Пускам тази тема защото преди доста време бях гледал телевизионно предаване и там се спомена нещо за специални куршуми използвани през ВСВ .Там казаха че са разработвали куршуми който експодират при допир с целта и други куршуми който са със специална форма която им позволява да нанасят щети на мускулите при движение.Формата им е била такава че при движение куршума разкъсва мускулите и нанася по големи поражения .Въпроса ми е използвано ли е такова въоръжение или това са някакви измислици.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Специални куршуми
Collapse
X
-
“Дум-дум” куршуми са се използвали от германците по време на ВСВ (карабина ,,Маузер").
“Дум-дум” е британски боен патрон, разработен за употреба в Индия на в края на 90-те години на Х²Х век.
Куршума се разпада при сблъсък. Например след попадане в тялото той се раздробява и различните части се насочват в различни посоки, като по този начин нанасят максимални поражения.
Фразата “дум-дум” по-късно започва да се отнася за всеки куршум с мек или кух връх. Хагската конвенция от 1899 г. забранява употребата на дум-дум куршуми по време на война, защото имат силно поразяващ ефект за жертвата, но по фронтовете доста често през първата и втората световна война войниците са преработвали с изпиляване на стандарни боеприпаси.
Comment
-
Всъщност Дум-дум е името на муниционна фабрика близо до Калкута и няма нищо общо със специално разработван за в Индия патрон. Просто първите .303 патрони с кух връх и такива дето се разпадат при проникване са се произвеждали там.Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
специална форма която им позволява да нанасят щети на мускулите при движение.Формата им е била такава че при движение куршума разкъсва мускулите и нанася по големи поражения
Comment
-
Я в детстве(лет 10-15) прочитал в энциклопедии про пулю "дум-дум" быстро испробовал новые знания в деле.
На патроне для мелкокалиберной винтовке, в свинцовой пулях сделал крестообразные надрезы и испробовал на голубях. Раны были просто чудовищные. Выходное отверстия были около 5 см в диаметре. Тогда как при использовании обыкновенной пули выходное отверстие не было видно из под перьев.
Сомневаюсь, что "но по фронтовете доста често през първата и втората световна война войниците са преработвали с изпиляване на стандарни боеприпаси". Как бы это выглядело - сидит солдат и пилит боевые патроны? Ему нечем больше заняться?"Россия безразлична к жизни человека и к течению времени. Она безмолвна. Она вечна. Она несокрушима..." Томас КАРЛЕЙЛЬ .
Comment
-
виталий написа Виж мнениеЯ в детстве(лет 10-15) прочитал в энциклопедии про пулю "дум-дум" быстро испробовал новые знания в деле.
На патроне для мелкокалиберной винтовке, в свинцовой пулях сделал крестообразные надрезы и испробовал на голубях. Раны были просто чудовищные. Выходное отверстия были около 5 см в диаметре. Тогда как при использовании обыкновенной пули выходное отверстие не было видно из под перьев.
Сомневаюсь, что "но по фронтовете доста често през първата и втората световна война войниците са преработвали с изпиляване на стандарни боеприпаси". Как бы это выглядело - сидит солдат и пилит боевые патроны? Ему нечем больше заняться?
Съгласно чл. 23 на Конвенцията от 1907 г., „забранено е... да се употребяват огнестрелни и метателни оръжия, както и други средства, които има вероятност да причинят ненужно страдание. Що се отнася до „ненужного страдание" вече знаем, че е имало хиляди начини, по които то да бъде причинено. Основният принцип във встъпителния член (22) на главата относно „Начини за нараняване" бе изтълкуван на Балканите в обратен смисъл. В балканското си приложение този принцип гласи: „Воюващите притежават неограничена свобода при избора на средствата за нараняване на неприятеля." Що се отнася до забранените оръжия и куршуми, правилата на Конвен-
206
цията си остават мъртва буква. Известно е, че по времето на Първата балканска война турските войници са употребявали разширяващи се, или „дум-дум" куршуми. Както ще видим, същите оръжия са употребявани и от християнските войници.
Във връзка с българската армия Комисията притежава официални сръбски доклади до Генералния щаб в Скопие, изпратени от Църни връх на 13 юли и от Бела вода на 21 и 22 юли. Генерал Бойович писа от Църни връх (¹ 2446), че „неприятелят употребява куршуми „дум-дум" - факт, потвърден и от лекаря." Осем дни по-късно полковник Маринкович (Шумадийска дивизия, втори позив, ¹ 2070) изпраща до Генералния щаб проби от тези образци куршуми и от типа „динамитни", съпроводени с някои наблюдения, съобщени му от командира на десети полк, втори позив. Бележките на командира са следните:
„При сраженията с българите забелязахме, че във всеки бой те употребяваха известно количество куршуми „дум-дум". Изпращаме ви пет такива куршума и част от един друг вид. В допълнение забелязахме, че те си служеха и с боеприпаси, съдържащи динамит. Това бе забелязано по-специално по време на сражението при Босилеград, където мнозинството от леко ранени много скоро умираха. Като пример може да се цитира Милован Миланович от четвърта рота, трети батальон на нашия полк, който е от село Брезница, Любишка околия, Руднички окръг. Той бе ранен в крака и макар че военният лекар му се притече веднага на помощ, Милован умря след един час. Аз ще получа сведения относно употребата на тези куршуми от командирите на десети полк, първи позив, и на третия допълнителен полк, първи позив. Знаем и за един случай в десети полк, първи позив, където един подофицер бил улучен с такъв куршум и цялото му лице било обезобразено."
Още на същия ден полковник Маринкович изпратил до Генералния щаб показанията на лекаря с писмо от 21 юли (¹ 2079): „Във връзка с доклад ¹ 2070 с днешна дата бих желал да представя доклада на командира на трети (спомагателен) полк, първи позив. В хода на сражението с българите на 15-17 юли забелязах, че куршумите на неприятеля имаха съвсем различен ефект от досегашния. Ето защо се ,допитах до военния лекар, чието показание изпращам.
„Нямам много опит с куршуми „дум-дум", но според разказите на ранените и на всички участници в битката с албанците при Преслапа изразявам моето мнение пред командирите, че българите имат известно количество от тези куршуми и ги употребяват предимно нощем. Действието на тези куршуми се състои в това да се разширяват, когато ударят тялото; по този начин раните се деформират и заздравяват много трудно. Моля, това да бъде установено върху самите пациенти и да се сигнализира където трябва."
На следващия ден, 22 юли (¹ 2085), показанието на военния лекар д-р Михайлович било изпратено до Генералния щаб, от полковник Маринкович:
207
„Във връзка с доклади ¹ 2070 и ¹ 2079 с вчерашна дата имам честта да ви изпратя следния доклад от военния лекар на десети полк, първи позив."
В отговор на въпроса на командира, дали българите са си служили с куршуми „дум-дум" или с динамитни куршуми при сраженията на граничната линия при Власина, лекарят прави следното изявление:
„Докладвам, че открих осем случая сред ранените от първи батальон, участвали в сражението на 7 т.м., при които нараняванията били причинени от малокалибрени огнестрелни оръжия. Във всяка рана месото изглеждаше като издърпано и откъснато с клещи. Във всеки от случайте имаше два отвора - там, където куршумът е проникнал и където е излязъл от тялото, т.е. куршумът е минал през цялото тяло. И двете рани бяха непропорционално големи. Един от тези осем случая на причинени от куршуми „дум-дум" наранявания е много характерен, а именно този на сержант Красич от първи батальон. При него дясната страна на горната устна е разкъсана, а цялото му лице и гърлото са покрити с обгаряния в размер колкото монета от пет пари.
Сержант Красич бе доведен в болницата три часа след нараняването му. Главата му беше много подута, особено лицето и очите му. Клепачите му бяха подпухнали до такава степен, че той не можеше да вижда. Очните му ябълки не бяха наранени. По мое мнение раните на сержант Красич са причинени от пушечен куршум с динамитно или друго експлозивно съдържание. Това е съвсем очевидно в този случай. При някои други подобии наранявания може да се твърди със сигурност, че са били причинени от куршум „дум-дум". Много от ранените, на които този ден оказах помощ, твърдяха, че българските куршуми експлодирали втори път, когато навлиза в тялото."
Относно поведението на гръцката армия Комисията получи протокол, подписан на 21 юли/3 август в София от д-р Торамити (ръководител на мисията на Австрийския Червен кръст), д-р Кол (ръководител на мисията на принцеса Елисавета) и д-р Михайловски (началник на Клементинската болница в София). По искане на генерал Савов тези служители съставиха специална комисия, натоварена да определи дали в гръцката армия са били използвани куршуми „дум-дум". Техните заключения са както следва:
„Пред нас бе поставен пакет от четири мостри на куршуми, чиито краища са били очевидно допълнително изпилени с оглед да усилят действието на куршумите, което е противно на разпоредбите от Женевската конвенция. Мострите не изглежда да са специално произведены, по-скоро се натъкваме на нещо импровизирано. Те представляват нещо половинчато между обикновен и експлозивен куршум. Ранените войници, прегледани от Комисията, а именно Петър Христов от 62-ри пехотен полк и Михаил Миновски от 2-ри пехотен полк, имаха по-сериозни рани от тези, които се причиняват от обикновени куршуми в стоманени гилзи. Това бяха рани, които могат да се считат причинени от експлозивни куршуми. Трябва да се има предвид, че подобии рани могат да бъдат причинени от куршум, които среща твърд предмет по своя път и преди влизане в тялото може да бъде вече обезформен."
208
По-долу даваме копие от вербалната нота, изпратена от българския министър на външните работи до посолствата на шестте Велики сили в София, 24 юли/6 август (¹ 2492) относно употребата на куршуми „дум-дум" от гръцката армия:
„При последните свои действия гръцките войски са употребявали срещу българските войници куршуми, чиито краища са отрязани и по които има врязвания с размери два милиметра в диаметър и 4-5 мм на дълбочина, по средата на прореза, Поражението, което тези куршуми наносят в човешкото тяло, е десет пъти по-тежко, отколкото това на обикновените куршуми. Докато една рана от обикновен гръцки куршум, минал през човешкото тяло има диаметър около 6,5 мм - равен на калибъра на гръцката пушка, то раните от куршуми с прорязани краища стигат до 7 см в диаметър - т.е. раните са 10 пъти по-тежки. Лекарите, служещи в армията, действаща срещу гърците, свидетелстват за съществуването на стотици случаи от този вид. Трима лекари, двама от които чужденци, съставиха протокол на самого място
Действието на куршумите, подрязани по този начин и с прорези в средата, може да се поясни както следва: В резултат на удара върху човешкото тяло отрязаният куршум променя своята форма, продължавайки движението си. Въздухът в кухината, образувана в средата на просечената част, силно се сгъстява и, стремейки се да си възвърне нормалната гъстота, действа като експлозив в момента на деформирането на куршума в човешкото тяло. В резултат от това се нанасят страхотни рани.
209
Тъй като употребата на този вид куршуми е забранена съгласно чл. 23 от Правилника за законите и обичаите на сухопътната война, изготвен от Втората мирна конференция в Хага през 1907 г., царското Министерство на външните работи протестира срещу нарушението на тази разпоредба, извършено от гръцките войски, и моли посолството на... да има добрината да доведе тези обстоятелства до знанието на своето правителство.
Военните власти притежават три кутии, съдържащи въпросните куршуми."
Снимки на тези гръцки куршуми бяха показани на нашата Комисия. На тях се виждаха гръцки букви: и . Изпилените краища на куршумите се виждаха много ясно. Преди да се преценят фактите, свързани с горния документ, трябва да се вземат предвид някои резерви, направени от страна на лекарите, консултирани в София. Въпросните куршуми са „импровизирани", а не официално произвеждани; освен това известен брой от раните, описани като действие на куршуми „дум-дум", могат да се обяснят и по друг начин. Това положително не променя естеството на извършеното престъпление. Но все пак може да промени неговата степен и да остави недостатъчно изяснен въпроса за вината. Препоръчително е за съответното правителство да се заинтересува и да проведе разследване за обясняване на установените факти, вместо да се задоволи само с отричането им, което ще доведе до съмнение за неговата виновност.
Comment
-
ValBo написа Виж мнениеВъпросните куршуми са забранени само рещу хора
За лов си се произвеждат без забрани, но май бяха само до 22 калибър за нарезно оръжие
Даже се и препоръчват с цел хуманност;-)
Все пак от тях глигана пада, докато от "нормален" не е сигурно
Ако куршумът е нормален, то той просто ще мине през целта и ще излезе.В следствие на това тя почти никога няма да умре веднага, а ще има време да избяга (загубен трофей) + ще се мъчи много дълго време докато не умре от инфекция/кръвозагуба.
Или поне такава е теорията като съм говорил с ловци...„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Модератор на раздел "Военна Авиация"
Comment
-
малко офф .......
Не знам дали си спомняте за една сцена от филма "Снайпериста" (първия филм) с Том Беринджър , в която той пилеше върха на куршум ,тоест изтъняваше или махаше медната риза .Имаше там някакви обяснения защо го правел...........На мен ми се видя странно , за снайперски изстрел куршума трябва да е идеално балансиран.Сценаристите на филма да са чували за Хагската конвенция ?
Comment
-
Гост
Thorn написа Виж мнениеЗа ПМВ и ВМВ не знам.........
Скановете са от "Голямата война в картини"
Comment
Comment