Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)
Красимир Кънчев
Танкът е бронирано верижно бойно средство, чието основно оръжие е оръдието и е предназначено за унищожаване на наземните бойни сили и съоръжения на противника. Изобретен по време на Първата световна война (1914-1918 г.), танкът намира своето истинско приложение и е основна бойна машина по време на Втората световна война (1939-1945 г.).
Темата: „Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)” е интересна по няколко причини. По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини.
Трианонският договор, подписан на 4 юни 1920 г. между страните от Антантата и Унгарската република, като наследник на победената Австро-Унгария, е тежко наследство за младата държава. Договорът ограничава числеността на унгарските въоръжени сили до 35 хиляди войници и офицери, забранява притежаването на бойна авиация, танкове и артилерия. Жестокият договор прави изключение единствено за 12 бронеавтомобили, предназначени за полицейски нужди.
Унгария, подобно на другите наказани държави от Централните сили, прави опити за заобикаляне на клаузите на мирния договор. През 1920 г. страната закупува тайно 14 германски леки танка LK ²². През 1928 г. пет от тях влизат в състава на първата унгарска танкова рота. През 30-те години продължава закупуването на танкове: пет танка FIAT 3000 B (1931 г.) и петдесет танкетки CV 3/33 и CV 3/35 (1935-1936 г.) от Италия, английска танкетка Carden-Loyd MK V² (1932 г.), немският лек танк Pz ²А (1937 г.).
С вноса на тази техника, изключително лека по своите характеристики, са положени основите на унгарските танкови войски. През 1938 г. правителството приема план за модернизация и разширение на въоръжените сили. В частност, специално внимание е отделено на танковите войски. Основният проблем, който е очертан, е липсата на танк собствено производство. Взето е решение за разработване на унгарски модели бронетехника, които да направят страната независима по отношение на въоръжението. За да се ускори процесът по създаване на унгарски танк е решено да се закупи лиценз за производство на лек танк. През месец март 1938 г. военна комисия избира между две алтернативи: танк Landsverk L60B на шведската фирма Landsverk AB от град Ландскрона и немският танк Панцер Pz ²А. На проведените изпитания шведската машина демонстрира по-добри боеви и технически характеристики и затова е предпочетена. Танкът получава означението „лек танк 38 М Toldi” , в чест на средновековния унгарски воин Миклош Толди, който е живял през Х²V век и известен с грамадния си ръст и огромна сила.
Бойното тегло на танка е 8,5 тона. Екипажът е тричленен: командир, стрелец и механик-водач. По корпуса и ходовата част, която е от типа «индивидуална торсионна система», изменения, в сравнение с оригинала не са направени. Промяна има при маската и люка. Запазени са трансмисията, диференциала и петстепенната скоростна кутия. Бронезащитата е сравнително слаба: 6 мм на пода, 20 мм в челната част, а останалата част е защитена от 13 мм. От Германия са доставени монтираните прибори за наблюдение и прицелване. Немски е и осем цилиндровият бензинов двигател Bussing NAG L8V/36TR, с мощност 155 конски сили, осигуряващи 50 км/час максимална скорост по шосе. При вместимост на резервоара от 253 литра, танка изминава 220 километра с едно зареждане. За разлика от шведския оригинал, който е с голямо автоматично оръжие „Мадсен”, в купола на Толди е монтирано 20 мм самозарядно противотанково оръжие на швейцарската фирма „Solothurn”, произвеждано по лиценз в Унгария с означението „36M”, което е със скорострелност 15-20 изстрела в минута и 208 патрона в боекомплект. Танкът е въоръжен и с 8 мм картечница 34/37 МС с 2400 патрона, а на купола е монтирана и установка за зенитна картечница. Първата поръчка за производство на 38 М Toldi ² е поделена поравно между фирмите Ganz и MAVAG. От м.февруари 1939 г. до м. април 1941 г. двете фирми произвеждат общо 80 броя.
Участието на Toldi ² в операциите по завладяването на Югославия през април 1941 г., показва, че танкът има нужда от подобрения. Двете споменати оръжейни фирми получават поръчка за производство на 200 броя от модификацията „38 M Toldi ²²”, която е с подсилена бронезащита на корпуса от 20 мм. От май 1941 до юни 1942 г. са произведени само 110 танка. Съществено значение за изясняване на качествата на танковете Toldi в реална бойна обстановка има участието като германски съюзник във войната срещу СССР. Унгария обявява война на Съветския съюз на 27 юни 1941 г. В този момент почти цялата унгарска бронирана техника, в т. ч. 95 танка Toldi ² и Toldi ²² са в състава на „Подвижния корпус” (Gyorshadtest). С боеве корпусът изминава до кроя на годината 1000 километра на съветска територия, достигайки бреговете на река Донецк. По време на прехода 62 Toldi претърпяват ремонтни действия, като само при 25 танка пораженията са от бойни повреди. Това налага някои изводи. Ахилесовата пета се оказва трансмисията, която дава повреди в 37 танка. Като цяло механичната надеждност не е висока, а въоръжението и бронезащитата са слаби. Оръжието 36М пробива на разстояние 300 м едва 14 мм броня, а съветските танкове са далеч по-добре защитени. Затова моделът може успешно да се използва само за разузнаване и свръзка. Стремейки се да повишат боеспособността на танка, унгарците превъоръжават 80 танка Toldi ²² с 40 мм оръдие 42М и 8 мм картечница 34/40 АМ, дебелината на бронята е увеличена на 20-35 мм в (различните части). По този начин и теглото е увеличено на 9,35 тона, но за сметка на повишената защита и по-доброто въоръжение е намалена маневреността и скоростта – до 47 км/час максимална скорост.
Танкът получил означението „38 М Тоldi ²²А” не оправдава надеждите, които му се възлагат и в края на 1942 г. от фирма Ganz предлагат нов вариант на лек танк с означението „43 M Toldi ²²²”. Той е с подсилена защита и увеличен боекомплект от 87 снаряда. От този най-добър вариант унгарски лек танк са произведени само 12 броя, защото унгарската военна промишленост насочва усилията си към създаване на танк от среден клас. В хода на отбранителната кампания от 1944-1945 г. всички танкове Толди са унищожени. Toldi се оказва добър модел и успешно би изпълнявал предназначението си, но през 30-те г., а за 40-те г. е вече остарял и неактуален модел. Днес са запазени само два – по един от моделите Toldi ² и ²²А, които се съхраняват в „Музея на бронетанковата техника” в подмосковската Кубинка.
През 30-те години унгарската армия прави опити да осигури средни танкове. Собствените разработки на инж. Николаус Щрауслер не са завършени, а опитите за закупуване на чужди танкове (немският Pz ²V, шведският LAGO и италианският M11/39) претърпяват фиаско. Затова се взема решение да се следва опитът с Toldi. В началото на 1940 г. Унгарците се заинтересоват от средния танк S-2 с (бивше чехословашко означение Т-21) на фирмата „Шкода”. След разрешение на немските власти и след проведените тестови изпитания на 7 август 1940 г., е лицензионен договор за производство, а на 3 септември танкът е приет на въоръжение в армията с означението среден танк «40 M Turan ²». Теглото на машината е 18,2 тона, а екипажът – пет членен. Танкът е произвеждан в две модификации: базов и командирски вариант. Базовият модел е с габарити: дължина на корпуса - 5500 мм, ширина – 2440 мм, вксочина – 2390 мм. Корпусът и куполът са защитени от 50 мм броня, а слабото място е подът от само 8 мм. Въоръжението включва 40 мм оръдие 41M с 56 снаряда и две 8 мм картечници «34/40 Gebauer» с 1800 патрона. V- образният карбураторен двигател Turan- Z осигурява 260 к. с. максимална мощност и 43 км/ч максимална скорост. Командирският вариант се различава с намаления боекомплект и монтираната радиостанция «R/5а». От април 1942 до май 1943 г. са произведени 285 машини.
В бойни условия проличава основният недостатък – слабото въоръжение, добро единствено срещу съветските танкове БТ и Т-26. Следвайки немския опит за борба със съветските танкове е подобрено въоръжението през май 1943 г. като е монтирано късоцевното 75 мм оръдие 41М и танкът получава означението «Turan ²²». От май 1943 до юни 1944 г. са произведени 139 машини. «Turan ²²²» с повишена защита и 75 мм дългоцевно оръдие «43М» за противодействие на легендарния Т-34 се появява през лятото на 1944 г., но е произведен само един прототип, защото унгарските специалисти се насочват към създаване на тежък танк. Първите Турани постъпват на въоръжение през май 1943 г., а след боевете при ез. Балатон и за столицата Будапеща повечето са унищожени. Оригинални танкове «Turan ²²» са изложени в руския музей в Кубинка. Танкът „Turan” (от който са произведени общо 425 броя от трите модификации), създаден на базата на чехословашкия танк Т-21, образец от началото на 30-те години, показва същите недостатъци като „сънародника” си „Toldi”: добър е срещу старите съветски танкове БТ и Т-26, но вече срещу съветските танкове през 1943-1945 г. е анахронизъм и отстъпва по маневреност, защита и въоръжение.
През лятото на 1944 г. работата по модифицирането и производството на унгарски средни танкове е изоставена. Усилията са насочени към създаване на танк от тежък тип. Още през 1943 г. Главният щаб на унгарските въоръжени сили осъзнава невъзможността да се закупи немски лиценз и приема решение за създаване на собствен тежък танк. Проектът с име „Tas” (Тош), приличащ на немския „Пантера” е разработен във военния завод на Манфред Вайс. Прототипът е с габарити: 9200 мм дължина, 3500 мм ширина и тегло от 38 тона. Защитата в различните участъци е от 20 до 120 мм. Максималната скорост от 45 км/ч се осигурява от два двигателя Weiss Manfred V-8 H, всеки с по 260 к.с. Петчленният екипаж обслужва въоръжение в състав: 75 мм немско оръдие „43М Kwk” и две 8 мм картечници „34/40А М8”. Тежкият танк „44М Tas” е произведен само в един брой – прототипът от м. март 1944 г. Той се оказва най-успешният унгарски танк, но непрестанните въздушни атаки на съюзническата авиация и недостига на суровини, принуждават унгарската военна промишленост да прекрати работата по проекта.
В годините на Втората световна война Унгария е съюзник, на който Германия много разчита. Едно от нещата, за което унгарците заслужават уважение е фактът, че се опитват сами да решат проблема с бронетанковата техника, като произведените 628 танка са гръбнакът на танковите им войски. Не може, обаче, да се отчете фактът, че танковете са по лиценз на остарели модели и отстъпват тотално на съветските си противници.
Бележки:
Treaty of Trianon//http://www.hungarologie.at
Барятинский, М. Бронетанковая техника стран Европы 1939-1945//Моделист-конструктор. Москва, 1999, бр. 5, с. 13
Toldi// http://www.wwiivehicles.com/hungary/toldi/tank/asp
Барятинский, М. Легкий танк Хонведшега// Моделист-конструктор. М., 1997, бр. 11, с. 33
Rieder, K. Magyar fejlesztesek A ²² vilaghaboruban. Kecskemet, 2005, p. 33
Пак там
Легкий танк Толди – Музей бронетанковая техника Кубинка, Русия// http://www.museum-tank.ru
Bonhardt, A., Sarhidai, G. Magyar Kiralyi Honvedseg fegyverzete. Budapest, 2005, p. 98
Легкий танк Туран – Музей бронетанковая техника Кубинка, Русия// http://www.museum-tank.ru
44 М Tas Abrak a 44 M Tas nehez harckacsirol es fenykepek a harckocsi makettlerol// http://www.haditechnikafolyoirat.hu
Красимир Кънчев
Танкът е бронирано верижно бойно средство, чието основно оръжие е оръдието и е предназначено за унищожаване на наземните бойни сили и съоръжения на противника. Изобретен по време на Първата световна война (1914-1918 г.), танкът намира своето истинско приложение и е основна бойна машина по време на Втората световна война (1939-1945 г.).
Темата: „Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)” е интересна по няколко причини. По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини.
Трианонският договор, подписан на 4 юни 1920 г. между страните от Антантата и Унгарската република, като наследник на победената Австро-Унгария, е тежко наследство за младата държава. Договорът ограничава числеността на унгарските въоръжени сили до 35 хиляди войници и офицери, забранява притежаването на бойна авиация, танкове и артилерия. Жестокият договор прави изключение единствено за 12 бронеавтомобили, предназначени за полицейски нужди.
Унгария, подобно на другите наказани държави от Централните сили, прави опити за заобикаляне на клаузите на мирния договор. През 1920 г. страната закупува тайно 14 германски леки танка LK ²². През 1928 г. пет от тях влизат в състава на първата унгарска танкова рота. През 30-те години продължава закупуването на танкове: пет танка FIAT 3000 B (1931 г.) и петдесет танкетки CV 3/33 и CV 3/35 (1935-1936 г.) от Италия, английска танкетка Carden-Loyd MK V² (1932 г.), немският лек танк Pz ²А (1937 г.).
С вноса на тази техника, изключително лека по своите характеристики, са положени основите на унгарските танкови войски. През 1938 г. правителството приема план за модернизация и разширение на въоръжените сили. В частност, специално внимание е отделено на танковите войски. Основният проблем, който е очертан, е липсата на танк собствено производство. Взето е решение за разработване на унгарски модели бронетехника, които да направят страната независима по отношение на въоръжението. За да се ускори процесът по създаване на унгарски танк е решено да се закупи лиценз за производство на лек танк. През месец март 1938 г. военна комисия избира между две алтернативи: танк Landsverk L60B на шведската фирма Landsverk AB от град Ландскрона и немският танк Панцер Pz ²А. На проведените изпитания шведската машина демонстрира по-добри боеви и технически характеристики и затова е предпочетена. Танкът получава означението „лек танк 38 М Toldi” , в чест на средновековния унгарски воин Миклош Толди, който е живял през Х²V век и известен с грамадния си ръст и огромна сила.
Бойното тегло на танка е 8,5 тона. Екипажът е тричленен: командир, стрелец и механик-водач. По корпуса и ходовата част, която е от типа «индивидуална торсионна система», изменения, в сравнение с оригинала не са направени. Промяна има при маската и люка. Запазени са трансмисията, диференциала и петстепенната скоростна кутия. Бронезащитата е сравнително слаба: 6 мм на пода, 20 мм в челната част, а останалата част е защитена от 13 мм. От Германия са доставени монтираните прибори за наблюдение и прицелване. Немски е и осем цилиндровият бензинов двигател Bussing NAG L8V/36TR, с мощност 155 конски сили, осигуряващи 50 км/час максимална скорост по шосе. При вместимост на резервоара от 253 литра, танка изминава 220 километра с едно зареждане. За разлика от шведския оригинал, който е с голямо автоматично оръжие „Мадсен”, в купола на Толди е монтирано 20 мм самозарядно противотанково оръжие на швейцарската фирма „Solothurn”, произвеждано по лиценз в Унгария с означението „36M”, което е със скорострелност 15-20 изстрела в минута и 208 патрона в боекомплект. Танкът е въоръжен и с 8 мм картечница 34/37 МС с 2400 патрона, а на купола е монтирана и установка за зенитна картечница. Първата поръчка за производство на 38 М Toldi ² е поделена поравно между фирмите Ganz и MAVAG. От м.февруари 1939 г. до м. април 1941 г. двете фирми произвеждат общо 80 броя.
Участието на Toldi ² в операциите по завладяването на Югославия през април 1941 г., показва, че танкът има нужда от подобрения. Двете споменати оръжейни фирми получават поръчка за производство на 200 броя от модификацията „38 M Toldi ²²”, която е с подсилена бронезащита на корпуса от 20 мм. От май 1941 до юни 1942 г. са произведени само 110 танка. Съществено значение за изясняване на качествата на танковете Toldi в реална бойна обстановка има участието като германски съюзник във войната срещу СССР. Унгария обявява война на Съветския съюз на 27 юни 1941 г. В този момент почти цялата унгарска бронирана техника, в т. ч. 95 танка Toldi ² и Toldi ²² са в състава на „Подвижния корпус” (Gyorshadtest). С боеве корпусът изминава до кроя на годината 1000 километра на съветска територия, достигайки бреговете на река Донецк. По време на прехода 62 Toldi претърпяват ремонтни действия, като само при 25 танка пораженията са от бойни повреди. Това налага някои изводи. Ахилесовата пета се оказва трансмисията, която дава повреди в 37 танка. Като цяло механичната надеждност не е висока, а въоръжението и бронезащитата са слаби. Оръжието 36М пробива на разстояние 300 м едва 14 мм броня, а съветските танкове са далеч по-добре защитени. Затова моделът може успешно да се използва само за разузнаване и свръзка. Стремейки се да повишат боеспособността на танка, унгарците превъоръжават 80 танка Toldi ²² с 40 мм оръдие 42М и 8 мм картечница 34/40 АМ, дебелината на бронята е увеличена на 20-35 мм в (различните части). По този начин и теглото е увеличено на 9,35 тона, но за сметка на повишената защита и по-доброто въоръжение е намалена маневреността и скоростта – до 47 км/час максимална скорост.
Танкът получил означението „38 М Тоldi ²²А” не оправдава надеждите, които му се възлагат и в края на 1942 г. от фирма Ganz предлагат нов вариант на лек танк с означението „43 M Toldi ²²²”. Той е с подсилена защита и увеличен боекомплект от 87 снаряда. От този най-добър вариант унгарски лек танк са произведени само 12 броя, защото унгарската военна промишленост насочва усилията си към създаване на танк от среден клас. В хода на отбранителната кампания от 1944-1945 г. всички танкове Толди са унищожени. Toldi се оказва добър модел и успешно би изпълнявал предназначението си, но през 30-те г., а за 40-те г. е вече остарял и неактуален модел. Днес са запазени само два – по един от моделите Toldi ² и ²²А, които се съхраняват в „Музея на бронетанковата техника” в подмосковската Кубинка.
През 30-те години унгарската армия прави опити да осигури средни танкове. Собствените разработки на инж. Николаус Щрауслер не са завършени, а опитите за закупуване на чужди танкове (немският Pz ²V, шведският LAGO и италианският M11/39) претърпяват фиаско. Затова се взема решение да се следва опитът с Toldi. В началото на 1940 г. Унгарците се заинтересоват от средния танк S-2 с (бивше чехословашко означение Т-21) на фирмата „Шкода”. След разрешение на немските власти и след проведените тестови изпитания на 7 август 1940 г., е лицензионен договор за производство, а на 3 септември танкът е приет на въоръжение в армията с означението среден танк «40 M Turan ²». Теглото на машината е 18,2 тона, а екипажът – пет членен. Танкът е произвеждан в две модификации: базов и командирски вариант. Базовият модел е с габарити: дължина на корпуса - 5500 мм, ширина – 2440 мм, вксочина – 2390 мм. Корпусът и куполът са защитени от 50 мм броня, а слабото място е подът от само 8 мм. Въоръжението включва 40 мм оръдие 41M с 56 снаряда и две 8 мм картечници «34/40 Gebauer» с 1800 патрона. V- образният карбураторен двигател Turan- Z осигурява 260 к. с. максимална мощност и 43 км/ч максимална скорост. Командирският вариант се различава с намаления боекомплект и монтираната радиостанция «R/5а». От април 1942 до май 1943 г. са произведени 285 машини.
В бойни условия проличава основният недостатък – слабото въоръжение, добро единствено срещу съветските танкове БТ и Т-26. Следвайки немския опит за борба със съветските танкове е подобрено въоръжението през май 1943 г. като е монтирано късоцевното 75 мм оръдие 41М и танкът получава означението «Turan ²²». От май 1943 до юни 1944 г. са произведени 139 машини. «Turan ²²²» с повишена защита и 75 мм дългоцевно оръдие «43М» за противодействие на легендарния Т-34 се появява през лятото на 1944 г., но е произведен само един прототип, защото унгарските специалисти се насочват към създаване на тежък танк. Първите Турани постъпват на въоръжение през май 1943 г., а след боевете при ез. Балатон и за столицата Будапеща повечето са унищожени. Оригинални танкове «Turan ²²» са изложени в руския музей в Кубинка. Танкът „Turan” (от който са произведени общо 425 броя от трите модификации), създаден на базата на чехословашкия танк Т-21, образец от началото на 30-те години, показва същите недостатъци като „сънародника” си „Toldi”: добър е срещу старите съветски танкове БТ и Т-26, но вече срещу съветските танкове през 1943-1945 г. е анахронизъм и отстъпва по маневреност, защита и въоръжение.
През лятото на 1944 г. работата по модифицирането и производството на унгарски средни танкове е изоставена. Усилията са насочени към създаване на танк от тежък тип. Още през 1943 г. Главният щаб на унгарските въоръжени сили осъзнава невъзможността да се закупи немски лиценз и приема решение за създаване на собствен тежък танк. Проектът с име „Tas” (Тош), приличащ на немския „Пантера” е разработен във военния завод на Манфред Вайс. Прототипът е с габарити: 9200 мм дължина, 3500 мм ширина и тегло от 38 тона. Защитата в различните участъци е от 20 до 120 мм. Максималната скорост от 45 км/ч се осигурява от два двигателя Weiss Manfred V-8 H, всеки с по 260 к.с. Петчленният екипаж обслужва въоръжение в състав: 75 мм немско оръдие „43М Kwk” и две 8 мм картечници „34/40А М8”. Тежкият танк „44М Tas” е произведен само в един брой – прототипът от м. март 1944 г. Той се оказва най-успешният унгарски танк, но непрестанните въздушни атаки на съюзническата авиация и недостига на суровини, принуждават унгарската военна промишленост да прекрати работата по проекта.
В годините на Втората световна война Унгария е съюзник, на който Германия много разчита. Едно от нещата, за което унгарците заслужават уважение е фактът, че се опитват сами да решат проблема с бронетанковата техника, като произведените 628 танка са гръбнакът на танковите им войски. Не може, обаче, да се отчете фактът, че танковете са по лиценз на остарели модели и отстъпват тотално на съветските си противници.
Бележки:
Treaty of Trianon//http://www.hungarologie.at
Барятинский, М. Бронетанковая техника стран Европы 1939-1945//Моделист-конструктор. Москва, 1999, бр. 5, с. 13
Toldi// http://www.wwiivehicles.com/hungary/toldi/tank/asp
Барятинский, М. Легкий танк Хонведшега// Моделист-конструктор. М., 1997, бр. 11, с. 33
Rieder, K. Magyar fejlesztesek A ²² vilaghaboruban. Kecskemet, 2005, p. 33
Пак там
Легкий танк Толди – Музей бронетанковая техника Кубинка, Русия// http://www.museum-tank.ru
Bonhardt, A., Sarhidai, G. Magyar Kiralyi Honvedseg fegyverzete. Budapest, 2005, p. 98
Легкий танк Туран – Музей бронетанковая техника Кубинка, Русия// http://www.museum-tank.ru
44 М Tas Abrak a 44 M Tas nehez harckacsirol es fenykepek a harckocsi makettlerol// http://www.haditechnikafolyoirat.hu
Comment