Фаталната директива ¹ 45 на OKW от 23 юли 1942г.

[Panzerjaeger]

Както е известно с директива №41 на OKW се предписва първо да се достигне Сталинград със силите на двете групи армии А и Б (на 28 юни Група армии Юг е разделена на две групи) и след това да се проведат последващите операции. Но в директива № 45 задачите на двете групи се разделят. Група А следва да завладее Кавказ, Черноморското крайбрежие, Майкоп, Грозни и Баку, а задачата на Група Б остава същата превземането на Сталинград (в движение?!), и осигуряване на междуречието Дон Волга.

В литературата се срещат две мнения за промяната на стратегическия план за Лятното настъпление от 1942г:

Промяната на първоначалния план е грешка:

1.Едновременното провеждане на двете операции е грешка 800 километровият фронт от началото на лятното настъпление следва да се разтегли до 4100 км., въпреки, че загубите от началото на кампанията не са попълнени (ротите са изгубили до 1/3 от личния си състав). Директивата излиза и с невярна предпоставка: "Само съвсем незначителни сили на противника от армията на Тимошенко е успяла да избегне обкръжението и да достигне до южния бряг на Дон .

2.Мнението на Хитлер: Германия може да спечели войната само в случай, че има на разположение кавказкия нефт. По отношение на риска свързан с използването на войските на съюзниците за прикриване на фланговете, Хитлер отбелязва, че войските на съюзниците следва да удържат рубежа на Дон и Волга между Сталинград и Кавказ, тоест там където им помагат самите водни прегради (подценява се възможността за пробив по фланговете). Завземането на ключовия пункт Сталинград е задача на немските войски.

Един цитат: Продължаващото подценяване на силите на противника постепенно добива гротескни размери
ген. Фон Браухич 1941г.

[Dinain]

Да, но каква е темата за дискусия? Не виждам въпрос тук.
Ако е дали настъплението е можело да се развие по друг начин, мисля че това е разисквано в специална тема за сталинградската битка (а мисля, че темите по въпроса са дори повече от една).
Списък теми

[Stormbringer]

Здравейте на всички.

Предполагам, въпросът е: Правилно ли е планиран Fall Blau, от гледна точка на състоянието на фронта и наличната информация през 1942 г? Стратегически необходимо ли е било в този момент достигането до каспийския нефт или това е можело да почака? Моето мнение е, че Хитлер е преувеличил ролята му. Доказателството е, че Германия още 3 години успява да снабдява армиите си с достатъчно гориво и без да ползва руски нефт.

Ако въпросът е, дали действията на цялата група армии "Юг" в едно направление би предотвратило Сталинградската катастрофа, вече минаваме в темата за Сталинград. Според мен няма основания OKW да смята, че ще има проблеми в овладяването на града само с група армии "Б". За реална заплаха от обкръжение в началото на лятото на 1942 по фланговете смятам че е нереално да се говори. Изпълнението на "Уран" безспорно е сериозна грешка от страна на германското командване, но при самото планиране на Blau едва ли са можели да предвидят как ще протекат боевете в Сталинград - това, което реално става там, противоречи на опита и на командването и на войниците - до голяма степен Сталинград е прецедент във военната история.
А наистина планът съдържа известни рискове, но чак пък да е фатален...малко попресилено ми се струва.

[Panzerjaeger]

Не само директива ¹ 45 е фатална. Замисълът на лятното настъпление на Вермахта среща съпротива сред офицерските среди. Изпълнението на подобен дълбок пробив на един фланг без едновременно действие и на центъра на противника противоречи на каноните на стратегията, на които немските генерали са се обучавали. Планът не ги устройвал затова, защото при това настъпление немската войска се оказвала между основните сили на съветите и Черно море. Беспокойствие оказвал и фактът, че прикритие за сухопътния им фланг зависело основно от румънски, унгарски и италиански войски, въоръжени с трофейни леки френски и чешки танкове, които не биха могли да отразят един сериозен пробив.

[albireo]

Изпълнението на подобен дълбок пробив на един фланг без едновременно действие и на центъра на противника противоречи на каноните на стратегията, на които немските генерали са се обучавали.

Първо става дума за оперативно изкуство, не за стратегия и второ точно това не е вярно.
Съпротивата сред офицерите се дължи на по-други неща, свързани най-вече именно със стратегическото планиране (или по-скоро с липсата на такова), с неща свързани с това, което е казал фон Браухич в посочения цитат, с промяна в начина на работа и в самият модел на комуникация между щаба и командирите на фронта и т.н. и т.н. и т.н.

[Panzerjaeger]

Несъгласието на офицерите със стратегическото планиране, промяна в начина на работа и самият модел на комуникация между щаба и командирите на фронта е едната страна на медала. Както казва Хитлер: „Войната ще я водя аз. И няма да позволя офицерите да ме командват”. В следствие на това несъгласие са и ред оставки и уволнения при операция „Тайфун” през 1941г. и 1942г.

Тук обаче става въпрос за друго. Имаме един конкретен план за лятното настъпление (операция “Blau”). Директива ¹ 41. В група армии А влизали 17-та и 1-ва танкова армии. В група армии Б – 6-та, 2-ра румънска, 4-та танкова и 2-ра армии. Като цяло това са 60 немски дивизии, от тях 16 танкови и моторизирани. В средата на август в състава на тези групи армии имало също 36 съюзнически дивизии (румънски, италиански, унгарски).

Групите имат добра изходна позиция за превземането на Сталинград. Та това са 900 000 войници и офицери, повече от 1 200 танка, 17 000 оръдия и миномети, 1640 бойни самолети.

Кое предизвиква промяна на първоначалния план?

Именно подценяването на противника кара Хитлер да проведе две паралелни операции (директива ¹ 45). След падането на Ростов на 23 юни въпреки възраженията на военните си специалисти той променя оперативния план. Вместо двете армейски групи да се съберат около Сталинград, да обкръжат основните съветски части и след това да настъпят към Кавказ, следва това фатално решение за провеждане на две паралелни операции.

Или както казва Типелскирх:

„Съдбоносното настъпление започна. Преоценявайки силите си и неизвестно защо недооценявайки силите на противника, Хитлер хвърли двете групи армии в разделни направления, техния фронт в момента на най-голямото придвижване имаше дължина почти 2 000 км. – от Воронеж през Сталинград до Елбрус."

[Stormbringer]

Малко помощни материали:

Текст на директива номер 45 от 23 юли 1942 г.

Directive No. 45

Continuation of "Operation Brunswick [Braunschweig]"

I. In a campaign which has lasted little more than three weeks, the broad objectives outlined by me for the southern flank of the Eastern front have been largely achieved. Only weak enemy forces from the Timoshenko Army Group have succeeded in avoiding encirclement and reaching the further bank of the Don. We must expect them to be reinforced from the Caucasus.

A further concentration of enemy forces is taking place in the Stalingrad area, which the enemy will probably defend tenaciously.

II. Aims of Future Operations

A. Army

1. The next task of Army Group A is to encircle enemy forces which have escaped across the Don in the area south and southeast of Rostov, and to destroy them.

For this purpose strong fast-moving forces are to move from the bridgeheads which will be established in the Konstantinovskaia-Tsymlyanskaya area, in a general southwesterly direction towards Tikhoretsk Infantry, light infantry, and mountain divisions, will cross the Don in the Rostov area.

In addition, the task of cutting the Tikhoretsk-Stalingrad railway line with advanced spearheads remains unchanged.

Two armored formations of Army Group A (including 24th Panzer Division) will come under command of Army Group B for further operations southeastwards.

Infantry division Grossdeutschland is not to advance beyond the Manych sector. Preparations will be made to move it to the west.

2. After the destruction of enemy forces south of the Don, the most important task of Army Group A will be to occupy the entire eastern coastline of the Black Sea, thereby eliminating the Black Sea ports and the enemy Black Sea fleet.

For this purpose the formations of 11th Army already designated (Romanian Mountain Corps) will be brought across the Kerch Straits as soon as the advance of the main body of Army Group A becomes effective, and will then push southeast along the Black Sea coastal road.

A further force composed of all remaining mountain and light infantry divisions will force a passage of the Kuban. and occupy the high ground around Maykop and Armavir.

In the further advance of this force, reinforced at a suitable time by mountain units, towards and across the western part of the Caucasus, all practical passes are to be used, so that the Black Sea coast may he occupied in conjunction with 11th Army.

3. At the same time a force composed chiefly of fast-moving formations will give flank cover in the east and capture the Groznyy area. Detachments will block the military road between Osetia and Groznyy, if possible at the top of the passes.

Thereafter the Baku area will be occupied by a thrust along the Caspian coast.

The Army Group may expect the subsequent arrival of the Italian Alpine Corps.

These operations by Army Group A will be known by the cover name "Edelweiss". Security: Most Secret.

4. The task of Army Group B is, as previously laid down, to develop the Don defenses and, by a thrust forward to Stalingrad, to smash the enemy forces concentrated there, to occupy the town, and to block the land communications between the Don and the Volga, as well as the Don itself.

Closely connected with this, fast-moving forces will advance along the Volga with the task of thrusting through to Astrakhan and blocking the main course of the Volga in the same way.

These operations by Army Group B will be known by the cover name "Heron [Fischreiher]". Security: Most Secret.

B. Luftwaffe

The task of the Luftwaffe is, primarily, to give strong support to the land forces crossing the Don, and to the advance of the eastern group along the railway to Tikhoretsk, and to concentrate its forces on the destruction of the Timoshenko Army Group.

In addition, the operations of Army Group B against Stalingrad and the western part of Astrakhan will be supported. The early destruction of the city of Stalingrad is especially important. Attacks will also be made, as opportunity affords, on Astrakhan. Shipping on the Lower Volga should he harassed by mine-laying.

During further operations the Luftwaffe is to concentrate on cooperating with the forces advancing on the Black Sea ports and, apart from giving direct support to the Army, to assist the Navy in preventing enemy naval forces from interfering.

Secondly, sufficient forces must be allocated to cooperate with the thrust on Baku via Groznyy.

In view of the decisive importance of the Caucasas oilfields for the further prosecution of the war, air attacks against their refineries and storage tanks, and against ports used for oil shipments on the Black Sea, will only be carried out if the operations of the Army make them absolutely essential. But in order to block enemy supplies of oil from the Caucasus as soon as possible, it is especially important to cut the railways and pipelines still being used for this purpose and to harass shipping on the Caspian at an early date.

C. Navy

It will be the task of the Navy, besides giving direct support to the Army in the crossing of the Kerch Straits, to harass enemy sea action against our coastal operations with all the forces available in the Black Sea.

To facilitate Army supply, some naval ferries will be brought through the Kerch Straits to the Don, as soon as possible.

In addition, Commander-in-Chief Navy will make preparation for transferring light forces to the Caspian Sea to harass enemy shipping (oil tankers and communications with the Anglo-Saxons in Iran).

III. The local operations now being prepared in the central and northern Army Group areas should be carried out as far as possible in quick succession. Their result must be the maximum disruption and disintegration of enemy commands and forces.

Army Group North is preparing to capture Leningrad by the beginning of September. Cover name: "Fire Magic [Feuerzauber]".For this, they will be reinforced by five divisions from 11th Army, by heavy and extra-heavy artillery, and by such other Army troops as may be necessary.

Two German and two Romanian divisions will remain in the Crimea for the present. 22nd Division, as already ordered, will revert to Commander Armed Forces Southeast.

IV. In handling and re-transmitting this Directive and orders arising from it, I draw particular attention to my order on secrecy of August 12th.

Signed: ADOLF HITLER

Текст на директива номер 41 от 5 април 1942 г.

Directive No. 41

The winter battle in Russia is nearing its end. Thanks to the unequaled courage and self-sacrificing devotion of our soldiers on the Eastern front, German arms have achieved a great defensive success.

The enemy has suffered severe losses in men and material. In an effort to exploit what appeared to him to be early successes, he. has expended during the winter the bulk of reserves intended for later operations.

As soon as the weather aud the state of the terrain allows, we must seize the initiative again, and through the superiority of German leadership and the German soldier force our will upon the enemy.

Our aim is to wipe out the entire defense potential remaining to the Soviets, and to cut them off, as far as possible, from their most important centers of war industry.

All available forces, German and allied, will be employed in this task. At the same time, the security of occupied territories in Western and Northern Europe, especially along the coast, will be ensured in all circumstances.

I. General Plan

In pursuit of the original plan for the Eastern campaign, the armies of the Central sector will stand fast, those in the North will capture Leningrad and link up with the Finns, while those on the southern flank will break through into the Caucasus.

In view of conditions prevailing at the end of winter, the availability of troops and resources, and transport problems, these aims can be achieved only one at a time.

First, therefore, all available forces will be concentrated on the main operations in the Southern sector, with the aim of destroying the enemy before the Don, in order to secure the Caucasian oilfields and the passes through the Caucasus mountains themselves.

The final encirclement of Leningrad and the occupation of Ingermanland may be undertaken as soon as conditions in that area permit, or sufficient forces can be made available from other theaters.

II. Conduct of Operations

A. The first task of the Army and Luftwaffe, when the period of thaw with its muddy ground conditions is over, will be to establish the preliminary conditions for carrying out our main operation.

This calls for mopping-up and consolidation on the whole Eastern front and in the rear areas so that the greatest possible forces may be released for the main operation The other sectors of the front must be able to meet any attack with the smallest possible expenditure of manpower.

Wherever, for this purpose, offensive operations with limited objectives are to be carried out, in accordance with my orders, every effort will be made to ensure that all available forces of the Army and Luftwaffe are ready to go into action in overwhelming strength, in order to achieve rapid and decisive success. Only thus shall we be able, even before the beginning of the big spring offensive, to make our troops confident in the certainty of victory, and to instil into the enemy a sense of his own hopeless inferiority.

B. The next task will be a mopping-up operation in the Kerch peninsula un the Crimea and the capturc of Sevastopol the Luftwaffe, and later the Navy, will have the task of preparing these operations, and hindering enemy supply traffic in the Black Sea and the Kerch Straits as energetically as possible.

In the Southern area, the enemy forces which have broken through on both sides of Izyum will be cut off along the course of the Donets river and destroyed.

Final decision concerning the mopping-up still necessary in the Central and Northern sectors of the Eastern front must await conclusion of the present fighting and of the muddy season. The necessary forces, however, must be provided, as soon as the situation allows, by thinning out front-line troops.

C. The Main Operation on the Eastern Front

The purpose is, as already stated, to occupy the Caucasus front by decisively attacking and destroying Russian forces stationed in the Voronezh area to the south, west, or north of the Don. Because of the manner in which the available formations must be brought up, this operation can be carried out in a series of consecutive, but coordinated and complementary, attacks. Therefore these attacks must be so synchronized from north to south that each individual offensive is carried out by the largest possible concentration of army, and particularly of air, forces which can be assured at the decisive points.

Experience has sufficiently shown that the Russians are not very vulnerable to operational encircling movements. It is therefore of decisive importance that, as in the double battle of Vyazma-Bryansk, individual breaches of the front should take the form of close pincer movements.

We must avoid closing the pincers too late, thus giving the enemy the possibility of avoiding destruction.

It must not happen that, by advancing too quickly and too far, armored and motorized formations lose connection with the infantry following them; or that they lose the opportunity of supporting the hard-pressed, forward-fighting infantry by direct attacks on the rear of the encircled Russian armies.

Therefore, apart from the main object of the operation, in each individual case, we must be absolutely sure to annihilate the enemy by the method of attack and by the direction of the forces used.

The general operation will begin with an overall attack and, if possible, a breakthrough from the area south of Orel in the direction of Voronezh. Of the two armored and motorized formations forming the pincers, the northern will be in greater strength than the southern. The object of this breakthrough is the capture of Voronezh itself. While certain infantry divisions will immediately establish a strong defensive front between the Orel area, from which the attack will be launched, and Voronezh, armored and motorized formations are to continue the attack south from Voronezh, with their left flank on the River Don, in support of a second breakthrough to take place towards the east, from the general area of Kharkov. Here too the primary objective is not simply to break the Russian front but, in cooperation with the motorized forces thrusting down the Don, to destroy the enemy armies.

The third attack in the course of these operations will be so conducted that formations thrusting down the Don can link up in the Stalingrad area with forces advancing from the TaganrogArtelnovsk area between the lower waters of the Don and Voroshilovgrad across the Donets to the east. These forces should finally establish contact with the armored forces advancing on Stalingrad.

Should opportunities arise during these operations, particularly by the capture of undemolished bridges, to establish bridgeheads to the east or south of the Don, advantage will be taken of them, In any event, every effort will be made to reach Stalingrad itself, or at least to bring the city under fire from heavy artillery so that it may no longer be of any use as an industrial or communications center.

It would be particularly desirable if we could secure either undamaged bridges in Rostov itself or other bridgeheads south of the Don for later operations.

In order to prevent large numbers of Russian forces north of the Don from escaping southwards across the river, it is important that the right flank of our forces advancing east from the Taganrog area should be strengthened by armored and motorized troops. These will, if necessary, be formed from improvised units.

According to the progress made in these attacks, we must not only provide strong protection for the north-east flank of the operation; we must immediately set about establishing positions along the Don. In this matter, anti-tank defenses are especially important. These positions will from the first be prepared with a view to their eventual occupation in winter, for which they will be fully equipped.

In the first instance, units of our allies will he used to hold the Don front, which will become longer and longer as the attack proceeds. German forces will provide a strong supporting force between Orel and the Don, and in the Stalingrad strip. For the rest, individual German divisions will also remain available as reserves behind the Don front.

Allied troops will be mainly disposed so that the Hungarians are farthest north, then the Italians, and the Rumanians furthest to the southeast.

D. The swift progress of the movements across the Don to the south, in order to attain the operational objectives, is essential, in consideration of the season.

III. Luftwaffe

Apart from giving direct support to the Army, the task of the Air Force will be to cover the deployment of forces in the Army Group South area by strengthening air defences. This applies particularly to railway bridges across the Dnieper.

If enemy forces are seen to be concentrating, the principal roads and railways serving the concentration area will be brought under continuous attack well in the enemy's rear. A first priority will be the destruction of railway bridges across the Don.

At the opening of operations, the enemy Air Force and its ground organization in the theater of operations will be attacked and destroyed by a concentrated effort of all available forces.

The possibility of a hasty transfer of Luftwaffe units to the Central and Northern fronts must be borne in mind, and the necessary ground organization for this maintained as far as possible.

IV. Navy

In the Black Sea it is the principal duty of the Navy, in so far as our combat and escort forces and our tonnage allow, to assist in supplying the Army and Luftwaffe by sea.

Because the battle potential of the Russian Black Sea fleet is still unbroken it is particularly important that the light naval forces to be moved to the Black Sea should be ready for action there as soon as possible.

The Baltic will be protected by blockading Russian naval forces in the inner waters of the Gulf of Finland.

V. My basic order to ensure secrecy is once again to be brought to the attention of all staffs concerned in these preparations. In this connection the attitude to be adopted to our allies will be laid down in special instructions.

VI. The preparations planned by the various branches of the Armed Forces, and their timetables, will be notified to me through the High Command of the Armed Forces.

Signed: ADOLF HITLER

Състояние на фронта на 27 юни 1942г. преди провеждането на план "Блау"

http://rkkaww2.armchairgeneral.com/maps/1942SW/Stalingrad/Don_june27_42.JPG

Както се вижда от Директива номер 41 ( 5 април 1942 ), основната цел на действията в южния сектор е овладяването на кавказките проходи и достигане до кавказките нефтени полета. Никакво разделение на група армии "Юг" няма зададено в директивата, нито пък Сталинград е определен като някаква крайна и абсолютна цел на настъпателните операции. ( След като дори е достатъчно да бъде поставен под артилерийски обстрел ). Така че ми се струва, че директива номер 45 не носи някаква промяна в общия план на настъплението - така или иначе нефтените полета още през април са определени като основна цел, по-скоро значението на Сталинград е нараснало.
Нека да отбележа и нещо друго - на сталинградското направление около 23 юли стоят само три руски армии - 62, 63 и 64, като общият им личен състав не надхвърля 190 000 човека, а в техника отстъпват значително на група армии "Б". Каква е логиката на това направление да се използват всичките сили на група армии "Юг" - както ти казваш около 900 000 човека? Кой ще подсигури Кавказкия фронт. Падането на Ростов, дава възможност да се изпълни операция Еделвайс и да се достигне каспийския нефт, което е зададено като цел още през април.

Прикриването на фланговете от "съюзнически" войски, които както отбелязваш са слабо подготвени и екипирани е по-скоро въпрос на нужда. За пробивна сила ли да ги използва? Кой друг да прикрива фланговете на германската армия? Освен това, както отбелязах и в предния пост, изгледите за настъпление на РККА с удари по фланговете през юли са просто смешни. Ако можеха да извършат такъв удар, щяха ли да чакат до ноември за провеждането на операция като "Уран"? Ако 6-та армия бе успяла своевременно да овладее града и да достигне брега на Волга, щеше ли да има значение кои точно армии и прикриват фланговете?

[Panzerjaeger]

Нека да отбележа и нещо друго - на сталинградското направление около 23 юли стоят само три руски армии - 62, 63 и 64, като общият им личен състав не надхвърля 190 000 човека, а в техника отстъпват значително на група армии "Б".

Зависи за кой етап от кампанията говориш.

Това са съветските сили при началото на немското настъпление:
Брянски, Югозападен и Южен фронт.
Съгласно Кривошеев в техния състав на 28 юни има 68 стрелкови и 6 кавалерийски дивизии, 6 танкови корпуса, 20 танкови бригади, 14 стрелкови и 3 мотострелкови бригади, 6 укрепени района, а също и Азовската флотилия. Общо около 1 милион и 311 хиляди души, с подкрепления - 3 армии, 4 танкови корпуса, и 20 дивизии. Василевски занижава цифрите. Това са съветските сили при началото на настъплението.
Данните които излагаш са след ката Ставката в следствие на немското настъпление преобразува фронтовете си - Сталинградски, Донски, Северокавказски, Задавказскии фронтове.

Група армии “Б” в началото на септември включва:

270,000 войници и офицери
3,000 оръдия и минохвъргачки
500 танка
600 самолета

По времето на съветската контраофанзива -
1,011,000 войници и офицери
10,250 оръдия и минохвъргачки
675 танка
732 (402 оперативни) самолета

Съветските части в началото на септември при Сталинград включват:

Сталинградски фронт
Югозападен фронт
Донски фронт
62-ра армия

187,000 войници и офицери
2200 оръдия и минохвъргачки
400 танкове
300 самолети

По време на съветската контраофанзива:
1,103,000 войници и офицери

15,501 оръдия и минохвъргачки
1463 танкове
1,115 самолети

От горната информация става ясно, че по време на контраофанзивата руснаците прехвърлят части от други фронтове и използват оперативния резерв при Сталинградския фронт. Предимуществото е особено при танкове и самолети. Хитлер също прехвърля 17-та механизирана дивизия на Клайст от състава на гр. армии “А” за подсилване на Група армии “Дон”, но поради разтегления фронт тя пристига твърде късно и не може да предодврати поражението при Сталинград.

От тук се вижда и порочността на променения план в следствие на директива ¹ 45., което между другото е предвидено от някои немски военни специалисти.

[Stormbringer]

Виж сега, говорим за времето в което излиза директива 45 до началото на септември, безсмислено е да вадим цифри от октомври и периода на съветската контраофанзива.

Това са съветските сили при началото на немското настъпление:
Брянски, Югозападен и Южен фронт.
Съгласно Кривошеев в техния състав на 28 юни има 68 стрелкови и 6 кавалерийски дивизии, 6 танкови корпуса, 20 танкови бригади, 14 стрелкови и 3 мотострелкови бригади, 6 укрепени района, а също и Азовската флотилия. Общо около 1 милион и 311 хиляди души, с подкрепления - 3 армии, 4 танкови корпуса, и 20 дивизии. Василевски занижава цифрите. Това са съветските сили при началото на настъплението.
Данните които излагаш са след ката Ставката в следствие на немското настъпление преобразува фронтовете си - Сталинградски, Донски, Северокавказски, Задавказскии фронтове.

Да, това са съветските сили стоящи пред ЦЯЛАТА група армии "Юг", защото по това време тя още не е разделена. Аз говорех за силите САМО на Сталинградския участък, след преобразуването, на чиито участък действа група армии "Б", защото на този участък немските сили имат превес чак до ноември.
Тоест - тези твои данни:

Съветските части в началото на септември при Сталинград включват:

Сталинградски фронт
Югозападен фронт
Донски фронт
62-ра армия

187,000 войници и офицери
2200 оръдия и минохвъргачки
400 танкове
300 самолети

Както виждаш, наличните сили на група армии "Б" теоретично са предостатъчни за да се справят със сталинградския участък, т.е. трагедията не произхожда от грешно планиране на операцията.
В тази насока, да, редица военни не са съгласни с плана "Блау", но ако гледаме реално на нещата, не е имало кой знае колко голяма възможност за избор в дадената стратегическа ситуация. Бойните действия се съсредоточават почти изцяло в Южния сектор, поради две причини.

1.Група Армии "Център" не е в състояние да предприеме мащабна офанзивна операция през лятото на 1942 г.
2.Група Армии "Север" не е в състояние да превземе Ленинград.

Освен това, бойните действия в Южния Сектор се проточват отвъд допустимото, което позволява на руснаците да мобилизират допълнителни сили и да прехвърлят части от централните фронтове, което довежда до умопомрачителните 1 милион войници в началото на ноември на Сталинградското направление.
Разтеглянето на фронта, срещу което застават германските генерали, практически е неизбежно, след достигането на определен етап от настъплението. Погледни картите и се опитай да си представиш алтернативен начин. Разбираш ли, просто настъплението на цялата група армии "Юг" в посока Сталинград, без да са овладяли Кавказието е много опасна стъпка.

[Panzerjaeger]

Напротив, рискът за цялата лятна кампания в южния участък на фронта (както и нейният провал) идва от неговото разтягане. Според първоначалния план такова разтягане не се предвижда или поне не преди превземането на Сталинград.

Директива ¹ 41 и 45 не са предвиждали плана “Уран”, въпреки, че някои немски генерали са правели трезви прогнози и предупреждения в тази посока. Много немски щабни генерали са оспорили променения план. Виж например “Катастрофата на Волга” от ген. Вилхелм Адам.

Порочността на немският план в следствие на директива ¹ 45 идва от факта, че при толкова разтеглен фронт в следствие на разделянето на задачите на двете групи, се създават много слаби участъци, през които противникът може да направи пробив. Този пробив трудно може да се спре – поради големите разстояния прехвърлянето на немски части в кризисните участъци от други фронтове се затруднява (кризисното създаване на гр. армии “Дон” и закъснялата й намеса, както и закъснялата помощ на фон Клайст). Първоначалният план на OKW за съвместни действия и на двете групи от дистанцията на времето изглежда е бил правилният. Струва си да се прогнозира в сферата на алтернативите какво би станало ако този план не е бил променен.

[messire Woland]

Добре, а как си представяш удар към Сталинград, без такъв към Кавказ? Тоест - да се разтеглят точно по същия начин и с предполагаем подобен финал.
Вярно е, че Сталинград е много съществен транспортен и индустриален център, но неговото превземане в крайна сметка няма да реши кой знае какво, а и само той като цел за кампанията ... най-малкото би било странно.
Отделно от това седи въпросът как е трябвало да бъде превзет града.
Така или инак обаче, е ясно, че стилът на ръководство във Вермахта вече започва да прогресира с бързи темпове в посока към съветския от началото на войната. Тоест, да става по-неповратлив, да не се отстъпва при нужда и да се ориентира повече към политически, отколкото към военни цели. Така че дали ще е тази или някоя следваща директива - резултатът в крайна сметка ще е сходен.

Напротив, рискът за цялата лятна кампания в южния участък на фронта (както и нейният провал) идва от неговото разтягане.

Разтягането е неизбежно, предвид разстоянията в СССР и неизбежно в някой момент фланговете ще зависят от съюзниците, което ще доведе до удар там.

Директива ¹ 41 и 45 не са предвиждали плана “Уран”, въпреки, че някои немски генерали са правели трезви прогнози и предупреждения в тази посока.

Няма и нужда да го предвидят, ясно е, че съветски удари ще има по разтеглените флангове. А предвид разстоянията, няма как да няма разтеглени флангове. И т.н., да не повтарям написаното по-горе.

[Stormbringer]

Вярно е, че Сталинград е много съществен транспортен и индустриален център, но неговото превземане в крайна сметка няма да реши кой знае какво, а и само той като цел за кампанията ... най-малкото би било странно.

То както се вижда и от текста на Директива 41, акцентът на настъплението изобщо не пада върху него, макар да се отбелязва важността му като индустриален и транспортен център.

Така или инак обаче, е ясно, че стилът на ръководство във Вермахта вече започва да прогресира с бързи темпове в посока към съветския от началото на войната. Тоест, да става по-неповратлив, да не се отстъпва при нужда и да се ориентира повече към политически, отколкото към военни цели. Така че дали ще е тази или някоя следваща директива - резултатът в крайна сметка ще е сходен.

Не могат да бъдат винени за това. Германското ръководство има един много голям враг, който непрекъснато работи срещу него - времето. Още при планирането на "Барбароса" би трябвало да е ясно, че подобна война ще има изгледи за успех само ако свърши бързо, просто защото СССР може да попълва армията си и да увеличава силите си в много по-големи темпове от Германия. Както и показва цялото развитие на действията на Източния фронт.
Дори при успешно провеждане на цялото лятно настъпление планирано за 1942 г., каква точно полза носи в стратегическо отношение то на Германия, освен евентуалното отнемане на важен ресурс от СССР и използването му от Германия - каспийския нефт? Във военно-стратегическо отношение обаче, достигането до предвидените рубежи може да бъде развито в някаква по-нататъшна офанзива само при способността на група армии "Център" да проведе настъпление, каквото тя не може, заради злополучното развитие на нещата при Ржев. На командването на СССР им е пределно ясно, че е жизнено важно група армии "Център" да си остане в дефанзивна позиция, което и постигат с цената на ужасни жертви.

Така че, ако има нещо което наистина е решаващо за провала на плана "Блау", пък и въобще на цялата германска офанзива на изток, то е прекомерното бавене, редица дребни грешки, които струват време. Просто не може в условията на ВСВ да превземаш 4 месеца един град, а една пета от силите с които разполагаш да обсаждат друг 3 години...

Няма и нужда да го предвидят, ясно е, че съветски удари ще има по разтеглените флангове.

Ще има, ако има с какво. В конкретния случай не само, че OKW не е подценило тази възможност, а много правилно е преценено че рискът на ТОЗИ ЕТАП е нищожен. С изминаването на времето, обаче е ясно, че от другата страна не стоят със скръстени ръце и ще се възползват веднага щом могат - и точно това става, но вижте след колко време!

[resavsky]

Абсурдно е да се мисли че превземаенто на Сталенград би изиграло някаква стратегическа роля.Това би било едниствено тактически успех на немците и нищо повече.Някой би могъл да възрази че по този начин ще се прекъсне доставката на нефт от Кавказ.Но доставката на нефт е прекъсната от юли 1942 до февруари 1943 г. - за повече от половин година.И какво печелят немците?Настъплението на юг през 1942 г. е чудовищна стратегическа грешка при това непоправима.Хитлер през 1942 г. е трябвало да се концетрира върху Ленинград или Москва ако иска да търси стратегически успех.

[Panzerjaeger]

Не съм голям фен на алтернативите, но бих опитал. Фон Даниц би се справил много добре.

На 22 юли 17-та армия, 1-ва танкова на фон Клайст, 4-та танкова на Хот и 6-та армия на Паулус са достигнали северните брегове на долното течение на Дон на линията Ростов-Цимлянск-Клетская (виж картата). Било е достатъчно да се отделят няколко корпуса, които да удържат рубежа на Дон, от евентуални съветски опити за дебаркиране на реката, тоест там където на немците помагат самите водни прегради. Основните части на двете групи е следвало да се заемат с превземането на Сталинград, като атакуват на много по-широк фронт, без да се налага да зависят от слабите съюзнически части по фланговете. След падането на града на Волга е било достатъчно там да се създаде военна комендатура с незначителни части за охрана на града от евентуални терористични заплахи отвътре. Ако града падне към края на активния период, да се задържат рубежите на Дон на линията Ростов-Цимлянск до началото на активния военен сезон на следващата година за нахлуване към Майкоп-Биста-Грозни. Ако градът падне в движение да се продължи кампанията на юг към Кавказ. Фронтът отново би се разтегнал, но флангът откъм Сталинград би бил осигурен. През активния сезон 1943г. да се нанесе удар на противника и на централния сектор.

[messire Woland]

...

Съгласен, само това за ударите да поясня - понеже явно не сме се разбрали - РККА има достатъчно резерви, но командването все още не умее да организира операциите както трябва. По онова време. Главният им проблем е, че не дават време на войските си да се съсредоточат и да се подготвят, а вместо това обикновено ги вкарват в бой "на части". Така е и до, и след Сталинград. По този начин например се проваля в общи линии обещаващия удар на армиите на Рокосовски през февруари 1943та.
В общи линии руснаците имат резерви, в общи линии правилно определят и местата, където трябва да ударят. Но не оставят време за съсредоточаване, а всичко става набързо, заради което и ефектът е мизерен в повечето случаи. Тази "болест" на командването си е много ярко изразена през целия първи етап от войната и "затихва", но не изчезва, през останалите етапи.