Черняховский

[von Danitz]

Този 38-годишен армейски генерал мисля, че не сме обсъждали. Случайно в книжка попаднах, за нещо което нямаше как да не ми направи впечатление. Начело но своята 28-а танкова дивизия без един от стрелковите и полкове, на 22 юни 1941 година, преминал държавната граница и навлезал 20 км навърте в Източна Прусия. Наредили му строго и се изтеглил. Предполагам, че Воланд лесно ще намери подробностите - кое, как и защо, но фактът е един от поредицата за които ту тук, ту там се заприказваме. Черняховский загива на 18 февруари 1945 година пак в Източна Прусия.

[bsb]

Тъй - прочетох две статии за човека. Малко лошо си се изказал - аз реших, че е бил генерал на 38 години, когато е започнала войната. А всъщност е загинал на ненавършени 39 години, като е произведен в генерал около година преди това, когато е бил на 38. И пак е бил най-младият генерал.
Навлизането на вражеска територия най-вероятно е измислица от сина му. Справка - статията http://rkka.kiev.ua/about_chernjahovski , където авторът изрично споменава тази случка.
А пък изразът "наредили му строго" е неуместен. В армията няма "строга" и "мека" заповед. Заповедта си е заповед. Просто тогава подполковникът (още) заявил "без заповед няма да отстъпвам" и отстъпвал едва след получаването на такива заповеди. Справка: спомени за Черняховски, записани след войната - http://www.rusarchives.ru/publicatio...ahovskiy.shtml - най-вече сведенията от подполковник Челомбитко, комисар на батальон от 28-а танкова дивизия.
Разбира се, не се смятам за капацитет на базата на две прочетени статии, но определено съм доволен, че ги прочетох, тъй че поне за мен имаше полза от темата

[gollum]

28-ма ТД тогава е в състав на 12 МК, 8-ма армия (СЗФ). В състава й влизат два танкови полка (55-и и 56-и), 28-ми мотострелкови полк и 28-ми моторизиран гаубичен полк, както и няколко допълнителни батальона (разузнавателен, понтонен, свързочен, автотранспортен и т.н.). Така че вероятно става въпрос за "без мотострелковия си полк", а не "без един от стрелковите си полкове".
Доколкото намерих информация, на 22.06.1941 г. в 28-ма ТД трябва да е имало приблизително 236 БТ-7, 68 Т-26, 9 "Викерс", 1 химически Т-26, 15 БА-10, 25 БА-20.
Самата дивизия е била дислоцирана в Рига. Към юни формирането на корпуса не е приключено - има достатъчно личен състав, но няма достатъчно офицери и подофицери, обучението и сработването на подразделенията не е завършено.
На 16-ти юни 23:00 целият 12 МК получава директива от щаба на окръга за прикрита предислокация в нови райони. На 18-ти юни 13:00 (т.е. почти два дена по-късно), командирът на корпуса дава заповед за привеждане на всички дивизии и части в бойна готовност и за получаване на необходимите продоволствия и боекомплект.
На 19-ти юни през нощта корпусът започва преход към посочените в заповедта райони. За това отиват два нощни прехода и на 20-ти юни 10:00 корпусът е съсредоточен в три отделни района, на около 70-120 км от границата.
Интересуващата ни 28-ма ТД е съсредоточена в горите на 20 км северно от Шауляй, но без 28-ми мсп, който остава като гарнизон в Рига (очаквало се е да се присъедини към дивизията щом гарнизон в Рига станат 183-та СД и 5-ти мсп на НКВД).
Благодарение на скритото придвижване, на 22.06.1941 г. дивизите на корпуса избягват авиационния удар.
На 22.06 в 9:45 командирът на целия фронт взима решение да нанесе контра-удар по целия фронт с всички МК. Според тази заповед 12-ти МК трябва да настъпва по разходящи се направления, като интересуващата ни 28-ма ТД, заедно с механизираната дивизия на корпуса, трябва от рубежа Тялшай-Повентис да настъпва във фланг и тил на противника, който настъпва към Таурагe, т.е. трябва да мине през немска територия. Т.е. настъплението е съгласно заповедта на командването на фронта и би трябвало в него да вземе участие и 202 моторизирана дивизия, а вероятно и останалите корпусни подразделения, защото само 23-та ТД получава друга задача.
Командирът на 8-ма армия получава тази директива някъде по обяд на 22-ри и решава да я приведе в действие. Но неговите заповеди малко се отличават: основните сили на корпуса той има намерение да задейства в 4:00 на 23-ти от рубежа Варняй-Ужвентис и да настъпват към Таурагe. Със същата заповед реално 202-ра мд се предава към 11-ти СК, така че в 12-ти МК реално остава само 28-ма ТД (23-та ТД изпълнява задачи в интерес на 10-ти СК) без 28-ми мсп, която изпълнява нареждането на командващия фронта.
Реално обаче настъплението не започва, защото докато командващия корпуса си събере дивизиите, едната (28-ма) се оказва без гориво, а другата също има съществени проблеми, освен това в рамките на маневрирането си на 22-ри и двете понасят загуби от удари от въздуха. Същевременно не успяват да си осигурят гориво, защото снабдителните им колони са още в Рига, където са и запасите им, а пътищата са подложени на въздушни удари.
Реално 28-ма ТД се опитва да настъпва и влиза в съприкосновение с 1-ва немска ТД, но след това е принудена да отстъпи обратно на север.

Източник:

http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/index.htm

Поне според този източник, нямаме подобно нещо - настъпление на немска територия без заповед и след това "мъмрене" и връщане обратно. Трябвало е да навлязат на немска територия и то по заповед на командването на фронта, но реално не са успели да свършат това, заради хаоса в командването и снабдяването.


ПП Вероятно Воланд най-точно мое да осветли нещата, защото се занимава активно от доста време със съдбата на механизираните корпуси през юни.

ПП2 Прикачам карта със съответните градове и вероятните места (картата е съвременна, но все пак дава някаква ориентация).

[messire Woland]

Този 38-годишен армейски генерал мисля, че не сме обсъждали. Случайно в книжка попаднах, за нещо което нямаше как да не ми направи впечатление. Начело но своята 28-а танкова дивизия без един от стрелковите и полкове, на 22 юни 1941 година, преминал държавната граница и навлезал 20 км навърте в Източна Прусия. Наредили му строго и се изтеглил. Предполагам, че Воланд лесно ще намери подробностите - кое, как и защо, но фактът е един от поредицата за които ту тук, ту там се заприказваме. Черняховский загива на 18 февруари 1945 година пак в Източна Прусия.

Да, чувал съм го. А за 1941 г. ... той явно е бил в 12ти МК, командир на 28ма ТД. Черняховский е командир на дивизията от 08.април.1941 г. В състава й ... хъм, всъщност тук също има доста интересен детайл, аз не съм го виждал досега, ето каква техника е имало във въпросната танкова дивизия:
Т-26 - 68 бр.
БТ-7 - 236 бр.
"Викерс" - 9 бр. (общо за корпуса са 42, странно обаче, другаде не съм срещал такива данни). Вероятно това са били танкове, които с били в армията на някоя от Прибалтийските държави и съответно са ги включили в състава на механизирания корпус. Но пак за мен си беше изненада, не бях обръщал внимание.
Освен това в дивизията му има един огнеметен танк, неизвестна модификация и 40 бронирани коли (15 БА-10 и 25 БА-20).

Неговата дивизия е била разположена в Рига. Нататък става още по-интересно. До такава степен, че си заслужава да се разгледа специално. И така:
На 16ти юни, в 23 часа, командването на 12ти МК получава заповед от щаба на окръга за тайно предислоциране към нови райони. На 18ти юни корпусът е приведен в бойна готовност (по-точно е дадена такава заповед, от командира на корпуса, в 13:00): "привести в боевую готовность все части в соответствии с планами поднятия по боевой тревоге, но самой тревоги не объявлять. Всю работу проводить быстро, но без шума, без паники и болтливости, иметь положенные нормы запасов, необходимых для жизни и боя."
Корпусът започва придвижване на 18ти срещу 19ти юни, през нощта. След два нощни прехода, към 10:00 на 20ти юни, корпусът се съсредоточава в три нови района (в РККА винаги така си делят дивизиите), намиращи се на разстояние от 70 до 120 км от границата:
202ра МД: Кельме
23та ТД: Тяльшая
28ма ТД: в гората, на 20 км северно от Шауляй, обаче без мотопехотния си полк - той остава в Рига. Това също ми прави впечатление да е практика - навсякъде, във почти всички източници може да се прочете, как през лятото на 1941ва танковете задължително действат самостоятелно, изоставяйки пехотата и артилерията си. Резултатите от тези действия са разбира се неудовлетворителни.
Разстоянието между дивизиите е 60 км. Което също е принцип явно в РККА. Винаги разпръсват частите си на голяма територия, по време на началният период на войната - също. Странно, но ... те си знаят.
С началото на войната идват и първите заповеди за настъпление, които са, разбира се в най-добрите традиции на РККА, за настъпление в различни направления. По-нататък има разни малко неясни данни за опити за настъпление, но не мога да видя точно 28ма дивизия да има кой знае какъв успех. Тъй като 12ти МК предава останалите си дивизии на други съединения, той остава практически единствено с 28ма ТД, провежда някакви настъпления към границата, но са неуспешни, в голяма степен заради един фактор, решаващ за съдбата на всичките МК през 1941ва г. - снабдяването. 28ма ТД е на 190 км от снабдителната си база - в Рига - и губи около ден за снабдяване с гориво. Тук мога да приведа действията на целия корпус, но това ще направи поста прекалено голям. Ще сложа само нещата, касаещи 28ма ТД.

[von Danitz]

А пък изразът "наредили му строго" е неуместен

А пък разговорната реч все още не е отменена. "Неуместен" пък е русизъм.

Реално обаче настъплението не започва, защото докато командващия корпуса си събере дивизиите, едната (28-ма) се оказва без гориво, а другата също има съществени проблеми, освен това в рамките на маневрирането си на 22-ри и двете понасят загуби от удари от въздуха. Същевременно не успяват да си осигурят гориво, защото снабдителните им колони са още в Рига, където са и запасите им, а пътищата са подложени на въздушни удари.
Реално 28-ма ТД се опитва да настъпва и влиза в съприкосновение с 1-ва немска ТД, но след това е принудена да отстъпи обратно на север.

Благодаря, но е възможно той да не е широко известен.
Аз чета Мельтюхов, Осокин и Пыхалов и тяхната "Трагедия 1941, Причины катастрофы" Москва, Яуза , 2008

Като цяло Черняховский, черкаски храбрец, е един от най-агресивните руски танкови генерали, приемат го за прекия наследник на Ватутин.

[messire Woland]

http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/12_meh.htm

В 23 часа 40 минут 22 июня командир 12-го мехкорпуса на основании приказа командующего армией принял решение и поставил боевые задачи соединениям корпуса. Возвращенная в корпус 23-я и 28-я танковые дивизии должны были в 4 часа утра 23 июня нанести удар по прорвавшемуся противнику в общем направлении на Скаудвиле.
Дивизии приступили к выполнению приказа. 28-я тд, выдвигаясь из района севернее Шяуляй, опоздала на рубеж развертывания на 6 часов и подошла туда только к 10 часам 23 июня совершенно не имея горючего. 23-я тд, также значительно удаленная от рубежа начала атаки, по-видимому, испытала определенные затруднения при выводе частей из боя в районе Плунге. Так или иначе, дивизия начала движение на Тверай только во второй половине 23 июня.
Танковые соединения, избежавшие потерь от авиации противника в первый день войны, затем, подвергались непрерывному и безнаказанному воздействию с воздуха. При их выдвижении в исходные для атаки районы 23-я дивизия потеряла от авианалетов противника 17 танков, а 28-я - 27 танков.
Командующий фронтом, не имея устойчивой связи с 8-й армией, направил в 3-й и 12-й мехкорпуса для оказания помощи в организации ударов начальника АБТ управления фронта полковника П. П. Полубоярова. Посетив оба корпуса, Полубояров пришел к выводу, что переход в наступление в 4 часа утра является невозможным. Он самостоятельно принял решение о переносе времени начала атаки для 12-го механизированного корпуса на 11 часов 23 июня, о чем он в 6 часов утра донес командующему фронтом. Время до начала атаки намечалось использовать для ведения разведки сильными танковыми отрядами.
Однако, и новое время наступления оказалось нереальным. 28-я танковая дивизия стояла без горючего. Для заправки танков дивизии требовалось не менее 60-70 тонн бензина, а его на месте не было. Дивизионные склады все еще оставались в районе постоянной дислокации, в Риге, в 190 километрах от расположения дивизии. Начальник тыла корпуса полковник В.Я. Гринберг и начальник снабжения 28-й тд - интендант 1 ранга Д.И. Дергачев делали все, чтобы своевременно обеспечить танковые части горючим. Однако, авиация противника непрерывно преследовала высланные в Ригу колонны автоцистерн, и в результате часть необходимого дивизии горючего было доставлено только в 15 часов.
После заправки горючим дивизия перешла к активным действиям. Командир 28-й танковой дивизии в 18 часов при обнаружении немецких танков развернул головной 55-й танковый полк в боевой порядок, двумя танковыми батальонами фронтом к противнику, один танковый батальон получил задачу ударить во фланг немецкой танковой части. Этот маневр возглавил заместитель командира танкового полка - майор Б. П. Попов. К 22 часам 23 июня завязался первый бой советской дивизии с 1-й танковой дивизией вермахта.

Тук ще цитирам Манщайн, който настъпва в района на същия съветски военен окръг: "Общото впечатление за противника беше такова, че той в рамките на фронтовата си област не беше хваната неподготвен от нашето настъпление ..."
И още един цитат, пак от него: "... вляво от нас 41ви ТК срещна в началото силна групировка на противника, съсредоточена в района на Шаулй и заради това доста се задържа [в темпа на настъпление] ..."

Группа Попова в составе 17 танков отбросила противника на 5 километров к югу. Вторая группа (23 танка) атаковав противника, смогла овладеть дорогой Калтиненай, Расейняй. В этом бою 28-я танковая дивизия уничтожила 14 немецких танков, 20 орудий и до батальона пехоты. Соответственные потери понесла и 28-я тд. В бою погиб майор Б. П. Попов, которого впоследствии представили к званию героя Советского Союза (посмертно), погибли два командира танковых батальонов, подбито 13 советских танков.
С наступлением темноты дивизия отошла на север и укрылась в лесу.
23-я танковая дивизия, выдвигавшаяся с 13 часов из Плунге на Тверай, в районе Жаренай подверглась обстрелу и нападению частей 61-й пехотной дивизии вермахта. Колонна советской дивизии, растянувшаяся на многие километры, была прервана. Тылы 46-го танкового полка попали в полуокружение. Командиру дивизии пришлось срочно разворачивать танковые части 46-го полка назад и выручать попавших в беду дивизионных мотострелков и тыловиков. Прорыв немецкой пехоты в итоге удалось ликвидировать, однако, это сильно задержало дивизию. Только к исходу 23 июня главным силам 23-й тд удалось сосредоточиться в лесу севернее Лаукува. Передовой 45-й танковый полк в 22 часа вступил в бой с немецкими танками и обратил их в бегство. После преследования на 5 километров, полк был отведен к основным силам, из-за наступившей темноты и отсутствия поддержки других частей. В результате вечерних действий полк потерял 13 танков.
202-я моторизованная дивизия при поддержке 9-й противотанковой артиллерийской бригады 23 июня продолжала удерживать рубеж Кряжай, Кельме, отбивая многочисленные атаки противника, одновременно собирая отходившие разрозненные остатки 90-й и 125-й стрелковых дивизий 8-й армии.
Командование фронтом осталось недовольным действиями 12-го механизированного корпуса. В своем распоряжении вечером 23 июня командующий повторил прежнюю задачу корпуса в качестве руководства к действию на 24 июня.
Примерно в 13 часов 30 минут 24 июня Военный совет 8-й армии отдал новое боевое распоряжение генералам Куркину и Шестопалову: "В Ляоляй сто танков противника стоят, по-видимому, без горючего. На фронте Кряжяй, Кельме - наступление пехоты, конницы, танков. Частью сил ликвидируйте."
Комдив Шестопалов направил в указанный район один танковый полк. Танкисты совершили 10-ти километровый марш, но вместо противника встретили там свои войска.
В официальной историографии утверждается, что 24 июня 12-й механизированный корпус продолжил активные действия в районе Калтиненай.
Однако, нет ни одного описания боевых действий корпуса в этот день. Известно лишь, что с 7 часов 45 минут 23-я танковая дивизия перешла к активным действиям в направлении на Лаукува, Упинас, а 28-я танковая - в направлении на Скаудвиле.
Напротив, в донесении командующего войсками Северо-Западного фронта от 24 июня 1941 г. наркому обороны об обстановке на фронте к 22 часам 45 минутам того же дня сказано: "12-й механизированный корпус в районе Калтиненай медлит атаковать 120-200 танков и до пехотной дивизии противника в районе Кельме. Виновен Шестопалов." Более того, по схеме, приведенной в статье "О некоторых причинах неудачных действий мехкорпусов", опубликованной в "Военно-историческом журнале" (197?.¦3.стр.38.) видно, что 23-я танковая дивизия за день 24 июня отошла от района Лаукувы в район севернее Варняй, то есть на 20 километров, а 28-я танковая дивизия к началу 25 июня оказалась в 35 километрах севернее от Калтиненай.
Так или иначе, к вечеру 24 июня командованию фронта стало ясно, что разгромить 4-ю танковую группу имевшимися силами невозможно. Предпринятый контрудар к желаемым результатам не привел. Ввиду этого было принято решение отвести войска 8-й армии на рубеж реки Вента в течение двух дней под прикрытием танковых дивизий 12-го механизированного корпуса.
Командир 12-го мехкорпуса комдив Шестопалов из-за отсутствия связи с вышестоящими штабами не получил приказа на отход. Поэтому около трех часов утра 25 июня он приказал командирам 23-й и 28-й танковых дивизий продолжать наступательные действия юго-западнее Шяуляя. По замыслу командира корпуса, танковые дивизии, наступая по сходящимся направлениям, должны были отсечь часть сил прорывающейся к Шауляю группировки противника и уничтожить ее. Начало наступления устанавливалось для 28-й дивизии - в 4 часа, для 23-й дивизии - в 6 часов. Но командир 23-й танковой дивизии, которая находилась в полосе 10-го стрелкового корпуса, на час раньше получил через командира 10-й стрелковой дивизии (приходилось из-за отсутствия связи таки образом управлять войсками) приказ командира 10-го стрелкового корпуса генерала Николаева на отход. Части дивизии начали было отступать, но вдруг новый приказ: наступать. В результате этого действия соединений 12-го мехкорпуса были разрозненные как по времени, так и по месту атаки.
28-я танковая дивизия, имея около 130 танков, перешла в атаку у местечка Пошили в направлении Карленай, Полугуе, Ужвентис. Танки сразу были встречены сильным огнем противотанковой артиллерии противника. Неся большие потери отдельные подразделения 55-го и 56-го танковых полков смогли прорваться в глубину расположения противника и разгромить колонну моторизованного полка, выдвигавшегося по шоссе на Шяуляй. Ожесточенный бой продолжался 4 часа. Были уничтожены 3 тяжелых и 14 противотанковых орудий, до двух батальонов пехоты, было захвачено 6 тяжелых и 24 противотанковых орудий, несколько танков, большое количество пленных, нарушено организованное движение немцев по шоссе. В ходе утренней атаки дивизия также понесла тяжелые потери. 48 танков остались подбитыми на поле боя. Погибли командир 55-го танкового полка майор С.Ф. Онищук, командиры танковых батальонов майор Флегонт Гаврилович Александров и капитан И.В. Иволгин, помощник командира дивизии по технической части - подполковник Соболев.
Всего в тот день (к 15 часам) дивизия лишилась 84 танков.
К 15 часам остатки дивизии (в составе 40 танков, штаб дивизии, разведывательный батальон, остатки 55-го и 56-го танковых полков) сосредоточились в районе сбора в лесу северо-восточнее Пашили.
23-я танковая дивизия также участвовала в контрударе и понесла тяжелые потери. Известно, что только 144-й танковый (46-й) полк оставил на поле боя около 60 процентов боевых машин.

[gollum]

Забавно, двамата с Воланд ползваме един и същи източник и постовете ни са почти идентични (какво да се прави, преводи ). Както и да е, аз добавих и някаква приблизителна карта на събитията, която набързо скалъпих.
Иначе и аз срещнах такива неща за Черняховски - агресивен танков командир, добър въобще като лидер и прочее. Доколкото схванах, Ватутин му е бил нещо като покровител.
Но все още не мога да установя къде точно е минавала немската граница (на карта) там и как точно планираният първоначално удар е трябвало да мине през нея. Доколкото схващам, сраженията на двата танкови полка на 28 ТД не са се случили на немска територия.

[von Danitz]

Границата трябва да е по-западно от Неман. На около 40 до 60 км. Ако действаха по-северно , щеше да трябва да минават реката, което в началото и мен ме обърка. Щото е сложно за сама дивизия. Но Голъме, виж, почваш да развиваш оперативни умения, уцелил си точното място. Аз не знаех за ² панцерна, но пробива (или заобикалянето) на 28 е точно при туй местенце - Калтиенай

[bsb]

Междувременно попаднах и на биографична книга за него, издадена през 1978 г.: http://lib.aldebaran.ru/author/shari...chernyahovskii

Прегледах набързо описанието на боевете в първите дни от войната и не се говори за настъпление във вражеска територия. Споменават се контраудари и отхвърляне на врага на 5 километра. Иначе има някои недостоверни, да не кажа измислени епизоди като например как сам Черняховски в разгара на битката съветвал останалите командири на танкове, че немските танкове T-IV трябвало да се гърмят в бордовете и от по-близо - като че ли те не могат да се сетят и не знаят, че бронята отстрани е по-тънка. Или как руснаците чували по радиото как немците се предупреждават за руски танкове. Като изключим някои неща, които могат да се отдадат на авторски волности, ми се струва, че няма причина да го обвиняваме в скриване на успехи. Авторът по-скоро би могъл да бъде обвинен в украсяване на историята, отколкото в обратното.

А като странична бележка - в книгата се разказва за внезапна учебна тревога, организирана от командира, и за неутешителните резултати (най-мекото определение) от нея. Не всички офицери били привикани поради неактуални списъци за оповестяване, образували се задръствания в склада за боеприпаси поради липса на организация и отсъствие на завеждащите на складовете. След това имало и радиоучение в обстановка, близка до реалната, изводите от което също били неприятни - накратко, не могли да установят почти никаква връзка между подразделенията.

[gollum]

Намерих една схема с разположението към 22.06.1941 г., както и една карта, привеждам ги тук. Като гледам кое къде е, не вярвам реално ударът на 28-ма ТД да е пресякъл границата.
Ето и връзка към една страничка - от нея са двете карти, - в която се споменават и интересуващите ни събития.

[messire Woland]

И нещо като обощение, около дейността на механизираните корпуси. От тези неща, които съм чел последните години и най-вече последните 5-6 месеца (но има още много да се направи и напише, докато събера по-пълни данни), ми се струва, че се изгражда следната картина.
Всички механизирани корпуси са доста разхвърляни. В първия ден от войната те в повечето случаи нямат връзка с командването или я губят в рамките на 22ри, а командите стигат до тях само с офицери за поръчения. В рамките на първия ден те получават заповеди за настъпление, като тези заповеди в над половината случаи разкъсват корпуса на отделни дивизии, които настъпват в различни направления. Дори и когато заповедите от командването на армиите/фронтовете да изискват настъпление на целия механизиран корпус към някаква точка, то отделни дивизии се привличат към частни настъпателни задачи, което води до дробене на силите им. В рамките на същия този първи ден тези танкови дивизии, които са влезли в бой, в повечето случаи търпят големи загуби и поражения, като в част от случаите те се сблъскват с настъпващи срещу тях немски пехотни дивизии и се налага да отстъпват. Особено много такива случаи има с механизираните корпуси на Западния фронт.
Обикновено към края на първия ден корпусите получават нови задачи, често - за действие в съвсем друг район. През нощта те се опитват да се предислоцират (освен тези, които са свързани с боеве с противника), а в рамките на следващия ден, 23ти, се водят нови боеве и придвижвания и към края му получават нови заповеди, които най-често нямат нищо общо със заповедите от 22ри юни. Такива са случаите с повечето механизирани корпуси в Югозападния военен окръг. Тази картинка се повтаря в рамките на следващите няколко дни, през които се налага корпусите да се придвижат и през деня, под активното въздействие на немската авиация, да нанасят удари и да се опитват да намерят снабдяване с гориво и амуниции (проблемът с тях е най-голям в Западния и Северозападния фронт и по-малък - в Югозападния).
За повечето механизирани корпуси войната приключва в периода 30.06 - 02.07, 1941 г. Към тази дата най-често те са останали без танкове и са разпръснати върху големи територии, вследствие множеството заповеди, нацелващи ги в различни посоки.
Други проблеми, които механизираните корпуси срещат са: липса на координация и връзка в рамките на самия корпус, липса на възможност за ремонт и т.н.. Заповеди, прикрепващи даден корпус към различни армейски щабове, понякога повече от една дори и в рамките на един ден. И разбира се - вездесъщия проблем с терена. Масово се настъпва през заблатени области, което почти винаги намалява значително количеството боеспособни танкове. Темповете на придвижване на корпусите са също проблем - заповедите изискват скоростите на придвижване да са максимални, което означава, че по-тежките машини, като танковете КВ например, излизат от строя доста бързо и биват изоставяни.
Разбира се, през юли пристигат механизираните корпуси, които са във вътрешността на страната и цялата работа се повтаря отново, точно по същия начин, като първата седмица на войната.

[von Danitz]

http://igrek.amzp.pl/mapindex.php?cat=ME300

Голъме, пред географската карта, е фронта на Неман, това е по-северно.

[gollum]

Благодаря, Даниц, сега ще се опитам да го намеря на тези прекрасни карти, ще стане по-ясно.

[von Danitz]

Шауляй, некъде из юго-западния ъгъл ще да са пресекли граничката.

На тази немско-фашистка карта си има и границата, току под Неман

http://www.mapywig.org/m/German_maps/1919-1945/Gross_and_Einheitsblaetter/Gb_Nr._6_Schlossberg_1939.jpg

[messire Woland]

Още една карта: