Структура и състав на механизираните дивизии

[Neonix]

Може ли някой да ми даде повече информация за структурата и състава на немските и руските механизирани дивизии.
Интересува ме като брой хора и машини, какво е въоражението и типа на машините, организацията, какви цели са възлагали главнокомандващите на съответните страни на тях и оправдали ли са ги те, а и нещо друго ако някой се сети.

Мисля, че темата ще е интересна и за другите. :tup:

[gollum]

Структура и състав на механизираните дивизии

Ако те интересуват именно съединения наименувани "механизирани" - във Вермахта въобще няма такива, а в съветската армия, има два типа - механизирани бригади и механизирани корпуси.
Предполагам, обаче, че имаш предвид танкови или моторизирани съединеия и такива, разбира се, има и в двете армии.
(донякъде карам по памет, та ще помоля да ме извините (а още по-добре - поправите) ако тук-таме има някоя неточност в детайлите)

Вермахт

На дивизионно ниво в началния етап на войната има три типа съединения:
---------------------------------------------------------------------
* танкова дивизия

Доктрина

По идея на ТД се възлагат следните задачи - да участва в реализирането на оперативен пробив (като тук има известно доктринално колебание - в единият случай ТД се намират във втория ешелон, изчаквайки пехотните съединения да пробият тактическата зона на отбраната, след което се въвеждат в пробива; във втория случай се предполага ТД да участва непосредствено в пробива на тактическата отбрана. В крайна сметка надделява по-скоро втория принцип); да развие пробива в дълбочина, като в състава на оперативно обединение образува клин, рпазсичащ надълбоко вражеския фронт. Крайната цел е да затвори пробива в дълбочина, или да въздейства на далечния фланг и тил на оперативното построение на вражеските сили.
Като второстепенна задача може да се формулира участието в танков рейд - т.е., набег, целящ да разстрои или унищожи вражеските комуникации. За целта ТД трябва да е изведена на оперативен простор.

За да обобщя - немската ТД е фин оперативен инструмент, основната задача на който е настъпателна и се реализира след излизането на оперативен простор. В този смисъл залога е върху скоростта и оперативния обсег, а не толкова на огневата мощ или защитата.
Това лесно може да се проследи и при поставянето на техническите задачи - немските танкове по-принцип са "крайцерски", като на практика няма танкове за непосредствена поддръжка на пехотата.

По-късно, нпрез втория и особено през третия период на войната, немската ТД губи изцяло оперативното си настапателно предназначение и има основно две задачи:
- тактическа мобилна отбрана;
- тактически щурм - т.е., пробив на тактическата зона на вражеската защита.
На практика, в този период танковите обединения (първоначално на корпусно, а по-късно и на армейско ниво) са съставени предимно от пехотни дивизии и не запазват в никаква степе оперативната си задача (т.е., действат като общовойскови обединения със стандартни функции).

Може да се каже, че в хода на военното им използване става ясна една особеност, която довежда до значителното присъствие на пехота в състава на ТД - става ясно, че в по-голямата част от случаите, в хода на развитието на оперативния пробив, общовойсковите съединия изостават далеч зад мобилните и се налага за продължителен период от време ТД не само да се движи, но и да задържа определени позиции. Пиоради това относителния дял на пехотните подразделения се увеличава (тъй като само те могат да заемат и задържат територия), което увеличава устойчивостта на немската ТД, както и тактическото разнообразие на задачите и решенията.

Организация
Организация през първия период (до Източната кампания 41-ва):

Пехотна бригада: 1
Пехотната бригада е съставена от два полка, всеки с дву-батальонен състав, т.е. - 2х2 или общо 4 пехотни батальона (по идея трябва да са моторизирани);

Танкова бригада: 1
Танковата бригада е съставена от два танкови полка, които са с дву-батальонен състав, т.е., 2х2 или общо 4 танкови батальона (около 180-200 и нещо машини);

Мотоциклетен батальон: 1

Артилерийски полк: 1
Артилерийският полк е в състав от 2 до 4 дивизиона полеви гаубици (нормално 3 дивизиона 10,5 см и 1 - 15 см);

Пионерен батальон (сапоьри, с други думи): 1
По идея би трябвало да е моторизиран.

Противотанков дивизион: 1
ПТО дивизонът би трябвало да е моторизиран и въоръжен с 3,7 см PAK (по-късно - 4,7 см или 5 см).
В някой дивизии се използват самоходни арт. установки, на шаси от Pz I с 4,7 см чешко ПТО (по принцип те са се водели РГК, но са придавани като ПТО дивизиони на ТД).

ПВО подразделение - или моторизирано, или (по-късно) самоходно. В някои дивизии има и 8,8 см батарея (стандартно ПВО-то е 2 см / 3,7 см);
(далеч не всички ТД имат ПВО подразделение в началният етап).

Разузнавателен батальон: 1
Най-често е съставен от рота бронеавтомобили, мотоциклетна рота, една или две механизирани пехотни роти (т.е., на бронетранспортьори);

Сигнален батальон: 1

Тилово-снабдителни подразделения.

През 1941 г. се провежда реорганизация, като след нея състава на ТД се променя общо взето така:
Вместо два остава само един танков полк (или вместо танковата бригада) (по идея с трибатальонен, но понякога са само 2, състав) - т.е., около 100-150 машини.
Вместо пехотна бригада се въвеждат два пехотни полка (пак най-често в двубатальонен състав), като тези полкове са "панцергренадирски", т.е., трябва да са механизирани (с бронетранспортьори). В действителност, най-често единият батальон е механизиран, а другият моторизиран, или по една рота от всеки е механизирана само.
ПВО дивизионът става твърда част от организацията.

През 1943 г. се провежда нова основна реорганизация, като основните промени са в танковия полк, който вече е с двубатальонен състав. Всичкои подразделения са или моторизирани, или механизирани. Отново панцер-гренадирските подразделения са най-често моторизирани.
Пионерният батальон е задължително (почти) механизиран.
ПТО дивизиона често има самоходни щурмови или ПТ оръдия вместо да е моторизиран.

Що се отнася до машините - в танковите батальони има роти с различен състав (обикновено по 17 машини), като в началният етап на войната това е комбинация от Pz I и Pz II основно - Pz III и Pz IV са по-скоро командирски машини (взводен / ротен командир). 1940/1941 г. Pz III е основен линеен танк (Pz II са добавка или в състава на разузнавателния батальон вместо бронирани автомобили), а Pz IV служи като артилерийска поддръжка или командна машина (по един във взвод или взвод от 4 към два или три взвода от по 5 Pz III).
Разбира се, в немалко ТД има и чешки машини - Pz-35 и Pz-38, първите са вместо Pz II, а вторите - Pz III.
С повявата на "Пантера"-та, тя се въвежда в състава на танковите батальони, като от 43-та в общи линии в танковия полк на ТД има един батальон "Пантери" и един батальон Pz IV (превърнал се в чист линеен танк). Все още се запазват тук-таме Pz III с пехотни оръдия - 7,5 см (модификация N и M), като машини за огнева поддръжка.

Танковете "Тигър" никога не са влизали в състава на ТД - те са организирани в отделни тежки танкови батальони, които се разпределят на оперативно ниво. Обикновено са съставени от "Тигри" и Pz IIIN.

---------------------------------------------------------------------
* лека дивизия

ЛД са своеобразен експеримент. На практика това е лека моторизирана дивизия, с добавка от танков батальон и моторизирана артилерия. Доктринално им се поставят горе-долу сходни задачи с тези на моторизираните дивизии (макар в полската кампания да се използват и катко заместител на ТД). Оказват се несполучливи и всичките са превърнати в ТД в рамките на 40-та г.

---------------------------------------------------------------------
* моторизирана дивизия

Немската МД е всъщност облекчена по състав пехотна дивизя, която е снабдена със съответните средства за моторизация (най-често камиони). Организационно може да включва мотоциклетен батальон, дивизион щурмови оръдия (по-скоро като изключение) и стандартните за пехотна дивизия подразделения (но по идея трябва да са моторизирани - което означава, че най-често са с намален състав).

Доктринално тя се използва като средство за усилване на настъплението на оперативното острие - увеличава плътността и отбранителните възможности на оперативните мобилни обединения. МД се движат във втори ешелон след ТД и заемат и задържат позиции, до пристигането на пехотните дивизии.
Разбира се, често се използва маневреността и мобилността им, за да се прехвърлят от едно направление на друго и за да заемат прикриващи позиции. Понякога се използват в първия ешелон наравно с ТД. Основната им особеност на начланият етап е отстъствието на танкове в състава им.

По-късно (от 42/43-та) се заменят от Панцер-гренадирски дивизии, които малко се различават по организацията и състава си. В тях влизат най-често 2 моторизирани/механизирани пехотни полка (панцергренадриски), моторизиран артелерийски полк; танков батальон; раузнавателен батальон; пионерен батальон и стандарлтните сигнално-комуникационни и тилови подразделения.
Танковият и разузнавателният батальони са с организация като при ТД. Много често има и дивизион самоходни щурмови оръдия (често те заместват танковия батальон).
Този тип дивизии би трябвало да изпълняват сходни с МД задачи, но като се има предвид, че Вермахта вече не използва мобилни оперативни съединения, те се използват по сходен с ТД за този етап начин.
Самите ПГД най-често са преекипирани ПД.

За конкретното въоръжение на батальоните и ротите ще продължа в следващ пост (както и за съветските съединения), но като приблизителна оценка - немската ТД има около 45% от пехотния състав на стандартната ПД, като в останалите елементи в общи линии са сходни. Изключение прави състава на раузнавателния батальон и, разбира се - танковете. Средно една немска ТД ще да е разполагала с около 120-180 бойни машини към периода след края на оперативната пауза (когато са най-попълнени) и вероятно - 60-80 машини в пика на оперативния период.

[Neonix]

за Вермахта

Благодаря за изчерпателния отговор! Очаквам с нетърпение и следващата част! :tup:

Относно понятията "механизиран" и "моторизиран" - доколкото аз знам в първия случай пехотните подразделения използва бронирани машини (верижни или колесни), а във втория - камиони. Затова и използвах понятието "механизирани", но се радвам, че разгледал по нашироко въпроса ми.

[gollum]

Стигнахме и до по-ниското ниво .
Няма смисъл, мисля, да се задълбочаваме в характеристиките на бойните машини или пехотното и артилерийско въоръжение (всички тези неща са лесно достъпни на много места в Нет-а) - ще става въпрос по-скоро за организацията.

Моторизирана пехота
Немската моторизирана пехота, както вече отбелязах, всъщност е стандартно пехотно подразделение с придаден автотранспорт. Често автотранспортното подразделение е едно и обслужва няколко подразделения пехота или пък се отделя и за допълнителни цели. Доколкото ми е известно, за целта са се използвали преди всичко стандартни камиони - "Опел", като един камион е обслужвал едно-две отделения.
Единствено в разузнавателните подразделения и в егерските (алпийски) дивизии за целта са се използвали и високопроходими автомобили (естествено, подобни машини са се използвали и от свързочни части и командири от всякакво ниво).
В началният период на войната (до 40/41-ва, ориентировъчно), пехотната рота се е състояла от около 200 души, като основното въоръжение е пушки (в някои случаи - карабини) и по дна лека картечница на всяко отделение. Допълнително, всяка рота разполага с по 2-3 50 мм леки минохвъргачки.
В рамките на батальона има и картечна рота (или рота тежко въоръжение), в която има допълнителни картечни и минометни взводове (MG-34/MG-42 на станок и 82 мм миномети (3-6 броя). По-късно, батальонната огнева поддръжка се засилва за сметка на 120 мм миномети.
Моторизираният пехотен полк стандартно се състои от два такива батальона, докато в стандартният пехотен полк има 3 (съответно - МД - 6 батальона линейна пехота/ ПД - 9).
Към втория етап на войната (не помня точно, но някъде 42-ра) се прави реорганизация на пехотната рота на всички нива, като числеността й е сведена до 80-100 души (една от основните причини е осъзнаването на все по-голямата роля на огневата мощ - т.е., количеството и качеството на огневата поддръжка (картечници и най-вече миномети), а не толкова на личното пехотно въоръжение; същевременно, подобна намалена по състав рота понася по-малки загуби, макар и да е по-малко устойчива, разбира се).
Би трябвало, поне един взвод от всяка рота моторизирана пехота да е въоръжен с автоматично оръжие (най-често MP-40) - или пък една рота на всеки батальон.
Допълнително, в състава на дивизията (или понякога - във всеки полк) се включва и картечен батальон (по идея - моторизиран). Картечният батальон всъщност е тежка пехота, въоръжена с леки и станочни картечници, голямо количество миномети и противотанкови пушки. Използва се за усилване на пехотата на важен тактически участък.

Механизираната пехота (която е отбелязавна с представката "панцер") по идея би трябвало да е оборудвана с бронетранспортьори. Реално, поради сравнително малкото им количество, голяма част от панцер-подразделенията имат стандартен транспорт (камиони, автомобили и т.н.). Все пак, в съответните подразделения са се използвали два типа БТР-и: Sd.Kfz 250 и Sd.Kfz 251. Първият тип е лек, по-скоро свързочно-разузнавателен, докато вторият е типичен линеен БТР.
Sd.Kfz 250 се използвал преди всичко в пехотните роти на разузнавателните батальони (към края на войната ги назовават "фузелиерни"), като една машина има екипаж от 6 души (т.е. - по две машини на отделение). Използват се също и в панцер-пионерните батальони на ТД и ПГД (поне една рота е оборудвана с тях, докато останалите са по-скоро със стандартен транспорт).
Модификация на Sd.Kfz 250 се използва от артилерийските наблюдатели на артилерийските полкове.
Sd.Kfz 251 побират една отделение (2+10 души) и по идея обслужват всички панцер-гренадирски подразделения. И двата типа БТР са оборудвани с една-две картечници. Има множество модификации, предназначени за огнева поддръжка на пехотните подразделения - оборудвани с миномети, ПВО автомати, пехотни оръдия, ПТО и др.

Някъде към третия етап на войната всички пехотни съединения преминават на ограничен щат - т.е., във всички дивизии пехотните (вече именувани "гренадирски") полкове са с двубатальонен състав (6 вместо 9 батальона в цялата дивизия).

Друга характерна само за немската пехота особеност е наличието на пехотна артилерийска рота в състава на всеки пехотен полк. Състава й варира в зависимост от типа на полка (пехотен, моторизиран, гренадирски, фузйлерен и т.н.). В нея влизат стандартно 2 15 см и 4-8 10,5 см пехотни оръдия. В никоя друга армия не се използват подобен тип оръдия (макар, както ще стане ясно по-долу, в съветските пехотни батальони и полкове също да има органична артилерия, тя не е от този клас). Особеността им е, че са изключително леки и мобилни; имат много високо огнево въздействие - напълно сравнимо с това на дивизионната артилерия, за сметка на много по-малък обсег, разбира се. И най-вече - имат много висока маневреност на огъня (могат да поразят всякакъв тип закрити позиции - зад хълм, къща или някакво друго препятствие). Оръдията са снабдени и с кумулативни боеприпаси, което ги прави достатъчно ефективно противотанково средство.
Тази специфична полкова артилерия дава възможност на немската пехота да може бързо да разчита на качествена огнева подкрепа - т.е., доста разширява офанзивните й възможности.
(ъкм третата половина на войната се разработват и въвеждат на въоръжение нови модели пехотни оръдия, които съчетават част от добрите страни на стратие, с доста по-добра вътрешна балистика - по-ефективни са срещу бронирана техника).

Стандартната дивизионна (полева) артилерия е представена от артилерийски полк, който по идея е съставен от четири дивизиона (често обаче са само два или три). Съответно, това са 3 дивизиона (36) 10,5 см полеви гаубици и 1 дивизион (12) 15 см полеви гаубици. По идея, всеки дивизион трябва да има транспортни средства - влекачи или камиони (за разлика от конни впрягове - в ПД).
В някои ТД, вместо стандартните гаубици се използват самоходни - "Веспе" (10,5 см) и "Хъмел" (15 см), като стандартният дивизион от САУ е от 16 единици техника.
На пракитка, обаче, в рамките на дивизонната артилерийска група са включвани най-различни типове оръдия (например - самоходни реактивни миномети различни модификации (15 см / 23 см)).

ПТО дивизионът е съставен от 12-18 оръдия, най-често моторизирани (т.е. - имат влекачи или камиони). В началото на войната това са 3,7 см PAK, впоследствие стандартът е 5 см PAK (често смесица с 7,62 мм преустроени съветски оръдия и 7,5см PAK).
Вместо оръдеен дивизион в МД и ПГД може да присъства дивизион щурмова самоходна артилерия (StuG, някоя от основните модификации - най-често с късоцевно или дългоцевно 7,5 см оръдие) и дивизион самоходни ПТ оръдия - "Мардер", "Хетцер" или нещо друго подобно. Обикновено, става въпрос за подразделение от 10 - 16 машини.

ПВО средствата, които органично влизат в състава на ТД, МД, ПГД, са дивизион - най-често смесица от 2 см/3,7 см и батарея 8,8 см. В някои случаи, те са самоходни (на шаси от стандартен влекач).

---------------------------------------------

Що се отнася до развитието на организационните структури над дивизионно ниво - в първия етап на войната ТД и МД се използват в рамките на общовойскови корпуси, след това се обединяват в Танкови Корпуси и Подвижна Оперативна Група (по времето на Френската кампания всичките ТК от група армии "А" са обединени по такъв начин).
В първата година на руската кампания Танковите Групи вече са четири, като трябва да се има предвид, че те далеч не са съставени само от мобилни подразделения - в състава им има ТД и МД (обикновено в съотношение 5/4), но и не малко пехотни дивизии. Предназначението на последните е да участват в пробива на тактическата зона на отбраната, да осигурават флангово прикритие и най-често - да блокират или обграждат противнковите групи, останли след разсичането на фронта от ТД и МД.
През третия етап на войната се появават и Танкови Армии, но те вече не са мобилни съединения - често 80-90% от състава им са общовойскови съединения.
Докато в началото на войната Подвижните Групи получават преди всичко оперативни задачи и не са привързани към конкретен участък на фронта, то танковите армии най-често изпълняват дефанзивни задачи и получават собствен участък (т.е., не може да се говори за каквато и да е мобилност вече).
Може да се каже, че до средата на 41-ва (и с някои уговорки през 42-ра), немските мобилни съединения напълно оправдават възлаганите им надежди. Определено те са най-ефективните спрямо останалите участващи страни. След средата на 42-ра обаче те напълно губят инициативата, а оттам и оперативното си значене (все пак, до края на войната те служат като високо ефективно средство за мобилна отбрана и спасяване на критични ситуации).

[gollum]

Вермахт - продължение

РККА

Първоначално, съветските механизирани съединения (МС) се създават в рамките на Теорията за Дълбока Операция (ТДО). По идея те трябва да съчетават в себе маса леки и средни танкове (бързоподвижни и леко защитени, с висока картечна огнева мощ); маса моторизирана пехота (на автомобили и камиони) и голямо количество кавалерия. Предвижда се организационният им мащаб да е армейски, като ще действат на голям фронт на пробив (80-100 км), съвместно с придадени или органични ВВС части.
Разбира се, всичко това остава предимно фантастика, като се имат предвид икономическите и социални възможности на СССР към това време (края на 20-те - до средата, края на 30-те). Измененията в доктрината от средата на 30-те години, вече отделят много място в МС за артилерия (преди всичко - тежки оръдия) и все по-масирано използване на танковете. Към този период започва създаването и подготовката на механизирани корпуси (МК), като инициативата е на Тухачевски. Въпросните МК се виждат като оперативен инструмент, чиято задача ще е да пробие по цялата дължина тактическата отбрана на врага, след което пехотните съединения ще осигуравят пробива, докато танковите/механизираните ще се устремят дълбоко в тила на врага. Според схемата подобни удари трябва да се нанасят от няколко корпуса, така че те да се съединят дълбоко в тила, разсичайки, отрязвайки и обграждайки главните вражески сили.
Тъй като се предвижда основните действия на МК да са в тила - т.е., на оперативен простор, то основната маса танкове са леки и сравнително слабо въоръжени - отдава се предпочитание на възможността бързо да преодоляват водни прегради и бързо да се движат. При това - за вазимодействие с тях се предвижда да се използват кавалерийски съединения (руснаците имат до пет кавалерийски корпуса към 38-39 г.).

Реално, в първия период на войната (до края на 40-та, ориентировъчно), в РККА има следните основни типове танкови части:

а) отделни танкови роти и батальони в състава на стрелковите съединения;

б) танкови или механизирани бригади - делят се на леки и тежки. Първите са екипирани основно с Т-37/38, Т-26 и БТ; вторите - с Т-28 и Т-35;
(общо към 38 г. има 33 подобни бригади);

в) автоброневи бригади - екипирани с бронирани автомобили (реално по-скоро батальони) - общо 3;

г) мотострелкови бригади
Мобилни елементи, по идея са съставени от мотоциклетни подразделения, артилерия и моторизирана пехота (на камиони) - общо 4;

д) танкови дивизии
Танковата дивизия се състои почти само от танкови подразделения и усилваща артилерия. Създадени са като организационен елемент на МК;

е) моторизирани дивизии
В състава си включват мотоциклетен полк, мотострелкова бригада и поне една танкова бригада, заедно с дивизионна артилерия. На практика представляват по-скоро танково съединение, подсилено с пехота. Създадени са като организационен елемент на МК;

ж) механизирани корпуси
Основно оперативно-стратегическо офанзивно средство. Организационно се състои от 2 ТД и 1 МД, подсилени от корпусни подразделения - артилерийски полк, инженерен батальон и снабдителни подразделения;

з) според мобилизационните планове се предвиждало и създаването на танкови полкове на РГК.

Предназначението на танковите/механизирани бригади е да се използват като корпусно усилващо средство, в рамките на стрелковите (т.е., пехотни) корпуси. Предвижда се всеки стрелкови корпус да има в състава си по една танкова бригада.
Организационната структура на подобна бригада включва три танкови батальона, един арт.дивизион, стрелкови батльон и батальон за бойно осигураване (химически, възстановително-ремонтни и други подразделения).

Танковите роти или батальони участват органично в състава на стрелковите дивизии. Първоначално е предвижда във всяка от тях да има по един батальон, но с новия войскови план от 38 г. (предвиждащ танкова бригада за всеки стрелкови корпус) се ограничава количеството им до рота - Т-37 или Т-38 и няколко Т-26.

Според тогавашната съветска доктрина, на пехотните съединения са им жизнено необходими танкови части, които да ги съпровождат и да им оказват непосредствена огнева поддръжка. Този аспект на доктрината не е никак уникален, като се има предвид, че в подобна насока вървят нещата и във Франция, и във Великобритания (но не и в Германия, където в крайна сметка се стига до идеята за щурмова артилерия, която да изпълнява същата задача). Основното за тогавашната доктрина е, че танковете за съпровод/поддръжка на пехотата са леки, малки, почти незащитени и въоръжени с картечници.
Да речем, в британската доктрина на същата цел се отделя класа "пехотни танкове", представители на който са "Матилда" и по-късно - "Чърчил" и "Валънтайн". По това време, енглийските пехотни танкове също са с пехотно въоръжение, но имат много добра бронева защита и са сравнително слабо подвижни.

Военновременните щатове за въпросните съединения за 39-40 г. предвиждат горе-долу следната численост:

* Танков (механизиран) корпус - към този момент се състои от 2 танкови и една мотострелкова бригада:
12700 души / 560 танка
(Това е организацията преди разпускането на корпусите през 39-та - т.е., Тухачевската организация)

* Лека танкова бригада БТ
4356 души / 278 танка

* Лека танкова бригада Т-26
3296 души / 267 машини

* Тежка бригада РГК Т-28
3884 души / 183 машини

* Тежка бригада РГК Т-35
3435 души / 148 машини

* моторизирана картечно-стрелкова бригада
3500 души

През 40-та година се взима решение за създаване наново на механизирани корпуси - възстановяват се 8 и се започва създаването на още около 20. Само че по нова организационна структура.
Според нея в състава на МК влизат вече две ТД и една МД. Това прави над 1000 бойни машини по щат. В МД има мотоциклетен полк, мотострелкова бригада - общо в състава на МК има около 6000-8000 души пехота.
Разбира се, има мощна дивизионна и корпусна артилерия.
Структурата на тези гаргантюнски обединения е невъзможна - ужасно претоварена, настинена почти само с бойни машини, за сметка на почти пълна липса на пехота (т.е., не могат да се решават ефективно задачи по завладяване и задържане на територия, съединенията много бързо губят плътността си).
При това - в МК почти напълно отсъстват транспортно-снабдителни, комуникационни и ремонтно-евакуационни средства (не повече от 5-10% от необходимото). Артилерията е немоторизирана, пехотата няма транспорт (с изключение на част от мотоциклетните полкове).
При това - командният състав езле подготвен и почти липсва възможност за ефективно командване и координация между съединенията и техните елементи.
В състава на танковите полкове има често по повече от 7 типа танкове (за сравнение, при немските дивизии в най-лошия случай са 4, при това - те имат много по-съвършена система за ремонт и експлоатационно обслужване).
Реалната полза от тези обединения е малка, те в рамките на няколко дни активни действия губят боеспособността си (при това - от небойни повреди и последици от липсата на свръзка (на линейните машини няма радиостанции, нито вътрешна комуникация). Реално, през лятото на 41-ва точно това се случва на всичките 20 МК - губят всичките си танкове без да нанесат сериозна вреда на противника.
В този смисъл, съветските мобилни съединения от първия етап на войната се оказват неадекватни на задачата, която им се поставя и като цяло - ужасно неефективни. За да предваря възможни въпроси - разбира се, МК не са дефанзивни обединения, но те биха били още по-неефективни в офанзивна роля (гореупоменатите съображения важат с още по-голяма степен в подобна ситуация). На практика се оказва, че създаденият за дълбоки удари инструмент има много мъничък оперативен обсег и съвсем несравнима със стойността му ефикасност.

Осъзнаването на всичко това довежда до преосмисляне на организацията на мобилините съединения. Тя е насочена към опростяване на структурата, количеството и типа на бойните машини. Всичко това е неизбежно следствие от ниската командна култура и подготовка на офицерския корпус . Основното следствие е в издребняване и раздробяване на танковите сили. Впрочем, за намаляването на типовете машини допринася и факта, че всичките двайсетина хиляди танка са изгубени до края на есента на 1941-ва г.

През целия втори период на войната се използват два типа съединения: танкова бригада и танков корпус.

* танкова бригада
Това е част, която има предимно тактическо приложение и на практика е близка до танков батальон по числеността си.
През 41/42-ра е съставена от 2 танкови батальона, мотоциклетно или мотострелково подразделение (батальон). От състава й са изключени всякакви тилови, ремотни и осигурителни подразделения.
През лятото на 42-ра към този щат се добавя и подразделение за техническо осигуряване.
През лятото на 43-та се добавят и още един танков батальон и зенитно-картечна рота.

Като танков състав:

есента на 41-ва: 67 машини (7 КВ / 22 Т-34 / 38 Т-40/60)
края на 41-ва: 46 машини (10 КВ / 16 Т-34 / 20 Т-40/60)
средата на 42-ра: 53 машини (32 Т-34 / 21 Т-60)
края на 43-та: 65 машини (всичките - Т-34)

* танков корпус
Названието е много заблуждаващо - в действителност става въпрос за близко до полкова организация и численост съединение. Приложението му е оперативно, но с малък обсег и период на активно действие. Обикновено са се използвали множество подобни съединения на един и същ участък, за да се постигне пробив и някакво развитие с оперативно значение.
Тези съединения се създават в края на зимата на 42-ра, като имат горе-долу следния състав:

- април 42-ра: Корпусно управление + 2 Танкови и 1 мотострелкова бригада;
общо 100 машини (20 КВ / 40 Т-34 / 40 Т-60)
Артилерия:
20 х 76 мм дивизионни оръдия
12 х 45 мм ПТО
20 х 37 мм ПВО
4 х 120 мм миномети
42 х 82 мм миномети

- края на 42-ра / началото на 43-та: Корпусно управление + 3 Танкови и 1 мотострелкова бригада;
+ гвардейски минометен дивизион и още една танкова бригада;
Допълнително се включват и медицински батальон, подразделение за снабдяване с ГСМ (преди това не е имало), инженерна рота и рота бронирани автомобили;
общо 168 машини (98 Т-34 / 70 Т-70))
Артилерия:
24 х 76 мм дивизионни оръдия
12 х 45 мм ПТО
2 х 37 мм ПВО
4 х 120 мм миномети
48 х 82 мм миномети
8 установки М-13

- 1944-та: Корпусно управление + 3 Танкови и 1 мотострелкова бригада; рота за хим защита, свързочен и инженерен батальон, минометен полк; зенитен артилерийски полк; 4 самоходни артилерийски полка и резервен танков полк;
общо 258 машини (1 КВ / 208 Т-34 / 12 СУ-152 / 16 СУ-85 / 21 СУ-76)
Артилерия:
12 х 76 мм дивизионни оръдия
16 х 57 мм ПТО
12 х 45 мм ПТО
18 х 37 мм ПВО
42 х 120 мм миномети
54 х 82 мм миномети
8 установки М-13

- края на 1944-та, началото на 1945-та: Корпусно управление + 3 Танкови и 1 мотострелкова бригада; рота за хим защита, свързочен и инженерен батальон, минометен полк; зенитен артилерийски полк; 4 самоходни артилерийски полка и резервен танков полк;
общо 270 машини (207 Т-34 / 21 СУ-152 / 21 СУ-85 / 21 СУ-76)
Артилерия:
36 х 76 мм дивизионни оръдия
16 х 57 мм ПТО
12 х 45 мм ПТО
16 х 37 мм ПВО
42 х 120 мм миномети
54 х 82 мм миномети
8 установки М-13

Като цяло, развитието на ТК за близо три години и нещо го "довежда" до численост и структура малко над танкова дивизия (или колкото две немски ТД от този период). Постепенно той добива достатъчна оперативна тежест и разширява оперативния си обсег (особено след като в състава му организационно се включват достатъчно на брой поддържащи тилови подразделения, което му придава известна самостоятелност).
Но до края на войната, ТК нямат достатъчна оперативна независимост и действат подпомогнати от други общовойскови съединения и в рамките на по-големи мобилни обединения. Интересно е, че така и се запазва относително малкия дял на пехотата в тях (за сравнение - в немската ТД към края съотношението е около 30/70 танкове към пехота, докато в съветските е по-скоро 20/80).

От средата на 42-ра година започват опитите за създаване на танкови армии, като висше оперативно обединение на мобилни сили (което възражда ролята, заложена още в ТДО). Подобни армии обикновено обединяват два-три танкови корпуса и един-два стрелкови корпуса (стрелкови корпуси с особена организация, съставени от стрелкови бригади - т.е., със 6-9 батальона пехота и множество поддържащи части). Подобни обединения имат по 600-800 и повече дори бойни машини в състава си. Особено активно се използват по времето на операция "Цитадела".
Спокойно може да се твърди, че до края на 44-та, тези танкови армии не действат кой знае колко успешно. Дълбочината на действията им е много малка (малко над порядъка за общовойскова армия), дефанзивните им възможности са слаби.
Истински започват да действат по подобие на немските чак към последните месеци на конфликта (като и тук се разчита често на маса и грамадно числено превъзходство - често непреките действия се изоставят в полза на директният удар). Дори и в този перод на войната ТК много бързо губят боеспособността си по време на активни действия.
Все пак, трябва да се отбележи, че като цяло се използват правилно - държат се във втория ешелон, въвеждат се след като е набелязана възможност за оперативен успех, като задачата за пробив на тактическата зона на отбраната се възлага на общовойсковите съденинения.

Освен това, през вторият период на войната в съветската армия се използват изтребителни противотанкови полкове и тежки танкови полкове. Първите са екипирани със самоходни артилерийски установки (семйството СУ-та и ИСУ-та), вторите - с тежки танкове (КВ и ИС). Задачата която изпълняват е по-скоро тактическа - пробив на укрепени линии, поддръжка и противотанкова отбрана (във Вермахта по сходен начин се използват тежките танкови батальони).

[gollum]

РККА

Накрая ми се иска да направя нещо като обобщение (или да формулирам някакви общи изводи (колкото и незадължително да е присъствието им )).

Обща оценка на бойната техника и въоръжението
(това е именно обща оценка, а не поредното сравняване на ТТ характеристики)

ТАНКОВЕ
Основната функционалност на повечето механизирани (мобилни) съединения зависи пряко от количеството и качеството на бронираната техника, така че ще започна с нея. Във бойния парк на Вермахта участват много разнообразни машини, не малка част от които са трофейни (общо, може би около 10%-15% от числеността в един или друг момент). Тук ще се спра предимно на бойната техника собствено производство.
В началният период на войната се използват четири основни типа танка - Pz I, Pz II, Pz III, Pz IV. Мястото на първите два типа бойни машини (БМ) в доктрината е като средство за подготовка (при това - начална) - т.е., те са учебни машини. Поради недостига на БМ те участват в бойни действия и общо взето в Полската кампания те съставят вероятно 80-90% от числеността на ТД и ЛПД. Към Френската кампания положението се изменя и делът им е 40-50%. Първата машина е картечна, със слаб двигател и още по-слабоа защита, втората е типичен представител на класа "леки танкове", присъстващ във всички междувоенни и военни доктрини - сравнително добре защитена за класа си, бърза и маневрена, с малокалибрено автоматично оръдие и картечно въоръжение. В рамките на доктрината Блицкриг, Pz II спокойно може да изпълнява бойни задачи - основните задачи на танковете според нея са да развиват настъпление в оперативна пустота - т.е., без пряк контакт с основните сили на врага - в тила и на комуникационните линии.
Основната роля на леките танкове е да осигуряват бойното разузнаване (т.е., в това отношение се покриват със задачите на бронираните автомобили), патрулиране, ескорт и развитие на оперативния успех. Ако с първата задача Pz II се справя горе-долу, то с останалите три нито една от двата типа БМ не може да се справи към началото на 41-ва. И двете машини са напълно прозрачни за всички типове ПТА и са ефективни само срещу пехота (неподсигурена с противотанкови средства (противотанкови пушки или гранатохвъргачки)), автотранспортни подразделения и тилови структури. Но не бива да се забравя, че близо половината съветски бойни машини през първите два етапа на войната (до началото на 43-та ориентировъчно) са точно от този клас и със сходна ефективност (серията Т-40/60/70).
През същият този първи етап на войната, Pz III е основна БМ, докато Pz IV е предназначен да осигурява огневата поддръжка (първата БМ е въоръжена с противотанково оръдейно въоръжение, докато втората - с пехотно оръдие). Според доктрината Pz III се използва срещу вражески БМ и изпълнява основните задачи по разширение и развитие на оперативния успех (има силно картечно въоръжение), а Pz IV разрешава проблеми свързани с полеви укрепления и защитни средства. В началото, поради недостига на БМ първият тип се използва като взводна командирска машина - вторият - като ротна. С произвеждането на достатъчно количество двете машини бързо заемат подобаващото им място (като според доктрината се произвеждат много по-малко Pz IV, отколкото Pz III).
През втория и третия период на войната ролята на двете машини се изменя коренно - въоръжението на Pz III бързо се оказва недостатъчно ефективно, а машината има много малък модернизационен потенциал, така че ролята й се свежда до машина за огнева поддръжка - последните модификации са оборудвани с пехотно 7,5 см оръдие. Докато Pz IV има много голям модернизационен потенциал, като кулата му многократно е разширявана и въоръжението - променяно - на дългостволно 7,5 см оръдие с противотанкова балистика (първоначално L/43, след това L/48 и дори са правени опити да се сложи кула от "Пантера"). Т.е., машината взима ролята на основна бойна машина с противотанкова ориентация. На пръвия етап това е постигнато с въвеждане на кумулативни боеприпаси при стандартното пехотно оръдие (с които тя може без проблем теоретично да се справи с кажи-речи всички типове съветски танкове от периода - на практика вреди ниската начална скорост, която снижава ефективността срещу подвижни цели), а след това с промяна на оръдието. Многократно е подобрявано бронирането и технологичностт на машината.
Като едно кратко обобщение - през втория и третия етап на войната основни БМ за двете държави са Т-34 и Pz IV. Немската БМ остъпва на съветската по брониране (в третия етап с около 20-30%), значително превъзхожда съветската по въоръжение (единствено модификация Т-34-85 има сходно въоръжение, но той постъпва масово във войсковите части към края на 44-та) , качество на оптиката, комуникационното оборудване. Т-34 има несъмнено и решаващо презвъзходство по отношение на оперативен обсег и проходимост (има превъзходство и в скоростта, но трябва да се има предвид, че на стандартен терен никой танк от ВСВ не реализира повече от 20-30 км/ч скорост). По отношение на ремонтопригодността и експлоатационните разходи двете машини са сходни.
В края на втория етап на конфликта на въоръжение постъпват две нови машини - "Пантера" и "Тигър". Единствено първата се използва като линеен танк и е произведена в по-значително количество. На практика, "Пантера"-та е класически основен боен танк - т.е., универсална бойна машина способна да изпълнява всички основни задачи. Съответно, идеята е била ТД да се базират само на този тип БМ, нещо което се оказва неосъществимо по икономико-стратегически причини. Съответно, в състава на ТД се използват поравно "Пантера" и Pz IV (обикновено - по един батальон от двата типа).
Танковете "Тигър" и "Кралски Тигър", както споменах по-горе се използват единствено в състава на отделни тежки батальони, които са се използвали основно за решаването на задачи по преодоляването на тактическата зона на отбраната. Подобни отделни подразделения в един или друг момент са се използвали съвместно с ТД (например - в операция "Цитадела"). Този клас машини имат сходно използване във Вермахта и съветската армия (макар и в английската танкова доктрина напълно да отсъстват - там има клас "пехотни танкове", които изпълняват задачи по съпровод на пехотата и огневата й поддръжка). Немските машини са ориентирани към противотанкова борба (докато съветските - към борба с полеви и дълговременни защитни съоръжения). Технически са много съвършени и в тях са използвани не малко идеи, които залягат в следвоенното развитие на танковете. При тях се залага преди всичко на огнева мощ и защита (за сметка на оперативния обсег и само донякъде - на проходимостта).

САУ
Във Вермахта се създават и два нови класа машини - щурмови и противотанкови самоходни оръдия. Първите изцяло (и много по-ефективно) отговарят на задачите, изпълнявани от класа "пехотни танкове". Вторите често заместват танковете в състава на ТД и като цяло са много ефективни, макар и доста тясно специализирани. ОБщо взето, тези два типа машини са предназначени за екипиране на МД (ПГД) и участват в състава на дивизионната артилерия на
ТД.
Допълнително, за артилерийските полкове на ТД се създават няколко типа самоходни артилерийски установки с гаубици - много ефективни машини.
За оборудване щурмовите подразделения се създават уникални машини с тежки и свръхтежки гаубици и мортири - тяхната единствена задаче е борба с дълговременни отбранителни съоръжения (подобни машини се оказват най-ефективното средство за борба с подобни съоръжения и за градски бой).

Бронирани автомобили
Бронираните автомобили във Вермахта се използват за изпълняване на две задачи - комуникация и разузнаване. Съответно те се включват в състава на разузнавателните подразделения на дивизиите (най-вече на ТД и МД). Като цяло, фамилията 8-колесни БА са едни от най-ефективните през ВСВ (и имат много голям принос за развитие на този клас след края на ВСВ - особено в СССР), съчетават висока скорост, добра проходимост и оперативен обсег с напълно достатъчна огнева мощ (и доста разнообразно въоръжение, което им позволява да изпълняват широк кръг задачи).

Механизирана пехота
Немската МП по идея е екипирана с бронетранспортьори, макар често, поради недостиг те да се заменят с камиони или всъдеходни автомобили. Това я прави високо ефективна и способна да действа съвместно с танковите подразделения (и най-вече - да има тактическа и оперативна мобилност). Немските специалисти отбелязват, че машините са недостатъчно бронирани, огневата мощ, проходимостта и скоростта им също се отбелязват като недостатъчни, но на практика това се отнася до всички машини от този клас използвани през ВСВ (че и по-късно - през 50-те и 60-те години). Като донякъде по-ефективни могат да се посочат единствено американските модели бронетранспортьори, които превъзхождат немските най-вече по-скорост и проходимост (но отстъпват по защита).
БТР-ите във Вермахта изпълняват две задачи - като транспортно средство осигуряват еднаква оперативна мобилност на всички подразделения на ТД и МД/ПГД. Като бойно средство позволяват на пехотата да води бой заедно с танковете без да се спешава (което сериозно ограничава подвижността им).

Артилерия
Като цяло, организацията на немската артилерия значително превъзхожда съветската. В немската дивизонна артилерия се дава предимство на гаубиците, като тя е добре осигурена и с ПТО и ПВО средства. В техническо отношение, въпреки масовите мнения (предимно съветски/руски), според мен, немската артилерия е много по-съвършена и ефективна. Все пак, общата тенденция в сравнение със съветските оръдия е, че немските имат много по-добра вътрешна балистика (т.е., при сходна дължина на цевта на немско оръдие съответства съветско с 10-20 мм по-голям калибър, що се отнася до борба с подвижни цели и бронепробиваемост); немските оръдия са по-точни; с по-голямо разнообразие на боприпаси (което ги прави донякъде по-универсални); донякъде по-добра гаубичност (относително по-ефективни в борба с цели на закрити позиции); по-добра изработка и техническо съвършенство. Съветските оръдия често превъзхождат по-далекобойност немските от същия клас. Що се отнася до установките за залпов огън - немските са по-точни и с по-мощен заряд - съветските - имат по-голяма площ на поражение и са по-далекобойни.
Като цяло - организацията и структурата на немската дивизонна артилерия я прави по-универсална от съветската, но пък съветската е по-приспособена за борба с бронирани цели (превъзхожда немската по количество оръдия (т.е., артилерия предназначена за директен обстрел)).
Що се отнася до танковите съединения - съветските общо везто въобще нямат гаубична артилерия и почти зялата им артилерия е ПТ ориентирана.

Като общ извод - немските мобилни съеднинеия са по-универсален инструмент, който има по-голяма устойчивост - т.е., по-дълго запазва бойната си ефективност при активни действия. За това спомага включването на всякакъв род специализирани подразделения органично в структурата на съеднинеието, голямото количество пехота и артилерия (докато съветските мобилни съединения докрая отдават предпочитание на танковете пред пехотата и разполагат с относително малко артилерия).
Общата оценка на съветските ще гледам да я постна утре.

[Neonix]

Изводи - Вермахт

Супер! :tup:

Човече, ти си цяла енциклопедия. Продължавай в този дух :tup: въпреки, че след тези твои постове едва ли някой ще се осмели да добави нещо.

Отговорите ти са наистина доста изчерпателни и затова предлагам, за да остане темата актуална и още по-интересна да разширим кръга на държавите. Да включим да речем Франция, Англия, България и др. Нека всеки да постне за държавата, за която има данни. :tup:

[gollum]

Благодаря .
Да, това е добра идея. Въобще - всички участнички в ВСВ. Макар повечето от тях да нямат собствени виждания по въпроса.

[Imperial]

бутвам и тази тема, много информативна

[Neonix]

Всичката тази информация, която Голъм ни предостави по-горе съм си я запазил в едно Word файлче. Та идеята ми е ако Голъм няма нищо против бих могъл да прикача това файлче и който го интересува да си го запази в своя личен архив.

Голъм има думата!

[gollum]

Няма проблем, но може би ще е добре първо да го преработя, защото междувременно нучих още доста нови неща.

[Han Solo]

ровейки в руския нет за гранати случайно попаднах на един сайт който е точно по тази тема http://mechcorps.rkka.ru/ И после нямало преднамерени случайности

[gollum]

О, да, знам го този сайт - не е лош. Макар че когато правех описанията, изожени в тази тема, той беше още много беден като съдържание. Инак много подробна и качествена информация има на www.rkka.ru както и по-малко, но също подробна информация - на www.battlefield.ru. Естествено, това за съветските мобилни подразделения.