Барбароса

[Imperial]

Започва днес. Искате ли да опитаме да я проследим ден по ден?

[jamega]

Надявам се, че не е проблем да споделя още няколко неща, за да се усети по-добре духа на времето.

[messire Woland]

Ами ... да, защо не, ама ще е с леко забавяне сигурно, особено от съветска страна. Но инак идеята е чудесна според мен

[messire Woland]

Какво става в течение на първия ден, 22ри? Първо, обща информация: Германия започва военни действия от територията на Полша и атакува съветските войски в няколко военни окръга, а едновременно с атаката на военните части, се активизират немски агенти, пратени по-рано, както и преминали непосредствено преди самото нападение и създават големи трудности в комуникациите на оперативно ниво. Тоест, между армиите и центъра. Засега информация само за съветските войски.
Поред, от север на юг. Започвам със Северозападния фронт. В състава му има 3 армии (8ма, 11та в посока запад и 27ма, охраняваща крайбрежието). Това са 19 пехотни, 3 моторизирани, 4 танкови, 5 въздушни дивизии, 1 въздушнодесантен корпус (само пехота, без авиация), 3 ПВО бригади, 3 ПВО бригадни района, 2 противотанкови и 1 пехотна бригади. Освен тях има 4 инжинерни полка, а освен тях няколко въздушни и артилерийски полка на фронтово и армейско подчинение.
В първия ден в окръга е хаос, а основните действия на съветските части се характеризират с опит на командващите от всички нива да заемат позициите, които им се полагат по плана за прикритие. А и двете директиви, дошли от Кремъл не помагат за оправяне на положението.
Заповедите на командването на окръга към 27ма армия са основно за борба с немски десанти (така е казано "БП ¹ 02 от 22 06 1941 г."). Към 8ма и 11та армия заповедите са за отбрана на участъци (изброени в съответните заповеди). От Кремъл на 22ри все още няма конкретни заповеди, с изключение на директивите от сутринта (мисля, че сме слагали текстовете им в раздела за документи, а ако не - ще).
В крайна сметка през първия ден командването на Северозападния фронт не успява да установи, че немските моторизирани корпуси са проникнали на 60-70 км в отделни направления. В донесението му към Ставката се констатира, че немските войски "се стремят" да направят пробив (направленията са горе-долу отгатнати) и освен това командващият фронта моли Ставката да се предприемат усилия за закриване на "разрива между него и Западния фронт" (там настъпва трета танкова група на генерал Хот). За авиацията: "Связь с авиационными дивизиями нарушена." (връзката с авиационните дивизии е нарушена, има предвид своите, на фронтови дивизии). И да не забравя, оплакват се от господството на немската авиация във въздуха.

Западен фронт. Включва четири армии, 3та, 10та и 4та - по границата, от север на юг и 13та, в резерв, на разстояние зад тях (с щаб в Могильов). Това е вторият по сила фронт и съдържа:
- 28 пехотни, 2 кавалерийски, 6 моторизирани, 12 танкови и 8 въздушни дивизии;
- 3 въздушно десантни бригади (4ти ВДК, без авиация);
- 38 артилерийски, 8 инженерни и 5 авиационни полка на фронтово и армейско подчинение.
Щабът на Западния фронт оценява обстановката към края на 22.06. горе-долу така: познава, че главният удар е през Брест (2ра танкова група на Гудериан), но към това добавя, че също толкова силен удар (с танкове) има и към Гродно (там реално немците настъпват само с пехота, към която вероятно има и щурмови оръдия). От трите армии на първа линия, най-силно е ударена 4та (която е прерязана от танковата група на Гудериан), но командващият (Коробков) запазва донякъде контрола си. Другите две армии (3та и 10та) са ударени от немските пехотни дивизии, чиято цел е сдържаща, за да може фронтът да бъде обходен по фланговете. Обаче командирите на тези две армии не виждат нещата така, особено от 3та армия идват съвсем панически донесения в стил "всичко е загубено", а на практика командирите на тези две армии губят контрола над частите си още първия ден.
Тук е необходимо едно голямо допълнение. Макар и силите на фронта да са много внушителни, много от артилерийските полкове са на учения. Артилерията - на едни полигони, противотанковата и противовъздушната - на други.
Немците - още в края на първия ден танковите групи на Хот (3та, на север) и Гудериан (2ра, на юг), правят пробиви в съветската отбрана и започват да обграждат целия Западен фронт.

Югозападен фронт. Включва четири армии (от север на юг: 5та, 6та, 12та и 26та. Това е фронтът, с най-големи сили, тъй като по довоенните планове той е трябвало да води основното настъпление (главно в посока на запад-северозапад, на територията на Полша). Включва в себе си:
- 32 пехотни, 2 кавалерийски, 8 моторизирани, 16 танкови дивизии и 11 авиационни;
- 3 въздушно-десантни бригади (1ви ВДК);
- 56 артилерийски и 8 инженерни полка на фронтово и армейски подчинение.
Срещу него е първа танкова група, начело с генерал Евалд фон Клайст. В рамките на първата седмица от войната, тук се провежда най-голямото танково сражение въобще. В него участват споменатата вече Първа танкова група (около 800 танка) и по-голямата част от 8те механизирани корпуса, които са на фронтово подчинение (през юли към тях ще се добавят още - от армиите от втория ешелон (5ти и 7ми) и от съседния, Южен фронт, на който боевете започват значително по-късно).
В рамките на първия ден в областта на Югозападният фронт нищо кой знае какво не се случва - за разлика от останалите, тук съотношението на силите е силно в полза на РККА. Единствено в посоката на настъпление на 1ва танкова група има слабо вклиняване от 20 км.

[Imperial]

По-добре се концентрирай върху съветските войски, немските ще ги дам долкото мога и ще добавим после.

[jamega]

Надявам се, че не е проблем да споделя още няколко неща, за да се усети по-добре духа на времето.

[Imperial]

Събери ги в първия си пост за да не се претрупва темата с постове.

[jamega]

От 23 до 30 Юни 1941.

[messire Woland]

Уф, през седмицата не остана време, а днес замина в глупости ... та затова продължение, макар и прекалено набързо и накратко.
23ти-26ти юни.
Първо малко обобщена информация. След началото на войната, връзката на оперативно ниво страда от големи проблеми. Най-често няма постоянна връзка между отделните дивизии, корпуси, между тях и армиите, между армиите и командването на окръзите. Съответно в щабовете масово не се знае положението на фронта и се издават принципни "волеви" заповеди за контраудари. Тези заповеди страдат от поне три големи проблема: първо, сроковете им са нереални - най-често на съединенията се дават задачи в различни направления, често - на голямо разстояние от текущото им положение. При това - в много малки срокове, като нерядко времето за изпъление на заповедта е в часове - от вечерта на единия ден, за сутринта на другия. Второ - не се отчита положението на дивизии и корпсуи, когато се издават заповеди. Много често изброените в съответната заповед дивизии и корпуси вече участват в сражения и не могат да участват в указаните действия. Трето - дали заповедта е стигнала до съответната дивизия/корпус не се отчита, а взаимодействието с други части е само на книга - никой дори не се и опитва да го организира. И да не забравя - много често заповедите се сменят и като смисъл, и като направление. Повечето механизирани корпуси, особено в състава на ЗФ и ЮЗФ, в рамките на един ден получават различни заповеди, или, тъкмо съсредоточили се на някаква позиция, получават заповед да се върнат на старата, която е била в предишна заповед.
Използването на главните "ударни сили" - механизираните корпуси, има един общ проблем, който не е заради немското нападение, тъй като се вижда и на неактивните фронтове (Северния например), а и на места, на които няма непосредствена опасност - като например механизираните корпуси от ЮЗФ, които не попадат под директен удар, но с които се постъпва по същия начин. А той е: корпусът се разделя, танковете се ползват отделно, без пехота и артилерия, на танковете се дават едни задачи, на пехотата - други. Артилерията или остава в мястото на първоначалната дислокация, или въобще се ползва съвсем отделно. Нерядко най-добре попълнените корпуси (като например 1ви и 4ти) се разкъсват на съвсем малки части, от танковите дивизии се взимат полкове и т.н. Всички тези действия правят използването на корпусите много проблематично, а командването и снабдяването им - практически невъзможни.
Авиацията. Господството на немската авиация във въздуха се споменава в почти всички донесения, а и в спомените на оцелелите. Благодарение на него, немците от една страна получават доста точни сведения за количеството, разположението и посоката на движение на съветските войски, а от друга, въздушните атаки създават много проблеми при движението на механизираните корпуси и намаляват значително силата им.
И накрая - снабдяването. Това е главната ахилесова пета на съветските механизирани корпуси. Отсъстват достататъчно средства за снабдяване с гориво, масла, боеприпаси и т.н. Отсъстват възможности за ремонт на излязлата от строя техника. Голяма част от съветските танкове излизат от строя по време на постоянните преходи насам-натам и много танкове, включително и КВ (въобще КВ-тата не са предназначени за форсирани преходи и излизат от строя съвсем лесно), остават просто край пътя, по който преминават механизираните корпуси.

Прибалтика. Немските войски успяват за периода 22-26 юни да стигнат от границата, чак до Даугавпилс, използвайки това, че съветските войски не успяват да унищожат мостовете по пътя им. По пътя преодоляват съпротивата на крайграничните съветски части и на двата механизирани корпуса (3ти и 12ти). 3ти МК губи в боевете от 22-23ти юни около 80% от състава си. 12ти МК прави контраатаки срещу немските моторизирани корпуси, но без особен успех.

[messire Woland]

Малко от атмосферата на първия ден война може да се види в разни мемоари, аз избрах тези на Старинов. Ето кратък откъс, с мой превод:
"Седнахме в първата попътна машина. Покрай пътя, водещ към Кобрин, влачеха куфари и кошници с покъщнина жени, напуснали военното градче. Срещу нас тичаха командири, бързащи към постовете си. Кобрин гореше. На площада, край телеграфния стълб с репродуктора, се тълпяха хора. Спряхме и ние. Познатите позивни на Москва осветиха лицата. Хората жадно гледаха черната чиния на репродуктора. Започна предаването на последните новини. Слушахме за успехите на страната, за зреещата реколта, за досрочното изпълнение на плановете, за тържествата в Марийската АСССР ... и очаквахме, че ей-сега, ей-сега ...
- Германската информационна агенция съобщава ... - започна говорителя.
Никъде, никъде по-късно аз не съм чувал такава тишина, както в този миг на кобринския площад. На говорителя съобщаваше за потопявания на английски кораби. За бомбардировките на немската авиация над шотландски градове, за войната в Сирия - и за още нещо си, само не и за вражеското нападение над нашата страна.
Предаването на последните съобщения завърши със съобщение за времето. Хората седяха, не мърдахме от местата си и ние: може бище има специално съобщение или заявление на правителството?
Но вместо това започна, както обикновено, урок по утринна гимнастика. Тогава хората започнаха да се разотиват, някой побягна. Нашият шофьор захлопна вратата. През Кобрин вече се движеха в източно направление камиони с жени и деца, успяли, може би, да осиротеят. А над пожарите, над дима, се разнасяше бодър и енергичен глас:
- Разперете ръце настрани, приклекленете! Станете! Седнете! ...
Много години минаха, а като сега виждам прашния, миришещ на пожар кобрински площад и черната чиния на високоговорителя над него и така и не забравих този урок по гимнастика."

[messire Woland]

Западен фронт. Издутината на западния фронт е заета от 3та армия, на север, 10та, в центъра и 4та, на юг (плюс 13та в резерв). От двете страни на границата са:
- на север, немските 8ми и 20ти пехотни корпуси (5 пехотни дивизии) настъпват срещу 3та армия (4ти пехотен корпус (3 пехотни дивизии), 11ти механизиран корпус (2 танкови, 1 моторизирана дивизия), 1 противотанкова бригада + 21ви пехотен корпус (3 дивизии) придаден във втората половина на 22ри юни);
- в средата, на най-голяма площ, настъпват 4 немски пехотни корпуса: 42ри, 7ми, 9ти и 43ти, с 13 пехотни дивизии. От съветска страна там е 10та армия (2 пехотни (1ви и 5ти), 2 механизирани (6ти и 13ти) и 1 кавалерийски корпус (6ти)), общо: 6 пехотни, 4 танкови, 2 моторизирани, 2 кавалерийски дивизии, 1 противотанкова бригада;
- на юг, горе-долу около Брест, е 2ра танкова група и въобще, в района на Западния фронт, там са разположени главните немски сили. Съотношението е горе-долу такива: от немска страна - 4 корпуса (12ти пехотен (3 дивизии), 47 моторизиран (2 танкови, 1 моторизирана и 1 пехотна дивизии), 24ти моторизиран (2 танкови, 2 моторизирани и 2 пехотни дивизии) и 46ти моторизиран (2 моторизирани, 1 танкова дивизии). От съветска страна там е 4та армия, с 28ми пехотен корпус (4 дивизии) и 14ти механизиран корпус (2 танкови и 1 моторизирана дивизии).
Планът на немската страна е 3та и 2ра танкови групи да обходят по фланговете съветските войски и да превземат Минск, хващайки в чувал целия Западен фронт. 3та танкова група минава на стика между Западния и Северозападния фронт и като цяло, в първите дни на войната, силите на ЗФ не се сражават с нея. Втора танкова група минава директно през бойните позиции на 4та съветска армия. А срещу 3та и 10та съветски армии има немски пехотни дивизии, чиято цел е да задържат с бой съветските части, за да не им дадат да се оттеглят, т.е. - нямат решителни цели, а са по-скоро като прикритие.
Какво се случва на практика? В рамките на първия ден, командващите на 3та и 10та армия губят управлението на своите съединения, въпреки, че срещу тях настъпва само пехота. Командващия на фронта, Д.Г. Павлов се опитва да създаде "конно-механизирана група" около Гродно и изпраща като неин командир своя заместник, Болдин. Групата е трябвало да включва 2 механизирани корпуса (6ти и 11ти) и 1 кавалерийски (6ти). Обаче първо, заради липсата на връзка между отделните съединения, това намерение си остава на хартия, а някои негови части са вече въвлечени в боеве и не могат да участват. Например 6та конна дивизия е унищожена в голямата си част с бомбен удар, заради странната заповед на командващия дивизията (личния състав да се събере по тревога, но да не се извежда от казармите "Быть в полной боевой готовности, но людей из казарм не выводить"), а 11ти механизиран корпус е разкъсан на части и пратен в различни посоки. Тъй като съдбата му е типична, ще приведа тук част от нея.
11ти механизиран корпус има около 360 танка и 84 бронирани коли, от които поне 3 КВ и 28 Т-34. Първите заповеди го разделят - механизираната дивизия частично остава в района на съсредоточаване (артилерията най-вече), а частично - пехотата, отива към Гродно, а танковете, отделно, се пращат в атака. Танковите дивизии (29та и 33та), се пращат в настъпление от Гродно в раздалечаващи се направления. Двете дивизии стигат на разстояние 5-15 км, натъкват се на немска пехота и след кратки сражения, са отхвърлени назад. В донесението от 29та дивизия, се указва, че нейните 9 батальона (8 танкови и 1 разузнавателен), са се натъкнали на пехотен батальон, придружен от танкове (най-вероятно - самоходни оръдия, които срещу които 45-милиметровите оръдия на руските танкове са безпомощни), след сблъсъка с който, те отсъпват към Гродно. Към края на деня (22ри), двете танкови дивизии не само отстъпват, но даже изоставят Гродно (в което освен тях би трябвало да са 1 пехотна дивизия и 1 противотанкова бригада). На следващия ден следва заповед Гродно да бъде върнат, който опит е неуспешен и към 24.06. в двете танкови дивизии вече има само 300-400 души и 30 танка. Т.е., за два дни, механизираният корпус губи 90% от състава си, а немските пехотни дивизии постепенно го изтласкват на изток.
В рамките на 22-26 юни, Западният фронт постепенно губи силата си, а управлението му е неумело. В "помощ" на Павлов пристига един от "военните специалисти" на Сталин - Кулик и общо взето веднага "се изгубва". Към 26ти юни две от армиите, 3та и 10та, са в обкръжение, а командващите им са "в неизвестност", въпреки че не срещу тях е главният немски удар. 4та армия е много тежко ударена, но командващият, чието име си заслужава специално да се спомене, не само, че не губи управление, а и успява все пак да спаси 3 от пехотните си дивизии от унищожение и общо взето запазва контрола си. Това обаче не води до нищо хубаво за него. Сталин търси вече върху кого да стовари вината и праща друго от верните си кучета, Мехлис, да търси виновни. тъй като командващите на 3та и 10та армия не са налични, Мехлис намира веднага главните виновници - Павлов и тъй като няма никого другиго под ръка - Коробков, единственият все още наличен командир на армия. И двамата са разстреляни. Командирите на другите армии имат късмет да излязат от обкръжение (сами, без армиите си) значително по-късно и избягват тази съдба.

И накрая, една телеграма, показваща хаоса от онзи период:

"Боевое донесение
командующего войсками Западного фронта
Народному комиссару обороны
об обходе гор. Минск
танковой колонной противника
(26 июня 1941 г.)

Вне всякой очереди

Москва
Народному комиссару обороны
До 1000 танков обходят Минск северо-запада, прошли укрепленный район у Козеково. Противодействовать нечем.

Павлов 1
Фоминых 1
Климовских

(Не позднее 27 июня 1941 г.)"

[jamega]

Юли 1941г.

[messire Woland]

Още малко за съотношението на силите на Юго-Западния фронт, по отношение на темата за най-голямото танково сражение. От немска страна там е 1ва танкова група (Евалд фон Клайст), с 3 моторизирани корпуса (5 танкови и 3 моторизирани дивизии), всичко около 800 танка. От руска страна имаме 8 механизирани корпуса (4ти, 8ми, 9ти, 15ти, 16ти, 19ти, 22ри и 24ти), 16 танкови дивизии, 8 моторизирани дивизии, 5829 танка, самоходни оръдия и танкети (5015 изправни и 814 нуждаещи се от ремонт), плюс около 822 бронирани коли (толкова излизат по моите досегашни списъци, но не съм сигурен, дали е 100% вярно).
В крайна сметка, излиза, че в танковото сражение между силите на 1 танкова група и ЮЗФ, трябва да са участвали около 5800 танка (от двете страни) и около 800 бронирани коли, т.е. - над 6600 бронирани машини.
За да няма въпроси, списък на танковете и самоходните оръдия от руска страна:
(тип / изправни / неизправни)
тежки танкове:
КВ / 278 / 1
Т-35 / 51 / 9
средни танкове:
Т-34 / 496 / 1
Т-28 / 215 / 44
леки танкове:
Т-37 / 492 / 207
Т-38 / 75 / 20
Т-40 / 84 / 0
Т-26 / 1698 / 197
БТ-2 / 127 / 12
БТ-5 / 341 / 31
БТ-7 / 1351 / 141
хим.* / 248 / 10
танкети:
Т-27 368 137
самоходни оръдия:
СУ-5 / 5 / 4

хим.* - химически/огнеметни

[jamega]

Август 1941