7-10 септември 1939, Визна

[Кухулин]

Попаднах на една полска песен със странна тематика:

In early September it came
A war unknown to the world
No warning they entered that land
That is protected by polish hand
Unless you are forty to one
Your force will soon be undone...

Разрових малко и се оказа, че хората пеят за едно забележително събитие - битката при Визна. Учуди ме липсата на информация в българския нет, включително и тук. Изглежда не е много популярна битка. Съвсем накратко хронологията:



През април 1939 г. полското правителство започва да изгражда укрепен участък край град Визна. Към началото на септември има 12 що-годе функциониращи бункера - 6 тежки и 6 леки. Отбраняват ги 720 души с 42 картечници, 6 оръдия 76 мм и 2 противотанкови пушки. За командир на отбраната е назначен капитан Владислав Рагинис.

На 7 септември позицията влиза в съприкосновение със силите на генерал Гудериан - 42 200 души, 350 танка, 657 оръдия и минохвъргачки, авиация. На 9-ти сутринта артилерията започва да размазва бункерите. На 10-ти по обяд ген. Гудериан заплашва, че ще разстреля военнопленниците, ако съпротивата не спре. Кап. Рагинес заповядва на шепата оцелели да се предадат, а самият той се самоубива.

Равносметката е 4000 души и 10 танка немски загуби, 100% полски загуби и тридневно забавяне на 19-ти корпус. Днес на бойното поле има красив паметник, а поляците приемат битката при Визна като своите Термопили.



Battle of Wizna
Визна – польские Фермопилы сентября 1939-го

[gollum]

Имам известни съменения към представеното в "Уикипедия"

Първо, радвам се за новата тема и поздравления, Кухулин. Уж ни се струва, че вече "всичко сме обсъдили", но всъщност сме толкова далеч от това, че няма накъде повече. Така че всяка такава тема е радостно събитие, поне според мен.
Сега, собствено по темата. Кухулин, по този въпрос ще си позволя да дам думата на един от главните участници в събитията - генерал Гудериан:

6 сентября штаб корпуса и передовые части дивизий переправились через Вислу. Командование и штаб корпуса остановились в Финкенштейне, в чудесном дворце графов Дона-Финкенштейн. Этот дворец Фридрих Великий пожаловал своему министру графу фон Финкенштейну. Дворец дважды служил штаб-квартирой Наполеону I. Впервые император прибыл туда, когда его армия в 1807 г., ведя войну с Пруссией и Россией, шла через Вислу в Восточную Пруссию. Двигаясь по однообразной и бедной Тухольской пустоши, Наполеон увидел этот дворец и воскликнул: «Наконец-то замок!» Это можно понять. Там он планировал продолжение похода по направлению к Прейсиш-Эйлау (Багратионовск) и оставил след своего пребывания, исцарапав пол своей шпорой. В 1812 г. перед походом в Россию он вторично приехал во дворец и жил там несколько недель с прекрасной графиней Залевской. И вот в этой бывшей комнате Наполеона разместился я. К сожалению, наш хозяин граф Дона был болен и лежал в клинике в Берлине, так что я не имел чести познакомиться с ним и с графиней. Домашние графа были так любезны, что предложили мне поохотиться на оленей. Так как мы не имели приказа о наших дальнейших действиях и знали только, что мы выходим из подчинения командующего 4-й армией и поступаем непосредственно в распоряжение командующего группой армий фон Бока, то я решил принять предложение, надеясь, что оно не принесет никакого ущерба интересам армии. Пока мои дивизии были заняты переправой через реку, я с вечера 7 до утра 8 сентября успешно охотился, убив сильного двенадцатилетнего оленя. Лесничий из графского лесного управления, будучи человеком скрупулезно справедливым, не решился сопровождать меня.

***

8 сентября мои дивизии переправились на другой берег реки у Меве и Кеземарка. События стали развиваться быстрыми темпами. Вечером меня вызвали в штаб группы армий в Алленштайн (Ольштын) для получения приказа. В 19 час. 30 мин. я покинул Финкенштейн и между 21 час. 30 мин. и 22 час. 30 мин. получил боевую задачу. Командующий группой армий сначала намеревался отдать мой корпус 3-й армии генерала,фон Кюхлера и ввести его в бой на ее левом фланге из района Арис (Ожиш) в направлении Ломжа, восточная окраина Варшавы. Мне казалось, что такая тесная прикованность моего корпуса к пехотной армии противоречит характеру моего рода войск. Я предполагал, что это не даст мне возможности использовать скорость передвижения моторизованных дивизий и что при нашем медленном продвижении силы поляков, обороняющие Варшаву, получат шансы отойти на восток и подготовить новый рубеж сопротивления по восточному берегу Буга. Я предложил поэтому начальнику штаба армейской группы генералу фон Зальмуту оставить танковый корпус в непосредственном распоряжении армейской группы и ввести его в бой слева от армии фон Кюхлера через Визня восточное Буга на Брест. Этим самым все попытки поляков организовать устойчивую оборону в районе Варшавы были бы обречены на полный провал. Зальмут, а потом и генерал-полковник фон Бок согласились с моим предложением.
Получив соответствующий приказ, я направился в учебный лагерь Арис (Ожиш), куда вызвал ординарцев, дивизий для вручения им моего приказа. Из моих старых дивизий я сохранил в первую очередь 3-ю танковую дивизию и 20-ю мотодивизию. 2-я мотодивизия находилась пока в резерве группы армий. 10-я танковая дивизия, входившая ранее в армию фон Кюхлера, и вновь сформированная крепостная пехотная бригада «Л¸тцен», укомплектованная военнообязанными [104] пожилых возрастов, поступали снова в распоряжение командира 19-го армейского корпуса. Следует отметить, что дивизия и бригада участвовали в боях на реке Нарев под Визня и севернее ее.
После того как утром 9 сентября в Арисе (Ожише) обеим входящим в мой корпус дивизиям был спущен приказ, я направился в Коженисти (19 км севернее Ломжи), к моему новому правому соседу, генералу фон Фалькенхорсту, командиру 21-го армейского корпуса, чтобы ознакомиться с обстановкой и с приданными мне новыми частями. Я прибыл туда между 5 и б час. утра и разбудил товарищей, проинформировавших меня о ходе боевых действий. При этом я узнал, что попытка взять Ломжу внезапным нападением не удалась, встретив мужественное сопротивление поляков, а также из-за недостатка боевого опыта у наших солдат, 21-й армейский корпус остановился на северном берегу реки Нарев.
В 8 час. я прибыл в Визня и нашел там штаб 10-й танковой дивизии, которой вследствие несчастного случая, произошедшего с командиром дивизии генералом Шаалем, командовал генерал Штумпф. Последний сообщил мне, что его пехота, форсировав реку, донесла об овладении дотами поляков, защищавшими этот участок. «Бои продолжаются», — добавил он. Успокоенный таким положением, я направился в бригаду «Л¸тцен», которую первоначально предполагалось использовать в качестве гарнизона этого укрепления, однако затем она была введена в бой при наступлении через Нарев. Бригада и ее командир полковник Галь произвели на меня отличное впечатление. Форсирование реки прошло удачно, и само наступление осуществлялось энергично. Я одобрил меры, принятые командиром бригады, и поехал обратно в 10-ю танковую дивизию.
Когда я снова прибыл в Визня, то должен был с разочарованием констатировать, что утреннее донесение об успехах пехоты 10-й танковой дивизии [106] ошибочно. Правда, пехота форсировала реку, но дотов, входящих в систему береговых укреплений, не достигла. К моему приезду изменении не произошло. Поэтому я решил переправиться через реку и найти командира полка. Но мне не удалось обнаружить его командный пункт. Командные пункты командиров батальонов также были очень хорошо замаскированы. Я причалил к берегу. Здесь танков дивизии не было видно; они все еще находились на северном берегу реки Нарев. Поэтому я послал сопровождавшего меня офицера обратно, приказав привести сюда танки. На переднем крае творилось что-то непонятное; на мои вопросы ответили, что происходит смена рот, расположенных на переднем крае. Все здесь выглядело, как при разводе караулов. О приказе на наступление люди ничего не знали. Наблюдатель тяжелого артиллерийского дивизиона сидел без дела у пехотинцев. Где находится противник, никто не знал; разведчиков перед фронтом не было.
Я приказал прекратить этот странный маневр со сменой и вызвал командира полка и командиров батальонов. Затем приказал командиру тяжелого артиллерийского дивизиона вести огонь по польским дотам. С командиром полка, прибывшим ко мне через некоторое время, я отправился на рекогносцировку переднего края обороны противника и продвигался с ним вперед до тех пор, пока не попал под обстрел. Мы находились у самых дотов; там мы увидели немецкую противотанковую пушку, расчет которой под руководством командира в одиночестве храбро продолжал наступление. Отсюда мы и начали наступать. Не стану отрицать: я был очень рассержен всем случившимся.
Когда я вернулся на Нарев, танковый полк все еще находился на северном берегу реки. Командиру полка было приказано ускоренным темпом начать переправу через реку. Так как мост еще не был готов, танки пришлось переправлять на пароме. Уже было 18 час., когда, наконец, наладилось наступление. Оно развивалось быстро и с очень незначительными потерями. [107]
Если бы раньше действия наступавших были такими же энергичными и целеустремленными, как теперь, то эти успехи могли бы быть достигнуты уже в первой половине дня.
Прежде чем разыскать оборудованный в Визня командный пункт корпуса, я приказал в устной и письменной форме саперному офицеру, руководившему постройкой моста, быстро навести через Нарев понтонный мост, необходимый для срочной переправы 10-й, а затем и 3-й танковых дивизий.
По прибытии на командный пункт я распорядился подготовить приказ на следующий день, предусматривавший форсирование реки Нарев 20-й мотодивизией правее 10-й танковой дивизии и переправу 3-й танковой дивизии за 10-й танковой дивизией.
Ночевали мы в Визня, в новом здании при костеле, правда, еще неотстроенном и необжитом; но другие дома были еще хуже.
10 сентября в 5 час. утра мне стало известно, что мост через Нарев, который был уже готов около полуночи, снова разобрали по приказу командира 20-й мотодивизии и навели для этой же дивизии другой мост, ниже по течению. Переправа танковых дивизий должна была проходить на паромах. Это приводило меня в отчаяние. Офицер-сапер не довел до командира дивизии мой приказ. Он действовал в полной уверенности, что командир дивизии знаком с ним. Пришлось до самого вечера строить другой мост для танков.
В этот же день 20-я мотодивизия генерала Викторина завязала ожесточенные бои у Замбрув. Основные силы дивизии двигались к р. Зап. Буг по направлению к Hyp. Впереди них я направил учебный разведывательный батальон, который без боя достиг реки. 10-я танковая дивизия продвинулась до Браньска, во время своего продвижения она несколько раз вступала в бой.
Вечером я последовал за этой дивизией и ночевал в горящем населенном пункте Вые. Мазовецк. Штаб моего корпуса, который вечером переправился через [109] Нарев и следовал за мной, не смог к ночи достигнуть моего места расположения и остановился в одной горящей деревушке севернее Вые. Мазовецк, так что мы были вынуждены ночевать врозь — очень неудобное положение для отдачи приказов и распоряжений. Слишком рано я приказал переменить место расположения штаба, лучше бы в этот вечер я остался в Визня.
Первая половина дня 11 сентября прошла в нетерпеливом ожидании прибытия штаба корпуса. Польские части, которые намеревались отступить от Ломжи на юго-восток, оседлали шоссе южнее Замбрув, по которому 20-я мотодивизия совершала наступательный марш, поставив тем самым эту дивизию в тяжелое положение. Командир дивизии решил вернуть части, продвинувшиеся уже вперед по направлению к Бугу, чтобы окружить и уничтожить противника. Я повернул части 10-й танковой дивизии на противника. Между тем в 3-й танковой дивизии, продвигавшейся слева от 10-й дивизии, распространился слух, что мне у Выс. Мазовецк угрожает опасность попасть в окружение к полякам, поэтому 3-й мотоциклетный батальон повернул на Вые. Мазовецк, чтобы выручить меня. Солдаты очень обрадовались, увидев меня стоящим на шоссе в этом населенном пункте. Проявление чувства взаимной выручки мотоциклистов произвело на меня приятное впечатление.
Штаб корпуса провел ночь в населенном пункте Вые. Мазовецк.
12 сентября 20-й мотодивизии вместе с частями 10-й танковой дивизии, поспешно прибывшими для поддержки пехоты, удалось окружить поляков у Андрееве, 10-я танковая дивизия достигла населенного пункта Вые. Литовски (Высокое), 3-я танковая дивизия — Бельска. Сам я прибыл в Бельск с передовыми дозорами разведывательных батальонов и получил там донесения с самыми свежими данными о противнике. Во второй половине дня я встретил своего сына Курта.
Командный пункт был перемещен в Бельск. 2-я [110] мотодивизия была выведена из резерва группы армий и снова передана в наше распоряжение. Она получила приказ, двигаясь через Ломжу и Бельск, присоединиться к корпусу. В приказе говорилось: «Командиру дивизии двигаться впереди». Но когда утром 13 сентября генерал Бадер, выполняя приказ, выехал вперед, взяв с собой лишь радиостанцию, между Браньском и Вольском он натолкнулся на польские части, пытавшиеся выйти из окружения у Андрееве. Бадер вынужден был провести под огнем противника несколько неприятных часов, пока мы не узнали по сигналам его радиста, действовавшего довольно умело, об опасном положении генерала и не освободили его. Этот случай был также хорошим уроком ведения войны для бронетанковых войск.
В этот же день поляки прекратили сопротивление у Андрееве. Командир 18-й польской дивизии попал в плен. 3-я танковая дивизия достигла Каменец. Велась разведка сил Бреста. Был отдан приказ на наступление на эту крепость. Ночь мы провели в Бельске.
Нам стало известно, что польские части вышли к знаменитой Беловежской пуще. Но я хотел уклониться от боев в лесу, так как они отвлекли бы нас от выполнения главной задачи достигнуть Бреста и сковали бы крупные силы. Поэтому я удовлетворился тем, что организовал наблюдение за лесным массивом.
14 сентября части 10-й танковой дивизии — подразделения разведывательного батальона и 8-го танкового полка — вышли к линии фортов Бреста. Я быстро начал марш на Брест всем корпусом, чтобы использовать внезапность для достижения успеха. Ночь мы провели в Вые. Литовски (Высокое).

Приведох доста голям пасаж, който обхваща и от двете страни (хронологично) споменатото от теб място и сражение. Както се вижда, Гудериан никъде въобще не споменава за подобна ("На 10-ти по обяд ген. Гудериан заплашва, че ще разстреля военнопленниците, ако съпротивата не спре.") заповед. Малко вероятно би било да го бе споменал, ако наистина се бе случило. Доколкото схванах, поляците са му предявили подобно обвинение някъде след войната, но е било отклонено (като блъф - никой не е екзекутиран). Но не видях никакви факти на които това обвинение да се обосновава (не че би било лесно да има такива в подобна ситуация). Но ми е малко чудно предвид цялата работа лично Гудериан да се е занимавал с този въпрос - по-скоро командирът на пехотната бригада или някой офицер от подразделение на 10-та ТД.

Както се вижда, на 7-ми септември някакви особени събития няма - 10-та ТД, която тогава все още не е в подчинение на Гудериан, най-вероятно с разузнавателния си батальон влиза в контакт с някакви полски сили, след това заема Визня, като вероятно до 8-ми септември през реката са съсредоточени 10-та ТД и крепостната пехотна бригада. Същото важи за опълченскта крепостна пехотна бригада. И двете, както отбелязва и Гудериан, вече са в контакт с противника и са заели Визня, когато той ги получава в свое разположение.
През това време (6-ти до 8-ми септември) силите на Гудериан тепърва се прехвърлят през Висла (т.е. са далеч от мястото на сражението), а самият Гудериан дори намира време да си почине и да се занимава с лов. През този период корпусът е в пярко подчинение на фон Бок, т.е. няма конкретни задачи.
Вечерта на 8-ми се обсъжда къде ще се използва Х²Х корпус, като първоначалната идея е да ги задействат в направление към Ломжа (има я на картата), но Гудериан отстоява своята гледна точка, че ще е по-добре да минат през Визня (която вече е заета) в посока към Брест. Това е и задачата, която той получава.
Следва съсредоточаване на силите и известна неразбория (описана е в цитирания участък), поради която значително се забавя прехвърлянето на силите на другия бряг на реката (с около денонощие). Поне от спомените на Гудериан излиза, че забавянето (9-ти септември и отчасти 10-ти) няма нищо общо със защитата на полското укрепление, а по-скоро с взривяването на моста през реката и хаос около изграждането на понтонен мост.
С превземането на самото укрепление изглежда основно да е ангажирана крепостната опълченска бригада, като само отчасти е подпомогната от елементи от 10-та ТД, така че ще е доста смешно да се изреждат като "сили на двете страни" пълния състав на Х²Х корпус и само гарнизона на малкия УР. 20-та МД вероятно прегазва само малка част от укреплението, след което действа в друга посока, където я подкрепят елементи от 10-та ТД, а 3-та ТД въобще е във втори ешелон, т.е. към момента е в резерв и не взима участие в събитията. Така че силите на страните са крепостната опълченска бригада, отделни елементи (вероятно роти) от 10-та ТД и полския гарнизон.
През същият този 10-ти септември (още преди обяд) 20-та МД, подпомогната малко по-късно от елементи от 10-та ТД, вече се сражават с елементи на 18-та полска ПД в района на Замбров, т.е. твърде далеч от укрепленията след Визня.
По същото време тече доста по-съществено сражение при Ломжа, в което първоначално полските сили отблъскват ХХ²-ви корпус (Гудериан е щял да вземе участие в него), което може да се определи като по-тежко.
Излиза, че реалната занимавка с малкия УР трае десетина часа или дори по-малко и в нея участват само ПБр и евентуално отделни елементи от 10-та ТД (и някаква част от корпусната артилерия и, може би, корпусни инженерни подразделения, макар че е по-вероятно повечето време да са били ангажирани с понтонните мостове). Това не намалява героизма на полските защитници (те въобще се отличават през първите две седмици с много висок боен дух, предполагам, че донякъде дължащ се на твъред изкуствената представа за нещата, създадена от полската пропаганда, но това е отделен въпрос), но ми се струва, че разказаната история е леко преувеличена (като, да речем, забавно представеното съотношение на силите).
Същото със сигурност важи и за загубите, защото в този период Х²Х корпус понася загуби в няколко сражение, от които това е дребен епизод, а въобще не знам откъде се появяват тези 4 000 убити.
Така че основното постижение на гарнизона е унищожаването на моста преди немците да имат възможност да го заемат и използват. След това последните се позабавят със съсредоточаването и изграждането на понтонни мостове (но не видях реално нещо да подкрепя тезата, че причината за това е огънят от полските укрепления - честно казано, не изглежда те да са в позиция за да направят нещо подобно чисто географски) и губят поне един ден. Вероятно като причина за това може да се приведе и хаосът, причинен от смяната в командването (10-та ТД и крепостната бригада до 8-ми са към друга армия, след което преминават в подчинение на Х²Х корпус след като са заели позиции пред реката).
Щом хаосът е преодолян и достатъчно сили са прехвърлени през реката (което става на сутринта на 10-ти септември), немските подразделения изглежда доста бързо разчистват укрепленията и преодоляват съпротивата (поне основната) на защитниците, защото още в средата на същия ден 20-та МД води сражения доста далеч от укрепленията, т.е. е преминала през него. Същото важи и за 10-та ТД. Вероятно с довършването им се е занимавала крепостната бригада, но самите укрепления не са представлявали преграда (поне не в достатъчна степен). Още същия ден командният пункт на Гудериан е пренесен далеч отвъд укрепленията.
Две съединения от Х²Х корпус още през този ден се сражават с други полски сили.

Така че: забавяне от няколко часа и вероятно няколко стотин души общи загуби за Х²Х корпус ще е доста по-точно описание на случката, поне според мен. Във всеки случай, този УР не успява да изпълни предназначението си в достатъчна степен. Той и не разполага с нужните сили за това. Разбира се, може да се каже, че битката трае между 7-ми и 10 септември - на 7-ми авангардни подразделения на 10-та ТД стигат до Визня. Но основните събития и главната част на сражението изглежда се случват на 10-ти в рамките на няколко часа. 8-ми има реорганизация, а на 9-ти наистина хаос, за който носят вина немски офицери. А съотношенията на силите и приведените загуби са твърде нагласени.

Интересно е, че има известна неяснота. На едно място излиза, че 20-та МД би трябвало да е преодоляла фланговите укрепления (на пътя й е малка част от района) още на 9-ти, а към края на 9-ти 10-та ТД и пехотната бригада вече трябва да са преодолели основната част от съпротивата на поляците на основния участък. Последните са използвали нощта, за да се прегрупират и са оказали известна съпротива и на 10-ти, когато всичко свършва. Докато от спомените на Гудериан не става много ясно кога точно е преодоляно укреплението (той не го споменава почти никак), но излиза, че основното задържане е заради понтонните мостове и неразборията около тях, така че чак на 10-ти 20-та МД и 10-та ТД се пресичат реката с основната част от силите си и се устремяват към целите си отвъд района на укрепленията.
Бих рискувал да предположа, че истината е по средата. На 9-ти само малка част от силите (предимно пехота и малко тежки пехотни оръжия) от 20-та, 10-та и пехотната бригада се прехвърлят през реката, заради неразборията с мостовете и те водят боевете срещу укрепленията и успяват да се справят в основни линии с тях. А на 10-ти вече свободно преминават през реката основните сили на корпуса (20-та и 10-та) и продължават към целите си, за да започнат сражения около Замбрув и Бранск, а през това време пехотата от бригадата довършва укрепленията, с което приключва целия епизод.

ПП Прикачам няколко карти и схеми към поста.

- karta1-Bransk - вижда се докъде е стигнала 10-та ТД в рамките на 10-ти септември. Вижда се и Замрув, където 20-та МД води сражения през същия ден с части от 18-та ПД.

- Wizna.jpg - просто да се види теренът около мястото. Според мен, основните проблеми са свързани не толкова с укнепленията, колкото с реката, множеството ръкави и ръкавчета и заблатените участъци. Вярно, че тогава е било сравнително сухо (лятото е много сушаво), но все пак представлява значително препятствие.

- WysMazov.jpg - вижда се Високие Мазовиецкие, където е разположен щабът на Гудериан на 10-ти септември.

Всички тези карти показват основната посока на движение на Х²Х корпус.

- Byalistok_map.jpg - малко по-общо поглед към мястото.

И за завършек, една по-подробна схема на сражението, но не гарантирам за някаква достоверност.

[gollum]

Още нещо по темата

Още един откъс във връзка с темата:

10.15 — Генерал-полковник фон Бок: Он приказал 3-й армии держать направление строго на Миньск-Мазовецки, Седлец (вдоль шоссе и железной дороги). Левофланговая группа Гудериана (10-я танковая дивизия, 20-й разведбатальон) будет наступать восточнее линии Остров-Мазовецкий — Седлец через Западный Буг, где будет возможно его форсировать. Остальные силы — на Брест-Литовск.
Обстановка в районе Ломжи: Крепость еще держится. (18-я польская дивизия?) На рубеже Новогруд, Визна — несколько линий дотов с бронекуполами. Гарнизон слабый, даже очень слабый. (18?) Наступление здесь развертывается с ходу. В районе Новогруд, Визна [наши] части местами уже прорвались. Бок ожидает еще сегодня полного прорыва укрепленной полосы. Гудериан находится на самом переднем крае с пистолетом в руке!

(от дневниците на Халдер, запис за 10-ти септември [връзка])

Интересно е, че никъде Халдер не споменава за каквото и да е забавяне, а няма начин подобно нещо да не би направило впечатление на Бок и съответно да бъде споменато при този доклад. Ако се разгледат записите за 6-ти до 9-ти септември по-скоро става ясно, че около 7-ми и 8-ми има забавяне причинено на първо място заради проблеми с мостовете през Висла (запис за 8-ми септември, става въпрос за мостовете при Кулм и Грауденц) и след това от известно колебание в коя посока да се развива настъплението.

[Кухулин]

Да, от приложените цитати не може да се усети никакво съществено затруднение за германските сили. За съжаление не съм наясно с изворите за периода и нямам представа как седи въпросът от другата гледна точка.

Може би популярната версия в Уикипедия е по-скоро митология, а и източниците са все полски книги. Странно защо няма англоезично или рускоезично изследване по въпроса.

[gollum]

О, изследвания има, дори качени в Интернет. Аз, да речем, погледнах в това. Със сигурност има и други сериозни военно-исторически проучвания, но повечето не е достъпно в Интернет (не и свободно). Въпросът е, че нещо по-ново би било за предпочитане.

Army Group North, 4-17 September

(7-2)
Operations in Western Poland

Third Army reported its XXI Corps in firm control of Grudziadz on 4 September. Engineers immediately set to work repairing the bridges across the Vistula, to establish a further linkup with Fourth Army. (See map 8.)
On the left of the Third Army front I Corps and Corps Wodrig regrouped to resume their southward advance from Mlawa. The army group was critical of the operations just concluded at Mlawa, taking the position that Third Army should have bypassed the Polish defenses. Little resistance was encountered immediately south of Mlawa, but a stiff defense was expected along the Narew Kiver.
Fourth Army opened the second phase of operations with its XIX Corps clearing the area west of the Vistula near Grudziadz of Polish units still trying to escape from the Corridor. Reaching the river, the XIX Corps moved northward. Other Fourth Army units south of Grudziadz crossed the Vistula the same day, while fighting a series of actions with the remnants of Polish units that had infiltrated through the XIX Corps. At the base of the Corridor Fourth Army forced the Pomorze Army's 15th Infantry Division to withdraw from its positions north of Bydgoszcz.
With the Corridor operation completed Army Group North began to plan the movement of the bulk of Fourth Army to the east flank of the army group front. This movement would enable Army Group North to clear its left front of Polish forces and execute a wide encirclement east of Warsaw. Bock understood that he had the authority to order such a major move as a result of a telephone conversation with Brauchitsch on 2 September.7-3 According to the army group plan, Fourth Army would move on Lomza, from concentration areas in East Prussia east of Third Army, and drive south to destroy the Polish forces on the left flank of the army group front. This accomplished, Fourth Army would move west to envelop other Polish forecs still facing Third Army. Some risk would be involved in stripping the Corridor area and the region immediately to the south of combat units. Polish remnants would be left far behind the German battle line, opposed only by security troops and service units.
Army Group North was obliged to revise its plan with the receipt of orders from OKH on 4 September and during the night of 4-5 September. In the first of the two orders, OKH authorized the organization of only a small provisional force of fortress troops and reservists from units already available in East Prussia to move on Lomza. The second order directed the Fourth Army to continue its drive on Warsaw from the northwest. Panzer and motorized units (XIX Corps) could be shifted to the left front of Third Army, but would have to remain west of the line Ostrow Mazowiecka-Warsaw in the drive on the Polish capital.
Army Group North still held that its left should be strengthened further. A call by Bock to Brauchitsch the morning of 5 September confirmed the OKH order. The commander in chief of the Army gave as reason for his decision the belief that the Poles no longer had an effective army. Despite Bock's remonstrations, OKH would permit no moves further eastward than were necessary, in view of Germany's weak situation along the Westwall.
An additional link was established between the Third and Fourth Armies southeast of Grudziadz on 6 September, and the German line across the Southeastern area of the Corridor was shortened. The XIX Corps headquarters and one division were immediately withdrawn and moved to the left flank of Third Army, where the corps would organize the provisional force OKH had authorized for the move on Lomza. Army Group North moved its headquarters to Allenstein in East Prussia the same day, and remained there to the end of the campaign. Third Army moved to the frontier area south of Allenstein and Fourth Army shifted to a point within the Corridor northwest of Bydgoszcz.

Operations in Eastern Poland

The XXI Corps concentrated in the Pisia (Pisseck) River area on its return to East Prussia, and was redesignated Group Falkenhorst, after its commander. The 10th Panzer Division was added to Falkenhorst's command, which was to consist of an armored division, an infantry division, and a brigade of fortress troops and reservists from East Prussia. Army Group North was apprehensive, and felt that Group Falkenhorst would not be strong enough to accomplish its mission. Moreover, the commitment of Group Falkenhorst would draw the attention of the Poles to the area in which the army group planned to concentrate the Panzer and motorized divisions of XIX Corps for a fast drive deep into eastern Poland. Despite army group's misgivings, Group Falkenhorst was committed on 7 September, when it moved south on Lomza with the 10th Panzer Division, followed by the brigade of East Prussian troops.
Army Group North received a welcome but premature message from Rundstedt's headquarters the evening of 8 September. According to Army Group South, the XVI Corps had taken Warsaw and established several crossings on the Vistula. The entry in the headquarters journal of Army Group North noted that "The drama is approaching its finale." The hope of a quick victory was dashed when it was learned that only one division had reached Warsaw and had been forced to withdraw, and that no crossing had been made along the Vistula.
The 20th Motorized Infantry Division arrived as the first of the XIX Corps units in East Prussia and concentrated in the rear of Group Falkenhorst. Corps headquarters itself arrived the day Group Falkenhorst was committed. The XIX Corps was retained under army group control and prepared to enter the battle against the Narew Group without waiting for the rest of its divisions. The 10th Panzer Division and East Prussian brigade were relieved from attachment to Group Falkenhorst and attached to the XIX Corps. Guderian quickly formed a line on the left of Group Falkenhorst and moved south on 9 September, followed by the 20th Motorized Infantry Division. Group Falkenhorst, having lost its armored striking force to the XIX Corps, resumed the use of its original designation as the XXI Corps. The XIX Corps was able to report immediate progress southward, but the corps' left flank was completely uncovered and exposed to attack by the Podlaska Cavalry Brigade and other Narew Group units still in the Grodno area and about Bialystok(7-4).
The commitment of the XIX Corps on the Third Army front immediately posed another problem. The original boundary of Ostrow Mazowiecka, set for Third Army and Group Falkenhorst, would seriously restrict the freedom of action of the fast-moving armored units and prevent full exploitation of their capabilities. Army Group North requested OKH to assign another objective, suitable for the execution of a wide envelopment. The line Minsk Mazowiecki-Siedlce was settled upon. The army group planners felt that the area west of Siedlce was still too narrow for a sweeping envelopment east of Warsaw. However, it would suffice to form a link up with Army Group South east of the Vistula. Headquarters OKH remained firm in its decision to keep its forces as far to the west as possible.
The XIX Corps' 10th Panzer Division crossed the Narew at Wizna the day it attacked. The following morning the 20th Motorized Infantry Division crossed the river at a point some miles to the west. The corps commander was immediately ordered to move south across the Bug to intercept Polish forces withdrawing eastward from the Vistula.
The XXI Corps, on the right of the XIX Corps, was held up by Polish fortifications at NoAvogrod at the outset of the drive into eastern Poland. Though it managed to force the Polish 18th Infantry Division to withdraw, the XXI Corps could not maintain the pace of the advance set by the XIX Corps and fell behind.
The 20th Motorized Infantry Division became heavily engaged with elements of the Polish 18th Infantry Division in the vicinity of Zambrow on 10 September. Units of the 10th Panzer Division were diverted to assist the motorized division, and inflicted heavy losses on the Poles. The remainder of the 10th Panzer Division, followed by the 3d Panzer Division, which had meanwhile rejoined the corps, penetrated to the Nurzyck (Nurzec) River, a tributary of the Bug, west of Bielsk. [See map 10.]
Command control over the movements of these Panzer divisions and the motorized division was necessarily restricted to radio. The corps staff also experienced some difficulty in performing its proper function by reason of the frequent moves over long distances to keep the headquarters immediately behind the advancing divisions.
The southward movement of the XIX Corps also exposed its left flank to a Polish attack from the Bialystok area to the east. On 11 September Army Group North directed that Corps Brand secure this flank by a move against Bialystok. On the same day the 2d Motorized Infantry Division began moving southward to rejoin XIX Corps, while the corps' 23d Infantry Division remained in the border area.

Както се вижда от този откъс, на практика пътят на Х²Х корпус не минава директно през основната част на укрепленията. Това се вижда ясно на картата - пътят на 20-та МД. Изглежда, че трите моторизирани съединения на корпуса не срещат никакви особени затруднения със споменатото укрепление и го преминават без проблем - части от тях още на 9-ти септември, а други (след като се оправя неразборията с понтонния мост) на следващия ден сутринта.
Показателно е, че темповете им на движение са доста по-високи от тези на ХХ²-ви корпус, който трябва да преодолява укрепленията пред Новагород (18-та ПД, с която после се сблъсква и 20-та дивизия от Х²Х корпус). Специално е отбелязано, че 10-та танкова дивизия пробива през Нарев и продължава нататък още същия ден, в който започва атаката.
основните проблеми идват от главната маса отстъпващи полски сили, които все още се намират от другата страна на Висла - точно тях моторизираните корпуси трябва да отрежат. А специално за Х²Х корпус това е и контраатака от страна на Бялисток, която се пада във фланга му, за отбраната на който е трябвало да се погрижи крепостната опълченска бригада. Очевидно тази бригада поема и основната част от борбата с укрепленията, така че съотношението на силите ще да е било доста по-различно.
Ще трябва да се потърси някакво по-подробно изследване на тактическо ниво, но засега ми се струва, че имаме преувеличаване на един дребен тактически епизод (сам по себе си с голямо значение, особено за хората, ангажирани в него, но без особено отражение върху оперативната ситуация).

ПП Прикачих картата от въпросната книга, като се опитах на ръка да отбележа къде трябва да е бил Х²Х корпус и в каква посока се отправя след това. Може и нещо да не е съвсем точно, но поне така излиза.

[Гост]

С две думи - ще рече, че историята е в голяма степен полски мит?

[von Danitz]

Сайтът

Поляците нищо от миналото си не са оставили на произвола.

[Кухулин]

Попаднах на доста обширна дискусия точно по темата - мит ли е Визна или не е. За съжаление всичко е на полски език и с преводача на Гугъл хич не се разбира

ПП Иначе става ясно, че по време на битката са пращани доклади, че има свидетелства на оцелели поляци и немци, ама...

[gollum]

Ще разчитаме на теб, Даниц, че на мен полският ми е доста слабо понятен . Трябва да е имало и доклади и какво ли не, а специално за обвинението срещу Гудериан със сигурност трябва да е имало следи в документацията около организирането на Нюрнбергския процес. Това, което не ми харесва засега в цялата работа е, че няма никакви позовавания на каквито и да е документи - всичко в Интернет се появява след вестникарска статия или статии от 2009 г. Засега поне не се връзва с каквато информация намерих от немска страна, нито с въпросното сащианско изследване от 1956 г.
Засега това излиза с google-преводача за описанието от сайта (не е много ясно, но става):

BATTLE Wizna
Anticipating a German attack from the territory of East Prussia, now in the spring of 1939. the stretch Narew and Biebrza, where in September 1939. had to fight Independent Operational Group "Narew" Gen. Czeslaw Hammer-Fijalkowski the construction of fortifications. These include defense enters episode "Wizna", which was built six heavy and six medium-sized bunkers, leading by Wizna closing the only road in that area of Lomza and Bialystok Zambrów (Warsaw). Complement system of fortifications makeshift anti tank and infantry field position. It is worth noting that the construction of shelters not finally completed as war broke out. In shelters, there was no ventilation, many of them masked and some are not fitted with armored domes, such as shelter commander, which significantly reduced the combat capability of this place. In August of 1939. to fill shelters 3rd company was designated heavy machine guns from the battalion, "Sarna" Border Protection Corps (KOP). KOP (now the Border Guard) was the formation of an elite, specially trained and prepared to survive in difficult field conditions, and the assignment to him was regarded as a distinction. Commanded a company of a young officer, who do not have any experience fighting Cpt. Wladyslaw raginis that on September 2, 1939., After the outbreak of hostilities, formally assumed command of the entire episode "Wizna", then numbering 720 soldiers including 20 officers and 700 soldiers (according to some sources, the Polish soldiers may have been a little over 500). Episode defense stretched perpendicular to the river Narew a length of about 9km, and also had three forward positions at about 10km downstream. Total area of defense has remained little more than 100km2 wetlands that have a natural barrier against the enemy, but that summer was very dry that year and recall witnesses of those events easily tanks drove over the fields. It is worth noting that the next grouping of Polish troops were in Lomza and Osowiec ie, 20 and 30km from Wizna. Polish defense weapons status was as follows: five light guns, 24 machine guns, 18 erkaemów and 2 antitank guns (but only 20 missiles). Weak arms, or rather its absence, a small number of crew Wizna segment, and a huge area of dried swamp the defense did not give much chance of Polish soldiers lonely defenders ... Reduta Wizna they did not think it as a huge strength of will have to fight back.

PROCEEDINGS OF THE WALK.
First units of German 10 Panzer Division appeared Wizna September 7. They have taken the first attempt to break through in the direction of Brest. When the first tanks entered the wooden bridge on Narew, Polish sappers blew him into the air, and heavy fire toward the bridge, forced the Germans to withdraw beyond the line of fire. Germany became frightened, expecting the other side of the river a large amount of troops. The next day, German troops were reinforced safes XIX Corps Gen. Heinz Guderian, which included two armored divisions, the division and a motorized infantry brigade of the fortress. It is estimated that the German forces consisted Wizna 32 000 soldiers and 160 - 350 tanks (and according to some sources, the German troops could be up to 42,000). Moreover, Germany had a very strong artillery fire and were supported by the Air Force. Already the first reports coming to the Captain. Raginis a column of German troops approaching the Wizna, spoke of the overwhelming superiority of the enemy. He was aware of this captain. Raginis, which is to strengthen the fighting spirit among his subordinates, together with the commander of an artillery see Stanislaw Brykalskim, took an oath that will not leave alive defended position. Sept. 8 began with a strong artillery attack on Polish positions, but this only slightly violated defense system. On the night of hell broke loose, started several hours artillery fire, supported by fire from air, which lasted until noon hour the next day. Morning of September 9 arrived Wizna Gen. Guderian and found that the retention throughout Armoured Corps march by several crew shelters, rehabilitation is a demanding their own embarrassment and soldiers and personally took command of the forces of the Wehrmacht. In the afternoon the enemy launched the assault tanks, which circled the various shelters and blocked them, so that the German infantry with tanks its way into the Polish defense. Germany most of the day could not cope with the Polish defense, until the evening they managed to overcome most of the Polish defenses, but with large losses of their own. On this day, the artillery shell fragment killed Brykalski see, and Cpt. Raginis was seriously wounded. Ok. 18 all the bunkers are surrounded by Germans. In these shelters was a native support for 3-ch guns, but no anti-armor weapons, and so drove up the tanks at close range and fired embrasure. One of the commanders of the Polish defense, Cpt. Albert Schmidt recalls the last moments of the fight. "Ok. I lost my first 15 hours, and heavy machine guns was so blinded that I lost sight. Up to 18 hours All the injured enemy machine guns in the building, injuring five hard me and privates. Status in the wounded one, completely dark room among people crammed twenty-six steadily deteriorated, machine guns were no longer there. I decided to give up an object. " And he mentioned getting one of the shelters, the German officer, Major Malzer. "Tough Polish defender would not in any way to stop the fight, and our branch has been re-buried with a machine gun bullets. Despite this, the second engineer podczołgał to shooting a machine gun - an explosive charge exploded and the gun fell silent. Attempting intrusion into the shelter, however spełzła nothing, because the dome was still not broken, and her Polish machine gun kept us further into the fire [...]. One of the engineers hid behind a tank turret, which entered the wall of the tank. Two machine guns, which to date have led frantic fire, were destroyed. But now the Poles refused to give up [...]. One of the engineers went back to the shelter and threw the rifle of the dome a few hand grenades. Only in this way has been effectively broken the resistance of the Poles. In the shelter found seven dead. " On the morning of September 10 the crew of some shelters, however, is still defended. When German columns followed already at Brest, yet still defended the shelter on Mount Strękowa commanded by Cpt. Raginis. Ok. hours. 10 and encircled by a report prepared for firing 3 German tanks approached the shelter parliamentarians and put the Polish commander's ultimatum that if he will not give shelter, all prisoners will be captured (by order of Gen. Guderian) shot. Seriously wounded the captain asked for time to think, though he knew that this was the end of the fight. The soldiers were exhausted, stunned, blinded, for this ammo was not a word was not any opportunity to defend. But more than an hour elapsed time before the captain took the decision .... Turning to the shelter to the still ongoing at the crew and thanked them for the fact that soldiers did their duty, and then ordered to leave the shelter. He does not surrender. Bieganski Sewell, who was the last to leave the shelter so as to describe this moment, "the captain looked at me warmly and softly urged. When I was at the exit, hit me on the back of strong gust and I heard an explosion. " Cpt. Raginis grenade tore up, keeping in this way before the oath ...

Вижда се, че това описание въобще не се връзва с немските данни, нито с тези от сащианското изследване. Гудериан не пристига във Визна преди сутринта на 9-ти септември, нито Х²Х корпус получава в състава си 10-та ТД и крепостната бригада (която не е моторизирана и е опълченска, т.е. окомплектована с възрастни резервисти, което се предполага и от предназначението й - крепостна) на 8-ми септември. Изрично е описано, че Гудериан получава тези съединения и задачата си късно вечерта на 8-ми септември. Първоначалната задача наистина е предполагала да се пробие към Ломжа и нищо чудно 10-та ТД и крепостната бригада наистина да са действали в този смисъл на 8-ми септември, преди да бъдат включени в Х²Х корпус. Но не намерих данни за това.
Както вече написах, задачата на Гудериан е изменена и той трябва да пробие в друга посока, така че овладяването на укрепленията е по-скоро мярка за прикриване на фланга. И, разбра се, за осигуряване на преминаването на Нарев, но доколкото разбирам реката е прикрита само от леки предни укрепления, а основните са в дълбочина и прикриват пътя за Бялисток и Ломжа. В съответствие с това 20-та МД и 10-та ТД действат на 9-ти септември, като поне Гудериан описва известна неразбория с понтонните мостове, която забавя прекосяването на реката значително, а през това време се прехвърля само пехота и отделни машини с някакъв ферибот или плавателен съд с подобно предназначение. Вероятно в рамките на 9-ти септември са овладени позициите, прикриващи самата река, но каквито и да са събитията през този ден, не изглежда срещу полския гарнизон да действат повече от няколко хиляди пехота, подкрепена с някакви тежки оръжия и няколко танка (не вярвам да са успели с ферибот да прехвърлят повече от 10-20 машини), вероятно подкрепени от корпусната и дивизионната артилерия, която без проблем може да води огън от позиции на другия бряг.
Със сигурност на 10-ти сутринта всичко вече е наред с понтонните мостове и 20-та МД и 10-та ТД са прехвърлят поне с бойните си групи, като укрепленията, стоящи на пътя им, са овладени, защото преди обед те вече се сражават доста далеч от това място (Замбов и Бранск), а вечерта или дори по-рано щабът на Гудериан вече е в Високие Вязоветски или в някакво селце около него.
Впрочем, не изглежда кой знае колко точно и сведението, че наоколо няма никакви полски подразделения, защото на същия този 10-ти септември и двете дивизии се сражават с елементи от 18-та полска ПД, както и някакви други полски подразделения, да не говорим, че цялата маневра е за да се обградят опитващите да си пробият път отстъпващи полски части.
Това, което е сигурно (вярно) е, че наистина на 7-ми септември трябва да е първият контакт на полските сили, отбраняващи Визна с 10-та ТД (най-вероятно с разузнавателния й батальон). Същият ден немците заемат Визня, но не успяват да вземат моста цял. На 8-ми тепърва Гудуериан получава задачата си, а 20-та МД и 3-та ТД се движат към мястото си. Дали и какви действия опитват 10та ТД и крепостната бригада през този ден не е ясно, но нищо чудно да са се опитали да заемат плацдарм отвъд реката и да не са успели. Предполагам, че през този ден 10-та ТД се е придвижвала към позиции пред реката, за крепостната бригада не е ясно.
На 9-ти септември са започнали някакви по-решителни действия, в които е взел участие и Гудериан (в дневника на Халдер се споменава, че самият той се сражавал "с пистолет в ръка в първите редици", но също там пише, че укрепленията са слаби и гарнизонът - също и че не са създали особени проблеми, а описанието е не толкова на събитията около Визня, а на тези през целия 10-ти септември, а тогава Х²Х корпус се сражава на още две-три места). Според спомените на Гудериан, а и дневника на Халдер излиза, че на 9-ти още няма почти никакви събития, т.е. Х²Х корпус тепърва се готви и довършва дислокацията на силите си, а основната атака е на 10-ти е всичко е решено в рамките на два-три часа.
Реалните сили на Х²Х корпус, взели участие в действията срещу укрепленията трябва да са някакъв преден отряд на 20-та МД, който прегазва фланга на укрепленията, след което поема към Замбрув, т.е. вероятно не повече от 2 000 - 3 000 души, някакъв боен отряд на 10-та ТД - може би предимно танкове (10-20?), които са останали да подпомагат действията на крепостната бригада (основната час тот 10-та ТД на 10-ти се придвижва вече към Бранск и подпомага елементи от 20-та ТД при Замбрув) и самата крепостна бригада, която трябва да е разчиствала основната част от укрепленията. Самата бригада едва ли е имала повече от 4 000 - 5 000 души боен състав. И от тях едва ли са участвали повече от 2 000 - 3 000 души - то и място няма за много повече. Към това можем да добавим някои инженерен батальон (корпусен или на някоя от дивизиите) и корпусната артилерия (вероятно 50 - 100 тежки оръдия). Може би и някаква авиация, но не открих конкретни данни.

а това е от статията, която посочи Кухулин:

Wizna Defense, the Polish Thermopylae otherwise Wizna is just a myth

When I hear about the Polish Thermopylae, then grind their teeth. What has several shelters incomplete crews fighting the Spartans, who came to stop the massive Persian army of Xerxes - said the historian Daniel Boćkowski.
Morning Courier: Polish Thermopylae, so we were taught about in schools Strękowa Mount. Is the time verified the description of the heroic struggle defenders?

I still do not. I'm not talking about timing. This is a great myth, the same way as strong and fierce defense of Bialystok, created during the communist regime, designed to serve the then communist political history. On defense Wizna, and more on the Mount Strękowa there were no heroic struggle. Shelters that are there until the outbreak of the war were finally finished and properly armed. The soldiers who served there, certainly trying to do everything possible, and many gave their lives for their homeland and it is a sign of heroism, but the same "fight" on the section were not Wizna for the war and more important. Truly bloody clashes took place in the direction of Lomza and especially in Novgorod. It's there if you already want to talk about symbols, it would be to put these unfortunate Thermopylae. fiercest battles in the four-day Polish defenders were outnumbered, and they could not maintain an important point of resistance. There really struggling too disparities between Polish and German soldiers were enormous.

Textbooks say that Cpt. Raginis had to resist the enemy's strength czterdziestokrotnej. Do you see the same defense of German historians that direction?

German historians are not interested in this matter because, as mentioned earlier, is a myth. The September campaign is primarily our business, and there is still much to be done, because you have to slowly take back many of these "facts" created during the communist era. I must admit that I hear about Thermopylae, then grind their teeth. What has several incomplete crews positioned bunkers in the area as a convenient water passage to a few hundred well-trained, well armed and ready to die Spartiatów (incidentally included in the composition of the nearly 6-thousand clusters Greek), who at the best possible strategic places to stay have a huge Persian army of Xerxes. Wizna had great strategic importance. When the troops of the German 10th Panzer Division failed to take the Lomza been directed to the nearest water crossing and the closest was Wizna. Pure coincidence meant that the German tanks were at that place. The real battle was fought at Novgorod. Did the Germans in tanks was 20 or 40 times as much does not matter. Tanks are not used to the storming of shelters.

Is it true that book being prepared by Dr Tomasz Wesolowski allows you to look differently at the defense?

I do not want to speak about an upcoming book by Dr. Wesolowski because she did not know. I know that this is an excellent methodological work because Dr. Wesolowski is today one of the best experts in the September campaign in our region. Do you show a different picture of defense? He is known for many years.

The problem is only the fact you earn wealth for envelopes martyrdom of these events. As long repeated the story of Thermopylae, that today no one has the courage to say what really happened. The study materials will be used for translation, which clearly show the scale of action in that region.

Whether and to what extent they are reliable?

Logs, reports, and reports written on the German troops during the fighting to date are an invaluable source of information. In fact, Germany had no reason for their falsification, or "stretching" of reports. Led a victorious campaign of land with relatively low losses of their own. In addition, they were always scrupulous. It is based on material in Germany, which was prepared in the concentration camps, were able to verify the actual number of Nazi victims zgłady machine.

"Passerby tell homeland, that we fought to the end ..." This inscription from Strękowa Mountains.
It has been argued that not all soldiers were at the captain. Raginisie that some escaped, and he Cpt. he was impulsive and even burned to die for that?

Well - we fought to the end ... The problem is that the defenders did not fight to the end because it would be a suicidal death, and nothing the appellant. The vast majority after several hours withdrawn from their battle stations, in principle, after a brief exchange of fire. As for the Captain. Raginis. It is best to make Dr. Wesolowski. The only thing that is certain is that Cpt. Raginis died. Under what circumstances, that we will never know. Do you tore up a grenade, or shot with a pistol, and was badly wounded and bled to whether a bullet hit him, and perhaps killed him terrified defenders with the shelter, which he demonstrated when he refused to withdraw? Version is much, how many people asked after many years. Of course, one of them is official - tear grenade. But a Polish officer in the shelter do not really have a service weapons and ammunition? Again, we can gdybać. Remember Cpt. Raginisie and other defenders is our duty. Let him be one of the soldiers of the September campaign, who remained faithful to the end of Poland. Not produkujmy myths.

As far as I know, in Wizna will have two competing events, as even men of the place could not get along with each other. In addition (except for Strękowa Hill) will sing the team, which in addition to a song about "Polish Thermopylae" has in his repertoire of songs about heroic soldiers of the Wehrmacht and the German sailors from the u-bots. While the following years, when the Westerplatte shall be the final act of reconciliation, the leaders countries that participated in the bloody conflict of 1939-1945, this is normal, but I can see that even a chuckle history.

ПП Даниц, прав си, че поляците нищо от историята си не оставят на произвола, независимо голямо или малко.

[Кухулин]

Д-р Томас(ш/ц) Весоловски бил най-добрия специалист по кампанията от 1939 г. Щял да пише книга за митовете около Визна и в едно интервю излага накратко положението:

Wizna: niesłychany mit kampanii wrześniowej?

Доколкото успях да схвана, възгледите му горе-долу се покриват с тези на Голъм. Освен това твърди, че полските бойци при Визна са били слабо подготвени и по някое време част от тях са напуснали позицията. Развитието на самия мит било също много интересно, но за това ще четем в книгата му... на полски, предполагам

[gollum]

Благодаря за материала, Кухулин. Ще го пусна тук след минаване през google-преводача (не е много добър, но полученият тест е разбираем), та да спестя упражнението на другите, пък и да си е директно в темата.

Monika Żmijewska: Ends you just work on a book that will turn upside down the whole way of thinking about defense Wizna. Undermines the force by the year Pan version of the heroism of Polish soldiers.

Dr. Tomasz Wesolowski: My book will not only treat about what happened, about what the historian can read the source, but will also study the memory of the Battle of Wizna, throughout the decades of communist Poland and the Polish 20 years independent. The paper will present the myths and the truth about what happened in September 1939. And the truth is that Wizna after the war became almost unheard of propaganda myth that grow for 70 years and is growing further.

Monika Żmijewska: So it was not the heroism of Polish soldiers defending Wizna episode? Do not they have delayed the march of the German army? They died for nothing? A determination of what was attributed to the defense for years Wizna - "Polish Thermopylae" - is inadequate?

Dr. Tomasz Wesolowski: - Thermopylae, moreover, are also very mythical. Legend says that 300 of the gorge Spartiatów prevented thousands or even tens of thousands of Persian soldiers. And we all fell in his defense. Well, we can assign a topic termopilski the Polish side, provided that we accept a few "but". If Spartiatów was supposed to be at some point as many as the Persians, Leonidas would be left if the majority of their Spartiatów word, if we consider that the Spartans did not have fallen in defense of the ravine, only the most left their positions - this is so, then the comparison would be most appropriate.

Monika Żmijewska: Lord suggested that the battle ended Wizna escaped most of the Polish soldiers?

Dr. Tomasz Wesolowski: - I suggest that the battle ended in abandonment of the position by the majority of Polish soldiers.

Monika Żmijewska: This is how it looked? What are your evidence?

Dr. Tomasz Wesolowski: - Look at this myth in the final version, in which it currently operates. Commonly it is said that: a) Wizna heavy fighting lasted four days, b) 720 Polish soldiers heroically preventing the 40,000 German soldiers, General Guderian, c), almost all Polish soldiers were killed, d) after the surrender of the last shelter raginis - which previously swore not to leave their positions - tears grenade. And by that, as today, enthusiasts proclaim the myth - it should be an example for the Polish youth. Already I can imagine that contemporary young people, who in time of war should tear up the grenades. It actually makes the most sense to what you can do a brilliant way to get rid of an entire generation and is the most patriotic part of ...
But back to substance. Through all those years when I dealt with this issue, and I do it since the mid-90s, amazed me as the number grew as the addition of another zero, and multiplied. The longer this myth becomes, the less truth in all this and more fantasy. It came even to the fact that there were some reports that the Polish defenders in shelters wgniatało no longer 40, and 50 thousand Germans, and in some places you can read that the fight lasted up to seven days. The most common version is four days.

Monika Żmijewska: So let's start fighting. While in the end it lasted, the battle for Wizna?

Dr. Tomasz Wesolowski: - Fights did not last even four days. September 7, 1939 at the Polish positions came only reconnaissance school, moreover, led by an outstanding officer, who then was a big ace Afrika Korps - Hans Cramer. Note that if the German forces were much weaker than the Polish side. Besides, the Polish soldiers was also less than that provided by the official version: not 720 soldiers, only less than 650, but much better armed than it took to write. German reconnaissance attack is not a simple reason - was intended to capture the bridge, if it were not for the defense. But the bridge was blown up in front of them in the air. And that the Germans were weaker than the Polish defense, and it did not take up any attempts to offensive operations. They waited for developments. It is understood that the fight Wizna took place from 7 to 10 September and was a bloody battle. And so we have been false on a good day - because on September 7 Wizna there were no bloody fights. To grasp the whole, to understand what has happened on this day in the area, you need to know that the German 10th Armored Division Lomza attacker got the command: "or earn Lomza midnight [September 7], or look for another crossing, walk the other way." Invented so that you can work around Lomza just by Wizna and thus refer to the Ostrow Mazowiecka, and then go on to Warsaw.
However, recycling the 10th at night Armored Division, stretched on a very poor way - remember that these areas communication network was very poor - the operation was so difficult that the first units of the 10th German Armored Division began to pull into Wizna until 8 September. First, there came a squadron, an infantry battalion supported by artillery from the various branches of sappers. Only then offset the balance of power. And on Sept. 8 the Germans were already more or less what many Poles. In the afternoon, Sept. 8 Germans attempted an offensive. Utterly Polish artillery position, and here was the first crack - Cast rearmost position on the Narew not mentally tough, and abandoned their positions. In this way the Germans were given full freedom of movement along the shore and were able to Narew begin to build a pontoon bridge. In fact, that the division could move on, I had to put a pontoon bridge. It is, however, conspires against the Germans. The Germans had Mostowo-pontoon column, after which you could przeprawić division. But the conditions to cross division, this column had to have a standard load of 16 tons. Meanwhile, the elements that make 16-ton floating bridge Wizna starczyły bet only on the bridge length of 54 meters. Unluckily, it was Narew this site a little over 60 meters ...

Monika Żmijewska: Delayed the passage of the Germans so the problem with the bridge? Not the heroism of Poles, only bad calculating?

Dr. Tomasz Wesolowski: - This is the key to understanding the stoppage of German troops. Yes, you can place a light pontoon bridge and did not convey heavy equipment. Or wait for the handing over of the next column Reich bridge to lengthen the bridge. Downloading the second column pontoon project has proved extremely difficult, and this is the reason that when the highway Wizna - already swamped by turning back the 10th Armoured Division - on September 9, began to pull another German unit has a body of Gen. Guderian - it created here unless one of the biggest traffic jams in the history of warfare. Ranged from Wizna up outside of East Prussia. Forced their way through the cork took a lot of time. Although most extended position of Poland broke it, and so the Germans did not attack right away in the night and the only major action began on September 9. Previously, it was only the artillery fire. None of the shelters was not hit by any hard shell, it was not destroyed. But the Polish part of the cast - the most extreme of Narew - not tough mentally. And in addition, without loss, no one died there, all abandoned items.

Monika Żmijewska: How can this be, since, as you say, fire was not so dangerous?

Dr. Tomasz Wesolowski: - Painting from Wizna boys, as she wrote beautifully peerelowska propaganda, were in reality a conglomerate of small subunits, and the fort - an elite - and those mobilized in the general mobilization, unaware of each other, niezgranych, in part, substitutes, such as poorly equipped in your shoes. Cluster of different people, with a large admixture of sub-units mobilized from ethnic minorities, which was reflected in the very discipline and morale. It was enough to defend the burst.

Monika Żmijewska: Let's move on. You argue that the real battle actually occurred on September 9.

Dr. Tomasz Wesolowski: - Then Wizna actually was already most of the 10th Armored Division and Landwehr Regiment. Then the German forces concentrated for the attack has actually exceeded the Polish side. But they were not so big - in the same Wizna to the attack have been made about three or four thousand German soldiers.

Monika Żmijewska: 10 times less than the official version says! Why so little?

Dr. Tomasz Wesolowski: - The reason is simple - the rest was still in huge traffic jams. Please note - Wizna led to two roads - one of Lomza, impossible to use, and the second from Jedwabne. One way of low permeability to the metastasis of a huge amount of troops - this can not be easily discharged, cork brick. Another thing - ran through a swamp wizneńskie only a dike. As you can imagine at this point, directing 40 thousand. soldiers numbering a dam 12 meters in width? It's just impossible. Necessarily have to fight for small branches. Defense under the Mountain Strękowa and broke Kurpikami infantry company, supported by a team of pioneers and three tanks. The first units of the 20th Motorized Division Wizna reached only at night from 9 to 10 September, so after breaking the Polish defense, while the third Panzer Division - only day after the complete cessation of fighting.
Another myth: the official version says that the Germans suffered enormous losses, that our soldiers, despite such a large disparity of forces destroyed a large branches. Just something no one could so far indicate where the Germans are. Since they lost so much, it should be somewhere in the graves? The problem is that in fighting the Germans Wizna barely nine were killed, dozens wounded. So say German archives, and records of their losses, we can only envy. For comparison - the struggle to Lomza cost the Germans more than 40 dead, Novgorod - more than 100, and Andrzejewo Zambrów - over 150 For the hundreds of wounded.

Monika Żmijewska: This is how things are for the loss of the Poles? It is said that almost everyone died ...

Dr. Tomasz Wesolowski: - Well, it is said. Pisano, that killed nearly all the defenders of the 720th That allegedly survived and went into exile only 70th This is another myth. Nobody asked the question: since died, where Polish troops are you? Meanwhile, place of burial is known to only three Polish soldiers. And the rest? So what is - one of the locals, who arrived on the scene of the battle after battle, he found hundreds of carcasses or fresh graves? Nobody asked the question: maybe it all does not there?

Monika Żmijewska: The fact that there are no graves, does not mean that these soldiers did not die, nor that it fought bravely.

Dr. Tomasz Wesolowski: - Of course not, but it is one of doubt, which puts the matter in another light. I say with all responsibility that the majority of Polish soldiers abandoned their positions, though, due to various reasons. It happens - the officer is killed, a soldier does not know what to do next. And that's it. Already the evening of 8 September in the neighboring Osowiec was appointed court-martial for deserters from Wizna. Fighting Wizna still good not begun, and already poured spanikowanych group of soldiers without guns ...

Monika Żmijewska: What are your proof of this?

Dr. Tomasz Wesolowski: - The answer lies, among others the German sources, which I studied for several years. Previously, the authors of the official version were never analyzed. In Poland, there was a vicious and completely unfounded belief that if Germany have posted, it must be a lie. This is a basic methodological error, which assumes that the German propaganda and German military documents are one and the same. And those two things you need to distinguish. Military documents allow you to play minute by minute the fighting. How many prisoners were taken, how much hardware found, etc. What interest would the German army, to falsify reports from the battlefield, happening here and now?

Monika Żmijewska: What is clear from these documents?

Dr. Tomasz Wesolowski: - The balance sheet is as follows: number of Polish soldiers were killed, taken prisoner got up over 90 So I ask: what happened to the rest? We should add that some soldiers did not take part in the fighting - it's engineers, about 70 But it is still over 400 of their Still I ask: what happened to them?
Another thing that is clear: veterans. Please note how the environment was vibrant Westerplatte, which somehow managed to play out almost all the soldiers involved in the fighting and after the war too egzystowało "kombatancko" sold more than one hundred veterans. Wizna heroes from the best doing the 60s, gathered eight to ten.

Monika Żmijewska: Because I can, however, simply do not exist, and it was not because I died? And it can also Westerplatte were better organized?

Dr. Tomasz Wesolowski: - Maybe. But I think it is all about that missing veterans. There was nothing to brag about.

Monika Żmijewska: Are you suggesting that they felt ashamed that they had escaped?

Dr. Tomasz Wesolowski: - While it is called. Lots of questions here.

Monika Żmijewska: Well, where did these all, in your opinion, inflated numbers: 720 Polish soldiers, 40,000 Germans, etc.?

Dr. Tomasz Wesolowski: - It's simple: we are dealing with myth, which escalated as the history of the Battle of Wizna propagandists were involved rather than historians. We are dealing with a situation in which only a historian dealing with Wizna Colonel Adam Sawczyński. Appendix I, which is already done from the perspective of London, after the war, without being able to come to the country. He has just published a single article, which can be said that this is a scientific work. He did it gathered a modest source of what was available at the end of the 40s and the beginning of the 50s Meanwhile, the myth Wizna began to develop in Poland after about 1959, the first in the country celebrated the anniversary of September 1939. 20 years after the events. Careful arrangements were Sawczyńskiego multiply with abandon. This enormous and damaging role played by the Kosztyła Sigismund, who was the founder and Director of Bialystok Army Museum, who wrote a few publications on this subject. Kosztyła Although he received his education history, but at the moment when the subject was Wizna, he did it in such a way that he taught - as politruk Polish People's Army.
And so it began to impose themselves on a few things: first case - the lack of people who they would have professional preparation, or at least a willingness to use objective methods of research. The second issue - the dominance of martyrdom propaganda picture of the war. And the third thing, the most difficult to grasp: a certain atmosphere of the 60s, under which started to develop a phenomenon known today by some historians as "moczaryzmu", "national communism." That is such an official, veterans of the heroic martyrdom video highlighting the past, including this September. And so, on the basis of these phenomena, he began to shape the myth that perfectly meets the expectations of some of the time. Here we have a huge, was bogus superiority of the German forces, here we have a handful of Polish defenders. And suicide. Well, after a veritable second raginis Colonel Michael from Kamieniec that the ashes blew into the air. The situation is almost ideal, only to beat the bell.

Monika Żmijewska: It's like in the end was the raginis? He died? Not dead? The circumstances of his death, it undermines you?

Dr. Tomasz Wesolowski: - I do not really know what happened. The fact is that raginis dead. How did his death, I am not sure. There are several versions. Official - that ripped him a grenade. The second - that he died from suicidal fire. Third - died from an accidental shot. Fourth - died from wounds incurred. Another version has serious doubts about whether raginis in general was killed. And so we come even to appearing frequently, repeated by some veterans and the local version - that he was killed by his own soldiers, supposedly for having refused to give up. It is not, of course, no evidence for the historian, but also the other relationships are not unequivocal evidence. I came to a stalemate, while having no evidence remains for me only a meticulous presentation of different versions of the circumstances surrounding the death Raginis. Let the readers themselves can judge.

Monika Żmijewska: What surprised you most during the collection of materials?

Dr. Tomasz Wesolowski: - I am surprised at the nonchalance with which the communist falsified history, conquered the results. And also - what is it - as some discontinued operations. Not analyzed archival sources, the relationship was not collected with survivors in an appropriate way. Transfers included the fact that veterans come for the ceremony, there comes by their journalists asked about the event. And that's it. As a result, today in the archival collections do not even have a set of relationships of people who in the '60s and 70 Wizna came to the place of fighting. Between the end of the 60s and the beginning of the 80th have found a total of more than a dozen people admitting to the fact that they fought Wizna. But the relationship made only a single person, such as lieutenant Witold Kiewlicz. Several relationships were written in London, but to them later, researchers have not arrived. But actually, this one not at all attached the proper weight. My most serious complaint at the age of PRL is that when the men were still alive, which could be found - it did not happen. These people were not needed. Why? When in the late '60s began to celebrate the festivities in Wizna, it's not meant to be remembered. Please note that a monument to soldiers of the Independent Operational Group "Narew" is set not in the place of fighting, only just Wizna. And all of this, where the companions had to come and make wreaths. Well, after all, do not drive on some bumpy road. Usual propaganda tube. The veterans were the least important at this point. A playback of the real past - not necessary.

Monika Żmijewska: I will be sarcastic. A common trend is now to make villains of heroes, to speculate, to spin unproven theories. Your views on the defense Wizna can be received in this manner. And you counted among the "young wolves", which does not respect its own past ... Quite frankly: I'd rather continue to believe in the modern colonel Volodyovski.

Dr. Tomasz Wesolowski: - I would like. Imagine that I was raised on the myth Wizna. And the more surprised me the results of research. The more I started to wgłębiać the topic, the more I ceased to match numbers. And unfortunately I have no doubt. A trend, "said Ms. revisionism ... My book is a collection of speculations. It's a few years sitting in various archives, analyzing detail by detail, collect small pieces of the puzzle together. Cold analysis of sources and German immigration, which will be presented in detail in 600 pages, illustrated with more than a hundred archival photographs. Of course, I expect the allegation that the Germans could lie, but I assure you, the German army would have no interest in that. And my age? It's not my fault that I was born 30 years after these events. My intention is to show a different view on the topic - but I look up rules based on the examination procedure, the current historian. On adulterated myth can not build its own identity. Why force the defense Wizna fete, since it is near Novgorod, where he actually took a serious fight?

Monika Żmijewska: So the important battle of Wizna turns into anything significant and this is an episode on the Narew?

Dr. Tomasz Wesolowski: - I did not say. From an operational standpoint it was not for the Polish side, only the episode. Cross the Narew Wizna had yet disastrous consequences for the fate of all SGO "Narew. For the Germans, but this episode was a significant few, forced shutdown of the river, with low intensity fighting. It is remarkable that among the photographs made by the Germans during the Battle of Wizna, quite a few shows vacationing soldiers, including spearfishing, and even taking a dip in Narew.
Finally, an example related to the three soldiers fighting in defense of Wizna and how their memory shaped by propaganda. This is the Polish captain, Albert Schmidt. In 1939 he commanded a company of Wizna infantry. This same captain, not being a line officer, and the only school instructor, locked in a bunker and surrendered only when the tanks entered him. He wanted to commit suicide, but eventually surrendered. In the end - for peerelowskich propagandists - there was a worthy title of hero. With good reason. After leaving the prisoner - he lived in London. A lieutenant Witold Kiewlicz? Soldier army fort, specially trained to fight for empowerment. He left his bunker before the Germans approached him for a few hundred meters. During the retreat encountered Lieutenant Theophilus Sheds subdivision. Pro Kiewlicz no longer wanted to fight, he went further. Szopa, teacher-reservist, he decided to stay. I died. After the war, in 1972, and Schmidt, and got Kiewlicz Military Virtue Cross - silver, fifth grade. Except that Schmidt from the London chapter and Kiewlicz - from the State Council People's Republic. So in total illegal, because the cross could only be granted jury made up of knights of the Order. And here we have two attitudes: one showed the bravado, the other simply fled. But under the breasts did not hesitate to issue orders. And a lieutenant Szopa even today no one remembers. Decent grave is not live, with medals do not even remember.
At the September campaign, and the Polish army must finally look cool eye. I also judge it through individualized attitudes of specific individuals. Not just black and white but various shades of gray. Besides finally add that we expect from historians. Pokrzepiania aching hearts or inquiry of truth? Can not always be reconciled.

[NightPirate]

стана ми интересно и в гугъла излязоха картинки от остатъците от бункерите и от мемориала

http://www.panoramio.com/photo/34609113

http://www.flickr.com/photos/15632944@N00/3900519202/

[fenrir]

Само като уточнение песента в начало не полска. Шведската хеви-метъл група Sabaton я изпълнява. Всички техни песни са посветени на определено историческо събитие включително и тази казва се "40 to 1" Няма общо с полската пропаганда

[gollum]

Фенрир, ясно е, че песента е на "Sabaton", но никак не си прав, че "няма нищо общо с полската пропаганда" - тя е нейно отроче в информационен смисъл. Ако я нямаше въпросната пропаганда, нямаше да го има и мита за битката при Визна, следователно музикантите от "Sabaton" не би имало как да се вдъхновят от него и да напишат въпросната песен, която по този начин се превръща в едно от продълженията на мита. Митовете са жизнеспособни, може да се каже дори вирулентни .

[von Danitz]

Пропагандата е налице, с всичките и възможни достъпни средства. Вижте това. Все едно е дали е гръцко, немско, руско или полско. Просто си е пропаганда. А става въпрос имено за картечарите на Визна, които се държали като спартанци. Според мен обаче Вестерплате е много по-разпознаваемо международно.