Германия често е критикувана за изоставането си в радио-технологиите и в пренебрежително отношение към техния потенциал. Легендата за битката за Англия, където току що родения радар изиграва решаваща роля, като че ли потвърждава това. Но всъщност на чисто техническо ниво немците не само са наравно, но дори изпреварват англичаните. По времето, когато физиците на последните спорят дали е възможен дециметров радар, немците вече имат работещ такъв. Дайте да поразчоплим темата, да видим какво ще излезе. Аз ще се пробвам първоначално с изброяването на по-големите немски радарни системи, доколкото ги знам разбира се, и ще очаквам допълване от вас .
Значи относително разделям няколко периода за яснота, въпреки че повечето разработки вървят едновременно или с малка разлика.
1. Офензивата - битката за Англия и блица, 40 до пролетта 41г. - битката на лъчите. Защо на лъчите? Ами защото в този период немците въвеждат в употреба три системи за сляпо бомбандиране. Както знаем веднага след битката за Англия немците преминават на нощно бомбандиране. За него въздушните сили се нуждаят отчаяно от навигаторски насочващи уреди. Три големи проекта стоят на тяхно разположение - Knickebein, X-Geraet (Wotan I) и Y-Geraet (Wotan II). И трите системи работят на принципа на насочени радиолъчи, преминаващи над целта и изпращани от радио-станции в окупирана Франция.
Knickebein
Knickebein се намира още есента 40г в завършена фаза на разработка. Той действа на принципа на лъча на Лоренц за сляпо кацане. Изпращат се от една станция два лъча със съвсем леко различаващи се посоки. Те са така модулирани, че единият звуково предава тирета, а другият точки. Там където двата лъча се застъпват по оста между двете посоки наслагването от модулациите резултира в един непрекъснат тон. Пилотът слуша този тон и ако самолетът се отклони надясно например, то в него започват да се чуват по-силно тирета и той знае, че трябва да се върне малко наляво.В другата посока е обратно. Така един такъв лъч се насочва да минава над целта в Англия, а друг се изпраща напряко на първия в момента, когато трябва да се пуснат бомбите (на практика са няколко напречни лъча, един 20 мин преди достигане на целта, един 10мин, един на 5, и пусков лъч) Системата е доста хитра и в това, че нужната апаратура в самолета всъщност е стандартния Лоренцов приемател, който го има на повечето самолети, само с повишена чувствителност. Англичаните имат доста главоболия докато открият по свалените самолети кое точно позволява сляпото навигиране на немците. Към края на 40г обаче те вече или напълно заглушават лъчите, или хитро излъчват от собствени станции само едната модулация, което довежда до "изкривяване" на лъча. По това време обаче немците имат готова другата система - X-Geraet
X-Geraet
X-Geraet - неговият принцип е същия, само дето лъчите са значително по-"тънки" (използват се дори и "груби" лъчи върху "финните", които да помагат на пилотите да намерят вторите по-лесно) Тук също има пресичащ лъч на 15км преди целта, и още един на 5км преди нея. Пилотът следи направляващия лъч (вече не слуша, ами следи специално насочващо уредче), а бомбандира пресичащите. Когато бомбандира отбележи точния момент на двата лъча, тези данни + скоростта и височината на самолета се въвеждат в една сметачна машина и тя дава точния момент на пускане на бомбите. Октомври месец англичаните засичат новите лъчи. След малко лутане, защото "финните" лъчи използват честоти под послушваните от англичаните, а после пък английските уреди не могат да уловят с достатъчна точност честотите на немците, за да ги заглушат (през по-голямата част от ВСВ, ако не и през цялата немските уреди са много по-прецизни и чувствителни от английските) към ноември/декември 40г и тази система се заглушава успешно (към което се прибавят и бомбандирането на немските станции във Франция - англичаните оборудват свои самолети с приемници и ги пращат по направляващия лъч, но в обратна посока ) Още нещо за чувствителността на системата - при нея трябва дори да се вземе предвид при насочващите изчисления, че Земята не е идеална сфера, а е сплескан на полюсите сфероид.
Y-Geraet
Y-Geraet - името идва като продължение на Х - бива въведен януари/февруари 41г. При него вече няма пресичащи лъчи, една и съща станция излъчва направляващия лъч и същевременно изпраща една синусоидна модулация, която бива приета от самолета, леко променена и изпратена обратно. От забавянето в приемането на променената модулация станцията е способна да определи разстоянието до самолета. За бомбандирането е нужно само да се изпрати в подходящия момент сигнал. Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата (общи информации в така наречения "Доклад от Осло" и намирането в един свален самолет полуобгоряла книга на радиооператора, където са били записани честотите) англичаните успяват да контрират системата още от първите случаи на масово приложение. Немците са доста стреснати в този случай
Като обобщение за този офензивен за немците период може да се каже, че те определено са доволни от резултатите. Knickebein и X-Geraet успяват да им дадат предимство в продължение на няколко месеца време, преди да бъдат успешно блокирани, което е значителен успех в радио-войната. Само Y-Geraet се проваля от самото му начало. Англичаните са малко бавни в реакциите си отначало, но после подобряват организацията си с решаващ успех при третата система. Като цяло обаче те са изненадани от напредналия стадий на разработка на немските системи, както и от изключително високата техническа чувствителност на апаратурата им (последното ще си остане почти до края на войната факт)
Значи относително разделям няколко периода за яснота, въпреки че повечето разработки вървят едновременно или с малка разлика.
1. Офензивата - битката за Англия и блица, 40 до пролетта 41г. - битката на лъчите. Защо на лъчите? Ами защото в този период немците въвеждат в употреба три системи за сляпо бомбандиране. Както знаем веднага след битката за Англия немците преминават на нощно бомбандиране. За него въздушните сили се нуждаят отчаяно от навигаторски насочващи уреди. Три големи проекта стоят на тяхно разположение - Knickebein, X-Geraet (Wotan I) и Y-Geraet (Wotan II). И трите системи работят на принципа на насочени радиолъчи, преминаващи над целта и изпращани от радио-станции в окупирана Франция.
Knickebein
Knickebein се намира още есента 40г в завършена фаза на разработка. Той действа на принципа на лъча на Лоренц за сляпо кацане. Изпращат се от една станция два лъча със съвсем леко различаващи се посоки. Те са така модулирани, че единият звуково предава тирета, а другият точки. Там където двата лъча се застъпват по оста между двете посоки наслагването от модулациите резултира в един непрекъснат тон. Пилотът слуша този тон и ако самолетът се отклони надясно например, то в него започват да се чуват по-силно тирета и той знае, че трябва да се върне малко наляво.В другата посока е обратно. Така един такъв лъч се насочва да минава над целта в Англия, а друг се изпраща напряко на първия в момента, когато трябва да се пуснат бомбите (на практика са няколко напречни лъча, един 20 мин преди достигане на целта, един 10мин, един на 5, и пусков лъч) Системата е доста хитра и в това, че нужната апаратура в самолета всъщност е стандартния Лоренцов приемател, който го има на повечето самолети, само с повишена чувствителност. Англичаните имат доста главоболия докато открият по свалените самолети кое точно позволява сляпото навигиране на немците. Към края на 40г обаче те вече или напълно заглушават лъчите, или хитро излъчват от собствени станции само едната модулация, което довежда до "изкривяване" на лъча. По това време обаче немците имат готова другата система - X-Geraet
X-Geraet
X-Geraet - неговият принцип е същия, само дето лъчите са значително по-"тънки" (използват се дори и "груби" лъчи върху "финните", които да помагат на пилотите да намерят вторите по-лесно) Тук също има пресичащ лъч на 15км преди целта, и още един на 5км преди нея. Пилотът следи направляващия лъч (вече не слуша, ами следи специално насочващо уредче), а бомбандира пресичащите. Когато бомбандира отбележи точния момент на двата лъча, тези данни + скоростта и височината на самолета се въвеждат в една сметачна машина и тя дава точния момент на пускане на бомбите. Октомври месец англичаните засичат новите лъчи. След малко лутане, защото "финните" лъчи използват честоти под послушваните от англичаните, а после пък английските уреди не могат да уловят с достатъчна точност честотите на немците, за да ги заглушат (през по-голямата част от ВСВ, ако не и през цялата немските уреди са много по-прецизни и чувствителни от английските) към ноември/декември 40г и тази система се заглушава успешно (към което се прибавят и бомбандирането на немските станции във Франция - англичаните оборудват свои самолети с приемници и ги пращат по направляващия лъч, но в обратна посока ) Още нещо за чувствителността на системата - при нея трябва дори да се вземе предвид при насочващите изчисления, че Земята не е идеална сфера, а е сплескан на полюсите сфероид.
Y-Geraet
Y-Geraet - името идва като продължение на Х - бива въведен януари/февруари 41г. При него вече няма пресичащи лъчи, една и съща станция излъчва направляващия лъч и същевременно изпраща една синусоидна модулация, която бива приета от самолета, леко променена и изпратена обратно. От забавянето в приемането на променената модулация станцията е способна да определи разстоянието до самолета. За бомбандирането е нужно само да се изпрати в подходящия момент сигнал. Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата (общи информации в така наречения "Доклад от Осло" и намирането в един свален самолет полуобгоряла книга на радиооператора, където са били записани честотите) англичаните успяват да контрират системата още от първите случаи на масово приложение. Немците са доста стреснати в този случай
Като обобщение за този офензивен за немците период може да се каже, че те определено са доволни от резултатите. Knickebein и X-Geraet успяват да им дадат предимство в продължение на няколко месеца време, преди да бъдат успешно блокирани, което е значителен успех в радио-войната. Само Y-Geraet се проваля от самото му начало. Англичаните са малко бавни в реакциите си отначало, но после подобряват организацията си с решаващ успех при третата система. Като цяло обаче те са изненадани от напредналия стадий на разработка на немските системи, както и от изключително високата техническа чувствителност на апаратурата им (последното ще си остане почти до края на войната факт)
Comment