Съобщение

**pkolev** · 02-03-2011, 16:00

Здравейте,

Преди всичко искам да благодаря на Голум, за проявеното време и старание в изготвянето на темата.

Освен това, бих искал да подчертая, че тезата ми почива на искрен интерес и аматьорско отношение. Темата е една от любимите ми, чета доста, но винаги може повече.

От изчетеното към момента мога да направя извода, че нивото на технологии внедрени в армията на СССР е по-високо от това в армията на Германия.

Разбира се, в хода на дискусията ще стане ясно, че конкретни въоръжения в немската армия са на по-високо технологично ниво, но качественото им влияние е по-малко от тези на съветските.

Конкретно. Моето твърдение лежи на няколко конкретни неща:

Самолети:
Изтребители - Як-1, МиГ-3 - Тук имаме като цяло равни съперници, като при появата на модела "Емил" (с който немците започват да се превъоръжават в началото на лятото), немците даже имат и превъзходство. Но като цяло равен резултат. 0,5 за Германия
Тежки изтребители - ЛаГГ-3 - В тази плоскост нямаме реален противник. Разбира се имаме Ме-110, но той е бил далеч по-тромав и реално не се е използвал много (Особенно след като в август'41 млад юнак с И-15 сваля 3 Ме-110 в един бой). 1 за СССР
Бомбандировачи - Пе-2 - Тук смятам, че никой нищо не може да каже за детето на Петляков. Твърда 1 за СССР

Танкове:

Т-34 - Руския среден танк. Повече от 700 машини на източната граница в началото на войната. Изписано е много по въпроса, но ако се абстрахираме от техническото изпълнение, танка е години пред немския Т-4. Твърда 1 за СССР
КВ-1 - Германия по това време няма тежък танк. И ако най-силният Т-4 не може да каже гък на Т-34, то на КВ-1 може само да се моли да не го уцели екипажа от руски селяни... Отново 1 за СССР

Стрелково оръжие:

ППШ - картечен пистолет, създаден като развитие на Дегтярьовския такъв. Приет на въоръжение декември 1940 година и давайки на пехотинеца мини лека картечница в ръцете, ППШ определено е едно от оръжията на ВСВ. Недостатък е голямото тегло. 0.5 за СССР

СВТ-38/40 - самозарядна карабина. В немската армия даже няма и намек за такова оръжие, докато в редовете на РККА вече има около 700 000. 1 за СССР

Резултата дотук: СССР 5:0 Германия

Продължавайте Вие.

**1951** · 02-03-2011, 16:35

pkolev написа Виж мнение

Самолети:
Изтребители - Як-1, МиГ-3 - Тук имаме като цяло равни съперници, като при появата на модела "Емил" (с който немците започват да се превъоръжават в началото на лятото), немците даже имат и превъзходство.

Bf 109E е по-старата версия към лятото на 1941 г. Реално тогава активно се превъоръжават с Bf 109F и се разработва Bf 109G.

pkolev написа Виж мнение

Тежки изтребители - ЛаГГ-3

Това не знам как успя да го измислиш, но ЛаГГ-3 е стандартен изтребител за времето си (максимална излетна маса малко над три тона). Проблемът му е, че двигателя му е маломощен, ама това не го прави тежък изтребител.

pkolev написа Виж мнение

Бомбандировачи - Пе-2 - Тук смятам, че никой нищо не може да каже за детето на Петляков. Твърда 1 за СССР

Всъщност, много неща могат да се кажат за Пе-2 и някои от тях не са особено хубави.
Btw, пише се бомбаРдировач.

**pkolev** · 02-03-2011, 17:34

1951 написа Виж мнение

Bf 109E е по-старата версия към лятото на 1941 г. Реално тогава активно се превъоръжават с Bf 109F и се разработва Bf 109G.

Всъщност съм сгрешил. Имал съм предвид, че с "Емил" са на равна нога, но "Фридрих" който тъкмо е почнал да се появява е бил на крачка пред тях.

1951 написа Виж мнение

Това не знам как успя да го измислиш, но ЛаГГ-3 е стандартен изтребител за времето си (максимална излетна маса малко над три тона). Проблемът му е, че двигателя му е маломощен, ама това не го прави тежък изтребител.

Трябва да се съглася с теб. Може би не съм се изразил правилно. Може би трябваше да напиша, че е построен като изтребител, а е използван и като изтребител-бомбаРдировач, заради доста доброто си въоръжение.

1951 написа Виж мнение

Всъщност, много неща могат да се кажат за Пе-2 и някои от тях не са особено хубави.
Btw, пише се бомбаРдировач.

Май, че същото може да се каже и за Пе-2

Строен като изтребител, използван като бомбаРдировач (нарочно копи-пействам, за да няма грешки. Благодаря за поправката.)

**peterpetroff** · 02-03-2011, 18:16

Предлагам най-напред да определеим катергоря, която да обсъждаме. Като приключим с нея, ще подхванем следващата категория и т.н. Примерно да започнем с Авиация, но тук имаме подкатегории:

1.Изтребителна авиация
-Леки изтребители
-Изтребители за ПВО
-Фронтови изтребители
-Тежки изтребители
-Нощни изтребители

2.Бомабардировъчна авиация
-Изтребител-бомбардировачи
-Пикиращи бомабардировачи
-Щурмови самолети
-Леки тактически бомбардировачи
-Средни тактически бомбардировачи
-Тежки/стратегически бомбардировачи

3.Разузнавателна авиация

4.Транспортна авиация

5.Морска авиация

6.Учебна авиация

...незнам дали да отделим в отделна точка щурмовата авиация?

Сега би трябвало да разделим екрана на две с вертикална черта от едната страна е СССР, от другата Германия и да попълним всички Категории авиация и подкатегории с наличните на въоръжение към лятото на 1941г машини. По метода на изключването 80% от всички натрупани в подкатегориите машини и от двете страни ще отпаднат на прима виста...

**Kramer** · 02-03-2011, 22:16

Гледам предлагаш вида въоръжена сила, в случая авиация да се раздели на родове войски, от там на класове,типове,модели. Не е лошо, кой ще го направи?

**gollum** · 02-03-2011, 22:49

peterpetroff, мисля че в пост #1 съм дал достатъчно ясно определение на темата и методите за излагане и обсъждане. Ако имаш собствена "класация" просто я напиши, изложи методите си за оценка съвсем накратко и обясни как правиш своята "комплексна оценка". Като отбелязах в началото, аз имам мнение по темата и ще гледам в близките седмици да намеря време, за да го изложа подредено (изводът ми е, че няма превъзходство в технологически план на нито една от двете държави, а превъоръжаването на СССР е догонващо (е, в определени области поради самият факт, че се случва няколко години по-късно има леко "изпреварване", но то се компенсира от изоставане в други)).
Засега само ще отбележа, че аз поне не бих правил сравнение на база 5-6 отделни типа въоръжение, камо ли да подбирам само най-новите (те, като такива, не играят почти никаква роля докато не "излязат от пеленките"). Оценката трябва да е комплексна и да изхожда на първо място от основните типове въоръжение и екипировка, а "комплексността" да се съдържа в това да се отдели относителната тежест на всеки клас и тип въоръжение в рамките на разглеждания войскови род и според това да се отбелязва ролята и значението му. Така ще се получат оценки на всеки род, които след това трябва да се съчетаят в една обща.
Другото нещо, което е важно в тази тема, е когато се обявява даден тип въоръжение за "по-добро", то да се казва какво точно в него показва технологично превъзходство. Защото по мое скромно мнение, най-често не става въпрос въобще за резултат от някакво технологично превъзходство (не навсякъде е така, разбира се, да речем, в областта на двигателостроенето технологиите играят главна роля, а тя на свой ред е твърде определяща за авиацията и моторизираните войскови родове (танкове, самоходни оръдия, бронетранспортьори, влекачи, транспортни средства)). Просто като пример: не виждам къде и в какво Т-34 технологично превъзхожда Pz III или Pz IV? По-високата проходимост или по-добрата бронева защита не е резултат от "технологично превъзходство", а от различен подход и избор на приоритети (така както същото важи за 5-членния спрямо 4-членния екипаж; разбира се, по-добра радиостанция или по-добри наблюдателни/прицелни устройства може и да бъдат резултат от технологично превъзходство; същото важи и за двигателите).

Да речем, в това сравнение ВМС трябва да ги оставим настрана, защото играят много подчинена роля (Германия очевидно излиза технологично напред, но пък дялът на този род въоръжения в конфликта със СССР е нищожно малък). Съответно, съотношението пехота, артилерия танкови войски и ВВС, поне за мен, следва да е нещо като 20%/32%/30%/18%.

Що се отнася до авиацията, аз не бих прибягвал до толкова много категории. Особено пък ако говорим изцяло за технологии. По-скоро трябва да ги разделим на:

1. тактическа (фронтова авиация), която на свой ред да има под-категории:

1.1 изтребители (тук влизат и изтребителите-бомбардировачи, още повече, че специализирани такива няма към момента).

1.2 ударни самолети (тук влизат щурмовите и пикиращите бомбардировачи).

1.3 фронтови бомбардировачи (тук влизат дву- и три-моторни бомбардировачи с по-голям бомбен нормален товар (поне 1 тон), по-голям обсег, които се използват за поразяване на оперативни, а не само на тактически цели).

1.4 разузнавателни самолети (специализирани)

Принципно тук могат да се включат и комуникационните, но при тях едва ли има смисъл да се търси технологично превъзходство.

2. стратегическа авиация

2.1 тежки бомбардировачи

2.2 транспортни самолети

Разглеждането трябва да включва всички машини, които в дадения момент се намират на въоръжение и да се преценяват според пропорционалното им присъствие. Да речем, в съветските ВВС основният фронтови изтребител към момента е И-16 във всичките му вариации. Така наречените "модерни типове" са се появили твърде скоро и не са все още с кой знае какво присъствие, да не говорим, че част от тях още не са преодолели "детските си болести".
Според мен е важно да се помни, че армиите не воюват с най-новото си туко-що прието на въоръжение оръжие (колкото и да е модерно), а с провереното и "зряло" в този смисъл такова. То определя в основна степен тяхното представяне на бойното поле в частта, която е свързана с техническата страна на нещата. Точно поради тази причина отбелязвам, че като цяло немското утвърдено оръжие е относително по-модерно (не навсякъде и във всяка област, затова и не говоря за превъзходство) от съответните утвърдени типове съветско. Затова и намирам превъоръжаването за догонващо и закъсняло (макар че точно същото това "закъснение" позволява след това да има изпреварване, макар и до време и не във всички области).
Но ще се опитам, когато намеря време, да опиша своето сравнение по-конкретно, макар и без някаква сериозност, както подобава на дилетант.
Сравнението във всяка от категориите следва да е най-вече по функция, а не толкова по конкретен клас/тип.

На същият принцип, когато разглеждаме пехотата, то не можем да се ограничим само до личното оръжие на пехотинеца, а трябва да разгледаме целият комплекс от екипировка и въоръжение, който осигурява ефективността на основното ниво на пехотния бой (взвод, рота, батальон). пушки, картечни пистолети, картечници, миномети, пехотна/противотанкова артилерия. Бих казал, че ако трябва да определя тежестта на тези фактори, то ще е нещо като пушки(13)% / картечни пистолети(2%) / картечници(20%) / миномети(30%) / пехотна артилерия(10%) / противотанкова артилерия и противотанкови пушки(15%), самоходна щурмова артилерия (10%).
Да речем, при танковите войски същото би било разглеждането на танковете(25%), моторизирани гаубици(25%), моторизирана противотанкова артилерия(10%), мото/механизирани пехотни транспортни средства(20%), моторизирана зенитна артилерия (10%), транспорт(10%).

**messire Woland** · 03-03-2011, 09:56

pkolev, според мен технологичност не значи само по каква концепция е направена машината. А по-скоро това са вложените технологиии и техническото съвършенство на машините. А там нещата са точно обратните на изложеното.
Освен това, да, съветските танкове Т-34 и КВ са по-тежки. Но имат ред технически проблеми, писали сме за тях и на форума. Разбира се, танковете сами по себе си също имат значение, обаче не са без значение и различните поддържащи машини, като влекачи, бронирани коли, бронетранспортьори и т.н. Танковете ги дъвчем в почти всяка тема, а може би тук е хубаво да се спрем и на тази техника, която не се обсъжда никъде почти, само е споменавана в някои теми.
Като начало, съветските влекачи и камиони*.
Влекачи:
"Пионер" (маса: 1.5 т., двигател: 50 к.с.), макс. маса на товара: н.д.

"Комсомолец" (маса: 3.5 т., двигател: 50 к.с.), макс. маса на товара: 2 т.

"Коммунар" (маса: 8.5 т., двигател: 50, 75 и 90 к.с., според модификацията), макс. маса на товара: 6 т.

С-2 "Сталинец" (маса: 12 т., двигател: 75 к.с.), макс. маса на товара: 10 т.

СТЗ-5 "Сталинец" (маса: 5.84 т., двигател: 52 к.с.), макс. маса на товара: 4.5 т.

"Т-26Т"** (маса: 8.1/7.7 т., двигател: 90 к.с.), макс. маса на товара: н.д.

"С-60" (маса: 9.5 т., двигател: 60 к.с.), макс. маса на товара: до 10 т.

"С-65" (маса: 11.2 т., двигател: 65 к.с.), макс. маса на товара: до 10 т.

"Коминтерн" (маса: 10.6 т., двигател: 131 к.с.), макс. маса на товара: 12 т.

"Ворошиловец" (маса: 15.5 т., двигател: 375 к.с.), макс. маса на товара: 22 т.

Камиони:
ГАЗ-АА (маса: 1.81 т., двигател: 40 к.с.)

ГАЗ-ААА (маса: 2.475 т., двигател: 50 к.с.)

ЗИС-5 (маса: 3.1 т., двигател: 73-85 к.с.)
_____________________________________________
* масата на съветските машини винаги е без екипаж, гориво и въоръжение.
** разработен на базата на танк Т-26

Немските камиони, за влекачите сега нямам време, а и нямам събрани данни:
Kfz.69 Krupp Prötze (маса: 2.45-2.6 т., двигател: 60 к.с.)

Опел Блиц тип S (маса: 2.265-2.85 т., двигател: 68 к.с.)

Krupp Kfz 81 (маса: 2.6 т., двигател: 52 к.с.)

Дотук, ще продължа списъка при наличие на повече време

P.S. ...
SdKfz 10 (маса: 4.9 т., двигател: 100 к.с.)

Maultier (маса: 7.1 т., двигател: ... к.с.)

**gollum** · 03-03-2011, 12:14

Воланд, аз имам данни за немските влекачи, просто сега нямам време да изложа подредено всичките неща. Но мисля да сторя това в близките седмици, като намеря малко временце

. Засега само ще посоча, че основната разлика е в това, че немците имат на въоръжение достатъчно дълго (т.е. отработени) скоростни влекачи за теглене на тежки оръдия, което позволява на танковите им съединения и обединения да разполагат където им е необходимо с тежка артилерия. РККА така и не се сдобива с нещо подобно до края на войната, макар че от началото разполага с бавни влекачи за тежки оръдия (така и си остава до края с тях). Т.е. тук имаме някакво превъзходство, което се отразява по някакъв начин.
Също така, бронетранспортьорите. Вермахтът разполага с няколко семейства ефективни машини, което му позволява да разполага с реална механизирана пехота в танковите съединения и обединения (средно 2-4 роти на дивизия). В СССР до края на войната разчитат на превозване на пехотата върху танка (нещо, което се практикува и във Вермахта, разбира се, както и в останалите армии).
По сходен начин стоят нещата със самоходната щурмова артилерия. Вермахтът има предимство през 1941 г. в разработката на този тип машини, което не бих определил като "технологично", защото не става въпрос за различни технологии, недостъпни или неразработени от другата страна, а за осъзнаването на нуждата от подобно нещо и влагането на време за разработка. В СССР осъзнават (реално това става и по-рано, в хода на войната с Финландия) нуждата от подобен род въоръжение и разработват множество добре известни ни модели. Но това става основно след 1941 г. Това се отразява на боеспособността на пехотата на моторизираните съединения.
Впрочем, подобен род превъзходство Вермахтът развива по отношение на друг, много важен за мото-механизираните съединения род техника - самоходните гаубици. Такива се разработват и приемат на въоръжение през 1942 и следващата година, в резултат на опита от боевете през 1941 г. В РККА така и не постъпва такъв тип въоръжение до края на войната. Но това излиза извън рамките на тази тема. По подобен начин стоят нещата със самоходните ПВО средства и самоходните миномети.
Ако разглеждаме само отделни подбрани модели, цялата тази картина се губи. Но същественото е, че почти никъде не става въпрос за някакво сериозно чисто технологично превъзходство. По-скоро за избор на път, за налични средства и възможности и избиране на приоритети. Естествено, има сфери, където това не е така (двигателостроенето, например).
Мисълта ми е, че цялата теза, която, според мен, стои зад "технологичното превъзходство на СССР през 1941 г." е "Вермахтът е по-малък и по-зле въоръжен, но побеждава за сметка на не-технически фактори". Но тя, пак според мен, не се потвърждава от реалността. Вермахтът не е по-зле въоръжен като цяло, макар че в отделни области изостава (както е било и по време на Френската кампания), в други пък излиза малко напред. Съчетанието от изпитани и отдавна излезли от пелените технически средства (СССР също има такива, но точно те са леко поизостанали към 1941 г.) с умение, опит и добра доктрина е това, което прави възможни победите в началото. Когато РККА компенсира тези страни, то тя успява да се "наложи", въпреки че точно в онзи момент наистина има известно "технологично превъзходство" на Германия (пак относително).
Напълно съм съгласен, че същественото в тази тема ще е посочването на конкретна технология или техническо решение, които са по-"напреднали". И комплексния подход, разбира се, за него вече писах. Да речем, оценяваме танковите войски като цяло, т.е. всичко, което влиза в тях. И заключаваме, че технологичното и техническото ниво е някакво си, след което сравняваме с другата страна. Разбира се, цялото това сравняване с "точки" е ала-бала, но пък е не лош начин за забавление, а и има някаква информационна стойност, стига да не му се придава значение свръх необходимото.

**pkolev** · 04-03-2011, 10:51

Може само да ме радва, че започва да се получава някаква дискусия. На първо четене разбирам, че имаме различни разбирания (или поне аз имам) за термина "технологично превъзходство". Може би е добре да уточним първо това.

Ще започна с това, че различните големи държави по света по отношение на развитие на наука и постижения винаги са близо една до друга. По отношение на внедряването на тези технологии, най-грубо бих разделил държавите на изпреварващи и догонващи. В този ред на мисли, един бегъл анализ показва, че Съветите (може би и Русия) са винаги сред догонващите. Те имат технологиите, но странно за мен никога не бързат да ги внедряват веднага. Примери дал господ: от камиони, та до самолети. По-интересното е, че винаги когато догонват успяват да постигнат по-добър резултат.

Подобна е и ситуацията през периода 1939-1941. Според мен тласък в превъоръжаването на СССР дават три (последното е най-важното) събития:

Гражданската война в Испания
Събитията при Халкин Гол
Размяната на въоръжения по силата на договора с Германия от 1939

Моята теза почива на това, че догонвайки Германия, към 22 юни 1941 година, СССР има технологично по-добро въоръжение от Германското към този момент, благодарение на догонването.

Та, да се върна в началото. Идеята не е да мерим технологии (ясно е, че всички ги имат), а по-скоро да мерим ефективност и технологичност - демек - каква е ефективността на 1 тон стомана (много грубо) и технологично с какво изделието приготвено от 1 тон руска стомана е по-добро/по-лошо от немското.

**messire Woland** · 04-03-2011, 11:07

Ако говориш за технологичното развитие на танковете, то СССР си следва една линия, която не се влияе особено от външни събития. Виж постепеното развитие от един модел към друг, като започнеш от леките машини, разработвани през 20те, после към тези от началото на 30те и след това, когато закупуват танка на Кристи - линията, постепенно водеща към предвоенните танкове, която в крайна сметка стига до Т-34 и Т-50.
Технологичното развитие е по-скоро резултат от индустриализацията, натрупаният опит в производството и моделите, на база на които работят (френски, в началото на 20те, английски след това (края на 20те и началото на 30те) и американски след това.
Докато външните събития, за които ти говориш, влияят по-скоро върху организационната страна в армията, а не толкова върху самите машини. Всъщност, май единствено финландската война води до изводи относно машините, показвайки, че Т-26 вече е изцяло изчерпана концепция. Но пък от него са произведени твърде много машини и затова се опитват да правят нещо (увеличено брониране например), но така и не тръгват по немския път - на база на остарели машини да правят самоходни оръдия или примерно бронетранспортьори.

Всъщност, след началото на войната се правят някакви опити, да се направи самоходно оръдие на базата на Т-26, ето тук, може да се види по тази връзка:

Бронирани машини на РККА

http://www.history-simulations.net/ww2/work/machines/spg/spg.htm#su-26

**gollum** · 04-03-2011, 12:48

Общо взето съм съгласен с Воланд само бих добавил, че Финландската война позволява да се направят определени изводи и по отношение на пътя на развитие на техниката. Точно от нея се правят изводите за необходимост от самоходни бронирани оръдия за непосредствена поддръжка на пехотата (този извод в Германия го извеждат "теоретично" още преди войната с Полша). Но така и не им остава време да разработят нещо повече от импровизации (КВ-2 и няколко различни прототипа на самоходни оръдия).
Между другото, може да се каже, че тази концепция - бронирана машина за непосредствена поддръжка на пехотата на бойното поле с "тежко" оръдие я има сред всички големи държави. През 30-те години тя навсякъде, включително в СССР се "излива" в "артилерийски танкове" (за тях като концепция бях писал в онази тема за класификацията на танковете). Т.е. линейни машини с променено въоръжение - късоцевно "тежко" (за танкове в контекста) оръдие спрямо "дългоцевни" леки оръдия при линейните машини. Въпросът е, че развитието на танковите технологии е много бързо и докато тази концепция реално се изпробва в конфликт, вече линейните танкове са "достигнали" до въпросното "тежко", вече с тенденция към "дългоцевност", оръдие. Затова и артилерийските танкове се оказват остарели като концепция.

pkolev написа

Ще започна с това, че различните големи държави по света по отношение на развитие на наука и постижения винаги са близо една до друга. По отношение на внедряването на тези технологии, най-грубо бих разделил държавите на изпреварващи и догонващи.

Сега, за технологиите. Ще се съглася, че общо взето повечето държави са близо едни до други. Но това много общо казано. В реалността конкретните държави (особено Германия, СССР, Япония или Италия) имат определени изоставяния (чисто технологични) в някои области, които или не преодоляват в хода на войната, или правят това с много големи трудности. При СССР, че и при Германия (но малко по-различно) това се забелязва в производството на авиационни двигатели. Това изоставане на свой ред се отразява в концепциите на всички самолети, използват се по-слаби двигатели (често има проблеми с доставката на двигатели с необходимото качество в нужното количество) и всичко това довежда до забавяне на програми или до по-лоши характеристики от възможните.

Що се отнася до превъоръжаването. Да се превъоръжиш по-късно (относително) винаги има това предимство, че разработваш новите си типове въоръжение след своя потенциален противник, т.е. отчиташ в някаква степен както неговия опит, така можеш да използваш развитието на технологиите междувременно. Това ти дава като цяло малко по-добри типове въоръжение.
Това, обаче има своята обратна страна: късното превъоръжаване означава, че може и да не ти остане време да наситиш въоръжените си сили с новите типове въоръжение, нито пък да имаш време те да се превърнат в стабилна основа, т.е. да излязат от пелените, да достигнат, така да се каже, "зрелост" и да има време да бъдат добре усвоени в армията.
В конкретния случай това съвсем точно отговаря на превъоръжаването на СССР в периода 1939-1941 г. Да, като цяло новите типове оръдия, танкове и самолети са 2-4 години по-нови от съответните основни типове немски оръжия. Това им позволява да бъдат "малко по-нови", така да се каже. Но едновременно с това не остава време да станат основни, т.е. те са в хомеопатични количества и основните оръжия си остават старите, т.е. такива леко изоставащи от основните немски (като цяло). Заедно с това въобще не остава време за усвояване на новите оръжия в армията, в резултат на което съветската пехота е много по-слаба (миномети има в огромни количества, включително и прекрасиня 120 мм, какъвто немците още нямат и тепърва ще копират, но те стоят предимно по складовете, защото няма опит в използването им (такъв има предимно за 50 мм, но нагоре - малко)).
Що се отнася до танковете и новите типове самолети - те са твърде "сурови" все още и страдат от множество несъвършенства. Когато те са отстранени, те се превръщат в наистина добри машини (но по същото време Германия вече е извадила новото си поколение и вече име превъзходство, което СССР догонва чак през последната година на войната). Същото важи и за новите изтребители и щурмовия самолет (наистина уникален за времето си, но още суров и несъвършен).
Докато Вермахтът като цяло е въоръжен с вече проверено и зряло оръжие, което са свикнали да използват ефективно. При това, имат и танк, който напълно издържа "проверката на времето" (Pz IV) и се оказва с предостатъчен потенциал за модернизация, който да го държи ефективен до края на войната (същото важи за Т-34, да речем).
Тук трябва да отбележа, че Германия има превъзходство и по отношение на типовете боеприпаси, както и качеството им. Някои добри по идея типове съветско оръжие (да речем, 45 мм оръдия) се оказват много неефективни, заради проблеми с боеприпасите (не само това, разбира се - не случайно се стига до приемане на въоръжение на нов модел основно противотанково оръдие).
От друга страна, немците си правят определени изводи от Френската кампания и започват да въвеждат кумулативни противотанкови снаряди при късоцевните 75 мм оръдия и в полковата артилерия (75/150 мм), което позволява на Pz IV, StuG и полковата артилерия да имат реални шансове да поразят танкове с противоснарядна защита. Заедно с това въвеждат както нов тип танково и противотанково оръдие (50 мм L/60), така и приемат на въоръжение доста ефективните трофеи - чешкото 47 мм оръдие и великолепното френско 47 мм оръдие (вероятно най-доброто в този клас по това време поне до въвеждането на 50 мм L/60).
Мога да отбележа и превъзходство в разузнавателните машини за Вермахта спрямо СССР. Но това не е кой знае колко важна категория.

pkolev написа

Идеята не е да мерим технологии (ясно е, че всички ги имат), а по-скоро да мерим ефективност и технологичност - демек - каква е ефективността на 1 тон стомана (много грубо) и технологично с какво изделието приготвено от 1 тон руска стомана е по-добро/по-лошо от немското.

Честно казано, не си представям как може да се осъществи подобно нещо на практика. Ако аз другият принцип, който вече изложих, мога да си представя някаква реализация, то за този - не. Още повече, че ефективността не е нещо само по себе си, както вече показах. Да речем, наличието на "по-ефективен танк" (Т-34) при липса на всичко останало, което да позволи този танк да стане част от ефективно танково съединение, не е никаква реална ефективност.
Аз по-скоро бих гледал концепциите и тук мога да отбележа, че немската концепция за линеен танк издържа проверката на времето и в крайна сметка се налага навсякъде. Докато, примерно, съветския поход към компоновката на Т-34 (веднага ще се съглася, че е наложен точно от технологични ограничения при направения избор) ограничава донякъде модернизационните възможности, така че се налага да се върви по пътя на увеличаване на калибъра на основното оръжие вместо подобряване на вътрешната балистика.

Съобщение

СССР/Германия - технологично ниво на въръжените сили към 22.06.1941 г.

СССР/Германия - технологично ниво на въръжените сили към 22.06.1941 г.

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment