на ниво „0” се „заключа”. След това операторът започва работа с другата ЕЛТ, където той донастройва нулевата позиция на директния сигнал от СН с потенциометъра за финна настройка. Сега приемникът е настроен към конкретен предавател на СН и може да се премине към търсенето на цели. При откриване на цел (малък пик от няколко мм, приемната антена се завърта по азимут до максимизиране на сигнала от целта. След това данните за азимут и номерът на елипсата се докладват и нанасят на карта за съответният СН предавател с мащаб 1: 300 000.
Някои от проблемите при измерванията са:

- Доста големи отражения от целта, понякога достигащи до 10 поредни номера на елипси. Смятало се е, че това са отраженията на големи формации бомбардировачи, но в последствие е определено, че това е по-скоро резултат от слънчеви изригвания.
- При откриване на цел, голяма трудност представлява стабилността на сигнала. Понякога още преди да са направени замерванията, „нулевият”/”основният сигнал от предавателя на СН започва да се измества от нулевата позиция (обичайно поради малки изменения в напрежението) и оператора се налага да го фиксира отначало.
- Когато целта е на линията между текущо избраният излъчвател на СН и приемника на МХ, се налага да се премине на сигнала на друг излъчвател, което отнема (на добър оператор) 4 до пет минути...

[piston]

Други фактори, влияещи върху представянето на МХ

Германските физици изследват потенциала на предавателите, работещи в HF обхвата от есента на 1941 и откриват „странностите” на разпространение на радиовълните от този спектър, по конкретно задхоризонтовият ефект. През 1943/1944 слънчевият цикъл е в своя минимум и отражението от йоносферата на тези вълни е било слабо, но все пак е имало отделни случаи (лятото или в резултат на метеоритни потоци ), при които подобен ефект е използван и наблюдаван.

СН и, съответно, Малкият Хайделберг (МХ) използват сигнал с хоризонтална поляризация в резултат на допускането, че самолетите действат като хоризонтално разположен дипол, т.е. очакването е хоризонтално поляризираният сигнал да дава по-силно отражение от целта. При тази поляризация, обаче се генерира огледално отражение от земята с фаза, противоположна на основният сигнал и да затрудни откриването на цели на малка височина, както и приемането на сигнала от СН от Hilfsantenne.


Разгръщане и работа на МХ


Информацията е основно от втория Vaudricourt доклад. Антената на МХ е издигната на т.нар. „Wassermann комин” през май 1944, като оборудването е в тип бункер, присъщ за радарите Wassermann и е монтирано около месец по-късно. Самият Wassermann радар като такъв не е инсталиран, въпреки, че идеята е двата радара (активният Wassermann и бистатичният Хайделберг да се ползват съвместно). Изследването на района показва, че МХ е разположен в страни от другите радари в района с цел избягване на интерференцията на сигнала.

МХ е готов и тестван до края на юли 1944, като бойната работа започва през август, което за тогавашните стандарти се счита като доста оперативно въвеждане в експлоатация.
Внезапно на 27 август идва заповед за демоонтиране на радара и разрушаване на наземните съоръжения, т.е. МХ е оперативен по-малко от месец!

За този период МХ успешно използва два предавателя на СН на азимут 306 и 348 градуса от Vaudricourt, които позволяват най-добро проследяване на въздушното пространство “между Южна Англия и зоните за прехват ”. Най-далечната цел, открита за периода е на разстояние от 345 км, като средно целите са откривани на над 300 км дистанция от Vaudricourt. Точността по азимут е +/- 10 градуса.
В доклада се споменава и за случаи, в които операторите докладват цели, които в последствие се оказва, че не съществуват. Това не е изненада с оглед на това, че говорим за един от първите опити за мултисензорно проследяване на цели, чрез разнесени и различни по своя тип сензори – проблем, който си остава водещ през целият 20 век. ПРавилната настройка на сензорите, коректната регистрация на целите и климатичните условия (например състоянието на йоносферата) и РЕБ допълнително затрудняват процеса. Все пак в конкретният случай, ако Wasserman радар дублираше МХ, както е направено на другите позиции, общото откриване и определяне на координатите на целите щеше да се случва между двата радара с очаквано по-добри оперативни резултати.


Постигнати резултати от работата на МХ

В малкото доклади, посветени на МХ се посочва значителна далечина на откриване на цели от радара.... Тренкъл цитира разстояние ...над 200 км а в един случай – 398 км. В рапорта относно позицията при Vaudricourt се споменават 300-350 км. Така или иначе стойностите са внушителни за онова време.

Теоретично далечината на откриване на цели от МХ може да бъде екстраполирана от информацията за параметрите на СН (Chain Home). Swords твърди, че опитен оператор на СН може да открие среден бомбардировач, летящ на 8 км височина на дистанция около 330 км (180 морски мили). Ефектът от изчисленията при определени допускания се вижда тук (за двойката МХ при Oostvoorne използващ CH предавателя при Dover):




От особено голям интерес е зоната зад предавателя на СН при Dover. Изчисленията напълно кореспондират с информацията за работата на радара, открита в различни документи и свидетелски показания, а именно (според Hoffmann) „...покритие на големи части от Централна и Източна Англия” както и твърденията на von Gregor „…атакуващите формации бяха засичани още над Англия и проследявани по целия път до Германия”.

Оперативно-тактическата стойност на това покритие ще бъде разгледана по-подробно по-късно...

[piston]

ОПЕРАТИВНА ЗНАЧИМОСТ НА „МАЛКИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ”
По отношение на покритието – позициите на МХ са на разстояния между 100 и 200 км от предавателите на СН от другата страна на Ламанша. Това, заедно с консервативните изчисления за моностатичният обхват на МХ от 330 км дава покритие от Англия до териториите на Франция и Германия, като възможността на МХ да ползва различни СН предаватели дава едно припокриващо се радиолокационно поле върху директните маршрути на бомбардировачите към цели в Германия и Франция.

Пост Фактум анализът на наличната информация от онова време, заедно с някои новооткрити данни подкрепят твърдението, че Luftwaffe смятат МХ за полезна добавка към тяхната система за откриване, в частност в ролята на тайно разузнавателно средство, което не е обект на РЕБ.

Да отговорим и на най-важният въпрос – доколко успешна е употребата на МХ, по-конкретно имало ли е достатъчно време между интегрирането на МХ в системата на
Kammhuber Line и нейното разрушаване след десанта от юни 1944, през което работата на МХ качествено да е подобрила операциите на немското ПВО?
Преките доказателства, които да помогнат за отговора на този въпрос. Известно е, че позицията на МХ във Vaudricourt (SKORPION) е работела по-малко от месец през Август 1944, преди да бъде разглобена. Какво, обаче се е случило с останалите пет позиции? Наличните източници дават някои сведения относно тях...

Първите записи, доказващи че Съюзниците са наясно със съществуването на МХ, са в споменатият и по-горе Air Scientific Intelligence Interim Report, Heidelberg, с дата 24 November 1944. Този доклад е обсъден на среща в Уайтхол на 27 Декември същата година (следва цитат):

„This intelligence was discussed at a meeting at the Air Ministry in Whitehall on 27 December, and the minutes [38] state that:
The Chairman asked A.D.I. (Science) to outline the information at present available. W/Cdr. Cecil said that, according to prisoner of war reports, the system had worked, though a certain amount of trouble had apparently been experienced in locking the receiver to the C.H. pulses. The results achieved did not in general seem to be very accurate or reliable. Despite these prisoner of war reports, there was no indication that the system had proved satisfactory in operation, since the enemy had not been obtaining early warning of bomber attacks....
The Chairman then asked D.D. of Radar 2 whether it was considered that the system was a practical one. S/Ldr Blakemore replied that there were no technical difficulties, although we had not ourselves attempted to use this method, since there were no suitable enemy transmissions which we could use....
W/Cdr Burges said that in the main there was good reason so far to think that the enemy was not obtaining any benefit from “Heidelburg” (sic), even if it were being used, since there is no evidence of his being able to plot consistently though the “Mandrel” screen. There had been a few instances of the enemy re-acting early to a raid, but in most cases a satisfactory reason had been found other than the possibility of “Heidelburg”.
The meeting then discussed the potential danger that “Heidelburg” offered to our bomber offensive, and agreed that the menace could be sufficiently great to warrant the immediate consideration of countermeasures”.

Вкратце, макар текущата полза от МХ за немската ПВО да е оценена като минимално, дори несъществуваща и липса на индикации за по-висока ефективност на ПВО-то, които да не се обясняват с други фактори, потенциалът на МХ е оценен като заслужаващ разработването на контрамерки...

Първият доклад с разпит на военнопленник, който е запознат с работата на МХ е от 24 Ноември 1944 и към тази дата всички позиции, освен Stellung BIBER са били в ръцете на Съюзниците след десанта... С оглед на това, че преобладават източниците, посочващи, че повечето позиции на МХ са започнали работа през лятото на 1944, то реално немското ПВО е имало само няколко седмици на разположение, за да използва изградената система от бистатични радари (Cherbourg пада на 27 Юни 1944, Ostend - на 8 Септември и Boulogne – на 22 Септември. Холандия не е освободена изцяло до края на войната).
Тази хронология показва и защо германците не са успели да получат ползи от МХ – просто тези радари не са работели достатъчно дълго.... Допълнително в един от докладите с показания на пленени оператори се твърди че МХ на SCORPION изпитва проблеми с надежността на апаратурата и точността на координатите. Тази информация не е особено изненадваща, доколкото разработката на МХ стартира през 1942 с разгръщането им, започнало година и нещо по-късно. В условията на такъв кратък период е постижение, че въобще системата е работила.

Следващото късче информация идва от изненадващата инспекция на позицията на МХ при Oostvoorne (BIBER) от някой си „Leutnant Kunkel”, чийто документи са изрядни, но никой не е в течение за неговата “мисия”. Информация за тази проверка е открита в доклада на Oberfeldwebel Schultze, който е командир на МХ и операторите в BIBER. Той докладва, че по време на обиколката на позицията, Kunkel заявява, че неговата задача е да участва в определяне на траекторията на V-1 и V-2, използвайки МХ, т.е. BIBER явно е работил достатъчно дълго и надеждно, че да бъде използван за такива цели. Наистина, според други доклади след войната: .

….операторите са наблюдавали полета на ракетите в началната част на полета им….

Съществуват подозрения, че мистериозният лейтанант е британски агент или човек от френската Съпротива. Според други – проверката е реална, просто е от друга служба и Гестапо не са били наясно (нещо като таен вътрешен одит). Каквато и да е истината, информацията относно МХ, изплувала покрай тази проверка е от съществено значение.

Друг интересен източник е самият R.V. Jones, който в писмо до Louis Brown твърди, че Kunkel „не е от неговите хора” и че британците са разбрали за МХ от шпиониране на комуникациите. Това твърдение е важно, защото макар МХ да не излъчва никакви сигнали, информацията, която е изпращана от него трябва да е съдържала данни за въздушен трафик, подавана от Stellungen ит 2 и 3 ред. Разбира се, това изявление доказва и фактът, че МХ е бил в някаква степен оперативен по това време.

Интересен факт е, че само няколко седмици след посещението на „мистериозният Kunkel”, британците се опитват да „изкарат от играта” МХ, като използват т.нар. „PRF jittering”( или промяна на честотата на повторение на импулсите), но мерките нямат ефект, което е потвърдено и от Oberstleutnant Hentz , че през Октомври 1944 са започнали да променят 25Hz честота на СН, но … в много кратък срок германските инженери разработват за автоматично пренастройване и захват и МХ е продължил да работи задоволително

Според AVIA 39/41, A.L. No.28, sheet 11, 23.10.45, проблемъс контрамерките на британците не е решен толкова лесно, а именно:

Преди британските СН предаватели да започнат да променят честотата на повторенията на импулсите си МХ работеше много добре Около 6 месеца бяха нужни докато проблемът беше решен и то не със 100% ефективностАвторите отбелязват, че както при повечето подобрения на радарите ECCM мерките не са „добавяни” докато противникът не успее ефективно да влияе на работата на радара. Макар тези косвени данни да са малко и дори в известна степен да си противоречат, може с голяма доза увереност да се допусне, че МХ е бил оперативен поне на няколко позиции. Отгоре на всичко позициие на МХ (както и други радари) са бомбардирани неколкократно още докато са в процес на изграждане, нещо повече, има данни, че BREMSE (Ostend), AUERHAHN (Cap d‟Antifer) и TAUSENDFÜSSLER (Cherbourg) така и не достигат операционна готовност, ерго това остава МХ с много малко възможности по отношение на това да подобри системата за оповестяване на немското ПВО. С други думи – краткият отговор на въпроса за ефективността на МХ е – „твърде малко, твърде късно”...

[piston]

Стара тема си изровил
Супер, има доста какво да доразвием по нея, струва ми се

Имам ли право да си копирам мненията в други форуми?

[Sir Gray]

Имам ли право да си копирам мненията в други форуми?

Ами, не виждам защо не Твои са си, в крайна сметка. Но супер, че ги пускаш и тук, на мен (поне) ми е доста интересно да чета.

[piston]

Ами, не виждам защо не Твои са си, в крайна сметка. Но супер, че ги пускаш и тук, на мен (поне) ми е доста интересно да чета.

Силно начало си дал на темата, дано се включвам равностойно!...

[piston]

МАЛКИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ И ДЕСАНТЪТ В НОРМАНДИЯ
Интересно е да се оцени ролята на МХ по време на десанта в Нормандия. Карта в книгата Most Secret War показва разположението на радарните съоръжения по протежение на северните френски брегове. Сред тези радари е и BULLDOGGE, имащ МХ от края на 1943, т.е. би трябвало да е вече напълно въведен в експлоатация. Също така е известно, че МХ в SKORPION е влязъл в експлоатация не по-късно от края на Август 1944. „Хайделберг”-ите в AUERHAHN у TAUSENDFUSSLER се изграждат от началото на 1944. По всичко изглежда, че съюзниците не са били наясно с МХ до Ноември 1944, т.е не са знаели за него и към 06,06,1944.
Критично важна част от десанта са поредицата от заблуждаващи мерки (OPERATION FORTITUDE), целящи да объркат германците относно мястото и времето на десанта, в частност създаване на фалшиво впечатление за нападение в района на Pas de Calais или срещу Fécamp/Cap d‟Antifer. Тези заблуждаващи мерки са детайлно описани в Russell W. Burns, „Deception, technology and the D-Day invasion‟, IEE Science and Education Journal, pp81-88, April 1995., и се считат изключително успешни - Field Marshal von Rundstedt е цоторан да казва на 5.06.1944: „В момента няма признаци за скорошна инвазия.‟

Важна част от големият план са операциите TAXABLE и GLIMMER, - имитация на инвазия, чрез хвърляне на диполнни отражатели от самолети, спазващи специфичен курс, скорост и височина. Допълнително са използвани и т.нар. „Filberts‟ (3 m ъглов отражател в балон от типа Mk.IV имитиращ ЕОП на 5000 тонен кораб, оборудване, имитиращо звуково атакуващи сили, какво и РЕБ, фалшиви радиокомуникации, заглушаване на немските такива и т.н.

Карта, показваща разположението на германските РЛС към 06,06,1944. TAXABLE и GLIMMER биха имали малък ефект върху МХ, ако същите бяха в оперативна готовност


Целта на диполите и РЕБ са FREYA, WASSERMANN и MAMMUT радарите, работещи в диапазона около 140 MHz, както и 560 MHz обхват на WURZBURG-овете, т.е. не биха били ефективни срещу МХ, който работи със сигнала на CHAIN HOME...!
На практика Съюзниците биха играли на сигурно и със сигурност биха се опитали да унищожат самите радарни инсталации, включително и МХ, (така например AUERHAHN е бомбардирана на 11,22,23 и 30 май, и на 2 и 3 Юни, ерго подобна участ са имали и другите радарни постове в Сев. Франция. Все пак част от радарите са били „необходими” на Съюзниците с цел „инжектиране” в немската система за наблюдение на информацията за фалшивата инвазия и най-вероятно не всички бомбардировки са целели унищожаването на радарите). В този смисъл оцелелите РАБОТЕЩИ (!) МХ биха били практически незасегнати от цялата тази „дезинформационна кампания” на съюзниците. Наивно би било да вярваме, че събитията биха протекли коренно различно, но все пак не е твърде смело да се твърди, че работещите МХ биха дали по-точна информация на немското командване относно истинските намерения на съюзниците.

[piston]

КАКВО СТАНА ПОСЛЕ?...

Скоро след срещата в Whitehall от 27,12.1944, на която е обсъждана информацията за МХ и по-конкретно потенциалните сериозни проблеми от развръщането на тази система, Flt.Lt Silversides, учен от TRE, е изпратен в Европа, в района на Knocke, където през януари и февруари 1945, заедно с още няколко човека провежда тестове с цел оценка концепцията на МХ. Той използва съвсем базово оборудване (проста диполна антена, приемник, осцилоскоп) и доказва, че е възможно да използва предавателя на СН за да възбуди сигнал в осцилоскопа, както и да наблюдава отразени сигнали от самолети. Докладът му гласи”

От позицията ми на холандският бряг, т.е около 100 мили, нивото на директния сигнал от СН и отраженията от обектите е повече от адекватно за това системата Хайделберг да работи успешно. С подходящо оборудване би било достатъчноуверено да се твърди, че може да се откриват самолети на дистанции между 100 и 200 мили

Докладът препоръчва с оглед на постигнатите резултати, че този подход би бил полезен за увеличаване обхвата на СН, както и за някои експерименти със сигналът от радионавигационната система GEE http://www.lancaster-archive.com/bc_gee.htm.

(Air Scientific Intelligence Interim Report, Heidelberg потвърждава, че сигналите от GEE са подходящи за бистатична радиолокация. След войната германски офицери потвърждават, че това наистина е пробвано с успех, но е преценено, че още една такава система не е необходима към момента. Редица други източници (например Trenkle) съобщават за разработки на Kreigsmarine (кодово име Paris), също така X-Halbe lang (използващ сигнала на Freya, Wassermann, Mammut или Jagdschloss) и X-Halbe kurz (сигнал от Wurzburg-Riese). В края на ВСВ двата варианта на X-Halbe вече са били готови за масово производство, т.е. МХ дори не е бил единственият немски бистатичен радар!)…

Освен на срещата в Whitehall, МХ е предмет на обсъждане в Air Ministry на 19 Maрт 1945... Основната тема са възможните противомерки. Разбира се, най-ефективната мярка е физическото унищожаване на инсталациите, като такива опити със сигурност са били правени.... Също както беше споменато по-горе, от октомври 1944 е констатирана промяна в честотата на повторение на импулсите на СН с цел затрудняване операторите на МХ да захванат основният импулс и да се синхронизират с британския радар. Обсъждана е и възможността за прекратяване на излъчването на всички предаватели от СН за няколко часа (операция BAFFLER), но идеята е отхвърлена, доколкото СН е ангажирана в няколко важни операции – засичане на V-2, (операция BIG BEN), въздушно-спасителни операции, при което СН се използва за измерване координатите на падналите самолети на съюзниците и т.н.
Обсъждани са възможностите за използването на повторители, които да създадат множество сигнали, имитиращи реални цели. Подобни смутители (MOONSHINE) вече са били разработени и използвани при заблуждаващи операции, включително и при десанта в Нормандия.

Проведени са още експерименти (Операция Heidelberg) – през Април 1945 при St Nic, на югозапад от Brest в Brittany, със сигнала на Downderry Chain Home station (в Cornwall). Част от доклада е датиран 12 Септември 1945 в който се споменават затруднения с приемането на директният сигнал от СН, заради честотна интерференция но все пак препоръчва да се има предвид възможността за преработка на СН с цел избягване употребата му за целите на бистатичнат радиолокация.

Нищо не е останало от масивните антени на МХ. Въпреки всичко бетонните L480 бункери все още са видими на пет от шестте позиции.

[piston]

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ


„Малкият Хайделберг” е първият в света бистатичен радар-„паразит” (т.е. използващ емисии на противника/друг радар). Въпреки, че много бистатични „огради” са използвани преди него МХ всъщност най-много се доближава до модерната дефиниция за бистатичен радар.

Може би би било полезно едно обобщение на предимствата и недостатъците на МХ:

ПРЕДИМСТВА

- скритост – електромагнитна и визуална (когато приемникът е монтиран на “гърба” на WASSERMANN антена... (http://www.gyges.dk/Klein%20Heidelberg.htm
- изключително голям обхват на откриване
- по евтин за производство
- труден за атакуване с РЕБ – използва сигнала на СН и не се влияе от диполните отражатели, съобразени с честотният диапазон на FREYA радарите


НЕДОСТАТЪЦИ

- изцяло зависим от излъчването на СН
- ниска резолюция по разстояние – за цели, които се намират близо до линията СН-МХ. Този проблем все пак се решава с преминаването на друг трансмитер.

В заключение може да се каже, че МХ е наистина иновативен подход за париране на повишаващата сеефективността на РЕБ, прилагана от Съюзниците, но идва „твърде малко, твърде късно”, за да има значителен ефект. МХ е демонстрация на брилиантният ум на немските учени и инженери, които успяват да проектират, тестват и разположат (при това със задоволителна степен на ефективна работа) подобна система само за 2 години(!) (за сравнение СН е разработен за 5 години при най-високо ниво на приоритет). Всъщност къде се провалят германците? Може би в съдбоносната 1939, когато информацията, събрана от полета на дирижабълът-шпионин беше интерпретирана правилно, което всъщност би дало поне +1 година за разгръщането на МХ и би било огромен шанс за по-ефективна ПВО на Германия.

Все още е загадка защо Съюзниците не развиват този тип радари след войната (или поне до 1960, когато се появява проектът Sugar Tree – бистатичен радар, използващ сигнала на съветските HF предаватели за засичане на балистични ракети), или ако са – до какви приложения, контрамерки и качество са достигнали.
В тази връзка откриването на доклада на Headquarters 60 Group за тестовете на МХ би дало нова информация.

[piston]

(със съкращения от Klein Heidelberg
–
a
WW2
bistatic radar
system
that
was decades ahead of its time
1
Hugh Griffiths and Nicholas Willis
*

[piston]

dibo , я виж това:

https://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?p=6060472#6060472

За пръв път чувам за такъв радар у нас....

[dibo]

dibo , я виж това:

https://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?p=6060472#6060472

За пръв път чувам за такъв радар у нас....

https://morskivestnik.com/compass/news/2018/012018/012018_32.html

Налични немски поделения в България на Черноморския бряг през лятото на 1944:

Варна: патрулна служба на Вермахта в България; обменен пункт на Вермахта; подразделение на тайната военнополева полиция; железопътно комендантство; 560-а армейска военнопощенска станция; военноморско управление; специален военноморски щаб; комендант на местния гарнизон на Вермахта; строителна команда; метеорологична станция на ВМС; свързочна служба на ВМС; военноморска санитарна служба към щаба на командуващия Черноморския флот; бюро на военноморската комисия за техническите свързочни средства; миннозаградителна команда; служба за артилерийски морски оръжия; служба за военноморски транспорт; интендантство на ВМС; служба за контрол на военноморското строителство; група за отбрана на пристанище Варна; 31-ва конвойна (ескортна) флотилия; военноморска работилница за оборудване и ремонт на кораби; З-и дивизион на леката флотилия; медицинска служба на военноморския гарнизон: военноморска база за оборудване и въоръжение на кораби; автомобилен взвод на ВМС: група за размагнетизиране на кораби; охранителен взвод; свързочен взвод за въздушно наблюдение и оповестяване; строителна команда на ВВС; команда за летищно обслужване; комендантство на авиационната база; медицинска служба на ВВС Варна; ескадрила водосамолети за спасителна служба; ремонтна работилница на ВВС; 9-а телефонно-строителна рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; пункт за радиотехническо разузнаване на ВВС „Барбароса“; ескадрила водосамолети.
Несебър: метеорологична станция на ВВС.
Каблешково: 6-а рота на 17 и полк за разузнаване с радиотехнически средства на ВВС.
Поморие: главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
Бургас:железопътно комендантство; пеленгаторна група: сборен пункт за болни и ранени; 623-а рота за оперативно (далечно) разузнаване с радиотехнически средства; служба за военноморски транспорт; военноморска свързочна станция; охранително подразделение на ВВС; спомагателна пеленгаторна станция на ВВС; строителна команда ВВС; команда за аеронавигация

На мен са ми известни немски радари в Кичево до Варна и Каблешково до Поморие, но те са стандартни Фрея радари. Елефант доколкото разбирам са експериментални радари с доста по-голям размер. Ако са били в България - трябва да се потърси още.

[piston]

Ето тук пише за Warna Bulgaria...

http://www.gyges.dk/Elefant.htm

Дал е и някакво предполагаемо местонахождение...

https://www.google.com/maps/place/43%C2%B006'25.8%22N+27%C2%B052'21.1%22E/@43.1178006,27.7652315,40858m/data=!3m1!1e3!4m4!3m3!8m2!3d43.1071667!4d27.8725278?entry=ttu

[piston]

ЦРУ за радарните инсталации в България към 1950...

https://www.cia.gov/readingroom/docs/CIA-RDP82-00457R007300150011-7.pdf