Български военен аташе към правителството във Виши

[TypTyp]

Майор П. Анастасов е бил военен аташе към правителството във Виши към 1940-1941 г. Отварям тази тема, защото за него рядко се среща някаква информация. Ако някой откликне поне ще се запълни една празнина за периода.

[Sula]

За мен по-интересно е не кой е бил там, а какво е правил или е трябвало да прави?

В този смисъл ми е интересно имало ли е легация във Виши и кой е бил посланника там?

[TypTyp]

Неслучайно отворих темата, защото има доста интересни неща за това какво е правил въпросния майор П.А. във Виши, но най-напред би трябвало да се изясни кой всъщност е той.

[TypTyp]

През 2010 г. ще бъде отбелязана 65-годишнината от края на ВСВ. Покрай различните прояви в тази насока ми се ще да спра вниманието Ви върху една интересна, но не чак толкова позната сфера – дейността на официалните български военни представители (военни аташета) през годините на войната. Един от тях е и майор П. Анастасов - в началото на световната касапница той е непосредствен свидетел на случващото се в качеството му на военен аташе към авторитарното френско правителство в гр. Виши. От онези години той ни е оставил оригинално и мащабно “Научно-военно изследване на действията на съюзниците французи и англичани във Франция и Белгия през 1939 – 1940 г.”, подплатено с 11 войскови схеми и 8 карти, върху които е отбелязано разположението на съответните военни части. Документът носи дата 7 август 1941 г. и чрез един от началниците на отделение Външно разузнаване към тогавашния Разузнавателен отдел (РО) при Щаба на войската попада в Стара Загора, където се намира и до днес в частни ръце. Материалът се публикува за първи път, като част от него Ви представям по-долу със значителни съкращения:

„Състояние на френската войска в мирно време.
След като бе изпълнила добре задачата си във войната 1914 – 1918 г., от която Франция излезе с голям актив, и след като бе значително умаломощена във военно отношение френската съперница в Европа – Германия, френската войска за известно време бе по-изоставена. Поддържането й в годност за евентуална нова война бе спъвано от левичарските партийни режими, пацифистичните тенденции и възлаганите прекомерни надежди на Обществото на народите (ОН) като международен арбитър по международните спорни въпроси.
С постепенното съвземане на Германия, френската загриженост за сигурността на страната започна да се проявява. Замисли се за укрепването на застрашената откъм Германия политическа граница и се създаде укрепената линия “Мажино”. По-късно, при управлението на Народния фронт, грижите за народната отбрана бяха наново занемарени. Значително се намалиха и кредитите за войската.
Вече доста късно, под натиска на външните събития, Франция се опомни и даде тласък на подготовката си за война. Френските военни среди непрекъснато апелираха и внушаваха, че трябва да се поддържа готовността на войската и правеха всичко зависещо от тях в това отношение. Поради намалената раждаемост обаче ежегодните контингенти чувствително отпаднаха. За поддържането на достатъчно мирновременни кадри се наложи прокарването на двегодишен срок на службата под знамената. По този начин Франция можа да доведе мирновременната численост на войската си до 400 – 500 хиляди души, които да може при нужда бързо да мобилизира и да подкрепи с тях застрашената си граница.
Мирновременната организация на големите войскови единици бе близка до военновременната такава. Това улесняваше значително бойната им подготовка и бързото им мобилизиране. Числено тия единици бяха достатъчни за първоначално поемане охраната на застрашените граници. Тяхното разпределение отговаряше главно за война срещу Германия. Мирновременното френско командване бе на нужната висота. Обучението и възпитанието на кадрите бе добре застъпено. Въоръжението и въобще снабдяването на мирновременните кадри също бе достатъчно. Нищо че не достигаха самолети. Френската военна доктрина обаче в значителна степен остана под влиянието на поуките от миналата война и главно на позиционния й характер и се бе доста увлякла по значението и ролята на огъна за сметка на маневреността. Тя не държеше добра сметка за възможносттите на съвременната военна техника, за ролята на въздушните войски и броневите сили. Въобще, мирновременният облик на френската войска бе доста внушителен, но по-него не можеше много точно да се създаде представа за истинското й военновременно състояние. Сведенията на Щаба на войската ни (бел. – Българската войска) през 1936 г. бяха, че “френската войска е най-добре и с всички необходими средства снабдена; че в това отношение няма друга войска в света, която да й съперничи”.

Състояние на мирновременната френска военна индустрия.
Общата стопанска криза във Франция чувствително засегна и военната индустрия. Производството на последната значително намаля и поради разстройството на общата френска индустрия, с която бе тясно свързана чрез режима на труда, първичните материали и общите условия на пазарите. Вътрешнополитическите неуредици, левичарското управление, неглижирането на външната държавна сигурност – всичко това дълго време спъваше нормалната дейност на тази индустрия, лишаваше войската от необходимите й модерни средства за борба и пречеше за своевременната подготовка на националната отбрана. Доста и скъпо време бе пропуснато за военновременната екипировка на френската войска, докато под натиска на външните събития и при ясно очертаващата се близка външна опасност, най-после се взеха енергични и подходящи мерки за тласкане военното производство напред и догонване на изгубеното време. Но, външните събития се развиваха бързо и изненадаха френската войска, която технически остана недостатъчно оборудвана срещу един модерно въоръжен противник.
На френската военна индустрия й бе необходимо време поне още 2 – 3 години до обявяването на войната, при добро финансиране, стегнато и умело ръководство, да изпълни задоволително задачите си по въоръжаването на войската за военно време с достатъчни и модерни средства за борба. За това тя имаше технически възможности, а и състоянието й го допускаше. За някои промени обаче бе вече късно, а за другите Франция просто не разполагаше с достатъчно време. Така, за да попълни недостига си от противоброневи и противовъздушни оръжия, както и от бойни коли, на Франция през 1938 – 1939 г. й трябваха още между 1/3 и 3/4 от наличните количества такива. Като се вземе предвид, че наличните тия оръжия бяха създадени за 3 – 4 г. тя можеше да попълни въоръжението си в следните срокове:
- за 25 мм противоброневи оръдия: 1 – 2 г., което значи, че производството им трябваше да започне от 1934 – 1935 г.;
- за 47 мм противоброневи оръдия: 6 – 8 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1928 – 1930 г.;
- за специалните малокалибрени, противовъздушни оръжия (20 и 25 мм картечници и оръдия): 9 – 12 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1924 – 1927 г.;
- за 75 мм противовъздушни оръдия: 3 – 4 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1932 – 1933 г.;
- за бойните коли: 6 – 8 г., т. е. производството им трябваше на започне от 1928 – 1930 г.;
- за самолетите: 15 – 20 г., т. е. веднага след свършването на Световната война (1914 – 1918).
Горните срокове за пълно обзавеждане със съвременни оръжия на френската войска можеха да се съкратят наполовина при един стегнат стопански режим, без стачки, без стагнация и пр., но беше вече твърде късно за това. За подготовката и воденето на съвременната война се изисква от воюващия огромно индустриално усилие. Количеството на първичните материали, на работната ръка, транспорта и пр. днес (бел. – към 1941 г.) се е разрастнало до едни трудно въобразими размери, за да могат да задоволят гигантското оръжейно фабрично производство. За него са нужни материали, хора, усилена работа и главно време. В последния час Франция не бе в състояние да ги намери, организира и използва.

Френската военна доктрина.
Франция се опря единствено на вярата си в дългата война на изтощение, която бе хипнотизирала френските ръководни фактори и ги караше да смятат, че ще имат време през самата война да организират и използват пълния рандеман на общото си и военно производство, както и суровините на своята, а и на останалите съюзни световни империи. Но стратегията на внезапно и брутално смачкване взе връх над тази на продължително изтощаване, на която Франция бе поклонница и на която стана жертва. Френската военна доктрина държеше строга сметка за намалената раждаемост, затова имаше предвид пестене на живата сила и широко използване на техническите средства. Според нея огънят си оставаше база на маньовъра. Движението разстройва огъня, затова то трябва да е бавно и методично, да се извършва там, където съществуват условия за развиване на силен огън. Ето защо маньовърът бе добре пресметнат и планиран, а рисковете – отхвърлени.
На немските схващания за “светкавична война” французите противопоставяха своите такива за продължителни материални сражения и дълга война на изтощение. Френската доктрина се базираше на опита от войната 1914 – 1918 г. и на колониалните богатства на империята. Тя държеше малко сметка за огромните постижения на съвременната военна техника и в основата си бе повече статична.

Обявяването на войната и последвалата капитулация на Франция.
На 3 септември 1939 г., под предлог на неполучен в определения час отговор на подаден ултиматум, Англия обяви война на Германия. Няколко часа след това и Франция я последва. Общата мобилизация (от 1 септември) и обявяването на войната бяха посрещнати без възторг, при една сериозна загриженост. От всички разполагаеми след мобилизацията дивизии (ок. 100 – без английските) бяха насочени или определени:
срещу Италия – 20 дивизии (20 %);
срещу Швейцария – 3 дивизии (3 %);
срещу “Мажино” – от 46 до 48 дивизии (ок. 47 %);
срещу Белгия – от 31 до 33 дивизии (ок. 32 %).
От това разпределение на силите се вижда, че според французите най-застрашен участък от границата се е считал тоя на “Мажино” или пък, че френската отбрана откъм Белгия е разчитала твърде много на съпротивителната способност срещу немците на белгийската укрепителна система и на белгийската войска. Фактически ръководно начало на френското Главно командване бе пасивната отбрана и печеленето на време за довършване на подготовката за война. То твърдо вярваше, че ще успее да създаде неподвижен фронт, на който да задържа и изтощава продължително противника, подлагайки го и на блокада по море. И за да запази непокътната френската територия, то искаше тоя фронт да бъде по-далеч от нея, на север в белгийска територия, осигурявайки по този начин и връзката си със съюзна Англия през Па дьо Кале. Така до май (1940 г.) французите отбягваха сериозно и въобще каквото и да е заангажирване с противника...
През този период на “Мажино” – “нищо за отбелязване”, както гласяха френските комюникета. Докато траеха операциите в Полша, Германия не искаше да раздвоява вниманието и усилията си в две диаметрално противоположни посоки. След разгрома на Полша, в продължение на цели 7 месеца, Германия толерираше Франция. Водеше се “чудноватата война” (или “странната война”), както я наричаше населението. Война, без да се воюва, т. е. без някакви що годе по-значителни земни военни действия. Едва в началото на месец май (в първия неделен ден от месеца) немски самолет пусна над Париж хвърчащи листове с предупреждението “Парижани, този е последният Ви спокоен празничен ден”. Седмица след това започнаха въздушните бомбардировки над Франция и решителните земни операции. На 10 май 1940 г., във втората половина на нощта, немците предприеха множество въздушни бомбардировки на север и изток във Франция, Белгия и Холандия. На разсъмване немските войски форсираха германо-люксембургската граница. Такива навлязоха и в Белгия...
Под напора на противника съюзническите английски войски бяха принудени да предприемат при Дюнкерк приготовления за амбаркиране. То започна на 28 май и трябваше да завърши на 1 юни вечерта, тъй като единственият път за подхождане на амбаркиращите се части бе вече под артилерийския огън на противника. Всъщност то завърши през нощта на 3 срещу 4 юни под противниковия картечен огън. При Дюнкерк бяха амбаркирани общо към 260 000 англичани и около 90 000 французи. Те всички изоставиха провизиите си и тежките си оръжия и се натовариха без тях на корабите.
Френското правителство бе твърде много загрижено за положението на фронта. 9 юни за Париж бе мълчалив и неспокоен ден. Вечерта правителството взе решение за напускане на столицата, което стана през нощта на 10 срещу 11 юни, след като и Италия обяви война на Франция. На 12 юни всяка надежда за задържане на позициите бе изчезнала. Вечерта на 16 юни министър-председателят Пол Рейно подаде оставка и два часа след това бе заместен от маршал Петен. Последният към полунощ поиска примирие. На 21 юни, в Компиенската гора, на същото място където преди 22 години бе подписано унизителното за немците примирие и което предизвикателно бе увековечено с паметник за “сломяването на пруската гордост и мощ”, в същия исторически вагон Фюрерът прие делегацията за уговаряне на условията за френската капитулация. Реваншът бе пълен и подчертан. Генерал Кайтел, преди да съобщи на френската делегация условията на примирието, прочете предисловие за френската отговорност за акта от месец ноември 1918 г. в същата Компиенска гора. На следния ден, 22 юни, примирието с немците бе подписано, но военните действия продължаваха до подписване на примирие и с италианците. Последното стана на 24 юни вечерта. Шест часа след това, както бе уговорено в примирието с немците, военните действия бяха преустановени.
Победена Франция окончателно загуби външния си престиж, политическото си влияние и ръководна роля в Европа. Френското поражение повлече и цялата крепена 20 години политическа система на Европа.”

[TypTyp]

През 2010 г. ще бъде отбелязана 65-годишнината от края на ВСВ. Покрай различните прояви в тази насока ми се ще да спра вниманието Ви върху една интересна, но не чак толкова позната сфера – дейността на официалните български военни представители (военни аташета) през годините на войната. Един от тях е и майор П. Анастасов - в началото на световната касапница той е непосредствен свидетел на случващото се в качеството му на военен аташе към авторитарното френско правителство в гр. Виши. От онези години той ни е оставил оригинално и мащабно “Научно-военно изследване на действията на съюзниците французи и англичани във Франция и Белгия през 1939 – 1940 г.”, подплатено с 11 войскови схеми и 8 карти, върху които е отбелязано разположението на съответните военни части. Документът носи дата 7 август 1941 г. и чрез един от началниците на отделение Външно разузнаване към тогавашния Разузнавателен отдел (РО) при Щаба на войската попада в Стара Загора, където се намира и до днес в частни ръце. Материалът се публикува за първи път, като част от него Ви представям по-долу със значителни съкращения:

„Състояние на френската войска в мирно време.
След като бе изпълнила добре задачата си във войната 1914 – 1918 г., от която Франция излезе с голям актив, и след като бе значително умаломощена във военно отношение френската съперница в Европа – Германия, френската войска за известно време бе по-изоставена. Поддържането й в годност за евентуална нова война бе спъвано от левичарските партийни режими, пацифистичните тенденции и възлаганите прекомерни надежди на Обществото на народите (ОН) като международен арбитър по международните спорни въпроси.
С постепенното съвземане на Германия, френската загриженост за сигурността на страната започна да се проявява. Замисли се за укрепването на застрашената откъм Германия политическа граница и се създаде укрепената линия “Мажино”. По-късно, при управлението на Народния фронт, грижите за народната отбрана бяха наново занемарени. Значително се намалиха и кредитите за войската.
Вече доста късно, под натиска на външните събития, Франция се опомни и даде тласък на подготовката си за война. Френските военни среди непрекъснато апелираха и внушаваха, че трябва да се поддържа готовността на войската и правеха всичко зависещо от тях в това отношение. Поради намалената раждаемост обаче ежегодните контингенти чувствително отпаднаха. За поддържането на достатъчно мирновременни кадри се наложи прокарването на двегодишен срок на службата под знамената. По този начин Франция можа да доведе мирновременната численост на войската си до 400 – 500 хиляди души, които да може при нужда бързо да мобилизира и да подкрепи с тях застрашената си граница.
Мирновременната организация на големите войскови единици бе близка до военновременната такава. Това улесняваше значително бойната им подготовка и бързото им мобилизиране. Числено тия единици бяха достатъчни за първоначално поемане охраната на застрашените граници. Тяхното разпределение отговаряше главно за война срещу Германия. Мирновременното френско командване бе на нужната висота. Обучението и възпитанието на кадрите бе добре застъпено. Въоръжението и въобще снабдяването на мирновременните кадри също бе достатъчно. Нищо че не достигаха самолети. Френската военна доктрина обаче в значителна степен остана под влиянието на поуките от миналата война и главно на позиционния й характер и се бе доста увлякла по значението и ролята на огъна за сметка на маневреността. Тя не държеше добра сметка за възможносттите на съвременната военна техника, за ролята на въздушните войски и броневите сили. Въобще, мирновременният облик на френската войска бе доста внушителен, но по-него не можеше много точно да се създаде представа за истинското й военновременно състояние. Сведенията на Щаба на войската ни (бел. – Българската войска) през 1936 г. бяха, че “френската войска е най-добре и с всички необходими средства снабдена; че в това отношение няма друга войска в света, която да й съперничи”.

Състояние на мирновременната френска военна индустрия.
Общата стопанска криза във Франция чувствително засегна и военната индустрия. Производството на последната значително намаля и поради разстройството на общата френска индустрия, с която бе тясно свързана чрез режима на труда, първичните материали и общите условия на пазарите. Вътрешнополитическите неуредици, левичарското управление, неглижирането на външната държавна сигурност – всичко това дълго време спъваше нормалната дейност на тази индустрия, лишаваше войската от необходимите й модерни средства за борба и пречеше за своевременната подготовка на националната отбрана. Доста и скъпо време бе пропуснато за военновременната екипировка на френската войска, докато под натиска на външните събития и при ясно очертаващата се близка външна опасност, най-после се взеха енергични и подходящи мерки за тласкане военното производство напред и догонване на изгубеното време. Но, външните събития се развиваха бързо и изненадаха френската войска, която технически остана недостатъчно оборудвана срещу един модерно въоръжен противник.
На френската военна индустрия й бе необходимо време поне още 2 – 3 години до обявяването на войната, при добро финансиране, стегнато и умело ръководство, да изпълни задоволително задачите си по въоръжаването на войската за военно време с достатъчни и модерни средства за борба. За това тя имаше технически възможности, а и състоянието й го допускаше. За някои промени обаче бе вече късно, а за другите Франция просто не разполагаше с достатъчно време. Така, за да попълни недостига си от противоброневи и противовъздушни оръжия, както и от бойни коли, на Франция през 1938 – 1939 г. й трябваха още между 1/3 и 3/4 от наличните количества такива. Като се вземе предвид, че наличните тия оръжия бяха създадени за 3 – 4 г. тя можеше да попълни въоръжението си в следните срокове:
- за 25 мм противоброневи оръдия: 1 – 2 г., което значи, че производството им трябваше да започне от 1934 – 1935 г.;
- за 47 мм противоброневи оръдия: 6 – 8 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1928 – 1930 г.;
- за специалните малокалибрени, противовъздушни оръжия (20 и 25 мм картечници и оръдия): 9 – 12 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1924 – 1927 г.;
- за 75 мм противовъздушни оръдия: 3 – 4 г., т. е. производството им трябваше да започне от 1932 – 1933 г.;
- за бойните коли: 6 – 8 г., т. е. производството им трябваше на започне от 1928 – 1930 г.;
- за самолетите: 15 – 20 г., т. е. веднага след свършването на Световната война (1914 – 1918).
Горните срокове за пълно обзавеждане със съвременни оръжия на френската войска можеха да се съкратят наполовина при един стегнат стопански режим, без стачки, без стагнация и пр., но беше вече твърде късно за това. За подготовката и воденето на съвременната война се изисква от воюващия огромно индустриално усилие. Количеството на първичните материали, на работната ръка, транспорта и пр. днес (бел. – към 1941 г.) се е разрастнало до едни трудно въобразими размери, за да могат да задоволят гигантското оръжейно фабрично производство. За него са нужни материали, хора, усилена работа и главно време. В последния час Франция не бе в състояние да ги намери, организира и използва.

Френската военна доктрина.
Франция се опря единствено на вярата си в дългата война на изтощение, която бе хипнотизирала френските ръководни фактори и ги караше да смятат, че ще имат време през самата война да организират и използват пълния рандеман на общото си и военно производство, както и суровините на своята, а и на останалите съюзни световни империи. Но стратегията на внезапно и брутално смачкване взе връх над тази на продължително изтощаване, на която Франция бе поклонница и на която стана жертва. Френската военна доктрина държеше строга сметка за намалената раждаемост, затова имаше предвид пестене на живата сила и широко използване на техническите средства. Според нея огънят си оставаше база на маньовъра. Движението разстройва огъня, затова то трябва да е бавно и методично, да се извършва там, където съществуват условия за развиване на силен огън. Ето защо маньовърът бе добре пресметнат и планиран, а рисковете – отхвърлени.
На немските схващания за “светкавична война” французите противопоставяха своите такива за продължителни материални сражения и дълга война на изтощение. Френската доктрина се базираше на опита от войната 1914 – 1918 г. и на колониалните богатства на империята. Тя държеше малко сметка за огромните постижения на съвременната военна техника и в основата си бе повече статична.

Обявяването на войната и последвалата капитулация на Франция.
На 3 септември 1939 г., под предлог на неполучен в определения час отговор на подаден ултиматум, Англия обяви война на Германия. Няколко часа след това и Франция я последва. Общата мобилизация (от 1 септември) и обявяването на войната бяха посрещнати без възторг, при една сериозна загриженост. От всички разполагаеми след мобилизацията дивизии (ок. 100 – без английските) бяха насочени или определени:
срещу Италия – 20 дивизии (20 %);
срещу Швейцария – 3 дивизии (3 %);
срещу “Мажино” – от 46 до 48 дивизии (ок. 47 %);
срещу Белгия – от 31 до 33 дивизии (ок. 32 %).
От това разпределение на силите се вижда, че според французите най-застрашен участък от границата се е считал тоя на “Мажино” или пък, че френската отбрана откъм Белгия е разчитала твърде много на съпротивителната способност срещу немците на белгийската укрепителна система и на белгийската войска. Фактически ръководно начало на френското Главно командване бе пасивната отбрана и печеленето на време за довършване на подготовката за война. То твърдо вярваше, че ще успее да създаде неподвижен фронт, на който да задържа и изтощава продължително противника, подлагайки го и на блокада по море. И за да запази непокътната френската територия, то искаше тоя фронт да бъде по-далеч от нея, на север в белгийска територия, осигурявайки по този начин и връзката си със съюзна Англия през Па дьо Кале. Така до май (1940 г.) французите отбягваха сериозно и въобще каквото и да е заангажирване с противника...
През този период на “Мажино” – “нищо за отбелязване”, както гласяха френските комюникета. Докато траеха операциите в Полша, Германия не искаше да раздвоява вниманието и усилията си в две диаметрално противоположни посоки. След разгрома на Полша, в продължение на цели 7 месеца, Германия толерираше Франция. Водеше се “чудноватата война” (или “странната война”), както я наричаше населението. Война, без да се воюва, т. е. без някакви що годе по-значителни земни военни действия. Едва в началото на месец май (в първия неделен ден от месеца) немски самолет пусна над Париж хвърчащи листове с предупреждението “Парижани, този е последният Ви спокоен празничен ден”. Седмица след това започнаха въздушните бомбардировки над Франция и решителните земни операции. На 10 май 1940 г., във втората половина на нощта, немците предприеха множество въздушни бомбардировки на север и изток във Франция, Белгия и Холандия. На разсъмване немските войски форсираха германо-люксембургската граница. Такива навлязоха и в Белгия...
Под напора на противника съюзническите английски войски бяха принудени да предприемат при Дюнкерк приготовления за амбаркиране. То започна на 28 май и трябваше да завърши на 1 юни вечерта, тъй като единственият път за подхождане на амбаркиращите се части бе вече под артилерийския огън на противника. Всъщност то завърши през нощта на 3 срещу 4 юни под противниковия картечен огън. При Дюнкерк бяха амбаркирани общо към 260 000 англичани и около 90 000 французи. Те всички изоставиха провизиите си и тежките си оръжия и се натовариха без тях на корабите.
Френското правителство бе твърде много загрижено за положението на фронта. 9 юни за Париж бе мълчалив и неспокоен ден. Вечерта правителството взе решение за напускане на столицата, което стана през нощта на 10 срещу 11 юни, след като и Италия обяви война на Франция. На 12 юни всяка надежда за задържане на позициите бе изчезнала. Вечерта на 16 юни министър-председателят Пол Рейно подаде оставка и два часа след това бе заместен от маршал Петен. Последният към полунощ поиска примирие. На 21 юни, в Компиенската гора, на същото място където преди 22 години бе подписано унизителното за немците примирие и което предизвикателно бе увековечено с паметник за “сломяването на пруската гордост и мощ”, в същия исторически вагон Фюрерът прие делегацията за уговаряне на условията за френската капитулация. Реваншът бе пълен и подчертан. Генерал Кайтел, преди да съобщи на френската делегация условията на примирието, прочете предисловие за френската отговорност за акта от месец ноември 1918 г. в същата Компиенска гора. На следния ден, 22 юни, примирието с немците бе подписано, но военните действия продължаваха до подписване на примирие и с италианците. Последното стана на 24 юни вечерта. Шест часа след това, както бе уговорено в примирието с немците, военните действия бяха преустановени.
Победена Франция окончателно загуби външния си престиж, политическото си влияние и ръководна роля в Европа. Френското поражение повлече и цялата крепена 20 години политическа система на Европа.”

[танкиста от Харков]

Има ли някаква снимка на въпросния майор?!

Питам неслучайно, защото преди доста години, случайно се запознах с една културтрегерка от НХГ. Тя носеше навита на руло картина, нарисувана с маслени бои, формат около А-2. Била намерена на някакъв таван в центъра на София и донесена в НХГ. Картината представляваше портрет на български офицер - майор в парадна униформа с екселбанти, ордени и медали - леко плешив!
Изкуствоведката твърдеше, че това е български военен аташе във Франция, рисуван преди или в началото на войната!?!
Имаше подозрения, че картината е от Народния художник Ненко Балкански! Той действително има "френски период", но май, че е по рано! Питал съм сине му, но той не можа да ми каже подробности!
Съмняваше се защото Бай Ненко не обичал да продава картините си и имал само няколко подарени - точно портрети!

[TypTyp]

Няма нито снимка, нито каквито и да било други данни за въпросния аташе. Затова и пуснах темата. Бих могъл да кача тук снимка на офицерът от РО, който е съхранил цитираното изследване - но по-късно.
Интересно ще е да се види има ли нещо написано на гърба на картината, за която споменаваш или просто да се проследи историята й.

[танкиста от Харков]

На гърба на картината нямаше нищо!
Жената предполагаше, че е от Ненко Балкански, но нямаше и подпис! Защо беше решила, че е наш военен аташе във Франция не ми е ясно и защо от бай Ненко!
Спомням си, че имаше Орден за Военна заслуга, някъде 4 ст. и още някакви други! Ама това беше преди около 22-3 г.
В НХГ може още да работи тази изкуствоведка, а може и не!

[Станимер чаркчи]

Снимка на майор П. Анастасов

Няма да е толкова трудно. Някой, който има под ръка "Офицерският корпус" да намери въпросния майор (към 1944) и да каже кога е произведен подпоручик. Оттам ще видим кой випуск е и от албума на випуска ще намерим снимка.

[Гост]

В АМВР или в ДА може да има данни за съдбата му след 1944 г. Тая длъжност е станала доста опасно нещо след войната.

[TypTyp]

За съжаление въпросният майор го няма в "Офицерския корпус" - там има други двама, които не могат да са той... Ха сега де?!