Нападението на СССР над Япония

[korto]

Някой може ли да ми даде информация за за това нападение,защото нищо не намирам.

[messire Woland]

Какво точно те интересува?
Ако съвсем нищо не знаеш, дори и само това ще ти е от полза:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B9%D0%BD%D0%B0 (руски)

http://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_invasion_of_Manchuria

(английски)

[korto]

общо взето както си мислех руснаците бързо са победили.

[nikd2]

общо взето както си мислех руснаците бързо са победили.

Е то е ясно,вече към 1945 година РККА вече е бил а доста добре организирана армия,добре въоръжена и със силен боен дух.А японската военна машина е сломена от САЩ и бива пометена за 11 дена.И СССР си връща Курилските острови,загубени през първата руско-японска война.А и тази война помага за издигането на комунизма в Китай.

[gollum]

А японската военна машина е сломена от САЩ и бива пометена за 11 дена.

nikd2, става въпрос за квантунската армия, която е общо взето непокътната към момента, когато СССР обявява война на Япония. Тя заема доста добри отбранителни позиции, оборудвани с различни дълговременни отбранителни съоръжения и като цяло е разположена в труден и според самите японци танконедостъпен терен. СССР отделя значителни сили, като съединенията са прехвърлени от европейския ТВД и са много опитни и добре въоръжени.
Но независимо от това, задачата, която се поставя пред тях е много трудна за изпълнение и се предполага, че ще иска много време. Но, както отбелязах, те са натрупали много опит и са се научили да воюват. Планират и след това провеждат изключително добре операциите си, в резултат на което постигат целите си средно със седмица до десет дена предсрочно. Спокойно може да се твърди, че Манджурската кампания е най-успешната за РККА през ВСВ (а чможе би и една от най-успешните кампании и операции въобще през войната), а отделните операции са образец за това как трябва да се действа (като цяло, там където японците смятат, че не може да мине и батальон, съветските военни успяват да прекарат дивизия, а през уж танконедостъпния терен преминават изцяло моторизирани съединения). Много добре е подготвено преодоляването на дълготрайните съоръжения и е извършено със сравнително малко жертви. И това при положение, че насреща си имат японци, които като цяло се сражават до последния човек.
Що се отнася до целите на СССР - те са ясни, бившите имперски територии, по възможност и тези, които империята е искала, но не е успяла докрай да осигури - Корея, Манджурия, островите. Но не се получава съвсем, но това вече е въпрос на политика.
Има една много добра книга на Гланц за тази кампания - "August Storm - Soviet Tactical and Operational Combat in Manchuria".

Що се отнася до скоростта - това условие се е налагало от политическата ситуация. Важно е било кампанията да завърши преди Япония да капитулира. Въпрос на борба за влияние в следвоенния свят и на дял на СССР в разгрома на Япония. Досега съществува известен спор за това кое от двете събития - атомните бомбардировки или обявяването на война от СССР на Япония (мълниеносната съветска кампания е второстепенна тук) натежават повече при взимането на решение за капитулация. Най-вероятно все пак второто оказва по-голямо влияние, защото срива последните надежди на японските политици за търсене на обходен вариант с посредничеството на СССР. Те правят подобен опит, на който възлагат големи надежди, но първоначално не получават никакъв определен отговор. Последва обявяване на война, когато вече всичко става ясно, няма да има възможност да се заобиколи безусловната капитулация. Оттам-насетне всичко е въпрос на борба между желаещите да умрат военни ("да се бият докрай") и реалистично настроените политици, които мислят за следвоенна Япония. Борба, която е до голяма степен предрешена, защото императорът е избрал вторите (вярно, има един опит за военен преврат, но той е закъснял и неуспешен като цяло).

[tofo]

За 23 август е бил планиран десант и на Хокайдо, проведена е и подготовка, но в последния момент Сталин го е отменил. Та можеше "Японската ССР" да включва не само Курилските острови.

http://ei1918.ru/soviet_union/zagadki_japonskoj_kampanii.html

[nikd2]

Благодаря Голъм за поправката,то и аз като пуснах темата се усетих,ама виках утре да го оправям.Иначе наистина Василевски прави един много добър план и поставя японците на колене,за кажи речи отрицателно време.Въобще тази операция и операцията за превземането на Берлин,може да се говори като за най-добре изпълнените операции на РККА за ВСВ.Иначе за причините за капитулация на Япония бих ги нарекъл сборни-след падането на атомните бомби,японският боен дух пада,ама не достатъчно,че японците да капитулират.Знаех,че Япония е търсела сътрудничество със СССР,ама не мисля,че то би било спасително за Япония.И все пак 1945 година Япония е била в много лошо положение-загубила си е всички отвъдморски територий и е притисната от двете нови Велики сили-СССР и САЩ.
П.С.Това за Хокайдо не го знаех,от него може да стане добра алтернативка.

[Eguo]

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

(руски)

...Февраль 1945 — Ялтинская конференция.
Союзники договариваются о послевоенном устройстве мира, в том числе Азиатско-Тихоокеанского региона. СССР берет на себя неофициальное обязательство вступить в войну с Японией не позже чем через 3 месяца после поражения Германии.
!!! ( 9 мая 1945 - 9 августа 1945) !!!
(Отдельным документом была принципиально решена судьба Дальнего Востока. В обмен на участие советских войск в войне против Японии Сталин получил от США и Великобритании существенные уступки. Во-первых, СССР получал Курилы и Южный Сахалин, потерянный ещ¸ в русско-японской войне. Кроме того, за Монголией признавался статус независимого государства. Советской стороне также были обещаны Порт-Артур и Китайско-Восточная железная дорога (КВЖД).)...

[gollum]

след падането на атомните бомби,японският боен дух пада

Не, бойният дух няма значение. Като се има предвид японската пропаганда, тези неща слабо се отразяват на бойния дух, а и нищо не зависи от него на това ниво. Накратко казано, проблемът на японците е прост.
От една страна, военните искат да се бият до край, защото разчитат да нанесат такива загуби на силите на САЩ, че опитът за завладяване на островите да им се стори твърде скъп и да се откажат от това (или да се провалят). С подтекста "и тогава вече можем да настъпваме или да преговаряме от позицията на силата". Луда работа, но мисленето на армейските офицери е доста изкривено. Да не говорим, че има и друг мотив - те просто не желаят да се предават, а каквато и да е форма на капитулация изглежда точно така. Разбира се, в министерствата има хора, които мслят по-реалистично, но и за тях важен е вторият проблем - съдбата на империята и императора.
Пред тях няма варианти, освен безусловна капитулация. А това, което спира и военни (разумните) и цивилни (те също имат своето влияние върху ситуацията) да се съгласят да преговарят за мир е безусловността. Ако не бе тя, би било възможно (може би) до мир да се стигне дори по-рано, преди атомните бомби и влизането на СССР във война с Япония. Тяхното условие е просто: искат да се гарантира, че ще се съхрани формата на управление (империя) и неприкосновенността на личността на императора. Останалите условия мога повече или по-малко да се обсъждат или дори да се откажат от тях, но това е ключовото.

Знаех,че Япония е търсела сътрудничество със СССР,ама не мисля,че то би било спасително за Япония.

"Сътрудничеството", което са търсили е не друго, а възможност СССР да им помогне да запазят империята и императора, т.е. да капитулират с това условие. Те възлагат много големи надежди на съответните послания към СССР, но първо, Сталин не е склонен да ги послуша, защото има по-добър варинат за действие и, второ, самите послания са съставени в рамките на японския етикет и вероятно не са достатъчно ясни. Второто едва ли е от значение, защото Сталин вече е решил да извлече максималното и има всички средства да го стори.
С провала на тази възможност за всички в управлението на Япония става ясно, че няма повече никакви възможности за постигане на капитулация с условие и алтернативите са две: да приемат безусловната и да се надяват или да продължат съпротивата докато съюзниците са склонни на капитулация с условие. Част от военните смятат, че второто е постижимо и издигат всякакви нереални планове (от порядъка на 1 000 000 камикадзета и прочее).
Атомните бомбардировки, разбира се, също допринасят (японците преди войната имат собствена програма и достатъчно бързо разбират за какво оръжие става въпрос). Но не бива да забравяме, че конвенционалните бомбардировки на японските градове (те са така организирани, че да причиняват максимум жертви и разрушения сред жилищните квартали) взимат многократно повече жертви преди това.

Това за Хокайдо не го знаех,от него може да стане добра алтернативка.

Не съм убеден, че има материал за някаква реална разлика. Дори и да бяха направили десант, не е ясно доколко успешен би бил той (едно са операциите на сушата, които вече са овладели до съвършенство, съвсем друга работа десантните, с каквито нямат кой знае какъв опит). Но дори и да предположим, че бяха заели някаква част от Хокайдо, малко вероятно е това да би било използвано другояче, освен като разменна монета в хода на преговорите със САЩ.
Не вярвам да се бе стигнало до Японска народно-демократична република на Хокайдо. Впрочем, дори и да бе станало това, можем лесно да си представим и без друго слабо заселения остров (на фона на останалата част от Япония) да се свива до едва-едва населен и крайно изостанал и недоразвит. Южен Сахалин е добър пример за това как би изглеждала една такава "държава".