Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Неуспехът на ген. Гудериан при Тула през 1941г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Неуспехът на ген. Гудериан при Тула през 1941г.

    Нека в тази тема обсъдим причините за неуспеха на ген. Гудериан при гр. Тула през декември 1941г., като се абстрахираме от Битката за Москва като цяло. За нея е писано достатъчно. Да обърнем внимание на участъка на фронта на настъпление на Втора танкова армия на ген. Хайнц Гудериан. Този му неуспех е реално и причина за оставката и последващото му прехвърляне в оперативния резерв на сухопътните сили. Прави ли „Бързоходния Хайнц” някакви оперативни грешки, или провалът при завземането на гр. Тула е следствие от неблагоприятната обстановка в която се намира Група армии център през декември 1941г.?

    С какви сили разполага Хайнц?

    Към септември 1941г. Втора танкова армия включва:

    XLVIII Танков корпус
    9-та Танкова дивизия
    16-та Моторизирана пехотна дивизия
    25-та Моторизирана пехотна дивизия

    XXIV Танков корпус
    3-та Танкова дивизия
    4-та Танкова дивизия
    10-та Моторизирана пехотна дивизия

    XLVII Танков корпус
    17-та Танкова дивизия
    18-та Танкова дивизия
    20-та Моторизирана пехотна дивизия

    XXXIV Армейски корпус
    45-та Пехотна дивизия
    135-та Пехотна дивизия

    XXXV Армейски корпус
    29-та Пехотна дивизия
    95-та Пехотна дивизия
    1-ва Кавалерийска дивизия

    По данни на съветското разузнаване към края на ноември 1941г. Втора танкова армия включва 60 000 войници и офицери, 400 танка, повече от 800 оръдия и 300 самолета.

    Източник:
    (Провал гитлеровского наступления на Москву; Непобежд¸нная Тула от Генерал-полковник И. В. Болдин)

    Към декември, обаче численият състав започва постоянно да се съкращава, като нови попълнения не идват.

    Какви са силите противодействащи на Втора танкова армия? Това е 50-та общовойскова армия на Иван В. Болдин. След разформироването на Брянския фронт на 10 ноември1941г. 50-та армия включва:

    217-та стрелкова дивизия – 300 души (по доклада на Еременко – 1600 души)
    299 -та стрелкова дивизия – 400 души
    279-та стрелкова дивизия – 1 500 души
    260-та стрелкова дивизия – 200 души
    154-та стрелкова дивизия –1 200 души (два пълни артилерийски полка по доклада на Еременко)
    290-та стрелкова дивизия –1 200 души
    ред артилерийски и инженерни части
    В самия град Тула се отбраняват 154, 217, 260 и 413-та стрелкови дивизии, Тулският работнически полк и ред отделни части.

    Източник:
    Исаев А.В. Котлите през 41-ва. Историята на ВОВ, която не познавахме. М. 2005г.

    Нямам намерение да описвам хронологията на бойните действия (могат да се проследят по долните карти), а само да посоча неблагоприятните фактори довели до неуспеха по превземането на гр. Тула и до спешния отход на 2-ра Танкова армия на отбранителния рубеж на реките Шат и Дон.

    1. Липсата на зимно оборудване и в следствие на това измръзванията у личния състав, започват да превъзхождат пострадалите от огъня на противника. Райнхард Клаус в книгата „Преломът под Моксва. Крахът на хитлеровата стратегия през зимата на 1941/42 г.”, твърди, че температурите са паднали под -35° в следствие на което спада ефективността на настъплението, оръжието, техниката и на първо място на танковете. От друга страна руските източници твърдят друго – ноември температурата на въздуха не е била по-ниска от -18°, а на 5 и 6 декември не по-ниска от -28°. Тук очевидно има някаква спекулация.


    2. Заблуда на немското командване относно силите отбраняващи град Тула. Ген. Швепенбург - командир на 24-ти танков корпус счита, че градът се отбранява само от две дивизии, докато в гр. Тула действат 154, 217, 260 и 413-та стрелкови дивизии, Тулският работнически полк и ред отделни части. Погрешно е мнението на началника на щаба на 50-та армия полковник Аргунов,че немците познават превъзходно обстановката.

    3.Лошото състоятие на разрушеното шосе Орел-Тула. Машините могат да се придвижват по шосето с максимална сторост от 20 км./час и то в най-добрия случай. 3-та танкова дивизия, подхождаща към града се налага да бъде снабдявана по въздуха. 43-ти армейски корпус на ген. Хайнрици долага, че в резултат на лошото снабдяване войската му спира да получава даже хляб.

    4. В тази връзка се провалят и опитите за възстановяването на ж. п. участъка Мценск-Тула за подобряване на влошените снабдителни линии. Работата върви бавно, недостигат локомотиви. Молбата на Гудериан за автодрезини не е взета под внимание.

    5. Липса на адекватна поддръжка на Втора танкова армия в критичните дни в началото на декември от нейния десен съсед – 2-ра полева армия.

    6. Отсъствие на адекватна поддръжка от страна на авиацията.

    7. Прехвърлянето на свежи сибирски части в средата на ноември при Тула в участъка Рязан-Коломна.

    Апропо, какво е могъл да направи и не е направил ген. Гудериан за да затвори успешно обкръжението на Тула и да удари по Москва от югозапад? Или правилно е прекратил безпереспективните бойни действия и е извършил отход на по-рано избрания рубеж на реките Шат и Дон, спасявайки огромно количество техника и личен състав от безсмислени загуби?

    Карти проследяващи развитието на бойните действия:



    Comment is free, but facts are sacred.

    #2
    По данни на съветското разузнаване към края на ноември 1941г. Втора танкова армия включва 60 000 войници и офицери, 400 танка, повече от 800 оръдия и 300 самолета.
    Нямам под ръка източници, затова да попитам: в числата не си допуснал някаква неволна грешка, нали? Ако тази численост е точна, то тя сама по себе си обяснява неуспеха. Излиза, че на 13,5 съединения (КД я броим за половинка) и корпусни и армейски подразделения, се падат 60 000 души. Като имам някаква бегла идея за особеностите на организацията на немските подразделения, излиза, че средно на съединение се падат под 4 000 души личен състав. Т.е. някъде под 1/4 (до 1/5) от щатната численост. И това като се имат предвид особеностите, т.е. около 40% от личния състав не изпълнява бойни функции. А след като само толкова са останали в строя, можем да предположим, че основно липсите са именно сред бойния състав. Като гледам и артилерията е не повече от 20% от щатната, а вероятно дори по-малко.
    Т.е. ако съвсем грубо сметнем нещата, ще излезе, че бойния потенциал на тези "дивизии" е не повече от 20% от стандартния (а дори и по-малко) и това при запазване на цялата организационна структура. Явно силите са крайно недостатъчни за каквото и да е, ако преди това не са реорганизирани. Което може би било разумно: т.е. личния състав и въоръжението да се реорганизират в 3-4 що-годе попълнени дивизии, а съответно корпусната структура да отпадне.

    А що се отнася до самата операция: честно казано, не виждам какво би се променил, ако бе успешна. Така или иначе, това са позиции, които най-вероятно щяха да бъдат загубени през зимата, а силите, останали по тях: обградени. През декември вече всичко е загубено и се правят ред безсмислени жертви и хабене на сили без никаква възможност за постигане на позитивен резултат. Малко напомня на действия на съветското командване от началния период на войната, когато се смята, че категоричността на заповедта е достатъчно условие тя да бъде изпълнена .
    Last edited by gollum; 24-11-2008, 15:07.

    Comment


      #3
      Багатуре, хайде да не изместваме темата към нещо, което е обсъждано на форума. Панцерегер достатъчно ясно е формулирал конкретна тема - проблемите със зимното облекло са нещо отделно и не пряко свързано с нея (а и става въпрос повече за недоглеждане на командири на фронта, а не за някакъв цялостен "стратегически" пропуск, нито пък са били много хората, които са смятали, че войната ще приключи за един сезон). Веднага ще се съглася, че и моят коментар засега е достатъчно общ, но поне е по темата.

      Comment


        #4
        Още в средата на юли 1941г. 2-ра танкова армия губи около 50% от състава на някои от танковите си дивизии, а в 17-та танкова дивизия има само 30% боеспособни танкове, като попълненията са крайно недостатъчни.

        Може би единствената си грешка ген. Гудериан прави няколко месеца преди кампанията за превземане на Тула. Това е зле организираната операция по ликвидирането на котела при Брянск. Генералът хвърля недостатъчно сили за създаването на вътрешния фронт на обкръжението на трите съветски армии попаднали в котела. Той не успява да организира правилно подвижните съединения на вътрешния фронт на обкръжението. По-голямата част от 50-та армия не попада в котела, а обкръжените съединения пробиват пръстена. В последствие успешно участват при защитата на гр. Тула. Ако 50-та армия беше ликвидирана в котела, то това би изменило равновесието на силите при гр. Тула в немска полза и градът вероятно би паднал.
        Last edited by Panzerjaeger; 24-11-2008, 20:08.
        Comment is free, but facts are sacred.

        Comment


          #5
          Проблемът е, че при тази численост и възможности, не виждам как би могъл да задържи постигнатото (ако приемем, че все пак успее да превземе града). Пак да повторя: има съществена разлика между боеспособността на съветско съединение, редуцирано до 25-30% от състава си и немско такова - първото ще е значително по-боеспособно от второто. Причините са в организацията на съединенията. Впрочем, вероятно тук се коренят и причините за немското виждане за "безкрайните" съветски човешки ресурси (мнението е на Веремеев, но ми се струва основано до известна степен). Както и да е, това е извън темата.
          За мен грешка е при тази численост да се запазват отделните дивизии и корпуси - твърде сложна структура при много малък боен потенциал. Ако дивизиите бъдат премахнати, а всеки корпус бъде редуциран до дивизия (попълнена за сметка на дивизиите в състава му), боеспособността би била значително по-висока, а и управляемостта и контрола върху тях биха се подобрили. Въпросът е дали Гудериан има време за това: спомените ми за обстоятелствата преди операцията са много мъгляви. Макар че подобна практика би била много странна за 1941 г. (говорим за Вермахта, разбира се) и едва ли би била възможна.

          Comment


            #6
            Аз подозирам, че след излизането на Гудериан и Манщайн на български, сега ще имаме бая специалисти по темата. Това е добре.

            А я си направете справка от къде идва Втора Танкова, от майната си, буквално, от Киев. И кой и осигурява от Киев през Орел та чак до Тула левия фланг? Е хайде сега, щом боевете за Киев се включват хлебарите, кво да говорим за зимата. Изобщо не е неуспех, ами си е изобщо чудно как са взели и Орел. Такива "походи", като размах, скорост и разстояния, май и Ромел в пустинята не е правил.

            Comment


              #7
              Съгласен съм с теб, Даниц: проблемът е, че към октомври всички съединения са твърде изтощени, фланговете не са подсигурени, има много сериозни проблеми с логистиката (после защо нямало зимно облекло ). Всички действия в "безумния щурм" към Москва са погрешни. Има там едни много разумни мнения войските да отстъпят (и то значително, което ще позволи да се решат проблемите с фланговете и ще позволи да се организира успешна отбрана (повече сили на по-малък фронт)) и да подготвят и заемат зимни квартири (и отбранителни линии). Но има там един човек, който не може да вмести мисълта за "отстъпление" в главата си и си мисли, че падне ли Москва, всичко е решено. Въобще, не се поучава от примера на други хора преди него. И се намират, разбира се, и сред военните хора-авантюристи, при които идеята за славата засенчва законите на войната. Та после разни "чудесни" заповеди за "нито крачка назад" спасяват някак положението през зимата, но въпросът е, че е можело въобще да не се стига до тази криза. Въпреки че РККА понася по-големи загуби през есента и зимата, в крайна сметка случилото се е в нейна полза.
              Но да се върна към самата тема: основният проблем, както написах, е недостигът на сили и средства. Той не може да се реши с някакви по-успешни тактически действия.

              Comment


                #8
                gollum написа Виж мнение
                Ако дивизиите бъдат премахнати, а всеки корпус бъде редуциран до дивизия (попълнена за сметка на дивизиите в състава му), боеспособността би била значително по-висока, а и управляемостта и контрола върху тях биха се подобрили.
                Въпросът тук е, че реорганизацията на дивизиите не може да стане по средата на една кампания. Вижда се, че подобни структурни реорганизации са се правели след края на дадена кампания. Щатът на танковите дивизии се променя след Полската, а след това и след Западната кампании. На източния фронт реорганизацията на танковите дивизии настъпва през 1943г. По щат танковата дивизия след тази реорганизация е разполагала с 68 или 88 Pz Kpfw IV и 68 или 88 Pz Kpfw V (в зависимост от структурата на ротите). Усилва се и противотанковия дивизион поради недостатъчния брой на Pz Kpfw V.

                Но как (и по-важното кога) би могла да стане каквато и да е реорганизация в хода на лятната кампания през 1941г. на Източния фронт и да повлияе положително на хода на бойните действия?
                Comment is free, but facts are sacred.

                Comment


                  #9
                  Panzerjaeger, ти явно не ме разбра. Аз не говоря за промяна на щатните разписания или пък на тактическите правила за използване, т.е. на уставите и наставленията, по които се подготвя и обучава персонала. Става въпрос за фронтова импровизация на място, която по никакъв начин не е свързана с тези неща. Целта е съвсем различна (и това се е практикувало често, особено на по-късните етапи на войната): да се намалят обслужващите и командните звена, които в нормално време са нужни за да поддържат определено количество бойни подразделения (т.е. такива непосредствено участващи във военните действия).
                  Ще се опитам накратко да обясня за какво става въпрос.
                  Ако погледнем нещата на дивизионно ниво, имаме определен брой бойни и поддържащи подразделения. Във всяко подразделение също така личният състав се разпределя между чисто бойни и поддържащи функции. Когато дивизията участва в бойни действия, загуби понасят най-вече бойните подразделения, а в самите тях - личният състав, изпълняващ бойни функции. Т.е. ако си представим (образно) дивизията като съставена от две групи: боен и поддържащ персонал (условно ги означавам като БП и ПП), то примерно в пехотната дивизия имаме (съвсем приблизително) 6 000 БП и 12 000 ПП. Съответната дивизия участва в бойни действия и понася определени загуби (примерно по 200 души на ден), като те се разпределят примерно 75% БП и 25% ПП. Нека си представим какво ще е състоянието след един месец бойни действия: 4 500 загуби за БП и 1 500 загуби за ПП, т.е. ПД вече ще има 1 500 БП на 10 500 ПП. Въпреки че общо числеността на дивизията ще е намаляла само с 6 000 души (33%), т.е. ще е останал 66% от първоначалната численост, то бойният й потенциал ще е намалял със 75%, т.е. ще е останал само на 25%.
                  Ако погледнем от логистична гледна точка то дивизията все още ще харчи 66% от дневната си норма провизии и прочее материали, но ефективността й вече ще е само 25% от първоначалната.
                  В подобна ситуация е разумно да се реорганизира персонала в дивизията в една от две посоки: или от поддържащите да се прехвърли в бойните, така че те да се попълнят (обаче помощният персонал не е достатъчно обучен да изпълнява бойни задължения, т.е. цялостната ефективност ще падне, а нивото на загуби ще нарасне). Или да се извърши реорганизация в посока на обединяване: накратко, останалите живи хора от всяка рота се реорганизират във взвод, новите взводове - в роти и така нагоре. Т.е. вместо да се поддържат три пехотни полка, всеки с по три батальона, в които реално са останали недостатъчно хора и за рота, да има само един полк с три общо взето попълнени батальона. Разумно е от тази гледна точка, че се спестяват всички излишни поддържащи подразделения и командни нива.
                  Подобна реорганизация може да се проведе във всяка от дивизията, което ще я сведе до полк и ще освободи известно количество поддържащ персонал.
                  Сега да погледнем нещата в рамките на цялата армия: при положение, че вече имаме около 14 полка, вместо 14 дивизии, напълно е излишно да се поддържат 5 корпусни щаба, с прилежащите им поддържащи и прочее подразделения. Разумно (тук е добре да си спомним, че нивото на загуби в поддържащите части - корпусни и армейски, е значително по-ниско от това в дивизиите, т.е. имаме повече поддържащ персонал, оцелял в тях и на практика излишен в новата ситуация) ще е корпусните групи (щабове и поддържат и подразделения) да се реорганизират в дивизионни щабове (със съответното редуциране на личния състав и структурата), в които да се разпределят новите полкови групи. Така реорганизираната армия ще има известен резерв от личен състав и вече само 4-5 дивизии, но попълнени кажи-речи до нормално ниво, при значително по-опростена организационна и командна структура.
                  Недостатъците на подобна мярка ще са в загубата на съответното количество дивизии - в немската армия практиката е да се съхраняват дивизиите, ако ще и като групи от 200-300 човека, с идеята впоследствие да бъдат изтеглени, реорганизирани и попълнени в тила. Но с оглед на задачите, тази мярка ми се струва разумна. И може да бъде извършена и без изтегляне в тила - достатъчно е да има затишие.

                  ПП РККА подобна мярка се практикува често. Във Вермахта също започват да я прилагат впоследствие.

                  Comment


                    #10
                    gollum написа Виж мнение
                    В немската армия практиката е да се съхраняват дивизиите, ако ще и като групи от 200-300 човека, с идеята впоследствие да бъдат изтеглени, реорганизирани и попълнени в тила.
                    Именно, така е. Дивизиите се съхраняват и реорганизират, а не се премахват за сметка на редуцирането на корпусите. През 1944г. промишлеността в Германия съумява да попълни подходящо танковите си дивизии, така че те вече реално имат от 136 до 176 танка (в зависимост от ротната структура), а бронетранспортьорите стават 288.

                    Но това е твърде далеч от темата...
                    Comment is free, but facts are sacred.

                    Comment


                      #11
                      Да, 1944 г. е много далеч от темата (още повече, щата на ТД (на фона на танковите дивизии от преди 1940 г. - мъничък; от 3-4 танковите батальони стават 2, за сметка на това механизираните пехотни батальони достигат стават от 1 на 2)).
                      Това, за което пиша е нещо, отнасящо се към практиката във Вермахта през 1941 г. Можем да видим отрицателните страни на тази практика, както и на организационната структура. По отношение на първото РККА показва значително по-голяма гъвкавост. Както и да е само обяснявах защо и какво би било разумно да се направи със силите, под командване на Гудериан преди началото на операцията.

                      Comment


                        #12
                        Това работи най-вече при пехотните дивизии, но как да се приложи при танковите дивизии на ген. Гудериан? Помощният персонал и отпадналите командни нива трябва да се обучат да изпълняват функциите на пълначи, мерачи, комадири на танкове, механик-водачи... И всичко това в движение в реална бойна обстановка? Как да се попълнят безвъзвратно унищожените машини за да може помощният персонал, преобразуван в боен да създаде пълноценни танкови екипажи?

                        По-логично при танковите дивизии не е ли реорганизация в посока на обединяване?
                        Comment is free, but facts are sacred.

                        Comment


                          #13
                          Проблемът има еднакви измерения във всички дивизии по съвсем проста причина: всички дивизии съдържат в себе си основно пехотни и артилерийски подразделения, чиято структура (а и въоръжение) не варират чак толкова много. Единствената "особеност" са танковите и въобще механизираните подразделения, каквито има малко (или никакви) в пехотните и кавалерийски дивизии, но присъстват в моторизираните и танкови дивизии. Предполагам, че въпросът ти е най-вече за това какво да се прави с тези подразделения? В танковата дивизия, обаче, става въпрос за само един от четирите полка. В моторизираната дивизия дори за по-малко.
                          Така или иначе, никой не говори (аз също) за преобучаване или нещо подобно (макар че ако си понапрегнем паметта ще се окаже, че подобни неща се практикуват и във Вермахта от 1942 г. нататък - танкови екипажи се въоръжават с пушки и се опитват (безуспешно, разбира се) да воюват като пехота и прочее). Напротив, идеята е точно специалистите да се групират според специалността си, т.е. вместо да имаме по 3-4 танка в рота, разпределени в 6-8 роти, да ги обединим всичките в една или две роти (според числеността им). Същата операция - спрямо бойния персонал в останалите типове подразделения. Така от петте танкови дивизии (примерно), ще се съберат, да речем, 4 пълни танкови батальона, които ще е разумно да се групират само в две дивизии. По същият начин и с останалите подразделения и така вместо множество подразделения с по 10-20% от щатната си численост ще има 3-4 пъти по-малко, но попълнени на около 100%.
                          При тази операция ще се освободи доста помощен персонал от "съкратените" бойни подразделения, който в зависимост от подготовката си може да бъде използван като стандартна пехота или пък да му се възложат някакви по-леки бойни задължения (охранителни и караулни и прочее).

                          Comment


                            #14
                            Това, което смяташ, Голъме, е много интересно и принципно си прав, така се реформират доста части във фронтови условия. Нещо такова се прави с корпуса на Андерс след Монте Касино. Но все пак дивизията, като най-нисшо оперативно съединение, събиращо в себе си родовете оръжия, все пак и хиляда души да е, е по ефективна от полк, дори от 3000 души полк. И това е заради оръжията, бойните възможности, автономността., Виж, ако става дума някакви бойни групи да се създават, това да, но това е по-различно. Изобщо, по съм склонен да приема такива "сваляния в ниво" за по инертни маси. Но да превърнеш 2,3 стари пруски хусарски полка, станали танкови, в батальони и роти, просто не ми се вярва. А и да отделиш всичко излишно и да го върнеш назад, от живия организъм на дивизията?! Знаеш, че такива неща се случват на следващата година във Луфтвафе. Ефектът е близо до нулевия.

                            Comment


                              #15
                              von Danitz написа Виж мнение
                              Нещо такова се прави с корпуса на Андерс след Монте Касино.
                              Да не би става дума за онзи танков корпус в Италия, който имал в състава си само една танкова дивизия, която от своя страна имала четири оперативни танка? И в резултат от това цялата танкова армия (състояща се от същия корпус) имала бронирана мощ на един танков взвод? Тук реорганизацията си е казала думата...
                              Comment is free, but facts are sacred.

                              Comment

                              Working...
                              X