Тия дни ми потрябва систематизирана информация за един виден военачалник - оберстгрупенфюрер Паул Хаусер - и докато обобщавах записките си, се замислих върху един епизод от славната му кариера: През февруари 1943, когато след Сталинград въодушевената Червена армия разгръща поредица настъпателни действия, на бронетанковия СС-корпус на Хаусер е възложено да отбранява Харков. И при изричната заповед на Хитлер да го защитава до "последния войник и куршум". Пред реалната опасност да бъде обкръжен и да погуби няколко елитни дивизии обаче Хаусер престъпва заповедта на Хитлер и напуска града. Така спасява бойците си, които само след месец победоносно се завръщат в Харков.
По този начин се възпроизвежда за пореден път във военната история следната ситуация: високопоставените военачалници, далеч от бойното поле отдават заповеди, които често са в противоречие с реалната обстановка, наблюдавана от близо. Полевият командир обаче е длъжен да изпълнява отдадените му разпореждания и малцина са тези като Хаусер, които се осмеляват да ги пренебрегнат.
Оттук следва поредица от въпроси: има ли право пълководецът на терена да действа изцяло по свое усмотрение в зависимост от обстановката; ако е така, то тогава какъв е смисълът от съществуването на Главните командвания и Генералните щабове; кой поема отговорността, вината или заслугите, ако неизпълнението на височайшата заповед има респективно положителен или отрицателен резултат в контекста на конкретната ситуация.
В крайна сметка стигнах до извода, че моделът "заповед-обстановка-изпълнение-последици-отговорност" подлежи на множество интерпретации и е невъзможно да се извлече общовалидна парадигма на дължимото поведение. Но може и да не съм прав, защото не се сетих за достатъчно исторически примери, които да потвърдят или оборят умозаключението ми...
Вие как смятата, уважаеми господа
По този начин се възпроизвежда за пореден път във военната история следната ситуация: високопоставените военачалници, далеч от бойното поле отдават заповеди, които често са в противоречие с реалната обстановка, наблюдавана от близо. Полевият командир обаче е длъжен да изпълнява отдадените му разпореждания и малцина са тези като Хаусер, които се осмеляват да ги пренебрегнат.
Оттук следва поредица от въпроси: има ли право пълководецът на терена да действа изцяло по свое усмотрение в зависимост от обстановката; ако е така, то тогава какъв е смисълът от съществуването на Главните командвания и Генералните щабове; кой поема отговорността, вината или заслугите, ако неизпълнението на височайшата заповед има респективно положителен или отрицателен резултат в контекста на конкретната ситуация.
В крайна сметка стигнах до извода, че моделът "заповед-обстановка-изпълнение-последици-отговорност" подлежи на множество интерпретации и е невъзможно да се извлече общовалидна парадигма на дължимото поведение. Но може и да не съм прав, защото не се сетих за достатъчно исторически примери, които да потвърдят или оборят умозаключението ми...
Вие как смятата, уважаеми господа
Comment